Р Е Ш Е Н И Е №
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Ловеч, 22.07.2020 г.
Ловешкият
окръжен съд, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Галина Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Пенов гр.д. №
159 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството
делото е образувано по искова молба от Г. Г.Ч., действащ като синдик на „***“
ЕООД (в несъстоятелност) против „***“ АД (в несъстоятелност), с която е
предявен иск по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 564, ал. 2 ГПК за признаване за установено правото на синдика на „***“ ЕООД (в
несъстоятелност) да получи от „***“ АД (в несъстоятелност) временно
удостоверение № 5/17.08.2009 г., удостоверяващо правата на „***" ЕООД (н)
върху 149 676 броя налични, поименни акции, с право на глас, всяка с номинална
стойност от по един лев, от капитала на „***“ АД, ЕИК ***, от емисия МТ-01-07 с
поредни номера от 224 515 до 374 190, за осребряването им в производството по
несъстоятелност на „***“ ЕООД (в несъстоятелност).
В исковата молба се твърди, че ищецът „***“ ЕООД (в несъстоятелност) е
акционер в „***“ АД и притежава от капитала на дружеството 149 676
броя налични, поименни акции, с право на глас, всяка от които с номинална
стойност от по един лев. Посочва се акциите са от емисия МТ-01-07 с поредни
номера от 224 515 до 374 190, че за правата върху тях е издадено временно
удостоверение № 5/17.08.2009 г., че това удостоверение е заложено в полза на „***“
АД в несъстоятелност за обезпечаване на вземанията на банката към „***“ ЕООД
(н), произтичащи от Договора за банков кредит от 23.04.2012 г. и Анекс № 1 от
07.11.2012 г., както и че върху него временното удостоверение е положено
заложно джиро, а удостоверението е предадено в ***, където се намира и
понастоящем. Твърди се, че „***“ ЕООД е обявено в несъстоятелност, че
вземанията на банката към „***“ ЕООД, обезпечени с учредения залог върху
ценната книга, са приети в производството по несъстоятелност, но като
необезпечени, с отричане на реалния залог. Посочва се, че синдикът на „***“
ЕООД предприел действия по осребряване масата на несъстоятелността, че в тази
връзка многократно приканвал синдиците на „***“ АД (в несъстоятелност) да му
предадат временно удостоверение № 5/17.08.2009 г., но последните бездействали.
Според ищеца, те държали удостоверението без основание, защото нямали право предпочитателно удовлетворяване и за тях не съществувала
правомерна възможност да реализират правата си извън производството по
несъстоятелност на „***“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК от
ответника „***“ АД (в несъстоятелност) е постъпил писмен отговор на исковата
молба, в който са направени правоизключващи
възражения, основани на следните твърдения и оспорвания: съществуващо за
банката правно основание да държи временното удостоверение, с оглед учреденото
в нейна полза залог върху същата ценна книга и възможност за реализация на
заложното право извън производството по несъстоятелност на „***“
ЕООД и без съдебна намеса; вземанията на банката към „***“
ЕООД са обект на осребряване от синдика на „***“ АД (в
несъстоятелност) при условията и по реда на Закона за банковата
несъстоятелност, а с предаване на ценната книга би се осуетило тяхното
събиране; отмяна на наложената на синдиците глоба за отказа им да предадат
временното удостоверение, с оглед на което се потвърждава правното основание за
държането му от тях; и липса на образувано от синдика на „***“
ЕООД дело за обявяване недействителността на обезпечителната
сделка (реалния залог в полза на банката върху ценната книга).
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „***“ ЕООД (в несъстоятелност) е акционер в „***“ АД и
притежава от капитала на дружеството 149 676 броя налични, поименни
акции, с право на глас, всяка с номинална стойност от по един лев. Акциите са
от емисия МТ-01-07 с поредни номера от 224 515 до 374 190 и за правата
върху тях е издадено временно удостоверение № 5/17.08.2009 г. Временното
удостоверение е предмет на реален залог, учреден в полза на „***“ АД (в
несъстоятелност), обезпечаващ вземането на банката към „***” ЕООД (в
несъстоятелност) по договор за банков кредит от 23.04.2012 година и Анекс № 1
от 07.11.2012 година, като удостоверението е предадено на „***“ АД (в
несъстоятелност) във връзка с този реален залог. Тези обстоятелства са обявени за
безспорни в отношенията между страните, но и се установяват от приетите писмени
доказателства.
