Р Е Ш Е Н И
Е № 59
гр.
Пловдив, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,
наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
след като се запозна
с докладваното от съдия Хаджиев ВНЧХД
№ 2225/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава XXI
от НПК.
С Присъда № 2/24.06.2019 г.,
постановена по НЧХД № 272/2018 г., Районен съд – Първомай е признал Д.Д.А. за
невинна и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото ѝ с
частната тъжба обвинение по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1, пр. 1
от НК.
Със същата присъда Районният съд
е отхвърлил и предявения от Д.В.А. против Д.Д.А. граждански иск за сумата от
3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на деянията, предмет на обвинението.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, Районният съд е осъдил тъжителя Д.В.А. да заплати на подсъдимата Д.Д.А.
сумата от 600 /шестстотин лева/ за процесуално представителство.
Срещу Присъдата е постъпила въззивна жалба от тъжителя Д.В.А., чрез
защитника му адв. Я.Г.Г., в която се
излагат подробни доводи, че постановената присъда е неправилна и постановена в
нарушение на материалния и процесуалния закон, като се иска въззивната
инстанция да отмени изцяло първоинстанционната присъда и да постанови нова
осъдителна такава.
В съдебно заседание пред
настоящата въззивна инстанция, представителят на частния обвинител – адв.Г.,
поддържа жалбата по изложените в същата и допълнителната такава доводи. Излага
съображения, че първоинстанционният съд е постановил един порочен акт, като е
тълкувал едностранчиво доказателствата по делото, както и че от мотивите към
присъдата не може да се направи заключение, на базата на какви съображения е
изградено вътрешното убеждения на съда, което съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила. Иска отмяна на оправдателната присъда и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Алтернативно се прави искане за постановяване на нова осъдителна присъда, както
и гражданският иск да бъде уважен в пулен размер. Претендира разноски.
Тъжителят А. поддържа казаното от
повереника му.
Подсъдимата Д.А. не се явява, за
нея се явява адв. Д.А., който моли присъдата на Районния съд да бъде оставена в
сила, като правилна, добре мотивирана и законосъобразна. Претендира разноски за
процесуално представителство.
Пловдивският окръжен съд,
проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваната присъда,
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
в срок и от надлежна страна по делото, a разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕНА.
С Тъжба с вх. № 7645 от 03.12.2018
г., частният тъжител Д.В.А. е повдигнал срещу подсъдимата Д.Д.А. обвинение за това, че на *** в ***, като ищец
по гражданско дело № 436 / 2018 г. на Районен съд - Първомай с депозирана в
регистратурата на съда Искова молба вх. № 5333 / 24.08.2018 г. с правно
основание чл. 49 от Семейния кодекс – да се постанови развод по вина на
ответника, с твърдението: „постоянно ме
тормози с псувни и обиди” публично разгласява позорно неистинско
обстоятелство за постоянни случаи на домашно насилие, съгласно чл. 2, ал. 1 от
Закона за защита от домашното насилие, под формата на устно психическо насилие
– престъпление по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 147, ал. 1, предложение 1 от НК.
За съвместно разглеждане в
наказателния процес е бил приет предявен от частния тъжител срещу подсъдимата
граждански иск в размер на 3000 /три хиляди/ лева – обезщетение за
неимуществени вреди: душевни болки и психически страдания, изразяващи се в
намалена работоспособност, проява на крайно психично напрежение, душевен тормоз
и притеснения, безсъние, внезапно сърцебиене и стягане в сърдечната област,
вследствие на нанесената от подсъдимата на пострадалия клевета по чл. 148, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК, за която ѝ е
повдигнато обвинение с Тъжбата, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – ***, до окончателното изплащане на сумата с направените деловодни
разноски.
Първостепенният съд е проверил
събраните по делото доказателства, преценил ги е по отделно и в тяхната
съвкупност, като е приел за установена
следната фактическа обстановка.
Частният тъжител Д.В.А. и
подсъдимата Д.Д.А. са съпрузи от ***, като от брака си имат две деца – Т.Д. Д.
и В.Д. А.. От 90-те години на миналия век семейството живее в къща
на ****, като към инкриминирания период жилищният
имот се обитава от Д., Д. и В.
В следобедните часове на ***
между бащата и сина А. възниква скандал по повод струпани от Д. вехтории в
двора на жилището – В. пробва да проведе разговор с баща си, но той се гневи,
развиква се и прави опит да прободе сина си с нож. В.успява да се защити и
сигнализира на спешен телефонен номер 112, което прави и баща му.
Местопроизшествието е посетено от
органите на реда при РУ на МВР - Първомай и е образувана Преписка рег. №
325р-6187 / 2018 г. с оглед евентуално извършено престъпление по чл. 144, ал. 3
във връзка с ал. 1 от НК, в хода на която от А. (включително от Д. като
свидетел на инцидента) са снети обяснения по случая.
На *** по депозирана от В. А.
молба по чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие в Районен съд -
Първомай е образувано гражданско дело № 336 / 2018 г., спрямо Д.А. е издадена
Заповед за незабавна защита № 11 / 09.07.2019 г. до приключване на
производството с наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за
защита от домашното насилие, на 25.07.2018 г. е проведено открито съдебно
заседание, по което са разпитани един от полицейските служители, посетил
местопроизшествието, и Д.Д.А., свидетелстваща освен за инцидента, и относно
отношенията със съпруга й (че от *** двамата са окончателно разделени и живее
на втория етаж на къщата, където е и синът им В., а Д. е на приземния етаж), както
и за случаи на насилие спрямо нея от частния тъжител – през 2008 г., през 2014 г.
и през 2017 г..
С Постановление № 687 / 2018 /
09.08.2018 г. Районна прокуратура - Първомай отказва образуване на наказателно
производство от общ характер за инцидента между В. и Д. А. на *** и прекратява
Преписка рег. № 325р-6187 / 2018 г. по описа на РУ на МВР - Първомай, а
производството по гражданско дело № 336 / 2018 г. на Районен съд - Първомай
приключва Решение № 84 / 05.09.2018 г. и е издадена Заповед за защита № 16 /
05.09.2018 г., по силата на която Д.В.А. е задължен да се въздържа от домашно
насилие спрямо В.Д. А. и за срок от една г. от издаване на съдебния акт е
отстранен от съвместно обитаваното жилище на ***, като му е забранено да
приближава сина си, жилището му на посочения адрес, местоработата му и местата
му за социални контакти и отдих на разстояние, по-малко от тридесет метра.
След края на полицейската
проверка и преди приключване на гражданско дело № 336 / 2018 г., на 24.08.2018 г.
подсъдимата Д.Д.А. *** с искова молба с посочено правно основание чл. 49, ал. 1
и ал. 3 и чл. 127, ал. 2 и сл. от Семейния кодекс; образувано е гражданско дело
№ 436 / 2018 г., в хода на което Д.Д.А. и Д.В.А. постигат споразумение за
прекратяване на брака им по взаимно съгласие, утвърдено с Решение № 28 от
13.03.2019 г. постановено по гражданско дело № 436/2018 г., по описа на Районен
съд – Първомай.
Още преди прекратяването на
брака, недоволен от Исковата молба на бившата си съпруга, в която подсъдимата
навежда твърдения за психически и физически тормоз в годините на брачното си
съжителство и иска разводът да е по вина на частния тъжител, Д.В.А. счита, че е
наклеветен и предявява Тъжбата, въз основа на която е образувано настоящото
наказателно производство.
Горната фактическа обстановка
Съдът е приема за безспорно и категорично установена от показанията на
свидетелите Д.А. К., С. Б. Б., Я. М. П., В. Д. А., Т. А.
Т. и Г. Н. К., от приобщените по надлежния ред писмени доказателства:
обяснения от Д.Д.А. от 08.07.2018 г. по полицейската проверка на РУ на МВР –
Първомай, протокол от съдебно заседание по гражданско дело № 336 / 2018 г. на
Районен съд - Първомай, Искова молба вх. № 533 / 24.08.2018 г. по описа на
Районен съд - Първомай, Удостоверение за граждански брак от *** на Общински
народен съвет - Първомай, Удостоверение изх. № 11 / 20.01.2017 г. за родените
от майката деца на Община Първомай, Удостоверения от 24.10.2018 г. (вх. № 959 /
2018 г.) и от 21.11.2018 г. (вх. № 1040 / 2018 г.) на Районна прокуратура -
Първомай, съобщение от 29.08.2018 г. по гражданско дело № 436 / 2018 г. по
описа на Районен съд - Първомай за връчване на препис от Искова молба вх. №
5333 / 24.08.2018 г. с приложенията към нея и Разпореждане № 942 / 28.08.2018 г.,
Заповед № 11 / 09.07.2018 г. за незабавна защита от домашно насилие по
гражданско дело № 336 / 2018 г., Решение № 84 / 05.09.2018 г. по гражданско
дело № 336 / 2018 г. на Районен съд - Първомай, Заповед № 16 / 05.09.2018 г. за
защита по гражданско дело № 336 / 2018 г. на Районен съд - Първомай, Справка за
съдимост рег. № 140 / 25.03.2019 г. за подсъдимата, Писмо УРИ 325000-2467 /
10.05.2019 г. на Началник на РУ на МВР - Първомай с приложени писма на Районен
съд - Първомай, Заповед за незабавна защита № 11 / 09.07.2018 г. с отбелязване
на връчването й на частния тъжител, Протокол за полицейско предупреждение № УРИ
325р-6307 / 11.07.2018 г. и Писмо рег. № 325000-3938 / 11.07.2018 г., Писмо УРИ
325000-2602 / 20.05.2019 г. на Началник на РУ на МВР - Първомай, Амбулаторен
лист № 001549 / 19.10.2018 г. и рецепта, Удостоверение изх. № 952 / 20.06.2019 г.
на Районен съд - Първомай, книжа по гражданско дело № 436 / 2018 г. по описа на
Районен съд - Първомай: Разпореждане от 27.08.2018 г. за оставяне на Искова
молба вх. № 5333 / 24.08.2018 г. без движение, съобщение с разписка за връчване
на документа, Молба от 28.08.2018 г. от Д.Д.А. за изправяне на нередовности,
Разпореждане № 942 / 28.08.2018 г., съобщение, пълномощно, Определение от
15.01.2019 г., призовка с разписка, Протокол от 13.02.2019 г. от съдебно
заседание, Решение № 28 / 13.03.2019 г., Преписка рег. № 325р-6187 / 2018 г. по
описа на РУ на МВР - Първомай с Постановление № 687 / 2018 / 09.08.2018 г.
Районна прокуратура - Първомай (приложени между кориците на делото, изпратени с
Писмо № 687 / 2018 / 10.06.2019 г. от Районна прокуратура – Първомай).
На първо място следва да се
посочи, че от събрания по делото доказателствен материал и най-вече от
показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, не се
очертават разногласия или противоречия, касаещи изясняването на фактическата
обстановка. Свидетелите Д.А. К., С. Б.Б.,
Я. М.П., Т.А. Т. и Г. Н. К. не са очевидци на отправяните от тъжителя към
подсъдимата обиди. Въпреки че свидетелите Т. Т.и Г. К. са останали с
впечатление за добри взаимоотношения между вече бившите съпрузи Д.А. и Д.А., свидетелите
не са живели с последните в едно домакинство и няма как техните впечатления да
са така достоверни, като тези на В.Д. А. – син на тъжителя и подсъдимата.
Отделно от това, незнанието и неприсъствието на скандал и/или дори само отправяне
на закани и обиди, не може да обоснове извода, че такива никога не са
отправяни. Свидетелят В.А. е в еднакви роднински отношения със страните и
първостепенният съд съвсем логично е приел показанията му за достоверни и
правдиви.
За да е изпълнен престъпния
състав по чл.147, ал.1, пр. първо от НК, изпълнителното деяние следва да се изразява
в разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, като разгласяването води до
засягане на обективната чест и достойнство на пострадалия, доброто име, авторитета му и оценката на околните за него.
По аргумент на ал.2 на чл.147 от НК, елемент от състава е неистинността на
разгласеното позорно обстоятелство, без наличието на който не е налице
престъплението клевета. От
субективна страна, клеветата може да бъде извършена с пряк и с евентуален
умисъл, но при всички случаи, деецът трябва да съзнава позорния характер и
неистинността на разгласяваното от него обстоятелство. Следователно, необходимо
е да са налице двете кумулативно предвидени предпоставки – разгласяване на позорно
обстоятелство и същото да е неистинско. От доказателствата по делото безспорно
се установява, че подсъдимата Д.Д.А. е депозирала в Районен съд - Първомай
подписана от нея Искова молба (вх. № 5333), за разтрогване на брака си с
частния тъжител Д.В.А., като в молбата, с която се сезира съда, се съдържат
инкриминирания израз „постоянно ме
тормози с псувни и обиди”. Така изложеното обстоятелство действително е
твърдение за укоримо и позорно поведение на частния тъжител, от гледна точка на
общоприетите морални норми на поведение. В случая обаче, от показанията на
свидетеля В.А. е видно, че заявеното от подсъдимата отговаря на
действителността, както и че това поведение на частния тъжител не е изолиран
случай, а се е случвало много често през
последните 8-10 години. Показанията на този свидетел, съдът не намира основание
да не приеме за достоверни, а и същите,
макар и да не са подкрепени от показанията на другите разпитани в хода на
делото свидетели, не противоречат на останалите
доказателства по делото. Добрите характеристични данни за тъжителя А., дадени в
показанията на свидетелите Т. Т. и Г. К., както и показанията на полицейските
служители, отзовали се на сигнал за разправия в дома на тъжителя и подсъдимата,
и снели обяснения от същите, не опровергават заявеното от св. В.А..
Обстоятелството, че свидетелите не са възприели отправяне на обиди и псувни, не
изключва възможността такива да са отправяни изобщо, а и домашното насилие – физическо или
психическо, обикновено не се извършва пред хора извън семейството, още по-малко пред
служители на реда. Следователно, разгласеното от подсъдимата на позорно
обстоятелство за тъжителя А. е вярно, което с оглед разпоредбата на чл.147,
ал.2 от НК е ненаказуемо деяние – не е престъпление.
При така установеното от
фактическа страна, напълно законосъобразно и правилно е заключението на
първостепенния съд, че деянието за което с Тъжба вх. № 7645 от 03.12.2018 г. е
повдигнато обвинение по чл.148, ал.2
във връзка с ал.1, т.1 във връзка с чл.147, ал.1, предл.1 от НК не
съставлява престъпление, поради което, и на основание чл. 304 от НПК,
подсъдимата Д.Д.А. следва да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото
и обвинение.
Настоящият съдебен състав не
намира за основателно възраженията на жалбоподателя, касаещи разминаването в
датата на която подсъдимата Д.А. е депозирала в регистратурата на Районен съд -
Първомай искова молба за развод и датата поставена на самата искова молба, на
която евентуално е изготвена. Дали датата поставена от съставителя на исковата
молба е сгрешена или съставителят е поставил правилна дата, но е решил да
депозира същата в съда на друга дата, та било и една година по-късно, е
ирелевантно за предмета на доказване в настоящото производство. За тъжителя, с
оглед правото му да повдигне обвинение за клевета в предвидения в чл.81, ал.3
от НПК шестмесечен срок, от значение е датата на която е узнал за извършване на престъплението, като в случая, датата на която
исковата молба е депозирана в съда е по-късната от двете, съответно правата на
частния тъжител не са нарушени.
Неоснователни са възраженията на
повереника на частния тъжител, досежно Разпореждане № 691 от 27.12.2018 г., с което
Районният съд е прекратил наказателното производство в частта, в която са
повдигнати обвинения за клевета, извършени от подсъдимата като свидетел по
гражданско дело по ЗЗДН № 336/2018 г. на РС - Първомай. В тази му част
разпореждането е правилно и законосъобразно, тъй като деянията са извършени от
подсъдимата в качеството ѝ на свидетел, и евентуално неистинността на
твърденията води до наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, което
престъпление се преследва не по тъжба да пострадалия до съда, а по обшия ред.
Освен това посоченото разпореждане е подлежало на обжалване, за което тъжителят
е бил уведомен по съответния ред, но не се е възползвал от правото си на жалба,
поради което разпореждането е влязло в законна сила и преразглеждането му в настоящото
производство е недопустима.
Неоснователни са и наведените с
жалбата твърдения, че в Разпореждане № 691 от 27.12.2018 г., първостепенният
съд е дал неясни указания относно нередовностите в тъжбата на Д.А.. При
проверка редовността на тъжбата, районният съд е констатирал, че е необходимо
твърдяното деяние да е конкретизирано за дееца, индивидуализиращо го като
извършител на конкретно деяние по време, място и обективни признаци на
извършването му, т.е. необходимо е в клеветата да са посочени конкретни данни
за основни характеристики на престъплението, каквито данни в тъжбата липсват.
Така дадените указания са ясни и точни, като за разлика от изискванията към
съдържанието на обвинителния акт, изискванията към подателите на тъжби е
сведено до това да изложат конкретни и в достатъчен обем данни за твърдяното престъпно деяние, въз основа на
които съдът да прецени съставляват ли те престъпление, и ако да, дали същото се
преследва по частен или по общия ред.
Настоящата въззивна инстанция не
установи да са налице и твърдените в жалбата нарушения, свързани с
администриране на тъжбата и образуваното в последствие наказателно дело от частен
характер. Тъжбата е постъпила в Районен съд-Първомай на 03.12.2018г ., като още
същия ден, с резолюция на Председателя на съда е образувано НЧХД, след което е
определен съдия-докладчик.
Неоснователни са и наведените с
жалбата твърдения, че първоинстанционният съд не е приел всички представени от
частния тъжител в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства.
Видно от съдебен протокол за проведено съдебно заседание на 24.06.2019 г.,
съдът е прочел и приел писмените доказателства от значение за изясняване на
фактите по делото /л.117 на гърба втори абзац от горе на долу/, които в
последствие е обсъдил в мотивите.
Относно сгрешеното в Разпореждане
№ 691 от 27.12.2018 г. ЕГН на тъжителя, настоящият въззивен състав намира, че
се касае за техническа грешка. От материалите по делото става пределно ясно за
кое лице се отнася ЕГН и в какво качество това лице участва в наказателното
производство, още повече, в крайния съдебен акт - Присъда № 2/24.06.2019 г.,
постановена по НЧХД № 272/2018 г. на Районен съд – Първомай, ЕГН-то на тъжителя
Д.В.А. е посочено правилно.
С оглед изхода на делото - несъставомерност
на деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимата Д.Д.А. и
признаването ѝ за невинна, обуславя и липсата на елементите на деликта по
чл.45 от ЗЗД, който деликт би бил и основание за възникване на правото на обезщетение
за причиняване на вреди. Следователно предявеният срещу Д.Д.А. граждански иск
за причинени на частния тъжител и граждански ищец неимуществени вреди от
деянието, следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Решението на Районният
съд е правилно и в частта за разноските.
На основание чл.190, ал.1 от НПК,
частният тъжител Д.В.А. следва да бъде осъден да заплати на подсъдимата Д.Д.А.,
направените от последната разноски за адвокатска защита във въззивното
производство. Видно от приложения по делото Договор за правна защита и
съдействие № 8150/30.01.2020 г., за предоставената от адв. Д.А. правна помощ,
подсъдимата е заплатила в брой сумата от 600/шестстотин/ лева, като в съдебно
заседание е направено искане тези разноски да бъдат присъдени.
При извършената служебна
проверка, Окръжният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда.
По изложените по-горе съображения
и на основание чл.334, т.6 във вр. с чл.338 НПК съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 2/24.06.2019 г., постановена по
НЧХД № 272/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай.
ОСЪЖДА частния тъжител
Д.В.А. да заплати на подсъдимата Д.Д.А., сумата от 600/шестстотин/ лева, представляващи
разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.