№ 12511
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. И.ОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20221110128690 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на § 23 от ПЗР към ЗИДЗЗДН, вр. чл. 8 и сл. от Закона за
защита от домашното насилие (ЗЗДН). Образувано е по молба на Е. А. Ч., ЕГН **********,
срещу И. Л. Л., ЕГН **********, за осъществен на 30.05.2022 г. акт на домашно насилие
спрямо молителката. Претендират се разноски.
Ответникът не взима становище по молбата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Не се спори по делото, че ответникът е син на молителката, предвид което същият
попада сред кръга от лицата, посочени в чл. 3, т. 5 ЗЗДН, срещу които може да се търси
защита. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2,
ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо, психическо и
емоционално насилие спрямо молителката.
По делото са представени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л. 7 от
делото), съдебномедицинско удостоверение № 373/2022 г. (л. 8 от делото), лист за преглед на
1
пациент (л. 9 от делото), удостоверение за съпруг/а и родствени връзки (л. 165 от делото).
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.
От показанията на разпитания по делото свидетел Асен Велев, племенник на
молителката и първи братовчед на ответника, които съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК,
се установява, че на процесната дата молителката позвънила на свидетеля и плачейки му
споделила, че ответникът я е изблъскал от жилището й, ударил я е с вратата и не я пускал
вътре. Когато свидетелят отишъл там, леля му била на площадката пред апартамента на
последния етаж – 6 етаж. Опитал се да отвори с неговия ключ, но имало ключ отвътре на
вратата, поради което се обадил на тел. 112, за да повика МВР. Свидетелства, че леля му
била много разстроена и по левия й крак между прасеца и глезена, от задната страна имала
рана и се стичала кръв. Споделила му, че много я боляло. Докато свидетелят разговарял с
оператора на тел. 112, братовчед му отключил вратата. Влезли вътре заедно с леля му и
изчакали патрула да дойде. Страните писали обяснения, след което патрулът отвел
ответника, а свидетелят закарал молителката в болница. Свидетелства и за други случаи на
насилие от страна на братовчед му към леля му (л. 166 и л. 167 от делото). Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля, доколкото същите са последователни, вътрешно
непротиворечиви, логични и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал.
В конкретния случай следва да бъде придадена на декларацията силата на
доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН - същата индивидуализира акта на
насилие, извършен на 30.05.2022 г. по начина, по който е описан в молбата за защита (арг. от
чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН) - по време, място и начин на извършване на съответния акт и т.н.
Молителката в декларацията е посочила всяко едно от тези обстоятелства. Съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за
защита само на основание на приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В конкретния
случай, са налице предпоставките за уважаване на молбата въз основа на декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, каквото е изискването на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, при липса на други
доказателства. Следва да се отбележи, че декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е
доказателствено средство, чрез което се доказва конкретният насилнически акт и неговото
авторство, както и евентуалните последици от този акт. Декларацията е частен
свидетелстващ документ, който притежава материална доказателствена сила за
удостоверените от пострадалия изгодни за него факти (за разлика от исковия процес, където
частните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила, ако
удостоверяват неизгодни за издателя факти). За да е годно доказателствено средство, тази
декларация трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който е
индивидуализиран в редовната молба за защита по чл. 9, ал. 1 ЗЗДН – по място, време, начин
на извършване. Когато за акта на насилие липсват други доказателства, какъвто е настоящия
случай, декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал.
1 от ЗЗДН ( арг. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН).
От представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗДН, от свидетелските показания на Асен
2
Велев, както и от представената по делото медицинска документация - СМУ и лист за
преглед на пациент, се установяват и последиците за молителката от извършеното спрямо
нея насилие, които изцяло кореспондират с изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
а от показанията на св. Велев е видно и че същото не е с инцидентен характер.
Установявайки обтегнатите отношения между страните, съдът намира, че агресивното
поведение от страна на ответника, спрямо молителката, изразяващо се във физическа
агресия, граничи с ненормално ниво на комуникация между тях. Същото попада извън
границите на нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване, съгласно
които, противоречията, независимо от техния характер, следва да се разрешават чрез диалог
и при противопоставяне на аргументи.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита от
молителката, за изцяло доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз
основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като обстоятелствата, посочени в нея,
съответстват изцяло на останалите събрани по делото доказателства.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната
комуникация между Е. Ч. и И. Л., съдът намира, че става въпрос за физическа агресия,
изразена от страна на ответника към молителката, с които свои действия е осъществено
домашно насилие, под формата на физическо, психическо и емоционално такова.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на
домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните,
а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН мерки за защита по отношение на
молителката.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата, тъй като предвидените в
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН, ще създадат и допълнителна
гаранция за пострадалата, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие.
Ответникът следва да бъде отстранен от съвместно обитаваното с молителката
жилище с адрес: гр. София, ж.к. „Гео Милев” № 7, бл. 228, вх. А, ет. 6, ап. 45, за срок от 12
месеца, считано от издаване на заповедта. На ответника следва да му бъде забранено да се
приближава до Е. А. Ч., както и до обитаваното от нея жилище, находящо се на адрес: гр.
София, ж.к. „Гео Милев” № 7, бл. 228, вх. А, ет. 6, ап. 45, на разстояние не по-малко от 100
3
метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН, за срок от 12 месеца, считано от
издаване на заповедта.
Това е необходимо, за да се попречи на ответника да извърши спрямо пострадалата нов
акт на насилие.
Мерките, съдът определи като взе предвид извършения акт на домашно насилие,
последиците за молителката, както и че актовете на насилие не са с инцидентен характер.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази естеството на извършеното от ответника домашно насилие,
настъпилите последици за молителката от извършеното спрямо нея деяние счита, че на
ответника следва да бъде наложена глоба в размер от 400,00 (четиристотин) лева.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените разноски по делото има от молителката.
Предсатвен е списък по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН ответникът дължи на молителката разноски в размер на 1430,00 лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат в производството (л. 2, л. 163 и л. 164 от делото).
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу И. Л. Л., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, И. Л. Л., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Е. А. Ч., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, И. Л. Л., ЕГН ********** от
съвместно обитаваното с молителката жилище с адрес: гр. София, ж.к. „Гео Милев” № 7,
бл. 228, вх. А, ет. 6, ап. 45, за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, И. Л. Л., ЕГН **********,
да приближава Е. А. Ч., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от
12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, И. Л. Л., ЕГН **********,
да приближава жилището, което обитава Е. А. Ч., ЕГН **********, находящо се на адрес:
4
гр. София, ж.к. „Гео Милев” № 7, бл. 228, вх. А, ет. 6, ап. 45, на разстояние по-малко от 100
метра, за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, И. Л. Л., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на И. Л. Л., ЕГН **********, глоба в размер
на 400,00 (четиристотин) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, И. Л. Л., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, И. Л. Л., ЕГН **********, да заплати на Е.
А. Ч., ЕГН **********, сумата в размер на 1430,00 лева, представляващи възнаграждение за
един адвокат в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок
от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5