Р Е Ш Е Н И Е № 6
гр. Търговище, 06.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря С. И.,
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 325 по
описа на АС – Търговище за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на Н.Н.Ч. ***, действащ чрез пълномощник
адв. Р.Р., срещу заповед за налагане на принудителна
административна мярка № РД – 14 – 3084 от 04.11.2021 г. на началника на
Областен отдел "Автомобилна администрация" – Русе в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе към Изпълнителна Агенция
"Автомобилна администрация" в частта ѝ по т. 1. В жалбата се
излагат съображения, че заповедта в оспорената част е незаконосъобразна поради
несъответствието ѝ с материалния закон, тъй като нарушението не е било
доказано. Твърди се още, че не е извършван нерегламентиран обществен превоз, а
е налице споделено пътуване, при което водачът с останалите пътници са си
делили разходите за пътя, тъй като живеят в близки села. Отделно от това се
обосновава, че срокът на наложените ПАМ е в максимален размер, което не се
явява съразмерно на установеното нарушение, а отделно от това не са изложени
мотиви, поради които е определен този срок. Обосновава се, че волята на административния
орган е неясно формулирана, поради използването на израза – „до отстраняване на
нарушението“. В тази връзка се навежда, че заповедта е издадена при нарушение
на изискванията за форма и на съдопроизводствените правила. По подробно
изложени съображения се прави искане съдът да отмени заповедта изцяло и да им
присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа
чрез пълномощника на жалбоподателя.
Ответникът
- началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Русе в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе към Изпълнителна Агенция
"Автомобилна администрация" оспорва основателността на жалбата и моли
съдът да я отхвърли като неоснователна.
Административен съд – Търговище, втори
състав, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Със заповед № РД-01-43/23.01.2020 г.
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" е упълномощил лица, сред които и лицата, заемащи длъжността
началник на Областен отдел "Автомобилна администрация", да прилагат
ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП с мотивирани заповеди.
С
обжалваната част на заповед № РД – 14 – 3084 от 04.11.2021 г. на началника на
Областен отдел "Автомобилна администрация" – Русе в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе към Изпълнителна Агенция
"Автомобилна администрация", началникът на Областен отдел
"Автомобилна администрация" – Русе, е наложил административна мярка по
чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“ и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от
Закона за автомобилните превози - временно спиране от движение на моторно
превозно средство Рено Трафик от категория N1 с рег. № Т0914КК, собственост на Н.Н.Ч., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
(дванадесет) месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 (един) брой табела с
регистрационен номер Т….. и отнемане на свидетелство за регистрация № *********,
издадено на 27.02.2020 г., като наред с това е определено място за домуване на
автомобила и срок за придвижването му до там.
Заповедта
е мотивирана с издадения акт за установяване на административно нарушение Серия
А-2021 № 296048 от 03.11.2021 г. и съдържащите се констатации в него и снетите
в хода на административното производство обяснения от трети лица. Фактическите
основания за налагане на мярката се свеждат до обстоятелството, че е установен
обществен превоз на пътници с МПС, за който няма издадено заверено копие към
лиценз на Общността. Конкретните установявания се следните: На 03.11.2021 г. при
извършена проверка от контролните органи на ГКПП „Дунав мост“ е установено, че
Х.Н.Х. от обл. Търговище, общ. Омуртаг, с. Звездица, ул.
.., извършва международен обществен превоз на 5 броя пътници от Ф. Р. Германия до
Р. България, с лек автомобил Рено Трафик от категория N1 с рег. № Т…,
собственост на Н.Н.Ч., за който няма издадено
заверено копие към лиценз на Общността. Пътниците са дали обяснения, че определена
сума за превоза е платена или имат уговорка да се плати при пристигане в
България; четирима сочат - на шофьора и само един не уточнява на кого; било от
тях лично, било от трето лице – като напр. техен роднина. Самият шофьор е
посочил, че работи от дълго време в Германия и кара пътници за България
понякога, когато е свободен. По повод на установеното в хода на проверката е
издаден и актът за установяване на административно нарушение Серия А-2021 №
296048 от 03.11.2021 г. от служител на РД "Автомобилна администрация"
– Русе.
Тези
фактически установявания на административния орган се потвърждават от
представените чрез административната преписка доказателства. Възраженията,
направени с жалбата в тази връзка са неоснователни, по следните съображения: В
обясненията си Д. С. действително е посочила, че тя не е говорила с шофьора и
не му е давала пари, но е обяснила, че нейна колежка е говорила с него от нейно
име и е уговорила сумата, дължима за пътуването. Обстоятелството, че сумата не
е била предварително платена не означава, че превозът е бил безвъзмезден. На
следващо място С. М. действително твърди, че не е знаела каква е точната сума, срещу която е
бил уговорен превоза, но пояснява, че съпругът ѝ се е свързал с шофьора,
тъй се е уговарял за цената на услугата и той е платил за нея и за двете
ѝ дъщери.
Предвид установеното от фактическа
страна, като провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице,
което има правен интерес от оспорването на заповедта в посочената ѝ част,
тъй като същото е собственик на автомобила, засегнат от процесната
ПАМ.
По отношение основателността на
оспорването на заповедта по т. 1, съдът съобрази следното:
На основание чл. 107, ал. 1 от Закона
за автомобилните превози принудителните административни мерки по чл. 106 и чл.
106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на
"Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или
упълномощени от него лица. Предвид заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. и мястото
на установяване на нарушението, съдът приема, че оспорената заповед е издадена
от материално и териториално компетентен орган.
С оглед съдържанието на акта съдът
приема, че е спазена установената от закона форма – чл. 107, ал. 1 от ЗАвП и
чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта са
изложени достатъчно подробно. В производството по издаването на обжалваната
заповед не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона,
която най-общо е да се гарантира сигурността и правата на превозваните лица при
извършване на обществен превоз, както и лоялната конкуренция на пазара на
превозите на пътници.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Съгласно
чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвП, за преустановяване на административните
нарушения се прилага принудителна административна мярка временно спиране от
движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да
има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма
заверено копие към лиценза на Общността.
.
Следователно
законосъобразното налагане на посочената ПАМ в конкретния случай предполага да
е безспорно установено следното: с процесното МПС да
е извършен обществен превоз на пътници без наличие заверено копие към лиценза
на Общността. Безспорно е установено по делото, че за процесното
МПС няма издадено заверено копие към лиценза на Общността. Спорът е дали е
извършен обществен превоз на пътници по смисъла на закона. Законът дефинира
самостоятелно понятията „обществен превоз“ и „превоз на пътници“ и
следователно, за да се приеме, че е извършен „обществен превоз на пътници“
следва да са изпълнени условията и на двете легални определения. Според
легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАП (в редакцията,
действаща към момента на деянието - Изм. ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020
г., бр. 108 от 2020 г.) „обществен превоз" е превоз, извършван за чужда
сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно
превозно средство. „Превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги
по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка
или срещу заплащане или икономическа облага - § 1, т. 2 от ДР на ЗАП. На свой
ред т. 56 на § 1 от ДР на ЗАП дефинира "икономическа облага" – това е всяка икономическа изгода,
която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще
избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови
ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото
действие на пазарните механизми. При тази правна уредба съдът приема, че по
делото е безспорно установено, че водачът Х. Х. с процесното
МПС е извършил обществен превоз на пътници от ФРГ до Р. България по смисъла на
закона, тъй като го е извършил срещу заплащане и при икономическа облага. Без
значение за преценката дали превозът е възмезден или не е обстоятелството кога
плащането е следвало да се извърши – преди или след осъществяване на превоза, и
от кого е било дължимо – от превозваните лица или от трето лице. Затова
възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. По изложените
съображения съдът приема, че са били налице основания за издаване на
обжалваната заповед в частта ѝ по т. 1.
По
отношение на определения срок на действие на мярката:
Предвиденият
от закона срок на мярката е следният: „до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца“. Следователно законодателят е предвидил два конкуриращи се
срока, изтичането на всеки от които преустановява действието на мярката. Съдът
приема, че посочените в закона срокове са законодателно фиксирани по отношение
на крайния момент на действието си. Крайният момент на първия срок е определяем
– до отстраняване на нарушението, което в контекста на обсъжданата нормативна
уредба следва да се разбира като издаване на заверено копие от лиценз на
Общността за процесното МПС, а крайният момент на
втория срок е определен – с изтичането на 12 месеца от налагане на
мярката.
Фиксирането
на крайния момент на сроковете от страна на законодателя означава, че при
налагане на мярката административният орган не действа в условията на
оперативна самостоятелност, а в условията на обвързана компетентност. Следователно
възпроизвеждайки текста на чл. 106 а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАП в
частта относно срока на мярката, органът не е нарушил изискването за мотивираност
на волеизявлението си и е изпълнил точно нормативното предписание. Този извод е
изведен и в Решение № 12968 от 17.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2021 г.,
VII о., докладчик председателят В. А., където подробно е мотивирано, че макар
изложеното да е в противовес на досегашната практика на ВАС, тази практика вече
се оценя като неправилна и подлежаща на изоставяне. Както се сочи в посоченото
решение „не е необходимо и допълнително указване в какво се състоят действията,
които следва да приеме адресатът, за да се счита, че е настъпило визираното в
цитираната разпоредба прекратително условие. Достатъчно ясна индиция за това е
описанието на извършеното нарушение и характера на наложената ПАМ, насочена към
превенция на нарушенията и отстраняване на вече започнали такива“; „въпросът
относно справедливостта, обосноваността и пропорционалността на предвидените в
ЗАвтП принудителни административни мерки е в компетентността на законодателните
органи на Република България. След като законодателят на този етап от развитие
на процесните обществени отношения е преценил като разумно засягането на
правната сфера на адресатите за посочения период, независимо дали деянието е
изолиран случай или трайна практиката, както и без значение от факта дали
лицето възнамерява или не да извършва обществената услуга по занятие, то
органът е длъжен да се съобрази с тази предварително определена като
интензивност принуда и да я приложи така, както е установена по нормативен път“.
По
изложените съображения съдът приема, че заповедта в оспорената част е изцяло
законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода
на делото претенцията за разноски на жалбоподателя не следва да бъде обсъждана.
Ответникът не е претендирал такива.
Предвид изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Търговище, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н.Ч. ***, действащ чрез пълномощник адв. Р.Р., срещу от заповедта за налагане на принудителна административна
мярка № РД – 14 – 3084 от 04.11.2021 г. на началника на Областен отдел
"Автомобилна администрация" – Русе в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе към Изпълнителна Агенция "Автомобилна
администрация" в частта ѝ по т. 1.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването на страните, че същото е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: