Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 22.10.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
при участието на секретар Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 4953 по описа за 2020г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 24.02.2020г., гр.д.50159/19г., СРС, 43 с-в
отхвърля предявените от Ю.И.В. против А.Д.С. и Д.П.С. искове с правно основание
чл.30, ал.3 ЗС за солидарно заплащане на сумата 1 350,46 лв. (левовата
равностойност на 690,48 евро), представляваща полагащата му се част от получените
месечни суми по договор за наем на общи части от съсобствен имот за периода от
11.12.2017г. до 11.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане и осъжда ищеца да
заплати на ответниците сумата 412 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищеца Ю.И.В.. Счита, че наемното правоотношение за обща част от
съсобствената сграда обвързва само ответниците, които му дължат част от
получения от тях доход, съразмерно дела на ищеца. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемите - ответниците по исковете А.Д.С.
и Д.П.С. оспорват жалбата. Възразяват, че договорът за наем с ищеца не е
прекратен и е получавал плащания по него.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС.
С констативен нот. акт № 187/01.12.2005г., т.VIII, д.837/2005г., н-с рег. № 130 НК, ответниците А.Д.С.
и Д.П.С. са признати за собственици на основание постановление от 25.03.2004г.
на публичен изпълнител при АДВ – Русе и преустройство, на двуетажна сграда в
гр. Бяла черква, община Павликени, ул. „*********, УПИ ХVII, кв.45 по плана на гр. Бяла черква, състояща се от
сутерен с дискотека от 274.38 кв.м. и котелно помещение от 195.90 кв.м., както
и първи етаж с магазин от 140.80 кв.м. и снек-бар от 251.04 кв.м.
Чрез договор за покупко-продажба от 18.11.2005г.,
обективиран в нот. акт. № 142, т.VIII, д.802, н-с
рег. № 130 НК, ответниците продават на ищеца Ю.И.В. 1/2 ид.ч. от снек-бара.
Безспорно е по делото, че ответниците притежават 91.66
% ид.ч. от общите части на сградата, а ищецът притежава 8,34 % ид.ч.
С договор за наем от 23.06.2010г., ответниците
предоставят на трето за спора лице „К..Б.М.“ ЕАД, сега „Т.Б.“ ЕАД, временното
ползване на 60 кв.м. от покривното пространство
на жилищната сграда за инсталиране на електронно съобщителни съоръжения, срещу
месечната наемна цена в левовата равностойност на 500 евро.
Като наемодател по правоотношението се присъединява и
ищецът по силата на анекс с нотариално заверени подписи на страните от
01.08.2011г. Предвидено е, че наемната цена се дължи по банков път, съответно
левовата равностойност на 460 евро за ответниците и на 40 евро за ищеца.
На същата дата 01.08.2011г., ищецът сключва договор за
наем със същия наемател и за същия обект, но срещу наемна цена в левовата
равностойност на 140 евро.
Въпреки наличието на отделни писмени договори и анекс
за наем, сключени между различни наемодатели, но с един и същи наемател и за
един и същи наемен обект, възникнало е само едно договорно наемно
правоотношение, по което наемодатели са страните по делото, а наемател е трето
за спора лице. Затова вписаното в Служба по вписвания на 11.12.2017г.
прекратяване на анекса към договора за наем единствено спрямо ищеца и вписаното
на 29.09.2017г. заличаване на анекса в тази част, пораждат правопрекратително действие
спрямо ищеца за цялото договорно правоотношение, т.е. не само за анекса, но и
за договора от 01.08.2011г. В този смисъл са и мотивите към влязлото в сила
решение от 14.04.2016г. на Великотърновския окръжен съд, гр.д.118/16г.,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 27/20.01.2017г., гр.д.3237/16г.,
ВКС, II г.о. Неговите страни и предмет са идентични с
настоящите, с изключение на разгледания предходен период 01.08.2011г. - 31.05.2015г.
Решението разпростира спрямо настоящите насрещни страни сила на пресъдено нещо
съгласно чл.298, ал.1 ГПК. В тази връзка, след прекратяване на правоотношението
с ищеца, първоначалният договор за наем от 23.06.2010г. запазва действието си
между ищците и наемателя, при наемна цена в левовата равностойност на 500 евро.
По делото не са представени доказателства, ищецът да
получава плащания за наема от третото за спора лице или от ответниците за
настоящия исков период 11.12.2017г. до 11.06.2019г. Според извлечение от
банковата сметка на ищеца, по която е следвало да се извършват преводите на
наема, сметката е закрита на 16.06.2016г. и е върнат 1 превод, който явно касае
извънпроцесен период. При
условията на чл.30, ал.3 ЗС, след като ищецът не участва в ползите от
съсобствената вещ съразмерно частта си, като съсобственик на 8,34 % ид.ч. от
общите части на сградата, ответниците от получената левова равностойност на по
500 евро месечно за периода 11.12.2017г. - 11.06.2019г., му дължат левовата
равностойност на 750.60 евро. Искът за по-ниската стойност от левовата
равностойност на 690,48 евро, или за сумата 1 350,46 лв., следва да се уважи
като основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се отмени и вместо него се постанови
друго, с което искът се уважи.
Ищецът пред първа инстанция реализира
разноски за 340 лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат и 54 лв. –
д.т., а пред въззивна – 27 лв.за д.т., или общо 421 лв., които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 24.02.2020г., гр.д.50159/19г., СРС, 43 с-в
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Д.С., ЕГН ********** и Д.П.С., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** да заплатят на Ю.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** на основание
чл.30, ал.3 ЗС сумата 1 350,46 лв., представляваща левовата равностойност на
690,48 евро – част от наемна цена по договор за наем с нотариална заверка на подписите
рег. № 5887/23.06.2010г., сключен с „К..Б.М.“ ЕАД, сега „Т.Б.“ ЕАД, за периода
11.12.2017г. - 11.06.2019г., ведно със законна лихва, считано от 07.06.2019г. и
сумата 421 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.