Съдът
обяви за служебно известно, че „***“ ЕООД (в несъстоятелност) е
обявено в несъстоятелност по т.д. № 74/2014 г. по описа на ОС Ловеч. Безспорно в
отношенията между страните е, че по т.д. № 74/2014 г. на ОС Ловеч е постановено
определение № 191/14.04.2015 г., с което е одобрен списъкът на приетите
вземания, като вземанията на „***“ АД (в несъстоятелност) към „***” ЕООД (в
несъстоятелност) договор за банков кредит от 23.04.2012 година и Анекс № 1 от
07.11.2012 година са приети като необезпечени (с поредност по чл. 722, ал. 1.
Т. 8 ТЗ), а реалният залог – отречен. Освен прекратяване дейността на
предприятието на „***“ ЕООД, с решение от 08.06.2015 г., т.д. № 74/2014 г.
на ОС Ловеч (с решение от 04.05.2016 г. е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка, относно година на обявяването му - 2015 г., вместо 2014 г.)
е постановено и започване осребряване имуществото, включено в масата на
несъстоятелността. Съдът обяви за служебно известно, че
синдикът на „***” ЕООД (в несъстоятелност) е предприел действия по осребряване
на имуществото на дружеството в несъстоятелност, че синдикът на „***” ЕООД (в
несъстоятелност) е поискал от „***“ АД (в несъстоятелност) да му се предаде
временното удостоверение. Същото удостоверение (№ 5/17.08.2009 г.),
ведно с оригинал на джиро за залог от 17.08.2009 г. върху гърба на
удостоверението и оригинал на Алонж № 1
от 07.11.2012 г. към временното удостоверение, са предадени за отговорно пазене
в „***” АД, което се установява от приетото удостоверение № 5146/142#1/17.01.2020 г. на „***” АД. Безспорно в
отношенията между страните е, че липсва образувано от синдика на „***” ЕООД
дело за обявяване недействителността на обезпечителната сделка (реалният залог
в полза на банката върху ценната книга).
Съдът обяви за общоизвестно и ненуждаещо се от
доказване обявяването в несъстоятелност на „***“ АД. От приетите по
делото разпечатки се установява, че синдиците на „***“ АД (в
несъстоятелност) са предприемали поредица от действия по осребряване
имуществото на банката (продажби чрез тайно наддаване и продажби чрез пряко
договаряне), като те са предлагали на продан съвкупността от кредитни сделки на
„***” ЕООД (в несъстоятелност) по три договора за банкови кредити, сред които
този от 23.04.2012 година и Анекс № 1 от 07.11.2012 година, ведно с учредените
обезпечения, сред които и реален залог върху 149 676 броя налични, поименни
акции от капитала на „***“ АД както следва: на 27.07.2018 г. –
като предмет на осребряване по търг № 4; на 28.09.2018 г. – като предмет на
осребряване по търг № 7; на 23.11.2018 г. – като предмет на осребряване по търг
№ 7; на 24.01.2019 г. – като предмет на осребряване по търг № 9; на 22.03.2019
г. – като предмет на осребряване по търг № 12; на 23.05.2019 г. – като предмет
на осребряване по търг № 13; на 19.07.2019 г. – като предмет на осребряване по
търг № 18; на 19.09.2019 г. – като предмет на осребряване по търг № 16, както и
на седем продажби чрез пряко договаряне.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е иск по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 564, ал. 2 ГПК за
признаване за установено правото на синдика на „***“ ЕООД (в
несъстоятелност) да получи от „***“ АД (в несъстоятелност) временно
удостоверение № 5/17.08.2009 г., удостоверяващо правата на „***" ЕООД (н)
върху 149 676 броя налични, поименни акции, с право на глас, всяка с номинална
стойност от по един лев, от капитала на „***“ АД, ЕИК ***, от емисия МТ-01-07 с
поредни номера от 224 515 до 374 190, за осребряването им в производството по
несъстоятелност на „***“ ЕООД (н). Искът е допустим по съображенията, изложени
в определението на съда по насрочване на делото от 22.05.2020 г. Предявяването
на осъдителен иск в случая било недопустимо, именно с оглед установената по
делото защита срещу лице, за което се поддържа, че държи ценната книга без
основание и което е оспорило молбата за обезсилването ѝ, а именно чрез
установителен иск (чл. 564, ал. 2, изр. 1 ГПК).
Спорът между страните се
свежда до това има ли право синдикът на „***“ ЕООД (в
несъстоятелност) да получи от „***“ АД (в несъстоятелност) ценната книга,
върху която в полза на банката е учреден залог, има ли възможност (фактическа)
синдикът на „***“ ЕООД (в несъстоятелност) да я продаде без предаването ѝ
от „***“ АД (в несъстоятелност) и има ли банката право да я държи, след като
залогодателят е обявен в несъстоятелност и е предприето действие по осребряване
на неговото имущество.
Едно
от правомощията на синдика е да осребри имуществото от масата на
несъстоятелността (чл. 658, ал. 1, т. 14 ТЗ). Упражняването му от синдика на „***“
ЕООД е възможно, с оглед обявяване на дружеството в несъстоятелност и
постановяване започване на осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество (чл. 711 ТЗ). В
изпълнение на това правомощие синдикът следва да предприеме съответните способи
за осребряване по Глава четиридесет и шеста от Търговския закон. Сред тях е
продажба на заложена вещ. Когато заложената вещ се държи от кредитор (както е в
случая) или от трето лице, се изисква от синдика и се продава по реда на тази
глава, освен ако със закон е предвидена продажбата й от кредитора без съдебна
намеса (чл. 719 ТЗ). От цитираното правило следва, че при започнало осребряване
имуществото от масата на несъстоятелността, кредиторът може да задържи вещта
само за да я продаде и само ако продажбата ѝ без съдебна намеса е
предвидена в закон. Иначе, заложната вещ се продава по Глава четиридесет и
шеста от Търговския закон, а доколкото обект на залога са поименни налични
акции и залогът обезпечава задължение на обявения в несъстоятелност длъжник,
акциите се продават по общия ред на чл. 515 ГПК, приложим по силата на чл. 621 ТЗ.
В
случая не е налице хипотеза за удовлетворяване на банката-ответник без съдебна
намеса, затова тя няма право да държи ценната книга (удостоверението за
записани акции-обект на заложното право). Независимо от уговорката в договора
за учредяването му, установяваща възможност за извънсъдебна реализация на
заложното право, такава правна възможност в полза на ответника не възниква,
защото макар да е в писмена форма, договорът няма достоверна дата, каквато се
изисква по чл. 311, ал. 1 ТЗ. За банката-ответник не съществува възможност като
заложен кредитор да се удовлетвори без съдебна намеса и по отменения режим на
чл. 32, ал. 2 Закона за особените залози (ЗОЗ), който позволяваше на заложния кредитор
по учреден реален за залог върху налична ценна книга да я продаде по реда на
чл. 44 ЗОЗ. Този режим действаше до 30.12.2016 г. (Изм. ДВ. бр. 105 от 2016 ),
поради което след тази дата тази правна възможност не съществува за тези
заложни кредитори и ако допреди отмяната от ответника не са предприети действия
по продажба на заложените акции по реда на чл. 44 ЗОЗ, неговата възможност за
продажбата им е по общия ред на чл. 515 ГПК. В Закона за банковата
несъстоятелност (ЗБН), вкл. в Глава шеста осребряване на имуществото на
банката, не са установени особени правила за удовлетворяване на банката като
заложен кредитор без съдебна намеса. Такива липсват и в разпоредбите на Глави
двадесет и шеста и двадесет и седма на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
към които изрично препраща чл. 72, ал. 3 ЗБН. Цитираната от ответника
разпоредба на чл. 39, ал. 1. т. 7 ЗБН, с оглед на която от синдиците на банката
било поискано разрешение от Фонда за гарантиране влоговете в банките (ФГВБ) за
предаване на синдика на ищеца временното удостоверение, е неотносима към спора,
защото с нея не се установява основание за реализация на заложното право без
съдебна намеса. Представените от ответника писмени доказателства установяват,
че от синдиците по несъстоятелността са предприети действия по продажба на
обезпечените вземания на банката срещу „***“ ЕООД, които обаче съставляват
действия по осребряване имуществото на обявената в несъстоятелност банка по
способите на ЗБН, а не реализация на заложното право без съдебна намеса по
смисъла на чл. 719 ТЗ. Касае се за различни правни институти, насочени към
различни правни последици върху продаваните обезпечени вземания – продажбата им
банковата несъстоятелност води до смяна на кредитора, докато реализацията на
обезпечението в несъстоятелността на длъжника-залогодател - до тяхното
погасяване (пълно или частично), в зависимост от направеното разпределение
според поредността по чл. 722 ТЗ.
При
липса на установена от закона възможност за заложния кредитор да се удовлетвори
без съдебна намеса, банката-ответник следва да предаде заложената ценна книга
на синдика на „***“ ЕООД за осребряването ѝ, доколкото същата е част от
масата на несъстоятелността (чл. 719 ТЗ). Без такова предаване синдикът не би
могъл да я продаде, доколкото се касае за налична ценна книга, като с оглед липсата
на съдействие от заложния кредитор, се налага обезсилването ѝ и извършване
на продажба по реда на (чл. 515, ал. 4 ГПК). Затова въпреки валидно учредения
договорен залог, при започнало осребряване имуществото от масата на
несъстоятелността и липса на особен режим за продажба на заложената налична
ценна книга без съдебна намеса, задържането ѝ от заложния кредитор е
лишено от основание, защото препятства нейното осребряване чрез продажбата
ѝ от синдика, и последяващо удовлетворяване на кредиторите на
несъстоятелността, сред които е и банката-ответник. Този извод е валиден независимо
дали вземането на банката е прието като необезпечено или с привилегия по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ - в последния случай заложният кредитор ще се удовлетвори предпочитателно от получената сума при реализация на
обезпечението. В този смисъл е без значение за настоящия спор с каква поредност
е прието вземането на „***“ АД (в несъстоятелност) в производството по
несъстоятелност на „***“ ЕООД – това е въпрос, относим към изготвяне на
сметката за разпределение, а не към реализацията на обезпечението – с или без
съдебна намеса.
Съдът
счита за неоснователни възраженията на ответника. Макар да има валидно учредено
в полза на банката заложно право върху ценната книга, тя е длъжна да я предаде
именно за извършване продажбата на акциите от синдика на дружеството
залогодател (чл. 719 ТЗ). Съдът разясни по-горе защо в полза на банката не
съществува възможност за продажба на наличната ценната книга без съдебна
намеса. Неоснователно е и възражението на ответника за задържане на заложеното
удостоверение за записани акции, основано на разбирането, че предаването на
ценната книга би осуетило продажбата на вземанията в производството по
банковата несъстоятелност. Вземайки предвид изложената по-горе разлика по
същество и в правните последици между продажбата на обезпечените вземания на
банката (смяна на кредитора) и реализацията на заложното право (пълно или
частично погасяване на вземането), съдът счита, че при открито производство по
несъстоятелност на длъжника-залогодател, на основание чл. 719 ТЗ банката следва
да предаде на синдика заложената вещ, защото без него не би могло да се извърши
продажбата ѝ и погасяване вземанията към банката. Неоснователно е
възражението, че с оглед отмяна на глобата, наложена на синдиците на банката,
следвало да се приеме, че синдиците правомерно държат за банката, заложеното
удостоверение. Такава релация не може да се направи, защото в определението е
прието,че бездействието на синдиците не може да бъде основание за налагане на
санкция от съда. Неоснователно е и възражението, според само влязло в сила съдебно
решение за обявяване за недействителен на договора за реален залог, би лишило
банката от основание да държи ценната книга. Такова решение не е нужно, защото
при обявен в несъстоятелност длъжник-залогодател и предприети действия по
осребряване на масата, без да отрича правата на заложния кредитор, законът го
задължава да предаде на синдика веща, обект на заложното право (чл. 719 ТЗ).
По
изложените съображения съдът счита, че предявеният по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 564, ал. 2 ГПК иск е основателен и следва да се
признае правото на синдика „***“ ЕООД (в несъстоятелност) да получи от „***“ АД
(в несъстоятелност) временно удостоверение № 5/17.08.2009 г.,
удостоверяващо правата на „***” ЕООД (н) върху 149 676 броя налични, поименни
акции, от капитала на „***“ АД от емисия МТ-01-07 с поредни номера от 224 515
до 374 190, за осребряването им в производството по несъстоятелност на „***“
ЕООД (в несъстоятелност).
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 564, ал. 2 ГПК
правото на синдика на „***“ ЕООД (в несъстоятелност) да получи от
„***“ АД (в несъстоятелност) временно удостоверение № 5/17.08.2009 г.,
удостоверяващо правата на „***” ЕООД (н) върху 149 676 броя налични, поименни
акции, с право на глас, всяка с номинална стойност от по един лев, от капитала
на „***“ АД, ЕИК ***, от емисия МТ-01-07 с поредни номера от 224 515 до 374
190, за осребряването им в производството по несъстоятелност на „***“ ЕООД (в
несъстоятелност).
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: