РЕШЕНИЕ

№ 235,  05.08.2020г.,  град Разград

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

На втори Юли през две хиляди и двадесета година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                                        Председател: Николай Б.  

Секретар:  Сребрена Русева

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията анд № 143 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от  « Цени - 212 «, ЕООД – Разград, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, жк. „ Орел „, бл. 18, вх.Б, ет.7, ап. № 42, представлявано от Ц. Г. Г. – Управител, против НП № 467242 – F500604/ 07.10.2019г. на Началник отдел « Оперативни дейности « - Варна в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, е наложено административно наказание „имуществена санкция”  в размер на 3000,00лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.

В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и се моли същото да бъде  изцяло отменено.

В съдебното заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично представляващият и с упълномощен повереник, който поддържа жалбата по посочените в нея основания и моли за отмяна на обжалваното НП. По същество оспорва фактическите констатации, описани в АУАН, респективно в НП.

Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Варна, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.

За РРП не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка на 04.07.2019г. в търговски обект скара „ Цени „, находящ се в гр. Р., ул. *, стопанисван от « Цени - 212 «, ЕООД – Разград, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, жк. „ Орел „, бл. 18, вх.Б, ет.7, ап. № 42, представлявано от Ц. Г. Г. – Управител, документирана в ПИП сер. АА бл. № 0306502/04.07.2020г., е установено след извършена контролна покупка, че в обекта липсва ФУ, което да отчита получените пари в брой, за извършените търговски продажби. Издават се ръчни касови бележки, в процесния случай ръчна касова бележка № 14/04.07.2019г. от кочан. След извършена проверка в информационните масиви на НАП е установено, че задълженото лице няма регистрирано и въведено в експлоатация ФУ в обекта. Фискалното устройство, обслужващо търговския обект с ИН DY419584 и ФП 36576352 е дерегистрирано на 25.06.2019г.

  На 18.07.2019г. е съставен АУАН  сер. АN бл. № F500604 в присъствие на свидетел и представляващият търговеца, в което нарушението е описано по същият начин, квалифицирано е като такова по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, връчен на представляващия дружеството и подписан от него без възражения. Писмени такива не постъпили в тридневния срок по ЗАНН.

На 07.10.2019г. е издадено и процесното НП, в което адм. наказващият орган е описал нарушението по идентичен с АУАН начин, квалифицирал го е по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, а на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложил, предвидената в Закона „имуществена санкция”  в размер на 3000,00лева.

НП е връчено на  търговеца на 15.02.2020г., жалбата срещу него е постъпила в РС - Разград на 21.02.2020г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.  По същество е неоснователна. 

Правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/наричана по-нататък Наредбата/. Съгласно чл. 7, ал. 1 лицата, които извършват продажба на стоки и услуги в търговски обект, са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта, по силата на ал. 2 на същия член не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи фискални устройство, освен в случаите, посочени в тази наредба. Една от хипотезите, посочени в наредбата, да се извършват продажби на стоки и услуги без функциониращо фискални устройства, е предвидена в чл. 36, ал. 1, т. 3, а именно - по време на ремонт на фискалното устройство за вписаното в паспорта време. Съгласно чл. 40, ал. 3 от Наредбата, времето, през което фискалното устройство е било в ремонт, се доказва пред органите по приходите чрез вписаните от лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт, данни за ремонта в паспорта на устройството и вписаните данни за ремонта в книгата за дневните финансови отчети от лицето по чл. 3. Никъде в представените документи няма вписани такива данни. По силата на чл. 40, ал. 4 от Наредбата ремонт без направено вписване в паспорта на фискалното устройство от сервизния техник не се признава от органа по приходите, съответно лицето по чл. 3 се санкционира със санкцията за неизползване на фискално устройство за времето на ремонта. С оглед на всичко изложено съдът счита, че правилно въззивното дружество е било подведено под отговорност за нарушаване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

По делото категорично е установено, че към датата на проверката - 04.07.2019 г. в стопанисвания от жалбоподателя  търговски обект са се извършвали продажби на стоки, без да се използва функциониращо фискално устройство. Нарушението е било установено от служители на ТД на НАП - Варна. Законодателят е предвидил за извършено нарушение по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите да се ангажира на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС обективната отговорност на ЕООД.

От приетите като писмени доказателствени средства към делото заверени копия от касови бележки от номер от № 2 до № 13 и № 15 и №16, както и Опис на касова наличност  е видно, че на процесната дата, когато  в търговския обект не е имало фискално устройство, са извършвани продажби на стоки.

Съдът счита, че в случая размерът на имуществената санкция е следвало да се определи по реда на ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС. Законодателят е категоричен в изречение второ на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, санкциите се налагат по ал. 1. За конкретния случай не е установено и доказано да е налице отклоняване или нерегистриране на приходи. Подобна констатация напълно липсва в наказателното постановление и в АУАН. Изложеният правен извод налага изменение на наказателното постановление в частта за приложимата административно-наказателна норма и размера на имуществената санкция. Съдът намира, че наказанието следва да се определи по чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, където е предвидена имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева. Доказателствата по делото сочат, че липсата на функциониращо фискално устройство в търговския обект на дружеството - жалбоподател не е довело до отклоняване на средства и не се установява да е ощетен фиска. При съвкупната преценка на тези обстоятелства, съобразявайки нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съдът счита, че имуществената санкция по чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС следва да бъде в минимален размер от 500 лева, в който смисъл следва да бъде изменено наказателното постановление.

Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба и в писмените бележки, че в случая се касае за маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не се отличава с по-ниска обществена опасност от обикновените случаи на такова нарушение. Нарушаването на правилата за водене на касовата отчетност възпрепятства проследяването на паричния оборот и влияе на финансовата дисциплина. Поради тези обстоятелства съдът счита, че случаят не е маловажен. Факта, че нарушението е първо за дружеството е взет под внимание от съда при определяне на размера на имуществената санкция.

Съдът счита за основателно възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба и в писмените бележки, че е следвало да се приложи по-благоприятната за нарушителя разпоредба на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, като аргументите за това бяха изложени по-горе.

Намира възраженията на жалбоподателя в останалата им част за неоснователни.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

С оглед изменената санкционна норма и размера на санкцията, съдът намира искането на процесуалния представител на адм. наказващия орган за присъждане на разноски по смисъла на чл. 63, ал.3 от ЗАНН за основателно като следва да определи такива в размер на 80лв.

С оглед изхода от делото намира искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за неоснователно.

Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА  НП № 467242 – F500604/ 07.10.2019г. на Началник отдел « Оперативни дейности « - Варна в ЦУ на НАП, с което на « Цени - 212 «, ЕООД – Разград, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, жк. „ Орел „, бл. 18, вх.Б, ет.7, ап. № 42, представлявано от Ц. Г. Г. – Управител за нарушение на чл. 7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, е наложено административно наказание „имуществена санкция”  в размер на 3000,00лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, като преквалифицира деянието по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и намалява размера на наложената имуществената санкция на 500,00 лева.

ОСЪЖДА« Цени - 212 «, ЕООД – Разград, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, жк. „ Орел „, бл. 18, вх.Б, ет.7, ап. № 42, представлявано от  Ц. Г. Г. – Управител да заплати на ТД на НАП - Варна, сумата в размер на 80,00/осемдесет/ лева, представляваща разноски по производството за юрисконсулстко възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: