РЕШЕНИЕ
№
гр.
Велинград,18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар М. Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 41, по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Образувано е
по искова молба, депозирана от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, селище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда №6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, против М.В.С., ЕГН **********,***,
с която са предявени установителен иск е правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 347, ал. 2 ТЗ вр. чл. 232,
ал. 2 ЗЗД, е който се иска да бъде установено по отношение на ответника, че
последният дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 276.06 лева., от които сумата от 67.46 лв., представляваща потребени и
незаплатени услуги за периода от 15.06.2018г. до 14.10.2018 г. по Договор за мобилни услуги от 10.02.2018
г., сумата от 170.79 лева представляваща потребени и незаплатени услуги, за
периода от 20.06.2018г. до 19.10.2018г.
по Договор за мобилни услуги от 03.05.2018г. с абонатен номер № *********;
сумата от 37.81 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 03.05.2018г.
за мобилно устройство марка NOKIA 2 Black, към мобилен номер 359897440297 и абонатен номер №*********, за периода
10/2018г. до м. 04 2020г. с вкл. допълнителна сума в размер на 1.99лв., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 ГПК - 02.09.2021 г. до окончателното плащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 323 от 09.09.2020
г., по гр.д. № 685, по описа на Районен съд Велинград за 2020 г..
Ищцовото
дружество „Теленор България“ ЕАД твърди, че подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение
от № 323 от 09.09.2020 г„ по гр.д. № 685, по описа на Велинградския районен съд
за 2020 г, като на основание чл. 415 вр. Чл. 47, ал. 5 ГПК му били дадени
указания за предявяване на настоящия установителен иск, поради което е налице
правен интерес. Излага, че между страните бил сключен договор за мобилни услуги
от 10.02.2018 г., и ответникът М.В.С. е абонат е клиентски номер №********* и
титуляр по предпочетения мобилен номер 359896395075, е избрана абонаментна
програма Тотал 24.99лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 10.02.2020г„
както и по договор за мобилни услуги от 03.05.2018г„ е клиентски номер №
********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 359897440297, е избрана
абонаментна програма Тотал+ 20.99лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до
03.05.2020г. Твърди се, че ответникът е сключил и договор за лизинг от
03.05.2018г„ по силата на който е взел мобилно устройство марка NOKIA 2 Black на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 1.99 лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по договора. Въз основа на посочените
договори ответникът е ползвал предоставяните от ищцовото дружеството мобилни
услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номера на абоната
№********* и № *********. За потребените от абоната с клиентски номер
№*********, услуги за периода от 15.06.2018г. до 14.10.2018г. е
издадена фактура №**********/15.07.2018г.,
с дължима сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 24.98лв. /с ДДС/,
Фактура №**********/15.08.2018г. за отчетения период на потребление от
15.07.2018 г. до 14.08.2018 г., е дължима за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 51.35лв. /с ДДС. За потребените от абоната по
клиентски номер № ********* услуги за периода от 20.06.2018г. до 19.07.2018г. е
издадена фактура № ********** от 20.07.2018г., по която дължимата сума за
разговори и месечни абонаменти е в размер на 148.55лв. /с ДДС/ и Фактура №**********/20.08.2018г. за
отчетения период на потребление 20.07.2018 г. до 19.08.2018 г. за сума за разговори
и месечни абонаменти в размер на 31.87лв. /с ДДС/. Поради прекратяване на
договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на
основание т. 12, ал.2 от Общите условия към лизинговия договор, дължимите
месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка NOKIA 2 Black са обявени за предсрочно изискуеми, като е издадена крайната фактура
№**********/20.10.2018г., за устройство марка NOKIA
2 Black на стойност 35.82лв. представляваща стойността на 18 бр. лизингови вноски,
дължими за периода от месец 10.2018г. до месец 04.2020г.. Ответникът не е
погасил това си задължение, нито е върнал мобилното устройство, поради което му
е начислена допълнителната сума в размер на 1.99лв. по чл.1, ал.2 от договора и
общо дължимата сума възлиза в размер на 37.81/тридесет и седем лева и
81ст./лв.. Предвид изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът в
срок по чл. 131 ГПК чрез особения си представител адв. М.А. поддържа, че
исковата молба недопустима, тъй като правото на иск не надлежно упражнено,
поради липса на идентитет между претендираните вземания. Поддържа се, че липсва
правоотношение между ищеца и ответника и се оспорва пасивната му процесуална
легитимация. Оспорват се предявените искове по основание и размер и се моли да
бъдат отхвърлени. Оспорва се, че на ответника е предоставено посоченото мобилно
устройство, както и обстоятелството да е ползвал телефонен номер - ********** и
телефонен номер -**********. Оспорват се приложените фактури и всички твърдения
в исковата молба, касаещи възникването на вземанията, предмет на претенциите.
Ангажират се доказателства.
С протоколно
определение от 18.01.2022 г. съдът е прекратил на осн.чл.129, ал.3 от ГПК и
чл.130 от ГПК производството по гр.дело № 41/2021 г. в частта, е
която са предявени установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, е който се иска да бъде установено по отношение на ответника, че
последният дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 276.06 лева., от
които сумата от 67.46 лв., представляваща потребени и незаплатени услуги за
периода от 15.06.2018 г. до 14.10.2018 г. по Договор за мобилни услуги
от 10.02.2018 г. и сумата от 170.79 лева представляваща потребени и незаплатени
услуги, за периода от 20.06.2018г. до 19.10.2018г. по Договор за мобилни
услуги от 03.05.2018 г. с абонатен номер № *********.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правна квалификация чл. 347, ал. 2 ТЗ вр.
чл. 232, ал. 2 ЗЗД
Ищцовото дружество следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване: 1. възникването на
облигационно отношение между страните по силата на валиден договор за лизинг,
по силата на който ищецът е предал на ответника държането на процесната движима
вещ и за ответника е възникнало задължението за плащане на наемна цена в
претендираните размери, за посочените периоди.
При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
От приетия като писмено доказателство договор за
лизинг от 03.05.2018 г., се установява, че между ответницата- М.В.С., като лизингополучател
и ищцовото дружество – лизингодател, е възникнало правоотношение по договор за
финансов лизинг на мобилно устройство NOKIА модел 2
Black с възможност за
придобиване собствеността върху вещта. Въз основа на него ответницата се е
задължила да заплати лизинговата цена в размер на 93.77 лева, с вкл. 20% ДДС на
23 месечни вноски, съобразно погасителен план, всяка от които на стойност 1.99
лева, след внасянето на първоначална вноска в размер на 48 лева при сключването
на договора, а ответното дружество да й предостави за временно и възмездно
ползване мобилно устройство NOKIА модел 2
Black. В чл. 4 от същия е
посочено, че с подписването му лизингополучателят декларира и потвърждава, че
лизингодатателят му е предал мобилното устройство. От Договор за мобилни услуги
от 03.05.2018г., сключен във връзка с договорен абонамент за №0359897440297 е видно,
че ответницата отново е декларирала с подписването му, че е получила един брой
мобилно устройство.
При съобразяване изложеното и доколкото по делото
не се оспорва подписът върху приетите договори между страните да е положен от
ответницата съдът намира за безспорно установено по делото, че между тях е
възникнало правоотношение по договор за финансов лизинг, по силата на който
ответницата е получила процесното мобилно устройство, срещу задължението да
заплаща лизинговата му цена на ищцовото дружество. Ето защо възраженията на
особения й представител в тази насока се явяват неоснователни. Неоснователно е и възражението, че не са определени
падежи на месечните лизингови вноски, доколкото в чл. 3, ал. 2 от договора за
лизинг е посочено, че лизинговите вноски се фактурират и заплащат от
лизингополучателя, съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията съгласно договора и Общите
условия, които в чл. 6 от договора е посочено, че с подписването му ответницата
декларира, че е получила, запозната е и приема и се задължава да ги спазва.
Относно възраженията на
ответника, че липсват доказателства, че задълженията са платени, съдът е указал
на ответника, при разпределението на
доказателствената тежест, че този факт е в негова тежест. Доколкото не са
ангажирани доказателства в тази насока следва да се приеме, че ответникът
не е изпълнил задължението си да плати лизингови вноски в размер на 37.71 лева
и задълженията са изискуеми поради изтичане на срока на договора (при
съобразяване датата на сключване 03.05.2018 г., срокът му- 24 месеца, както и
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение-
02.09.2020 г.). Ето
защо искът за заплащане на процесната сума се явява доказан по основание и размер и като такъв
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовото дружество следва да се
присъдят разноски, съобразно уважената част от исковете или сума в размер на 92.45
лв., представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото и
заповедното производство и възнаграждение за особен представител на ответника в
исковото производство, съобразно представените доказателства. На основание чл.
78, ал. 4 ГПК на ответника се следват разноски, съобразно прекратената част от производството,
но доколкото не са представени доказателства да са сторени такива съдът не
следва да се произнася по отговорността за тях.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, селище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда №6, представлявано от
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, против М.В.С., ЕГН **********,***, по иска с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 347, ал. 2 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, че М.В.С., ЕГН **********
дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 37.81 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 03.05.2018г.
за мобилно устройство марка NOKIA 2 Black, към мобилен номер 359897440297 и абонатен номер №*********, за периода
10/2018г. до м. 04 2020г. с вкл. допълнителна сума в размер на 1.99лв., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 ГПК - 02.09.2020 г. до окончателното плащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 323 от 09.09.2020
г., по гр.д. № 685, по описа на Районен съд Велинград за 2020 г..
ОСЪЖДА М.В.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, селище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда №6, сумата от 92.45 лв., представляваща разноски в
исковото и заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА