РЕШЕНИЕ
№ 784
гр. Пловдив, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20255300500378 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД,ЕИК-********* против
решение № 4526/15.11.24г.,постановено по гр.д.№ 17188/22г.по описа на ПдРС,20-ти гр.с.в
частите,с които са отхвърлени исковете да се признае за установено,че Е. Т.
Г.,ЕГН-********** дължи на „Юробанк България“ АД,ЕИК-*** суми,за които е издадена
Заповед № 105/16.03.22г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 178/22г.по описа на РС-Чирпан,представляващи задължения по сключен между тях
договор за потребителски кредит (ДПК) № ***.както следва: главница по договора – за
разликата над уважения размер от 14 366,50лв. до пълния претендиран размер от 15
264.85лв., както и договорна лихва в размер на 842,74лв. за периода от 20.01.2021г. до
09.07.2021г.,както и мораторна лихва в размер на 2 194,19лв.за периода от 20.01.2021г. до
28.02.2022г., както и такси и разноски в размер на 187лв.за периода от 22.12.2020г. до
28.02.2022г.
С оплакване за незаконосъобразност на решението в обжалваните части поради
неправилност и необоснованост,жалбоподателят иска същото да бъде отменено и вместо
това – да бъдат уважени предявените искове за установяване дължимостта на посочените по-
горе вземания. Оспорва се изводът на ПдРС за недействителност на процесния договор за
кредит поради неспазване изискването на чл.11,ал.1,т. 10 от ЗПК.Претендират се разноски за
двете инстанции.
Ответникът Е. Т. Г.,ЕГН-********** чрез назначения по реда на чл.47 от ГПК особен
представител,изразява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
1
обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация
чл.422,ал.1 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД,чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗ,предявени от „Юробанк
България“АД против Е. Т. Г..От съда се иска да постанови решение,с което да признае за
установени в отношенията между страните вземанията,възникнали въз основа на сключения
между страните ДПК № **г.,за които ищецът се е снабдил със Заповед № 105/16.03.22г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 178/22г. на РС-Чирпан.
Ответникът не признава исковете.
С постановеното по спора първоинстанционно решение искът за дължимост на
главницата е приет за частично основателен до размер от 14 366,50лв лв., като в тази част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
За разликата над посочения размер до пълния претендиран от 15 264.85лв., както и
по отношение претенциите за възнаградителна и за мораторна лихва (в размери съответно
842,74лв.и 2 194,19лв.)и за такси и разноски в размер на187лв., исковете са отхвърлени,като
е прието,че процесният договор за кредит е недействителен поради нарушение по
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
Предмет на производството пред въззивната инстанция е спорът относно
дължимостта на последно посочените вземания.
При извършената в изпълнение разпоредбата на чл.269 изр.първо от ГПК проверка на
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт,не се констатираха основания за
нищожност или недопустимост на същия.
Относно законосъобразността на първоинстанционното решение,като извърши
служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и
предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 178/22г.на РС-Чирпан,за спорните вземания ищецът
се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника,постановена по реда на чл.417 от ГПК.Заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл.47 от ГПК.Исковата молба,по която е образувано производството по настоящото
дело,е предявена в срока по чл.415 от ГПК,поради което предявените установителни искове
са допустими.
Пред настоящата инстанция е безспорно,а и се установява от представените
доказателства пред ПдРС,че е сключен ДПК № ***** 0г.между „Юробанк България“АД като
кредитодател и Е. Т. Г. и Т. Т. Т. като кредитополучатели.С договора ищецът е предоставил
на ответницата кредит в размер на 16 080лв.,който е усвоен. Посочен е фиксиран лихвен
процент в размер на 10,450% за първите 12 месеца от срока на издължаване на кредита и
променлив лихвен процент от 13-ят месец до крайния срок за издължаване на кредита в
размер на 10,450% при използване на референтен лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк
България“АД за необезпечени кредити.Посочен е ГПР-12,22%.
Спорният пред настоящата инстанция въпрос е относно съответствието на договора с
изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор ГПР е посочен в чл.3,ал.8 от договора, според който годишният
2
процент на разходите по отпуснатия кредит е 12.22 %, а общата сума, дължима от
кредитополучателя е 21 160,40лв.,изчислени към момента на сключване на договора.В
чл.3,ал.9 са посочени допусканията,при които е изчислена стойността на ГПР – договорът
ще е валиден за срока, за който е бил сключен и страните ще изпълняват своите задължения
в съответствие с условията и сроковете по договора; лихвата и другите разходи са
неизменни спрямо първоначалния им размер и ще се прилагат до изтичане на срока на
договора; плащанията се извършват съобразно датите и условията, изисквани от банката.
Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя,настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид,в това число тези,дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява
по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК,като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания (чл.19, ал.2 ЗПК).Годишният процент на
разходите е величина,чийто алгоритъм е регламентиран в ЗПК.Приемането на методика за
изчисляване на разходите по кредита по начин,различен от предвидения от законодателя, е
недопустимо.
Както се посочи и по-горе,в ДПК е визирано,че годишният процент на разходите е
12.22 %,но не е отразено по какъв начин е формиран,не е посочено какви компоненти
включва.Само бланкетното посочване на крайния размер на годишния процент на
разходите,както и общото посочване на взетите предвид допускания,не дава възможност да
се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува ГПР и дали те са в
съответствие с нормата на чл.19,ал.1 от ЗПК.Целта е на потребителя да се предостави
пълна,точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита, за да може да направи осведомен и икономически обоснован избор дали да
сключи договора.С оглед спазването на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,в договора за
потребителски кредит следва да се отрази не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява годишният процент на разходите,но и
изчерпателно да се изброят всички разходи,които длъжникът ще прави,отчетени при
формиране на годишния процент на разходите. В конкретния случай процесният договор не
съдържа пълна, точна и максимално ясна информация за дължимите настоящи и бъдещи
разходи във връзка с кредита,което лишава потребителя от възможността да направи
информиран и икономически обоснован избор при сключването му. Следователно договорът
е недействителен на основание чл.22 във вр.чл.11,т.10 от ЗПК.
Затова правилен е изводът на районния съд за недължимост на спорните пред
настоящата инстанция суми: след отчитане на извършените от длъжника плащания
съобразно изготвената ССЕ се установява,че подлежащата на връщане сума,равна на чистата
стойност на кредита,възлиза на 14 366,50лв.,поради което искът за заплащане на главница за
разликата над този размер до пълния претендиран,както и претенциите за възнаградителни и
мораторни лихви и за такси и разноски,са неоснователни.
Пореди горното първоинстанционното решение в обжалваната му част е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4526/15.11.24г.,постановено по гр.д.№ 17188/22г.по
описа на ПдРС,20-ти гр.с.в частите,с които са отхвърлени исковете да се признае за
установено, че Е. Т. Г.,ЕГН-********** дължи на „Юробанк България“ АД,ЕИК*** суми,за
които е издадена Заповед № 105/16.03.22г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК по ч.гр.д.№ 178/22г. по описа на РС-Чирпан,представляващи задължения по сключен
между тях договор за потребителски кредит (ДПК) № ****.както следва: главница по
договора – за разликата над уважения размер от 14 366,50лв. до пълния претендиран
размер от 15 264.85лв., както и договорна лихва в размер на 842,74лв. за периода от
20.01.2021г. до 09.07.2021г.,както и мораторна лихва в размер на 2 194,19лв.за периода от
20.01.2021г. до 28.02.2022г., както и такси и разноски в размер на 187лв.за периода от
22.12.2020г. до 28.02.2022г.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4