№ 1053
гр. П., 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220102347 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба от Г. ИВ. ЗДР., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Н.В.“ № 6, вх.Б, ет.3, подадена чрез пълномощник адвокат
Б.Ч. Д. от АК П., със съдебен адрес за призовки и съобщения: гр. П., ул. „Ц.С.” № 28,
кантора 17, против ЯНК. АС. Й., ЕГН **********, с адрес: с. Ю., общ. П., ул. „Т.в.“ № 7.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в
с. Ю., ул. „Ч.“ № 4, представляващ къща с двор-урегулиран поземлен имот XI-149 в квартал
24, състоящ се от 1656 кв.м. площ графично изчислен по действащия регулационен план на
с. Ю., общ. П., при съседи на имота: изток- УПИ IV- 161, УПИ V-396 и УПИ VI-397, запад-
улица, север УПИ I-150 и юг-УПИ Х-147, УПИ IX- 148 и УПИ XIII- 398, ведно с
намиращите се в него масивна жилищна сграда с един редовен и един приземен жилищен
етаж, със застроена площ 62 кв.м., едноетажна масивна сграда на площ от 10 кв.м., масивен
гараж с площ 26 кв.м. и паянтова стопанска сграда на площ от 24 кв.м, което се
установявало от приложените Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по наследство и давностно владение № 110, том IX, peг. № 14797, н.д. №
1867/13.11.2014г. на СВ при PC П. и Нотариален акт за установяване правото на
собственост-констативен № 87, том I, peг. № 945, н.д. №77/27.01.2015г. на Нотариус А.И. с
peг. № 423.
Твърди, че на север имотът му граничи с УПИ I-150 собственост на ответника-ЯНК.
АС. Й. съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 56, том II, н.д.
№ 224/2017г. на нотариус Ю.В. Й.. Сочи, че до скоро границата по дължина между техните
два имота преминавала по една стара паянтова постройка, разположена в предната част на
имота и продължаваща навътре по кирпичена ограда-зид. Сградата и зида били строени
1
преди повече от 50 години и вследствие на времето, валежите /атмосферните влияния/
същите започнали да се рушат, да се накланят в посока на имота на ищеца и заплашвали да
паднат. Ищецът твърди, че многократно оправял молби към ответника, да предприеме
някакви действия за укрепване на неговата постройка и зида, защото къща на ищеца се
намирала в непосредствена близост до границата на имотите /на около едни метър и
половина/, но останали без резултат.
Споделя, че през месец април 2020 г. част от постройката на ответника паднала върху
имот на ищеца и затрупала водомера, вещите, които бил складирал там и градинката, която
бил обособил на това място. Във връзка с това споделя й, че минути преди падането се
намирал точно на това място и много се стреснал, защото шума бил много силен и цялата
къща се разтресла. В резултат на случилото се подал жалба до РДНСК П. с вх. № 44-
1084/21.04.2020г., във връзка с която получил писмо с изх. № 44-1084-002/.07.2020г. на
РДНСК и няколко месеца след това, на място били изпратени две лица, които преместили
няколко кофи от със строителни материали намиращи се върху водомера му.
Сочи, че през зимата и пролетта на 2021 г. започнала да се срутва и останалата част
от оградата, която отново падала в неговия имот, затрупала пътеката и лозето му. Поради
това решил, че повече не можел да чака ответника да предприеме действия, защото със
затопляне на времето от строителните отломки започнали да изпълзяват змии, които
плъзнали из целия му двор. Посочва, че последното е бил сериозен проблем за него, тъй като
неговото петгодишно внуче, което всеки уикенд идвало при него се натъкнало няколко пъти
на змиите и много се уплашило, поради което родителите му забранили да ходи на гости при
ищеца. Поради тази причина ищецът наел фирма, която да извърши почистването и
извозването на строителните отпадъци /кирпичена маса/ от имота на ответника. Това се
случило преди около три седмици от датата на подаване на ИМ, като при поредния разговор
с ответника, той се съгласил да пусне багера и камиона-самосвал на „Г.Е.” ЕООД, ЕИК
********* с. Мокрище в имота си, където изчистили по-голямата част от срутената
постройка и зида. Сочи, че била останала малка част, която да извозят, но ответника решил,
че няма да ги допуска повече, защото му пречели на селскостопанската работа в двора.
Поради тази причина част от срутената стена все още стои в двора на ищеца и проблема със
змиите останал, а това му създавало сериозни проблеми с близките му. Ищецът твърди, че
също се страхувал от змии и непрекъснато се оглеждам, когато е на двора, а и се страхува,
че змиите могат да влязат в къщата, която е под нивото на земята.
Твърди, че за извършената услуга платил сумата от 1200 лева, а фирмата му издаде
Фактура № 271/28.06.2021г., ведно с платежно нареждане. Това били средства, които
заплатил, за да бъде почистен от строителни отломки УПИ I-150 - имота на ответника, което
трябвало да бъде извършено от последния.
Освен това претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в страх, стрес,
напрежение и проблеми в семейството му.
При тези твърдения е формулиран петитум, ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 1200 лева имуществени вреди за извършени от ищеца дейности по
2
почистването на имота, които ответника в качеството си на собственик на срутената сграда
и зид е трябвало да извърши, както и да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
1500 лева, неимуществени вреди, изразяващи се в страх, стрес, напрежение и проблеми в
семейството му, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното заплащане на сумите. Претендират се и разноски. Ангажира доказателства.
В проведеното последно съдебно заседание ищецът не се явява, а се представлява от
адвокат Б.Д. от АК П., който моли съда да уважи исковата претенция в цялост.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника ЯНК.
АС. Й..
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответникът не се
явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представените Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
наследство и давностно владение № 110, том IX, peг. № 14797, н.д. № 1867/13.11.2014г. на
СВ при PC П. и Нотариален акт за установяване правото на собственост-констативен № 87,
том I, peг. № 945, н.д. №77/27.01.2015г. на Нотариус А.И. с peг. № 423 се установява, че
ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Ю., ул. „Ч.“ № 4, представляващ
къща с двор-урегулиран поземлен имот XI-149 в квартал 24, състоящ се от 1656 кв.м. площ
графично изчислен по действащия регулационен план на с. Ю., общ. П., при съседи на
имота: изток- УПИ IV- 161, УПИ V-396 и УПИ VI-397, запад- улица, север УПИ I-150 и юг-
УПИ Х-147, УПИ IX- 148 и УПИ XIII- 398, ведно с намира-щите се в него масивна жилищна
сграда с един редовен и един приземен жилищен етаж, със застроена площ 62 кв.м.,
едноетажна масивна сграда на площ от 10 кв.м., масивен гараж с площ 26 кв.м. и паянтова
стопанска СГРАДА на площ от 24 кв.м. От представеното удостоверение за наследници с
изх. № 71/30.06.2021 г. на общ. П. се установява, че ищецът е наследник–син на И.В.К.,
починала на 14.03.2016 г., която е съсобственик на имотите горепосочените имот заедно с
ищеца.
От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
29.09.2017 г., № 56, том II, н.д. № 224/2017г. на нотариус Ю.В. Й. се установява, че
ответникът е собственик на УПИ I-150, в кв. 24 по плана на с. Ю., целият с площ от 1790
кв.м., ведно с построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена
площ от 78 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения, включително и паянтова
жилищна сграда - лятна кухня със застроена площ от 26 кв.м., масивна сграда-гараж със
застроена площ от 26 кв.м. при граници на имота – на изток УПИ II-159, УПИ III-160 и УПИ
IV-161, на запад- улица, на север – улица, на юг – УПИ XI-149.
По делото са представени скици на процесните имоти.
От приложената по делото жалба от ищеца против ответника до общ. П. и РДНСК П.
3
се установява, че ищецът е подал сигнал, че ответникът, откакто е закупил имота, не го е
посещавал и не се е грижил за него. Посочено е, че в резултат на това оградата, която
граничи между двата имота е започнала да се руши, а преди около седмица част от нея се
срутила върху двора и къщата на ищеца, като останалата част от оградата била
застрашително наклонена към двора на ищеца и заплашва да се срути всеки момент. От
писмо с изх. № 44-1084_002/21.07.2020 г. на общ. П. се установява, че във връзка с
горепосочената молба се установява, че е извършена проверка на място, в хода на която е
установено че в УПИ I-150 в кв.24, собственост на ЯНК. АС. Й., по данни на жалбоподателя,
на южната граница на имота с УПИ XI-149, собственост на Г.З. е имало стара паянтова
постройка, изпълнена от сурови непечени тухли „кирпич“, от която е останал южния зид,
граничещ с имота на жалбоподателя и част от западния, граничещ с улица с о.т.79-о.т.76 по
плана на с.Ю.. При срутване на южния зид, който жалбоподателят е приел за ограда,
кирпичената маса е паднала в имота му - УПИ XI-149, в зоната между жилищната сградата и
имотната граница. Във връзка с горното е уведомен Кмета на с. Ю., че следва, съгласно
дадените му правомощия и задължения, вменени със Закона за местното самоуправление и
местната администрация, да възложи почистването и извозването на строителните отпадъци
/кирпичена маса/ от разрушилата се стена, както и остатъка от западния зид към улица с
о.т.79-о.т.76 на собствениците/ползвателите на УПИ 1-150 в кв.24 по плана на с.Ю..
Посочено е, че след почистването на терена да се състави констативен протокол, придружен
от снимков материал, който да се представи в стая 607 в сградата на Община П. за
приключване на преписката.
По делото е приета като писмено доказателство фактура № ********** от 28.06.2021
г., от която се установява, че ищецът дължи сумата в размер на 1200 лева с ДДС на „Г.Е.“
ЕООД за извършени от последния дейности по почистване и извозване на строителни
отпадъци /кирпичена маса/ на УПИ I-150 в кв.24 по плана на с. Ю. от паднала стена.
Представена е вносна бележка, от която се установява, че ищецът е превел горепосочената
сума на 28.06.2021 в полза на „Г.Е.“ ЕООД.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани свидетелите -
Х.А.Н. и Д.П.Д..
Свидетелката Н. споделя, че познава ищеца от 11 година, а ответника го е виждала
само 2-3 пъти. Изяснява, че между имотите на страните имало кирпичена ограда, която била
паднала в началото на миналата година, повлечена от навес намиращ се в имота на
ответника. Сочи, че значителна част от оградата паднала в двора на ищеца – „Там, където е
падналото, Ж. имаха постройка от дървета, където си държеше градински инструменти за
поддържането на двора. В последствие разбрахме, че там им е и водомерът, който в
последствие трябваше да го изровят, за да се отчита водата.“. Посочва, че ищецът е бил в
двора непосредствено преди срутването на оградата, след което чул силния трясък. Споделя,
че не е присъствала на самото падане на оградата, като това го разбрала от ищеца. Изяснява,
че отпадъците стояли дълго време, като били изчистени тази година, по инициатива на
ищеца, тъй като ответникът не искал. Сочи, че ответникът дал съгласието си багерът да
4
мине през неговия двор, тъй като имал излаз към улицата, като в последствие оттеглил
съгласието си, тъй като му се разоравал двора. Споделя, че след падането на „дувара“
ищецът имал и друго проблеми, като изяснява тяхното естество – „плъзнали змии, Ж. се
затварял в къщата си, тъй като го е било много страх“. Във връзка с тях имал и проблеми с
дъщеря си, тъй като неговото внуче А. видяло змия и се уплашило. Поради тази причина
ищецът е стоял сам в дома си, без да идват на гости дъщеря му и внучето. Споделя, че
сумата за изчистването на отпадъците била заплатена от ищеца.
От показанията на свидетелката Димитрова се установява, че познава страните по
делото, както и че между имотите им имало ограда и на нея навес, който бил в двора на
Янко. Изяснява, че миналата година навесът паднал и заедно с него и оградата, като по
време на падането, ищецът бил в къщата си. Споделя, че ищецът е говорил с ответника да
изчистят отпадъка, но нищо не било станало, поради което ищецът е поел инициатива и
извикал багер, като последният платил и паричната сума за извършената работа по
почистването. Сочи, че след падането им се появили змии, от които ищецът много се
уплашил – затворил прозорците и вратите. Бил се уплашил най-много за внучето си, като
също имал и разправии с дъщеря си, която му казала, че няма да води детето, докато това се
оправило.
Съдът кредитира показанията на свидетели в цялост като логични последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл.61, ал.2 ЗЗД и по чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на сумите.
Воденето на чужда работа без пълномощие /чл. 60 – чл. 62 от ЗЗД/ е извъндоговорен
източник на облигационни отношения и представлява доброволно извършване на чужда
работа без натоварване /възлагане/. Воденето на чужда работа без поръчка, е законово
облигационно отношение, което възниква в случаите, когато едно лице, наречено (гестор)
съзнателно предприема извършване на чужда работа. Правоотношението се поражда между
него и лицето, в чиято правна сфера са извършени действията, което е наречено
заинтересовано лице (доминус). По силата на това правоотношение гесторът, който навлиза
и засяга чужд кръг от права и интереси, трябва да положи дължимата грижа и да извърши
съответните действия, а заинтересованото лице се задължава да плати направените разноски.
Водене на чужда работа и в свой интерес /чл.61, ал.2 ЗЗД/ е налице, когато едно лице
предприема извършването на действия /фактически или правни/ за друго лице, като съзнава,
че управлява чужда работа, без да е натоварено, но действията се извършват не само в чужд,
а и в собствен интерес. Съгласно чл.61, ал.2 ЗЗД, ако работата е била предприета и в
собствен интерес, заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването му./ в този
смисъл решение № 132/9.11.2009г. на ВКС по т.д. № 563/2008г., I т.о., ТК/.
В случая и предвид изложените в исковата молба твърдения и събраните по делото
5
доказателства, съдът приема, че е изправен пред хипотезата на извършване на действие от
страна на ищеца в интерес на ответника и при наличие на интерес и на самия ищец /с цел
премахването на строителната маса, която е благоприятствала появяването на змии./
В подкрепа на твърдението на ищеца, че именно той е платил на „Г.Е.“ ЕООД сумата
в размер на 1200 лева с ДДС за почистването на строителния отпадък е вносна бележка от
28.06.2021 г. на „Райфайзен банк“ ЕАД, както и показанията на разпитаните свидетели. От
страна на ответника не бяха ангажирани никакви доказателства, че е заплатил
претендираната сума. Не бяха направени и никакви възражения досежно предприетите
действия от страна на ответника по почистването на строителните отпадъци.
Гестията възниква при наличие на следните елементи: действие на управление на
чужда работа; чужд интерес и собствен интерес на гестора; намерение да се обслужи чужд
интерес; липса на възлагане от доминуса. В конкретния казус тези елементи са налице –
ищецът е извършил действия по управление на чужда работа- тази на ответника – да
изчисти по-голямата част от строителните отпадъци от срутената постройка и зида на
ответника, като последният е следвало да стори това. Налице, според настоящата инстанция,
е и интерес на ищеца от тяхното премахване, обусловено от стремежа му да премахне
строителните отпадъци, които са благоприятствали появяването на змии. Освен това е
налице и ясно намерение да се обслужи чуждият интерес, като не е имало възлагане от
доминуса. Установи се и размерът на направените разходи от ищеца за тяхното почистване
– 1200 лева. Тук е моментът да се посочи, че именно с тази сума ответникът се е обогатил,
тъй като тази сума би заплатил, ако бе извършил сам работата.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл.61, ал.2 ЗЗД следва да
бъде уважен в цялост.
По отношение на предявения иск за неимуществени вреди.
Ищецът следва да установи че е претърпял конкретни вреди с неимуществен
характер, размерът на неимуществените вреди, причинната връзка между деянието и
претърпените вреди - че неимуществените вреди се явяват непосредствена последица от
осъщественото от ответника противоправно поведение.
Съдът намира, че ищецът успя да проведе надлежно доказване, че е претърпял
неимуществени вреди изразяващи се в страх, стрес, напрежение и проблеми в семейството
му. От разпитаните свидетели по категоричен начин се установи, че при падането на
постройката и зида на ответника, ищецът се е уплашил. Доказа се, че строителните отпадъци
са благоприятствали появяването на змии, в резултат на което ищецът е изпитвал страх,
както за себе си, така и за внучето си. Доказа се, че в резултат на бездействието на ответника
ищецът е имал скандали с дъщеря си, която е забранила на детето да посещава дядо си –
ищеца, докато не се справи с появилите се змии. Установи се ищецът е провеждал разговори
с ответника за предприемане на действията за почистването на строителните отпадъци,
както и че е сезирал общ. П. и РДНСК П.. Според настоящия състав изложените факти и
обстоятелства обуславят нормалните психически страдания и стрес за периода на
бездействие. Липсата на нормална адекватна реакция на ответника в продължение на около
6
една година са поставили ищеца в едно състояние на непрекъснато притеснение и стрес от
настъпването на вреди, като процесните или по-сериозни, застрашаващи здравето на
членовете на неговото семейство, включително и неговия внук А., който е видял змията.
Неотстраняването на потенциална опасност – строителните отпадъци, благоприятстващи
появяването на змии, задължение за което има ответникът, е факт, който създава психически
страдания и стрес, които и всеки един български гражданин с нормална психика би изпитал
в подобна ситуация.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. С Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на
Върховния съд, са дадени надлежни разяснения за критериите, от които следва да се
ръководи съда при определяне на размера на обезщетението по справедливост. Според
мотивите в посоченото постановление, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В тази
връзка, съдът извърши и подробната преценка на всички обективни обстоятелства, които
следва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението, а именно:
причинения стрес на ищеца, страх, напрежение и проблеми в семейството му, търпени през
един не малък период от време. След като съобрази посочените по-горе обстоятелства,
настоящият състав намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД би било обезщетение
в размер на сумата от 800 лева.
С оглед уважаване на главните искове, като законова последица следва да се уважи и
акцесорното искане за присъждане на законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 05.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените от него разноски за ДТ и заплатено адвокатско възнаграждение.
Първият иск е уважен, поради което на ищеца следва да се заплатят разноски в размер на 50
лева ДТ и 300 лева адвокатско възнаграждение /в пълномощното е уговорено
възнаграждение в общ размер на 600 лева без да е уговорено каква сума е за иска по чл.61,
ал.2 ЗЗД и за иска по чл.45 ЗЗД. Поради тази причина съдът приема, че дължимото
възнаграждение по всеки един от исковете е в размер на по 300 лева/. ПО предявения иск по
чл.45 ЗЗД ответникът дължи сума в размер на 32 лева за ДТ и 159,99 лева за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска или общо сумата в размер на 541,99
лева по двата иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, но не
претендира такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЯНК. АС. Й., ЕГН **********, с адрес: с. Ю., общ. П., ул. „Т.в.“ № 7, на
основание чл.61, ал.2 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на Г. ИВ. ЗДР., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул. „Н.В.“ № 6, вх.Б, ет.3, сумата в размер на 1200 лева /хиляда и двеста лева/, в едно със
7
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 05.07.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЯНК. АС. Й., ЕГН **********, с адрес: с. Ю., общ. П., ул. „Т.в.“ № 7, на
основание чл.45 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на Г. ИВ. ЗДР., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„Н.В.“ № 6, вх.Б, ет.3, сумата в размер на 800 лева /осемстотин лева/ неимуществени вреди,
изразяващи се в страх, стрес, напрежение и проблеми в семейството, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 05.07.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, като отхвърля иска за заплащане на сумата над 800 лева до
претендирания размер от 1500 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЯНК. АС. Й., ЕГН **********, с адрес: с. Ю., общ. П., ул. „Т.в.“ № 7, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Г. ИВ. ЗДР., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул. „Н.В.“ № 6, вх.Б, ет.3, сумата в общ размер от 541,99 лева, сторени от ищеца разноски в
производството, съразмерно на уважената част от предявените искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8