Решение по дело №520/2011 на Районен съд - Стара Загора

                 Р Е Ш Е Н И Е

 

№…….                             09.04.2012г.              Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                 ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 29 февруари                                                  2012 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                         Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар: М.Й.

 Прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 гр. дело № 520 по описа за 2011 година.

 

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 29, ал.1 във вр. с чл. 27, предл. четвърто от ЗЗД.

Ищцата С.М.С. твърди в исковата си молба, че е извършила сделка с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 29 том. I , peг. № 635, д. № 11 от 20.07. 2010 г. пред Р. Богданова - нотариус с район на действие района на Районен съд гр. Стара Загора , вписана под № 435 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписвания Вх. Рег.№ 1147 от 05.07.2010 г. Акт № 33, том III, д.№ 451/2010 г., по силата на който извършила продажба с купувач ответницата Р.Т.В. на недвижим имот - Дворно място с площ 675 кв. м., находящо се в с. Християново, общ. Стара Загора представляващо УПИ V - 635 в кв. 55 по плана на с. Християново, одобрен със заповед № 1787 от 07.07.2008 г. на кмета на общ. Стара Загора при граници: улица, УПИ IV - 28, УПИ VIII - 26, УПИ IX - 637, заедно с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ 111,32 кв. м. и стопанска сграда със застроена площ 13.92 кв. м.Твърди, че в нотариалния акт било отразено , че е получила сумата от 1995,30 лв. за тази продажба и преди това сумата 1500 лв. представляващи разходи, които е имала във връзка със защита на интересите й по гр. д. № 1945 по описа за 2002 г. на Старозагорския районен съд, което не отговаряло на действителността. Твърди, че отразили тази сделка като продажба с оглед обстоятелството, че имала син Бончо Димитров Бонев и евентуално след нейната смърт да не може да развали прехвърлянето на имота, което  е извършила, прикривайки същото с оформената продажба. Твърди, че тази продажба представлявала привидно съглашение и в действителност с оформената продажба прикрили извършеното завещание, защото в договора било отбелязано, че запазва пожизнено и безвъзмездно правото си на ползване  върху продавания имот. В случая купувача се явявал собственик, който ще можел да ползва имота чак след нейната смърт. Твърди, че обещанието което дала купувачката да я гледа и издържа не го спазила, изхвърлила й багажа и заявила,  че не й дължала нищо. Твърди, че не само, че не й били дадени никакви пари във връзка със сделката, но ответницата присвоила и личните й спестявания, които били над 5000 лв. Сочи, че всички разноски по воденето на гр. д. № 1945/2001 г. на Старозагорския районен съд, си е плащала тя, със свои средства.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че сделката покупко-продажба, между ищцата като продавач и ответната страна не е покупко- продажба, а е привидна сделка по която не са броени парите като продажна цена в размер на 3495,30 лв., че се касае за действително извършена сделка - завещание на описания недвижим имот и на това основание да бъде унищожена привидната сделка по Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 29 ,том. I , per. № 635, д. № 11 от 20.07. 2010 г., вписан в Службата по вписвания Вх. Рег.№ 1147 от 05.07.2010 г. Акт № 33 , том III, д.№ 451/2010 г.

          В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Р.Т.В., в която твърди, че предявеният иск е неоснователен. Сочи, че съгласно изричната разпоредба на чл.17 ал. 1 ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, се прилагат правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Ако ищцата твърдяла, че прикритото е завещание, то не били налице изискванията за неговата действителност, тъй като завещанието е едностранен акт, с уточнени изисквания към формата съгласно чл.23 и следващите от Закона за наследството. В случая, не била налице изискуемата се от ЗН форма нито на саморъчно, нито на нотариално завещание. Сочи, че цената по сделката е получена от ищцата и то по начина, описан в нотариалния акт. Претендират за направените по делото разноски.

