Р Е Ш Е Н И Е
№ …….……./……………..2022 г.
гр. София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I-6ТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на десети
май, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА СВ. ХРИСТОВА
при участието на секретар Антоанета
Стефанова
като разгледа докладваното от съдия
Даниела Христова
гражданско дело № 10669 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от С.С.Б. против
„М.Д.“ ООД и И.Н.Н., с която предявява осъдителен иск
по реда на чл.415, ал.3 във връзка с чл.415, ал.1, т.3 ГПК, който осъдителен
иск е с правно основание чл. 535, т. 2, чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ във връзка
с чл. 44 ЗЗД за плащане на сумата от 26 000 евро, дължима по запис на
заповед от 19.02.2019 г., с падеж на 31.12.2019 г.
Ищецът твърди, че със
заявление от 21.01.2020 г. по чл.417 от ГПК е поискал от СРС издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,
т.10 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответниците, но
с разпореждане № 25527/28.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 2804/2020 г., на СРС, 41
състав заявлението е отхвърлено. Излага,
че представеният по заявлението запис на заповед от 19.02.2019 г. съдържа
реквизитите по чл.535 ТЗ и въз основа на него за ответника „М.Д.“ ООД и авалиста И.Н., е възникнало валидно задължение да заплатят
солидарно на ищеца посочената в записа на заповед сума, на посочения падеж - 31.12.2019
г. Ищецът твърди, че вземането му произтича от направено от него плащане като заем, за което е издаден и процесния запис на заповед. Твърди се, че ищецът е предявил частично
вземане срещу ответниците по сключен между него и ответниците договор за заем от месец юни 2016 г., като
сумата от 26 000 евро по процесния запис на
заповед се явява падежирала по договора и дължима на
31.12.2019 г. Твърди се, че с договора за заем, ищецът е предоставил на ответниците паричен заем, като съгласно т.5.2., последните
предоставят на ищеца като обезпечение запис на заповед от името на дружеството,
авалирани от поръчителя И.Н.. Поддържа се, че сумата
по процесния запис на заповед от 19.02.2019 г. с
падеж 31.12.2019 г. в размер на 26 000 евро е предоставена като заем от
ищеца на ответниците по банкова сметка ***, чрез паричен
превод - вносна бележка № 4/18.02.2019 г. на Райфайзен Банк. Моли съда да
постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците
да заплатят солидарно на ищеца сумата от 26 000 евро с левова
равностойност 50 851,58 лв., главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноските по делото, включително тези направени в заповедното
производство.
Ответникът „М.Д.“ ООД не е представил в срок писмен отговор.
Ответникът И.Н.Н.
е ангажирал съда с писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения срещу него иск като
неоснователен. Излага, че съдружници в „М.Д.“ ООД са:
С.С.Б., С.И.М., Х.Х.Х.и Р.И.П..
Твърди, че през 2016 г. и 2017 г. съдружниците са
взели решение да се разработи музикален клуб /Мюзик
Джем/ и да се развива бизнес, като за целта всеки от тях в това число и
ответника Н., без да е съдружник, внесли пари в дружеството, за да може то да
доизгради, поддържа и разработи музикалния клуб. Ответникът участвал като
медийно познато лице, който освен участие с пари е следвало да рекламира а
музикалния клуб и да подпомага дейността му с контакти, които има в
музикантските среди. Твърди, че уговорката била, след като нещата с клубната
дейност потръгнат, всеки от съдржуниците и ответника
да получи обратно средствата, които са дадени.
По тази причина
били направени фиктивни договори за заеми, включително и договора за заем, на
който ищеца изгражда исковата си претенция. Твърди, че представения от ищеца
договор за заем е недействителен, защото
парите не са дадени в заем, а представляват вноска по съглашението за
финансиране на обща дейност, която да се извършва от името на търговското
дружество. Ответникът оспорва да е получавал претендираната
за връщане парична сума предмет на договора за заем и записа на заповед.
Твърди, че на
основание чл.147 от ЗЗД не е задължен по представения договор за заем и
издавения запис на заповед, тъй като кредиторът не е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца от датата на изискуемостта.
Поддържа, че от
външна страна приложеният документ, наречен запис на заповед не е редовен. Оспорва
да му е предявяван за изпълнение, поради което не е изискуем. Липсва изричен
подпис, че е без протест.
В срока по
чл.372 от ГПК ищецът поддържа становището, че ответникът има качеството на авалист на запис на заповед от 19.02.2019 г. и поръчител по
договор за заем от 10.06.2016 г., по които ищецът е извършил плащане по
банковата сметка с вносна бележка № 4/18.02.2019 г. на Райфайзенбанк и което
плащане е осчетоводено в счетоводството на ответното дружество.
В срока по
чл.373 ГПК ответникът Н. оспорва депозира
допълнителен отговор и поддържа становището, че срокът на падежа е 10.06.2021г.
В съдебно
заседание ищецът и ответникът Н. се представляват от пр. представители, а ответникът „М.Д.“ ООД не се представлява.
Явилите се страни поддържат становищата заявени в исковата молба и писмените
отговори.
Съдът след като се запозна със становищата на
страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства преценени по
отделно и в съвкупност, спрямо материално правните норми, регламентиращи процеснните отношения, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Представен е
писмен документ , озаглавен запис на
заповед с дата на издаване 19.02.2019 г. и място град София, в текста на която се
съдържа изявление на издателя „М.Д.“ ООД
с ЕИК *******, представлявано от управителя Р.И.П., че безусловно се задължава
да плати без протест сумата от 26 00 евро. С падеж 31.12.2019 г. по индивидуализирана в документа банкова
сметка *** С.С.Б.. Следва подпис на издателя, а след
него текст „Поръчителство по договор от 15.06.2016 г.“ – имената на ответника И.Н.Н.. След изявлението на това лице, с текста „Поръчителствувам за гореизложеното задължение, при условията при които е дадено“ следват
неговите имена, собственоръчно изписани и подпис. От вносна бележка, издадена на 18.08.2019 г. е видно, че сумата
е постъпила по сметка на „М.Д.“ ООД с
ЕИК *******.
Договорът за наем е в писмен вид, но е сключен на
10.06.2016 г. възпроизвежда
и развива съдържанието на записа на заповедта. От съдържанието на договора, се
установява, че ищецът има качеството на заемодател, дружеството ответник на заемополучател, а ответникът И.Н.Н.
е поръчител. Предмет на договора е
парична сума в размер на 143 160 евро, която е следвало да бъде
предоставена на заемополучателя на две вноски, както
следва , първата от 76 693 евро до 17.06.2016 г. е втората от 66467 евро
до 10.08.2016 г. Уговорен е начин за връщане и сметката по този
договор е идентична със сметката по записа на заповедта. Крайният срок за
погасяване на заема е 10.06.2021 г. Уговорена е възнаградителна
лихва в размер на 5 % от предоставената в заем парична сума и е уговорено нейното
дерогиране, ако заемът биде върнат предсрочно за срока до падежа. Уговорена е и неустойка за забава в размер на
законната лихва плюс надбавка от 10%. В текста на договора, се съдържа
изявлението, че изпълнението се обезпечава с поръчителството на ответника И.Н.Н. и с издаване на запис на заповед, която се авалира от поръчителя.
Представен е втори договор за заем от 02.10.2017 г.
за сумата от 280 00 лева. Заемополучателя по този
договор е първия ответник, а именно „М.д.“ ООД. Заемодателя е ЮЛ, което е
представлявано от Х.Х.Х.. Последният е страна по
договор от 03.10.2017 г. с който е
закупил от заемополучателя двадесет равни дяла, всеки от по 1000 лева от
капитала на първия ответник „М.д.“ ООД
Представен е трети договор за заем от 20.07.2016 г.
с който съдружниците на „М.д.“ ООД в лицето на С. И.П., С.С.Б.,
С.И.М.са се разбрали за следното –
съдружникът Р.П.е продал на останалите двама по двадесет дяла от капитала на
дружеството, всеки на стойност от 1000 лева или общо 40 000 лева.
От заключението
на ССч.Е , което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че в
банковата сметка на дружеството е постъпила сумата от 26 000 евро с
вносител С.С. Б..
Датата на постъпване на парите е 18.02.2019 г. , основанието е договор
за заем от 15.06.2016 г. От хронология
на аналитична сметка водена за дружеството ответник, вещото лице е установило,
че сметка 4931 „Разчети със собственици - С.Б.”, били
отразени направените вноски от ищеца С.Б. по дати и суми на обща стойност 270 851.71
лева. Парите са внасяни по банковата сметка на дружеството, а процесната сума е
от 26000 евро с левова равностойност
5085 Е58 лв. е преведена на 28.02.2019 г.
Сумите
са осчетоводени по дебита на сметка 503 и 504 -банка в лева и валута и по
кредита на сметка 493 „Разчети със собственици”, аналитична сметка 4931
„Разчети със собственици - С.Б.” От предоставената оборотна ведомост към
31.12.2020 г. е видно, че салдото по сметката не е променено, т.с. от сметката
не са връщани суми на вносителя С.Б.. / Приложение № 1/ от заключението се установява, че когато в
индивидуалният сметкоплан на дружеството е прието разчетите между собствениците
да се отчитат по сметка 493, счетоводната характеристика на сметката е: Сметка 493 Разчети със
собственика
е дебиторно-кредиторна, т.е. по нея може да има
дебитно или кредитно салдо в зависимост от това дали предприятието дължи суми
на собственика или той му дължи. В тази
сметка се отчитат разчети за текущи разходи и приходи: примерно, предприятието
е изплатило разходи за сметка на собственика, които той трябва да възстанови,
или обратното, той е извършил разходи за сметка на предприятието, които трябва
да му бъдат възстановени срещу документ на името на предприятието и могат да се
отчитат разчети по взаимоотношения на предприятието със собственика за
капиталови вноски и др. подобни.
В
заключението се посочва, че ищецът е извършил следните плащания в полза на
ответното дружество: на 30.06.2016 г. три вноски по 30 000 лева, на
29.07.2016 г. една вноска от 20 00 лева, на 30.08.2016 г. една вноска от
21 514.13 лева, на 30.10.2016 г.
една вноска от 28 486 лева и на 28.02.2019 г. една вноска от 50 851.50 лева съответни на 26 000 евро.
Плащането
извършено на 18.02.2019 г. е осчетоводено на 28.02.2019 г. по сметка 49513.
Заключението сочи, че не са извършвани плащания
от ответното дружество към С.Б. и остатъкът по сметката е 27 0851.17
лева. В съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението като пояснява, че
сумата по договора за заем е получена от заемополучателя
три години по-късно от датата на договора за заем. Според вещото лице, ако
сумата по записа на заповед е била дадена в заем, следвало да се осчетоводи по друга сметка
152. В съдебно заседание, проведено на
26.10.20121 г. съдът е приел, че договорът за заем от 10.06.2016 г.
представлява начало писмено доказателство към възражението, че сделката е симулативна и е допуснал до разпит двама души свидетели. От
вносна бележка издадена на 21.07.2016 г. е видно, че ищецът е внесъл сумата от 20 000
лева като дялово участие по дружествен договор.
От
показанията на свидетелите Д.К.и Х.Х.Х. се
установява, че ищецът има отношение към начинания във връзка с музика и като
такъв е участвал в идеята на И.Н. да се създаде клуб. За това начинание част от
участниците в реализацията са станали съдружници,
като закупили дялове в капитала на дружеството ответник, а ищецът е предоставял
заем на същото дружество. От разпита на св. П.Г.М.се установява, че идеята за
финансиране на нощен клуб е причината да се създават финансови отношения между
ищеца и ответниците. Свидетелят знае, че освен с
дялово участие, ищецът е давал и пари на заем на дружеството, който са
обезпечавани с „думата“ на ответника И.Н.. Свидетелства за това, че парите са
разходени в полза на дружеството, което е извършвало ремонтна дейност в
помещение, което е ползвало под наем и в което е следвало да се помещава нощния
клуб.
При
тази фактическа установеност, съдът извежда следното от правна страна:
С
оглед разпределението на доказателствената тежест,
ищецът пълно и главно е доказал, че е давал в заем парични суми в претендирания размер, като процесната
е преведена по банковата сметка на първия
ответник. За обезпечение на вземането по договора от 10.06.2016 г. е издадена запис на заповед, подписана от
издателя и поръчителя, която определя падежа за задължението за връщане –
31.12.2019 г. Падежът по записа на заповедта е настъпил, но обратно плащане не е извършено. Такова не се
твърди от ответниците и фактът се установява от заключението по ССч.Е. Пак от него /заключението/ съдът приема, че
договорът от 10.06.2016г. е един, но в записа за заповедта е посочен като
договор от 15.06.2016 г.
Възражението
да привидността на договора за заем, обезпечен със запис на заповед, като
прикриващ други отношения, а именно – членско правоотношение на ищеца в
дружеството ответник, не се установяват нито от началото на писменото
доказателство, нито от свидетелските показания. Представена и приета като писмено
доказателство е вносна бележка от
21.07.2017 г. за платена цена, по договора за покупка на дружествени дялове в
размер на 20 000 лева, която
доказва изпълнението на договора от 03.10.2017 г. Тези отношения, дори и
да съществували, не променят факта, че ищецът е предоставял в заем парични суми
през 2016 г., които не са върнати нито от заемополучателя,
нито от поръчителя. Възражението, че не се дължат защото са дружествени пари
получени срещу продажба на дялове и поради липсата на дивидент, не се доказва
пълно и главно от ответниците, които носят доказателствената тежест на възражението, че договорът за
заем и поръчителство, обезпечен със запис на заповед е недействителна сделка.
С
оглед изхода от спора, в тежест на ответниците следва
да бъдат присъдени разноските по делото направени от ищеца. Съобразно
представения списък са в размер на 1317.03 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„М.Д.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, р-н Красно село, ул. „*******представлявано от Р.И.П.и И.Н.Н., ЕГН **********
*** СОЛИДАРНО, ДА ЗАПЛАТЯТ на С.С.Б. с ЕГН ********** *** сумата от 26 000 /двадесет и
шест хиляди / евро, дължима по запис на заповед от 19.02.2019 г. издадена в гр.
София за същата сума с падеж 31.12.2019 г., с която е обезпечено част от задължение за връщане на суми дадени в заем
по договор за заем от 10/15.06.2016г ., на основание чл. 535, т. 2, чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ във
връзка с чл. 44 ЗЗД, ведно със законна
лихва от датата на превяване на иска 14.08.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД
ОСЪЖДА
„М.Д.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, р-н Красно село, ул. „*******представлявано от Р.И.П.ДА
ЗАПЛАТИ на С.С.Б. с ЕГН ********** *** сумата от
508.52 /петстотин и осем точка петдесет и две/
лева, представляваща разноски в производството, на основание чл. 78 ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА
И.Н.Н., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Б. с ЕГН **********
*** сумата от 508.52 /петстотин и осем точка петдесет и две/ лева, представляваща разноски в
производството, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен
акт до страните.
Съдия
в СГС: