Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. София, 14.08.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в публичното заседание на тридесети октомври
две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Камелия Славкова, разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 3 360 по описа за 2015 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 45 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът – П.В.С.
претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които са претърпени
от следните действия на ответника:
- „депозиране на
докладна записка до заместник – главния прокурор на Република България, в която
са отразени твърдения за извършено от ищеца престъпление от общ характер
/подкуп/, каквото той в действителност не е извършил, което по естеството си
представлява набеждаване и
- потвърждаване на
тези неистински твърдения в хода на образуваното срещу ищеца наказателно производство,
в което ответникът е бил разпитан в качеството си на свидетел“.
В исковата молба е
посочено, че към м. март 2010г. ответникът е изпълнявал длъжността „следовател“
в Национална следствена служба, а ищеца – съдия в СРС, командирован в СГС. Посочената
в съдебния акт по-горе докладна записка е от дата 16.03.2010г. и адресат – Б.Н.,
към онзи момент директор НСлС и заместник – главен прокурор на Република
България. Ищецът поддържа, че в резултат единствено на тази докладна записка на
същата дата е издадено постановление за образуване на досъдебно производство от
прокурор на СГП за извършено престъпление от ищеца по чл. 304а от НК. Вписаното
от ответника в докладната записка е поддържано от него в проведените разпити на
16.03.2010г., 01.04.2010г., 16.04.2010г. и 23.11.2010г. Ищецът поддържа, че в
резултат на това поведение на ответника е бил арестуван на 01.04.2010г. по
изключително унизителен начин у дома си и привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 304а, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК с определена принудителна мярка – задържане
под стража. Ищецът твърди, че в резултат на така посоченото поведение на
ответника е претърпял следните неимуществени
вреди: срината е професионалната му репутация и добро име като магистрат в
професионалните среди на съдии и прокурори, изпитвал е силни притеснения да
влезе в контакт с колегите си /съдии, прокурори и следователи/ докато е
протичало наказателното производство, образувано срещу него, изпаднал е в почти
пълна изолация от професионалната си среда, загубил е голяма част от
професионалния си контакт с колегите си. Съгласно молба – уточнение от
29.01.2020г. ищецът е посочил, че противоправното
поведение на ответника се състои в това, че е депозирал директно пред заместник
– главния прокурор Б.Н. изготвената докладна записка и в резултат на използване
на вътрешни връзки в системата на Прокуратурата е осигурил нейното бързо
разглеждане. Съгласно изложеното в молба от 10.03.2020г. ищецът е
уточнил, че ответникът е извършил доносителство за
деяние, което не е извършено от ищеца и е поддържал тази своя теза и при
направените разпити в развилото се наказателно производство срещу ищеца. В
посочената молба уточнение се посочва, че крайната
дата на периода, за който се претендират неимуществени вреди е датата на
подаване на исковата молба – 13.03.2015г., въз основа на която е образувано
настоящото производство.
Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да му заплати:
- 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат на описаното поведение на ответника, заедно със законната лихва върху
тази сума от датата на първото деяние – 16.03.2010г. до окончателното й
изплащане. Процесуалният представител на ищеца в хода на устните състезания е
направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. В
определения от съда срок е депозирана писмена защита по делото от тази страна.
Ответникът – П.В.П.
в депозирания от нея отговор оспорва фактът, че само въз основа на посочената
от ищеца докладна записка е образувано наказателното производство. Оспорва
твърдението, че в докладната записка ответникът е изложил неверни данни.
Оспорва твърдението, че в депозираните от него свидетелски показания се
съдържат неверни данни. Оспорва твърдението на ищеца за съществуване на
причинно – следствена връзка между извършените действия от ответника и
описаните в исковата молба неимуществени вреди за ищеца. Оспорва се твърдението,
че има връзка между поведението на ответника и развилото се заболяване у ищеца.
С оглед на това поддържа, че липсва противоправност в
поведението на ответника, доколкото няма постановена влязла в сила присъда за
извършено от него лъжесвидетелстване. Моли да се постанови съдебно решение, с
което да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендира направените по делото
разноски, за което не е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК. В определения
от съда срок процесуалният представител на ответника е депозирал становище. В
него е направено възражение за недопустимост на предявеният иск, тъй като
ответникът е действал в качеството му на следовател при изготвяне на докладната
записка и на основание чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България,
се ползва от функционален имунитет. На 02.12.2024г. е депозирано допълнително
становище от процесуалния представител на ответника.
С определение №7084
от 19.05.2020г. съдът е прекратил производството по гр.д. №3360/2015г. по описа
на СГС, Г. О., 24 състав на няколко основания:
- чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България доколкото ищецът сам твърди, че ответникът
е бил следовател към датата на изготвяне на докладната записка и и нейното
депозиране при директора на Национална следствена служба, и съответно тези
действия същият е извършил в кръга на възложените му служебни задължения, а
същевременно не се твърди, това да представлява умишлено престъпление от общ
характер и/или относно това деяние да има влязла в сила присъда по отношение на
ответника,
- липсва
конкретизация по отношение на това в какво се състои противоправното
поведение на ответника при даване от него на свидетелски показания в
наказателното производство срещу ищеца, поради което следва в тази част
производство да бъде прекратено на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК и
- предвид
обстоятелствата, че освен докладната записка и свидетелските показания на
ответника дадени в наказателното
производство, няма посочено друго противоправно
поведение на това лице, двукратно заявеното от ищеца в молбата - уточнение от ищеца /10.03.2020г./, че в
периода между депозиране на докладната записка и образуване на наказателното
производство срещу него са изминали само няколко часа и уточнението, че се
претендират неимуществени вреди за периода от 16.03.2010г. до настоящия момент,
настоящият съдебен състав приема, че претендираните в
настоящото производство неимуществени вреди, са част от всички неимуществени
вреди, претърпени от ищеца в резултат на проведеното срещу него наказателно
производство. Да се приеме противното означава, че за всяко процесуално
действие, което се извършва в един процес, могат да се водят самостоятелни
искове за обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на това съдът приема, че
относно претендираните в настоящото производство
вреди вече има постановен и влязъл в сила съдебен акт, което е допълнително
основание да се приеме, че производството е недопустимо на основание чл. 299,
ал. 1 от ГПК.
С
определение №2462 от 04.11.2020г. постановено по ч. гр. д. №3204/2020г. по
описа на САС, Г. О., 12 състав е отменено описаното по-горе определение на първоинстнационния съд и делото е върнато за продължаване
на съдопроизводствените действия. В този съдебен акт
е прието, че ответникът не е действал в качеството си на магистрат по време на
изготвяне на докладната записка, поради което не се ползва с функционален
имунитет. Въпросът за обезщетяване на едни и същи вреди в това производството и
в развилото се производство по ЗОДОВ, съответно дали периодът на търпените
болки и страдания не съвпада изцяло или отчасти, апелативния съд е приел, че е
въпрос по същество. С оглед на така приетото от въззивния
състав, настоящият съдебен състав не обсъжда направеното възражение от ответника
в неговото становище, депозирано след приключване на устните състезания по
делото, доколкото този въпрос е бил разгледан и обсъден от настоящия съдебен
състав, в описания по-горе съдебен акт /определение от 19.05.2020г./ и същият е
бил отменен от въззивния съд /определение от
04.11.2020г./.
С
определение от 16.06.2021г. съдът е допуснал изменение в размера на предявеният
иск, като същият се счита предявен за сумата от 26 000 лв. и на основание
чл. 233 от ГПК е прекратил производството по настоящото дело относно
предявеният иск за сумата над 26 000 лв. до първоначално определения размер
от 100 000 лв. Този съдебен акт е влязъл в сила.
С
определение №271373 от 06.07.2021г. постановено по настоящото дело ищецът е осъден
на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК да заплати на ищеца сумата от 1 480 лв.,
предвид описания в предходния абзац съдебен акт. Определението е влязло в сила
на 06.11.2023г.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На л. 5 от делото е представено докладна записка вх. №4750110/16.03.2010г. на Градска
прокуратура – София, рег. №1781/16.03.2010г. на Национална следствена служба,
изготвена от П.П. – следовател в НСС, която е
адресирана до заместник главния прокурор на Република България и директора на
Национална следствена служба – г- н- Б.Н.. В нея е посочено: „Определен съм за
разследващ по д. п. №105/2009г. по описа на НСС. Същото се води срещу виновни
длъжностни лица в Министерството на отбраната за извършени престъпления по чл.
219 и чл. 220 от НК. С мен беше установен контакт от П.С. – съдия в СГС. Същият
ми заяви, че бившият министър на отбраната Н.Ц.искал да „се оправя“ по това
дело и попита искам ли да помогна за това като разследващ делото. Намекна ми,
че няма проблем да бъдат дадени необходимите за това пари. Отговорът ми беше,
че още не съм запознат с делото, за да имам време да Ви докладвам за случая.
Зет на съдия С. е Т.П.– по моя информация главен секретар на Министерство на
финансите по времето на М.В.. Според С. той е връзката с бившия министър на
отбраната Н.Ц.. Със съдия С. се разбрахме да се видим в следващите дни, когато
има яснота по делото. Горното за сведение и разпореждане.“
На л. 9 – 10 от делото е представено постановление за образуване на
досъдебно производство, издадено на 16.03.2010г. от зам. градски прокурор Р. В.,
в което е посочено, че след запознаване с материалите по пр. пр. №4 –
1420/2010г. по описа на СГП, включваща пр. №1781/2010г. на НСлС – София е
постановил образуване на досъдебно наказателно производство срещу ищеца, „за
това ,че в началото на м. март 2010г. в гр. София, кв. Гоце Делчев, ул. „Костенски водопад“, кафе – бар „Калипсо“,
предложил подкуп на следователя П.П. в качеството му
на длъжностно лице заемащ отговорно служебно положение – следовател в НСлС –
София – престъпление по чл. 304а НК“.
По делото на л. 11 – 16, 29 – 31 са представени протоколи за разпит на
свидетел – ответника по пр. пр. №4 – 1420/2010г. по описа на СГП, които са
проведени на: 16.03.2010г., 01.04.2010г. и 16.04.2010г.
На 01.04.2010г. е издадено постановление по пр. пр. №4 – 1420/2010г. на СГП
за привличане на обвиняем от Р. В. – зам. градски прокурор при СГП, с което на
ищеца е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 304а, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1
от НК, което му е връчено на същата дата /л. 18 - 20/.
На 01.04.2010г. е издадено по пр. пр. №4 – 1420/2010г. на СГП постановление
за задържане под стража за срок от 72 часа на ищеца, считано от 19.50 часа на
01.04.2010г. до 19.50 часа на 04.04.2010г. /л. 21 –
22/.
На л. 51 – 73 е представен съдебен протокол, съставен от проведено открито
съдебно заседание по нохд №4048/2010г. по описа на
СГС, Н. О., 24 състав, в който се съдържа разпит на ответника.
На л. 74 – 205 са представени:
-присъда №310 от 29.10.2012г. по нохд
№4048/2010г. по описа на СГС, Н. О., 24 състав и мотивите към нея,
-решение №365/14.02.2014г. постановено но внохд№653/2013г.
по описа на САС, н. О., 4 състав и
-решение №189 от 03.02.2015г. постановено по кнд№515/2014г.
по описа на ВКС, Второ Н. О., с които ищецът е признат за невинен по
повдигнатото му обвинение по пр. пр. №4 – 1420/2010г. на СГП. В решението си е
записано:
-„Внимателният прочит на мотивите на въззивната
инстанция …разкрива картината на емблематичен пример за полицейска провокация,
инсценирана и проведена с участието на св. П. П. под ръководството на лица от
службите за сигурност, полицията и държавното обвинение.“,
- „въззивния съд …е формирал убеждението си, че
без активната намеса на св. П. П. подсъдимите С. и П.не биха се ангажирали в
извършването на инкриминирания им корупционен акт“,
- “при тези първоначални контакти идеята за даване на подкуп не е
възникнала самостоятелно при всеки един от подсъдимите, а очевидно е била имплантирана
от св. П. П. чрез негово последователно и целенасочено упорито поведение в
изпълнение на предварително разработен план и стратегия за протичане на срещите
с участие на служители от МВР и ДАНС. При срещата на 17.03.2010г. именно св. П.
П. е ориентирал темата на разговор към „делото на Ц.“, убеждавайки колко
сериозно е положението му, той е въвлякъл името на Т. П.като евентуална връзка
с Ц. и най – важното – св. П. е определил параметрите на подкупа и действията,
които следва да предприеме, за да ги получи.“,
- „Данните от записите на въпросните срещи напълно са компроментирали
и верността на твърденията на св. П. за предмета на разговора му с подсъдимия С.
при срещата им на 12.03.2010г. в заведение „Калипсо“
/че С. му е говорил за сл. дело на Ц. и желанието на последния „да се оправя“/.
Те са послужили на въззивния съд да изгради не
по-малко важното заключение, че отразеното от св. П. в неговата докладна от
16.03.2010г. /че С. му е бил предложил подкуп от името на Ц./ е невярно, а
именно това е използвано като основание за образуване на ДП и предприемане на
действия за подслушване и проследяване на тримата подсъдими, както и възлагане
на св. П. на конкретна роля при срещите им от 17.03.2010г. нататък“,
- „Обстоятелството, че подсъдимият С. се е поддал
и се е съгласил да посредничи, а впоследствие подсъдимия П.е обсъждал детайли
от предложената му от св. П. корупционна схема, не променя по никакъв начин
безспорно установеното положение за осъществена от св. П. провокация, без която
случаят не би имал това развитие“.
В цитираното решение на ВКС е прието, че съгласно практиката на ЕСПЧ
относно чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ „вътрешното право и съдебната практика не следва
да толерират употребата на такива доказателства за осъждане на подсъдимия за
престъпление ,което той не би извършил без недопустимата намеса на агенти под
прикрие, свързани с държавните служби, които в такива случаи имат ролята на
провокатори.“ Въз основа на това касационният съд е приел, че правилно въззивния съд е потвърдил постановената оправдателна
присъда по отношение на ищеца, доколкото „изводите му са неизбежно свързани с
осъществена провокация от страна на св. П. и недопускането на възможността
резултати от такова поведение и практика при разследването да бъдат използвани
за осъждане“.
По делото са представени документите, съдържащи се в пр. пр. №822/2015г. по
описа на СГП. В преписката се съдържа постановление за отказ за образуване на
досъдебно производство от 12.03.2015г. по пр.
пр. №1226/2015г. по описа на СГП, съдържаща пр.пр.
№1235/2015г. по описа на ВКП „Специализиран“ и пр. пр. №4 – 285/2015г. по описа
на СГП, ДП №39/2010г. по описа на НСлС по нохд
№4048/2010г. по описа на СГС. В посоченото постановление е вписано, че на
13.02.2015г. в СГП е подаден сигнал от П.С. за преценка относно извършено
спряно него престъпление по чл. 286, ал. 2 от НК, като повод за това е
постановената присъда по нохд №4048/2010г. по описа
на СГС. В посоченото постановление е прието, че „упражняване на правото на
сезиране на надлежен орган на обективно възприети действия на другиго със
субективната увереност, че те са неправомерни и действително извършени, не
представлява набеждаване“, “че поведението на П., изразило се в подаване на
докладна записка, не би могло да се квалифицира като набеждаване по смисъла на
чл. 286 от НК, тъй като не са установени достатъчно данни у него да е
съществувало съзнание, че описаните факти отразяват неистина“ и „такива данни
не са установени и по евентуално извършено престъпление по чл. 290 от НК“. В
същата преписка се съдържа и постановление за отказ за образуване на досъдебно
производство от 21.04.2015г., постановено по пр. пр. №822/2015г. по описа на СГП, като е прието, че по отношение
на престъпление по чл. 307 от НК /провокация към подкуп/ съгласно чл. 80, ал.
1, т. 4 от НК наказателното преследване се изключва поради изтекла давност –
повече от пет години от довършване на деянието – 01.04.2010г. Посочената
преписка е образувана по сигнал от 13.02.2015г. подаден от ищеца, за преценка
дали ответникът е осъществил визираният в чл. 286, ал. 2, вр.
с ал. 1 от НК състав на престъпление.
По искане на ищеца пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят К.Н.М.–
съдия в СГС от 2009г. Свидетелят посочва, че познава ищеца от студентските
години - 1992г., като от тогава са приятели. Описва начина, по който ищецът е
преживял задържането му и развилото се срещу него наказателно производство. Свидетелят
описва отношението на колегите към ищеца след започването му на работа, след
постановената оправдателна присъда по отношение на него. Посочва, че е виждал с
ищеца да разговаря освен колежката му в стаята и един – двама човека в
работата. Наблюденията на свидетеля са, че колегите странят от ищеца, въпреки
оправдателната присъда и не желаят да контактуват с него. Свидетелят посочва,
че и ищецът не желае да контактува с тях, защото според него той чувства
неудобство пред тях и вижда нежеланието им да контактуват с него.
По искане на ответника пред настоящата съдебна инстанция е разпитан
свидетелят И.Г.М.. Свидетелят е посочил, че за периода 2008г. – 2012г. е
работил като началник на отдел „Корупция и правосъдна власт“ в дирекция
„Корупция“ в ДАНС като държавен агент. Свидетелят посочва, че контактът му с
ответника е започнал след разпита на последния пред съдия, тъй като има
оперативно дело, успоредно с досъдебното производство. Посочва, че служебните
контакти между тях са продължили около 6 – 7 месеца.
По делото са представени преписи от постановените решения по предявения от
ищеца искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република
България /за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и няколко
кумулативно съединени иска за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди/ относно образуваното срещу него наказателно производство за
извършване на престъпление по чл. 304а, вр. с чл.
304, ал. 1, чл. 20, ал. 4 и ал. 1 от НК, за което ищецът е бил оправдан:
– решение №720/27.03.2018г.
постановено по гр. д. №4711/2017г. по описа на СГС, Г. О., 8 състав,
- решение №86 от
29.05.2019г. постановено по гр. д. №2586/2018г. по описа на ВКС,
IV Г. О. и решение №287 от
22.10.2020г. постановено по гр. д. №2586/2010г. по описа на ВКС, IV Г. О.,
- решение №10 546 от 28.10.2021г. постановено по в. гр. д.
№2 773/2019г. по описа на САС, Г. О., 1 състав и
- определение №617 от 11.07.2022г. постановено по гр. д. №1158/2022г. по
описа на ВКС, III Г. О.
От така описаните съдебни решения се установява, че ищецът е посочил и в
съдебното производство е установено, че същият е отстранен от длъжност „съдия в
СРС“ на 08.04.2010г., през м. май 2010г. е влязло в сила решението на ВСС за
повишаване в длъжността „съдия в СГС“ на ищеца, на 19.02.2015г. се е върнал
като съдия в СРС и е встъпил в длъжност
като „съдия в СГС - наказателно отделение“ на 18.03.2015г. Относно предявеният иск за неимуществени вреди, които
са претърпени и съответно включени при определяне на размера на обезщетението са
и: нарушение на социалните контакти, предвид професията на ищеца – съдия,
сериозното засягане на доброто му име и честта му, сериозно потъпкване на
професионалното му достойнство, претърпяното унижение пред колегите му,
затварянето на ищеца и самоизолирането му с години,
дори след приключване на наказателното производство. Във второто решение на САС
изрично е прието, че „не се установява от доказателствата по делото незаконното
обвинение да е попречило на кариерното развитие на П.С.. През м. май 2010г. е
влязло в сила решението на ВСС за повишаване в длъжността „съдия в СГС“, където
той е встъпил след приключване на наказателното производство. Все пак следва да
се отчете, че това встъпване е забавено с пет години порази воденото
наказателно производство, както и че развитото в причинна връзка с
наказателното производство заболяване и силно намалената трудоспособност на С.
са сериозна пречка към кариерно развитие, което предполага значителна
натовареност и напрежение, каквито той обективно няма възможност да изтърпи“.
Другите
представени от страните документи съдът не обсъжда, тъй като същите са неотносими към предмета на правния спор.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните изводи:
Относно предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД
Съгласно направения от съда доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването на следните факти:
1. съставяне от ответника на описаната в исковата молба докладна записка и
нейното съдържание,
2. депозиране на докладната записка пред заместник – главния прокурор на
Република България – Б.Н. и на коя дата,
3. използването на вътрешни връзки в системата на Прокуратурата на
Република България от ответника, в резултат на което е осигурено по-бързото
разглеждане на съставената от него докладна записка,
4. на коя дата Прокуратурата на Република България е предприела действия по
отношение на входираната от ответника докладна
записка,
5. извършване на разпит на ответника по образуваното срещу ищеца
наказателно производство на посочените в исковата молба дати,
6. съдържание на разпитите направени на ответника,
7. причиняване на вреди на ищеца в резултат на действията на ответника –
описаните в молбите уточнения от 29.01.2020г. и 10.03.2020г. и които са
свързани с професионалната репутация на ищеца,
8. периода, в който се търпени вредите от ищеца,
9. причинно – следствена връзка между вредите, описани в посочените молби –
уточнения на ищеца и действията на ответника,
В доказателствена тежест на ответника е да
установи настъпването на следните факти:
въз основа на какви документи и доказателства е образувано наказателното
производство срещу ищеца.
За да бъде
уважен предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже осъществяването на следните кумулативни
предпоставки: деяние /действие или бездействие на ответника/, същото да е противоправно, настъпване на вреди в правната сфера на
ищеца и причинно- следствена връзка между противоправното
деяние, извършено от ответника и претърпените от ищеца вреди.
Съгласно заявеното
от ищеца предмет на установяване е извършването на две групи действия от
ответника:
- депозиране на
докладна записка до заместник – главния прокурор на Република България, в която
са отразени твърдения за извършено престъпление от общ характер /подкуп/ и
- потвърждаване на
тези твърдения в хода на образуваното срещу ищеца наказателно производство, в
което ответникът е бил разпитан в качеството му на свидетел.
От събраните по
делото доказателства се установява извършването на посочените по-горе действия
от страна на ответника, тоест настъпването на посочените по-горе първи и втори
факт – съставяне на докладна записка от ответника на 16.03.2010г. и нейното
съдържание, входирането й на същата дата в СГП и
съответно в НСлС, както и поддържане на изложеното в нея в проведените разпити
на ответника в наказателното производство, образувано срещу ищеца. Следва да
бъде посочено, че не се установява твърдения от ищеца факт, а именно поведение
на ответника – осигуряване на бързото разглеждане на изготвената и депозирана
от него докладна записка. Всъщност за установяването на същия следва да се
посочи, че не са ангажирани и никакви доказателства.
Спорен между страните е дали така извършените
действия от ответника могат да бъдат определени като противоправни.
Според
ищеца с докладната записка ответникът е извършил набеждаване за деяние, което
не е извършено от ищеца и е поддържал тази теза в развилото се наказателно производство, както и е поддържал
тези неистини в свидетелските показания. От описаните документи, които са
приети като доказателства по делото и се съдържат в пр. пр. №822/2015г. по
описа на СГП се установява, че на 13.02.2015г. е подаден сигнал от ищеца с
искане да бъде извършена преценка дали ответникът е извършил със същите тези
действия /които са предмет и на настоящото производство като посочени деяния на
деликта/ спрямо него престъпление по чл. 286 от НК –
набеждаване в извършване на престъпление и съответно по чл. 290 от НК –
лъжесвидетелстване. С описаното по-горе в мотивите постановление е отказано да
бъде образувано досъдебно производство по подадения сигнал от ищеца, като е
прието, че не са събрани доказателства за извършване на посочените престъпления
от ответника. В настоящото производство не е предявен иск за установяване на
престъпно обстоятелство, уреден в чл. 124, ал. 5 от ГПК, поради което и
настоящият съдебен състав не може да изследва въпросът дали установените по
настоящото производство извършени от ответника деяния представляват твърдените
от ищеца престъпления, които това лице е извършило спрямо него. Въз основа на
изложеното следва да се приеме, че не се установява в настоящото производство
твърдяната противоправност на установените извършени
от ответника действия - извършване на два вида престъпления.
Другото
твърдение на ищеца, че установените в настоящото като извършени от ответника действия, следва да
бъдат приети като противоправни, е обстоятелството,
че наказателното производство срещу него е образувано само въз основа на
изготвената от ответника докладна записка. От събраните по делото документи
действително не се установява други данни или обстоятелства, които са да били
повод за образуване на досъдебно производство срещу ищеца освен изготвената от
ответника докладна записка. Същата по своя правен характер представлява
уведомяване на компетентен държавен орган за възможността според подателя от
извършване на престъпление на конкретни лица. Всяко лице има право да подаде
сигнал до компетентен държавен орган в случай, че счита, че са нарушени или
съществува вероятност да бъдат нарушени негови права и законни интереси.
Съгласно чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България „Не се допуска
злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява законни
права и интереси на други“. Предвид посочената норма, следва, че злоупотребата
с право е противоправна. Съгласно правната теория и
съдебна практика „злоупотреба с право“ представлява
недобросъвестно упражняване на предоставено на правния субект право, тоест за
да бъдат увредени права и законни интереси на други правни субекти. В този
случай относно злоупотребата с право съответното лице носи деликтна
отговорност съгласно чл. 45 от ЗЗД. Обстоятелството дали подадения сигнал,
искане и т. н. са упражнени добросъвестно не е поставено в зависимост от това
дали крайният резултат ще установи посоченото в тях, съответно ще бъде уважено
искането, тъй като законът не изисква това. /в този смисъл решение №201 от
06.01.2020г. постановено по гр. д. №3973/2018г. по описа на ВКС, IV Г. О./. Правото се упражнява добросъвестно, когато лицето, което го
упражнява е убедено в съществуването му. В този случай няма да е налице
недобросъвестност, ако впоследствие се окаже, че престъпление не е извършено
или не е извършено от обвиняемия или че лицето не притежава съответното право,
което се иска да бъде признато. Незнанието на тези обстоятелства от лицето,
което е подало сигнал или направило искането, независимо дали се дължи на
извинителни или неизвинителни причини, изключва недобросъвестността при
упражняването на правото му. При така
посоченото в конкретния случай установените като извършени от ответника деяния
биха представлявали злоупотреба с право ако се установи, че те не са били
извършени с цел да бъдат проверени изложените факти и съответно да се вземат
необходимите мерки, а ответникът е знаел, че те са неверни и е извършил същите
с цел да навреди на ищеца /в този смисъл решение №758/11.02.2011г. постановено оп гр. д. №1243/2009г. по описа на ВКС, IV Г. О., решение №53 от 04.04.2018г. постановено по
гр. д. №1913/2017г. по описа на ВКС, III Г. О. и др/. Предвид фактът, че правилото е, че
упражняването на материално или процесуално право е поначало правомерно,
следва, че съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена
тежест на ищеца е да установи недобросъвестността, тоест злоупотребата с право
от страна на ответника / в този смисъл както посочените по-горе решения, така и
решение №1347/18.12.2008г. постановено по гр. д. №5006/2007г. по описа на ВКС, II Г. О./.
В
разглеждания случай не се установява недобросъвестно упражняване на правото на
ответника да подаде сигнал /докладна записка/ и съответно невярност на
свидетелските му показания в развилото се наказателно производство, тъй като не
се установи какви са били отношенията между страните преди подаване на
докладната записка и съответно от там да може да бъде направен извод, че
ответникът е знаел, че изложеното от него в докладната записка е неистинско, но
да го е написал в нея и я е подал единствено с цел да увреди ищеца. За пълнота
следва да се посочи, че от описаните по-горе мотиви на въззивното
решение в наказателното производство не може да бъде направен извод за
злоупотреба с право, извършена от ответника с извършени от него действия
/подаване на докладна записка и дадените свидетелки показания в наказателното
производство/, тъй като съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд относно следните факти: извършено ли е деянието
/това, за което е повдигнато обвинение/, неговата противоправност
и вина.
От
направените от ищеца уточнения се установява, че се претендира обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в: срината
професионална репутация и добро име на ищеца като магистрат в
професионалните среди на съдии и прокурори, изпитване на силни притеснения да
влезе в контакт с колегите си /съдии, прокурори и следователи/ докато е
протичало наказателното производство, образувано срещу него, изпадане в почти
пълна изолация от професионалната си среда, загубване на голяма част от
професионалния си контакт с колегите си като периодът, за който се твърди, че
същите са търпени е: с начална дата – 16.03.2010г. до крайната дата на периода
- датата на подаване на исковата молба – 13.03.2015г. От представените и
описани по-горе съдебни актове /решения на САС, ВКС и определение на ВКС/ се
установява, че на ищеца е присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ за претърпени
от него неимуществени вреди, в резултат на воденото срещу него наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда постановена по нохд №4048/2010г. по описа на СГС, Н. О., 24 състав, влязла
в сила на 03.02.2015г. В мотивите на второто въззивно
решение на САС са описани неимуществените вреди, които са установени и са били
оценени при определяне на размера на обезщетението, като същите са посочени по
– горе в настоящото решение при изясняване на фактите по делото. При съпоставка
между претендираните по настоящото производство
неимуществени вреди и тези неимуществени вреди, които вече са били предмет на
иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се установява, че всъщност първите са
включени вече в посочения иск по ЗОДОВ. Следователно от така констатираното
следва да се приеме, че на ищеца е определено обезщетение относно
неимуществените вреди, които са предмет на настоящото производство, в
постановеното решение по предявения иск по реда на ЗОДОВ. Това е основание
предявеният иск да бъде отхвърлен, тъй като не е допустимо относно едни и същи
вреди, на пострадалия да му бъдат присъдени два пъти обезщетение, независимо,
че се претендират от различни правни субекти /при условие, че не се твърди
солидарност на отговорността между тях/. Допълнително следва да се посочи, че
началната дата на периода, за който се претендират тези вреди е 16.03.2010г.,
която е същата дата, на която е образувано наказателното производство срещу
ищеца. Повдигането на обвинение срещу ищеца е извършено на 01.04.2010г.
Следователно за периода от 16.03.2010г. до 01.04.2010г. няма как ищецът да е
търпял описаните от него неимуществени вреди, тъй като същият все още не е бил
уведомен за воденото срещу него досъдебно производство, както и неговите
колеги, съответно професионалните среди. В периода след приключване на
наказателното производство 03.02.2015г. до 13.03.2015г. ищецът не е бил встъпил
като съдия в СГС, това се случва на 18.03.2015г. Свидетелят, който е разпитан
за установяване на съществуването на претендираните
вреди, съдия в СГС, описва отношенията между колегите на ищеца и самия ищец
именно в този съд, а от събраните по делото доказателства, че установява, че за
периода на претенцията ищецът не е работил в този съд, поради което съдът
счита, че неговите показания са неотносими. На
следващо място трябва да бъде посочено, че при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото наказателно
производство, е разпитан същият свидетел, и от мотивите на второто въззивно решение, се установява, че всъщност са обсъждани и
включени и вреди, които са търпени не само по време, но и в резултат на
наказателното производство, като част от тях в професионалния живот на ищеца
продължават и след постановяване на оправдателната присъда. От всичко изложено
може да бъде направен изводът, че относно описаните в исковата молба от ищеца
неимуществени вреди е определено обезщетение от съда, поради което предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
От
събраните доказателства по делото не се установява и причинно – следствена
връзка между поведението на ответника /подаване на подкладна
записка, съответно свидетелски показания в наказателното производство/ и
съответно сочените неимуществени вреди, тъй като от направения по-горе извод,
тези вреди са установени като причинени от самото развило се наказателно
производство и вече са били предмет на предявен от ищеца и уважен иск.
При така
изложените мотиви, в които е прието, че липсва противоправност
на установените деяния от ответника, претърпени от тях вреди и причинно –
следствена връзка между деянието е твърдените вреди, следва да бъде направен
изводът, че не са доказани в настоящото производство кумулативното наличие на
всички предпоставки, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото
При този
изход на делото, право на разноски има ответника. Същият в отговора на исковата молба е
направил искане за присъждане на направените от него разноски в тежест на
ищеца. По делото се установява единствено извършване на разход в размер на 2
000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие /том 2, л. 456/. От първия представен по делото
договор за правна защита и съдействие не се установява ответникът да е направил
разноски, тъй като не е посочено дали внесената сума от 1 000 лв. е
платена в брой, в който случай самият договор има значение на разписка или
плащането е извършено по банков път.
В определението от 06.07.2021г.,
постановено след като е частично прекратено производството по делото на
основание чл. 233 от ГПК, съдът вече е присъдил на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на ответника сумата от 1 480 лв. – разноски, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар.
С оглед изхода на спора,
направеното от ответника искане и приложените по делото документи, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 520 лв.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ подадения от П.В.С., ЕГН – ********** ***, офис 1 – чрез
адвокат Л.А. срещу П.В.П., ЕГН – ********** със съдебен адрес:*** – чрез
адвокат Л.Р.Д. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 26 000 лева,
представляваща претендирано обезщетение за неимуществени вреди - срината професионалната му репутация и добро име като магистрат в
професионалните среди на съдии и прокурори, изпитване на силни притеснения да
влезе в контакт с колегите си /съдии, прокурори и следователи/ докато е
протичало наказателното производство, образувано срещу него, изпадане в почти
пълна изолация от професионалната си среда, загубване на голяма част от
професионалния си контакт с колегите си, претърпени за периода от 16.03.2010г. – 13.03.2015г., в резултат на извършване
от ответника на следните деяния:
-депозиране на
докладна записка на 16.03.2010г. до заместник – главния прокурор на Република
България, в която са отразени твърдения за извършено от ищеца престъпление от
общ характер /подкуп/, каквото той в действителност не е извършил, което по
естеството си представлява набеждаване и
- потвърждаване на
тези неистински твърдения в хода на образуваното срещу ищеца наказателно
производство /нохд №4048/2010г. по описа на СГС, Н.
О., 24 състав/, в което ответникът е бил разпитан в качеството си на свидетел.
ОСЪЖДА П.В.С., ЕГН – **********
***, офис 1 – чрез адвокат Л.А. да заплати на П.В.П., ЕГН – ********** със
съдебен адрес:*** – чрез адвокат Л.Р.Д. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 520 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ: