Определение по дело №250/2021 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 октомври 2021 г.
Съдия: Емилия Кирилова Кирова Тодорова
Дело: 20217090700250
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 септември 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 960

гр. Габрово, 14.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от четиринадесети октомври, две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

като разгледа материалите по адм. дело № 250 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1617 от 17.09.2021 г., подадена от „НБН Груп“ ООД, с. Царева Ливада, обл. Габрово, ЕИК: *********, против Ревизионен акт /РА/ № Р- 04000720006827-091-001 от 20.05.2021 г., издаден от началник сектор „Ревизии“, потвърден с Решение № 93 от 16.08.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново.

С обжалвания РА е установено задължение  за корпоративен данък в размер на            23 699.81  лв., лихви върху корпоративен данък – 4 983.94 лв. или обща стойност на задължението – 28 683.75 лв. За финансовата 2018 година ревизираното лице е декларирало отрицателен финансов резултат след данъчно преобразуване /данъчна загуба/ в размер на 3 615.12 лв., поради което не подлежи на облагане с корпоративен данък. При направени проверки и констатации финансовият резултат на дружеството се преобразува с увеличение по чл. 26, ал. 1 от ЗКПО в размер на 4 084.68 лв. с разходи, несвързани с дейността и съгласно чл. 46, т. 1, от ЗКПО – в размер на 24 052.86 лв. със сумата на задълженията, за които са изтекли 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо. Отчетено е и намаление по чл. 71, във вр. с чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО в размер на 3 994.32 лв. – пренасяне на данъчна загуба на 2016 г. – 2 281.98 лв. и за 2017 г. – 1 712.34 лв. Така е установен  финансов резултат за 2018 г. – данъчна печалба в посочения размер, който е и размерът на дължимия корпоративен данък и върху който е начислена и лихва за забава. 

След подадена жалба против този РА е изготвено и процесното Решение от 16.08.2021 г., , с което същият е потвърден изцяло.

През ревизирания период 1.01.2018 г. – 31.12.2018 г. основната дейност на дружеството е производство на ел. енергия чрез фотоволтаична централа в с. Игнатовци и продажбата й на „Енерго Про продажби“ АД. За изграждането й дружеството е ползвало заем от 1.12.2011 г., отпуснат от „Индустриална зона Варна – запад“ ЕООД и средства отпуснати по договор с ДФ „Земеделие“ по мярка 312 „Подкрепа за създаване на микропредприятия“. За процесната 2018 година е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО, в която е декларирана данъчна загуба в размер на 3 615.12 лв. С обжалвания РА е установен дължим корпоративен данък /КД/ за тази година в размер на 23 699.81 лв. и лихви на стойност 5 141.95лв., като задължението е резултат от направено преобразуване на финансовия резултат:

1. Увеличение на финансовия резултат със сумата от 240 522.86 лв. на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, представляваща задължения, за които са изтекли 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо.

Органите по приходите са установили, че жалбоподателят е сключил два договора за заем от 1.12.2011 г. с „Индустриална зона Варна запад“ ЕООД /заемодател/ за сумите от 285 400.00 лв. и 176 450.00 лв., със срок за връщане до 31.03.2013 г. Към договорите има анекси, с които са договорени лихви, гратисен период, нов погасителен план до 30.03.2013 г.

По време на ревизията дружеството е представило Спогодба от 7.12.2012 г., която урежда финансовите отношения със заемодателя  и дължимата сума е посочена като такава от 304 985.58 лв., като е посочено, че до този момент плащания по главница и лихви не са правени. В т. 3 от тази спогодба е договорено прекратяване действието на погасителния план и задължение за заплащане на дълга до 7.12.2022 г. Спогодбата е представена в НАП по ел. поща и не е бил изискван, т.к. ревизиращите органи не са знаели за съществуването му. В счетоводството на ДЗЛ липсва оригинал от този документ. Освен това на 4.02.2013 г. задължението по заемния договор е цедирано на МАТ ООД. По заема има една направена вноска за погасяване на задължението на 16.03.2013 г. – за 34 900.00 лв. При направената насрещна проверка в счетоводството на заемодателя горепосочената Спогодба не е открита. Тя не се споменава и в обяснителната записка от проверката. В резултат се счита, че дружеството е получило на 1.12.2011 г. в заем сумата от 285 400.00 лв., от която е възстановило 34 900.00 лв. и остават в задължение 250 486.08 лв. главница, като заемодателят не е начислявал лихви и неустойки. На 4.02.2013 г. е налице сключен договор за цесия на вземането. На 3.01.2014 г. ревизираното дружество е направило плащане от 186 413.22 лв. по заема, което е осчетоводено. В дадени писмени обяснения е отразено, че няма други сключени договори относно размера и срока на задължението. От цесионера не е представяна също горецитираната спогодба за разсрочване на задължението, въпреки че в договора за цесия е предвидено предаването на цесионера на всички документи, свързани с договора за заем и ако спогодбата от 7.12.2012 г. е фигурирала като наличен документ, то тя е щяла също да бъде предадена на „МАТ“ ООД. Освен това в спогодбата се твърди, че по договора не са правени плащания, а такова е налично, както бе посочено по-горе, в размер на 34 900.00 лв. от 16.03.2012 г., т.е. преди подписването й. По тази причина органите по приходите са счели, че спогодбата е новосъздадена за нуждите на ДЗЛ с оглед проведената ревизия и с цел избягване на данъчно облагане.

Към другия договор за заем от 176 450.00 лв. е представена запис на заповед без протест за сумата. Вземането на заемодателя е прехвърлено от него на Пенка Ганчева Косева с договор за прехвърляне на вземания от 3.08.2012 г. и на жалбоподателя това е било съобщено на 3.08.2012 г. с уведомление. В последствие Косева продава на Цветомира Михнева Димитрова-Н. същото вземане с договор от 15.01.2014 г. и за обезпечение на вземането на 20.01.2014 г. в нейна полза ревизираното дружество учредява особен залог върху търговско предприятие. В хода на ревизията ДЗЛ представя спогодба от 8.10.2012 г. за уреждане на финансови отношения във връзка с договора за заем с „Индустриална зона Варна – запад“ ООД, в която е посочено, че дължимата сума е 187 664.38 лв. и до момента по договора не са били налице плащания, а длъжникът се задължава да изплати сумата до 8.10.2022 г. Този документ също не е представен в оригинал, а само по електронна поща, не е бил представен в хода на предходна проверка от 2020 г. Заемодателят също не го представял, а и спогодбата е с дата след договора за цесия от 3.08.2012 г. и не може да породи правен ефект. При направена ревизия на Пенка Косева не се установява наличие на такава спогодба. При направена проверка на Цветомира Н. такъм документ също не е налице. За нея също органите по приходите считат, че е съставена за целите на ревизията с оглед избягване /отклонение/ от данъчно облагане. Счита се, че сумата от 176 450.00 лв. дружеството е получило и не е възстановило на заемодателя.

По двата договора за заем дружеството е следвало да направи погасяване на задълженията в срок до 31.03.2013 г.

От ДФЗ дружеството е получило по мярка 312 финансиране в размер на 375 882.65 лв. по договор от 2011 г., като на 1.12.2011 г. получава сумата от 188 165.60 лв., а на 19.12.2013 г. – сумата от 187 717.05 лв.

В счетоводството на ревизираното дружество за периода 2011 г. – 2018 г. са отразени само задълженията за главниците, не и за лихви и неустойки. За остатъка от задължението от 240 522.86 лв., което не е възстановено на заемодателя и последващите цесионери, органите по приходите са приели, че са възникнали обстоятелства, налагащи отписването му – изтичане на 5-годишен давностен срок през 2018 година, т.к. същото е станало изискуемо на 22.12.2013 г., съгласно чл. 4, ал. 3 от двата договора за заем. Съответно през 2018 г. дружеството е следвало да начисли приход от отписаното задължение и на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО  с тази сума е преобразуван финансовият резултат в посока увеличение.

2. Увеличение на финансов резултат със сумата от 4 084.68 лв. на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, представляваща отчетни разходи, несвързани с дейността на дружеството.

Основанието за начисляването на сумата в увеличение на финансовия резултат е това, че дружеството е намалило същия с отчетени разходи от застраховки „Живот“ – лични, на собственика Нено Ненов и на съпругата му Цветомира Н., които ревизиращите органи не намират, че са свързани с дейността на дружеството, поради което не ги признават като негов разход.

3. Намаление на финансовия резултат в размер на 3 994.32 лв. на основание чл. 71, във вр. с чл. 70, ал. 1 и 2 от ЗКПО, представляващо пренасяне на данъчна загуба за предходни години /от 2016 г. – 2 281.98 лв. и от 2017 г. – 1 712.34 лв./.

РА е оспорен в цялост по административен ред, като съдържанието на подадената жалба е също толкова лаконично, каквото е то и на жалбата, подадена в последствие до съда. Срещу другите две преобразувания на финансовия резултат жалбоподателят не е възразил конкретно. Въпреки това в Решението е обърнато внимание и на тази част от РА, като е счетено, че той се явява мотивиран и законосъобразен, с оглед на което е потвърден в цялост.

Жалбата е подадена на 7.09.12021г. – първи работен ден след изтичане на срока за оспорване на РА /6.09.2021 г., понеделник, официален празник/, поради което следва да се счита за подадена в срок и от заинтересована страна.

Жалбоподателят намира, че РА е необоснован и не съдържа достатъчно ясни и категорични фактически мотиви за своето издаване, като в него лаконично е описано основанието за начисляване на допълнителния данък и лихви. Посочено е, че при ревизията са установени „разминавания и неточности“ на представените счетоводни документи. Някои от тези документи /напр. спогодби от 2021 г./ били представени на органите по приходите за първи път едва през 2021 г., поради което е счетено, че те са неистински, с недостоверна дата и че не е изтекла погасителна давност в полза на дружеството – жалбоподател, напр. по договор за паричен заем от 1.12.2011 г. Служителите на НАП не са събрали всички доказателства, не са взети предвид и обсъдени всички налични такива, като се моли за отмяна на РА и потвърден с посоченото Решение.

Съдът следва да укаже на жалбоподателя, че следва да изложи конкретните си възражения срещу процесния РА и потвърдителното решение, както и да конкретизира от какво произтичат те.

 

В тази връзка и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 170, във вр. с чл. 9, ал. 4 от АПК, чл. 156 и сл., във вр. с чл. 129,, ал. 3 от ДОПК, Административен съд Габрово

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА страни в производството:

1. Жалбоподател: „НБН Груп“ ООД, с. Царева Ливада, обл. Габрово, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление – с. Царева Ливада, обл. Габрово, ул. Васил Априлов № 4. Същият адрес е и такъв за призоваване.

Призовка да се изпрати и на адв. Г.И.Н. ***.

2. Ответник – Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, Велико Търново при ЦУ на НАП Велико Търново, с адрес за призоваване: гр. Велико Търново, пл. Център № 2.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 18.11.2021 г. от 13.30 ч., за когато на страните да се изпратят призовки.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в РА, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, вкл. че същият и потвърдителното Решение са издадени от компетентни органи.

УКАЗВА на жалбоподателя, че същият следва да изложи конкретните си възражения срещу процесния РА и потвърдителното решение, както и да конкретизира от какво произтичат те. В негова тежест е да установи, че не е изтекъл давностен срок през 2018 г. по двата заемни договора от 1.12.2011 г., сключени с „Индустриална зона Варна – запад“ ЕООД. Същият следва да представи в оригинал двете спогодби, на които се е позовал по време на ревизията и въз основа на които счита, че давността не е изтекла; доказателства за достоверност на датата на сключването им, като съдът сочи, че в противен случай не може да вземе под внимание същите и че остава недоказано твърдението за неизтекъл давностен срок през процесния ревизиран период. Същият следва да посочи и мотивите си против останалите изводи, съдържащи се в РА и да приложи доказателства, подкрепящи позицията му.

 

Препис от Определението да се изпрати на страните в едно с призовката.

 

Определението не подлежи на обжалване.              

  

 

 

                                                                                    СЪДИЯ:    

                                                                                    /ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/