Определение по дело №1481/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4387
Дата: 29 януари 2024 г. (в сила от 29 януари 2024 г.)
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20231110101481
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4387
гр. София, 29.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П.П.С
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20231110101481 по
описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 29.01.2024 година град София

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На двадесет и девети януари две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : П.П.С
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело № 1481 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. Г. А., с ЕГН **********, от гр.
София, ул. „С.С“ № 40, ет. 4, против „К.Й“ ООД, с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. „Л.“ № 12, представлявано от управителя В.М.И, за установяване по
отношение на ответника, че клаузата на чл. 8 от договор за потребителски кредит №
******** от 30.12.2022 г. е нищожна поради заобикаляне на закона и като неравноправна,
както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 135,28 лв., платена от
ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба - 10.01.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, както
1
и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 30.10.2022 г. сключил с ответника договор за
паричен заем в размер на 500 лв., която сума следвало да бъде върната на 27 равни
седмични погасителни вноски. Също така твърди, че в чл. 6 от договора се съдържало
задължение за заемателя да предостави на кредитора едно от посочените обезпечения, а в
чл. 8 от договора се съдържало задължение при непредоставяне на обезпечение да бъде
начислена неустойка в размер на 335,44 лв. Още при сключване на договора на ищеца му
била начислена нееустойка. На 05.01.2023 г. ищецът погасил сума в размер на 200 лв., а на
06.01.2023 г. – сумата от 435,28 лв., с които плащания било погасено задължението по
договора. Излага твръдения за нищожност на договора поради неспазване на предвидената в
закона форма, нарушаване на изискването за изготвяне на договора по ясен и разбираем
начин, всички елементи от който договор да бъдат с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра, при липса на годишен процент на разходите
/ГПР/, липса на методика за формиране на ГПР, при погрешно посочен ГПР, непосочване на
дължимата договорна лихва. Сочи, че задължението за посочване на поръчител не могло да
бъде изпълнено от ищеца, тъй като клаузите на договора били предварително изготвени и
ищецът не можел да влияе върху тях. Излага подробни съображения относно нищожността
на клаузата за неустойка, позовава се на съдебна практика. Оспорва клаузата като нищожна
поради заобикаляне на закона, и като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от
ЗПП. Оспорва същата клауза, като твърди, че не е индивидуално уговорена. Позовава се на
разпоредби от Директива 2008/48/ЕО. Оспорва договора като нищожен по смисъла на чл. 22
от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Оспорва клаузата за възнаградителна лихва
като нищожна по смисъла на чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Излага
съображения, че е бил принуден да сключи договора, тъй като се е намирал в крайна нужда
и не е разполагал с достатъчно средства за задоволяване на своите и на семейството си
нужди. Сочи, че е получил 500 лв., а е върнал 671 лв., като ответникът е получил
възнаграждение за предоставения заем в размер на 135,28 лв. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства, направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „К.Й“ ООД, с който исковите претенции се оспорват
като неоснователни. Не се спори, че между страните е бил сключен договор за паричен заем
№ ******** на 30.12.2022 г. при общи условия, като се твърди, че на ищеца бил
предоставен стандартен европейски формуляр. За получаване на сумата от 500 лв. ищецът
подписал разходен касов ордер на 30.12.2022 г. Твърди се, че сумата следвало да бъде
върната на 27 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 20,58 лв. В договора
бил посочен размена на вноската от 33 лв., в която била включена и договорената неустойка
при липса на предоставено обезпечение. По договора бил договорен фиксирам месечен
лихве процент от 3,340 % и годишен процент на разходите от 49,065 %, както и неустойка в
размер на 335,44 лв. при непредоставяне на уговореното обезпечение. Излагат се твърдения
за договорен размер на неустойката в съответстиве със закона, с което ищецът бил запознат
2
при сключване на договора. Сочи, че неустойката била начислена поради непредставяне от
страна на заямателя на договореното обезпечение. Твърди се, че клаузата на чл. 8 от
договора е индивидуално договорена, като и че неустойката освен обезпечителна има и
санкционна функция. Позовава се на законосъобразност на размера на договорения годишен
процент на разходите в съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Също твърди, че договорената
неустойка е разход, уговорен във връзка с неизпълнение на договорните задължения на
потребителя. Сочи, че договорът е клаузите на същия са в съответствие с чл. 10 от ЗПК. При
евентуално установяване недействителност на оспорената клауза, сочи, че същото не води
до недействителност на целия договор. Излага подробни съображения. Моли съда да
отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото разонски. С
отговора на исковата молба са представени писмени доказателства.
С оглед нормата на чл.140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл.128 и чл.129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл.140, ал.3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявени са искови претенции от А. Г. А. против „К.Й“ ООД за установяване по
отношение на ответника, че клаузата на чл. 8 от договор за потребителски кредит №
******** от 30.12.2022 г. е нищожна поради заобикаляне на закона и като неравноправна,
както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 135,28 лв., платена от
ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба - 10.01.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, както
и направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл.
146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по
чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже
наличието на имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца
на името на ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите,
на които основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен
при общи условия, съответствие на клаузите на договора и общите условия със закона,
както и основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.
С оглед на изразените твърдения на исковата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
3
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към отговора на ответника писмени доказателства следва да бъдат допуснати
като относими, допустими и необходими. Исканията на ищеца за изискване на кредитното
досие от ответника, за издаване на съдебно удостоверение и за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, като основателни следва да бъдат уважени.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
155 състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ВНАСЯ гр.д. № 1481/2023 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 27.02.2024 г., от 11,30 часа, за която дата и
час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговорите на исковата молба да се връчат на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искови претенции от А. Г. А. против „К.Й“ ООД за установяване по
отношение на ответника, че клаузата на чл. 8 от договор за потребителски кредит №
******** от 30.12.2022 г. е нищожна поради заобикаляне на закона и като неравноправна,
както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 135,28 лв., платена от
ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба - 10.01.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, както
и направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „К.Й“ ООД, с който исковите претенции се оспорват
като неоснователни, излагат се подробни съборажения.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл.
146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по
чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Сключен между страните договор за потребителски кредит № ******** от 30.12.2022 г.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже наличието на
имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца на името на
ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите, на които
основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен при общи
условия, съответствие на клаузите на договора и общите условия със закона, както и
основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.
4
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 от ГПК, ответника най-късно в съдебно
заседание да представи кредитното досие на ищеца, както и извлечение от счетоводството за
извършените от ищеца плащания.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на посочените документи, съдът ще
цени по реда на чл. 161 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото от ищеца съдабно удостоверение.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, със задача на вещото лице, формулирана
от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на
експертизата в размер на 300 /триста/ лева, който да се внесе от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на съобщението по сметка на Софийския районен съд, като в същия срок се
представи и доказателство за внасянето му.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице А. Т. Б., с адрес: гр.София, Л., като вещото лице се призове
след внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-
малко една седмица преди съдебно заседание с копия за всички страни.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5