№ 12
гр. Б., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Грънчаров
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело №
20201200101253 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Б. ИЛ. ТР., ЕГН **********, на
адрес: гр. Б., ж.к. „Е.“, бл. 147, ет. 2, ап. 4, чрез адв. Н.Г. Р., АК Б., срещу Г.Ф., ЕИК *, гр. С.,
ул. „Г.И.“ № 2, представлявано от Изпълнителният директор С.С.
Предявен е осъдителен иск за неимуществени вреди, с правно основание чл. 557 от КЗ.
С исковата молба се сочи от ищцата, чрез процесуалният и пълномощник, че същата е
претърпяла множество средни и леки телесни повреди, от които търпи болки и страдания, в
резултат на ПТП, осъществено на 25.10.2015г., около 20.10 часа, в гр. Б., ул. „Р.“, срещу
заведение „Х.Т.“, причинено от водачът К. М. ТР., ЕГН **********, след употреба на
алкохол и с контрецация в кръвта от 2.2 промила, при управлението на л.а. марка
„Фолксваген- Голф“, с рег. № Е * АХ, който при нарушение на правилата за движение по
пътищата- чл. 21 ал.1 от ЗДвП /управление на автомобила със скорост надвишаваща
максимално допустимата за този участък от пътя/, не възприел своевременно паркираният
на ул. „Р.“ в същата лента за движение и в непосредствена близост до тротоара, л.а. марка
„Сеат Толедо“, с рег. № Е * АН, и действайки закъснително при задействане на спирачната
система и като отклонил посоката на движението на управлявания от него автомобил
наляво, причинил ПТП като се ударил в паркирания лек автомобил и по непредпазливост
причинил на пътника Б. ИЛ. ТР., средни телесни повреди.
За извършеното деяние К. М. ТР. е признат за виновен и осъден с влязла в законна сила
Присъда № 4924 от 28.05.2019г. по НОХ дело № 850/2018г. по описа на РС Б., за
престъпление по чл. 343 ал. 3, пр. 1, ал. 1 и пр. 4 б.“а“, пр. 1 алт. 2, във вр. с чл. 342 ал.1 пр. 3
1
от НК, във връзка с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, като му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от 2 год. и 6 м., които е изтърпял ефективно.
Твърди се, че в резултат на осъществено ПТП на 25.10.2015г., ищцата Б. ИЛ. ТР. е
претърпяла множество увреждания, като е приета по спешност в МБАЛ- Б. АД, с тежка
черепно- мозъчна травма, в безсъзнание, с Фрактури коли хумери декстра, Контузио
торацис, Контузио пулмонум, Фрактура косте IV, V, III, VII декстра, Пневмо ег хемо торакс
декстра и Луксацио артикулацио стерно клавикуларис синистра, като на 28.10.2015г. и е
извършена операция на главата и раменната става, фрактура на главата, с допълнителни
фрагменти от нея и шийката. Извършена е репозиция и метална остеосинтеза със
заключваща плака, като пациентката е изписана на 13.11.2015г. Постъпвала е повторно в
болницата за лечение на 17.11.2015г. до 21.11.2015г., както и за периода от 23.07.2017г. до
28.07.2017г. когато е лекувана в Неврологично отделение на болницата.
Поддържа се с исковата молба че въз основа на представените писмени доказателства
доказва се осъществяването на всички елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, което съставлява осъществен деликт в резултат на
реализираното ПТП, а уврежданията за ищцата Б. ИЛ. ТР. са в причинно следствена връзка с
ПТП от 25.10.2015г. и от него са настъпили имуществени и неимуществени вреди.
С исковата молба се сочи, че към момента на настъпването на ПТП от 25.10.2015г., л.а.
марка „Фолксваген- Голф“, с рег. № Е * АХ, който е управляван от виновния за деликта
водач, не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което са
налице предпоставките на чл. 558 от КЗ за предявяване на пряк иск срещу ответника Г.Ф..
Сочи се, че Б. ИЛ. ТР. е инициирала производство пред „Г.Ф.“ за изплащане на дължимо
обезщетение, като и е била изплатена сумата от 35 053.00лв. за претендираните от нея
имуществени и неимуществени вреди, но счита че така изплатеното и обезщетение не може
да репарира действително претърпените от нея болки и страдания и че не съставлява
еквивалент на същите, чрез който справедливо да бъде обезщетена за претърпените от
увреденото лице болки и страдания, което е мотивирало ищцата да предяви пред съда иск по
чл. 557 от КЗ и да претендира справедливо обезщетение от ответника „Г.Ф.“.
Във връзка с претенцията за неимуществени вреди, сочи се с исковата молба че в резултат на
претърпените увреждания, ищцата Б. ИЛ. ТР. е претърпяла болки и страдания, които
продължават и до момента на предявяването на иска пред съда. В резултат на тежките
травми, наложило се е нейното постъпване в болнично заведение, което е било съпроводено
с приемането на многобройни медикаменти. Твърди се с исковата молба, че през първите
няколко месеца болките и страданията са били много осезаеми и силни, като същите са
довели до невъзможност за ищцата да се обслужва сама, което е изисквало грижите от
битово и хигиенно естество, да бъдат поемани от друго лице и това създало значителни
неудобства за нея. Прогнозата е че при бъдещи по- сериозни натоварвания, Б. ИЛ. ТР. ще
продължи да изпитва дискомфорт и това обстоятелство косвено е свързано с факта, че
същата се намира в активна възраст, в която следва да работи и да генерира доходи за
издръжката на семейството си. Сочи се, че в резултат на получените многобройни
2
увреждания от настъпилото на 25.10.2015г. ПТП, се е влошило значително качеството на
живот на ищцата, като се е оформило и негативно психическо състояние, изразяващо се в
ежедневно безпокойство, главоболие, страх, стрес, липса на спокойствие, тревога,
дискомфорт, безсъние, разсеяност, като всичко това в своята съвкупност дава отражение на
ежедневните и отношения с околните, което продължава и към момента на предявяването на
настоящия иск пред съда. В този смисъл поддържа се с исковата молба, че съдът дължи
постановяването на съдебен акт за пълното и справедливо обезщетяване на Б. ИЛ. ТР. за
получените от нея увреждания в резултат на настъпилото ПТП.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Г.Ф., ЕИК *, гр. С., ул. „Г.И.“ № 2,
представлявано от Изпълнителният директор С.С. да заплати на Б. ИЛ. ТР., ЕГН
**********, на адрес: гр. Б., ж.к. „Е.“, бл. 147, ет. 2, ап. 4, сумата от 60 000лв., съставляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, в
резултат на претърпените множество средни и леки телесни повреди, вследствие на ПТП на
25.10.2015г., ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на
увреждането, до окончателното изплащане на дължимото.
Претендират се на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК направените пред настоящата съдебна инстанция
разноски от ищцата.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника- Г.Ф., ЕИК *, гр.
С., ул. „Г.И.“ № 2, представлявано от Изпълнителният директор С.С. чрез процесуалния му
представител- юрк. Т. М.
С писмения отговор се оспорва исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди
от Б. ИЛ. ТР., над размера на вече изплатеното обезщетение от УС на ГФ, като прекомерно
завишена, с огледа на принципа за справедливост, като се възразява че размера на
претендираното обезщетение не кореспондира със задължителната съдебна практика по
приложението на нормата на чл. 52 от ЗЗД, както и със стандарта на живота в страната през
2015г. Излагат се съображения с писмения отговор на ИМ,че изплатеното от ГФ на ищцата
Б. ИЛ. ТР., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на 35 053.00лв. е
съобразено както с тежестта, характера, продължителността и интензитета на получените
увреждания, така и със съдебната практика.
С писмения отговор се оспорва и претенцията за лихва за забава от датата на увреждането-
25.10.2015г., като се възразява че Г.Ф. не е деликвент, не е застраховател и не изплаща
обезщетенията по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължения при наличието на
законно установените предпоставки и при спазване на определената в КЗ процедура, поради
което излагат се съображения, че съгласно чл. 558 ал. 7 от КЗ, задължението за лихви
възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице,
депозирана по реда на чл. 380 от КЗ. Поддържа се че в случая по предявената пред Г.Ф.
претенция е образуване щета с № 19-210258/11.07.2019г. Фондът се е произнесъл в
законноустановения тримесечен срок, определил е и изплатил обезщетение на пострадалата
3
Б. ИЛ. ТР., като с поведението си не е станал примина за завеждането на настоящото дело,
поради което възразява се че Г.Ф. не дължи заплащането на лихви за забава.
Съдът по искане на ответната страна е конституирал по делото на осн. чл. 219 ал.1 ГПК,
като трето лице помагач на страната на ответника- виновния водач за настъпване на ПТП на
25.10.2015г. около 20.10 часа, в гр. Б., на ул. „Р.“- К. М. ТР., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к.
„Е.“ № 109, ет. 6, ап. 16, с оглед възможността на ответника за предявяване на регресен иск
по чл. 558 ал. 7 от КЗ срещу третото лице помагач.
Третото лице помагач, редовно призовано по делото, не се явява в съдебно заседание и не
взима становище по предявения иск.
Пред настоящата съдебна инстанция са приети писмени доказателства, допусната е и приета
СМЕ, събрани са гласни доказателства.
При устните състезания по делото и с писмена защита представена в указания от съда срок,
пълномощникът на ищцата поддържа предявените искове, като моли съда да приеме че
същите са доказани по основание и размер. Поддържа че с оглед на множеството
травматични увреждания на пострадалата ищца, физическото и психическото и състояние
след ПТП, оставането и без работа за шест месеца, това че се е нуждаела от чужда помощ
пред първите два месеца след настъпилите увреждания, както и че до днес същата не е
напълно възстановена, като продължава да приема болкоуспокояващи и успокоителни
медикаменти, води на извода че изплатеното от Г.Ф. обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди не е справедливо, като същото е занижено и не покрива изцяло
претърпените от нея болки и страдания. Сочи се с писмената защита, че претендираната
сума от 60 000лв. се претендира в цялост, тъй като в нея не се включват изплатените от Г.Ф.
35 053.00лв.
Претендират се и направените пред настоящата съдебна инстанция съдебни разноски.
С писмено становище по делото от Г.Ф., чрез пълномощника му адв. Р. И., се оспорва
предявения иск по размер, като се изказва становище, че изплатеното обезщетение на
ищцата в размер на 34 073лв. е справедливо, съобразено с константната практика на ВКС по
сходни увреждения и съобразено с икономическите условия на живот към 2015г. Поддърж
се, че КЗ регламентира принципа на пълно и универсално обезщетяване на увреденото лице,
за претърпените от него вреди, за които ГФ следва да изплати обезщетение, но при неговото
определяне не следва да се допуска неснователно обогатяване на пострадалия, тъй като
обезщетението, макар и такова по справедливост, не може да бъде безгранично и
безконтроло определено/Решение № 1172 от 13.10.2008г. по гр.д. № 5426/2007г. на ВКС/
Фактическите констатации, изведени въз основа на наведените твърдения на ищеца в
исковата молба по делото, становищата на страните по делото, както и анализа на събраните
по делото по реда на ГПК доказателства в тяхната съвкупност, мотивират съдът в ОС Б., да
приеме за установено от фактическа страна следното:
В настоящото производство не се спори между страните, а и от представената по делото
влязло в сила Присъда № 4924 от 28.05.2019г. по НОХ дело № 850/2018г. по описа на РС Б.
4
се установява, че на 25.10.2015г., около 20.10 часа, в гр. Б., ул. „Р.“, срещу заведение „Х.Т.“,
при управление на л.а. марка „Фолксваген- Голф“, с рег. № Е * АХ, водачът К. М. ТР., без
да има необходимата правоспособност и в пияно състояние- с концентрация на алкохол в
кръвта си от 2.20 промила, установено по надлежен ред с Протокол за химическа експертиза
№ 811/26.10.2015г. от НТЛ при ОД на МВР Б., с посока на движение от ул. „П.” към с. Е., е
нарушил правилата за движение, визирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно „При избиране
на скоростта на движение от водача на ППС от категория „В” в населено място, е забранено
да надвишава скорост от 50 км. в час”, като при избиране на скоростта си на движение
превишил максимално допустимата скорост за този пътен участък и управлявал лекия
автомобил със скорост 79.6км./ч. Водачът на л.а. марка „Фолксваген- Голф“, с рег. № Е *
АХ- К. М. ТР., не възприел своевременно паркирания на ул. „Р.”, в същата пътна лента и в
непосредствена близост до тротоара- л.а. марка „Сеат Толедо“, с рег. № Е * АН, и
действайки закъснително при задействане на спирачната система и при отклоняване на
управлявания от него автомобил в ляво по посоката си на движение, причинил по
непредпазливост на пътника на дясната предна седалка в л.а. марка „Сеат Толедо“, с рег. №
Е * АН- Б. ИЛ. ТР. от гр. Б.- три средни телесни повреди, изразяващи се в гръдна травма-
хемопневноторакс с контузия на белите дробове, причинило разстройство за здравето,
временно опасно за живота, счупване на четири съседни ребра, причинило и трайно
затруднение на снагата за около 2 месеца и счупване на дясната мишнична кост, причинило
трайно затруднение на движението на десен горен крайник, за около 3 месеца, с което
осъществил състава на чл. 343 ал. 3, пр. 1, ал. 1 и пр. 4 б.“а“, пр. 1 алт. 2, във вр. с чл. 342
ал.1 пр. 3 от НК, във връзка с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, за което от наказателния съд му е
наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 год. и 6 м., които е изтърпял
ефективно.
Влязлата в законна сила Присъда № 4924 от 28.05.2019г. по НОХ дело № 850/2018г. по
описа на РС Б., на основание чл. 300 от ГПК установява по задължителен за гражданския
съд начин противоправността на деянието, вината на деликвента и механизма на
извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинените травми на
пострадалата Б. ИЛ. ТР., които не се оспорват от ответната страна по настоящото дело.
Безспорно е между страните по делото, че към датата на настъпване на ПТП- 25.10.2015г.,
увреждащото моторно превозно средство- л.а. марка „Фолксваген- Голф“, с рег. № Е * АХ,
не е имало валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите",
което ангажира отговорността на Г.Ф. за изплащане на обезщетение от причинените с ПТП
неимуществени вреди на пострадалата Б. ИЛ. ТР..
Установява се въз основа на фактическата обстановка установена от наказателния съд по
НОХ дело № 850/2018г. по описа на РС Б., че причината за настъпване на ПТП, осъществено
на 25.10.2015г., около 20.10 часа, в гр. Б., ул. „Р.“, срещу заведение „Х.Т.“, е
противоправното поведение на водача К. М. ТР., ЕГН **********, който управлявал л.а.
марка „Фолксваген- Голф“, с рег. № Е * АХ, без да е правоспособен водач, след употреба на
алкохол над допустимите норми/2.20 промила на хиляда/ и с превишена скорост/79.6 км.ч./,
5
съчетано с шофиране в най- дясната част на пътното платно, закъснителното възприемане на
спрелия за престой л.а. марка „Сеат Толедо“, с рег. № Е * АН, както и закъснителното
задействане на спирачната система и предприетата маневра за изменение на посоката на
движение в ляво, поради което е настъпил удар между движещото се и спрялото МПС.
Безспорно е установено и признато от наказателния съд, че деянието на К. М. ТР. е
осъществено по непредпазливост и при нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
Не се спори по делото и че пострадалата Б. ИЛ. ТР., е предявила извънсъдебно претенцията
си за изплащане на обезщетение за претърпените от нея вреди пред „Г.Ф., като от
приложеното заявление вх. № 24-01-807 от 15.12.2017г. се установява, че ищцата е сезирала
Г.Ф. за предпоставките по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ (отм.); с цел изплащането на
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане на
сумата.
Не е спорно между страните по делото, че въз основа на решение на УС на ГФ е определено
обезщетение в общ размер на 35 053.00лв. за неимуществени вреди. С преводно нареждане
от 02.08.2019г. по сметка на ищцата Б. ИЛ. ТР. в ТБ „И.”, е преведана сума в размер на
34 073.00лв.
Получените от Б. ИЛ. ТР. травматологични увреждания в резултат на ПТП, осъществено на
25.10.2015г., около 20.10 часа, в гр. Б., ул. „Р.“, срещу заведение „Х.Т.“, се потвърждават и
от заключението на експерта по допуснатата и приета от съда съдебно- медицинска
експертиза. Експерта д-р С. сочи в писменото си заключение, след анализа на приложените
и приети като доказателства медицински документи по делото и след личен преглед на
пациента, че ищцата е получила множество травми на горните крайници и гърдите-
фрактура в проксималния край на дясната раменна кост с разместване, контузия на гръдния
кош, контузия на белия дроб, счупвания на IV, V, VI и VII ребро вдясно. Пневмо и
хемоторакс в дясна гръдна половина, луксация на лявата стерно-клавикуларна става и
мозъчно сътресение. Лекувана е в спешен порядък оперативно и консервативно. Извършена
е оперативна интервенция за фрактурата в проксималния край на хумеруса и е лекувана
консервативно за травмата на гърдите и локсацията на стерно- клавикуларната става.
В писменото си заключение експерта сочи, че гръдната трамва- хемопневмоторакс и
контузия на белия дроб, е причинила на ищцата разстройство на здравето, временно опасно
за живота. Счупването на ребрата е причинило трайно затруднение на движенията на тялото
за около 2 месеца. Счупването на дясната раменна кост е причинило трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник за около 2 месеца. Луксацията на лявата стерно-
клавикуларна става е причинила трайно затруднение на движенията на левия горен крайник
за около 2 месеца. Горепосочените травми се определят като средна телесна повреда.
Експерта сочи, че от извършения преглед на 31.03.2021г. и направените рентгенографии се
установява лошо зарастнала фрактура в проксималния край на дясната раменна кост и
предна луксация на лявата стерно-клавикуларна става. При изследването се установяват
значително ограничени движения в дясната раменна става: S 30-0-90,при норма 60-0-180; F
80, при норма 180; R 45-0-45; при норма 90-0-90. Ищцата се оплаква и от болки в лумбалната
6
област и долните крайници и на рентгенографията се установява спондилолистеза на ниво
L4 — L5 и старо счупване на Thl 1. В първичната медицинска документация няма данни за
травма в лумбалния отдел на гръбнака.
Рентгенографията на шийните прешлени показва значителни артрозни промени, без да има
данни за посттравматични изменения.
Експерта сочи в писменото си заключение, че от хоспитализацията на 17.11.2015г. в
неврологично отделение става ясно, че Б.Т. е получила и мозъчно сътресение, което не е
отбелязано в първата епикриза.
Пострадалата Б.Т. към момента е в добро общо състояние. Налице е значително ограничена
подвижност в дясната раменна става, което ограничава ежедневното самообслужване и
затруднява в голяма степен каквато и да е физическа работа. Луксацията на лявата стрено-
клавикуларна става ограничава в лека степен движенията в лявата раменна става и
представлява предимно козметичен дефект. Пострадалата се оплаква от затруднено дишане
и болки в дясната гръдна половина, болки в шията, ирадиращи към двата горни крайника.
Оплаква се и от болки в лумбалната област, ирадиращи към двата долни крайника. Болките
в шийния отдел на гръбнака са резултат от дегенеративни промени, а не вследствие на
претърпяното ПТП. Промените в лумбалния отдел на гръбнака са посттравматични.
За установяване на състоянието на ищеца след уврежданията му от настъпилото ПТП, по
делото са допуснати и разпитани свидетели.
Свидетелката М.М. е съседка на пострадалата и приятелка на Б.Т. от дълги години. Сочи в
показанията си че я е посетила в болницата на другия ден след ПТП- твърди че все едно е
видяла друга жена, а не тази която е познавала до този момент. Била неадекватна и говорела
несвързано, дясната и ръка била подута, а по челото имало набити стъкла, които се
изваждали. Имала проблеми с белия дроб. След това била преведана в реанимация, а след
няколко дни и в ортопедичното отделение на МБАЛ Б.. Свидетелката М. я видяла след това
след изписването и от болницата. Сочи в показанията си че след това 3-4 месеца били
неразделни, тъй като приятелката и не можела да се обслужва сама- не можела сама да ходи
до тоалетната и да се къпе. Тя и правила закуска и слизала да и свали храна от къщи. Освен
това приятелката и била не само физически неспособна да се грижи за себе си, но била и
силно депресирана. Вечер при нея се прибирали нейното семейство и те се грижели за Б. ИЛ.
ТР.. Това продължило според свидетелските показания на св. М. няколко месеца, около 6м.
през които Т. е била в болнични и не е ходела на работа. След като отминали 2-3 месеца
започнали да излизат по малко пред блока, като Б. се оплаквала че не може да върви,
почивали през 10 мин. когато се разхождали заедно. Т. се оплаквала от болки в кръста и от
това че и изтръпват краката което налагало често да сядат на пейка за да починат преди да
продължат. Свидетелката пояснява, че приятелката и не можела да се обслужва, тъй като
едната ръка била превързана с колан, а на другата ръка нещо изпъкнало, където я боляло и в
дясната страна я боляло и не можела изобщо да си вдига ръката. Свидетелката сочи че след
доста усилия и рехабилитации, се стигнало до положение да може да вдига дясната си ръка
7
до едно положение, но движенията и с тази ръка са останали ограничени и с нея не може да
придържа внучето и да помага на семейството си. Психически не е успяла да се възстанови,
като според свидетелката и до момента на даване на показанията пред съда, Т. е на
антидепресанти.
Свидетелката И.Я. също е приятелка на пострадалата. Видяла е Б. на следващия ден след
катастрофата, като знае че е била настанена в ортопедично отделение. Била в увредено
състояние и много зле, макар и адекватна, като при говорене с нея и се губели някои неща.
Свидетелката говоР. с доктора който познава, знае че Б. имала множество счупвания, по
челото имала стъкла, които тя и махала докато била при нея. Имала счупена ключица и не
можела да си вдига ръката, за което е била оперирана. След като престояла 4-5 дни в
ортопедията, била преместена в реанимацията на болницата, тъй като се установило
пробождане на белия дроб, за което бил поставен дренаж. В болницата престояли близо
месец.
Слид изпизването и свидетелката ходела в дома и да я вижда, като приятелката и изпаднала
в депресия, не искала да се храни и да излиза навън. Насила я хранела и я карала да излиза,
имало нощи в които оставала да спи при нея, тъй като се страхувала да остава сама.
Свидетелката Я. сочи, че Б.Т. не можела физически да се грижи за себе си, като не можела
дори да вдигне чаша с вода за да пие. Ходела и тя и сестра и да и помагат, тъй като не
можела да се справя сама. Свидетелката е рехабилитатор и знае че 14 дни е идвала при нея за
раздвижване. Свидетелката не може да посочи колко дълго е траело възстановяването, но
твърди че и до настоящия момент, Б.Т. не може да вдига ръката си и да я движи в пълен
обем. Оплаква се че я боли ключицата, кръста и че и изтръпват краката, като свидетелката
знае че са и казали че това е вслествие на инцидента. Приятелката и споделяла с нея, че има
моменти, когато докато се движи, следва да се хване за нещо, тъй като краката и отказват.
При така установената въз основа на събраните доказателства фактическа обстановка,
съдът въз основа на обстоен анализ на доказателствената съвкупност, при преценка на
становищета на представителите на страните и по вътрешно убеждения, съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, излага следните правни доводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр. кв. чл. 288,
ал. 11, вр. с чл. 288 ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.); и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По допустимостта на предявения иск по чл. 288, ал. 11, вр. с чл. 288 ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ
(отм.):
За допустимостта на иска по чл. 288 КЗ срещу Г.Ф. е от значение провеждането на
предхождаща завеждането му извънсъдебна процедура, при която пред Г.Ф. е предявена
претенция за изплащане на обезщетение от ПТП и такова да е било отказано или ищецът да
не е бил съгласен с неговия размер или Г.Ф. не се е произнесъл по претенцията в
тримесечен срок от завеждането й- чл. 288 ал. 11 КЗ. Предвид установеното от събраните
доказателства /молба от пострадалата с вх. № 24-01-807 от 15.12.2017г. до Г.Ф. и решение на
УС на ГФ от 31.07.2017г., за изплащане на обезщетение по щета № 19-*********.07.2019г.,
8
в размер на 35 053лв., с което ищцата не е била съгласна/ т. е. проведена е задължителната
извънсъдебна процедура, като след като от пострадалата е поискано допълнително
заплащане на обезщетение за ниумеществени вреди ткова и било отказано.
Изложеното води на извода че предявеният иск е допустим, тъй като за пострадалия от ПТП,
причинено на територията на страната, от водач на МПС, което към момента на
настъпването му, не е застрахован със задължителната застраховка „Гражданска
отговорност”, съществува възможността съгласно разпоредбата на чл. 288 ал. 11 от КЗ, да
предяви иск срещу Г.Ф. за изплащането на по-голямо по размер обезщетение, след като не е
съгласен с изплатения размер на обезщетението за неимуществени вреди.
По иска с пр. кв. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.):
За да бъде успешно проведен предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 288, ал. 1,
т. 2, б. "а" КЗ (отм.), следва да са осъществени следните кумулативно дадени
материалноправни предпоставки: 1/ деликт с всички кумулативно дадени елементи от
фактическия му състав /противоправно деяние, вреди, причинно - следствена връзка между
вредите и деянието и вина на извършителя/; 2/ непозволеното увреждане да е извършено на
територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач да няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и 3/
увреденото лице да е сезирало Г.Ф. по предвидения в чл. 288 ал. 9 КЗ/отм/ ред и същият да
не се е произнесъл по подадената молба в срока по чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.), да е отказал
плащане на обезщетение или увреденият да не е съгласен с размера на определеното
обезщетение /предпоставки по чл. 288, ал. 11 КЗ /отм/, какъвто е настоящия случай.
Въз основа на събраният по делото доказателствен материал съдът намира, че по отношение
на претендираните неимуществени вреди от ищцата са осъществени всички предвидени в
закона при условията на кумулативност материалноправни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, който дължи на основание чл. 288 ал. 1 т. 2 б. "а" КЗ (отм.), във
вр. с чл. 45 ЗЗД за репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП, осъществено на 25.10.2015г., около 20.10 часа, в гр. Б.,
ул. „Р.“, срещу заведение „Х.Т.“.
Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, съдът разглеждащ гражданско правните
последици от деянието е обвързан от това дали е налице противоправно деяние, виновно
извършено от дееца. От приетата като писмено доказателство по делото Присъда № 4924 от
28.05.2019г. по НОХ дело № 850/2018г. по описа на РС Б., настоящият съдебен състав
намира, че е осъществен фактическия състав на непозволено увреждане и съответно
възникнало задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени
от увреденото лице.
Установено е реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от
противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
9
обезщетяване на причинените вреди.
Не е спорно между страните и от приложените по делото доказателства се установява, че
към датата на настъпилото ПТП- 25.10.2015год.- л.а. марка „Фолксваген- Голф“, с рег. № Е *
АХ, управляван от виновния водач- К. М. ТР., е бил без сключена задължителна застраховка
"гражданска отговорност" на автомобилистите, поради което на основание чл. 288, ал. 1, т.
2, б. "а" от КЗ (отм.), поради което ответника Г.Ф. е пасивно, материално -правно
легитимиран по предявения иск.
Установи се още, че увреденото лице- Б. ИЛ. ТР. е сезирала Г.Ф. по предвидения в чл. 288
ал. 9 КЗ/отм./ ред и същият се е произнесъл по подадената молба в срока по чл. 288, ал. 7 КЗ
(отм.), като е определил обезщетение по щета № 19-*********.07.2019г., в размер на
35 053лв. и изплатил сумата от 34 073лв. на 02.08.2017г. по банков път, чрез превод по
сметката на пострадавата, но увредената не е съгласна с размера на определеното
обезщетение, поради което налице са и предпоставките по чл. 288, ал. 11 КЗ/отм./
В тежест на ищцата по делото е да докаже неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП, във връзка с
претърпената от нея безспокойство и състояние на депресия. Неимуществените вреди са
последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни права, в това число и
права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва
да бъде определено съобразно принципа на справедливостта, като при липса на друга
възможност за репариране на вредите, същото е парично.
Съгласно т. 11 на ППВС № 4/1968г., което не е изгубило значение и е задължително за
съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК рег. по т.д. № 566/2010г., ІІ ТО, решение №
59/29.04.2011г. по т.д. № 635/2010г., ІІ ТО; решение № 25/17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г.,
ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012г. по
т.д. № 461/2011г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012г. по т.д. № 346/2011г., ІІ ТО и др.,
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни
увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително
влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални изживявания
на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен период от време.
В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008г., по
т.д. № 387/2008г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010г., по т. д. № 708/2009г. на ІІ т. о.; №
59/29.04.2011г., по т. д. № 635/2010г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012г., по т. д. № 619/2011г. се
излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания,
10
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане
на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава".
В случая, решаващия състав на съда при определяне обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди във връзка с нормата на чл. 52 ЗЗД отчете преди всичко вида и
характера на травматичните увреждания на пострадалата Б. ИЛ. ТР., както и вида на
увреждането, като съобрази че се касае за множество травматични увреждания настъпили
едновременно в резултат на настъпилото ПТП. Касае се за фрактура в проксималния край на
дясната раменна кост с разместване, контузия на гръдния кош, контузия на белия дроб,
счупвания на IV, V, VI и VII ребро вдясно. Пневмо и хемоторакс в дясна гръдна половина,
луксация на лявата стерно-клавикуларна става и мозъчно сътресение, които по своите
медикобиологични характеристики съставляват увреждане на здравето без опасност за
живота и увреждане на здравето, временно опасно за живота, които травматични
увреждания поотделно и в съвкупност са довели до трайно затрудняване на движението на
пострадалата за повече от 5-6 месеца. При преценката на размера на дължимото
обезщетение, съдът съобрази и периода, през който съобразно заключението на съдебно-
медицинската експертиза, ищцата Б. ИЛ. ТР. е търпял физически болки и страдания, като
съобрази и свидетелските показания на разпитаните свидетелки, за това че същата дълго
време след катастрофата е била в дълбока депрессия, катосе страхува да остане сама и да
излиза сама на улицата, като е употребявала болкоуспокояващи медикаменти и
антидепресанти.
С оглед на изпитваните от пострадалата болки и страдания и за степента и на обезвиженост,
съдът при преценката си за размера на справедливото обезщетение, съобрази и начина на
лечение на получените травматични увреждания. Установи се от заключението на експерта,
по приетата СМЕ, че по отношение на Б. ИЛ. ТР. е било проведено оперативно лечение за
фрактурата в проксималния край но хумеруса и лекувана консервативно за травмата на
гърдите и локсацията на стерно-клавикуларната става. При хоспитализацията на Т. на
17.11.2015г. в неврологично отделение е установено, че в резултат на ПТП, същата е
получила и мозъчно сътресение, което не е било отбелязано в първата епикриза. Установява
се от заключението на експерта, че пострадалата е била неподвижна и е изпитвал силни
болки пред първите два месеца след настъпилото ПТП, а като цяло последиците от
травматичните увреждания са продължили 6 месеца, след което се е налагало постепенно
раздвижване и рехабилитация за възстановяване на движенията на увредените крайници в
пълен обем. Съдът отчита и обстоятелството, установено от събраните гласни доказателства
по делото, че пострадалата е изпаднала в дълбока депресия, при силно изразена страхова
невроза- не желаела да се храни, страхувала са да остава сама и най- вече страхувала са да
11
излиза извън дома си.
Съдът отчете, че през времето през което е била в болнични и се е лекувала в къщи,
пострадалата като е имала денонощна нужда от чужда помощ, за да се справя с
елементарните си ежедневни, хигиенни и битови нужди, включително за придвижването и
през първите 2 месеца. В този смисъл съдът намира за установено по делото, че Б. ИЛ. ТР.
наред с болките и страданията при физическото си възстановяване след нейното изписване
от болница, е преживяла и значителни битови неудобства и негативни емоционални
изживявания, създаващи социален дискомфорт за доста продължителен период от време. Б.
ИЛ. ТР. е бил напълно зависима от приятелите си и семействотно си- прунидена да ползва
услугите им, най- вече тези на нейните приятелки- свидетелките по делото. Пълното
възстановяване е продължило за период от 5-6 месеца, като през това време пострадалата е
била лишена от възможността да води пълноценен живот, да се придвижва свободно, да
излизи извън дома си, което е било за нея значително затруднение. През това време същата
не е можела да ходи на работа и била лишена от възможността да работи и да генерира
доходи, като я е лишило и от нормалните за нейната възраст социални контакти.
Здравословното положение на пострадалата при лечението в къщи от своя страна е
рефлектирало негативно върху емоционалното и състояние- пострадалата е станала нервна и
депресирана, свидетелите сочат в показанията си за безспокойство, постоянна тревожност и
безсъние, което допълнително е влошило качеството на живота на ищцата. Установява се, че
поради болките е взимала постоянно болкоуспокояващи, но приемала и антидепресанти и
успокоителни медикаменти, тъй като се страхувала да излиза навън.
При определяне размера на справедливото обезщетение за и репариране на претърпените
неимуществени вреди, съдът съобрази и наличието на неблагоприятни за пострадалата
обстоятелства, при извършения преглед от експерта д-р С., към момента на изготвянето на
експертното заключение по делото. Според заключението на д-р С., към момента на личния
преглед на ищцата, той е установил непълно възстановяване и значително ограничение на
обема на движението на дясната рамена става, поради лошо зарастване на фрактурата в
проксималния край на дясната рамена кост и предна луксация на лявата стерно-
клавикуларна става. Неясна е прогнозата за бъдещо възстановяване на обема на движението
на горния десен крайник.
Експерта при прегледа на Б. ИЛ. ТР. е установил че пострадалата се оплаква от болки в
лумбалната област и долните крайници, като на рентгенографията се установява
спиндололистеза на ниво L 4- L 5, и старо счупване на Th 11. Рентгенографията на шийните
прешлени показва значителни артрозни промени, без да има данни за посттравматични
изменения. С оглед заключението на експерта по приетата СМЕ, съдът приема за недоказано
по делото, че болките в долните крайници на пострадалата и затрудненията в движението и,
се намират в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП, а е свързано с нейни други
заболявания.
С оглед установеното, вземайки предвид броя, вида и характера на уврежданията,
проведеното лечение, продължителността и интензитета на претърпените болки и
12
страдания, начина на протичане на лечението на пострадалата; изживените от нея болки и
страдария, физическия и емоцинален дискомфорт- нуждата от чужда помощ за ежедневното
обслужване на пострадалата за времето на лечение и възстановяване в период от около 5-6
месеца; негативните психични изживявания по повод ПТП и травматичните увреждания,
възрастта на ищеца към момента на увреждането и социално-икономическите условия към
2015г., съдът намира, че необходимо и достатъчно за компенсирането на неимуществените
вреди на ищцата е обезщетение в размер на 47 000лв. От така определената от съда сума,
следва да бъде приспадната сумата от 34 073лв., които вече са изплатени на ищцата от Г.Ф.
като обезщетение за претендираните неимуществени вреди, за което по делото са събрани
безспорни писмени доказателства. За разликата над посочената сума до предявения размер
от 60 000.00лв. с ИМ, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 288 ал. 7 от КЗ (отм.), Г.Ф. изплаща обезщетение за вреди и
дължи лихва за забава от датата, на която изтича срока за произнасяне по претенцията,
предявена от увреденото лице. Срокът не може да бъде по–дълъг от три месеца от датата на
завеждане на претенцията. Съгласно разпоредбата на чл. 288 ал. 11 от КЗ (отм.), ако
увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението може да предяви претенцията си
по съдебен ред. При тълкуването системно на двете разпоредби и с оглед на житейската
справедливост следва изводът, че при произнасяне на ГФ по размера на обезщетението, с
който увреденото лице не е съгласно и в случай на определяне на по–голямо обезщетение
по съдебен ред, то ГФ дължи обезщетение за забава, тъй като не определеният от него
размер не съответства на нанесените вреди, и с което е станал повод за завеждане на делото,
а оттам – дължи законна лихва и разноски по делото. В случая няма спор, че ищцата Б. ИЛ.
ТР. е отправила искане за обезщетение на 15.12.2017г., поради което срокът по чл. 288 ал. 7
от КЗ (отм.), от който момент ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва е
15.02.2018г.
По разноските:
Ответникът, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съда държавна такса в размер на 1 880.00лв., съразмерно на уважената част от
предявения иск.
С оглед на на изхода от делото пред настоящата съдебна инстанция съдът приема, че на
ищцата на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва да бъдат заплатени от ответника разноски
производството по делото в размер на 473.15лв. за депозит за експертиза, съразмерно на
уважената част от иска.
Разноски от ответната страна не се претендират.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
13
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК *, гр. С., ул. „Г.И.“ № 2, представлявано от Изпълнителният директор
С.С. да заплати на Б. ИЛ. ТР., ЕГН **********, на адрес: гр. Б., ж.к. „Е.“, бл. 147, ет. 2, ап. 4,
сумата 12 927лв./дванадесет хиляди деветстотин двадесет и седем лева/, съставляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, емоционален стрес и негативни емоционални изживявания, изпитано чувство на
страх и влошено психическо здраве в резултат на ПТП, осъществено на 25.10.2015г., около
20.10 часа, в гр. Б., ул. „Р.“, срещу заведение „Х.Т.“, причинено по непредпазливост от К. М.
ТР., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „Е.“ № 109, ет. 6, ап. 16- водач на лек автомобил марка
„Фолксваген- Голф“, с рег. № Е * АХ, от което увредената е получила травматични
увреждания- фрактура в проксималния край на дясната раменна кост с разместване,
контузия на гръдния кош, контузия на белия дроб, счупвания на IV, V, VI и VII ребро
вдясно; пневмо и хемоторакс в дясна гръдна половина, луксация на лявата стерно-
клавикуларна става и мозъчно сътресение, ведно със законата лихва върху тази сума,
считано от 15.02.2018г., до окончателното изплащане на дължимото.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди, над размера уважен от съда/12
927лв./, до размера петендиран с исковата молба по делото/60 000лв./, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, Г.Ф., ЕИК *, гр. С., ул. „Г.И.“ № 2, представлявано от
Изпълнителният директор С.С. да заплати на Б. ИЛ. ТР., ЕГН **********, на адрес: гр. Б.,
ж.к. „Е.“, бл. 147, ет. 2, ап. 4, сума в размер на 473.15лв., включващи разноските пред
настоящата съдебна инстация, за депозит за експертиза, съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК *, гр. С., ул. „Г.И.“ № 2, представлявано от Изпълнителният директор
С.С. на основание чл. 78 ал. 6 ГПК, да заплати в полза на бюджета на съда държавна такса в
размер на 1 880.00лв., съразмерно на уважената част от предявения иск.
Решението е постановено при кунституирането по делото на трето лице помагач- К. М. ТР.,
ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „Е.“ № 109, ет. 6, ап. 16.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
14