Р Е Ш Е Н И Е
№………… 18.03.2020г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
НА
ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ две
хиляди и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: В.
П.
Прокурор: ……………………….
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 1132 по описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1967/11.10.2019
г. Пл.РС , по гр. дело № 1078/2019 г. по
описа на същия съд ,е признал за установено на осн. чл. 422 във вр.с чл. 124 от ГПК, че Р.Г.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ на кредитора *****, ЕИК ****, гр. С., бул. „*******”
№***, законен представител Д.Д.Н. – изпълнителен директор, сумата 1254,97лв.,представляваща
обезщетение за неизпълнение на задълженията по Договор, сключен на
02.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 15.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 8240/2018г. по описа
на Пл.РС. Осъдил е на осн. чл. 78 ал.1
от ГПК Р.Г.К., ЕГН **********, адрес: ***
да заплати на *****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „****” №**, законен представител Д.Д.Н. – изпълнителен директор сумата 470 лв, представляваща разноски
направени в исковото производство.
Осъдил е
на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК Р.Г.К., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на *******,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „*****” №**,
законен представител Д.Д.Н. – изпълнителен директор, разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. № 8240/2018г. на ПлРС в размер на 75 лв.
Решението на
Пл.РС е постановено при участието на трето лице – помагач ДП„********“,
гр.Плевен.
Постъпила е въззивна жалба от Р.Г.К.,,чрез назначения
му особен представител адв. Д.Д. *** против горепосоченото решение на Пл.РС. В
жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение. Въззивникът твърди,че изпратените от ищеца два броя писма-покани съответно от 25.07.2017г. и 11.10.2017г. до
ответника за представяне на уважителна причина за отсъствия от курса на
обучение и заплащане на неустойка за неизпълнение в размер на направените
разходи по т.1.1 от сключения между страните договор от 02.03.2017г.,ведно с 5%
върху сумата,не са получени от Р.Г.К..На известията за доставяне/обратни разписки/е отбелязано,че
получателят се е преместил на друг
адрес.Поради тази причина въззивникът нее успял да представи уважителна причина
за отсъствието си.На следващо място в жалбата се посочва,че размерът на
претендираната неустойка не кореспондира с получените от ответника суми за м.март,април
,май и юни 2017г.,общо в размер на 360лв.Моли да бъде отменено обжалваното
решение на Пл.РС като неправилно,като по съществото на спора окръжниаят съд
постанови решение,с което да отхвърли предявеният иск с правно основание чл.422
от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр чл.410 от ГПК ,като неоснователен и недоказан,със
законните от това последици.
Постъпил е писмен отговор
от въззиваемата страна *******, ЕИК *******,С.,чрез
Гл.юрк.Д.Г. по
подадената жалба. В писмения отговор се излагат доводи за неоснователност на
подадената жалба, липса на посочените пороци в обжалваното решение, постановено
от Пл.РС, както и правилност на изложените правни доводи от решаващия съд по
предмета на спора.Моли да бъде потвърдено решението на Пл.РС като правилно.Претендират
се разноски.
Третото
лице- помагач ДП„********“, гр.Плевен не е взело становище по
жаалбата.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Районен съд-Плевен е правилно и законосъобразно.
Касае се за предявен
положителен установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.410 от ГПК от *******,
ЕИК *******,С., против Р.Г.К.,***,ЕГН**********. В полза на *******,С. срещу ответника е издадена по
реда на чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение №***/16.11.2018г.
по ч.гр.д.№8240/2018г. по описа на Пл.РС,с която е разпоредено длъжникът Р.Г.К.
да заплати на кредитора *******, ЕИК *******,
гр. С., сумата 1254,97лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на
задълженията по Договор за професионално обучение на безработно лице, сключен
на 02.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 15.11.2018 г. Заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл. 47 ал.3 от ГПК ,като съдът е дал указания в едномесечен срок
кредиторът да предяви иск за установяване на вземането си.Искът е предявен в
законоустановения срок, поради което същият е допустим.
Не е
спорно ,че на 02.03.2017г. е сключен между страните договор № ******* за обучение „****“
***СПК, **** по предоставения от ДП „************“, клон Плевен учебен график
за периода 06.02.108г.- 06.07.2017г., в размер на 1200 лв. предоставени от
Държавния бюджет за обучаващата институция. Съгласно клаузите на договора, за
времето на обучение на обучаемия се
изплащат средства за стипендия, квартирни и/ или транспортни разходи при
условията на настоящия договор. По т.2.2.1 от договора обучаемият се е задължил
да посещава редовно курса на обучение,като има минимум 80% присъствие на учебни
занятия и да се яви на изпит за приключване на обучението.При неизпълнение на
тези задължения обучаемият дължи неустойка в размер на направените разходи по
т.1.1 ,ведно 5% върху тази сума.
В
хода на съдебното дирене пред РС са представени писмени доказателства,от които
е видно,че Р.К. от 06.03.2017г.- 06.07.2017г. е превишил допустимия брой
отсъствия за периода на обучението- към 06.06.2017г. е направил 17 броя
отсъствия. Изпратени са писма до ответника от *******,чрез Дирекция „****“Плевен, че е превишил
допустимия брой отсъствия за периода и не е изпълнил задължението си по т.2.2.1
да има минимум 80 на сто присъствие на учебни занятия и ако не представи уважителна причина за отсъствията ще дължи
неустойка в размер на направените разходи по т.1.1. ведно с 5 % върху тази
сума. Видно от представената по делото покана за доброволно изпълнение ,
ответникът е поканен да заплати сумата 1195,21 лв, ведно с 5 % върху тази сума
за неизпълнение на т.2.2.1 от договора в размер на направените разходи по
т.1.1.Поканен е в 14 дневен срок да възстанови сумата по банкова сметка ***
„Регионална служба по заетостта“ гр.Ловеч ПИБ – АД клон Плевен. Съгласно
представените известия за доставяне ответникът не е намерен на посочения адрес.
Правилни са изводите на Пл.РС,че вземането на
ищеца ******* гр. С. произтича от разпоредбата на т.3.1 на договор за
професионално обучение на безработно лице, съгласно Двугодишен план за
обученията, провеждани от Държавно предприятие „*****“ /****/ в изпълнение на
публични задачи по чл. 60а ал. 10 от Закона за насърчаване на заетостта, по
Национален план за действие по заетост /НПДЗ/- 2017 год. Договорът е сключен
между ищеца в качеството му на възложител от една страна и от друга-
ответника като обучаем.Правилно РС е посочил,че легалната дефиниция на термина
„уважителни причини“ е дадена в §1 т. 26 от ДР на Закона за насърчаване на
заетостта,а именно: задържане от органите на властта; явяване в съд или друг
държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка, заболяване и
други, удостоверени с официален документ, за които ръководителят на поделението
на Агенцията по заетостта е уведомен своевременно. Като допълнителни причини,
които не попадат в горните хипотези, но не са квалифицирани като неизпълнение
на задълженията на обучаемия, разпоредбата на т.3.2 от процесния договор
посочва неиздържан изпит и започването на работа по трудово или служебно
правоотношение /за което се представи съответен документ/ при работодател на
несубсидирано работно място.
Безспорно
е установено по делото,че ответникът е превишил допустимия брой отсъствия за
периода на обучението,като не е посочил уважителни причини за допуснатото
нарушение на договорните си задължения.
Въззивната
инстанция споделя правните изводи на Пл.РС,че са налице предпоставките за
ангажиране на имуществената отговорност на ответника съобразно разпоредбата на
т.3.1 от сключения договор от 02.03.2017г. Между страните по делото е било
налице облигационно правоотношение и ответникът виновно не е изпълнил основното
си задължение като обучаем-да посещава редовно курса на обучение, поради което следва да възстанови на възложителя
направените във връзка с обучението разноски, ведно със санкционна надбавка от
5 % върху сумата.
При това
положение в полза на ищеца ******* гр. С. съществува вземане срещу ответника Р.Г.К. за сумата 1254,97лв.,
представляваща обезщетение за неизпълнение на задълженията по Договор, сключен
на 02.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-15.11.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Неоснователни са доводите,изложени в жалбата за недължимост на претендираното обезщетение за неизпълнение на задълженията по
Договор, сключен на 02.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,както
и за неговия размер.Видно от представения като заверено копие договор за професионално обучение на безработно лице
от 02.03.2017г., обучаемият Р.К. е подписал същия,бил е запознат изрично с
Правилника за обучение в ДП „******“, гр.Плевен. Съгласно чл.20а от ЗЗД
договорите имат силата на закон за тези,които са ги сключили.По отношение на
размера на претендираната неустойка,същият се изчислява на база направените
разходи по т.1.1 от договора,като цената на обучението за един участник на
конкретния курс и за процесния период е в размер на 1 200лв.,предоставяни
от държавния бюджет на обучаващата институция,ведно с 5% върху сумата на
направените разходи.
Предвид изложеното следва да бъде
потвърдено обжалваното решение на Пл.РС като правилно.
При този
изход на делото, въззивникът Р.Г.К., ЕГН **********,***, следва да заплати на *******, ЕИК *******,гр. С.,
бул. „*****” №**, сумата 420 лв./320лв. за особен представител и
100лв.юрк.възнаграждение за въззивното производство на осн.чл.78,ал.1 от ГПК
вр.чл.78,ал.8 от ГПК/, представляваща разноски направени пред окръжния съд.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК
Решение1967 /11.10.2019г. Пл.РС , постановено по
гр. дело № 1078/2019 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78,ал.1 вр.ал.8 от ГПК Р.Г.К., ЕГН **********, с. Б., Пл.обл. ДА ЗАПЛАТИ на *******, ЕИК *******,гр. С., бул. „*****” №**, деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 420лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на
РБсъгласно чл.280,ал.3,т.1,пр.първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: