№ 1779
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100507126 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 20053249 от 25.02.2021 г. по гр.д. № 23069/19 г., СРС, ГО, 155 с-в
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл. 194, ал. 2 във връзка с чл. 193, ал. 2 от
ГПК, направеното от ответника „К.Г.П.“ ЕООД оспорване автентичността на подпис,
положен за представител на ответника върху три броя товарителници, а именно: №
0294606, № 0294605 и № 0294607 издадени на 22.06.2015 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „ДЛВ-СИ“
ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****,
представлявано от управителя Д.С.Ц., против „К.Е.П.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. ****, сграда № 2, офис 4,
представлявано от управителя О.Н.М., с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1
от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, че „К.Г.П.“
ЕООД дължи на „ДЛВ-СИ“ ООД сумите, както следва: 1. сумата от 2 074,87 лв. /две хиляди
седемдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/, дължима по фактура № 11395 от
15.06.2015 г., и 2. сумата от 2 032,01 лв. /две хиляди тридесет и два лева и една стотинка/,
дължима по фактура № 11458 от 22.06.2015 г., законната лихва върху главниците, считано
от 12.01.2018 г. до окончателното плащане на сумата.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника,с която
1
обжалва решението като неправилно,в нарушение на материалния и процесуалния закон ,в
частта,с която признава за недоказано, на основание чл. 194, ал. 2 във връзка с чл. 193, ал. 2
от ГПК, направеното от ответника „К.Г.П.“ ЕООД оспорване автентичността на подпис,
положен за представител на ответника върху три броя товарителници, а именно: №
0294606, № 0294605 и № 0294607 издадени на 22.06.2015 г.и в частта,с която е приел
дължимост на сумата по първата фактура,а видно от ССЕ същата била платена и в частта,с
която е призната дължимост на сумата по втората фактура,по коато се иска заплащане без
да е налице реалност на сделката.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции и да се признае
за доказано оспорването автентичността на подпис върху трите товарителници.
Претендират се разноски.
От въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се
оспорва.Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима , следва да бъде разгледана по същество.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че Данъчна фактура
№**********/15.06.2015г. е заплатена в брой на ищеца. В ССчЕ е описано,че тя е отразена
като платена в брой в счетоводството на ответника, но съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 от ТПК жалбоподателят следва
да ангажира безспорни доказателства за осъщественото плащане на фактурата, а такива не
са представени нито на вещото лице, нито по настоящото дело.На вещото лице не са
представени първични счетоводни документи-РКО и фискален бон .Отделно от това, с
отговора на исковата молба ответникът признава дължимостта на задължението по
фактурата и изразява готовност да заплати сумата, заедно с дължимата лихва за същата.
По отношение на задължението по Данъчна фактура
№**********/22.06.2015г.:Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че съдът
неоснователно е признал за недоказано, направеното от ответника оспорване на
автентичността на подпис, положен от представител на същия върху процесните 3 бр.
товарителници от дата 22.06.2015г..
Съгласно разпоредбата на чл.193 от ГПК тежестта за доказване неистинността на
документа пада върху страната, която го оспорва. Изключение е предвидено, когато се
оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го
оспорва, но настоящият случай не попада в така предвиденото изключение, т.е. тежестта за
доказване на направеното от ответника оспорване пада върху последния. Ответникът не
ангажира доказателства в подкрепа на това свое оспорване, което е достатъчно основание
съдът да приеме оспорването за недоказано.
Въпреки направеното от ответника оспорване, че процесните 3 бр. товарителници от дата
22.06.2015г. и издадената въз основа на тях данъчна фактура не са подписани от
упълномощен представител на ответника, респ. описаната в тях стока не е получена от
упълномощени лица,съгласно чл.301 от Търговския закон, „когато едно лице действа от
името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването”.
Макар от подписите, положени върху фактурите (в настоящия случай и върху
товарителниците) да не може да се направи извод, че лицата, които са ги подписали са били
2
упълномощени от ответника да получи стоката, той е узнал за техните действия, като
знанието не се презюмира, а се установява по безсъмнен начин от вписването на фактурите
в дневниците за покупките и от това, че за фактурите е теглен данъчен кредит в пълен
размер по ЗДДС.
Дори и да се приеме, че процесните товарителници от дата 22.06.2015г., респ. издадената
въз основа на тях данъчна фактура от същата дата, не са подписани от упълномощен
представител на ответника, то с осчетоводяване на фактурата „К.Г.П.” ЕООД е потвърдило
действията на тези трети лица, респ. дължи заплащане на задължението по Данъчна фактура
№**********/22.06.2015
Включването на фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника, както и
фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание
както за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката,
така и за доставка на същата/ в този смисъл Решение №252/03.01.2013г. на Второ ТО на
ВКС по т.д.№ 1067/2011г./
Твърдението на жалбоподателя за неправилно осчетоводяване на Данъчна фактура
№**********/22.06.2015г. от счетоводството на „К.Г.П.” ЕООД е недоказано и
неоснователно. Приетата и неоспорена от ответника съдебно-счетоводна експертиза
установява, че счетоводствата и на двете страни са водени редовно, процесните данъчни
фактури са вписани както в счетоводните книги, така и в дневниците за покупки/продажби и
на двете дружества. Жалбоподателят твърди,че неправилно е осчетоводило тази данъчна
фактура.В същото време ,обаче, е ползвало данъчен кредит по тази фактура, не е
представило по делото доказателства за подадена от същото коригираща декларация пред
НАП и възстановяване на сумата по неправилно ползвания данъчен кредит в държавния
бюджет.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвръдено.
Въззиваемата страна претендира разноски,но няма доказателства за сторени
такива,поради което не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20053249 от 25.02.2021 г. по гр.д. № 23069/19 г., СРС,
ГО, 155 с-в в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4