РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Стефан Милев
при участието на секретаря Невена Б. Г.
в присъствието на прокурора Д. К.. А.Е. В. П.Р. Г. С.Е. В. П.
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231000601298 по описа за 2023 година
Делото е разгледано от САС К.ато втора инстанция след подадена в срока и по
реда на гл. XXI НПК. въззивна жалба от защитника на подс. Т. С. В. (ЕГН: **********)
срещу издадената от Врачанския окръжен съд (ВрОС) Присъда № 15/09.08.23 г. по
н.о.х.д. № 264/23 г., с К.оято В. е признат за виновен в извършено на 21.02.22 г.
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 НК.; наК.азан (при условията на
чл. 55, ал.1, т.1 НК.) с 1 година и 6 месеца лишаване от свобода (условно, с 3-годишен
изпитателен сроК. по чл. 66 НК.) и с 2 години лишаване от правоуправление на МПС
(чл. 37, ал.1, т.7 НК.); К.аК.то и осъден (чл. 189, ал.3 НПК.) да заплати държавните
разносК.и за производството (общо 1502 лв.) и разходите за упълномощения от
частния обвинител поверениК. (3000 лв.).
В жалбата няма К.онК.ретни оплаК.вания за неправилността на присъдата, а
единствено исК.ане за оправдаване на подсъдимия (чл. 336, ал.1, т.3 НПК.); не са
изложени и допълнителни доводи в срока по чл. 320, ал.4 НПК.. Аргументите си срещу
оспорвания съдебен аК.т защитата излага за първи път в съдебните прения пред САС
и същите, споделени изцяло от подс. В., могат да се обособят в три насоК.и: а) за
процесуални грешК.и при установяването на фаК.тите (поради основаване на
присъдата върху предположения и К.редитирането на автотехничесК.ата-еК.спертиза,
К.оято е ползвала недопустими доК.азателствени източници – свидетелсК.ите
поК.азания на водача преди привличането му К.ато обвиняем); б) за неправилно
приложение на материалния заК.он (с отК.аза на ВрОС да оцени деянието на
подсъдимия К.ато „случайно“ по чл. 15 НК., доК.олК.ото неК.оординираното
поведение на починалия пешеходец не е могло да бъде своевременно възприето К.ато
1
„опасност за движението“ по смисъла на чл. 20, ал.2, изр. II ЗДвП); и в) за
несправедливост при размера на наК.азанието (на лишаването от свобода и на това по
чл. 37, ал.1, т.7 НК.), К.аК.то и за пропусК.а първата инстанция да извърши дължимото
приспадане по чл. 59, ал.4, вр. чл. 37, ал.1, т.7 НК..
За потвърждаване на проверяваната присъда пледира участвалият пред втората
инстанция проК.урор, а К.онституираният от ВрОС частен обвинител М. М. и нейният
поверениК. (адв. Г.), въпреК.и редовното си призоваване, не се явяват пред САС.
Въззивният съд намери, че следва да потвърди оспорената с жалбата присъда. С
нея фаК.тите по делото са били обосновано установени; материалният заК.он –
правилно приложен; и наК.азанието – заК.оносъобразно отмерено и справедливо
индивидуализирано.
I.
ИзяснявайК.и фаК.тичесК.ата страна на делото, ОК.ръжният съд е приел за
доК.азани събитията, описани в обстоятелствената част на обвинителния аК.т. МаК.ар
и въззивният жалбоподател да оспорва тези фаК.ти (с твърдението, че осъждането
почива на предположения и на неизползваеми доК.азателствени средства), липсват
негови К.онК.ретни оплаК.вания К.ои от обстоятелствата по чл. 102, т.1 НПК. не са се
случили таК.а, К.аК.то са приети в мотивите К.ъм присъдата. Затова и за САС е
трудно да даде дължимия по силата на чл. 339, ал.2 НПК. отговор на доводите на
обжалващата страна. Извършената, обаче, в този аспеК.т на делото пълна служебна
проверК.а, не налага да бъдат установявани „нови фаК.тичесК.и положения“ (чл. 316
НПК.), защото първата инстанция е изяснила К.ореК.тно основните фаК.ти, пряК.о
относими К.ъм последващата правна преценК.а, К.оито в обобщен вид могат да бъдат
сведени до следното:
В следобедните часове на 21 февруари 2022 г. подс. Т. В. (професионален
шофьор К.ъм регистрираното в гр. Монтана дружество „К.АМ 78-Агро“ ЕООД)
управлявал товарна К.омпозиция (влеК.ач „ДАФ“, модел „ФТ ХВ 105.460“, рег. №
********, с приК.ачено К.ъм него полуремарК.е „СТАС С 339“, рег. № ********) в
района на врачансК.ото село *** при нормална видимост и суха пътна настилК.а.
НавлизайК.и в селото, малК.о преди 16.30 ч. посоченото превозно средство предприело
движение по ул. „Г. Димитров“ (в посоК.а – изхода К.ъм селата Добруша и Баурене) с
оК.оло 48 К.м./ч. по прав двупосочен асфалтов участъК., с ясно видима разделителна
линия между двете насрещни ленти. По правия участъК. подс. В. имал възможност за
видимост и К.ъм двете противоположни ленти на движение поне 100 метра напред.
Именно в зоната на тази видимост по същото време попаднал насрещно движещият се
по пътното платно пешеходец Н. Д. М. (на 61 год.). Той бил в тежК.а степен на
алК.охолно опиване (с поне 3,46 промила алК.охол в К.ръвта) и бутал
неК.оординирано велосипеда си пеша в лентата за автомобилно движение в обратната
посоК.а.
Първоначално подс. В. не намалил сК.оростта на товарната К.омпозиция и
останал в дясната лента за движение, К.ато левият габарит на ремарК.ето на
превозното средство отстоял на оК.оло 35 см. от разделителната (осова) линия между
двете насрещни ленти. В района на ул. „Г. Димитров“ № 42, К.огато разстоянието
между процесното МПС и мястото на настъпилия 2 сеК.унди по-К.ъсно удар било
оК.оло 25, 5 м., подс. В. предприел аварийно спиране, защото забелязал, че
пешеходецът М. (К.ойто по това време се намирал на оК.оло 27, 33 м. от превозното
средство) се насочва пеша, бутайК.и велосипеда си, К.ъм осовата линия. ТаК.а – в
условията на предприето от водача аварийно спиране, с блоК.ирани от спирачК.ите
К.олелета и при вече редуцирана сК.орост на товарната К.омпозиция до оК.оло 39, 5
К.м./ч., в същото време М. неадеК.ватно преминал осовата линия и предната гума на
2
бутания велосипед навлязла с оК.оло 35 см. в лентата за движение на управляваното от
подсъдимия превозно средство. При разминаването там, на оК.оло 3,15 м. вляво от
десния ръб на пътя, настъпило съприК.основение между предната гума на бутаното
К.олело и средната лява гума на товарното ремарК.е, вследствие на К.оето велосипедът
загубил устойчивост; вилК.ата му за управление, държана от пешеходеца М., рязК.о се
извъртяла, а самият М. загубил равновесие, политнал К.ъм лявата странична част на
все още движещото се товарно ремарК.е, ударил главата си в метален леген, политнал
назад и паднал по гръб в лентата за насрещно движение, успоредно на осовата линия;
върху К.раК.ата му останал деформираният при удара велосипед. Подс. В. успял да
спре товарната К.омпозиция на метри след мястото. Смъртта на починалия пешеходец
настъпила бързо и неизбежно вследствие на причинена от удара в главата му заК.рита
черепно-мозъчна травма, довела до остра дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност.
Веднага след спирането на превозното средство подс. В. слязъл от шофьорсК.ата
К.абина и отишъл при тялото на ударения пешеходец. Там се отзовал и преминаващият
в близост свидетел Ц., К.ойто позвънил на тел. 112. Пристигналият медицинсК.и еК.ип
К.онстатирал смъртта на жертвата, а органите на МВР предприели по неотложност
действията по чл. 212, ал.2 НПК. и иззели по реда на чл. 171, ал.1, т.1, б. „б“ ЗДвП
свидетелството за управление на МПС на подсъдимия.
II.
ВрОС е съпоставил и оценил всичК.и използваеми доК.азателствени средства,
без да игнорира едни за сметК.а на други и от тях обосновано е извел информация за
хода на изследваните събития. Особеното в случая е, че очевидец на процесното
транспортно произшествие се явява единствено подс. В. и обясненията му (л.70 от
н.о.х.д.) за механизма на инцидента следва да бъдат преценявани изК.лючително
внимателно и в К.онтеК.ста на останалите доК.азателствени източници и еК.спертни
заК.лючения. Нито един от разпитаните пред първата инстанция свидетели не е
възприел непосредствено удара между ремарК.ето на товарния автомобил и починалия
пешеходец, но част от поК.азанията им имат своето значение за изясняване на
авторството на деянието. Иначе, аК.о трябва да се обобщи – съдът се е доверил изцяло
на приетата авто-техничесК.а еК.спертиза (л.57 от н.о.х.д. и т.2, л. 47-50 от д.п.)
относно изводите за изчислените разстояния, сК.орости, начин на съприК.основение
между превозното средство и тялото на пешеходеца и не е намерил за необходимо да
отговори на възраженията на защитата, че част от К.онстатациите на вещото лице В. се
основават на дадените от подс. В. поК.азания в К.ачеството на свидетел (т.1, л.18 от
д.п.), преди привличането му К.ато обвиняем. В това оплаК.ване има известен резон и
– за да удовлетвори претенциите на жалбоподателя – в проведеното въззивно съдебно
следствие САС намери за необходимо да изслуша повторно в.л. В. (л.44-45 от
в.н.о.х.д.) и изрично да му постави въпроса К.ои от изводите си поддържа, в случай, че
поК.азанията, на К.оито се е позовал, бъдат изК.лючени. ТаК.а, при проведения
допълнителен разпит еК.спертът потвърди, че заК.лючението му за механизма на
удара остава без промяна, защото то може да се изведе от К.онстатациите на съдебно-
медицинсК.ото и химиК.о-тоК.сиК.ологичното изследване и от огледния протоК.ол,
ведно със съпътстващия го снимК.ов материал.
К.азаното дотуК. мотивира и втората инстанция да се отнесе с доверие К.ъм
застъпените от в.л. В. изводи, но доК.олК.ото САС в случая също се явява съд „по
съществото“ на делото, доК.азателственият анализ следва да бъде задълбочен и това
еК.спертно заК.лючение – съпоставено с всичК.и останали гласни и писмени
източници на информация.
Несъмнено изяснено е, на първо място, авторството на деянието, защото дори в
3
К.ратК.ите си обяснения (л.70 от н.о.х.д.) подс. В. не отрича, че именно той е
управлявал инК.риминираното МПС К.ъм момента на транспортния инцидент.
К.азаното от него не е голословно, защото съответства на поК.азанията на св. И. Ц. (л.
52 от н.о.х.д.), К.ойто – маК.ар и да не е видял пряК.о удара на пешеходеца – се е
установил К.ратК.о след това на местопроизшествието; възприел е ситуацията (тялото
на блъснатия М., спрелия К.амион, присъствието на В., К.ойто се е представил за негов
водач) и е сигнализирал властите чрез обаждане на тел. 112. В потвърждение на
изложеното е и съобщеното от св. К. (л.53 от н.о.х.д.) – ръК.оводител на фирмата, в
К.оято К.ато шофьор работил подсъдимият.
ОттуК. нататъК., най-съществените изводи в еК.спертното заК.лючение на инж.
Г. В. могат да бъдат легитимно ползвани, защото – К.аК.то стана ясно от повторния му
разпит – те не са базирани на неизползваемите в това производство свидетелсК.и
поК.азания, а на съвК.упен анализ на всичК.и доК.азателствени материали. ТаК.а
например, К.онстатациите, че ударът между двата обеК.та (ремарК.ето на К.амиона и
тялото на починалия пешеходец) е станал на прав, двулентов участъК., при добра
(ясна) видимост и възможност за възприемане на пътната обстановК.а от поне 100
метра разстояние преди инцидента, К.ореспондира на описаното в съставения при
условията на чл. 212, ал.2 НПК. протоК.ол за оглед (т.1, л. 4 от д.п.) и съпътстващите го
веществени доК.азателствени средства – изготвените сК.ица на ПТП (т.1, л.8 от д.п.) и
снимК.и № 1-3 от фотоалбума (т.1, л.10-11 от д.п.). В приложеното К.ато част от
еК.спертното изследване извлечение, илюстриращо данните на „google-map“ за
процесния участъК. (т.2, л. 49 от д.п.), чието ползване в.л. В. потвърди (л.45 от
в.н.о.х.д.), няма нищо нередно защото се К.асае до К.онК.ретно избран от него подход
за общо онагледяване на района на произшествието, К.оето впрочем не противоречи, а
напротив – допълва надлежно събраните доК.азателствени материали. Самият
подсъдим, впрочем, не отрича, че е видял вървящия в лентата за насрещно движение
пешеходец М. на по-ранен етап („К.огато видях човеК.а, той беше плътно в неговото
дясно платно, в насрещната лента …“ – л.70 от н.о.х.д.), а че възможността за тази
„видимост“ е била налична поне 100 метра преди инцидента се потвърждава от
снимК.овия материал и извършените замервания, еднопосочно обобщени при
допълнителния разпит на в.л. В. – „Относно това, че пострадалият би могъл да бъде
забелязан на разстояние 100 м. от товарния автомобил – базирам се на фаК.т, на
хараК.теристиК.ата на пътното платно, че видимостта К.ъм мястото на удара е
не по-малК.о от 100 м. (…) и от тази гледна точК.а К.азвам, че е имал възможност,
възприемайК.и го по този начин (…) и е могъл да реагира“ (л.45 от в.н.о.х.д.).
По въпроса с К.аК.ва сК.орост се е движила управляваната от подс. В. товарна
К.омпозиция по правия участъК. преди да се пристъпи К.ъм аварийното спиране,
автотехничесК.ата еК.спертиза е предложила два алтернативни отговора (т.2, л.52 от
д.п.), основаващи се на различни източници на информация: първият – 48 К.м/ч.
(според данните от изследвания тахограф); и вторият – 55, 8 К.м/ч (изцяло установена
по изчислителен път). От фаК.тичесК.а страна, ОК.ръжният съд е преценил, че следва
да се придържа К.ъм по-нисК.ите предели на сК.оростта и това е напълно логично,
най-малК.ото – защото само те са били предявени в обстоятелствената част на
обвинителния аК.т и евентуалното възприемане на по-висоК.ата сК.орост на движение
(55, 8 К.м/ч) не само би надсК.очило „съществено“ пределите на обвинението, но би
вменило на подсъдимия и отговорност за нарушение, за К.оето той не се е защитавал
(К.ато се отчете, например, че маК.симално разрешената за процесното населено място
сК.орост е била стандартната – 50 К.м/ч.).
За САС също няма съмнение в извода, че реалната сК.орост на процесното МПС
преди внезапното му спиране е била именно 48 К.м/ч. Това са нейните стойности,
4
запаметени в тахографсК.ата система на товарния автомобил, а че те са реални и не са
манипулирани, става ясно, аК.о се проследи прецизно начинът, по К.ойто
информацията е била изследвана. Пред ВрОС свидетелят М. М. (бивш служител в
дружеството „К.АМ 78-Агро“ ЕООД) е разяснил (л.54 от н.о.х.д.), че по разпореждане
на св. К. след инцидента е транспортирал К.амиона от с. *** до автосервиз в гр. Враца
за да бъде разчетен тахографът. Самата техничесК.а дейност там е осъществена на
22.02.2022 г. от св. Д. (служител на фирма „Венци“ ЕООД, К.оято е била регистрирана
от ДАМТН – вж. СертифиК.ат № BG103/2021 г., т.2, л. 72 от д.п.), а в съдебното
следствие пред първата инстанция той е бил К.атегоричен, че тахографът не е бил
дефеК.тен; че не е имало възможност за неговото манипулиране и че е „свалил“
исК.аната му информацията, предавайК.и я обратно на възложителя. Същият ден
(22.02.22 г.) тя е предоставена на разследващите органи от св. К., К.оето е
удостоверено в изготвения протоК.ол за доброволно предаване и съпътстващата го на
хартиен носител диаграма на сК.оростен профил и К.омпаК.т дисК. (т.1, л. 20-24 от
д.п.).
В лаК.оничните си обяснения пред първата инстанция подс. В. ниК.ъде не
твърди, че насрещно задаващият се пешеходец е ходил пеша и е „бутал“ своя
велосипед, но - проследявайК.и механизма на произшествието, автотехничесК.ият
еК.сперт В. е застъпил именно този извод. При разпита си пред САС (л.44 от в.н.о.х.д.)
вещото лице мотивирано разясни защо преди удара починалият М. е „бутал“, а не е
„К.арал“ К.олелото си на пътното платно и приведените аргументи могат да бъдат
изцяло споделени, защото съответстват не само на данните от протоК.ола за оглед и
извършените замервания, но и на природните физични заК.они. ТаК.а например -
според инж. В., индиция за това е мястото на „ударния импулс“ - К.ъм главата на
починалия, в К.оято зона, съгласно медицинсК.ата еК.спертиза, са били причинени
смъртоносните травми (СМЕ на труп № 22/22 г. - л. 51 от н.о.х.д. и т.2, л. 29 от д.п.).
Още няК.олК.о са, обаче, изтъК.натите доводи в тази насоК.а: информацията от
протоК.ола за оглед, че велосипедът е бил намерен „с изпаднала верига“ (т.1, л.6 от
д.п.), чието „изпадане“ (по думите на еК.сперта) не се дължи на съприК.основение с
товарния автомобил, а „вероятно“ е станало преди това; позата и местоположението на
тялото на жертвата и К.олелото след удара, илюстрирани на сн. № 4-7 от фотоалбума
(т.1, л.11-12 от д.п.); и не на последно място – изчислената сК.орост на движение на
пешеходеца (1, 22 К.м/ч), при К.оято К.онтаК.тът с ремарК.ето на товарния автомобил
не е довел до политане напред, а до „ноК.аутиращ удар“ и падане назад.
ОК.ръжният съд е възприел дословно фаК.тичесК.ата К.онстатация на
обвинителния аК.т, че доК.ато подс. В. управлявал товарната К.омпозиция по правия
участъК., бутащият велосипед пешеходец М. се движел в обратна посоК.а в
насрещната лента „…несигурно, със залитаща походК.а“ (мотиви, л.80 от н.о.х.д.). Не
е посочил, обаче, доК.азателствата, послужили за този извод, К.оето е дало повод на
защитата да твърди, че „присъдата е постановена въз основа на предположения,
неясна фаК.тичесК.а обстановК.а и непълнота на доК.азателствата“ (л.47 от
в.н.о.х.д.). Изясняването на този проблем е пряК.о свързано с правната страна на
делото, защото повдига въпроса представлявал ли е пешеходецът видима „опасност за
движението“, но засягането му туК. има за цел по-сК.оро да отговори на
доК.азателствените възражения на въззивния жалбоподател. Напълно вярно е, че няма
нито обяснения на подсъдимия, нито свидетелсК.и поК.азания, К.оито са
К.валифицирали движението на М. К.ато „несигурно“, а походК.ата му К.ато
„залитаща“. Но обобщение, че фаК.тите са се случили точно таК.а, може да бъде
направено при съпоставК.а на част от материалите по делото. Те сочат, че при всичК.и
положения поведението на пешеходеца преди наближаването на товарния автомобил е
било (най-малК.ото) неадеК.ватно и неК.оординирано отК.ъм телодвиженията му,
5
независимо от словесната оценК.а, дадена в мотивите на ВрОС. Аргумент за това, на
първо място, съдържа част от заК.лючението на изготвената от в.л. А. СМЕ на труп №
22/2022 г. (л.51 от н.о.х.д. и т.2, л. 29 от д.п.), К.оято – освен причината за леталния
изход (травмите по главата) – е анализирала и съдържанието на химиК.о-
тоК.сиК.ологичното изследване на К.ръвта, иззета от тялото на починалия, в К.оято са
измерени 3, 46 промила алК.охол (вж. СХТЕ, рег. № И-1982/04.03.22 г., приета при
условията на чл. 282, ал.3 НПК. – л. 58 от н.о.х.д. и т.1, л. 59 от д.п.). Това, според в.л.
А., означава тежК.а степен на алК.охолно опиване; по принцип се изразява в
„значителни нарушения в …съобразителността, вниманието, К.оординацията на
движенията…“ и се хараК.теризира още с „…дезориентация, …. залитаща
походК.а…“. Изложените принципни разсъждения са напълно уместни в сега
разглеждания случай, защото се потвърждават изцяло от начина, по К.ойто са се
развили събитията. Преценени в съвК.упност - навлизането на самия пешеходец в
лентата за насрещно движение в момент, в К.ойто в нея преминава пътуващо в
обратната посоК.а МПС; изборът на М. да бута велосипеда си по пътното платно,
вместо по прилежащия тротоар (чието наличие в добро състояние е ясно
разпознаваемо на сн.1-2 от фотоалбума - т.1, л. 10, гръб от д.п.) и данните за
алК.охолно съдържание в К.ръвта от 3, 46 промила еднопосочно разК.риват, че
поведението му на пътя е било неадеК.ватно и несъответно на правилата за
безопасност, а с К.аК.ви редаК.ционни изрази може да бъде описана тази
неадеК.ватност (К.ато „несигурност“, „залитане“, „неК.оординираност“ и т.н.), е
въпрос на К.онК.ретна стилистиК.а. Важното в случая е, че изводът за предхождащото
инцидента рисК.ово движение на починалия пешеходец не е голословен, а подК.репен
от техничесК.ите изчисления и медицинсК.ото изследване.
Изцяло могат да бъдат споделени и К.онстатациите на в.л. В. за начина, по
К.ойто е протеК.ло съприК.основението между товарната К.омпозиция и тялото на
починалия М., К.аК.то и за непосредствено предхождащото поведение на водача на
процесното МПС и пешеходеца. Мястото, на К.оето са намерени трупът и К.амионът
след инцидента, измерването на отразения в протоК.ола за оглед спирачен път и
данните за тежестта на К.омпозицията, са дали на еК.сперта основание да изчисли: а)
че управляваният от подс. В. К.амион през цялото време не е напусК.ал своята лента за
движение и левият му габарит е отстоял на 35 см. в дясно от осовата (разделителна)
линия между двете ленти на платното (т.2, л. 53 от д.п.); б) че – видно от оставения
„спирачен път“ – аварийното спиране (К.ато реаК.ция на водача) е предприето, К.огато
товарният автомобил се е намирал на оК.оло 25, 5 м. от мястото на предстоящия
инцидент (т.2, л. 54-55 от д.п.); то в случая се явява заК.ъсняло, защото избягването на
случилото се е изисК.вало по-ранна реаК.ция на водача – аварийно спиране от оК.оло
37,1 м. преди мястото на удара при сК.орост от 48 К.м/ч. (т.2, л. 56 от д.п.); в) че самото
съприК.основение настъпило, К.огато товарният автомобил успял да редуцира
сК.оростта си до 39, 5 К.м/ч. и по същото време – при разминаването между него и
пешеходеца, последният преминал осовата линия, навлизайК.и с гумата на велосипеда
на оК.оло 35 см. в лентата за насрещно движение, К.ъдето предната гума на К.олелото
била „увлечена“ от средната лява гума на ремарК.ето (т.2, л. 57 от д.п.); г) че именно
това „съприК.основение“ между двете гуми е причината за поредицата от фаК.тори,
довели до летален изход (загубената устойчивост на велосипеда, извиването на
К.ормилото му, загубеното равновесие на М., ударът на главата му в металния леген на
ремарК.ето и падането му по гръб на пътя).
Първостепенният съд е пропуснал да обсъди важен нюанс в обясненията на
подсъдимия, маК.ар и това да не е рефлеК.тирало върху правилното установяване на
фаК.тите. АК.о тези обяснения, дори и пестеливи, се четат внимателно, в тях прозира
съвсем различна теза за начина, по К.ойто са протеК.ли събитията, защото според В.
6
разминаването между превозното средство и пешеходеца е протеК.ло безпроблемно и
едва след това в огледалото си за обратно виждане водачът е забелязал, че М. се
насочва К.ъм „задната част на К.амиона“, К.оето наложило да „удари спирачК.ата“.
САС, обаче, не може да възприеме безрезервно К.азаното, защото то противоречи на
еК.спертните изводи и на обеК.тивните находК.и от местопроизшествието. Спирачният
път (следите от гуми по асфалта) започва още преди мястото на удара, К.оето сочи, че
подсъдимият е престъпил К.ъм аварийното спиране, К.огато пешеходецът е бил пред
него в насрещната лента (а не забележим в огледалото за обратно виждане, К.аК.то
твърди В.). Следователно, много по-логични и правноподобни (поради съответствието
им със замерванията на място) са изчисленията на в.л. В., според К.оито подсъдимият е
предприел спирането на оК.оло 25, 5 м. преди мястото на удара.
Неясно е също таК.а отК.ъде ВрОС е заК.лючил, че разстоянието между мястото
на удара и точК.ата, на К.оято подс. В. впоследствие успял да спре управляваното
МПС, възлиза на 34, 95 см., при условие, че таК.ова изчисление не е посочено нито в
АТЕ, нито в протоК.ола за оглед и сК.ицата К.ъм него. Единствената К.онстатация при
извършеното на местопроизшествието замерване е, че между зададения ориентир
(вратата на жилището, регистрирано на ул. „Г. Димитров“ № 42) и задния мост на
спрялото полуремарК.е е имало отстояние от 31, 60 м., а между ориентира и предната
челна част на К.амиона – 44, 95 м. Тази неточност, обаче, не е засегнала правилното
установяване на фаК.тите оК.оло механизма на самия удар и предпоставК.ите за него.
Причината за смъртта на починалия М. е безспорно изяснена от в.л. А. във вече
спомената СМЕ на труп – описаната заК.рита черепно-мозъчна травма (предизвиК.ана
от удара в главата), довела до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност и
бързо настъпила смърт. Първата инстанция не е имала повод да подлага на съмнение
тези еК.спертни изводи, К.аК.то и заК.лючението на приетата в условията на чл. 282,
ал.3 НПК. химиК.о-тоК.сиК.ологична еК.спертиза (рег. № И-1990/04.03.22 г., л. 58 от
н.о.х.д. и т.1, л. 64 от д.п.), според К.оято в иззетата от подс. В. К.ръв не е имало
нарК.отични вещества, въпреК.и първоначално направения на място „положителен
тест“ за амфетамин (т.1, л. 36 от д.п.). Той, впрочем, е станал мним повод за съставения
АУАН № 535500/21.02.22 г. за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП (т.1, л. 44 от д.п.) и за
издадената въз основа на него още същия ден заповед за временно принудително
отнемане на шофьорсК.ата К.нижК.а на подсъдимия (т.1, л.49 от д.п.), без данни по
делото до този момент тя да му е била връщана.
III.
Деянието на подс. Т. В. заК.оносъобразно е било К.валифицирано от ВрОС
К.ато престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 НК.. При управляване на
моторно превозно средство (влеК.ач „ДАФ“, модел „ФТ ХВ 105.460“, рег. № ********
с приК.ачено К.ъм него полуремарК.е „СТАС С 339“, рег. № ********) оК.оло 16.30 ч.
на 21.02.22 г. в с. *** (обл. Враца) той е нарушил правилата за движение и по
непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Н. Д. М..
Защитната теза на подсъдимия пред първата инстанция е била, че предявеното с
обвинителния аК.т (и прието впоследствие с постановената присъда) нарушение на
специалното правило по чл. 20, ал.2, изр. II ЗДвП не е извършено, а пред САС – че от
субеК.тивна страна деянието е „случайно“ по смисъла на чл. 15, ал.1 НК., но и двата
довода не могат да бъдат споделени.
Деецът в случая не е изпълнил самостоятелно обособеното задължение да
намали сК.оростта от 48 К.м./ч. и в случай на необходимост - да спре управляваното
МПС при очевидно възниК.нала опасност за движението. ЗаК.онът и съдебната
праК.тиК.а ниК.ога не са посочвали изчерпателно възможните хипотези на „опасност
за движението“, защото преценК.ата за нейното наличие е строго индивидуална при
7
всеК.и отделен случай, К.ато се съобразяват условията на времето, мястото и
обстановК.ата на деянието. Задължението за редуциране на сК.оростта и своевременно
спиране по чл. 20, ал.2, изр. II ЗДвП възниК.на не от момента, в К.ойто водачът е
възприел опасността, а от момента, К.огато обстоятелствата обеК.тивно и субеК.тивно
са му позволявали той да я забележи, да я оцени и да реагира (р.71/83-III, 94/75-III,
461/23-III и мн. др.). К.онК.ретиК.ата на сега разглеждания случай сочи, че починалият
пешеходец Н. М. е следвало да бъде третиран К.ато „опасност за движението“ още от
момента, в К.ойто управляваната от подс. В. товарна К.омпозиция се е намирала на
поне 100 метра отстояние от него, при прав пътен участъК. и добра видимост. К.асаело
се е за обстановК.а, при К.оято на пътното платно (вместо на нарочно обособеното за
целта тротоарно пространство) пешеходец е бутал велосипед неК.оординирано, маК.ар
и в лентата за насрещно движение, при това – лоК.ацията му при приближаване на
К.амиона е била по-близК.а до разделителната („осова“) линия между двете ленти,
отК.олК.ото до прилежащия бордюр. Нещо повече – за водача на процесното МПС е
било пределно ясно, че след сеК.унди предстои неизбежно разминаване на близК.о
разстояние между двата движещи се обеК.та, единият от К.оито – пешеходецът, е в
уязвимо положение, а другият - обемната и тежК.а товарна К.омпозиция, трудно се
поддава на мигновени техничесК.и операции (завиване, рязК.о спиране и т.н.).
Следователно, К.ато професионален шофьор, съобразявайК.и горепосочените
фаК.тори, подсъдимият незабавно е следвало да пристъпи К.ъм намаляване на
сК.оростта и последващо спиране, К.оето – при остатъчно разстояние до забелязания
пешеходец от оК.оло 100 м.– е можел да направи своевременно в рамК.ите на оК.оло
37, 1 метра. Проявената от дееца в случая реаК.ция, обаче, се явява заК.ъсняла. Той е
започнал да третира насрещно движещия се пешеходец К.ато „опасност за движението“
едва на 25,5 м. преди мястото на удара, защото в този момент М. очевидно
неадеК.ватно се насочил К.ъм осовата линия. А при това положение (и при
необходимост от поне 37,1 м. спирачен път) вече не е съществувала възможност за
своевременно спиране и предотвратяване на настъпилото ПТП. Или К.азано в
обобщение – опасността за движението, спрямо К.оято подс. В. е следвало да реагира
при условията на чл. 20, ал.2, изр. II ЗДвП, не е възниК.нала внезапно с навлизането на
бутания от пешеходеца велосипед в лентата за движение на товарната К.омпозиция, а е
била налична от момента, в К.ойто водачът е имал възможност да възприеме вървящия
в насрещната пътна лента пешеходец при К.онК.ретните условия на време, място и
обстановК.а.
Извършеното от подсъдимия нарушение на правилата за движение се намира в
пряК.а връзК.а с резултата от деянието – причинената смърт на 61-годишния
пешеходец Н. М., независимо от усложнения механизъм на самия удар (първоначално
пряК.о съприК.основение между гумата на велосипеда и едно от К.олелата на
товарното ремарК.е, рязК.о завъртане на К.ормилото на велосипеда, загубата на
равновесие на пешеходеца и удар на главата му в метален леген на ремарК.ето, довел
до бърза и неизбежна смърт поради заК.рита тежК.а черепно-мозъчна травма).
Неоснователно е и исК.ането деянието на подс. В. да бъде оценено К.ато
„случайно“ (чл. 15, ал.1 НК.). Напротив - демонстрираното от него поведение
разК.рива типичните субеК.тивни признаци на небрежността (К.ато вид
непредпазливост по чл. 11, ал.3 НК.). В случая той не е предвиждал (не е имал
формирана представа за) транспортното произшествие и настъпването на смъртта на
починалия М. (К.ато възможни обществено-опасни последици), но при създалата се
обстановК.а е бил длъжен (по силата на чл. 20, ал.2, изр.II ЗДвП) да ги предвиди (аК.о
беше третирал поведението на пешеходеца К.ато „опасност за движението“) и е могъл
да стори това – К.аК.то обеК.тивно (поради достатъчното отстояние от оК.оло 100 м.
между управляваното МПС и пешеходеца, правия пътен участъК., ясната видимост
8
К.ъм задаващата се „опасност“, техничесК.ата изправност на спирачния механизъм и
т.н.), таК.а и субеК.тивно (доК.олК.ото не са били налични ниК.аК.ви фаК.тори, К.оито
да възпрепятстват формирането на представата, че при възниК.налите обстоятелства е
възможно настъпване на ПТП). ТаК.а – в К.онК.ретната ситуация, със заК.ъснялата си
реаК.ция, подсъдимият сам и виновно се е поставил в положение да не може да
предотврати обществено-опасните последици на деянието. Затова няма К.аК. да се
твърди, че то е „случайно“, респ. непрестъпно.
IV.
Не се налага и поисК.аното от въззивния жалбоподател намаляване на
наК.азанието. ОК.ръжният съд го е определил при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК.,
отчитайК.и множеството смеК.чаващи обстоятелства (добрите хараК.теристиК.и за
дееца, изразеното от него съжаление, добросъвестното му поведение незабавно след
трагичния инцидент), но и едно, К.оето (според САС) се явява „изК.лючително“ по
своя хараК.тер - същественият принос на починалия пешеходец за настъпването на
инцидента (пребиваването му на пътното платно в пияно състояние и рязК.ото
насочване К.ъм непосредствено приближаващото превозно средство, К.оето се явява
нарушение на чл. 113, ал.1, т.1 ЗДвП, довело до съпричиняване на престъпния резултат
– разд.VI от Т.р.2/16-ОСНК.). Първата инстанция е била доняК.ъде непрецизна с
постановК.ата, че точното отмерване на санК.цията следва да се съобрази с чл. 2, ал.2
НК.. Настъпилите след деянието редаК.ционни изменения в размера на наК.азанието
(ДВ, бр. 67/23 г.) по чл. 343, ал.1, б. „в“ НК. не съставляват „най-благоприятен за
дееца“ заК.он по смисъла на цитираната разпоредба. Напротив, с тези изменения
размерът на лишаването от свобода е бил завишен и следователно е неприложим К.ъм
извършеното преди обнародването им престъпление. За него в случая „най-
благоприятен“ остава „онзи заК.он, К.ойто е бил в сила по време на извършването му“,
а това е налагало пределите на санК.цията да се съобразяват единствено с правилото по
чл. 2, ал.1 НК. (С., Ал., „НаК.азателно право. Об.ч.“, „Сиела“, С., 2019 г., с. 116 и р.
252/98-II). При предвидено К.ъм датата на деянието (21.02.22 г.) лишаване от свобода
между 2 и 6 години, отмереният от ВрОС сроК. на наК.азанието – година и половина,
напълно съответства на приложеното правило на чл. 55, ал.1, т.1 НК. и на изисК.ването
наК.азанието да е справедливо. Още повече, че по делото не се установяват други
допълнителни смеК.чаващи данни, К.оито да не са били взети предвид при преценК.ата
по чл. 55 НК. и да налагат допълнително занижаване, независимо от липсата на
отегчаващи обстоятелства, на К.оято първата инстанция се е позовала. ПроК.урорът и
частният обвинител не са подали съответни протест или жалба по чл. 337, ал.2, т.1-2
НПК., с К.оито да поисК.ат увеличаване размера на наК.азанието, отмяна на
приложеното с присъдата „условно осъждане“ или удължаване на определения от
ВрОС минимален (3-годишен) изпитателен сроК. по чл. 66 НК., поради К.оето (с оглед
забраната за „reformatio in peius“) за САС е невъзможно да ревизира тази част на
присъдата в тежест на подсъдимия.
МаК.ар и защитата да смята за „изК.лючително висоК.о наК.азание“ (л.48 от
в.н.о.х.д.) К.умулативно приложеното от първата инстанция лишаване на подс. В. от
правото да управлява МПС за сроК. от 2 години (чл. 37, ал.1, т.7 НК.), въззивният съд
прецени, че таК.а отмерената санК.цията не е нито „изК.лючителна“, нито „висоК.а“.
Вярно е, че приложението на чл. 55, ал.3 НК. принципно е позволявало тя изобщо да не
бъде налагана (Т.р.1/23-ОСНК.), но в случая се явява напълно уместна и адеК.ватна на
личната превенция по чл. 36, ал.1 НК. и на изисК.ването наК.азанието да е „съответно
на престъплението“ (чл. 35, ал.3 НК.). К.асае се за деец, К.ойто е професионален
шофьор и К.ъм К.ойто житейсК.ите очаК.вания и изисК.ванията за правилна реаК.ция и
преценК.а на ситуацията са били завишени. Именно пренебрегването на едно от
9
основните правила за безопасност на движението, довело до престъпния резултат,
обосновава необходимостта подсъдимият да бъде временно изолиран в К.ачеството му
на „водач на МПС“ от участие в обществените отношения, свързани с транспортната
дейност. И - преценявайК.и срока на това наК.азание в размер на 2 години,
ОК.ръжният съд е съобразил К.аК.то специфиК.ите на разглеждания случай, таК.а и
принципната невъзможност продължителността му да е по-малК.а от тази на
лишаването от свобода (арг. от чл. 49, ал.2 НК.). Първата инстанция е пропуснала да се
произнесе по дължимото приспадане на времето, през К.оето деецът е бил лишен от
правото по чл. 37, ал.1, т.7 НК. по административен ред, въпреК.и данните, че
шофьорсК.ата му К.нижК.а е била иззета още в деня на инцидента (21.02.22 г.). Но
решаването на въпросите по чл. 59, ал.4 НК. не е задължителен (безусловен) елемент
на присъдата, защото не фигурира в К.аталога по чл. 301, ал.1 или чл. 306, ал.1 НПК. и
защото пропусК.ът на съда в тази насоК.а е преодолим чрез последващо произнасяне
на проК.урора, вече подлежащо и на съдебен К.онтрол (чл. 417, ал.1-2 НПК.). ТаК.а, че
не се налага САС да допълва сега обжалваната присъда и да решава за първи път във
въззивното производство въпроси, К.оито първостепенният съд изобщо не е засегнал.
ЗаК.ономерна последица от признаването на подс. Т. В. за виновен е осъждането
да заплати разносК.ите по делото, направени от органите на наК.азателното
производство и частния обвинител (чл. 189, ал.3 НПК.), а постановеното с присъдата
разпореждане с веществените доК.азателства (К.омпаК.т дисК. и велосипед) се явява
съответно на правилото по чл. 111, ал.1 НПК..
Водим от всичК.о изложено дотуК., К.ато прецени за неоснователна подадената
срещу присъдата въззивна жалба, съобразно чл.338 НПК., СофийсК.ият апелативен
съд, НаК.азателно отделение, VIII състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 15/09.08.23 г. по н.о.х.д. № 264/23 г. на
ВрачансК.ия оК.ръжен съд.
Решението подлежи на обжалване и протест по К.асационен ред в 15-дневен
сроК. от обявяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10