         С молба от 16.12.2011 г. ищцата, чрез процесуалния си представител твърди, че през 2009 г. е живяла в с. Арнаутито с лицето Георги Динев Божев. След като същия я изгонил, прибрала я Р.Т.В., като й казала, че ще я гледа ако й дава пенсията си.  След година, Р. й казала, че трябвало да й прехвърли къщата си в с. Християново. На 5.02.2010 г. отишли при нотариус  и тя поставила палеца си,  че дава къщата и двора си срещу гледане на Р.Т..  В края на 2010 г. Р. я изгонила и тогава тя разбрала, че не е прехвърлила къщата и двора срещу гледане. Моли съда да да постанови решение, с което да обяви сделката покупко-продажба, между ищцата като продавач и ответната страна за унищожаема, поради измама при сключване на договора.

         С отговор от 17.01.2012 г. ответницата Р.Т.В. взема становище, че не признава предявеният иск, тъй като ищцата не е била измамена, сделката била сключена по нейно искане и настояване. Цената по сделката била получена от ищцата.

          Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе предвид доводите и становищата на страните,намира за установено следното :

          По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, т. І, рег.№ 635, дело № 11 от 2010 г., видно от който С.М.С. е продала на Р.Т.В. своя собствен недвижим имот, а именно: дворно място с площ от 675.00 кв.м., находящо се в с. ХФристияново, общ. Стара Загора, представляващо урегулиран поземлен имот – УПИ  V-636, в кв. 55, по плана на с. Християново, община Стара Загора, при граници: улица, УПИ ІV-28, УПИ VІІІ-26 И УПИ ІХ-37, заедно с построените върху него масивна жилищна сграда със застроена площ от 111.32 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 13.92 кв.м. за сумата от 3495.30 лв., която сума продавачката е получила напълно от купувача, както следва: 1500 лв.  представляващи заплатени разходи на продавачката във връзка с защита на интересите й по гр.д. № 1945 по описа за 2002 г. по описа на РС Стара Загора, пред всички инстанции и сумата 1995.30 лв.  заплатени на продавачката преди подписване на този договор, като продавачката си запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху продавания имот.

          С оглед  изясняване обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Н.Ж.Д. *** ищцата е живяла при Георги Божев на семейни начала. Сочи, че една вечер С. и Георги се скарали и тя отишла при Р.. В момента С. със синът си и снаха си живеели в с. Християново. С. живяла при Р. повече от една година, след което възникнали конфликти между тях, С. с помощта на съседи си пренесла багажа в една изоставена къща. Свидетелката сочи, че Р. вземала пенсията на С.. След като се пренесла, ищцата при Р., споделила със свидетелката, че е дала 5000 лв. на Р. за прехвърляне на нейния имот. С. си прехвърлила имота на Р. срещу гледане и издръжка.  Ищцата й споделяла, че Р. й дава по 5-10 лв. на месец, с другите пари пазаряла.

          Свидетелката Г.Д.Г. – втора братовчедка на ищцата, сочи, че ищцата в момента живее в с. Християново от преди година. В с. Арнаутито е била омъжена за Георги Божев. След като починал Георги, С. отишла при Р. в къщата на Р.. Свидетелката сочи, че ищцата се хвалела с нея, че добре я гледала. Оставила й на съхранение 5000 лв., като й казала, че са от продажба на ниви ***, като след 1-2 месеца си поискала парите, като й споделила, че ще прехвърля къщата в с. Християново на Р. „чрез гледане”.

          Свидетелят И.М.М. сочи, че отначало отношенията между С. и Р. били много добри, като ищцата му споделяла, че дава къщата си в с. Християново на Р., за да я гледа. В последствие багажа на ищцата бил изхвърлен на „герена” и съседите помагали на ищцата да го пренесе. Докато стояла С. при Р., Рада получавала пенсията на С.. Комшиите говорели, че Р. ще гледа С..

          Съдът кредитира частично показанията на тези свидетели, тъй като същите са противоречиви, неубедителни и не кореспондират с останалите по делото доказателства. Впечатленията на свидетелите са косвени и никой от тях не е присъствал на уговорки между страните относно прехвърляне на процесния имот.

