Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  №

 

   гр. Пирдоп, 20.03.2020 година

 

 

  В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Районен съд-Пирдоп (РСПп), I-ви състав, в публичното заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                       Председател: Симеон Гюров

При участието на съдебния секретар Мария Николова, като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 190 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1,  вр. чл.415 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „МАКС КОЛЕКТ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Христо Ботев” № 17, етаж 1, офис 208, с ЕИК *********, представлявано от Христо Йовев - управител, чрез адвокат К.Б. срещу А.Д.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***. Ищецът твърди в исковата молба, че А.Д.Д., ЕГН ********** и „Макс Телеком” ООД с ЕИК: ********* са сключили „Договор за услуги - Физическо лице" с № ВС050007260914052 от 26.09.2014г., за предоставяне на услугата Мобилен достъп до интернет услуги, наричан за краткост „Договорът". Договорът е за срок от 24 месеца, както е посочено и в раздел „Срок на договора", като след изтичане на посочения срок, договорът се преобразува в безсрочен съгласно чл. 18.1 от Договора, като се счита за продължен за едномесечен срок за всеки отчетен период и при условията, посочени в него и Общите условия. С подписването на Договора ответникът се е задължил да плаща ежемесечно такса в размер на 27,95лв. /двадесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/. Ищецът твърди в исковата молба, че с подписването на Договора ответникът е приел „Общи условия за уреждане на взаимоотношения между „Макс Телеком" ООД и абонатите и потребителите, ползващи интернет услуги и услуги за пренос на данни чрез обществената електронна съобщителна мрежа на „Макс Телеком" ООД, наричани по-долу за краткост „Общи условия" /ОУ/. Видно от ОУ, същите са изменени и допълнени с редакция публикувана на интернет страницата на „Макс Телеком” ООД-http://www.maxtelecom.bg на 15.01.2015г. в сила от 23.02.2015г. с която се създава нов раздел 18 „Други условия", засягащ абонатите, които използват електронни съобщителни услуги чрез LTE-мрежата на „Макс Телеком" ООД и сключили договори за услуги в периода от 01.07.2014г. до 23.09.2014г. вкл. и относно абонатите сключили договори след влизане в сила на изменението. Следващото изменение на Общите условия е публикувано на интернет страницата на „Макс Телеком" ООД- http://www.maxtelecom.bg на 11.11.2015г., в сила от 15.12.2015г., с което е променен единствено адресът на управление и кореспонденция с „Макс Телеком" ООД залегнал в т. 1.1. от ОУ. Ищецът твърди в исковата молба, че таксите по Договора са дължими за всеки период на отчитане, като периодът на отчитане е на ежемесечна база, а таксите имат абонаментен характер. Издаването на ежемесечните фактури е уредено в чл. 10.7. и т. 10.10 от Общите условия и в т. 8 от Договора на „Макс Телеком" ООД, както следва: Макс Телеком ООД издава текущо фактура на определени дати за ползваните от Абоната услуги. Абонатът се информира относно датите за отчитане на потребление при сключване на договора за услуги. Абонатът / Потребителят е длъжен да заплаща дължимите суми в 15-дневен срок от издаване на фактурата, освен ако в договора е посочен друг срок. В случай на просрочие, Абонатът / Потребителят дьлжи неустойка, в размер на законната лихва за забава за всеки ден закъснение. Неполучаването на Фактура не освобождава Абоната от задължението да плати дължимите суми в определения срок. Ищецът твърди в исковата молба, че е издадена фактура № ********** от 03.07.2015г. с период на отчитане 01.06.2015г. -03.07.2015г. на стойност 820,44 лв. /осемстотин и двадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ с включен ДДС, в която е описано задължението за главница в размер 195,65лв. /сто деветдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/ начислена като баланс по предишни фактури и отразява задължение за предходен период на отчитане 01.03.2015г.-30.06.2015г., посочена и начислена е и претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договор за интернет услуги в размер на 425,79лв. /четиристотин двадесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки/, както и неустойка за невърнато устройство за достъп до интернет услуги в размер на 199,00лв./сто деветдесет и девет лева/. Информацията в Приложение № 1 на Фактурата е част от същата и е неразделна част от нея. Съдържащата се информация в приложението на фактурата, дава ясна представа за произхода на задължението. Ищецът моли съда да разгледа предявения от негова страна иск за главница за предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет услуги съгласно Договор № ВС050007260914052 от 26.09.2014г., отразена във фактура № ********** от 03.07.2015г. до размера на 111,80лв./ сто и единадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща главница за периода 01.03.2015г.-30.06.2015г., като в останала част до размера на 195,65лв., прави отказ да предяви иск. Уточнява, че в посочената сума от 111.80лв. са включени дължимите от ответника абонаментни месечни такси съгласно договора за услуги за отчетния период 01.03.2015г.-30.06.2015г., като всяка от тях е в размер на 27,95лв. Ищецът твърди в исковата молба, че поради незаплащането на фактура № ********** от 03.07.2015г., Договор № ВС050007260914052 от 26.09.2014г. е прекратен на основание т. 16.2. във вр т. 17.4.1 от Договора и т.6.8 и т. 14.1.4.1. от Общите условия /Макс Телеком има право да ограничи достъпа до услугата и / или да прекрати договора за услуга в случаите, посочени в т. 14.1 от Общите условия/. Твърди, че Договорът е прекратен на основание 14.1.4.1. от Общите условия /при неплащане на абонаментната цена в срока, посочен в т. 10.10 от Общите условия/. Ищецът твърди в исковата молба, че на 26.10.2015г. се сключил „Договор за продажба и прехвърляне на вземания" между „Макс Телеком"' ООД и „Макс Колект" ООД, по силата на който вземането, предмет на настоящото производство е прехвърлено на „Макс Колект" ООД и то е новият кредитор по задължението. Твърди, че договорната покупна цена, платима от Цесионера срещу прехвърлянето на вземанията, както и начина на плащане, са регламентирани в Анекс към договора, който е неразделна част от него. Ищецът твърди в исковата молба, че към сключения „Договор за продажба и прехвърляне на вземания" от 26.10.2015г„ е подписано Приложение № 1, което е неразделна част от договора. Твърди, че в Приложение № 1 е описано и индивидуализирано прехвърленото вземане, предмет на настоящото производство. Твърди, че „Макс Телеком" ООД е упълномощило „Макс Колект" ООД да уведоми длъжниците от Приложение № 1 за извършеното прехвърляне на вземания съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което е допустим и валиден метод на уведомяване съгласно наложилата се съдебна практика -Решение № 60 от 11.02.2013 на Окръжен съд - Пазарджик по гр. д. № 1050/2012г., Решение № 33 от 01.02.2013 на Окръжен съд - Пазарджик по гр. д. № 2376/2012г., Решение № 1205 от 25.03.2013 на Районен съд - Пловдив, XX с-в по гр. д. № 18144/2012г„ Решение от 11.04.2013г. на Районен съд - Пловдив, VIII с-в по гр. д. № 12212/2012г. Ищецът твърди в исковата молба, че на 29.07.2016г. на ответника му е изпратеното по „Български пощи" ЕАД уведомление съгласно чл.99, ал. 3 от ЗЗД, от което става ясно, че новият Кредитор по процесното вземане е „Макс Колект" ООД. Твърди, че пратката се е върнала обратно до тях, тъй като видно от обратната разписка получателят се е преместил на друг адрес, (прилага заверено копие от върналата се обратна разписка). Ищецът моли ответника да се счита уведомен в настоящото производство. Съгласно Решение на ВКС № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, когато в хода на делото на длъжника му стане известен сключеният Договор за прехвърляне на вземания, следва да се счита, че той е уведомен съгласно изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Ищецът твърди в исковата молба, че поради гореизложеното, за да събере просрочено задължение, „Макс Колект" ООД е подал в Софийски районен съд, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника А.Д.Д.. Ищецът твърди в исковата молба, че по входираното заявление е образувано ч. гр. д. № 66847/2017г., II ГО, 59 състав по описа на Софийски районен съд и е издадена и връчена на ответника Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК. Ищецът твърди в исковата молба, че на 10.08.2018г. са получили съобщение, с което ги уведомяват, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и следва да предявят иск за установяване на вземането си, предвид което и в законоустановения едномесечен срок представяме настоящата искова молба.

Ищецът моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на А.Д.Д. с ЕГН **********, че дължи на „Макс Колект” ООД с ЕИК ********* сумата от 111,80лв. /сто и единадесет лева и осемдесет стотинки/ представляваща главница в размер на 111,80 лв. с ДДС за предоставяне на мобилен достъп до интернет услуги съгласно Договор № ВС050007260914052 от 26.09.2014г., отразена във фактура № ********** от 03.07.2015г., като ищецът моли съда да разгледа предявения иск за главница за предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет услуги съгласно Договор № ВС050007260914052 от 26.09.2014г., отразена във фактура № ********** от 03.07.2015г. до размера на 111,80лв./ сто и единадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща главница за периода 01.03.2015г.-30.06.2015г., като в останала част до размера на 195,65лв., прави отказ да предяви иск, както и предвид факта, че претендираната със Заявлението по чл. 410 ГПК лихва е в размер на 5,59 лв. /пет лева и петдесет и девет стотинки/, начислена за периода от 19.07.2015г. до 15.09.2017г., а за разглеждането на тази претенция следва да бъде платена държавна такса в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/ и с оглед ненатоварване на страните с разноски,  няма да предяви иск за лихвата, както няма да предяви искове за неустойка за предсрочно прекратен договор в размер на 425,79лв. /четиристотин двадесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки/, както и иск за неустойка за невърнато устройство за достъп до интернет услуги в размер на 199,00лв. /сто деветдесет и девет лева/, като моли в това производство да бъде разгледан единствено искът за главница до размера на 111,80лв./сто и единадесет лева и осемдесет стотинки/.

Ищецът моли да им бъдат присъдени и направените както в заповедното, така и в настоящото производство разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

Ответникът  А.Д.Д., в дадения му от съда едномесечен срок по чл.131 ГПК, не е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания. Ответникът в молба-становище от 07.11.2019 г. е навел възражение за изтекла погасителна давност по отношение на извършено периодично плащане в размер на 111,80 лева.

 

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени и приети  копие от Заверено копие от Договор за услуги Данни - Физическо лице с № ВС050007260914052 от 26.09.2014г.; Общи условия за уреждане на взаимоотношения между „Макс Телеком" ООД и потребители на интернет услуги в сила от 07.04.2014г. с приложеното изменение и допълнение в сила от 23.02.2015г., както и изменението в сила от 15.12.2015г.; Фактура № ********** от 03.07.2015г. и приложение към нея; Заверено Копие от изпратеното уведомление за прехвърляне на вземането; Заверено Копие от заверен препис на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.10.2015г., сключен между „Макс Телеком" ООД и „Макс Колект" ООД; Заверено Копие от заверен препис на Анекс към договора, който е неразделна част от него за договорната покупна цена, платима от Цесионера срещу прехвърлянето на вземанията, както и начина на плащане; Заверено Копие от заверен препис на Пълномощно, с което "Макс Телеком" ООД упълномощава "Макс Колект" ООД, да уведоми длъжниците от приложение № 1, към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.10.2015г. сключен между което "Макс Телеком" ООД и "Макс Колект" ООД, за настъпило прехвърляне на вземания съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД; Заверено Копие от заверен препис Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания; Удостоверение за вписани обстоятелства, издадено от Търговския регистър към Агенция по вписванията; приложени са по подсъдност ч. гр. д. № 66847/2017 г. по описа на PC - София и гр.д.№ 59824/2018 г. по описа на PC – София, от които се удтановява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, предмет на настоящото производство и е предявен иск по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца на „Макс Колект” ООД с ЕИК ********* срещу ответника А.Д.Д. с ЕГН **********, в установения едномесечен срок.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

 

По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той е кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането, като ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. Основателността на иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК се обуславя от наличието на следните предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, настъпила изискуемост на задължението  и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице, като договорената сума е предадена на ответника. По отношение на релевираното възражение от страна на процесуалния представител на ответника относно ненадлежното уведомяване на ответника, настоящия съдебен състав намира, че възражението не е основателно, като уведомяването на длъжника е настъпило в хода на процеса, което, съгласно чл.235,ал.3 от ГПК, следва да бъде съобразено от съда. Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт, т.е. с получаване в хода на процеса на уведомление ответникът се счита за редовно уведомен. След като бъде известен, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално  изпълнение на основание липсата на уведомяване. Следва да се допълни също, че поканата е изпратена на кредитополучателя на посочения в договора адрес и е върната с отбелязване, че „пратката не е потърсена”. Редовно е всяко връчване, което е допустимо съобразно общите правила на чл.37-49 ГПК, или съобразно специалния закон-чл.36 от Закона за пощенските услуги /в цитирания смисъл е решение № 229 от 03.04.2014 г. по т. д. № 956/2012 г. на ВКС, второ т. о., както и решение № 35 от 07.05.2012 г. по в. гр. д. № 1877/2010 г. на ВКС, пето г. о./, който препраща към Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми (в този смисъл вж. мотивите към т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС). Упражняването на това право изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено (както е в настоящия случай), то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника - в този смисъл Решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК.Според Решение на Съда на ЕС по дело С-327/10/17.11.11 г., при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. В този смисъл за надлежното уведомяване на длъжника, съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай. Представеното по делото писмо с обратна разписка е върнато с отметка "пратката не е потърсена от получателя". Направените отбелязвания по кореспондентската пратка не са оспорени от длъжника. Адресът на връчване е посоченият в договора за кредит и е адрес на който ответника живее,  на който е търсен, но не е открит и на който очевидно продължава да живее, което е видно и от посочения адрес в молбата –становище в хода на настоящото производство. С оглед изложеното фактическо връчване не е осъществено поради бездействие от страна на получателя - аргумент от цитираното решение на ВКС. Настоящият състав на съда намира, че в конкретния случай кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да обяви предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на кредитора се счита за съобщено на длъжника на 29.07.2016 г. Посочената дата предхожда датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.09.2017 г. В настоящата хипотеза връчването е извършено на адреса, посочен в договора, като според постигнатото съгласие и установената в договора фикция за получаване следва да се приеме, че същото е редовно, тъй като длъжникът не е уведомил кредитора за промяната на местоживеенето си, още повече, че в депозираната от ответника-длъжник в молбата-становище в хода на настоящото производство, ответника недвусмислено е посочил същия адрес. В съдебната практика дори се приема, че връчването е осъществено надлежно, ако кредиторът е положил усилия за откриването на длъжника, независимо че не е извършено фактическо връчване /решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601 от 2014 г. на първо т. о./, в случай, че е налице бездействие от страна на получателя.

Относно депозирано в молба-становище в хода на настоящото производство възражение от страна на ответника за изтекла погасителна давност на претендираното от ищеца вземане, настоящия съдебен състав намира следното: Заповедното производство, уредено в ГПК, е част от изпълнителния процес, поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва съгласно чл.116 б.“б“ от ЗЗД с предявяването на иск за съществуване на вземането, но съгласно чл.422 ал.1 от ГПК, предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл.415 ал.1 от ГПК. В настоящият случай се установява, че е предявен иск по чл.422 от ГПК, поради което давността следва да се счита за прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В случай, че такъв иск не е бил предявен или е предявен след изтичане на срока по чл.415 ал.1 от ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Сама по себе си заповедта за изпълнение, независимо дали е издадена по реда на чл.410 или чл.417 от ГПК, както и издадения въз основа на същата изпълнителен лист, нямат последиците на съдебно решение за осъществяване съществуването на вземането по смисъла на чл.117 ал.2 от ЗЗД. Поради това и давността за погасяване на твърдяното като вземания по процесната фактура, издадена на 03.07.2015г. (л.31 от присъединеното гр.д. №59824/18 г. на СРС), не може да бъде преценена като  3 години, тъй-като в нея не се съдържат  никакви данни за каквито и да е периодични плащания, а напротив  съдържа неустойка по договор с корекция на същата, баланс по предходни фактури, както и неустойка  за невърнато мобилно устройство в посоченото като Приложение №1 към настоящата фактура, които не са ангажирани от страна на ищеца нито с ИМ, нито в хода на производството пред настоящата инстанция. С посочените основания настоящия съдебен състав намира, че не се доказа ищцовата претенция по предявения иск за главница за предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет услуги съгласно Договор № ВС050007260914052 от 26.09.2014г., отразена във фактура № ********** от 03.07.2015г. до размера на 111,80лв./ сто и единадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща главница за периода 01.03.2015г.-30.06.2015г., както вече се каза по-горе, в процесната фактура и приложението към нея изобщо не се съдържа такова задължение, а други доказателства в тази насока не бяха ангажирани, поради което настоящия иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

Относно разноските:

Отговорността за съдебни разноски е невиновна и обективна, в който смисъл е и трайната практика на ВС, изразена в ТР 119/1956 г. на ОСГК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, направеното искане за присъждане на направените съдебни разноски от процесуалния представител на ответника   на основание чл.38 ЗА, съобразявайки с практиката на ВКС-определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., Г. К., І г.о., следва да бъдe уважено,  като „Макс Колект” ООД с ЕИК ********* следва да заплати на А.Д.Д. с ЕГН **********,  разноски  в размер на 360,00 лв. с ДДС.

 

По изложените съображения, Районен съд-Пирдоп, първи състав

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция да се признае за установено по отношение на А.Д.Д. с ЕГН **********, че дължи на „Макс Колект” ООД с ЕИК ********* сумата от 111,80лв. /сто и единадесет лева и осемдесет стотинки/ представляваща главница за периода от 01.03.2015-30.06.2015г. в размер на 111,80 лв. с ДДС за предоставяне на мобилен достъп до интернет услуги съгласно Договор № ВС050007260914052 от 26.09.2014г., отразена във фактура № ********** от 03.07.2015г., като неоснователна и недозакана.

 

ОСЪЖДА „Макс Колект” ООД с ЕИК *********, да заплати на А.Д.Д. с ЕГН **********,  разноски  в размер на 360,00 лв. с ДДС.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: