№ 24987
гр. София, 18.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110167353 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
В жалба вх. № 182329/04.06.2024 г. /с дата на пощенско клеймо
03.06.2024 г./, имаща характер на молба с искане по чл. 248 ГПК, подадена от
името на А. Г. Д., чрез адвокат Т., е обективирано искане за изменение на
решение № 8347/08.05.2024 г., постановено в настоящото производство, в
частта за разноските, като в полза на А. Г. Д. бъдат присъдени разноски в
производството за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер
от 3247 лева.
Насрещната страна в производството изразява становище по
направеното от името на А. Г. Д., искане, като излага съображения за
неоснователност на искането.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. №
67353/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав
1
намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за
разноските.
Искането е направено в законоустановения срок, от легитимирана
страна и се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото се явява неоснователно.
В мотивите на решение № 8347/08.05.2024 г., постановено по гр.д. №
67353/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, съдът е изложил съображения
относно разпределението на отговорността за разноски в производството,
съобразно изхода на спора. Същевременно, съдът не намира, че са налице
основания за ревизиране на обективираното в горепосоченото решение
произнасяне.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като същевременно са представени и
доказателства за извършването на разноски, а именно за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 3247,00 лева.
От името на ответника е релевирано възражение с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Това възражение съдът намира за основателно.
При преценка извършената от процесуалния представител на ищеца
работа, фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че
делото е разгледано в две същински съдебни заседания /откритото съдебно
заседание на 08.04.2024 г. е насрочено само за стабилизиране на постановено
в производството определение за частично прекратяване на производството, с
оглед извършено частично оттегляне на исковата претенция от името на
ищеца и за провеждане на устни състезания/, решаващият съдебен състав е
преценил, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сума
от 2000 лв.
В тази насока съдебният състав е съобразил приетите от СЕС
разрешения в Решение на СЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С438/22,
съгласно които посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения не могат да обвържат съда.
Както е посочено и от ответника в производството, по-голямата част от
подлежащите на доказване в производството факти и обстоятелства, са
отделени за безспорни между страните още с доклада по делото.
Спорът е концентриран единствено по правото и наличието на
предпоставките за индексиране възнаграждението на ищеца, съобразно
приетите за това решения от Висш съдебен съвет за индексиране на
основните трудови възнаграждения и парите за ранг на магистратите и
съдебните служители в съдебната система за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.
Позоваването от страна на ищеца на минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.,
настоящият съдебен състав намира за ирелевантни.
2
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава
принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на
съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено,
че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от
спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по
принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо
поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че
от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в
нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки
случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на
случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите
членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни
разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на
подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори
като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе
загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали
тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно
от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е
понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да
може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да
се отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по
съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни
съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална
правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която,
от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от
дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС,
Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с
горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава,
като на ищеца бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи
разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на размера им съдът
следва да съобрази наличните обективни фактори, че делото не се отличава с
процесуални усложнения, както и реално извършените действия от
процесуалния представител. Производството по делото се е развило и
приключило в максимално кратки срокове и при разглеждане на делото в две
3
същински съдебни заседания /откритото съдебно заседание на 08.04.2024 г. е
насрочено само за стабилизиране на постановено в производството
определение за частично прекратяване на производството, с оглед извършено
частично оттегляне на исковата претенция от името на ищеца и за
провеждане на устни състезания/. Производството не се характеризира с
фактическа и правна сложност.
Горните обстоятелства са взети предвид от съда при произнасянето по
разпределението отговорността за разноските в производството по гр.д. №
67353/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, като в крайна сметка е определено
възнаграждение в размер на 2000 лева, което съдебният състав продължава да
намира за справедливо и пропорционално на предоставената от процесуалния
представител на ищеца правна защита.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искането с
правно основание чл. 248 ГПК, инкорпорирано жалба вх. №
182329/04.06.2024 г. /с дата на пощенско клеймо 03.06.2024 г./, имаща
характер на молба с искане по чл. 248 ГПК, подадена от името на А. Г. Д.,
чрез адвокат Т., за изменение на решение № 8347/08.05.2024 г., постановено
по гр.д. № 67353/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за разноските,
се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на решение №
8347/08.05.2024 г., постановено по гр.д. № 67353/2023 г. по описа на СРС, ГО,
160 с-в, в частта за разноските, инкорпорирано в жалба вх. №
182329/04.06.2024 г. /с дата на пощенско клеймо 03.06.2024 г./, имаща
характер на молба с искане по чл. 248 ГПК, подадена от името на А. Г. Д.,
чрез адвокат Т..
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Настоящото определение е неразделна част от решение №
8347/08.05.2024 г., постановено по гр.д. № 67353/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4