          Свидетелката М.И.И. – дъщеря на ответницата твърди, че майка й се обадила, че баба С. искала да живее при нея. След 2-3 месеца ищцата й споделила, че водела дела със сина си, относно  делба на имоти в с. Християново, нямала средства и искала да й помогнат финансово. Давали й по 10 лв., 20 лв., 100 лв., после трябвало да наемат адвокат по делото на баба С.. Когато стигнали разходите 1500 лв., които били дали за делата, баба С. казала: „…искам да ви продам къщата, тъй като не мога да ви върна парите…ще ми дадете 2000 лв., за да си имам за погребение и да си имам някой лев, за това ще ви продам къщата….”. Свидетелката сочи, че дори те й предложили да й остане правото на обитаване, за да има сигурност. Твърди, че видяла как майка й брои на С. парите-2000 лв.  Свидетелката твърди, че нотариусът прочел акта изцяло, попитал баба С. дали е съгласна и тя казала – да. Когато излезнали от нотариуса, С. казала „… сега като свършихме работата, трябва да се почерпим…”. Самата С. й казала, че е наясно, казала че всичко е разбрала напълно. През месец октомври-ноември майка й се обадила, че ищцата си тръгнала.

          Свидетелят П.Р.И. – зет на ответницата сочи, че знаел от съпругата, че ищцата С. водила някакво дело със сина си. С. му се е оплаквала, че синът й я тормози и я бие. Знаел, че ищцата и синът й имали дело за делба на къща в с. Християново и тъй като ищцата нямала средства да приключи делото съпругата му поела ангажимента да й помогне. Тъй като ищцата не можела да върне парите на ответницата, решила да  й продаде къщата. Твърди, че никога не е чувал да става въпрос за гледане и издръжка на баба С.. Той ги закарал до нотариуса, не е присъствал на сделката, изчакал отвън и когато приключили ищцата поискала да се почерпят по този повод. Твърди, че не е чувал от страните Р. да е поемала ангажимент да гледа С.. Твърди, че е присъствал в началото на 2010 г. когато Р. броила пари на С. за къщата. Свидетелят твърди, че ищцата е буден човек, и  е разбрала как прехвърля къщата, като никога не било ставало въпрос кой ще гледа баба С..

          Свидетелят М.Р.М. *** и не познава страните. Твърди, че в началото на 2010 г ходил с П.Р.И. в с. Арнаутито, тъй като търсел прасенца за закупуване. Като влезнали в  къщата, видял две жени, П. се обърнал към баба си, която му казала да изчакат, защото брои пари на С.. Свидетелят твърди, че дочул, че става въпрос за около 2000 лв., като ставало въпрос и за някаква къща, но той се отместил настрани.

          Свидетелката Р.И. ...., първа братовчедка на ответницата твърди, че С. й е казвала, че е продала къщата си на Рада. С. й се хвалела, че много хубаво я гледала Рада. Твърди, че „ … С. ще те купи и ще те продаде, тя е с цял ум и е много хитра, тя през морето ще ни прекара сухи…”

          Съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели, тъй като същите са непротиворечиви и убедителни, а освен това показанията им кореспондират с другите събрани по делото доказателства.

Предявеният иск е с правно основание чл. 29 ал.1 от ЗЗД.

Измамата е основание за унищожаване на договори, когато лицето умишлено е било заблудено относно качествата на субекта, с когото договаря или предмета на договора и правните му последици, като грешната представа може да бъде предизвикана чрез твърдения за неистински или премълчаване на истински факти, а договорът трябва да е сключен именно поради заблуждението / то да е мотивирало измамения да направи дадено волеизявление/. Неплащането на продажната цена може да бъде основание за разваляне на сделката или за предявяване на осъдителен иск срещу купувача за присъждането на дължимата сума, но не и за унищожаване на договора.

Съдът намира, че по настоящото дело ищцата С.С. не доказа по безспорен начин, че е била умишлено подведена от ответницата В., за да сключи сделката покупко-продажба. От разпитаните по делото свидетели, включително и тези, посочени от ищцата не се установиха факти и обстоятелства, от които да е видно, че ответницата умишлено е създала и поддържала у ищцата невярна представа. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че ищцата С.С. сама се е нанесла да живее при ответницата Р.В., че двете са живели съвместно до момента, в който ответницата решила да си тръгне. Никой от свидетелите не посочи твърдяното от ищцата, че е била умишлено подвеждана от ответницата да сключи процесната сделка. Ищцата обяснявала на свидетелите, посочени от самата нея, че ще прехвърли имота си на Р., за да я гледа. От показанията на нито един от свидетелите не се установи да е чувал от страните или от други техни близки твърдение, че ответницата е обещавала на ищцата грижи и издръжка срещу прехвърляне на недвижим имот. Съдът приема, че от събраните гласни доказателства не се установиха факти и обстоятелства за създаване и поддържане на невярна представа у ищцата от страна на ответницата.  Още повече, че в първоначалната исковата молба и последващи три уточняващи молби ищцата твърди първоначално, че е прехвърлила имота с цел след смъртта й синът й да не може да развали прехвърлянето, в следващата молба твърди, че е продала имота си притисната от  крайна нужда и при явно неизгодни условия, в следваща молба, че не е платена цената и в четвърта молба конкретизира, че била измамена. Това води до извода, че ищцата не само е съзнавала каква е сделката, но е получила и насрещна престация, която дори предлага да върне в една от уточняващите молби. По делото не се установи, че нотариусът не е прочел на глас изповядваната сделка. В нотариалния акт са описани сумите формиращи продажната цена, като тези суми съвпадат с показанията на свидетелите М.И., П.И. и М.Р.. По делото се установи, че ищцата С. е водила и преди дела, била доста будна за възрастта си и „ ще те купи и продаде” и в този смисъл не би могло да се приеме, че не е била наясно каква сделка сключва и срещу каква сума продава имота си.

За да е налице унищожаемост на сделка поради измама, страната следва да е сключила договора след дадена и поддържана  от съконтрахента невярна представа за правните последици на договора. В настоящият случай, ищцата не ангажира доказателства, от които да се установи, че физическото и психическото й състояние да е било такова, че да е могла да бъде заблудена относно последиците на извършената сделка. Сделката е изповядана от нотариус, след което ищцата сама е предложила „… сега като свършихме работата, трябва да се почерпим…” /свид. М.И./. Съдът приема, че ищцата не само е съзнавала каква е сделката, но дори е получила и насрещната престация. Липсват каквито и да е било доказателства, че е била въведена умишлено в заблуждение от ответницата В..

 Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Не се установи по безспорен начин, че у ищцата е предизвикана погрешна представа, която не съответства на действителността, нито че състоянието на заблуждение е предизвикано умишлено, съзнателно, а не например в резултат на погрешни преживявания на ищцата в резултат на наблюденията й върху външния свят.

          На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да понесе направените от ответницата разноски в размер на 400 лв., представляващи  възнаграждение за един адвокат.

          Водим от горните мотиви и на осн. чл. чл. 29 ал.1 във вр. с чл. 27, предл.4 от ЗЗД, съдът

         

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от С.М.С., ЕГН ********** *** Загора против Р.Т.В., ЕГН ********** *** и настоящ адрес: ……… иск за обявяване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 29 том. I, peг. № 635, д. № 11 от 20.07. 2010 г. на нотариус Р. Богданова - нотариус с район на действие района на Районен съд гр. Стара Загора, вписана под № 435 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписвания Вх. Рег.№ 1147 от 05.07.2010 г. Акт № 33 , том III, д.№ 451/2010 г., по силата на който С.М.С. е продала на Р.Т.В. следния недвижим имот - Дворно място с площ 675 кв. м., находящо се в с. Християново, общ. Стара Загора представляващо УПИ V - 635 в кв. 55 по плана на с. Християново, одобрен със заповед № 1787 от 07.07.2008 г. на кмета на общ. Стара Загора при граници: улица, УПИ IV - 28, УПИ VIII - 26, УПИ IX - 637, заедно с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ 111,32 кв. м. и стопанска сграда със застроена площ 13.92 кв. м., за унищожаем поради измама, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН ********** *** Загора да заплати на  Р.Т.В., ЕГН ********** *** и настоящ адрес: с. Арнаутито, община Стара Загора сумата от 400 лв., представляваща направени по делото разноски.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Старозагорски Окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: