№ 19713
гр. С., 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110100200 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Е.М.” ЕООД установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
спрямо ответника С. Г. С. , че дължи на ищеца сумата от 3500 лв. част от дължима
главница, цялата в размер на 20 369,79 лева по договор за потребителски кредит №
.../23.11.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 07.04.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 1441,05 лв. –възнаградителна лихва върху главницата за
периода от 21.12.2020 г. до 04.01.2022 г., 454,03 лева – лихва за забава за периода от
21.12.2020 г. до 07.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18886/2022 г. по описа на СРС, 36
състав.
Ищецът твърди, че между ответната страна и „У.КФ.“ ЕАД било налице
облигационно отношение, възникнало въз основа договор за потребителски кредит №
... от 23.11.2020 г., по силата на който бил отпуснат в полза на ответника
потребителски кредит за сумата от 20 369,79 лв., който следвало да бъде върнат на
погасителни вноски съобразно приложен към договора погасителен план.
Кредитополучателят следвало да погаси задължението си на 121 анюитетни вноски, с
краен срок на погасяване – 21.12.2030 г. След усвояване на кредита,
кредитополучателя не погасявал месечните си вноски съгласно договора като останало
непогасено задължение в размер на 21 593,38 лева. Поради неплащане на две
последователни вноски по кредита, заявява, че задълженията на кредитополучателя
били обявени за предсрочно изискуеми, считано от 04.01.2022г., на която дата
длъжникът бил уведомен с нарочно уведомление. Поддържа още, че посочените
вземания на заемодателя били предмет на сключен между него и „У.КФ.“ ЕАД договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2021 г. като длъжникът е надлежно
уведомен за извършената цесия. Моли за признаване за установено, че ответникът
дължи посочените суми, за които твърди, че имало издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва в цялост предявените искове по
основание и размер. Оспорва представения договор за цесия и Приложение 1 към към
него и договорът за кредит, който твърди да е без подпис на ответницата. Счита
сключения договор за кредит за недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, тъй като не
1
съдържа задължителните реквизити, регламентирани от чл. 11 ЗПК. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на посоченото облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит между ответника и „У.К.Ф.“ ЕАД, предаването на сумата на ответната страна и
изискуемостта на претендираната главница (в т.ч. настъпването на уговорените в
договора обстоятелства за обявяване на предсрочна изискуемост и надлежното й
съобщаване на длъжника на посочената от ищеца дата – 04.01.2022г.), размера на
претендираната договорна лихва, както и че задълженията на ответната страна са били
предмет на договор/и за цесия, в резултат на което същите са придобити от ищеца;
съобщаване на цесията на длъжника; неизпълнение на задълженията на ответника,
както и размера и периодите на претендираните суми. В тежест на ищеца също е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, както и останалите си възражения.
Видно от представеното заверено копие, на 23.11.2020 г. между С. Г. С. и "У.КФ."
ЕАД е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 4455761/23.11.2020 г., по
силата на който на ответницата е отпуснат заем в размер на 20 369,79 лева при
годишна възнаградителна лихва от 6,50% и ГПР 6,70%. Дължимите по кредита суми
следва да бъдат изплатени на 121 месечни анюитетни вноски с падежи в периода
21.12.2020 г.-21.12.20230г., всяка от които по 244,04 лева. Съгласно представения по
делото погасителен план е уговорен 9-месечен гратисен период за погасяване на
главницата. Общият размер на вноските е 28 328,33 лева. Заетата сума ( в размер на
20 369,79 лева), видно от заключението на вещото лице по приетата в настоящото
производство ССЧЕ, е изцяло усвоена от заемателя С. Г. С., като задължението на
последната в общ размер от 20 369,79 лева по потребителски кредит №
3729324/12.06.2019 г. е реконструирано в ново кредитно задължение по процесния
договор за кредит № 4455761/23.11.2020 г.
Видно от представеното заверено копие, с Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземане от 21.09.2021г. и Приложение № 1 към него (т. 20-29),
вземанията на заемодателя по договора за кредит спрямо ответницата са прехвърлени
на "Е.М." 2 ЕООД. Без значение е дали ответництата е надлежно уведомена за цесията,
доколкото същата следва да се счита за известена за нея с връчването на заповедта за
изпълнение, съответно на исковата молба за отговор, от който момент, на основание
чл. 99, ал. 4 ЗЗД, цесията поражда действие и за нея (р.78/09.07.2014г.-т.д.2352/2013г.-
ІІт.о., р.109/13.07.2016г.-т.д.1050/2015г.- Іт.о.). Съобщаването на цесията има значение
единствено при извършени плащания след цесията, каквито, видно от заключението на
вещото лице по ССчЕ, не са налице.
Представено по делото е уведомление за предсрочна изискуемост с дата
23.12.2021г., поради което на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ се обявява кредита за
предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено лично на ответницата на 01.04.2022 г.,
видно от представеното известие за доставяне (л.32).
От представените по делото писмени доказателства се установява, че "У.КФ."
ЕАД и ответника С. Г. С. са били в облигационни отношения, възникнали по силата на
договор за потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на
ЗПК и ЗЗП. Ответникът е усвоил изцяло сумата от 20 369,79 лева, което се установи от
изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза. Не се спори и, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Дори и това да не е сторено обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да
бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1
2
и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ,
който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението
поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията
към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за
кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока.
Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването
на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство
представлява факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане
за главница и възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената
претенция е договорът за кредит, и поради това, че решението следва да отразява
материалноправното положение между страните по делото, каквото е то към момента
на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в
хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита./ Решение №10 от
25.02.2020 г. по т.д. №16/2019 г. на ВКС,II ТО/ В процесния случай поканата е
приложена към исковата молба, изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е инкорпорирано в исковата молба и препис е връчена на ответниците.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице
е установило, че сумата в размер от 20 369,79 лева е изцяло усвоена от заемателя С. Г.
С., като задължението на последната в общ размер от 20 369,79 лева по потребителски
кредит № 3729324/12.06.2019 г. е реконструирано в ново кредитно задължение по
процесния договор за кредит № 4455761/23.11.2020 г. Ответникът е погасил по
кредита само сума в размер от 116,65 лева на 19.04.2021 г., с която е погасена изцяло
договорна лихва с падеж 21.03.2024 г. Други суми по кредита не са погасявани.
Непогасената главница към дата 04.01.2022 г. и към 07.04.2022 г. е в размер на
20 369,79 лева, в това число падежирала в размер на 133,70 лева и предсрочно
изискуема в размер от 20 236,09 лева. Лихвата за забава дължима за периода 21.12.2020
г. -07.04.2022 г. е в размер на 526,74 лева, а договорната лихва за периода 21.12.2020 г.
-04.01.2022 г. е в размер на 1062,56 лева.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Не се констатира
наличието на такива неравноправни клаузи в сключения договор, с оглед на които да
може да се направи извод за недължимост на процесните суми.
Ответницата не доказа погасяване на задълженията, което бе в нейна
доказателствена тежест. С оглед изложеното искът за сумата от 3500 лв. част от
дължима главница, цялата в размер на 20 369,79 лева по договор за потребителски
кредит № .../23.11.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.04.2022 г. и за сумата от 454,03
лева – лихва за забава за периода от 21.12.2020 г. до 07.04.2022 г. следва да бъдат
уважени изцяло. Искът за възнаградителна лихва следва да бъде уважен в размерите
установени в ССчЕ, а за горницата до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по
тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода
на спора разпределя отговорността за разноските както в заповедното, така и в
исковото производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в заповедното и
исковото производство съразмерно на уважената част от исковата претенция. Ищецът
претендира сумата от 139,74 лв. – държавна такса за исковото производство и 400лв. –
3
депозит за ССчЕ. В заповедното производство ищецът е сторил разноски за заплатена
държавна такса в размер на 107,90 лева и 180 лева за адвокатско възнаграждение.
Съобразно уважената част от претенциите в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сума в общ размер от 509,14 лева за исковото производство и сума в общ размер от
271,58 лева за заповедното производство.
Ответникът не е представил по делото доказателства за сторени разноски и
присъждане на такива не се следва.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Г. С. , ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
п.к. .. ж.к. С., бл., вх ет. а..9, дължи на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК .... с адрес: гр. С., ул.
„Р.П.К.“ № на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 сумите, както следва: 3500,00 лева,
предствляваща част от дължима главница, цялата в размер на 20 369,79 лева по договор
за потребителски кредит № .../23.11.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.04.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 1062,56 лв. – възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 21.12.2020 г. до 04.01.2022 г. и сумата от 454,03
лева – лихва за забава за периода от 21.12.2020 г. до 07.04.2022 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
18886/2022 г. по описа на СРС, 36 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна
лихва за разликата над уважения размер от 1062,56 лева до пълния предявен размер от
1441,05 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Г. С. , ЕГН: **********, с адрес: гр. С., п.к. .. ж.к. С., бл., вх ет. а..9,
да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК .... с адрес: гр. С., ул. „Р.П.К.“ № на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 509,14 лева за разноски в исковото производство и
сума в общ размер от 271,58 лева за разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4