Решение по дело №2902/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1147
Дата: 20 юли 2020 г. (в сила от 21 октомври 2020 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20205330202902
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 1147

 

гр. Пловдив, 20.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2902/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-001366 от 18.02.2020 г. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“,  с което на В.Г.А., ЕГН **********, са били наложени следните административни наказания :  на основание  чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП; глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.  

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Жалбодателят В.Г.А., редовно уведомен, не се явява лично в съдебно заседание, не се представлява.

Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:         

Жалбоподателят  В.Г.А. бил правоспособен водач, като притежавал СУМПС за придобита категория В. На 08.02.2020 г. около 06:03 ч.  в гр. Пловдив той управлявал  лек автомобил  „Мерцедес МЛ 350“, рег.№ *** /собственост на З.И.Г./ като загубил управление и се ударил в метален стълб на уличното осветление на ул. „П.Д.Петков“ до №4. Местопроизшествието било запазено от служители на 04 РУ при ОД на МВР Пловдив, които потърсили съдействие от сектор „Пътна полиция“. На място пристигнал св.Л.А., който установил, че водач на автомобила е бил именно В.А. и изпробвал последния за употреба на алкохол с техническо средство –  Дрегер Алкотест 7510 с номер ARBВ - 0016. Показанията на уреда отчели концентрация на алкохол в издишания от водача въздух, над 0,5 промила, а именно 1.09 промила в издишания въздух. В хода на проверката водачът не представил СУМПС и контролен талон към него. За констатираното против  В.А. бил съставен АУАН серия АA № 49296  на 08.02.2020 г. за извършени от него нарушения на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, копие от който бил връчен на жалбоподателят. В съставения АУАН той посочил, че няма възражения и няма да дава кръвна проба. Издаден бил и талон за медицинско изследване № 0041217/ 08.02.2020 г., препис от който бил връчен на жалбоподателя в 10.40 часа с уведомяване, че следва да се яви в посоченото в талона болнично заведение до 40 мин от връчването. В издадения талон за медицинско изследване А. посочил, че приема пробата на дрегера. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление, в което изрично било отбелязано,че в законоустановения срок жалбоподателят не се явил да даде кръвна проба за изследване.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от  приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, талон за медицинско изследване, протокол за ПТП, 2 бр. оправомощителни заповеди, удостоверение за преминала проверка на процесното техническо средство, справка АНД.

В качеството на свидетел по делото, бе разпитан в съдебно заседание актосъставителят А., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията  на свидетеля като достоверни, логични, последователни и кореспондиращи с приложените по преписката писмени доказателства, както и кредитираните, събрани такива в съдебното производство.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав  достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.   

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя е осъществено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е установено  с техническо средство –  Дрегер Акотест 7510 с номер ARBВ - 0016, че същият е управлявал МПС след концентрация на алкохол в издишания въздух над 0,5 на хиляда, а именно 1,09 на хиляда наличие на алкохол в издишания от него въздух. Установява се, че жалбоподателят е бил съгласен с показателите на дрегера, като писмено е отразил това в съставения АУАН и издадения талон за медицинско изследване, като не се е и явил за кръвна проба в посоченото време и място. Съдът счита, че липсват основания да се приеме, че при извършване на проверката от полицейските служители са допуснати нарушения, които да са опорочили същата. Издаден е бил талон за медицинско изследване от правоимащ контролен орган. Връчен е бил препис на проверяваното лице, с отразен конкретен час и му е дадено максималното за случая нормативно предвиденото време - 40 минути, в които да се яви в болничното заведение за даване на кръвна проба. Пробата чрез вдишване на място е била взета от преминало последваща проверка  и в срок на валидност техническо средство, видно от удостоверение за преминала последваща проверка на Дрегер 7510 ARBВ 0016. Отделно от това в НП изрично е отбелязано, че впоследствие не е дадена кръвна проба. В този смисъл съдебният състав счита, по преписката е приложен  и събран целият необходим  доказателствен материал, въз основа, на който е установено административното нарушение.

Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

По отношение на другите две нарушения – за непредставяне на СУМПС и контролен талон към него, както и за допускане на ПТП – при блъскане на управляваното МПС в метален стълб за улично осветление, съдът също ги счита за доказани. От една страна са налични писмени и гласни доказателства в тази насока – редовно съставени протокол за ПТП, АУАН, както и показанията на актосъставителя А., а от друга страна жалбоподателят не е ангажирал каквито и да било доказателства оборващи доказателствената сила на редовно съставения АУАН. Ето защо и съдът счита, че е доказано жалбоподателят да е осъществил нарушения на чл.20, ал.1 от ЗДвП като е загубил управление над автомобила и се е блъснал в стълб за улично осветление, както и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП като не е представил при проверката СУМПС и контролен талон към него.

Що се отнася до изложените в жалбата аргументи за връчване на нечетливо копие от съставения АУАН и нарушения при съставянето на АУАН съдът счита същите за неоснователни. На първо място следва да се посочи, че е недоказано твърдението на жалбоподателят, че е бил лишен от възможност да прочете АУАН преди подписването. Тези му твърдения не са подкрепени от каквито и да било доказателства, а от друга страна се установява, че същият е подписал АУАН без възражения и дори нещо повече от това – декларирал е, че няма да дада кръвна проба. Това от своя страна пък води на извод, че жалбоподателят е бил наясно за какви действия му се съставя АУАН, което от своя страна означава, че не е нарушено правото му на защита. От друга страна не може да се приеме, че не му е връчвано въобще копие от съставения АУАН, тъй като индигираното копие било нечетливо. Следва да се отчете, че действително представеното по делото копие е индигирано и бледо, но същото не е такава степен неясно, че да не може да се запознае лицето с неговото съдържание. Ето защо и това възражение също се счита за неоснователно от съдебния състав.

Правилно жалбоподателят е бил санкциониран по реда на                                         чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, според която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух  над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв, като в случая е било установено 0,89 на хиляда наличие на алкохол в издишания от него въздух посредством техническото средство.
          Правилно са приложени и санкционните разпоредби за нарушенията по чл.20, ал.1 от ЗДвПчл.185 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – 183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП.

Относно размерите на наложените наказания - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца, глоба в размер на 20 лева и глоба в размер на 10 лева - съдът намира, че наказанията съответстват на закона, тъй като са определени в твърд размер и не могат да бъдат индивидуализирани от наказващия орган, както и не биха могли да подлежат на редуциране от страна на съда.

Съдебният състав счита, че в конкретния случай не са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като от една страна не се констатира конкретното нарушение да е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид, а  от друга страна са осъществени няколко административни нарушения и накърнените обществени отношения са с особена важност.

С оглед изложените съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-001366 от 18.02.2020 г. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“,  с което на В.Г.А., ЕГН **********, са били наложени следните административни наказания :  на основание  чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП; глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.  

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!