Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1147
гр. Пловдив, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV
н.с., в публичното заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2902/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 20-1030-001366 от 18.02.2020 г. на Началник Група
към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“,
с което на В.Г.А., ЕГН **********, са били наложени следните
административни наказания : на
основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП;
глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; глоба в размер на 20 лева на основание
чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за
отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбодателят В.Г.А., редовно уведомен, не се явява лично в съдебно заседание, не
се представлява.
Въззиваемата страна – Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по делото.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата
по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбоподателят В.Г.А. бил правоспособен водач, като
притежавал СУМПС за придобита категория В. На 08.02.2020 г. около 06:03 ч. в гр. Пловдив той управлявал лек автомобил
„Мерцедес МЛ 350“, рег.№ *** /собственост на З.И.Г./ като загубил
управление и се ударил в метален стълб на уличното осветление на ул.
„П.Д.Петков“ до №4. Местопроизшествието било запазено от служители на 04 РУ при
ОД на МВР Пловдив, които потърсили съдействие от сектор „Пътна полиция“. На
място пристигнал св.Л.А., който установил, че водач на автомобила е бил именно В.А.
и изпробвал последния за употреба на алкохол с техническо средство – Дрегер Алкотест 7510 с номер ARBВ - 0016. Показанията на уреда отчели концентрация на алкохол в издишания от водача
въздух, над 0,5 промила, а именно 1.09 промила в издишания въздух. В хода на
проверката водачът не представил СУМПС и контролен талон към него. За
констатираното против В.А. бил съставен
АУАН серия АA № 49296 на 08.02.2020 г. за извършени от него
нарушения на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
копие от който бил връчен на жалбоподателят. В съставения АУАН той посочил, че
няма възражения и няма да дава кръвна проба. Издаден бил и талон за медицинско
изследване № 0041217/ 08.02.2020 г., препис от който бил връчен на
жалбоподателя в 10.40 часа с уведомяване, че следва да се яви в посоченото в
талона болнично заведение до 40 мин от връчването. В издадения талон за
медицинско изследване А. посочил, че приема пробата на дрегера. Въз основа на
съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление, в което
изрично било отбелязано,че в законоустановения срок жалбоподателят не се явил
да даде кръвна проба за изследване.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, талон за
медицинско изследване, протокол за ПТП, 2 бр. оправомощителни заповеди,
удостоверение за преминала проверка на процесното техническо средство, справка
АНД.
В качеството на свидетел по
делото, бе разпитан в съдебно заседание актосъставителят А., който потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като
достоверни, логични, последователни и кореспондиращи с приложените по
преписката писмени доказателства, както и кредитираните, събрани такива в
съдебното производство.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и
при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като
ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от
това.
Разгледана по същество, жалбата
се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа
обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от
страна на жалбоподателя е осъществено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 по ЗДвП,
като е установено с техническо средство
– Дрегер Акотест 7510 с номер ARBВ - 0016,
че същият е управлявал МПС след концентрация на алкохол в издишания въздух над
0,5 на хиляда, а именно 1,09 на хиляда наличие на алкохол в издишания от него
въздух. Установява се, че жалбоподателят е бил съгласен с показателите на
дрегера, като писмено е отразил това в съставения АУАН и издадения талон за
медицинско изследване, като не се е и явил за кръвна проба в посоченото време и
място. Съдът счита, че липсват основания да се приеме, че при извършване на
проверката от полицейските служители са допуснати нарушения, които да са
опорочили същата. Издаден е бил
талон за медицинско изследване от правоимащ контролен орган. Връчен е бил
препис на проверяваното лице, с отразен конкретен час и му е дадено
максималното за случая нормативно предвиденото време - 40 минути, в които да се яви в болничното заведение за даване на
кръвна проба. Пробата чрез вдишване на място е била взета от преминало
последваща проверка и в срок на
валидност техническо средство, видно от удостоверение за преминала последваща
проверка на Дрегер 7510 ARBВ 0016. Отделно от това в НП изрично е отбелязано, че впоследствие не е дадена
кръвна проба. В този смисъл съдебният състав счита, по преписката е
приложен и събран целият необходим доказателствен материал, въз основа, на който
е установено административното нарушение.
Ето защо съдът приема, че
жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
По отношение на другите две
нарушения – за непредставяне на СУМПС и контролен талон към него, както и за
допускане на ПТП – при блъскане на управляваното МПС в метален стълб за улично
осветление, съдът също ги счита за доказани. От една страна са налични писмени
и гласни доказателства в тази насока – редовно съставени протокол за ПТП, АУАН,
както и показанията на актосъставителя А., а от друга страна жалбоподателят не
е ангажирал каквито и да било доказателства оборващи доказателствената сила на
редовно съставения АУАН. Ето защо и съдът счита, че е доказано жалбоподателят
да е осъществил нарушения на чл.20, ал.1 от ЗДвП като е загубил управление над
автомобила и се е блъснал в стълб за улично осветление, както и по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП като не е представил при проверката СУМПС и контролен талон
към него.
Що се отнася до изложените в
жалбата аргументи за връчване на нечетливо копие от съставения АУАН и нарушения
при съставянето на АУАН съдът счита същите за неоснователни. На първо място
следва да се посочи, че е недоказано твърдението на жалбоподателят, че е бил
лишен от възможност да прочете АУАН преди подписването. Тези му твърдения не са
подкрепени от каквито и да било доказателства, а от друга страна се установява,
че същият е подписал АУАН без възражения и дори нещо повече от това –
декларирал е, че няма да дада кръвна проба. Това от своя страна пък води на
извод, че жалбоподателят е бил наясно за какви действия му се съставя АУАН,
което от своя страна означава, че не е нарушено правото му на защита. От друга
страна не може да се приеме, че не му е връчвано въобще копие от съставения
АУАН, тъй като индигираното копие било нечетливо. Следва да се отчете, че
действително представеното по делото копие е индигирано и бледо, но същото не е
такава степен неясно, че да не може да се запознае лицето с неговото
съдържание. Ето защо и това възражение също се счита за неоснователно от съдебния
състав.
Правилно жалбоподателят е бил
санкциониран по реда на чл.
174, ал.1, т.2 от ЗДвП, според която разпоредба се наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух
над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и
глоба 1000 лв, като в случая е било установено 0,89 на хиляда наличие на
алкохол в издишания от него въздух посредством техническото средство.
Правилно са приложени и
санкционните разпоредби за нарушенията по чл.20, ал.1 от ЗДвП – чл.185 от ЗДвП
и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – 183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП.
Относно размерите на наложените
наказания - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС
за срок от 12 месеца, глоба в размер на 20 лева и глоба в размер на 10 лева -
съдът намира, че наказанията съответстват на закона, тъй като са определени в
твърд размер и не могат да бъдат индивидуализирани от наказващия орган, както и
не биха могли да подлежат на редуциране от страна на съда.
Съдебният състав счита, че в
конкретния случай не са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН,
тъй като от една страна не се констатира конкретното нарушение да е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид, а от друга страна са осъществени няколко
административни нарушения и накърнените обществени отношения са с особена
важност.
С оглед изложените съображения
обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-001366 от 18.02.2020 г. на Началник Група към ОД на МВР
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което
на В.Г.А., ЕГН **********, са били наложени следните административни наказания
: на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП; глоба в
размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП за нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!