Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново ,18.10.2018 г.
Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав в публично заседание на 21.09.2018 г. година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Радева
при секретаря Ваня Иванова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 625 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 422,ал.1,вр.с чл.124,ал.1 от ГПК , вр. с чл.21, ал.1, т.2, във вр.с чл.23 от ЗДФИ .
Ищецът
Съвместно командване на силите , гр.София, чрез процесуалния си представител юк С. твърди
в исковата си молба, че е подал заявление по реда на чл.417 от ГПК срещу длъжника , във връзка с което
била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1135/2017 г. на ВТРС за описаните в заповедта
суми. След депозирано възражение предявява иск за приемане на установено
дължимостта на сумата от 10570,60 лева, представляваща причинена вреда от липси
установени с Акт за начет рег.№ 07-04-76/10.01.2014 г. съставен от
"Звено Финансов контрол и материални проверки" при МО гр. София.
Твърди, че ответникът в качеството си на материално-отговорно лице не е
изпълнявал задълженията си, поради което
след извършена финансова инспекция във Военно формирование 28590 -Ресен за
периода, посочен в акта за начет са установени вреди от липси автобронетанково
имущество в размер на 10570,60 лева. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10570,60 лева
съставляваща вреди от липси по акта за начет. В съдебно заседание се представлява от юк С.. Поддържа исковата
молба и моли съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Претендира разноски.
Ответникът К.К.Г. не е депозирал в срок отговор на исковата
молба . В съдебно заседание редовно призован не се явява , не изпраща представител и не взема становище по иска.
Съдът, като се запозна с исковата молба и
представените доказателства, както и с направеното искане от ищеца да се
постанови неприсъствено решение по чл. 238
от ГПК намира , че следва да се
произнесе с решение по общия ред . Ответникът е бил редовно призован; не е
представил в срок отговор на исковата молба; не е взел становище по иска; в първото
по делото заседание, редовно призован не
е изпратил представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, не е посочил уважителни причини за неявяването си, но в депозираното
възражение срещу издадената заповед за изпълнение се е позовал на изтекла
погасителна давност, което следва да бъде обсъдено с оглед задължителните
указания дадени в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След като се запозна със
становищата на страните и представените писмени
доказателства съдът намира установена следната фактическа обстановка:
Ответникът е заемал
последователно различни длъжности в поделение
28950 -Ресен- "Завеждащ хранилище АБТИ" по силата на заповед
№094/19.05.2003 г. на началника на поделението; "Завеждащ хранилище в
отделение "Бронетанково имущество" , съгласно заповед №
323/16.08.2004 г. на началника на 173 УМТО ; "Началник склад втора
категория в отделение "Бронетанково имущество" по заповед №
431/28.08.2009 г. на началника на поделение 52370; "Началник втора
категория в отделение "Бронетанково имущество" по заповед №
316/9.07.2010 г. Със заповед № 618/15.12.2011 г. на началника на в.ф.
52370-Негушево на ответника ст.сержант Г. е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение". Във връзка с освобождаването на ответника със заповед
№63/13.01.2012 г. на началник в.ф. 28950 е назначена комисия за сдаване на
длъжността "началник склад" от Г. на друго лице, за което е определен
срок от 9.01.2012 г. до 9.03.2012 г. Със
заповед № 284/4.10.2012 г. е назначена комисия за извършване на годишна инвентаризация на всички видове въоръжение,
техника, бойни припаси, материални средства, имущества и бланки със строга
отчетност във в.ф. 28950-Ресен. Видно от изготвения инвентаризационен опис и
сравнителна ведомост на материални запаси №14/28.01.2013 г. извършено е описване на наличностите,
започнало на 22.10.2012 година и завършило на 28.01.2013 година.Посочено е, че
в процеса на инвентаризация е извършено сдаване и приемане от ст.сержант К.Г.
на сержант С.. Документите са подписани от членовете на комисията, сдаващото и
приемащото лице. Видно от постановление за прекратяване на наказателно
производство от 18.03.2014 г. на зам. военноокръжен прокурор при ВОП Плевен,
същият е възложил извършване на материална проверка от Звено "Финансов
контрол и материални проверки" при МО на РБ гр.София , поради неизяснените
по безспорен начин обстоятелства и начина на провеждане на инвентаризациите във
военното формирование за установяване на
пълната и реална наличност на различните номенклатури, съхранявани в поделението
и поверени на ответника в качеството му на МОЛ, както и съответствието и с документалната
наличност. Със заповед № Р-404/8.11.2013 година на Министъра на отбраната на РБ
е заповядано звено "Финансов контрол и материални проверки" да извърши
материална проверка на материални средства-всички номенклатури имущество,
съхранявано в склад "ЗИЛ 130", поверени на материалноотговорното лице
ст.сержант от резерва К.К.Г. -бивш военослужещ от в.ф. 28590- Ресен. Определен
е състава на проверяващия екип- И.Златанова, Й.Косева и Л.Василева. След
извършената проверка е изготвен доклад рег.№ 07-04-76/10.01.2014 г. и Акт за начет рег.№ 07-04-76/10.01.2014 година
съставен срещу ответника във връзка с дейността му като материално отговорно
лице. Отразено е, че периодът на проверката обхваща времето от 23.06.2003 г. -
датата, на която ст.сержант Г. е приел АБТ имущества /приложен е Акт за състоянието
и наличието на материални средства №56/23.06.2003 г./, до 28.01.2013 година-датата, на която е сдал
същите. В доклада и акта за начет са описани констатациите на проверяващия
екип, като заключението е за установени
вреди от липси автобронетанково имущество в размер на 10570,60 лева, пълна имуществена отговорност за които следва
да носи ответника. Неразделна част към акта за начет са Приложения №№ 1-21. Видно от равносметка на
приходите и разходите на АБТ, числящи се
на ст.сержант Кр.Г. в позиции от 1 до 13 са описани наименованията на
материалните запаси, начислените бройки по Акт № 56/23.06.2003 г.; приходите,
разходите, колко следва да е наличността към 28.01.2013 г., намерени в повече
или в по-малко броя. Общата стойност на намерените в по-малко материални запаси
е 10570,60 лева. С писмо изх.№ 07-04-76/10.01.2014 г. на ответника са изпратени
копие от доклад за резултатите от извършената материална проверка , както и акт
за начет. Указана е възможността за представяне на писмено становище в 14-
дневен срок от получаването на доклада и възражение в 20- дневен срок от
получаване на акта за начет. Ответникът е депозирал становище и възражение срещу акта за начет, в които
оспорва констатациите на проверяващите като заявява, че същите не отговарят на
действителното положение и не е спазена процедурата при извършване на
проверката. След запознаване проверяващият екип е изготвил заключение, с което
не приема становището и възражението на Г. и потвърждава заключенията направени
в доклада от 10.01.2014 година. Препис от заключението е изпратен на
проверяваното лице с писмо рег.№ 07-04-76/10.02.2014 г. Поискана е и е издадена
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1135/2017
г. , срещу която длъжникът е възразил.
При така описаната фактическа
обстановка съдът прави следните изводи: Предявеният иск е процесуално допустим.
По същество е основателен.
Производството е образувано по
повод депозирано възражение срещу издадена заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1135/2017 г. на ВТРС въз основа на
документ-акт за начет, съставен срещу К.К.Г., в което длъжникът се е позовал на
изтекла погасителна давност и немотивирани твърдения, на които се основават
констатациите в акта за начет. На основание т.11а от ТР №4/2013 г. на ОСГТК
допустимо е съдът в исковото производство при разглеждане на установителния иск
по чл.422 от ГПК да разгледа обоснованите във възражението на длъжника
оспорвания на вземането на кредитора , дори ако ответникът не е подал отговор,
или не е направил такива възражения в него. Съгласно разпределената от съда
доказателствена тежест в процеса съдът е указал на ищеца, че следва да установи редовността на
съставения акт за начет, а на ответника е указал да опровергае констатациите в него при условията на пълно обратно
доказване. Така разпределената доказателствена тежест произтича от разпоредбата
на чл. 22, ал. 5 от
ЗДФИ , според която фактическите констатации в акта за начет се смятат за
истински до доказване на противното. От горното следва , че акта за начет се
ползва с презумптивна материална доказателствена сила относно установените
вреди и стойността им, ако е редовен от външна страна тоест, ако е спазена
процедурата по неговото изготвяне. В тази хипотеза в тежест на ответника е да
обори тези констатации, като представи доказателства за факти , обратни на
установените в акта за начет. В случая на факти, обясняващи произхода на
липсите в склада, където ответникът е
бил материално отговорно лице, като не подкрепени с доказателства оспорвания не биха могли да
опровергаят обвързващата съда материална доказателствена сила на акта за начет
. Съгласно чл. 23 ,т.1 от ЗДФИ, към имуществена отговорност по този закон могат да бъдат
привличани лицата, които получават, събират, съхраняват, разходват или отчитат
имущество, тоест по силата на заеманатта длъжност и в качеството си на МОЛ
ищецът е субект на имуществена отговорност. Като такъв същият е привлечен да
отговаря за вреди от липси на автобронетанково имущество в размер на 10570,60
лева, на основание чл.21,ал.1,т.2 от ЗДФИ. Отговорността е ангажирана поради изпълване фактическия
състав на чл.23 от ЗДФИ. Констатирани са
липси в обекта, в който лицето има
качество на МОЛ, описани в приложения № 8-21 към акта за начет, противоправно поведение на
материалноотговорното лице , изразяващо се в е неизпълнение на задълженията по
съхранение на повереното му имущество -липса на контрол, не извършване на периодични
проверки на зачисленото и наличното имущество, не попълване на картони,
отразяващи движението на материалните запаси, в резултат на което е установен
недостиг на стоково-материалните ценности, описани в приложената равносметка
/приложение № 21/. От събраните по делото писмени доказателства съдът намира,
че производството по съставяне на акта за начет е протекло законосъобразно,
съобразно установения ред. Отпочнато е съгласно
постановление на зам. военноокръжния прокурор на ВОП- Плевен и заповед
на Министъра на отбраната , в която е определен съставът на проверяващия екип
от Звено "Финансов контрол и материални проверки" при МО на РБ,
съгласно Устройствения правилник на МО и Закон за държавната финансова
инспекция, обхватът и срокът на проверката. В акта за начет са описани подробно
констатациите на проверяващия екип и същите са подкрепени с доказателства
описани в съответните приложения към него; изготвен е доклад за резултатите на
проверката, който ведно с акта за начет е изпратен на проверяваното лице с
указания за подаване на становище и възражение в установените срокове. Видно от
приложените обратни разписки проверяваното лице ги е получило и се е
възползвало от правото си, като е дало становище и е направило възражение. Във
връзка с горното е изготвено заключение към доклада, в който екипа, пред който
проверяваното лице е давало писмени обяснения , не приема възраженията срещу
акта за начет. Съгласно чл.22,ал.5 от ЗДФИ фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на
противното при съставен по надлежния ред акт за начет, какъвто е настоящия
случай. От своя страна ответникът, освен наведени твърдения за незаконосъобразност
в депозираното възражение срещу заповедта за изпълнение не представи
доказателства , които да ги потвърдят, или да опровергаят изложеното в акта за начет. Относно направеното възражение за давност,
съдът намира същото неоснователно. В разпоредбата на чл. 27 от ЗДФИ е предвидена петгодишна
давност за погасяване на имуществената отговорност от деня на причиняването на вредата или от
деня на откриването и , ако този ден не може да се установи и абсолютната
давност при изтичане на 10 години от причиняване на вредата. В конкретния
случай при вреди причинени от липси давността започва да тече от момента на
установяването им, тоест от изготвянето на доклада за извършена порверка и акт
за начет от 10.01.2014 година. От изложеното по-
горе съдът прави извод за редовен от
външна страна акт за начет, чиято обвързваща материална доказателствена сила не
се обори от ответника. Следва да се
уважи иска така, както е предявен и да
се приеме за установено в отношенията
между страните, че К.К.Г. с ЕГН ********** ***
дължи на Съвместно командване на
силите с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Генерал Тотлебен № 34, сумата 10 570, 60 /десет хиляди петстотин и седемдесет лева и 60 ст./ главница по Акт за начет с рег. № 07-04-76/10.01.2014 г., ведно
със законна лихва върху главницата от
12.04.2017 г.- подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане. С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство, съгласно
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на 211,41 лева /двеста и
единадесет лева и 41 ст./ заплатена държавна такса и 50 лева /петдесет
лева/ юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК
/изм. ДВ бр. 8 от 2017г./, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 26
от Наредба за заплащане на правната помощ.
Ответникът следва да заплати и направените в
исковото производство разноски в размер на 141,45 /сто четиридесет и един лева
и 45 ст./ заплатена държавна такса и 100/сто/
лева юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78,ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25,ал.1
от Наредба за заплащане на правната
помощ .
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.К.Г. с ЕГН **********,***, дължи на СЪВМЕСТНО КОМАНДВАНЕ НА СИЛИТЕ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Генерал Тотлебен № 34, сумата 10 570, 60 /десет хиляди петстотин и седемдесет лева и 60 ст./ главница по Акт за начет с рег. № 07-04-76/10.01.2014 г., ведно
със законна лихва върху главницата от
12.04.2017 г.- подаване на заявлението до окончателното изплащане, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК № 1380/3.08.2017
г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
1135/2017 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА К.К.Г. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на СЪВМЕСТНО КОМАНДВАНЕ НА СИЛИТЕ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Генерал Тотлебен № 34,
сумата от 141,45 /сто четиридесет и един лева и 45 ст./ представляваща
заплатена държавна такса и 100 /сто/
лева юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, както и сумата от 211,41 лева /двеста и
единадесет лева и 41 ст./ заплатена държавна такса и 50 лева /петдесет
лева/ юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред ВТОС,
чрез ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: