Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1567 Година 2018, 04.07. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

на 04.04.2017 година

в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

с участието на прокурора ВАНЯ ГРУЕВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 1800 по описа за 2014 година и като обсъди

Жалбоподателят “**“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ********, представлявано от управителя К.Д., чрез процесуалния си представител адв.П.К., със съд.адрес ***, Адвокатска Кантора, е оспорил Ревизионен акт /РА/ № ********* от 20.03.2014г., издаден на основание чл. 119 ал.2 от ДОПК /в редакцията на закона в сила до 31.12.2012г./ от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 532 от 03.06.2014г. на Директор Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” /ОДОП/ – Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА установените задължения по ЗДДС в размер общо на 23 855 739,91 лева от които главница в общ размер на 17 085 573,96 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 6 770 165,85 лева.

В жалбата се твърди, че РА е незаконосъобразен и неправилен, поради допуснати процесуални нарушения, конкретно неспазване принципите на обективност /чл.3 ал.1 от ДОПК/, служебно начало /чл.5 от ДОПК/, на добросъвестност и право на защита /чл.6 от ДОПК/ и на законност /чл.2 отн ДОПК/, вкл. и при нарушение нормите на чл.112 – чл.114 от ДОПК и на чл.119 от същия кодекс, както и при неправилно приложение на материалния закон, за което са изложени подробни съображения в жалбата. Конкретно се поддържа тезата, че в хода на ревизията като цяло, а при издаването на РА органите по приходите незаконосъобразно са приели: 1. Че в случая не са на лице доказателства които да квалифицират дейността на дружеството като посредник в тристранни операции по смисъла на чл.15 от ЗДДС, респ. че неправилно е прието че в случая не са представени необходимите доказателства по чл.9 ал.2 от ППЗДДС за да се приложи правилото на чл.62 ал.5 от ЗДДС, което е формирало и неправилен извод за приложение на нормата на чл.62 ал.2 от ЗДДС; 2. Че по втората група доставки при които е на лице износ на стоките извън митническата територия на съюза не са на лице документите изброени в чл.21 от ППЗДДС за да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗДДС. Отделно от това се настоява и че дори и да се споделят изводите на органите по приходите то за дружеството би било на лице ВОП по всяка една от доставките, по които е получател и следва да се приложи правилото на чл.73а от ЗДДС като му се признае и корелативното право на данъчен кредит, при което би се стигнало до липсата на задължения за внасяне към фиска. В резултат на изложеното се поддържа тезата, че неправилно и незаконосъобразно са определени и процесните задължения към бюджета. В жалбата не са изложени каквито и да било аргументи относно отказаното право на данъчен кредит в хода на ревизията, по повод на което са определени и част от процесните, оспорени пред съда задължения по ЗДДС. Настоява се за отмяна на РА в посочените негови части и за присъждане на сторените в процеса разноски. Подробни съображения са изложени в хода на процеса, както и в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “ОДОП”–Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалните си представител юрк.Г. и юрк.Г., моли съда да приеме, че РА е издаден от компетентен за това орган, както и че при определяне на задълженията към бюджета е спазен процесуалния и материалния закон, поради което и се настоява за отхвърлянето на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в хода на процеса и в представените писмени защити.

Окръжна Прокуратура–гр.Пловдив, застъпва становище за основателността на жалбата, с аргументи от чл.73а от ЗДДС.

Пловдивският Административен Съд– Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Жалбата като подадена при правен интер,в законоустановения за това срок и подлежащ на оспорване пред съд РА е процесуално ДОПУСТИМА.

ПО СЪЩЕСТВО.

Относно процедурата по издаване на РА и възраженията за допуснати процесуални нарушения.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1005149/15.12.2010г. на компетентния за това орган /така заповеди и приложения към тях на л.12-28/ – Началник Сектор „Ревизии“, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Пловдив /л.8703/ било образувано ревизионно производство, насочено към установяване на публични задължения – част от които и процесните такива за данък добавена стойност /ДДС/ за периода 01.12.2007г.- 31.12.2010г., на жалбоподателя със срок на приключване 3 – месеца считано от връчването й на ревизираното лице, което е редовно сторено на дата 04.01.2011г. /така разписката към ЗВР/. Тук е мястото да се посочи, че е спазен срокът по чл.109 от ДОПК за образуване на ревизионното производство.

Със ЗВР № 1101233/10.03.2011г. на органа по възлагане в ревизиращия екип е включен и С.М.З. – ст. инспектор по приходите, като срокът на производство не е удължаван. Тази заповед също е редовно връчена на адресата й на 10.03.2011г. /л.8697/.

Със ЗВР № 1101598/01.04.2011г. срокът за извършване на ревизията е удължен до 04.05.2011г., както и е променен екипът, извършващ ревизията, като е изключена Л.Г.Ш. – инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив. И тази заповед е връчена на ревизирания субект /л.8693/.

Със ЗВР № 1102129/03.05.2011г. на органа възложил ревизията срокът й е продължен до 04.06.2011г., която заповед също е редовно връчена на ревизирания субект /л.8690-8691/.

Със ЗВР № 1102698/03.06.2011г., също на органа възложил ревизията, срокът на последната е удължен до 04.07.2011г., която заповед е редовно връчена на ревизирания субект /л.8687-8688/.

Със ЗВР № 1103327/04.07.2011г., също на органа възложил ревизията, срокът на последната е удължен до 04.08.2011г., която заповед е редовно връчена на ревизирания субект /л.8681-8682/.

Със ЗВР № 1103897/04.08.2011г., на А.Б. – главен инспектор по приходите в Дирекция Контрол при ТД на НАП – Пловдив /действаща в хипотезата на заместване на органа възложил ревизията съобразно Заповед № РД-09-1#3 от 10.03.2011г. за допълване на Заповед № РД-09-1 от 04.01.2010г., на Директора на ТД на НАП – Пловдив, ведно с Приложение № 1 и Приложение № 2 към същата, л.16-17/, срокът на последната е удължен до 04.09.2011г., която заповед е редовно връчена на ревизирания субект /л.8677-8678/.

Тук е мястото да се посочи, че до тук в пълнота са спазени приложимите разпоредби на чл.114 от ДОПК /в редакцията в сила до 31.12.2011г./, като в случаи като процесния нормата на чл.114 ал.3 от ДОПК /в посочената редакция/, гласеше, че „Когато през ревизирания период са извършени по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност вътреобщностни доставки, вътреобщностни придобивания или доставки с място на изпълнение на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, срокът по ал.1 е до 6 месеца, а срокът по ал. 2 е до два месеца“. Съобразно изложеното по-горе срокът на ревизионното производство до този момент е общо именно 8 месеца.

По повод Искане за продължаване срока за извършване на ревизията изх. № К357 от 22.08.2011г. на ръководителя на ревизионното производство /л.8675/ от страна на Директора на ТД на НАП – Пловдив до Изпълнителния Директор на НАП – гр.София е отправено мотивирано искане за продължаване срока за извършване на ревизията изх. № 04-01-2761 от 24.08.2011г. /л.8671 и сл./ за удължаването на срока на ревизионното производство със шест месеца на основание чл.114 ал.4 от ДОПК или до 04.03.2012г., по повод на което е издадена и Заповед № ЦУ – 362 от 25.08.2011г. на Изпълнителния Директор на ЦУ на НАП – София, с която на основание чл.114 ал.4 от ДОПК срокът на ревизионното производство е удължен до 04.03.2012г. /л.8669/, т.е. в рамките на законоустановения такъв в чл. 114 ал.4 от ДОПК и тази заповед е редовно връчена с писмо с обратна разписка /л.8669-гръб/. Тук е мястото да се посочи и че въз основа на тази заповед е издадена и ЗВР № 1104493 от 03.09.2011г. на органа възложили ревизията, с която е посочено че срокът й се удължава до 04.03.2012г. /последното съдът следва да отбележи, че не е част от фактическия състав на чл.114 ал.4 от ДОПК, но по същество не води до нарушаване на процедурата по удължаване срокът на ревизионното производство/.

Последвало е ново Искане за продължаване срока за извършване на ревизията изх. № К339 от 22.02.2012г. на ръководителя на ревизионното производство /л.8658/ въз основа на което от страна на Директора на ТД на НАП – Пловдив до Изпълнителния Директор на НАП – гр.София е отправено мотивирано искане за продължаване срока за извършване на ревизията изх. № 04-01-489 от 23.02.2012г. /л.8658 и сл./ за удължаването на срока на ревизионното производство с още осем месеца на основание чл.114 ал.4 от ДОПК или до 02.11.2012г., по повод на което е издадена и Заповед № ЦУ – 121 от 28.02.2012г. на Изпълнителния Директор на ЦУ на НАП – София, с която на основание чл.114 ал.4 от ДОПК срокът на ревизионното производство е удължен до 02.11.2012г. /л.8656/, т.е. в рамките на законоустановения такъв в чл.114 ал.4 от ДОПК и тази заповед е редовно връчена по реда на чл.30 ал.6 от ДОПК /писмено потвърждение на л. 8653 от делото/. Тук е мястото да се посочи и че въз основа и на тази заповед е издадена и ЗВР № 1201168 от 02.03.2012г. на органа възложили ревизията, с която е посочено че срокът на същата се удължава до 02.11.2012г. /последното съдът следва да отбележи, че не е част от фактическия състав на чл.114 ал.4 от ДОПК, но по същество не води до нарушаване на процедурата по удължаване срокът на ревизионното производство/, като и тази заповед е връчена редовно на лицето /така обратна разписка на л.8652/.

Последвало е ново Искане за продължаване срока за извършване на ревизията изх. № К1208 от 22.10.2012г. на ръководителя на ревизионното производство /л.8648/ въз основа на което от страна на Директора на ТД на НАП – Пловдив до Изпълнителния Директор на НАП – гр.София е отправено и мотивирано искане за продължаване срока за извършване на ревизията изх. № 04-01-2491 от 26.10.2012г. /л.8644/ за удължаването на срока на ревизионното производство с още шест месеца на основание чл.114 ал.4 от ДОПК или до 02.05. 2013г., по повод на което е издадена и Заповед № ЦУ – 303 от 31.10.2012г. на Изпълнителния Директор на ЦУ на НАП – София, с която на основание чл.114 ал.4 от ДОПК срокът на ревизионното производство е удължен до 02.05.2013г. /л.8647/, т.е. в рамките на законоустановения такъв в чл.114 ал.4 от ДОПК и тази заповед е редовно връчена с писмо с обратна разписка. Отново въз основа и на тази заповед е издадена и ЗВР № 1205195 от 01.11.2012г. на органа възложили ревизията, с която е посочено че срокът на същата се удължава до 02.05.2013г. /последното съдът следва да отбележи, че не е част от фактическия състав на чл.114 ал.4 от ДОПК, но по същество не води до нарушаване на процедурата по удължаване срокът на ревизионното производство/, и тази заповед е връчена редовно на лицето /така обратна разписка на л.8643/.

Последвало е ново Искане за продължаване срока за извършване на ревизията изх. № К1748 от 11.04.2013г. на ръководителя на ревизионното производство /л.8640/, по което не са предприети последващи действия.

С Искане изх. № К239 от 22.04.2013г. на ръководителя на ревизиращия екип е поискано спиране на ревизионното производство поради неполучени отговори по молбите за международно сътрудничество /л.8637 и сл./ въз основа на което със Заповед № 1300150 от 22.04.2013г. на органа възложил ревизията производството по същата е спряно на основание чл.34 ал.1 т.2 от ДОПК считано от 22. 04.2013г. без определен срок /л.8635/. Тази заповед е редовно връчена по реда на чл.30 ал.6 от ДОПК /л.8629/ и няма данни да е била оспорена в законоустановения за това срок пред компетентния Административен съд.

Със Заповед № 1306462-В от 27.12.2013г. на органа възложил ревизията, производството е възобновено, а със ЗВР № 1306465 от 27.12.2013г. на същия орган е посочено, че срокът му е до 06.01.2014г. /и тези заповеди са редовно връчени на проверяваното лице с писма с обратни разписки, л.8625-8628, а и по реда на чл.30 ал.6 от ДОПК, л.8623 и сл./.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от проверяващите органи по приходите № 1306465 от 20.01.2014г. /л.110 и сл. от делото/.

Против така съставения РД не е подадено Възражение по чл.117 ал.5 от ДОПК, въпреки че с искане вх.№ Рев41 от 5.02.2014г. на управителя на „**“ООД е поискано, съответно с Решение № 1400152 от 07.02.2014г. на ръководителя на екипът, извършващ ревизията, срокът за депозиране на такова е удължен до 06.03.2014г. вкл., който акт също е редовно връчен на лицето /л.98 и сл./.

Със Заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К 1306465 от 21.01.2014г. /л.82/ органът, възложил ревизията, определил съгласно чл.119 ал.2 ДОПК /редакция преди изменението на чл.119 в сила от 01.01.2013г./, компетентния да издаде ревизионния акт орган, а именно един от органите по приходите, съставил ревизионния доклад – главен инспектор Красимира Делчева. Тук следва да се посочи, че съвместяването на двете качества /съставител на ревизионния доклад и на ревизионни акт/ не влияе върху законосъобразността на оспорвания административен акт.

Въз основа на така съставения РД, от страна на определения за това компетентен орган, бил съставен и процесният РА, с който на жалбоподателя са определение и спорните публични задължения за данък добавена стойност, ведно с прилежащите им лихви за забава.

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт бил обжалван пред Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155 ал.1 ДОПК постановил и решението си под № 532 от 03.06.2014г., с което е потвърдил ревизионния акт в оспорената му част – относно установените задължения на „**“ООД по ЗДДС – главници и лихви. В останалата му част – относно определените задължения по ЗКПО, ведно с прилежащите им лихви за забава РА не е оспорен и е влязъл в сила, поради което не е предмет и настоящия съдебен контрол.

Предвид твърденията в жалбата за допуснати процесуални нарушения съобразно описаната до тук фактическа обстановка следва да се посочи следното.

На първо място и за прецизност следва да се посочи, че ревизията е възложена преди 01.01.2013 г., а РА издаден след тази дата, при което на осн. § 35 от ПЗР към ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 01.01.2013 г.), компетентния да издаден РА орган се определя по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в редакцията преди 01.01.2013г., тоест със ЗОКО издадена от органа по възлагане. При издаване на процесния РА този ред е спазен. В този смисъл и неоснователно в жалбата се твърди, че е нарушено изискването на чл.119 от ДОПК /междувпрочем и в какъв аспект точно не е формулирано – оплакването е изключително бланкетно/.

На следващо място по също бланкетното твърдение в жалбата, че били „нарушени изискванията на чл.112-114 от ДОПК/.

Изискването на чл.112 ал.1 от ДОПК за образуване на ревизионното производство със ЗВР повече от очевидно е спазено, като в съответствие с нормата на чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК всяка една от посочените по-горе ЗВР, вкл. заповедта за спиране, респ. за възобновяване на ревизията, е издадена от орган, определен от Териториалния Директор на ТД на НАП – Пловдив съобразно приложените на л.12-28 заповеди, съответно в хипотезата на чл.114 ал.3 от ДОПК – от органа, овластен с изричната разпоредба на закона.

Всяка една от коментираните заповеди има нормативно определеното съдържание в нормата на чл.113 ал.1 от ДОПК, спазено е изискването на чл.113 ал. 3 от ДОПК, съответно е редовно връчена на проверяваното лице в съответствие с изискването на чл.113 ал.2 от ДОПК.

В пълнота са спазени и сроковете по чл.114 от ДПОК за приключване на ревизионното производство.

               Отново следва да се подчертае, че към датата на възлагане на ревизията редакцията на чл.114 ал.3 от ДОПК съгласно доп. с ДВ бр.108 от 2007г. имаше следното съдържание „Когато през ревизирания период са извършени по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност вътреобщностни доставки, вътреобщностни придобивания или доставки с място на изпълнение на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, срокът по ал. 1 е до 6 месеца, а срокът по ал. 2 е до два месеца“. Или в случаи като процесния срокът по ал.1 на чл.114 от ДОПК е 6 месеца, респ. същият може да бъде удължен с още 2 месеца.

               Цитираната разпоредба е в сила до отмяната й с изм. на ДОПК с ДВ бр.99 от 2011г., в сила от 01.01.2012г.

               Каза се в процесния случай ревизионното производство е възложено със ЗВР от 15.12.2010г., която е връчена на 04.01.2011г., от който момент е започнал да тече срок за приключване не ревизията, който е последователно удължаван със заповеди на органа възложил ревизионното производство, последната от които от дата 04.08.2011г., с която същият е удължен до 04.09.2011г., т.е. точно в рамките на законоустановения такъв /общо 8 месеца/ с нормата на действащата към този момент редакция на чл.114 ал.3 във вр. с ал.1 и ал.2 от ДОПК.

               След тази дата срокът на ревизията е последователно удължаван с посочените по-горе Заповеди на ИД на ЦУ на НАП, последната от които от 31.10. 2012г., считано до 02.05.2013г., в пълно съответствие с нормата на чл.114 ал.4 на ДОПК, като общият срок на ревизионното производство не е надвишил по този начин 3-годишният срок.

               Разбира се посочи се по-горе на 22.04.2013г. ревизията е била спряна, към която дата е оставал период от 10 дни от така определения срок, след което – възобновена на 27.12.2013г. и с нарочна заповед е посочено, че в следствие на това срокът за извършването й ще изтече на 06.01.2014г. /т.е. точно 10 дни след възобновяването й/.

               Или в обобщение не се констатираха каквито и да било нарушения на нормите на чл.112 – чл.144 от ДОПК, а и на тази на чл.119 от ДОПК в приложимите им редакции, цитирани по-горе, и блакетното твърдения за това в жалбата не се възприема от съда.

               На следващо място в жалбата се твърди допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, свързани с нарушения на основните принципи в данъчния процес, формулирани в чл. 3, чл.5, чл.6 и чл.2 от ДОПК.

Всъщност такива нарушения съдът не констатира – така органите по приходите в рамките на развилото се ревизионно производство са осигурили на ревизирания субект в достатъчна степен правото му на защита – изисквани са относимите към спора доказателства, за което са редовно връчвани ИПДПОЗЛ, удължавали са в тази връзка предоставените срокове, изискали са информация от трети страни – включително и по пътя на осъществен обмен на информация с друга държава-членка, обсъдили са в съвкупност и поотделно всички събрани в хода на ревизията доказателства и въз основа на същите са формирали и изводите си от фактическа и правна страна, като правилността на същите ще бъде коментира при разрешаване на въпроса за материалната законосъобразност на РА.

Всички изложено налага да се приеме, че са спазени в пълнота основните принципи на законност, обективност, служебно начало и гарантиране правото на защита на ревизирания субект, като възраженията за противното не се споделят от състава на съда.

Отделно от това като инстанция по същество /чл.160 ал.1 от ДОПК/, съдът не може дори и при констатирани известни пропуски в процесуалните действия на органите по приходите, които не водят до опорочаване на издадения РА до степен на нищожност, да отмени същият само на това основание, а следва да разреши правния спор по същество.

Всъщност основният спор по делото е свързан с материалната законосъобразност на процесния РА.

I. На първо място с оспорения РА на “**”ООД са определени допълнителни задължения за ДДС за внасяне, ведно с прилежащи лихви за забава във връзка декларираните от него сделки като посредник в т.нар. от националния законодател „тристранни операции“ към 26 чуждестранни дружества, регистрирани в други държави-членки от ЕС.

В по-общ план следва да се посочи, че съгласно чл.15 от ЗДДС „тристранна операция“ е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки, за които са налице едновременно следните условия: регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник) - в случая „**“ООД, регистрирано за целите на ДДС в България, което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ); стоките се транспортират директно от А до В; посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В; придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.

Съгласно чл.17 ал.3 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна операция е държавата членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС.

Съгласно чл.82 ал.3 от ЗДДС, данъкът е изискуем от придобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл.15 от ЗДДС.

Най-сетне съгласно чл.62 ал.5 от ЗДДС мястото на изпълнение на ВОП няма да е на територията на страната, а ще е на територията на съответната държава където стоките пристигат, ако са налице следните условия: българският посредник придобива стоките под идентификационния си номер по чл.94 ал.2; българският посредник осъществява последваща доставка на стоките до съответната фирма - придобиващ в тристранната операция; българският посредник издава фактура за доставката, отговаряща на изискванията на чл.114 от ЗДДС, в която посочва, че е посредник в тристранна операция, и че данъкът по доставката се дължи от съответната фирма-придобиващ.

В тези случаи съгласно чл.114 ал.3 от ЗДДС /в редакцията при приемането на закона в сила до изм. с ДВ бр.94 от 2010г. в сила от 01.01.2011г./ във фактурата като основание за неначисляване на данъка се посочва "чл.28с(Е) (3) 77/388/ ЕЕС“; българският посредник декларира доставката до съответната фирма – придобиващ във VIES – декларацията за съответния данъчен период.

Ако изброените условия са налице, то мястото на изпълнение ще е в съответната държава където пристига стоката и българският посредник се освобождава от облагане на ВОП в тази държава членка, а и в РБългария.

Документите, с които трябва да разполага посредникът в тристранната операция за доказване, че мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е в държавата-членка на пристигане на стоките /обстоятелствата по чл.62 ал.5 от закона/, са посочени в чл.9 ал.2 от ППЗДДС /съгласно изричната норма на чл.62 ал.6 от ЗДДС, като противно на изложено в жалбата, именно законът посредством това препращане урежда необходимия набор от документи, изискани в хода на ревизията от органите по приходите/.

Интересуващата ни редакция на чл.9 ал.2 от ППЗДДС (тази след изм. с ДВ бр.101 от 2006г. до изм. с ДВ бр.10.2011г. в сила от 01.02.2011г.) гласеше следното:

„За доказване на обстоятелствата по чл.62 ал.5 от закона, посредникът в тристранна операция следва да разполага със следните документи:

1. Фактура, издадена от прехвърлителя в тристранна операция, в която е посочен идентификационния номер по ДДС по чл.94 ал.2 т закона на посредника;

2. (доп – ДВ бр.101 от 2006г) фактура по чл.79 ал.2 т.1, издадена от посредника в тристранната операция, в която е посочен ДДС номерът на придобиващия в тристранната операция, издаден от държавата членка, където стоките пристигат;

3. VIES-декларация за съответния данъчен период, в която е декларирана доставката, във връзка с която е издадена фактурата по т.2;

4. Писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени.“

Следователно, за да е налице тристранна операция следва да са изпълнени кумулативно посочените условия по чл.15 от ЗДДС, за да се приеме, че доставката е с място на изпълнение на територията на съответната държава-членка където стоката пристига, т.е. да се освободи посредникът от задължението си за начисляване на ДДС, следва да са доказани и обстоятелствата по чл.62 ал.5 от ЗДДС и то посредством документите, изрично предвиден в нормата на чл.9 ал. 2 от ППЗДДС /в посочената й редакция/, като доказателствената тежест лежи изцяло в ревизирания субект, което изрично му бе указано с разпореждане на настоящия състав на съда. В противен случай следва да бъде приложено правилото на чл.62 ал.2 от ЗДДС.

С цитираните норми са транспонирани съответните разпоредби на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 Ноември 2006г. относно общата система на данък добавената стойност /нарича по-долу само Директива 2006/112/ЕО/.

Съгласно чл.141 от Директива 2006/112/ЕО „Всяка държава-членка взема специални мерки, за да гарантира, че ДДС не се начислява върху вътреобщностните придобивания на стоки на нейна територия, извършени в съответствие с чл. 40, когато са изпълнени следните условия:

а) придобиването на стоките се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в съответната държава-членка, а е идентифицирано за целите на ДДС в друга държава-членка /т.нар. „посредник“ според терминологията на ЗДДС, бел.моя/;

б ) придобиването на стоките се извършва за целите на последващата доставка на тези стоки в съответната държава-членка от данъчно-задълженото лице, посочено в буква а);

в ) стоките, придобити по този начин от данъчнозадълженото лице, посочено в буква а), се изпращат или превозват директно от държавата-членка, различна от тази, в която е идентифицирано за целите на ДДС, до лицето, за което то трябва да извърши последваща доставка;

г ) лицето, до което се извършва последващата доставка, е друго данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в съответната държава-членка /т.нар. придобиващ според ЗДДС, бел.моя/;

д ) лицето, посочено в буква г), е определен в съответствие с член 197 като платец на дължимия ДДС върху доставката, извършена от данъчнозадълженото лице, което не е установено в държавата-членка в която се дължи данъка.“

От своя страна чл.197 от Директива 2006/112/ЕО /в приложимата редакция до изменението с Директива 2010/45/ЕС на съвета от 13 Юли 2010 година за изменение на Дирекция 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране/определя, че „ДДС се дължи от лицето, на което се доставят стоките, когато са изпълнени следните условия:

а ) облагаемата сделка е доставка на стоки, извършена в съответствие с условията, предвидени в чл.141;

б ) лицето, на което се доставят стоките, е друго данъчнозадължено лице, или данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, в която се извършва доставката;

в ) фактурата, издадена от данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка на лицето, на което са доставени стоките, се изготвя в съответствие с чл.220-236“.

Всъщност единственото изменение на последно цитираната общностна норма е относно съдържанието на чл.197 параграф 1 буква в), която с цитираната Директива 2010/45/ЕС е заменена със следното: „в ) фактурата, издадена от данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка на лицето,на което са доставени стоките се изготвя в съответствие с глава 3, раздели 3-5“.

Или общностният законодател не борави с термина „тристранни операции“, като в случая първата група доставки /между „прехвърлителя“ и „посредника“, съобразно терминологията на ЗДДС/ ще попадне в приложното поле на чл.138 параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, на която вътреобщностна доставка ще отговаря вътреобщностно придобиване /осъществено от т.нар. посредник/, така както същото е определено в чл.20 от Директива 2006/112/ЕО, чието място на изпълнение в общата хипотеза е там където завършва изпращането или превозът на стоките до лицето, което ги придобива /чл. 40 от Директива 2006/112/ЕО/. Отново в общата хипотеза на осъществено ВОП в случаите в които придобиващото лице не е идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка където завършва изпращането или превозът на стоките, чл.41 от Директива 2006/ 112/ЕО въвежда правилото,че мястото на ВОП на стоките се счита, че се намира на територията на държавата-членка, която е издала данъчния идентификационен номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването, освен ако това лице не установи, че ДДС е бил приложен в съответствие с чл.40.

Изключение от посоченото правило е формулирано в чл.42 от Директива 2006/112/ЕО съобразно което, и в случаи като процесните, „Член 41 първа алинея не се прилага и ДДС се счита за приложен за вътребщностното придобиване на стоки в съответствие с член 40 като са изпълнени следните условия : а ) лицето, придобиващо стоките /т.е. т.нар. „посредник“ по терминологията на ЗДДС, бел. моя/, установи, че е извършило вътреобщностно придобиване за целите на последваща доставка на територията на държавата-членка идентифицирана в съответствие с член 40, за която лицето, за което е извършена доставката /т.е. т.нар. „придобиващ“, бел.моя/, е определено в съответствие с член 197 като платец на ДДС; б ) лицето, придобиващо стоките /т.е. т.нар. „посредник“, бел.моя/, е удовлетворило задълженията, изложени в чл.265 по отношение на представянето на обобщена декларация.“.

Или в обобщение в случая чл.141 от Директива 2006/112/ЕО въвежда мярка за опростяване на облагането на сделките, в които участват три данъчнозадължени лица, идентифицирани за целите на ДДС в три различни държави членки.

В този конкретен случай на вътреобщностните придобивания, обикновено обозначавани с термина „тристранни операции", дадена стока се доставя от данъчнозадължено лице А, идентифицирано за целите на ДДС в държава членка 1, на данъчнозадължено лице Б, идентифицирано за целите на ДДС в държава членка 2, което на свой ред доставя същата стока на данъчнозадължено лице В, идентифицирано за целите на ДДС в държава членка 3, като стоката директно се изпраща или превозва от държава членка 1 в държава членка 3.

Преследваната цел е данъчнозадължено лице Б да бъде освободено от ДДС за извършеното от него вътреобщностно придобиване в държавата членка по мястото, в което пристига стоката, и следователно за него да отпадне задължението за идентифициране за целите на ДДС в тази държава членка, като последващото облагане на доставката трябва да бъде понесено в същата държава членка от данъчнозадължено лице В.

ВМВМВВВВ

▼Изм. с M9

В тази връзка следва да се посочи, че между страните по делото не се спори, че първата група доставки – тези по които „**“ООД е придобило стоките от неговите доставчици /данъчно задължени лица, регистрирани в държави-членки от ЕС, а именно Чехия, Великобритания, Полша, Германия, Люксембург, Австрия, Португалия, Словакия, Белгия, Холандия, Словения, Франция, Гърция, Дания, Испания, Румъния, Малта, Естония/, всички те подробно описани в РД съответно и в приетото по делото заключение по допусната ССчЕ, изготвено от вещото лице А.С. /поради което и съдът не намира за нужно да натоварва съдебното решение с подробното им изреждане, предвид изключително големия им обем, а и липсата на спор между страните по този въпрос/, е осъществено вътреобщностно придобиване /ВОП/ от страна на „**“ ООД, в рамките на което стоките са транспортирани до получателя /отделен е въпросът кой точно фактически е той, но това ще бъде коментирано по-долу в това изложение/ на територия на съответна държава членка, различна от тази на установяване и идентифициране по ЗДДС на съответния доставчик, респ. на получателя /в случая както се твърди „посредникът“ в тристранната операция“ „**“ ООД/.

Първата част от спора по делото се концентрира върху обстоятелството дали предвид установените факти относно втората група доставки – тези по които „**“ООД твърди да се е разпоредил със стоките в полза на процесните конграгенти /всички те ще бъдат описани по-долу в това изложение, а и са подробно цитирани в РД, РА и Решението на ответника/, може да се приеме, че това вътреобщностно прибодиване попада в приложното поле на чл. 141 от Директива 2006/112/ЕО, респ. са на лице кумулативните предпоставки на нормата на чл.15 от ЗДДС, за да се приеме, че същият има качеството на „посредник“ в т.нар. от националния законодател тристранна операция.

В този аспект в хода на ревизията въз основа на анализ на събраните доказателства /подробно цитирани в РД/ може да се обобщи, че е прието, че „**“ООД е регистриран за целите на ДДС в България /идентифицирано за целите на ДДС, според терминологията на Директива 2006/112/ЕО/, но че процесните фирми – посочени като придобиващи са „липсващ търговец“, с невалиден към датата на доставките ДДС-номер, не са декларирали ВОП, от представените транспортни документи не се установява процесните стоки да са били транспортирани директно от първия доставчик /т.е. т.нар. „прехвърлител“/ директно до същите /т.е. до т.нар. „получател“/, което в съвкупността си е дало основание да се приеме, че не са изпълнени материално правните предпоставки на чл.15 от ЗДДС, за да се приеме че в случая е на лице „тристранна операция“ по коментираните доставки.

Съответно е прието, че не са налице условията на чл.82, ал.3 от ЗДДС, който определя, че данъкът е изискуем от придобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл.15.

Предвид това, по аргумент на противното на текста на чл.13, ал.4, т.6 от ЗДДС, органите по приходи приемат, че за „** ”ООД е налице ВОП. Това вътреобщностно придобиване във връзка с чл.62, ал.2 от ЗДДС и съгласно реда на тази разпоредба следвало да се третира като такова с място на изпълнение на територията на България и съответно да се обложи тук. Аргументирали са се с това, че съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2 от ЗДДС, в случаите когато стоките са превозени до друга територия, място на изпълнение на ВОП е страната, издала идентификационния номер за целите на ДДС на получателя по ВОП, освен когато той разполага с доказателства, че стоките са обложени на територията на страната на фактическо получаване, като при наличие на тези обстоятелства ЗДДС предвиждал корекционен механизъм.

В тази връзка ревизиращите органи са и разгледали документите, с които трябва да разполага посредникът в тристранната операция за доказване, че мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е в държавата членка на пристигане на стоките /обстоятелствата по чл.62, ал.5 от закона/. Прието е, че те са посочени в чл.9, ал.2 от ППЗДДС и доказателствената тежест за тях в случая е на данъчно задълженото лице.

В тази връзка е отчетено, че в сила през ревизирания период, необходимите за това документи са:

1. фактура, издадена от прехвърлителя в тристранната операция, в която е посочен идентификационния номер по ДДС по чл.94, ал.2 от закона на посредника /налична/.

2. фактура по чл.79, ал.2, т.1, издадена от посредника в тристранна операция, в която е посочен ДДС номера на придобиващия в тристранна операция, издаден от държава членка, където стоките пристигат. В тази връзка е прието, че в издадените от ревизираното лице към част от чуждестранните контрагенти фактури /подробно описани в ревизионния доклад/, е записан ДДС номера на съответната фирма – придобиващ, за който номер е установено, че е невалиден.

3. VIES декларация за съответния данъчен период, в която е декларирана доставката, във връзка с която е издадена фактурата по т.2.

4. писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени. По отношение на т.4 е прието, че при преглед на документите, представени от ревизираното лице в хода на ревизионното производство се установявало, че условието, посочено в т. 4 на чл.9, ал.2 от ППЗДДС не е изпълнено, като аргументите за това са изложени подробно в РД и Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр.Пловдив.

Изведен е най-сетне изводът, че следователно „**”ООД има качеството на придобиващ по осъществено вътреобщностно придобиване на стоки от прехвърлителите, регистрирани за целите на ДДС в други държави-членки, което се счита че е с място на изпълнение на територията на РБългария съобразно нормата на чл.62 ал.2 от ЗДДС, поради което и е следвало да издаде протоколи по реда на чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС за извършените ВОП, с които да начисли данък и да ги включи в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди във връзка с тези доставки.

Прието е, че по същите не следва да бъде признато правота на данъчен кредит, с аргументи черпени от Решение на Съда на ЕО по съединени дела С-536/08 и 539/08 „Facet”, по мотиви подробно изложени в РД и Решението на ответника. Същите се свеждат се най-общо до това, че не е налице едно от основните условия, за да се признае данъчен кредит по осъществените от ревизираното лице на територията на РБългария ВОП – а именно стоките да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки и следователно не е налице право на приспадане на данък върху добавената стойност по декларираните ВОП, като лицето обаче ще остане задължено с данък върху добавената стойност по декларирането от него ВОП, доколкото се явява лице платец на данък.

Разбира се от страна на жалбоподателя се оспорва така възприетото от фактическа и правна страна от ответника, за което са ангажирани и доказателства, вкл. и съдебно-счетоводни експертизи.

Въз основа на анализ на така събрания доказателствен материал по спорните по делото въпроси съдът намира за установено следното.

1. По въпросът за наличието на предпоставките по чл.141 параграф 1 б.“а“ и б.“б“ от Директива 2006/112/ЕО /респ. първите две условия на чл.15 от ЗДДС/ по делото спор не се формира, както бе посочено по-горе.

2. По въпросът за наличието на доказателства за изпълнение на условието по чл.141 параграф 1 б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО, а именно „стоките, придобити по този начин от данъчнозадълженото лице, посочено в буква а), се изпращат или превозват директно от държава-членка, различна от тази, в която е идентифицирано за целите на ДДС, до лицето, за което то трябва да извърши последващата доставка“.

Противоположни са становищата на страните по делото по този въпрос.

От събраните писмени доказателства, обобщени и анализирани изключително подробно от вещото лице А.С. в Приложение № 1 към приетото Заключение по възложената на този експерта Съдебно-счетоводна експертиза, депозирана в съда на 14.11.2016г. /л.028790-028966, том 108, което съдът както посочи по-горе не намира за нужно дословно да приповтаря в това изложение, предвид изключително големия му обем/, всъщност съдът приема следното:

2.1. Относно доставките, по които за получател се сочи АMD Group srl VIN I***********. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 31, л.10475, том.46 и сл., касаят данъчни периоди м.09, 10 и 11.2009г. и м.01.2010г. Допълнително са представени и такива на л.20162-20237.

От данните в посоченото Приложение № 1, които съвпадат с данните от самите документи, приложени по делото съобразно проверката сторена от съда, поради което и съдът кредитира същите, е видно че като получател в посочените транспортни документи /там където такива са представени/ фигурира „**“, респ. „АКТ Срл“, „Акт Срл за **“, като по един единствен транспортен документ /л.20225/ като получател фигурира „Акт Срл за АМД Срл“ но за тази доставка вещото лице е посочило изрично, „че не може да се направи обвръзка по самите стоки“. Последнокоментираните стоки са придобити от „**“ по фактура № 1 от 03.01.2010г. с издател „Vadimpeх“, именно тя е и цитирана в посоченото ЧМР, в което от друга страна не е визирана дата на издаването му, нито дата на натоварване на стоките, последните са описани единствено като „мобилни телефони“ 6 кутии, 150 кг., а като дата на получаването е посочена 13.01.2010г.

Констатира се в тази връзка, че във фактура № 1 318 от 04.09.2009г., издадена от „Вадимпекс Фенделс ГмбХ като условие на доставката е посочено до Фиораванти – * /л.20164-20165/. Твърди се стоките придобити по тази фактура да са предмет на последваща продажба за АMД Груп Срл за което да е издадена фактура № 2009202 от 07.09.2009г. – документ за транспорта по тази доставка не е представен. Констатира се също така и че в транспортния документ на л.20166-20167, който се твърди да е относим именно към тази доставка, като получател е посочен „**“, като инструкции на изпращача е визирано „Крисма Информатика Срл“ с адрес различен от този на АMД Срл, а в клетка 24 е посочено, че стоката е получена именно от „Крисма Информатика“, но в същия в клетка 5 като документ придружаващ стоката е записано фактура № 316 – такава по делото не е представена.

Констатира се и че във фактура № EST-277 от 10.09.2009г., издадена от „Ай Ес Екс Груп СПРЛ като условие на доставката е посочено до Фиораванти – * /л.20172-20173/. Твърди се стоките придобити по тази фактура да са предмет на последваща продажба за АMД Груп Срл за което да е издадена фактура № 2009207 от 10.09.2009г.–документ за транспорта по тази доставка не е представен.

Във фактура № 344 от 28.09.2009г., издадена от „Вадимпекс Фенделс ГмбХ като адрес за доставка е посочено ********/л.20178-20179/. Съответно в транспортния документ на л.20179-20180, който е вписана фактура № 344, като получател е посочен АКТ Срл за „**“, а в клетка 24 е посочено, че стоката е получена именно от „Акт Срл“ на дата 30.09.2009г. От друга страна се твърди стоките да са предмет на последваща продажба за АMД Груп Срл за което да е издадена фактура № 2009223 от 30.09.2009г., но извън самата фактура и потвърждение за получени стоки, други доказателства не са ангажирани.

Във фактура № ОР/0031439 от 29.09.2009г., издадена от „Арпиюръп Лтд/така превода а иначе RP Europe Limited/ като условие и посочено: „Да се достави до ** чрез Акт СРЛ, ******** /л.20186-20187/. Представена е и проформа фактура, издадена от същия търговец с № PF1526 от 28.09.2009г., в превода на която фигурира същото това условие на доставката /л.20188-20189/. Съответно в приложената „информация за пратка“ на л.20190-20191 стоката е получена в * от ** / Акт Срл. Тези стоки се твърди на последваща продажба за АMД Груп Срл за което да е издадена фактура № 2009224 от 28.09.2009г., но извън самата фактура и потвърждение за получени стоки, други доказателства не са ангажирани. Извън всичко друго в същата тази фактура освен вида и количеството стоки по преждецитираните фактура и проформа фактура издадени от RP Europe Limited, фигурират и други такива /280 броя Нокия 2630 за които доказателства за придобиването им не са ангажирани/, л.20184-20185.

Аналогично е съдържанието и на останалите приложени по делото придобивни фактури и транспортни документи по тези доставки.

Установява се също така и от получения отговор от данъчната/приходната администрация на ** с реф.№ E_BG_IT_20110511_007446_0223949_R, че не е възможно да се потвърди действителното получаване на стоките от "AMD GROUP SRL", защото няма фактури, няма транспортни документи, нито други документи, издадени от „**” ООД към "AMD GROUP SRL". Търговските отношения между двете компании са взети от счетоводния регистър, който е приложен към отговора. В съответствие със счетоводния регистър плащания изглежда, че са направени. Не е възможно да се посочи адреса на доставката на стоките, тъй като не са открити документи за „**” ООД. Не е възможно да се посочи произхода на стоките поради липсата на документи. "AMD GROUP SRL" не е подавала никаква декларация по ДДС /приложение № 31, том 46, л.10474 и сл/.

Т.е. при тези фактически установявания съдът приема, че от доказателствата по делото не се установява да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО Директива, за тази група доставки, и същите не могат да бъдат квалифицирани като тристранни операции по смисъла за ЗДДС. Установява се всъщност, че стоките са получени от самия жалбоподател в посочената в транспортните документи държава-членка.

2.2. Относно доставките, по които за получател се сочи Broteli SL ********. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 19, касаят данъчен период м.08.2009г., том 45, сл.9967 и сл.

От данните в посоченото Приложение № 1, които съвпадат с данните от самите документи, приложени по делото съобразно проверката сторена от съда, поради което и съдът кредитира същите, е видно че по тази група доставки не са представени транспортни документи от които да се установи изпълнение на условието по чл.141 параграф 1 б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО Директива, и същите не могат да бъдат квалифицирани като тристранни операции по смисъла за ЗДДС.

В тази връзка нап*ер прави впечатление че по делото са представени две фактури с № 2009191, издадени от „**“ на този търговец, за една и съща стока, но първата от които от дата 27.08.2009г., а втората от 31.08. 2009г., представена е и проформа фактура от 27.08.2009г., представено е и потвърждение за получени стоки по фактурата от 27.08.2009г. /самото потвърждение е с неизвестна дата/, като от друга страна се твърди стоките да са придобити по фактура от 31.08.2009г.

Идентично е положение и по фактура № 2009195 от 31.08.2009г., по която е налично писмено потвърждение с неизвестна дата, проформа фактура от 31.08.2009г., като стоките се твърди да са придобити по доставка, за която е издадена фактура от 04.09.2009г.

Самите покупни фактури не са представени с превод на български език по делото.

Отделно от това видно от получения от данъчната администрация на Испания отговор с реф.№ E_BG_ ES_20110609_007717_00000000000000015796_ R.хml с придружаващия доклад /преведен на български/ „що се отнася до доказателствата за транспорт, които според " BROTELI SL” са изпратени по пощата от „**” ООД, разпечатано копие на SEUR доставка представено на проверяващия екип, показва че португалската компания WLP LDA, намираща се в Rua de Estrada, Crestins, Maia 4470 Portugal, експедира стоката до Cl Luigi Cherubini 29590 - Campanillas(Malaga Spain), адресирани до " BROTELI SL”. Проверка извършена в база данни с данъкоплатци показва, че адреса на фирмата MELILLA EXPRESS в Малага се намира в Cl Luigi Cherubini 29590 - Campanillas(Malaga Spain)“. При така събраните доказателства всъщност се изключва всякаква възможност за директното транспортиране на стоките от „прехвърлителя“ до „получателя“ в рамките на твърдяна тристранна операция.

2.3. Относно доставката, по която за получател се сочи VANCOM AB, VIN ********. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 20, л.10003, том.45 и сл., касаят данъчен период м.07.2009г. Допълнително са представени и такива на л.26 694-26700, том 99, съставляващи придружени от превод на български език част от документите, представени и в хода на ревизията.

В тази връзка съдът констатира същото, вкл. и че като получател по приложения транспортен документ не фигурира нито „**“ нито посочения търговец, а мястото на разтоварване на стоките е във Варшава Полша.

Действително в издадената от ** фактура № 2009173 от 14.07.2009г. като условие на доставката е посочено CIF – стойност, застраховка и навло платени до Варшава, Полша /същото условие е видно и от Проформа фактура № 2009173 от 14.07.2009г., л.10012, том45/, съответно в издадената от RCS Рампал Селюлар Стокмаркет на ** Проформа фактура PIR90588- вариант 1 като условие фигурира – CIP стойност и застраховка платени до Варшава, Полша, като застраховката се плаща от експедитора – Плит Краков СП ЗОО – Варшава, Полша. В приложения транспортен документ като получател фигурира именно посочения спедитор. Цитираните доказателства за тези находящи се в том 99.

Установява се също така и от получения отговор от данъчната/приходната администрация на Швеция с реф.№ E_BG_SE_20110803_008182_440-543191-11-5531_R, че "VANCOM AB” е фалирала на 29.12.2009г. Има счетоводство до юни 2009г. След месец юни счетоводната отчетност не е пълна. Сделката не е декларирана от "VANCOM AB”. Многонационална ревизия/ MLC 127/ е проведена по отношение на сделките в "VANCOM AB”. MLC координатор е Armis Libenzons State Service of Latvia. Към отговора е приложена фактура от „**” ООД и фактура от "VANCOM AB” към клиента на "VANCOM AB”, Zhang Fa International Trading Company в Hong Kong. Не са открити повече документи за осъществената сделка с „**” ООД, поради непълно счетоводство. Мобилните телефони са били доставени във Варшава - Полша и във Вилнюс – Литва. В Швеция няма доставени телефони. Документите показват, че мобилните телефони е трябвало да бъдат доставени в Хонг Конг. Стоките не са били доставени и в Хонг Конг. Разследването от полицейските органи в Швеция, Полша и Литва е дошло до заключението, че износа в Хонг Конг е фалшив. Вместо това мобилните телефони са били контрабандно внесени и продадени на купувачи в Русия и Беларус /приложение № 20, том 45, л.10004 и сл/.

Т.е. при тези фактически установявания съдът приема, че от доказателствата по делото не се установява да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО Директива, за тази доставка, и същата не може да бъде квалифицирана като тристранна операция по смисъла за ЗДДС. Освен всичко друго стоките не са получени в държавата-членка по регистрацията за целите на ДДС на т.нар. „получател“.

2.4. Относно доставките, по които за получател се сочи TRADIG COMP. DISTRIBUZIONE SRL, VIN ********. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 44, доказателствата са на л.14887 и сл. от том 60, том 78-84, л.20 930-22774.

Прави впечатление в тази връзка и че когато като получател в транспортните документи е посочен „**“, освен че в самите транспортни документи е посочен номерът на фактурата по първата група доставки, е на лице пълно съвпадение между броя, вида и стойността на стоките посочени в ЧМР и във фактурите, издадени на жалбоподателя от неговия доставчик /т.нар. първа група от доставки/. Такова едно съвпадение посочи се по-горе напълно липсва в случаите в които в транспортния документ като получател фигурира трето лице – било то твърдяния „клиент“ на „**“ООД, било то в по-голямата част от случаите „Фиораванти Срл.

При сторената проверка от състава на съда на документите по делото, представени окомплектовани по начин позволяващ същата и с превод на български език от жалбоподателя в хода на съдебното производство / том 78-84, л.20 930-22774/ се установява всъщност, че в голяма част от фактурите издадени от част от доставчиците на „**“ като място за получаване на стоките е посочено TRADIG COMP. DISTRIBUZIONE SRL, както и адресът на същото това дружество. Съответно е на лице ЧМР, в което въпреки че като получател е посочен *като място на доставката е посочено или **, *, или конкретно адресът на TRADIG COMP. DISTRIBUZIONE SRL, съответно в клетка 24 на същите фигурират печат на италианския търговец, подпис, вкл. и в някои от тях – дата на получаване. Касае се за доставките по които първия продавач е Телепарт Дискаунт Дистрибюшънс Гмбх. Респективно когато първият продавач е Комска полска са представени товарителници за въздушен транспорт, с посочен получател също Трейдинг Къмпани Дистрибуционе Срл. Част от доказателствата за транспорт са и документи за проследяване на пратка с по осъществен транспор от UPS.

В тази връзка следва да се посочи следното – в товарителниците за въздушен транспорт липсват данни за лицето, което е получило стоките, респ. дали това е именно представляващия Трейдинг Къмпани Дистрибуционе Срл. Идентично съобразно данните от проследяването на пратките е видно, че част от стоките са получени не на адреса на Трейдинг Къмпани Дистрибуционе Срл, а в Чампино, *, респ. в „склад“ /неясно къде/, а друга част – в офиса на UPS отново неясно от кого точно.

При това положение съдът не приема че от доказателствата коментирани в предходния абзац се установява получаването на стоките именно от посочения във фактурите, издадени от **, търговец.

Що се касае до доставките по които първия продавач е Телепарт Дискаунт Дистрибюшънс Гмбх, съдът констатира че в част от ЧМР в клетка 24 липсват данни стоката да е получена. Що се касае до тези, в които фигурира печат на Трейдинг Къмпани Дистрибуционе Срл, подпис и дата на получаване /част от които вкл. и през 2010г./, съдът намира следното.

На първо място в самите ЧМР-та като Място на доставките на стоките е посочено само „**, *“, а не адресът на твърдания краен получател.

Видно от данните, постъпили в хода на осъществения международен обмен с Данъчната администрация на ** /приложение № 44, том 60, л.14 887 и сл., е че компетентните органи, „нямат отговор на нито един от въпросите, тъй като не е открито задълженото лице. В хода на проверката органите на приходната администрация са посетили адреса, при което са попаднали на затворени врати. Предвид времето през което са били там, служителите решили да изчакат идването на лицето, което има ключове за да му зададат въпроси за дружеството. На мястото липсвала указваща информация, която да се отнася за дружеството. След като обектът е бил отворен те са се представили на г-жа Bruschi Allesia, която обяснила, че въпросните помещения преди са били заемани от чужденка, която имала намерение да ги отдаде под наем, за да бъде открит фризьорски салон. Тя заявила още, че получава кореспонденцията на предишния обитател на помещението. Изпълнителите на протокола са решили да отидат при лицето, което според отправените запитвания до Данъчния регистър очевидно съхранява счетоводните книги и чието седалище е на адрес Via delle Montagne Roccoiose 58.zona E.U.R. След като отишли там те поискали информация относно " TRADING COMPANY DISTRIBUZIONE SRL" от г-н Santopaolo Gianluca, който се намира на посочения адрес и който е заявил, че никога не е чувал за " TRADING COMPANY DISTRIBUZIONE SRL".

Отделно от това по делото е наличен и доклад във връзка Административно сътрудничество с ДЧ въз основа на Регламент 904/2010г. от италианската Данъчна полиция /Guardia di Finanza/. Данните за "TRADING COMP.DISTRIBUZIONE SRL" с VIN ******** са следните: „Компанията се намира в гр. *, Piazza degli Ontani n. 5 и се представлява от г-жа Denny Altagracia ARAUJO, родена в Доминиканската Република на 27.09.1979г. и омъжена за г-н Mario MELFI, предишен представляващ на компанията. Сектор на търговия - “търговия на едро с електроуреди и електроника”. Г-жа Araujo заяви, че никога не е управлявала компанията, защото това е правел нейния съпруг, че знае за някакви вътреобщностни сделки, но не разполага с никакви документи. Компанията е ревизирана от GdiF през 2010г. във връзка с вътреобщностните й транзакции. Не са били открити финансови документи или счетоводни книги, не са били открити стоки, а само няколко фактури за придобивания. Компанията не е изпълнявала фискалните си задължения и не е подавала обобщени декларации: тя е компания укриваща данъци. От система VIES са видни вътреобщностни придобивания от AT, BG, DE, LU, MT, NL, SK, PT (2009 -2010) на обща стойност приблизително 28 млн. евро, които изобщо не са декларирани. Тази компания отговаря на типичните критерии за “липсващ търговец”. Упоменатите по-горе представляващи са били докладвани на Прокуратурата във връзка с чл. 8 от Закон 74/ 2000 (издаване на фактури за несъществуващи транзакции).

Този доклад се намира на няколко места в административната преписка. Нап*ер като част от доказателствата Приложение № 30, том 46, л.10412 – 10416.

Съобразно така събраните данни от компетентните италиански органи – данъчна аминистрация и финансова полиция, съдът приема че последно коментираните ЧМР не могат да бъдат възприети като годни доказателства, обосноваващи изводът за получаване на стоките именно от Трейдинг Къмпани Дистрибуционе Срл.

Още повече че според данните от заключението на вещото лице по тази група доставки, голямата част от фактурите, издадени от «**» на Трейдинг Къмпани Дистрибуционе Срл, предхождат като дати фактурите издадени му от неговите доставчици, вкл. и като дати предхождат датите, посочени в коментираните транспортни документи на натоварване и получаване на стоките.

Също съобразно данните от заключението на вещото лице С. /така и самите документи/ е и че по част от фактурите с получател Трейдинг Къмпани Дистрибуционе Срл са издавани от ** в последствие и кредитни известия, но такива кредитни извествия не се установява да са издавани от първия прехвърлител, което потвърждава факта, че тези стоки не са били предмет на т.нар. тристанни операции.

2.5. Относно доставките, по които за получател се сочи SOL ELECTRONICS LTD, VIN *********. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 42, доказателствата са на л.14576 и сл. /том 59/, съответно в том 103, л.27791-27803, том 104, л.27826 и сл. и 105, сл. 28097.

От данните в посоченото Приложение № 1, които съвпадат с данните от самите документи, приложени по делото съобразно проверката сторена от съда, поради което и съдът кредитира същите, е видно че като получател в посочените транспортни документи /там където такива са представени/ фигурират трети лица, в две фигурира „**“ООД /като в единия случай не може да бъде направен обвръзка на стоките, като единствено в транспортния документ е посочена фактурата за предходната доставка/, респ. в един единствен случай – „Сол Електроникс“ – но в този случай вещото лице е „обвързало“ документите, единствено и само по сторената подредба при представянето им от жалбоподателя.

Отделно от това в болшинството от случаите според представените от жалбоподателя транспортни документи стоката не пристига на територията на Великобритания, а в трета-държава членка, вкл. в два от случаите – в Хонг Конг /при липсата на доказателства за деклариран „износ“, в който случай е изключено наличието на хипотезата на т.нар. „тристранни операции“ /.

По делото също така са налични и заверени преписи от проформа фактури и фактури, издадени на „**“ООД, ведно с превод на български език:

В проформа фактура № от 25.05.2010г., издадена от Юропиън 7 Сийз Маркетинг“Б.В. е посочено като адрес за изпращане на сметката данните на **, като адрес за изпращане на стоките: Глобал Фрайт Систъмс Лимитид, и индивидуализиращи данни на този търговец; условие на доставката е посочено CIF до Великобритания /л.27297-27797/. За тази доставка е представена фактура № 20100218 от 26.05.2010г. издадена на **. Твърди същите стоки да са прехвърлени на Сол Електроникс Лимитид, за което е издадена първоначално проформа фактура № 201947 от дата 25.05.2010г. от „**“ ООД, а в последствие и фактура № 2010947 от 28.05.2010г. По делото за транспорта е представена въздушна товарителница, в която като име и адрес на получателя е посочено именно Глобал Фрайт Систъмс Лимитид, както и че пратката е до поискване, като стоките следва да бъдат задържани в склада. Липсват каквито и да било доказателства /извън представеното потвърждение за получени стоки по фактура от 25.05.2010г./ същите да са получени от Сол електроникс Лимитид, евентуално Глобал Фрайт Систъмс Лимитид да действа като негов представител.

Аналогично е положението в случаите цитирани в Приложение № 1 към заключението на в.л.С., в които е на лице транспортен документ съобразно който стоката е транспортирана до Великобритания, а получател е Глобал Фрайт Систъмс Лимитид.

По фактура № 2010980 от 03.07.2010г. /27 842 и сл. том 104/ съобразно представените доказателства се твърди стоката да е транспортирана първоначално от Гърция до Холандия и получена от У-Фрайт Холанд Б.В., съгласно уговореното условие на доставката CIF Холандия. Това е условие е залегнало и в наличната по делото проформа фактура № 2010980 от 03.06.2010г. След което се твърди същата стока да е транспортирана от Амстердам до Франкфурт с получател Сол Електроникс Лимитид /съгласно въздушната товарителница издадена от У-Фрайт Холанд/. Липсват доказателства обаче стоката фактически да е получена именно от Сол Електроникс Лимитид, като се държи сметка, че отбелязването е „стоката е до поискване“. Отделно от това в този случай не може да се приеме, че е изпълнено условието стоката да е транспортирана директно от първия продавач до крайния получател, в държавата членка в която същият е регистриран за нуждите на ДДС /в случая Великобритания/ и в която същият е определен като платец на данъка. От тези доказателства, съобразно уговорките между първия продавач и **, се налага изводът, че стоката е получена от ** и правото да се разпорежда като собственик с нея е придобито от жалбоподателя на датата на която същата е получена в Холандия.

В проформа фактура № 2010-6021 от 03.06.2010г., издадена от Юропиън 7 Сийз Маркетинг“Б.В. е посочено като адрес за изпращане на сметката данните на **, като адрес за изпращане на стоките: вече не е посочено нищо; условие на доставката е посочено FOB Холандия /л.27848-27849-27797/. За тази доставка е представена фактура № 20100220 от 06.06.2010г. издадена на **. Твърди същите стоки да са прехвърлени на Сол Електроникс Лимитид, за което е издадена първоначално проформа фактура № 2010980 от дата 03.06.2010г. от „**“ООД, а в последствие и фактура № 2010980 от 03.06.2010г. с условие на доставката CIF Холандия. Липсват доказателства за транспорт. И в този случай не може да се приеме, че е изпълнено условието стоката да е транспортирана директно от първия продавач до крайния получател, в държавата членка в която същият е регистриран за нуждите на ДДС /в случая Великобритания/ и в която същият е определен като платец на данъка. Този факт е от особено съществено значение, като се държи сметка и за четвъртата материално правна предпоставка – чл.141 параграф 1 б.“Г“ от Директива 2006/112, която ще бъде коментирана по-долу в това изложение.

На следващо място в издадената от ** Фактура № 20101163 от 13.07.2010г. като условие на доставката е посочено CIF Хонг Конг. Посоченото условие отговаря на данните от съставената проформа фактура № 20101163 от 13.07.2010г. и Заявка за покупка от 13.07.2010г. /л.27942-27947/. Стоките се сочи да са придобити по фактура № 296 от 13.07.2010г. с издател Вадимпекс, в която като адрес на доставката е посочено АКТ ООД, *, съответно е вписано условие CIF * ** /л.27948-27949/. По тази последноцитирана доставка е наличен транспортен документ – международна товарителница, в клекта 2 от която като получател е посочен „ДМ Транспорт“, Фиумичино, а в клетка 24 е отбелязано, че стоките са получени от посочения търговец на дата 14.07.2010г. Представена е и въздушна товарителница според данните от която „ДМ Транспорт“, ** - спедитор, изпраща до „Суперспийд Транспортейшън“, Хонг Конг, електронни стоки, с крайно местоназначение Хонг Конг, като в клетка „Информация за обработката“ е посочено „да се уведоми Сол Електроникс Лимитид“, Великобритания /л.27950-27954/. При тези данни и съобразно уговорените условия по двете групи доставки и данните от транспортните документи, излиза че стоката е получена от ** и правото да се разпорежда като собственик с нея е придобито от жалбоподателя на датата на която същата е пристигнала на летището в * – Фиумичино. И в този случай не може да се приеме, че е изпълнено условието стоката да е транспортирана директно от първия продавач до крайния получател. Отделно от това не ** е държавата-членка по регистрирация за нуждите на ДДС /в случая Великобритания/ на Сол Електроникс. Отново следва да се отбележи, че този факт е от особено съществено значение, като се държи сметка и за четвъртата материално правна предпоставка – чл.141 параграф 1 б.“Г“ от Директива 2006/112, която ще бъде коментирана по-долу в това изложение. Отделно от това предвид обстоятелството, че местоназначението на стоките и извън пределите на ЕС следва да се отбележи, че липсват доказателства със същите да е осъществен износ по смисъла на Директива 2006/112, респ. на ЗДДС.

На следващо място съдът констатира, че като част от доказателствения материла по делото е налична издадена от ** Фактура № 20101169 от 27.07.2010г. В същата липсва посочено условие на доставката. От друга страна върху същата тази фактура е положен печат на Митница * 2 – Фиумичино, в който печат фигурират дата 27.07.2010г. и № 68203/F. За тази доставка липсват приложени проформа фактура и заявка за доставка, за да се проследят конкретните условия по същата. Като подредба следва фактура № 2011-3123446 от 22.07.2010г. с издател „Ейч Ти Ем“ ГмбХ /л.27959-27960/, с която очевидно се твърди стоките да са придобити от **. Същата тази фактура (№20101169 от 27.07.2010г.) е цитирана и в представения от ** Единен административен документ за износ /ЕАД/, клетка 44, за който е представено и уведомление за износ M.R.N. В клетка 44 на същия ЕАД е цитирана и приложената по делото въздушна товарителница /л.27964-27971/. И тези доказателства са предмет на обсъждане от вещото лице, представени са и в хода на ревизията, но без превод /л.14721-14727/, като следва непосредствено фактура № 20101169 от 21.07.2010г и проформа фактура № 20101169 от 21.07.2010г. /също без превод/.

Такава фактура № 20101169 от 27.07.2010г. не се установи да е предмет на обсъждане от органите по приходите, респ. да е предмет на установени публични задължения с процесния РА. Нещо повече, същата е издадена на трето лице – „Сол Дженеръл Трейдинг“ Лимитид (ООД), Хонг Конг, същият търговец е посочен и в коментираната въздушна товарителница, съответно фигурира като получател в приложения ЕАД. Тук е мястото да се посочи, че такава доставка не фигурира и измежду констатациите на органите по приходите, довели до определяне на задълженията по ЗДДС в частта им относно декларираните от ** доставки в хипотезата на „износ“ извън рамките на ЕС. Или иначе казано същите документи съдът намира да са несъотномиси към правия спор, поради което и неправилно са коментирани от вещото лице.

Всъщност процесният първичен счетоводен документ е фактура № 20101169 от дата 21.07.2010г., с почти идентично съдържание, като разликите са в получателя – „Сол Електроникс“ Литимид, Великобритания, датата и вписаното условие на доставката – CIF Дубай /л.14611-превод, л.14626, том 59/, която е декларирана обаче като доставка между посредник и краен получател в рамките на тристранна операция от **, респ. е предмет на изследване в хода на ревизията /така данните от РД и РА, виж стр.180-181 от РД/. Част от административната преписка е проформа фактура № 20101169 от 21.07.2010г., с идентични условия като окончателната фактура от таза дата /л.14612-превод, л.14627, том 59/. В хода на ревизията също е посочено, че стоката е придобита по фактура № 2011-3123446 от 22.07.2010г. с издател „Ейч Ти Ем“ ГмбХ. По тази последноцитирана доставка е наличен транспортен документ – международна товарителница, в клетка 2 от която като получател е посочен „АКТ“СРЛ (ООД), *, но и същата не може да бъде обвързана с данните от самата фактура като вид стоки. В клетка 24 е отбелязано, че стоките са получени от посочения получател на дата 24.07.2010г.

Съобразно така коментираните доказателства съдът приема, че по отразената като тристранна операция доставка по фактура № 20101169 от 21. 07.2010г. не може да се приеме, че е изпълнено условието стоката да е транспортирана директно от първия продавач до крайния получател. А по делото липсват доказателства същите стоки да са били предмет на износ извън митническата територия на ЕС.

По фактура № 20101170 от 21.07.2010г. /27 974 и сл. том 104/ като условие на доставката е посочено CIF Хонг Конг. Същото условие на доставката фигурира и в представената проформа фактура № 20101170 от същата дата, като допълнително е уточнен и адресът на доставката – „Суперспийд Транспортейшън“ Лимитид. Отново стоките се сочи да са придобити по фактура № 296 от 13. 07.2010г. с издател Вадимпекс /посочена по-горе/, в която като адрес на доставката каза се е уговорено АКТ ООД, *, съответно е вписано условие CIF * ** /л.27948-27949/. По тази последноцитирана доставка е наличен транспортен документ – международна товарителница, в клекта 2 от която като получател е посочен „ДМ Транспорт“, Фиумичино, а в клетка 24 е отбелязано, че стоките са получени от посочения търговец на дата 14.07.2010г. Представена е и въздушна товарителница според данните от която „ДМ Транспорт“, ** - спедитор, изпраща до „Суперспийд Транспортейшън“, Хонг Конг, електронни стоки, с крайно местоназначение Хонг Конг, като в клетка „Информация за обработката“ е посочено „да се уведоми Сол Електроникс Лимитид“, Великобритания /л.27950-27954/. При тези данни и съобразно уговорените условия по двете групи доставки и данните от транспортните документи, излиза че стоката е получена от ** и правото да се разпорежда като собственик с нея е придобито от жалбоподателя на датата на която същата е пристигнала на летището в * – Фиумичино. И в този случай не може да се приеме, че е изпълнено условието стоката да е транспортирана директно от първия продавач до крайния получател. Отделно от това не ** е държавата-членка по регистрирация за нуждите на ДДС /в случая Великобритания/ на Сол Електроникс. Отново следва да се отбележи, че този факт е от особено съществено значение, като се държи сметка и за четвъртата материално правна предпоставка – чл.141 параграф 1 б.“Г“ от Директива 2006/112, която ще бъде коментирана по-долу в това изложение. Отделно от това предвид обстоятелството, че местоназначението на стоките и извън пределите на ЕС следва да се отбележи, че липсват доказателства със същите да е осъществен износ по смисъла на Директива 2006/112, респ. на ЗДДС.

Отделно от това прави впечатление, че общия брой закупени стоки по фактура № 296 от 13.07.2010г. с издател Вадимпекс е 1 100 броя Нокия Х6, като съобразно твърденията по делото са продадени по фактури № № 20101163 от 13.07.2010г. и № 20101170 от 21.07.2010г. общо 800 броя, като неясно остава положение с останалите 300 броя. На следващо място каза се ако се споделят твърденията на оспорващия, то излиза че цялото количество е получено в * на дата 14.07.2010г., а един ден по-рано е извършена доставка с 500 броя от същата стока, съответно една седмица по – късно – с още 300 броя, като каза се 300 броя остават с неясна съдба, което изключва каквато и да е хипотеза на директен транспорт на стоките от първия продавач до крайния получател, за да се приеме наличието на тристранна операция. Като отделно от това във фактурите, издадени от ** уговорката е каза се уговорките са „CIF Хонг Конг“, а тези доставки не са декларирани като износ, респ. доказателства за осъществен такъв не са и представени. Повече от очевидно е че по никакъв начин не може да бъде споделена тезата на *за осъществени тристранни операции с тук коментираните стоки.

По фактура № 20101173 от 22.07.2010г. /27 980 и сл. том 104/ като условие на доставката е посочено CIF Великобритания. Същото условие на доставката фигурира и в представената проформа фактура № 20101173 от същата дата, като допълнително е уточнен и адресът на доставката – „Глобал Фрайт Систъмс“Лимитид. Стоките се сочи да са придобити по фактура № 2720842 с посочена дата на доставката 27.07.2010г. с издател Тайсен Телеком, Германия /л.27984-27985/, в която като адрес на пратката е посочено „Глобал Фрайт Систъмс“ Лимитид. Като подредба в делото следват два екземпляра от една и съща международна товарителница - № 010025/2010 WA-2010-74. Прави впечатление обаче, че в клетка 18: Резерви и бележки на превозвача е вписана дата 29 юли 2010г. 09,00 часа, а като дата на натоварване на стоките в клетка 4 фигурира 18.07.2009г., съответно в клетка 21 като дата на изготвяна е посочено 29.07.2009г. В първия екземпляр клетка 20 „Специални споразумения“ и клетка 24 „Стоките получени“ са празни, докато във втория екземпляр от същия документ в клетка 20 фигурират печат с данните на „Глобал Фрайт Систъмс“Лимитид, а в клетка 24 – е вписано „Германия“, а останалите данни са нечетливи. При така коментираните документи на практика не може да се прием, че е ангажирано годно доказателство за транспорта на стоките – не може товарителница изготвена през 2009г., с дата на натоварване на стоките също през 2009г., да обоснове извода, че под същата е осъществен транспорт на стоки в рамките на тристранна операция през юли 2010 г., още повече и при данни за получаване на стоките в Германия, а не във Великобритания. Прави впечатление усилията които са положение да се създаде документ който на пръв поглед да обоснове тезата на жалбоподателя.

По фактура № 20101214 от 19.08.2010г. е посочено CIF Лондон, Великобритания, съответно профарма фактура № 20101214/19.08.2010г., с получател Сол Електроникс, е уточнено че доставката е CIF Лондон, до Глобал Фрайт Системс. Стоките се сочи да са придобити по фактура № F/002345/2010/08 от 20.08.2010г. с издател Комска Полска, с клинет ** и получател Глобал Фрайт Системс Лимитид, във връзка с която доставка е приложена и проформа фактура № Р/000075/2010/08 от 19.08.2010г. с идентични условия на доставката, съответно архивен документ за извършен транспорт от DHL, с получател Глобал Фрайт Системс, с посочена дата на взимане на стоките, респ. цитирана като номер фактурата издадена на **. Липсват доказателства обаче стоката да е получена по местоназначение./л.28050 и сл./.

Във връзка с доставката по фактура № 20101215 от 19.08.2010г. липсват доказателства за транспорта на стоките.

По фактура № 20101243 от 03.09.2010г. е уговорено CIF Германия, в проформа фактура № 20101243 от 03.2010г. е посочен конкретен получател RTR High-Tech Logistics Gmbh. Твърди се стоките да са получени по проформа фактура от 10.09.2010г., респ. документ/поръчка от 10.09.2010г., с идентично място на доставката и получател на стоките, за което се представя и международна товарителница от 08.09.2010г. в която като място на получаване на стоките фигурира Германия, но липсва попълнена клетка 24. Или в обобщение съдът приема, че не се установява стоките да са транспортирани директно от първия продавач на крайния получател – излиза че стоките са продадени преди още да са придобити, респ. крайното им местоназначение е Германия, а не Великобритания.

Идентично е положението по фактура № 20101245 от 03.09.2010г. /л.28097 и сл./ и фактура № 20101322 от 21.09.2010г. /л.28139 и сл./.

Тук съдът съобразява и обстоятелството, че от присъединените с протокол образец Кд-73 № 1302177/13.02.2013г. /серия А № 0208500/ запитвания от английската данъчна администрация на формуляр „Липсващ търговец” (SCAC 383, прил.1, изм. 2) за обмен на информация по Регламент ЕО № 904/2010 за административно сътрудничество референтен № E_GB_BG_20111019 _BG-0120_008600 _R относно издадени фактури от „**” ООД на „SOL ELECTRONICS LTD” с VIN ********* и формуляр „Липсващ търговец” (SCAC 383, прил.1, изм. 2) за обмен на информация по Регламент ЕО № 904/2010 за административно сътрудничество референтен № E_GB_BG_20110720 _ BG-0105_ 000000_R относно издадени фактури от „**” ООД на „SOL ELECTRONICS LTD” с VIN *********. (ПРИЛОЖЕНИЕ № 42, л.14576 и сл. от том 59), се установява, че информацията от английската данъчна администрация е относно съмнителни продажби на мобилни телефони на български търговци. През септември 2010 е установено, че английският търговец „SOL ELECTRONICS LTD” внася стоки във Великобритания от Дубай, като после ги продава на „**” ООД. Установено е, че директорът на английската компания се нарича Андрей Христов (дата на раждане – 20/12/78). Стоките са внесени във Великобритания по митническа процедура СРС 42-00-00 (облекчен режим с последващо облагане). Облекченият режим означава, че те не трябва да заплащат и искат възстановяване на ДДС върху вноса, тъй като стоките се изпращат директно към крайния потребител в друга държава членка, който е отговорен за заплащането на данъка върху потреблението, т.е. нашия търговец. От английската данъчна администрация имат големи подозрения, че английският търговец подпомага измама от типа „липсващ търговец” в ЕС чрез злоупотреба с процедура СРС 42-00-00. Изразени са съмнения, че нашият търговец може би е „проводник”, който доставя директно до „липсващи търговци” в други държави членки.

Посочено е също така, че „SOL ELECTRONICS LTD” са буферна компания във верижна измама от типа „липсващ търговец”. От компанията са преустановили участието си във верижни транзакции, които да водят до данъчни загуби във Великобритания, но те подпомагат верижни измами от типа „липсващ търговец” в ЕС чрез верижни транзакции, които водят до значителни загуби в други държави членки.

2.6. Относно доставките, по които за получател се сочи SOITEC SRL, VIN I*********. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 28, доказателствата са на л.10 298 и сл. /том 46/, както и в том 75-76, л.20 249-20312.

На първо място във всяка една от издадените от „**“ ООД търговски фактури е на лице и т.нар. проформа фактура. В последните като „начин на плащане“ е посочено „100 % авансово плащане ACT Srl *, Via Portuense 1555, Commersity Isola P29“. Съответно във всяка една от издадените фактури от доставчиците на „**“ООД като условие на доставката е вписан адрес ACT Srl *, Via Portuense 1555, Commersity Isola P29. Съответно всички транспортни документи /с изключени на една единствено въздушна товарителница, но същата като документ според вещото лице не може да бъде обвързана със спорната доставка към която е представена, а и това се установи от съда/ като място на получаване на стоките фигурира същият този адрес, съответно е отбелязано че стоката е получена или от ACT Srl, или от същия търговец за „**“ ООД.

Посоченото наред с всичко останало обосновава и извода, че именно „**“ООД е в търговски отношения с ACT Srl *, Via Portuense 1555, Commersity Isola P29, а не твърдяните негови клиенти – т.нар. „крайни получатели“ по твърдяните тристранни операции, което е допълнителен аргумент към изложеното за останалите групи доставки, доколкото в една голяма част именно този търговец се сочи да е получил стоките, вкл. и от името на „**“ООД.

В подкрепа на това е и установеното относно " Soitec S.r.l." с VIN I********* в хода на откритата административна процедура за Обмен на информация между компетентните органи на България и ** по реда на чл.5 от Регламент (ЕО) №1798/2003г. на Съвета относно административното сътрудничество. До данъчната/приходната администрация на ** от Дирекция ”Централно звено за връзка” при ЦУ на НАП е изпратена молба SCAC вх.№ О111-007510 от 11.05.2011г. (ПРИЛОЖЕНИЕ № 28).

Получен е отговор с реф. № E_BG_IT_20110517_007510_61840/11/ВС_R, към който е приложен един файл. При проверката не е открит официалният представляващ Bucheri Rita. Покупките не са декларирани и платени от италианския търговец Soitec Srl. Не са намерени счетоводните книги на италианския търговец, а само няколко копия на фактури. Намерени са копия на фактури на „**” ООД само за данъчен период 10/2010 на стойност 259 761,00 евро, но не са намерени счетоводните книги, документи за плащания и поръчки на стоките от Soitec Srl на българския търговец. Приложени са копия на фактурите, които касаят данъчен период 10/2010. Също така са открити 4 транспортни документа, отнасящи се до компанията „**” ООД за данъчен период февруари 2010, осъществен от A.C.T. Srl. /тук е мястото да се отбележи, че не това са процесните данъчни периоди, респ. периодите в които се твърди да са осъществени спорните доставки/. Изглеждало в тази връзка, че стоките са доставени до Via Vincenzo Tizzani 35 - 00151 Rome, където се помещава единствено офис на адвокатска кантора. На адрес Via Vincenzo Tizzani няма склад, където да могат да бъдат получени стоките. Приложени са тези транспортни документи. Не може да се потвърди дали стоките в действителност са били заплатени и доставени до **. Италианският търговец и до датата на проверката не е декларирал придобиванията и не е заплатил ДДС. Не са открити национални фактури за доставки от Soitec Srl до Sogeco Srl. SOITEC srl се разследва. Soitec не е оторизиран /регистриран/ да осъществява вътреобщностни транзакции. Подозира се, че италианският търговец може да участва във верижна измама. Не може да се потвърди, че стоките са получени в **. ДДС върху тези стоки не е деклариран и платен. Soitec Srl е регистриран по ДДС в **. Не може да се каже кое е лицето за контакт, което е осъществило преговорите за тези триъгълни сделки.

Съдът констатира също тава, че в отговора на италианската данъчна администрация е посочено, че същият търговец е регистриран по ДДС в ** /л.10 304/, но с начална дата на регистрацията 27.10.2010г. Констатира, се че този ДДС номер е посочен и във всяка една от процесните фактури, но те са с дати предхождащи тази регистрация.

2.7. Относно доставките, по които за получател се сочи SOGECO SRL, VIN *********. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 33, томове 46-47, л.10625 и сл., доказателствата представени от оспорващия в хода на съдебния процес са в том 76 на л.20 417 – 20 523.

На първо място по фактурата на л.20417-20418 като място на доставката е посочено Конкорецо **, във фактурата издадена от първия доставчик на „**“ООД е посочен получател „Лоджистика Конкорецо“, Конкорецо, ул.“Бродолини“№31, а по делото липсват доказателства за транспорта по тази доставка /приложена е въздушна товарителница която очевидно не касае същата, л.20421-20422/.

Следва като подредба в делото, кредитно известие, в което липсва информация към коя фактура е издадено.

Касателно останалите фактури общото е, че във всеки един от транспортните документи, които са депозирани по делото, като получател е посочен отново ACT Srl *, Via Portuense 1555, Commersity Isola P29“, същите са окомплектовани с издадени фактури от доставчиците на „**“ООД в които аналогично като условие на доставката е вписан адрес ACT Srl *, Via Portuense 1555, Commersity Isola P29. В приложените по делото транспортни документи отново е отбелязано, че стоката е получена или от ACT Srl, или от същия търговец за „**“ ООД.

Съобразяват се и данните от административна процедура за Обмен на информация между компетентните органи на България и ** по реда на чл.5 от Регламент (ЕО) №1798/2003г. на Съвета относно административното сътрудничество. До данъчната/приходната администрация на ** от Дирекция ”Централно звено за връзка” при ЦУ на НАП е изпратена молба SCAC вх.№ О111-007509 от 11.05.2011г. (ПРИЛОЖЕНИЕ № 33).

Получен е отговор с реф.№ E_BG_IT_20110517_007509_61857/11/ВС_R, от който се установява, че техният офис е започнал разследване на "Sogeco S.r.l." през февруари 2010г. Подозират, че Sogeco S.r.l. вероятно участва във верижна измама. Фактически Sogeco S.r.l. са осъществили множество вътреобщностни придобивания през 2009г. на стойност € 99.696.142,00 без да ги декларират и да платят ДДС. Не са намерени счетоводните книги на Sogeco S.r.l., затова не са в състояние да отговорят на въпросите за транзакциите между техният търговец и „**” ООД

Т.е. при тези фактически установявания съдът приема, че от доказателствата по делото не се установява да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО Директива, за тази група доставки, и същите не могат да бъдат квалифицирани като тристранни операции по смисъла за ЗДДС. Установява се всъщност, че стоките са получени от самия жалбоподател,респ. от трети лица, в посочената в транспортните документи държава-членка

2.8. Относно доставките, по които за получател се сочи SМACCESS S.A, VIN *********. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 23, том 45, л.10106 и сл. и том 99, л.26765 и сл.

От данните в посоченото Приложение № 1, които съвпадат с данните от самите документи, приложени по делото съобразно проверката сторена от съда, поради което и съдът кредитира същите, е видно че доказателствата за транспорт на стоките по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с конкретната доставка, единствено това е сторено по подредбата в делото.

От друга страна обаче съдът констатира, че част от доказателствата събрани в хода на ревизията относно този търговец са и материалите по осъществения обмен на информация по реда на чл.5 от Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета /посоченото по-горе Приложение № 23/. Съобразно данните от същия обмен запитаната данъчна администрация на Люксембург е отговорила, че в два от случаите /всъщност касае се до точно две осъществени доставки в полза на този търговец в спорните данъчни периоди/ стоките са получени в Люксембург, като в единия случай незабавно са транспортирани за **. Стоките са били транспортирани от UPS или TNT, като складовият агент в Люксембург е LCA. Посочен е и референтен номер на спонтанна информация по реда на цитирания регламент – доказателства за която не фигурират като част от административната преписка, а и не са обсъждани от органите по приходите.

По делото също така са налични и заверени преписи от фактурите, издадени на „**“ООД, ведно с превод на български език, като видно от фактура № В0901407 от 20.04.2010г. /л.26765-26768/, като получател е посечен именно цитирания от данъчната администрация на Люксембург търговец – LCA, Люксембург, Ел Си Ей Люксембург, Карго Център, като съобразно документа за проследяване на пратката от TNT стоката предадена във Вроцлав на дата 21.04. 2010г. е получена на 23.04.2010г. в Люксембург; съответно към фактура № 0000694/03.08.2010г. е приложен документ от UPS съобразно който стоката е получена от SМACCESS S.A, Люксембург. Действително вещото лице посочва, че окомплектоването на документите е сторено единствено по подредба в делото, но в случая посочената информация напълно съвпада с установената такава от данъчната администрация на Люксембург, въз основа на събраните документи от получателя по тристранната операция, което потвърждава получаването на стоките от последния.

Т.е. при тези фактически установявания съдът приема, че от доказателствата по делото се установява да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО Директива, за тази група доставки.

2.9. Относно доставките, по които за получател се сочи SALGSBUTTIKEN DPS, VIN *********. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 32, том 46, л.10569 и сл., доказателствата представени от оспорващия в хода на съдебния процес са в том 99 на л.26669 и сл.

От данните в посоченото Приложение № 1, които съвпадат с данните от самите документи, приложени по делото съобразно проверката сторена от съда, поради което и съдът кредитира същите, е видно описанието на стоките в доказателствата за транспорт на стоките по никакъв начин не може да бъде обвързано с конкретната доставка, единствено по отношение на последната такава е на лице посочен в фактурата на UPS номер на фактурата, издадена от доставчика на „**“ООД. Тук е мястото да се отбележи, че съдът констатира грешка на експерта при цитиране на фактура № 2009109, том 46, л.10595, като същата не от дата 15.01.2019г. /както е изписал експертът/, а от дата 10.02.2009г.

От друга страна обаче съдът констатира, че част от доказателствата събрани в хода на ревизията относно този търговец са и материалите по осъществения обмен на информация по реда на чл.5 от Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета /посоченото по-горе Приложение № 32/. Съобразно данните от същия обмен запитаната данъчна администрация на Дания е изпратила данни за търговеца, вкл. представляващо го лице /Thomas Schaltz/, адресът на този търговец и предметът му на дейност /търговия с мобилни телефони/, като изричният отговор е, „ че стоките са получени от България“, вкл. са приложени и документите, които са получени от „фирмата“.

По делото са налични и потвърждения за получаване на стоките /налични между доказателствата в том 46, като приложените преводи на които остава неясно за съда от кого точно са представени, следва да се посочи че преводът на част от доказателствата в хода на ревизията е възложен от самата данъчна администрация, а и като цяло в административната преписка липсва окомплектоване на документ на чужд език със съответния му превод, което изключително затруднява работата на съда/, в която връзка се констатира, че за разлика от останалите такива, депозирани по делото се съдържа подпис, под който е изписано името на лицето, което го е положило – в случая точно представляващият крайния получател по тази група доставки – Thomas Schalts.

В проформа фактура № ********** от 04.02.2009г., издадена от КIM group s.r.o. като условие на доставката е посочено CIF Копенхаген /л.2669-26670/. Твърди същите стоки да са транспортирани директно до SALGSBUTTIKEN DPS, VIN *********, за което е издадена първоначално проформа фактура № 2009109 от дата 05.02. 2009г. от „**“ООД, том 46, л.10580, а в последствие и фактура № 2009109 от 10.02.2009г. /л.10959, като част от преводът на същата е на страница 10581/. По делото обаче липсват доказателства за транспорт по тази доставка, за да се приеме, че стоките са били транспортирани директно Чехия до крайния получател в Дания.

От фактура № 2009117 с поправена дата 26/или 27/ февруари 2009г. е видно, че в същата като условие на доставката е посочено CIF Дания /л.10597/, налично е и потвърждение за получени стоки по фактура № 2009117 от 28.02. 2009г. /л.10598/, фактура от тази дата по делото не е представена. Същите стоки се твърди да са придобити от „**“ ООД по фактура № 90020234 от 18.02.2009г., издадена от 2П Комършъл Ейджънси С.Р.О /л.26672-26673/, в която изрично като адрес на доставката фигурира *********/така превода на документа/, с посочен начин на транспорт UPS. Представен е също и документ UPS „Разписка за пратка“ /л.26674-26676/, съгласно който пратката е взета на дата 19.02.2009г., като изпращач е посоченият търговец 2П Комършъл Ейджънси С.Р.О, съответно получател - „СалгсбутиККен Апс (ООД), Дьалма Лундс Гаард 5А 4000 Роскилде, Дания“. В тази връзка обаче съдът констатира разминаване в датите на фактурата, издадена от „**“ООД и датата на издадената на него фактура, респ. датата в транспортния документ, последният от една страна по никакъв начин не може да бъде обвързан с доставка в полза на „**“ООД, респ. не може да бъде обвързан и с твърдяна доставка от страна на „**“ООД в полза на „СалгсбутиККен Апс (ООД), Дьалма Лундс Гаард 5А 4000 Роскилде, Дания“.

По делото е налична проформа фактура № 2009124 (коригирана) от 30.03.2009г. /л.10579/, издадена от „**“ООД във връзка с поръчка на 31 /коригирано от 25/ Apple I – phone с ед.цена 527 евро, Проформа фактура № 2009102 от 28.04.2009г., издадена от „**“ООД във връзка с поръчка на 50 Apple I – phone, 16 GB, 3G, черен, с ед.цена 548 евро, фактура № 2009140 от 10.05.2009г., издадена от „**“ за доставката на 12 броя Apple I – phone, 16 GB, 3G, черен налична, с единична цена от 527 евро, с отстъпка поради „разлика в описанието на проформа фактура № 2009124 от 20 Март 2009г.“, л.10585 и 10613, които стоки се сочи да са придобити по фактура № 1/03/2009 от 12.03.2009г. с издател Фирма Фандлово-Услугова и с предмет на доставката 34 бр. I phone, 3G, 16 GB, с ед.цена 515 евро /л.26677-26678/ и да са транспортирани директно от Полша до SALGSBUTTIKEN DPS, VIN ********* с DHL и доставени на 25.03.2009г. в Брондби/Дания /л.26679-26680/. Повече от очевидно е , че тази теза на оспорващия не може да бъде застъпена, предвид коренно различната информация относно броя на поръчаните, доставените от „**“, респ. получените от него стоки, както и датите на които е сторено това. Излиза освен всичко че стоките са доставени на твърдения краен получател, преди още същият да ги е поръчал, а и почти два месеца преди да му бъде издадена и процесната фактура и той да потвърди тяхното получаване.

По делото е налична проформа фактура № 2009157 от 05.06.2009г. /л.10577/, издадена от „**“ООД във връзка с поръчка на 78 броя Apple I–phone, 16 GB, 3G, черен и бял, с ед.цена 531, с калкулирана отстъпка „по проформа фактура/2009124/2009140/.Представена е фактура № 2009157 от 06.06. 2009г., издадена от „**“ за доставката на 78 броя Apple I–phone, 16 GB, 3G, черен и бял, с ед.цена 531, с калкулирана отстъпка „по проформа фактура /2009124/2009140/, които стоки се сочи да са придобити по проформа фактура № 15.06.2009/1 от дата 15.06.2009г., с издател Полис Тех ГСМ, Люксембург, с предмет на доставката 78 броя Айфон Ейпъл оригинален, без сим, оригинална кутия, пълен комплект документи, с ед.цена 521,20 евро /л.26681-26682/. Не е представена окончателна фактура, издадена от този търговец. Представена е и разпечатка от кореспонденция по имейл /л.26683-26685/, с която очевидно се цели обосноваване на тезата, че изпращането на стоката от Полис Тех ГСМ, Люксембург, се е забавило, а самото транспортиране е сторено с въздушна товарителница GD178851808WW най-рано на 17.06.2009г. Но самата товарителница не е депозирана по делото. Повече от очевидно е, че и тази теза на оспорващия не може да бъде застъпена, предвид липсата на каквато и да е възможност за обвързване на двете групи доставки, а и липсата на посоченото доказателство за транспорт.

За последната доставка е издадена от „**“ фактура № 2009158 също от дата 06.06.2009г. за доставката на общо 50 броя мобилни телефони Нокия 6303, от които 40 броя черни и 10 броя силвър, с ед.цена 115 евро, които стоки се твърди да са придобити по фактура № 130 от 06.06.2009г., с издател Вадимпекс, Ханделс ГмбХ, Австрия /л.26686-26687/. Представена е фактура, издадена на последноцитирания търговец от UPS за извършен транспорт на стоки, в която е цитирана фактура № 130 от 06.06.2009г., като адрес на доставката е посочено Залгсбутикен, Дания, на мястото на данните за клиента фигурира ДДС номера на българския търговец. От същата фактура за транспорт е видно, че летищната товарителница за транспорт е от дата 08.06.2009г., както и т.нар. „Сервиз дата“ – 09.06.2009г. /л.26688-26689/. Представено е и потвърждение за получаване на 50 броя Нокия 6303 по фактура № 2009158 и дата 05.06.2009г. /л.10604 и 10623/. Повече от очевидно е, че отново данните в издадената от „**“ фактура, в т.нар. „потвърждение за получаване на стоките“, както и в издадената от Вадимпекс фактура и фактурата за транспорт, като темпорално развитие на отношенията не съвпадат и изключват тезата на оспорващия, именно придобитите по фактурата от Вадимпекс стоки да са тези за които е издадена и процесната фактура от „**“, респ. именно същите да са директно транспортирани от Чехия до Дания.

Последният извод се налага и от факта, че от цитирания отговор на данъчната администрация на Дания излиза, че според данните предоставени им от техния търговец „стоките са получени от България“.

2.10. Относно доставките, по които за получател се сочи PHONETASTIC, VIN *********. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 22, том 45, л.10 043 и сл., доказателствата представени от оспорващия в хода на съдебния процес са в том 99 на л.26711 и сл. Следва да се посочи, че фактурите, издадени на този търговец от **, ведно с проформа фактурите, са представени на съда като част от административната преписка /посоченото приложение № 22/, като преводите на същите не следват самите документи, като подредба, а представените придобивни фактури и доказателства за транспорт /ако такива са налични/ са представени в превод едва в хода на съдебния процес /посочените доказателства са в том 99/.

Издадена е от ** фактура № 2009256 от 26.10.2009г. В същата като условие на доставката е посочено CIF Унгария /л.10070/, налична е и проформа фактура № 2009256 от 26.10.2009г. /л.10067/, с идентично съдържание. Същите стоки се твърди да са придобити от „**“ ООД по фактура № 90159 от 26.10.2009г., издадена от Телекомбинатие Мондител Барендрехт ВОФ /л.26711 -26712, том 99/, в която аналогично е посочено CIF Унгария. Представена е въздушна товорителница, съгласно данните от която на същата е съставена на 30.10.2009г. с получател „**“ЕООД и летище на тръгване Амстердам, съответно летище на местоназначение – София-Будапеща /л.26713 и сл./, в която въздушна товарителница е вписан номерът на издадената на ** фактура. От същите тези доказателства обаче не може да се приеме, че стоката е получена в Унгария от PHONETASTIC, VIN *********, същата е адресирана за получаване от самия оспорващ.

Издадена е от ** фактура № 2009305 от 17.11.2009г. В същата като условие на доставката е посочено CIF Унгария /л.10072/, налична е и проформа фактура № 2009305 от 17.11.2009г. /л.10068/, с идентично съдържание. Същите стоки се твърди да са придобити от „**“ ООД по фактура № 90168 от 18.11.2009г., издадена от Телекомбинатие Мондител Барендрехт ВОФ /л.26718 -26719, том 99/, в която е вписано единствено CIF. Представена е въздушна товарителница с идентичен номер на предходната, съгласно данните от която същата е съставена отново на 30.10.2009г. с получател вече „Фонестастик“КФТ (ООД), отново летище на тръгване Амстердам, съответно летище на местоназначение – Будапеща, желан полет дата 30 октомври/04 ноември /л.26720 и сл./, в който въздушна товарителница отново е вписана фактура № 90159.

Или в обобщение данните от документите за транспорт от една страна не могат да бъдат обвързани с доставката по фактура № № 2009305 от 17.11.2009г., като от друга страна – налични са два документа с един и същи номер, от една и съща дата но с различно съдържание относно данните за получателя. Последното обосновава извода, че са съставени документи по първата доставка взаимоизключващи се относно което е лицето получател на стоките, поради което и не може да се приеме за безспорно установена тезата на жалбоподателя.

Издадена е от ** и фактура № 2010421 от 18.01.2010г. /вещото лице погрешно е посочило че е от дата 11.01.2010г./. В същата като условие на доставката е посочено CIF Унгария /л.10074/, налична е и проформа фактура № 2010421 от 11.01.2010г. /л.10069/, с идентично съдържание. Същите стоки се твърди да са придобити от „**“ ООД по фактура № 1 от 03.01.2010г., издадена от Вадимпекс. Документ, издаден от Вадимпекс от дата 03.01.2010г. с № 1, съдържащ и данните на ** е представен в хода на ревизията непреведен и е на лист 10096, том 45. Преди и след него обаче се констатираха още два непреведени документа, също с издател Вадимпекс, от същата дата 03.01.2010г. също под № 1, но съдържащи данните на PHONETASTIC. В този смисъл и представената по делото международна товарителница /л.26756-26758 от том 99/ не може да се приеме, че касаят доставката между Вадимпекс и **, още повече че липсва дата на натоварване на стоките, липсва и дата на тяхното получаване, а е поставен единствено и само печат на Фонетастик.

Що се касае до данните от осъществения международен обмен, по повод тези доставки, то на практика такива липсват. Единствено е посочено от унгарската данъчна администрация, че „разследването започнало на 12.01.2012г. продължава. Задължили са унгарския данъкоплатец да представи документите за компанията. ** няма ДДС номер в Унгария“. Т.е. последното не внася каквато и да било яснота по въпросите, предмет на настоящото дело.

2.11. Относно доставките, по които за получател се сочи PCRFID S.R.L. VIN *********. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 37, л.11707, том.50 и сл., касаят данъчни периоди м.05 и м.06.2010г. Допълнително са представени и такива от жалбоподателя в хода на съдебния процес на л.20891-20928, том 78.

От данните в посоченото Приложение № 1, които съвпадат с данните от самите документи, приложени по делото съобразно проверката сторена от съда, поради което и съдът кредитира същите, е видно че като получател в посочените транспортни документи фигурира „**“, в един – Фиораванти, в клетка 3 място на доставката е посочено *, респ. там където е попълнена клетка 24 е поставен печат на Фиораванти СРЛ, като в същите транспортни документи е вписана и фактурата издадена на ** от съответния негов доставчик. Липсват доказателства за транспорт, респ. за получаването на стоките от посочения краен получател.

Констатира се в тази връзка, че във фактура № 2010-812414 /в заключението на вещото лице е посочено погрешно фактура № 2010-821414/ от 16.04.2010г., издадена от „ТелеПарт Дискаунт Дистрибюшън ГмбХ с получател ** като условие на доставката е посочено да се достави до Фиораванти СРЛ, Комърсити Исола М28, за ** ЕООД ул.“Портуенсе 155, ** , * 00148 /л.20896-20897/. Твърди се, че част от стоките / Samsung E2210 H.Kitty – 20 броя, така заключението на вещото лице таблица на стр.79 от същото, л.28868, том.108/ придобити по тази фактура са предмет на последваща продажба за PCRFID S.R.L. VIN *********, за което е издадена фактура № 2010854 от 10.05.2010г. Представена е Международна товарителница /ЧМР/, в която в клетка 2 като получател е посочен **, в клетка 3 като място на доставка на стоките – *, **, а в клетка 4 е отбелязано, че стоките са натоварени в Дурнау, Германия на дата 19.04.2010г. Въпреки, че в превода на същия документ, са попълнени данни в клетка 24 „Стоката получена“ в приложеното копие от документа на чужда език липсват такива /л.20898-20899/.

Фактура № 2011-3033926 от 20.04.2010г., издадена от „НТМ Гмбх е с получател ** /л.20900-20901, констатира се грешка в превода, в който фактурата е посочена под № 2011-3033986/. Твърди се част от стоките / Samsung S3310 – 150 броя от общо 1 000, стр.79 от заключението/ придобити по тази фактура са предмет на последваща продажба за PCRFID S.R.L. VIN ********* по цитираната вече фактура № 2010854 от 10.05.2010г. Представена е Международна товарителница /ЧМР/, в която в клетка 2 като получател е посочен Фиораванти Срл, **5, * 00148 /при липса на такава уговорка в издадената на ** фактура/, в клетка 3 като място на доставка на стоките – *, а в клетка 4 е отбелязано, че стоките са натоварени във Франкфурт на дата 22.04.2010г. Данните от клетка 24 „Стоката получена“ са печат на Фиораванти Срл, и дата на получаване – 22.04.2010г. /л.20902-20903/.

Вещото лице при анализа на документите обвързва и фактура № 2010-824532 от 04.05.2010г. с издател „ТелеПарт Дискаунт Дистрибюшън ГмбХ и получател **, с доставката по фактура № 2010854 от 10.05.2010г., издадена от ** на PCRFID S.R.L. VIN *********, касателно част от стоките - Samsung S8000, 130 броя и Samsung S5560, 50 броя. Отделно от това вещото лице обвързва същата тази фактура № 2010-824532 от 04.05.2010г. с издател „ТелеПарт Дискаунт Дистрибюшън ГмбХ и получател **, с доставката и по фактури № № 2010943 от 28.05.2010г. и № 2010965 от 01.06.2010г., издадени от ** на PCRFID S.R.L. VIN *********, касателно част от стоките - Samsung S5560 – 120 броя по първата и Samsung S5560, 200 броя, предмет на стопанската операция по втората.

За транспорта по тази фактура № 2010-824532 от 04.05.2010г. с издател „ТелеПарт Дискаунт Дистрибюшън ГмбХ е представена и Международна товарителница /ЧМР/, в която в клетка 2 като получател е посочен **, в клетка 3 като място на доставка на стоките – * 00148, **, а в клетка 4 е отбелязано, че стоките са натоварени в Дурнау на дата 04.05.2010г. Данните от клетка 24 „Стоката получена“ са печат на Фиораванти Срл, и дата на получаване – 05.05.2010г. /л.20916-20917/. В самата фактура, издадена на П. Трейдниг, също е нали лице уговорка стоката да бъде доставена до Фиораванти Лоджистик Сълюшън, Комърсити Исола М 28 за **, **5, * 00148.

Или в обобщение от анализа на тази група документи излича, че стоката е закупена от „**“ по фактура от 04.05.2010г., доставена до * и получена от Фиораванти на дтата 05.05.2010г., а част от стоката се сочи да е препродадена на последващите купувачи на дати съответно 10.05.2010г., 28.05.2010г. и 01.06.2010г., при липсата на каквито и да било доказателства за начина на предаването им от Фиоравнати на твърдените крайни купувачи.

Фактура № 155/2010 от 07.05.2010г., издадена от Лан Електроника Словения, е с получател **, и условие на доставката ДМ Транспорт, ул.Кастагневица 66D, Фиумичино 00054, * /л.20908-20909/. Твърди се част от стоките / Nokia 5800 – 400 броя от общо 800, стр.79 от заключението/ придобити по тази фактура са предмет на последваща продажба за PCRFID S.R.L. VIN ********* по фактура № 2010861 от 13.05.2010г. По тази фактура не са ангажирани доказателства за транспорт на стоките.

Отделно от това от анализа на вещото лице в коментираното тук заключение /и по-специално този в Таблица „Съответствие на закупени и подадени стоки, в т.6, л.28853 и сл. от том 108/, в съвкупната му преценка и със събрания по делото доказателствен материал, съдът констатира и че част от стоките, предмет на покупко-продажбата по фактура № 2010-824532 от 04.05.2010г. с издател „ТелеПарт Дискаунт Дистрибюшън ГмбХ се твърди да са били предмет на тристранни операции освен с краен получател PCRFID S.R.L. VIN ********* /цитираните по-горе три броя фактури в тази част на изложението/, така и предмет на други „тристранни операции“ с краен получател както следва: Electtrica di Michele SRL по два броя фактури, G.S.A. по 1 фактура и P.B.TECH SRL – 2 броя фактури /най-добре това личи от таблицата на стр.25 от заключението на вещото лице, във връзка с коментирани разходи за транспорт, а и съответства на отразеното и в анализа по т.6 от заключението, в посочената по-горе таблица за всеки един от сочените крайни получатели/. Всички тези доставки се твърди да са осъществени през месец Май и Юни, най-ранната от които от 10.05.2010г., съответно последната от 01.06.2010г.

Аналогично част от стоките, предмет на покупко-продажбата по фактура Фактура № 2011-3033926 от 20.04.2010г., издадена от НТМ Гмбх, от оспорващия се поддържа тезата /съобразно ангажираните от него доказателства/ че са били предмет на тристранни операции освен с краен получател PCRFID S.R.L. VIN ********* /като бе посочено по-горе/, така и предмет на други „тристранни операции“ с краен получател както следва: Electtrica di Michele SRL по 7 фактури, първата от които то 12.04.2010г., а последната от 24.05.2010г., P.B.TECH SRL – 1 фактура от 03.05.2010г., а осчетоводена през месец Април 2010г., вкл. част от стоките се сочи да са предмет на износ за трети страни.

Също - част от стоките, предмет на покупко-продажбата по фактура № 2010-812414 /в заключението на вещото лице е посочено погрешно фактура № 2010-821414/ от 16.04.2010г., издадена от „ТелеПарт Дискаунт Дистрибюшън ГмбХ, от оспорващия се поддържа тезата /съобразно ангажираните от него доказателства/ че са били предмет на тристранни операции освен с краен получател PCRFID S.R.L. VIN ********* /като бе посочено по-горе/, така и предмет на други „тристранни операции“ с краен получател както следва: Electtrica di Michele SRL по Фактура 2010780 от 26.04.2010г. и P.B.TECH SRL – 4 фактури три от които с дата 30.04.2010г. и една от 07.05.2010г.

Що се касае до стоките, предмет на покупко-продажбата по фактура № 155/2010 от 07.05.2010г., издадена от Лан Електроника Словения, от оспорващия се поддържа тезата /съобразно ангажираните от него доказателства/ че са били предмет на тристранни операции освен с краен получател PCRFID S.R.L. VIN ********* /като бе посочено по-горе/, така и предмет на други „тристранни операции“ с краен получател P.B.TECH SRL – фактура № 2010881 от 17.05.2010г. /тук е мястото да се посочи, че при анализа и на тези документи вещото лице не е констатирало да е представено доказателство за транспорт и към фактурата, издадена на P.B.TECH SRL/.

Или в обобщение следва да се посочи, че по тази група доставки – на стоките, придобити от ** по фактура № № 2010-824532 от 04.05.2010г., фактура № 2010-812414 от 16.04.2010г., издадени от „ТелеПарт Дискаунт Дистрибюшън ГмбХ, Фактура № 2011-3033926 от 20.04.2010г., издадена от НТМ Гмбх и фактура № 155/2010 от 07.05.2010г., издадена от Лан Електроника Словения, категорично представените доказателства оборват тезата, че стоките са доставени директно от първия продавач до крайния клиент – напротив установи се от една страна че първите са доставени до „**“ чрез Фиораванти, след което в продължение на почти един месец са издавани фактури за тяхната последваща продажба, без доказателства при това /извън фактурите, издадени от *** и потвърждение за получени стоки/ за предаването им на посочените клиенти на оспорващия.

В тази връзка съдът съобразява и факта, че по делото са налични доказателства, че осъществен обмен по повод молба за информация от данъчната/приходната администрация на ** SCAC 2004_5_IT_BG_20121206_ 0361421_011546 /приобщена с протокол образец Кд-73 № 1302177/13.02.2011г./. Видно от запитването в периода от март до юни 2010г. е стартирала данъчна ревизия на италианската компания ETR SERVICE SPL с цел да се събере ДДС върху фактури, които се отнасят за фалшиви транзакции. Разследването е разкрило к*инална мрежа, работеща в областта на търговията с мобилни телефони. Тази мрежа е прехвърлила дяловете на "PCRFID S.R.L." на „подставено лице” г-н Mario Filipponi, роден в Terni на ***г. и живущ в Scheggino (PG) via Valnerina 4 (лице, което не притежава нищо a person и на което не може да бъде наложено административно наказание), с цел да се избегне облагане с ДДС и да се създаде нелоялна конкуренция. "PCRFID S.R.L." с предходно наименование KFI PROGRSSION SPL *********, седалище в *,via Albona nr.77, находящ се в действителност в Scheggino (PG), via Valnerina 4, в местообитаването на собственика г-н Mario Filipponi е била „фирмата-майка” и е „национализирала/придобила” стоки /от името на ETR SERVICE SPL-получател на стоките/, използвайки фалшиви фактури без да заплати ДДС. На 13.08.2010г. ETR SERVICE SPL е била продадена на румънски гражданин г-н Popa Radi, заедно с всички счетоводни документи, след което не могат да се намерят никакви доказателства за документите и за румънския гражданин. По време на ревизията г-н Mario Filipponi е предоставил множество фактури за покупки на електроника и мобилни телефони, издадени от търговци от ЕС. Освен това, отдел Guardia di Finanza е открила в компютър фактури, издадени от търговци от ЕС, които не са били предоставени от г-н Filipponi. Според VIES, някои търговци от ЕС са издали фактури на "PCRFID S.R.L." с по-високи суми, от сумите посочени във фактурите, предоставени от "PCRFID S.R.L.". Всички покупки и продажби са правени чрез електронен адрес pcrfidsrl@hotmail.com (адрес посочен на фактурите за продажби, издадени от "PCRFID S.R.L."). Проверка за компютърната грамотност на г-н Filipponi е показала, че той е напълно неспособен да използва компютър и да прави транзакции по интернет – той е признал, че трети лица са му помагали за това, но не е посочил техните имена.

2.12. Относно доставките, по които за получател се сочи P.В.TECH S.R.L., VIN *********. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 34, том 47-48, л.10 818 и сл., доказателствата представени от оспорващия в хода на съдебния процес са в том 76-77, на л. 20 525 и сл. Следва да се посочи, че фактурите, издадени на този търговец от **, ведно с проформа фактурите, са представени на съда като част от административната преписка /посоченото приложение № 34/, като преводите на същите не следват самите документи, като подредба, а представените придобивни фактури и доказателства за транспорт /ако такива са налични/ са представени в превод едва в хода на съдебния процес /посочените доказателства са в том 76-77/.

Като получател в посочените транспортни документи – ЧМР, съобразно уговорките във фактурите, издадени от доставчиците, фигурира „**“, съответно в част Фиораванти, в клетка 3 място на доставката е посочено *, респ. там където е попълнена клетка 24 е поставен печат на Фиораванти СРЛ. Липсват доказателства за транспорт, респ. за получаването на стоките от посочения краен получател.

В част от транспортните документи като получател фигурира „Коли Транс“, *, ** /коментирания тук търговец, който се твърди да е крайният получател на стоките, е със седалище в *, като липсват доказателства да има склад в */.

В част от фактурите, издадени от доставчиците на П. Трейдинт, е на лице уговорка стоките да бъдат получени за ** от съответно Фиораванти, респ. Коли Транс, но в други липсват такива уговорки.

Обвръзката между доказателтсвата, вещото лице за една не малка част е сторило единствено и само „по подредба в делото“, респ. за друга поради факта, че в транспортният документ фигурира съответната фактура, издадено на **, в който случай единствено по 7 групи е посочило, че „вид и бр. на стоката в ЧМР отговярат на инвойса“, а за останалите – „не може да се направи обвръзка на стоките“.

За част от тази група доставки липсват както доказателства за транспорт.

Установи се, че липсват каквито и да било доказателства извън самите фактури, издадени от ** и потвържденията за получени стоки, за предаването на последните на твърдения краен получател.

Отделно от това тук съдът съобразява и изложеното в раздел 2.11 относно това, че част от стоките, предмет на фактурите издадени на ** се твърди да са били предмет на последващи продажби до различни крайни клиенти на оспорващия, като това се констатира и по други фактури част от които ще бъдат коментирани по-долу в това изложение.

Съдът не излага съображения по всяка една от твърдяните тристранни операции с краен получател "P.B.TECH S.R.L." с VIN *********, предвид големия им обем, като анализът на същите е подробен и се съдържа в коментираното тук Заключение на вещото лице С., а и каза се съответствието на тези фактически установявания с доказателствения материал по делото е проверен от съда подробно.

Следва да се посочи и че във връзка с откритата относно "P.B.TECH S.R.L." с VIN ********* административна процедура за Обмен на информация между компетентните органи на България и ** по реда на чл.5 от Регламент (ЕО) №1798/2003г. на Съвета относно административното сътрудничество. До данъчната/приходната администрация на ** от Дирекция ”Централно звено за връзка” при ЦУ на НАП е изпратена молба SCAC вх.№ О111-007512 от 11.05.2011г., отговор не е получен.

От друга страна обаче се установи, че "P.B.TECH S.R.L." с VIN ********* е предмет и на разследване на Данъчна полиция /Guardia di Finanza/ - така получения доклад във връзка Административно сътрудничество с ДЧ въз основа на Регламент 904/2010г.

Съгласно този доклад компанията "P.B.TECH S.R.L." с VIN ********* е добре известна като „липсващ търговец” и като „участник във верижни измами с ДДС”.

Т.е. при тези фактически установявания съдът приема, че от доказателствата по делото не се установява да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО Директива, за тази група доставки, и същите не могат да бъдат квалифицирани като тристранни операции по смисъла на ЗДДС. Установява се всъщност, че стоките са получени от самия жалбоподател в посочената в транспортните документи държава-членка.

2.13. Относно доставките, по които за получател се сочи OY IMPEXTRADE COMPANY LTD, VIN *********. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 21, том 45, л.10 019 и сл., доказателствата представени от оспорващия в хода на съдебния процес са в том 99, л.26690-26693 и л.26704-26707.

Следва да се посочи, че фактурите, издадени на този търговец от **, ведно с проформа фактурите, са представени на съда като част от административната преписка /посоченото приложение № 21/, като преводите на същите не следват самите документи, като подредба, а представените придобивни фактури и доказателства за транспорт /ако такива са налични/ са представени в превод едва в хода на съдебния процес /посочените доказателства са в том 99/. Представените от оспорващия доказателства /тези в том 99/ също не са окомплектовани и подредени с фактурите, издадени от ** на този търговец, като окомплектоването им произтича от посоченото в Опис на документите на л.26666 от делото /том 99/, съставен от самия оспорващ.

Всъщност този търговец се сочи да е краен получател по две операции, предмет на настоящото ревизионно производство за които се установи следното:

Издадена е от ** фактура № 2009161 от 16.06.2009г. за доставката на 200 броя мобилни апарати Samsung S 5230. В същата като условие на доставката е посочено CIF Варшава Полша /л.10027превод, 10031 – на чужд език/. Останалите доказателства в том 45 относно тази доставка не се обсъждат, тъй като същите са на чужд език, без превод на български.

В хода на съдебното обжалване от оспорващия е представена фактура № 67257 от 16.06.2009г. с издател Йолин Комюникейшън, Берлин, получател ** с условие на доставката – Плит депот с.п.З.о.о. при Ои Импекс, Финландия, за доставката на 200 броя мобилни телефони – Samsung GT-S5230. Представено е писмо, получено на електронната поща, в което се съдържат твърдения, че посочената стока е изпратена до Плит, Варшава, с Ю Пи Ес, като е посочен и номер за проследяване, л.26690-26693, том 99.

При така установеното се налага извода, че на практика доказателства за транспорт на стоките до Финландия, вкл. и до посочения краен получател OY IMPEXTRADE COMPANY LTD, VIN *********, липсват.

Нещо повече – в случая дори и на се твърди стоките да са получени във Финландия, а се обосновава тезата, че същите са доставени в Плит, Варшава. Но не Полша е държавата-членка в която твърдяния краен получател е регистриран за нуждите на ДДС.

Издадена е от ** и фактура № 2009192 от 31.08.2009г. за доставката на 100 броя мобилни апарати Nokia 5800. В същата като условие на доставката е посочено CIF Полша /л.10029превод, 10033 – на чужд език/. Останалите доказателства в том 45 относно тази доставка не се обсъждат, тъй като същите са на чужд език, без превод на български.

В хода на съдебното обжалване от оспорващия е представена фактура № ********** от 02.09.2009г. с издател Стратеджиукст, Порто, получател ** с условие на доставката – Вилнус Литва Вечеслав Коноваловас, за доставката на 100 броя мобилни телефони – Nokia 5800, с място на товарена – без адрес Порто и място на разтоварване – ********. Представен е транспортен документ от 03.09.2009г., видно от който е, че на посочената дата са изпратени за сметка на изпращача WLP – Транзитариос, Крестинс, Португалия, до *във Вилнюс, Литва, с получател Вечеслав Коловалонас, стоки Електротехника /л.26704-26708/.

Нещо повече – в случая дори и не се твърди стоките да са получени във Финландия, а се обосновава тезата, че същите са доставени в Литва, с краен получател трето лице.

При така събраните по делото доказателства всъщност липсват такива стоките да са били транспортирани директно до твърдяния краен получател.

Т.е. при тези фактически установявания съдът приема, че от доказателствата по делото не се установява да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО Директива, за тази доставка, и същата не може да бъде квалифицирана като тристранна операция по смисъла за ЗДДС. Освен всичко друго стоките не са получени в държавата-членка по регистрацията за целите на ДДС на т.нар. „получател“.

Така възприетото се потвърждава и от получения отговор с реф.№ E_BG_FI_20110615_007783_C06594_R от данъчната/приходната администрация на Финландия, в хода на осъществения международен обмен /Приложение № 21, том 45/, съгласно който "OY IMPEXTRADE COMPANY LTD”/по-късно ITC/ e била данъчно ревизирана през годините 2009-2010. Данъчната ревизия е част от MLC-audit 127/многостранна ревизия № 127/, която засяга продажбата на мобилни телефони в Европа. В тази връзка е заключителния доклад MLC 127. ITC е действал като първи купувач в тристранна операция, като телефоните идват от Холандия, както и от други страни на ЕС, главно Литва и Полша. Телефоните никога не са били доставени до Финландия. ITC декларира ВОП-ове погрешно, защото в страната за която са предназначени стоките, получаващото дружество не е регистрирано по ДДС. Истинските получатели на стоките са неизвестни. Има съмнения, че телефоните се продават на черния пазар в Беларус. ITC има в техните сметки покупки от „**” фактури за 23 000 евро /юни 2009/ и 18 300 евро /август 2009/ и ITC е платила тези фактури по банковата сметка на „**”. Тази информация е взета от главната счетоводна книга на дружеството и няма възможност да се вземат други документи. Според данъчните заключения на Финландия трябва да се очаква измама. Стоките никога не са идвали във Финландия, а до неизвестни получатели в Литва и Полша. Вероятно тази фактурна верига /префактуриране/ е само за да се ”изгуби” /изчезне/ истинският купувач на мобилни телефони. ДДС не е плащано в нито една държава.

2.14. Относно доставките, по които за получател се сочи NETKOM SP Z.O.O, VIN *********. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 41, том 58-59, л.14 354 и сл., доказателствата представени от оспорващия в хода на съдебния процес са в том 103, л.27 658 -27 671 и л. 27681-27 690.

Констатира се в тази връзка, че от страна на ** са декларирани множество тристранни операции с краен получател този именно търговец, които са признати като такива в хода на ревизията – не се е стигнало до определяне на публични задължения във връзка с придобиването на стоките предмет на продажби по издадените на полския търговец фактури, като само във връзка с две от тях това е сторено.

В ревизионния доклад дословно е записано следното: „"NETKOM SP.Z.O.O.” с VIN *********, независимо, че фирмата не е представила документи, които да потвърждават, че закупените стоките са получени, не е възможно да се определят документите свързани с транспорта, подадени от полския данъкоплатец за конкретните доставки на стоки заради нечетливи дати и липсата на печати на товарителниците с които са превозвани стоките, установени са различия между фактурите представени от полския данъкоплатец и списъка с фактурите получен заедно с българската молба за информация, фирмата не е представила документи, с които да потвърди, че действително е получила закупените стоки - данъка е бил определен /начислен/ с изключение на ф-ра № 2009210/24.09.2009г. и фактура № 2009247/22.10.2009г./стр.94 от същия/. И преди това „Във връзка с този придобиващ търговец е обложено придобиването само по ф-ра № 2009210/24.09.2009г. и фактура № 2009247/22.10. 2009г.“ /стр. 68/, като за съда остава неясно какво точно е имал в предвид ревизиращия екип, като е раздели тези две доставки от останалите, но това не е предмет на настоящия правен спор, като съдът като инстанция по същество дължи произнасяне единствено и само по спорния по делото предмет.

Стоките по фактура № 2009210/24.09.2009г., с условие на доставката CIF Виена Австрия, Митнически статус Т1 /л.27 658, том 103, както и проформа фактура от 14.09.2009г. на л.27 660/, се сочи да са придобити по фактура № 160901 от 16.09.2009г. с издател „Мултитрейд Интернешънъл“ Хонгконк /съответно проформа фактура на л.27 664/, в която връзка е представена и въздушна товарителница /л.27666/. Повече от очевидно е че в случая отношенията няма как да бъдат квалифицирани като тристранни операции по смисъла на приложимото законодателство – нито се касае до сделки между три регистрирани за целите на ДДС в различни държави-членки на ЕС търговци /първия продавач не е такъв/, нито стоката е траспортирана до крайния получател в държавата членка където той е регистриран за целите на ДДС.

Тук е мястото да са посочи обаче, че макар и да не е на лице тристранна операция, на практика с РА неправилно и незаконосъобразно са определени публични задължения въз основа на фактура № 160901 от 16.09.2009г. с издател „Мултитрейд Интернешънъл“ Хонг Конг. Следва да се отбележи, че органите по приходите са пропуснала да отбележат, че този доставчик не е търговец регистриран в рамките на ЕС, вкл. и за нуждите на ДДС, и за ** не е на лице ВОП. Отделно липсват и категорични доказателства стоките да са освободени за крайно потребление на територията на съюза и то от **, за да възникнат задължения за ДДС за внасяне за българския търговец, още по-малко на територията на РБългария. Поради тези аргументи касателно тази доставка РА е незаконосъобразен.

Стоките по фактура № 2009247/21.10.2009г., с условие на доставката CIF Виена Австрия /л.27 681, том 103, се сочи да са придобити по фактура № ОР/0031658 от 21.10.2009г. с издател „РП Юръп Лимитид“, съответно проформа фактура от 21.10.2009г. /л.27 683 и сл./, в която също е уговорено като адрес на доставката „**“ЕООД, чрез Карго-партнър Гмбх, Пощенска кутия 42, сграда 262/7, А 1 300, Летище Виена, Австрия. В тази връзка е представен и документ – въздушна товарителница, с издател DHL, 22.10.2009г. /л.27687/. Дори и да се приеме, че именно процесните стоки са транспортирани по този начин, то излиза че именно ** е получил стоките във Виена Австрия, а дори и да се приеме, обратното то не би било изпълнено условието стоката да е транспортирана до крайния получател в държавата-членка по неговата идентификация за нуждите на ДДС. Липсват в тази връзка доказателства Нетком да е регистриран за нуждите на ДДС в Австрия.

Т.е. при тези фактически установявания съдът приема, че от доказателствата по делото не се установява да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО Директива, за тази доставка, и същата не може да бъде квалифицирана като тристранна операция по смисъла за ЗДДС. Освен всичко друго стоките не са получени в държавата-членка по регистрацията за целите на ДДС на т.нар. „получател“.

2.15. Относно доставките, по които за получател се сочи MONIMPEX S.R.O., VIN *********. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 24, том 45, л.10 123 и сл., доказателствата представени от оспорващия в хода на съдебния процес са в том 103, л.27 595 и сл.

Всъщност този търговец се сочи да е краен получател по три операции, предмет на настоящото ревизионно производство за които се установи следното:

Издадена е от ** фактура № 2009180 от 27.07.2009г. за доставката на 200 броя мобилни апарати Nokia 5310, черен, и 100 броя мобилни апарати Nokia 5310, бял. В същата като условие на доставката е посочено CIF Будапеща, Унгария /л.27 595 и сл./, идентични са уговорките и в издадената проформа фактура от същата дата. Твърди се стоките да са придобити по фактура № ********** от 28.07.2009г. с издател Стратеджикуест, Порто и уговорен адрес на доставката Монимпекс, Будапеща Унгария, и адрес на разтоварване *********/л.27 599/. В приложената проформа-фактура от същата дата е посочен единствено адрес на разтоварване – този в гр.Пловдив и условие на Доставката CIF Будапеща, TNT – Продажба на товара с доставка. За транспорта е представен документ от TNT от дата 28.07.2009г. /преводът се констатира че е сгрешен, като в сами документ с цифри е изписана датата именно 28.07.2009г., а не 03.07.2009г., както е посочил преводача/ с получател Минимпекс, гр.Будапеща, за стоки Електроника.

От тези доказателства обаче, дори и да се приеме, че стоката е транспортирана директно от първия продавач до крайния купувач, то очевидно това не е станало на територията на държава членка, в която същият е регистриран за нуждите на ДДС. От друга страна категоричен извод за транспорт в този смисъл не може да се направи предвид и липсата възможност за каквото и да било идентифициране на стоките, предмет на казания транспорт. Липсата на такива отношения се потвърждава и от получения отговор в хода на осъществения международен обмен, съгласно който Монимпекс не е отчел получаване на стоки по фактура № 2009180 от 27.07.2009г.

Издадена е от ** фактура № 2009187 от 18.08.2009г. за доставката на 200 броя мобилни апарати Nokia 5310. В същата като условие на доставката е посочено CIF Будапеща, Унгария /л.27 609 и сл./, идентични са уговорките и в издадената проформа фактура от същата дата. Твърди се стоките да са придобити по фактура № ********** от 19.08.2009г. с издател Стратеджикуест, Порто и уговорен адрес на доставката Унгария, Будапеща, и адрес на разтоварване *********/л.27613 и сл./. В приложената проформа-фактура от същата дата е посочен единствено адрес на разтоварване – този в гр.Пловдив. За транспорта е представен Манифест за взимане на пратка (одобрен) – други (за сметка на изпращача) TNT-Експрес, от дата 19.08.2009г. с получател „**“ в Будапеща, Унгария /л.27 919 и сл./.

От тези доказателства обаче не може да се приеме, че стоката е транспортирана директно от първия продавач до крайния купувач – напротив установява се че същата е транспортирана до *и то в Унгария, Будапеща.

Аналогично издадена е от ** фактура № 2009199 от 01.09.2009г. за доставката на 48 броя мобилни апарати Nokia 5310 и на 83 броя мобилни апарати Nokia 5800. В същата като условие на доставката е посочено CIF Будапеща, Унгария /л.27 646 и сл./. Твърди се стоките да са придобити по фактура № ********** от 02.09.2009г. с издател Стратеджикуест, Порто и уговорено условие на доставката Унгария, Будапеща, и адрес на разтоварване *********/л.27648 и сл./. В приложената проформа-фактура са на лице същите уговорки. За транспорта е представен документ, издаден от TNT, от дата 09.09.2009г. с получател „**“ в Будапеща, Унгария /л.27 919 и сл./.

Т.е. при тези фактически установявания съдът приема, че от доказателствата по делото не се установява да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО Директива, за тази доставка, и същата не може да бъде квалифицирана като тристранна операция по смисъла за ЗДДС. Освен всичко друго стоките не са получени в държавата-членка по регистрацията за целите на ДДС на т.нар. „получател“.

Този извод не може да бъде опроверган от получения отговор в хода на международния обмен, доколкото в същия се съдържат изложените твърдения на търговеца – че е получил стоките в Словакия, както и данни че последните две доставки са декларирани в тази държава членка, но не и факта къде точно е получена стоката, респ. дали транспортът е бил директно от първия продавач до този търговец или не.

2.16. Относно доставките, по които за получател се сочи MEC.LA SRL, VIN *********. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 30, том 46, л.10 405 и сл., доказателствата представени от оспорващия в хода на съдебния процес са в том 75, л.20 240 и сл.

Издадена е от ** фактура № 2009259 от 27.10.2009г. за доставката на 500 броя мобилни апарати Nokia 7100, червени. В същата като условие на доставката е посочено CIF *, ** /л.20 240 и сл./. Твърди се стоКомска Полска, и уговорен получател АКТ СРЛ, *, *********/л. 20242 и сл./. В приложената проформа-фактура от 27.10.2009г. са налице идентични уговорки. За транспорта е представена товарителница за въздушен транспорт, която на практика не може да бъде обвързана с доставка до посочения краен получател, както и с конкретната доставка на стоки – като получател е посочено трето лице, респ. придружаващите стоката документи не е фактурата издадена на **.

Тези изводи се потвърждават и от данните от осъществения обмен между двете данъчни администрация /л.10 404 и сл. том 46, цитирани и в РД/.

2.17. Относно доставките, по които за получател се сочи LZ SERVICE SRL, VIN ***. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 36, том 49, л.11 430 и сл., доказателствата представени от оспорващия в хода на съдебния процес са в том 74, на л. 19 770 и сл. Следва да се посочи, че фактурите, издадени на този търговец от П. трейдинг, са представени на съда като част от административната преписка /посоченото приложение № 36/, като преводите на същите не следват самите документи, като подредба, същите са представени окомпелктовани от оспорващия в хода на съдебния процес, както предводи на придобивните фактури и доказателства за транспорт /ако такива са налични, том 74/.

Съгласно данните от фактурите, издадени от „**“ в част от тях липсва уговорено условие на доставката, вкл. място на получаване стоките, респ . в част от тях е посочено CIF *, CIF **, CIF *.

В покупните фактури, издадени на *от съответния доставчик, като условие на доставката е посочено „Доставка: Фиораванти Срл, ул. Портуензе 1555, * 00148, ** за ** /така фактурите, издадени от Суифтком ГмбХ, Комска Полска Сп. Зоз, Тайсен Телеком Гмбх, Ай Ес Груп СПРЛ, Телепарт Дискаунт Дистрибюшън Гмбх/, съответно като получател в приложените транспортни документи – съобразно уговорките в тези фактури, фигурира „**“, съответно в част Фиораванти /вкл. и за **/. Липсват доказателства за транспорт, респ. за получаването на стоките от посочения краен получател.

В част от фактурите, издадени от доставчиците на П. Трейдинт, е на лице уговорка стоките да бъдат получени за ** от Коли Транс.

Обвръзката между доказателствата, вещото лице за една не малка част е сторило единствено и само „по подредба в делото“, респ. за друга поради факта, че в транспортният документ фигурира съответната фактура, издадено на **, в който случай единствено по 5 групи е посочило, че „вид и бр. на стоката в ЧМР отговярат на инвойса“, а за останалите – „не може да се направи обвръзка на стоките“.

За част от тази група доставки липсват както доказателства за транспорт.

Отделно от това тук съдът съобразява и изложеното в раздел 1.11 относно това, че част от стоките, предмет на фактурите издадени на ** се твърди да са били предмет на последващи продажби до различни крайни клиенти на оспорващия.

Конкертно в случая стоките по фактура № f/002228/2009/11 от 20.11.2009г. с издател Комска полска и с уговорка, стоките да бъдат доставени до „Фиораванти“ СРЛ за **н /л.19823/, с приложено доказателство за транспорт – товарителница за въздушен транспорт /л.19825/ с отбелязан получател „Фиораванти“ за ** и дата на получаване 20.11.2009г., се твърди да са предмет на последващи доставки по фактура № 2009304 от 20.11.2009г. и по фактура № 2009306 от 23.11.2009г., което изключва директното доставяне на стоките до крайния получател.

Стоките по фактура № 2009-489481 от 18.12.2009г. с издател ТелеПарт Дискаунт Дистрибюшън ГмбХ и уговорка, стоките да бъдат доставени до „Фиораванти“ СРЛ за ** /л.19892/, с приложено доказателство за транспорт – ЧМР /л.19893-19894/ с отбелязан получател Питнот Трейдинг в * **, без попълнени данни в клетка 24, се твърди да са предмет на последващи доставки по фактура № 2009382 от 21.12.2009г. и по фактура № 2009385 от 21.12.2009г., което вкл. във времево отношение, изключва директното доставяне на стоките до крайния получател.

Съдът не излага съображения по всяка една от твърдяните тристранни операции с този краен получател, предвид големия им обем, като анализът им е подробен и се съдържа в коментираното тук Заключение на вещото лице С., а и каза се съответствието на тези фактически установявания с доказателствения материал по делото е проверен от съда подробно.

Следва да се посочи и че по делото е налична молбата за информация в съответствие с чл. 5 от Регламент ЕО 1798/2003 от ** с реф. № SCAC 383_ E_IT_BG_20100916_2010.130017.1143.CAR_006018, в която изрично е посочено, че италианската компания е измамник, няма регистриран и действащ офис, няма налични документи. Допълнително в хода на ревизията във връзка с „LZ SERVICE SRL” с VIN *** от италианската Данъчна полиция /Guardia di Finanza/ е получен доклад във връзка Административно сътрудничество с ДЧ въз основа на Регламент 904/2010г., съгласно който доклад компанията е известна като „липсващ търговец” и участник във верижни измами с ДДС.

2.18. Относно доставките, по които за получател се сочи КRISMA INFORMATICA SRL, VIN ***********. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 35, том 48-49, л.11 252 и сл., доказателствата представени от оспорващия в хода на съдебния процес са в том 74-75, на л.19985 и сл.

Съобразно данните от заключението на вещото лице С. и представените по делото писмени доказателства /тук съдът установи известни неточности в заключението/, спрямо този търговец са издадени следните фактури за продажба от **, във връзка с които са представени и следните придобивни фактури и доказателства за транспорт, съдържащи и изрични уговорки относно мястото на доставката:

Ф-ра за продажба	Вид на стоката		Кол.	Придобивна фактура	Фирма, от която е придоб.стоката	Вид на стоката	Кол.	Условие на доставката: Получател / До / Чрез	Транспортен документ	Място на получаване/получател
2009164 от 08.07.2009г.	Nokia 5800 Samsung s8000	173 100		2852 проф. От 01.07.2009г.	Ню уей Интернешънъл	Nokia 5800 Samsung s8000	173 100		DHL AWB9517331456	**, чрез Крисма Информатика
2009174 от 14.07.2009г.	Nokia 6500 slide Samsung s8000	500 - 100		F/001617/2009/07 От 15.07.2009г., л.20 002, т. 74	Komsa Polska	Nokia 6500 slide	500	Получател Крисма информатика	DHL **********	Крисма информатика
2009175 от 15.07.2009г.	Nokia 6600 slide	300		OP/0030785 от 16.07.2009, без превод, л.11 360, осчетоводена	Rpeurope	Nokia 6600 slide	300
2009176 от 16.07.2009, л. 11271, т.49	Nokia 7210	250		219 от 16.07.2009г., без превод, л. 11 364 т.49 осчетоводена	Vadimpex	Nokia 7210	250
2009178 от 21.07.2009, л.11273, т.49	Nokia 2760	600		F/002549/2009/07 от 23.07.2009г. без превод, л. 11368, т.49, осчетоводена	Komsa Polska	Nokia 2760	600
2009179 от 23.07.2009г.	Nokia 2680 Nokia 6500 slide	400 100		F/002704/2009/07 от 24.07.2009г., л.19995	Komsa Polska	Nokia 2680 Nokia 6500 slide	400 100	Крисма информатика	DHL 443 1482 635, л.19 998	Получател Крисма Информатика,
2009183 от 29.07.2009	Nokia 5800	200		********** от 29.07.2009	Strategiquest	Nokia 5800	200	Крисма Информатика	TNT GE826359265WW	Крисма Информатика Срл
2009189 от 27.08.2009г.	Nokia 5130	500		300 от 27.08.2009г.	Vadimpex	Nokia 5130	500	Крисма информатика	UPS 537V92VBN7G посочена Фактура № 300	Крисма информатика
2009190 от 27.08.2009г.	Nokia 2760	1000		F/002966/2009/08 от 28.08.2009г.	Komsa Polska	Nokia 2760	1000 общо	Крисма Информатика	DHL **********, л.20030	Получател Крисма информатика
2009194 от 31.08.2009г.	Nokia 5530	200		900675 от 01.09.2009г.	InCom Trade	Nokia 5530	200	FCA, , Ка Информатика	Fedex 797892199849	**
2009196 от 02.09.2009г.	Nokia 6700	200		OP/0031177 от 01.09.2009г.	Rpeurope	Nokia 6700	200	Чрез АКТ СРЛ, *	Товар.за възд.т-рт 055-12684523	Фул карго за Мишел Париж Карго сити уан
2009197 от 02.09.2009г.	Nokia 5130	500		300 от 27.08.2009 Представя се за втори път	Vadimpex	Nokia 5130	500	Крисма Информатика	UPS 537V92VBN7G посочена Фактура № 300	Крисма информатика
2009198 от 07.09.2009г.	Nokia 3720 Nokia 6710	300 90		316 от 04.09.2009г. /съдът констатира, че в превода на документа на л.20067 е допусната грешка относно номера на фактура, като верният е именно 316/	Vadimpex	Nokia 3720 Nokia 6710	109 248	CIF Крисма Информатика UPS Expres Saver	CMR K 047687 Посочена фактура № 316 Nokia 3710 - 296 броя Nokia 6710 - 90 броя.	Адрес на доставката Крисма информатика Клетка 24 – печат на Крисма Информатика и подпис
2009200 от 07.09.2009	Nokia 2700	400
2009201 от 07.09.2009г.	Nokia 1208	5000		313 от 02.09.2009г. /отново в превода се констатира казаната грешка/	Vadimpex Австрия	Nokia 1208	5000	CIF CMR Крисма Информатика	CMR K 047682 Посочена фактура № 313 от 02.09.2009г. Nokia 1208 – 5000 броя	Адрес на доставката Крисма информатика Клетка 24: печат на Крисма Информатика подпис и дата 04.09.2009г в 9,00 часа
2009203 от 08.09.2009г.	Nokia 5730	200		83/2009/V от 08.09.2009г. и Проформа фактура № от 07.09.2009г. с условие Доставка : ул.“Едоардо Дʾонофрио	Monimpex Словакия	Nokia 5730	200
2009205 от 08.09.2009	Nokia N97	350		Проформа фактура 2009-7000079 от 08.09.2009	Omniconn Л.20099, т.75	Nokia N97	350	Доставка UPS Крисма Инфоматика
2009206 от 09.09.2009	Nokia E55	50		F/001119/2009/09 от 10.09.2009	Komsa Polska	Nokia E55	50	Крисма информатика	DHL4431649983 Посочена е прод.ф.	Получател Крисма Информатика
2009209 от 15.09.2009	Nokia 3110	1000		F/001321/2009/09 от 11.09.2009	Komsa Polska	Nokia 3110	1000	Крисма Информатика	DHL4432624044, посочена е прод.ф.	Получател Крисма Информатика
2009211 от 14.09.2009	Nokia N97	-350		КИ по ф-ра 2009205/08.09.2009	Издадено поради несъответствие в стоки по проформа факт. и доставени
2009212 от 15.09.2009	Nokia E66	300		F/001592/2009/09 от 15.09.2009	Komsa Polska	Nokia E66	300	Получател Крисма Информатика	DHL4432623856 посочена е прод.ф.	Получател Крисма Ин-форматика
2009213 от 15.09.2009	Nokia 5530	200		COAST 14090901 от 14.09.2009	Coast Telecom Limited	Nokia 5530	200	Доставка Крисма Информатика

Или от така анализизираните доказателства е видно, че за част от твърдяните тристранни операции липсват доказателства за транспорт, или според данните от същите получател е П. Трейдниг, респ. трето лице, а не Крисма Информатика, поради което и по тях на практика не е доказано условието на чл.141 параграф 1 б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО Директива и не могат да бъдат квалифицирани като тристранни операции по смисъла за ЗДДС. Установява се всъщност, че стоките са получени от самия жалбоподател в посочената в транспортните документи държава-членка.

На следващо място макар и формално към Фактура № 300 от 27.08.2009г с Издател Вадимпекс да е представен транспортен документ - UPS 537V92VBN7G /л.20020-20021, т.75/ то от същото писмено доказателство по никакъв начин не личи дали и на коя дата стоките са доставени по посочения получател – Крисма Информатика, още повече че се твърди стоките по същата тази фактура да са продадени на практика два пъти на Крисма Информатика. Т.е. не може да се приеме че и за тази доставка е доказано условието по чл.141 параграф 1 б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО Директива.

Твърди се също така стоките по проформа фактура 2009-7000079 издадена от Omniconn /л.20099, т.75/ да са предмет на последваща продажба към Крисма Информатика, за което е издадена и фактура № 2009205 от 08.09.2009 от „**“. От друга страна обаче се установява, че към фактура № 2009205 от 08.09.2009г. е издадено и осчетоводено КИ № 2009211 от 14.09.2009г. В този смисъл по делото липсват доказателства стоките по придобивната фактура да са били предмет на последващи продажби /било то към Крисма Инфарматика или трети лица/. Повече от очевидно е че не е на лице тристранна операция по смисъла на закона.

Що се касае до доставките за транспорта на които са представени товарителници от DHL и TNT то преводът на същите тези доказателства е непълен, липсва преведено цялостното им съдържание, отделно от това липсва превод и в този смисъл не са налични доказателства на която дата точно и от кого са получени съответните доставки. В този смисъл и наличието на уговорка че стоките следва да бъдат доставени на получателя Крисма Информатика, само по себе си не може да обоснове категоричен извод за изпълнение на условието по по чл.141 параграф 1 б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО Директива и по тази група доставки.

Що се касае до доставката на стоки по фактура № 316 от 04.09.2009г. с издател Вадимпеск, то предмет на стопанската операция по същата е продажбата на Nokia 3720 - 90 броя и Nokia 6710 - 296 броя. Не това обаче вид и количество стока е било предмет на транспорта, за който е представена Международна товарителница /ЧМР/ K 047687 /л.20068-20069/. Констатира се в тази връзка че в товарителницата липсват посочени както дата на натоварване на стоките, така и дата на получаването им. Като превозвач в същата е посочен самия доставчик – Вадимпекс /налични са само печати на това дружество както в клетка 1 Изпращач, така и в клетки 22 Подпис и печат на изпращача и 23 Подпис и печат на превозвача/, не е посочен вид и/или номер на транспортното средство с което е осъществен транспорта. Т.е. съдът приема че така представеното доказателство не може да обоснове изводът, че стоките са доставени именно на Крисма информатика, а същият документ е съставен единствено и само с оглед привидното установяване на този факт. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че липсват доказателства цялото количество закупени от „**“ мобилни апарати по тази фактура да се твърди дори да е било предмет на последваща продажба било то към Крисма Информатика, било то към трети търговци – представената фактура № 2009198 от 07.09.2009г. е за продажба на едва 90 броя от общо доставените 248 бр. от Нокия 6710 и за 300 броя Нокия 3720, докато предмет на продажната фактура са само 109 броя Нокия 3720. Очевидно както жалбоподателят така и неговите контрагенти са се опитали да съставят доказателства единствено и само с оглед обосноваване на тезата за наличието на тристранна операция.

При анализа на тези доказателства се взема в предвид и обстоятелството, че в хода на осъществения международен обмен между данъчните администрации на РБългария и ** /л.11252 и сл., т.48/ е постъпил отговор, че „Крисма информатика е напълно измамно дружество и е било създадено да изпълнява ролята на „буфер“ между доставчици от ЕС и реални национални клиенти в измама тип въртележка, като издава фактури за сделки, които са фиктивни. Няма друга налична информация“.

Част от информация в Доклада относно Административното сътрудничество с ДЧ въз основана Регламент 904/2010г. касае и Крисма Информатика /л. 111260, т.48-49/. Същата е посочена като „добре известен „липсващ търговец“

2.19. Относно доставките, по които за получател се сочи GRAMAL SPAKENBURG B.V., VIN ***********. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 29, том 46, л.10 367 и сл., доказателствата представени от оспорващия в хода на съдебния процес са в том 75, на л.20 135 и сл.

Отново следва да се посочи изрично, че в хода на ревизията са представени без превод документите от „**“, на част от тях е извършен превод, възложен от данъчната администрация, но отново се констатира че преводът не се следва от преведения документ, доказателствата са разбъркани. Отделно от това документите, които се ангажираха от „**“ са тези депозирани в хода на ревизията, но вече придружени с превод на български език.

Съобразно данните от заключението на вещото лице С. и представените по делото писмени доказателства, спрямо този търговец са издадени следните фактури за продажба от **, във връзка с които са представени и следните придобивни фактури и доказателства за транспорт, съдържащи и изрични уговорки относно мястото на доставката.

** е закупил по фактура № F/001071/2010/06 от 11.06.2010г. с издател Комса Полска, Варшава, 1 500 броя Нокия 2700, като в същият първичен счетоводен документ е уговорено, че фактически стоките следва да се доставят до получател У-Фрайт Холанд Б.В., Шифол 1118 LB Шифол, ул.“Престуиквег“ 52 /л. 20137-20138/. В приложената проформа-фактура от 08.06.2010г. е на лице същата уговорка. Твърди се тези стоки да са били предмет на продажба в рамките на тристранна операция до клиента GRAMAL SPAKENBURG B.V., VIN ***********, за което е издадена ** фактура № 20101000 от 14.06.2010г. за доставката на 1 500 броя мобилни апарати Nokia 2700. В същата като условие на доставката е посочено CIF Холандия /л.201335-20136/. За транспорта е представен документ – Международна товарителница ЧМР – 2010/0165 с изпращач Комса Полска, получател Грамал Спакенбуг, място на доставката У-Фрайт Холанд БВ. В товарителницата е цитиран номерът на фактурата издадена от Комса Полска. От данните в клетка 24 „Стоката получена“ е видно, че в същата е поставен печат на дружество Рама фон и дата 12.06.2010г.

От тези доказателства обаче по никакъв начин не може да се установи, че стоката е получена именно от твърдяния краен клиент на „**“, още по-малко че същата е транспортирана директно до него от първия продавач.

** е закупил по фактура № F/000175/2010/07 от 02.07.2010г. с издател Комса Полска, Варшава, 2 500 броя Нокия 2700 Класик, черен, като в същият първичен счетоводен документ е уговорено, че фактически стоките следва да се доставят до получател GRAMAL SPAKENBURG B.V. /л.20147-20148/. В приложената проформа-фактура от 02.07.2010г. е на лице уговорка стоките фактически да бъдат получени от У-Фрайт Холанд Б.В., Шифол 1118 LB Шифол, ул.“Престуиквег“ 52 /л.20149-20150/. Твърди се тези стоки да са били предмет на продажба в рамките на тристранна операция до клиента GRAMAL SPAKENBURG B.V., VIN ***********, за което е издадена ** фактура № 20101087 от 30.06.2010г. за доставката на 2 500 броя мобилни апарати Nokia 2700 черни. В същата като условие на доставката е посочено CIF Холандия /л.20145-20146/. За транспорта е представен документ – Международна товарителница ЧМР – 2010/0188 /в превода е посочен неверен номер/ с изпращач Комса Полска, получател **, място на доставката **. В товарителницата е цитиран номерът на фактурата издадена от Комса Полска. Клетка 24 „Стоката получена“ не е попълнена.

От тези доказателства не може да се установи, че стоката е получена от твърдяния краен клиент на „**“ и на коя дата е станало това, като се държи сметка че от проформа фактурата и фактурата, издадени от Комса Полска е видно, че стоките са били закупени от „**“ на един по-късен момент, а и от данните в Международната товарителница се установява, че стоката е натоварена на 02.07.2010г. Последното в случая е и от съществено значение, доколкото от данните по делото се установява че регистрацията за нуждите на ДДС на този получател е прекратена считано от 30.06.2010г.

** е закупил по фактура № 2010-835876 от 02.07.2010г. с издател Теле Парт Дискаунт Дистрибюшън ГмбХ, Дурнау, Германия, 150 броя мобилни телефони Самсунг S8000 цвят черна роза, като в същият първичен счетоводен документ е уговорено, че фактически стоките следва да се доставят до получател У-Фрайт Холанд Б.В., Шифол 1118 LB Шифол, ул.“Престуиквег“ 52 за „**“ /л.20157-20158/. Твърди се тези стоки да са били предмет на продажба в рамките на тристранна операция до клиента GRAMAL SPAKENBURG B.V., VIN ***********, за което е издадена ** фактура № 20101124 от 06.07.2010г. за доставката на както следва: 50 броя Самсунг S8000, бял, 50 броя Самсунг S8000 – лилав и 50 броя Самсунг S8000 – розово-черен, или общо 150 броя. В същата като условие на доставката е посочено CIF Холандия /л.20155-20156/. За транспорта е представен документ – Международна товарителница ЧМР с изпращач ТелеПарт Дискаунт Дистрибюшън ГмбХ, получател **, място на доставката Шифол 1118 LB Нидерландия. В товарителницата е цитиран номерът на фактура, но същият е нечетлив, като отделно от това стоките са били натоварени на дата 06.07.2010г. в Дурнау и получени на неизвестна дата от У-Фрайт Холандия.

От тези доказателства повече от очевидно е, че стоката е получена от трети лице, а не от твърдяния краен клиент на „**“, както и че е на лице несъответствие във вида на закупените от ** стоки и тези които сочи в последствие да е продал на **.

Отдел от това следва да се посочи и че видно от данните от осъществения международен обмен с данъчната администрация на Холандия отговорът е, че „**“ е липсващ търговец, ДДС номерът му е официално прекратен от 30.06.2010г. Вашето подозрение за измама е оправдано. ** е липсващ търговец и участва във верижни измами. Поради липсващи записи не можем да направим допълнително разследване“ /л.10 376, т.46/.

2.20. Относно доставките, по които за получател се сочи GLOBAL INFORMATICA SRL, VIN ************. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 27, том 45, л.10 283 и сл., доказателствата представени от оспорващия в хода на съдебния процес са в том 76, на л.20384-20393.

** е закупил по фактура № F/002406/2009/09 от 23.09.2010г. с издател Комса Полска, Варшава, 500 броя Нокия E66 – стоманено сив, като в същият първичен счетоводен документ е уговорено, че фактически стоките следва да се доставят до получател „Крисма Информатика, *, *****/73“/л.20386-2020387/. В приложената проформа-фактура от 22.09.2009г. е на лице същата уговорка. Твърди се тези стоки да са били предмет на продажба в рамките на тристранна операция до клиента Глобал Информатика, за което е издадена от ** фактура № 2009218 от 24.09.2009г. за доставката на 500 броя мобилни апарати Nokia Е66 - сиви. В същата като условие на доставката е посочено CIF ** /л.20384-20385/. За транспорта е представен документ – Товарителница за въздушен Транспорт на DHL с изпращач Комса Полска, получател Крисма Информатика. В товарителницата е цитиран номерът на фактурата издадена от Комса Полска.

Следва да се посочи, че това са доказателствата представени и в хода на ревизията от **, касателно тази доставка.

От тези доказателства обаче по никакъв начин не може да се установи, че стоката е получена именно от твърдяният краен клиент на „**“, още по-малко че същата е транспортирана директно до него от първия продавач.

Съобразяват се и данните от осъществения международен обмен между данъчните администрация на РБългария и ** по повод Глобал Информатика, съобразно който „GLOBAL INFORMATICA 2001Srl” с VIN ************ е „тотален измамник” и е в процес на ревизия от 2012г. Според разследванията и контролните действия, „GLOBAL INFORMATICA 2001Srl” е „буфер” създаден, за да бъде поставен между доставчиците от ЕС и реалните купувачи за да издава фактури за несъществуващи сделки. Не разполагат с друга информация“ - отговор с реф.№ E_BG_IT_20110513_007447_0234713/GDF/CF_R /приложение № 27, л.10283 и сл., т.45/.

2.21. Относно доставките, по които за получател се сочи G.S.A. SRL, VIN ******. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 25, том 45, л.10 157 и сл., доказателствата представени от оспорващия в хода на съдебния процес са в том 76, на л.20314-20382.

От данните в посоченото Приложение № 1, които съвпадат с данните от самите документи, приложени по делото съобразно проверката сторена от съда, поради което и съдът кредитира същите, е видно че като получател в посочените транспортни документи /разбиране се относно доставките за които са представени такива/ фигурира „**“, в един Ейр енд Си карго, Комърсити М 28, **5 / адресът е този на Фиораванти, л.20341/, в един – Фиораванти за ** /л.20364/, в един ДМ Транспорт за ** /л.20370/, в клетка 3 място на доставката е посочено 00148 * **, респ. в един от тях Фиораванти СРЛ, ******* ** /л. 20380/, респ. в международните товарителници там където е попълнена клетка 24 е поставен печат на Фиораванти СРЛ, респ. ДМ Транспорт /л.20370/, като в същите транспортни документи е вписана и фактурата издадена на ** от съответния негов доставчик, с изключение в документа на л.20341. Липсват доказателства за транспорт, респ. за получаването на стоките от посочения краен получател.

Следва да се отбележи, че при прегледа на фактурите, издадени от доставчиците на ** се установи, че във всяка една от тях като условие е вписано като адрес на доставката – Фиораванти, адрес на същия търговец, респ. ДМ Транспорт, негов адрес, за **, /изключение прави фактура № 210-3064944 от 25.05.2010г. /л.20339/.

Отделно от това аналогично на посоченото в т.2.11 от това изложение се констатира следното:

Фактура № В0901594 от 19.05.2010г., издадена от „АВ Акционерно Дружество“, л.20317, е с получател **. Твърди се част от стоките / Samsung b5722, кафяв – 300 броя от общо 450 броя / придобити по тази фактура са предмет на последваща продажба за G.S.A. SRL по фактура № 2010912 от 27.05.2010г. /датата е поправена от 20.05.2010г. на 27.05.2010г./. Не е представено доказателство за транспорт при окомплектоването.

Вещото лице обвързва, съобразно доказателствата, представени от самия жалбоподател и счетоводната му отчетност, същата тази фактура № В0901594 от 19.05.2010г. с издател „АВ Акционерно Дружество“ и получател **, с доставката и по фактура № 2010911 от 21.05.2010г., издадена от ** на Electtrica di Michele SRL, касателно останалата част доставените стоки - Samsung В5722, кафяв – 150 броя и Samsung В5722, розов – 150 броя /л.25 074, том 92/.

В том 92, л. 25081 е на лице транспортен документ – Международна товарителница във връзка с транспорта на стоките по тази фактура № В0901594 от 19. 05.2010г. с издател „АВ Акционерно Дружество“ /л.25081-25082/, в която в клетка 2 като получател е посочен Фиораванти СРЛ, *, Комерсити Исола М 28, 00148 *,, в клетка 3 като място на доставка на стоките – *, **, а в клетка 4 е отбелязано, че стоките са натоварени във Вроцлав, Полша на дата 19.05.2010г. В клетка 5 Приложени документи е цитиран номерът на фактурата. Данните от клетка 24 „Стоката получена“ са печат на Фиораванти Срл, подпис, и дата на получаване – 21.05.2010г. /л.20916-20917/. Каза се в самата фактура, издадена на П. Трейдниг, също е нали лице уговорка стоката да бъде доставена до Фиораванти Лоджистик Сълюшън, Комърсити Исола М 28 за **, **5, * 00148.

Или в обобщение от анализа на тази група документи излиза, че стоките са закупени от „**“ по фактура от 19.05.2010г., доставени до * и получени от Фиораванти на дата 21.05.2010г., а се сочи да са препродадени на последващи купувачи /двама/ на дата 27.05.2010г., при липсата на каквито и да било доказателства за начина на предаването им от Фиораванти на твърдените крайни купувачи.

Що се касае до фактура № 2010-824532 от 04.05.2010г. с издател „ТелеПарт Дискаунт Дистрибюшън ГмбХ и получател **, с част от стоките по която се сочи *** да се е разпоредил в полза на G.S.A. SRL, VIN ******, за което е издадена фактура № 2010935 от 28.05.2010г. /л.20329/, както бе посочено в т.2.11 от това изложение, друга част от тези стоки се твърди да са предмет на последващи продажби по фактури № № 2010854 от 10.05.2010г., № 2010943 от 28.05.2010г. и № 2010965 от 01.06.2010г., издадени от ** на PCRFID S.R.L. VIN *********, както и да са били предмет на други „тристранни операции“ с краен получател както следва: Electtrica di Michele SRL по два броя фактури и P.B.TECH SRL – 2 броя фактури /най-добре това личи от таблицата от заключението на вещото лице, във връзка с коментирани разходи за транспорт, а и съответства на отразеното и в анализа по т.6 от заключението, в посочената по-горе таблица за всеки един от сочените крайни получатели/. Всички тези доставки се твърди да са осъществени през месец Май и Юни, най-ранната от които от 10.05.2010г., съответно последната от 01.06.2010г.

За транспорта по тази фактура № 2010-824532 от 04.05.2010г. с издател „ТелеПарт Дискаунт Дистрибюшън ГмбХ каза се е представена и Международна товарителница /ЧМР/, в която в клетка 2 като получател е посочен **, в клетка 3 като място на доставка на стоките – * 00148, **, а в клетка 4 е отбелязано, че стоките са натоварени в Дурнау на дата 04.05.2010г. Данните от клетка 24 „Стоката получена“ са печат на Фиораванти Срл, и дата на получаване – 05.05.2010г. /л.20916-20917, л.20332-20333/. В самата фактура, издадена на П. Трейдниг, също е нали лице уговорка стоката да бъде доставена до Фиораванти Лоджистик Сълюшън, Комърсити Исола М 28 за **, ул. Портуенсе 1555, * 00148.

Или в обобщение от анализа на тази група документи излича, че стоката е закупена от „**“ по фактура от 04.05.2010г., доставена до * и получена от Фиораванти на дата 05.05.2010г., а част от стоката се сочи да е препродадена на последващите купувачи в продължение на почти месец, в конкретния случай касателно коментирания тук на дата 28.05.2010, при липсата на каквито и да било доказателства за начина на предаването им от Фиоравнати на твърдените крайни купувачи.

Фактура № 2010-827550 от 19.05.2010г., издадена също от „ТелеПарт Дискаунт Дистрибюшън ГмбХ, е с получател **, и условие на доставката да се достави до Фиораванти Лоджистик Сълюшънс, Комърсити Исола М28, за **, **, * 00148, ** /л.20324-20325/. Твърди се че част от стоките / Nokia 5230 черен на цвят – 500 броя от общо 1000 броя/ придобити по тази фактура са предмет на последваща продажба за G.S.A. SRL, VIN ****** по фактура № 2010916 от 28.05.2010г. По тази фактура е представена международна товарителница без попълнена Клетка 24, а отделно от това неясно какво се е случило с останалите 500 броя Нокия 5230.

Аналогично част от стоките, предмет на покупко-продажбата по фактура № 2011-3064944 /в превода неправилно е посочено 2010 – 3064944, л.20339/ от 25.05.2010г., издадена от НТМ Гмбх, от оспорващия се поддържа тезата /съобразно ангажираните от него доказателства/ че са били предмет на тристранни операции освен с краен получател G.S.A. SRL, VIN ******, за което е издадена фактура № 2010950 от 31.05.2010г. за доставката на 1000 броя Самсунг s5230 – черен, /л.20337/, така и предмет на други „тристранни операции“ с краен получател както следва: Electtrica di Michele SRL по 2 фактури, първата от които то 28.05.2010г., а втората от 31.05.2010г., като общо доставени са 7 900 броя, така и предмет на износ извън рамките на ЕС за което са представени и фактури № № 2010949 от 26.05.2010г. за доставката на 2000 бр. Самсунг s5230 с получател Кришна Интернационал, т.95, л.25918, и № 2010952 от 07.06.2010г. за продажбата на 300 броя Самсунг s5230 с получател Флайауей Трейдинг т.95, л. 25926, т.е. част от стоките се сочи да са предмет на износ за трети страни. Отделен е въпросът и че не цялото количество доставени на ** мобилни телефони по тази фактура се сочи да е предмет на последващи доставки.

Що се касае до доказателството за транспорт – Представена е Международна товарителница /л.20340-20341/ от която излиза че стоките са били получени от Фиораванти на дата 27.05.2010г.

Също стоките, предмет на покупко-продажбата по фактура № 2010-829182 от 28.05.2010г., издадена от ТелеПарт Дискаунт Дистрибюшън ГмбХ, от оспорващия се поддържа тезата /съобразно ангажираните от него доказателства/ че са били предмет на тристранни операции освен с краен получател G.S.A. SRL, VIN ******, за което е издадена фактура № 2010955 от 31.05.2010г. за доставката на 500 броя Самсунг s2210 – версия Хело Кити /л.20345/, така и предмет на други „тристранни операции“ с краен получател както следва: Electtrica di Michele SRL по 1 фактура от 01.06.2010г. – 300 бр. и P.B.TECH S.R.L. по 1 фактура № 2010956 от 28.05.2010г. – 1000 броя /това е видно от таблицата в заключението по т.6/.

От ** е представена и Международна товарителница за стоките по фактура № 2010-829182 от 28.05.2010г., издадена от ТелеПарт Дискаунт Дистрибюшън ГмбХ, като това доказателство се намира в том 92, л. 25 253-25254, данните от която са следните: Получател **, място на доставката ДМ Транспорт, Фиумичино, **, дата и място на натоварване – 28.05.2010г. Дурнау, Германия, като в клетка 24 е поставена дата 31.05.2010г., печата на ДМ Транспорт и подпис, това съответства на уговореното място на получаване на стоките в самата продажна фактура.

Също стоките, предмет на покупко-продажбата по фактура № 2010-831501 от 09.06.2010г., издадена от ТелеПарт Дискаунт Дистрибюшън ГмбХ, от оспорващия се поддържа тезата /съобразно ангажираните от него доказателства/ че са били предмет на тристранни операции освен с краен получател G.S.A. SRL, VIN ******, за което е издадена фактура № 2010989 от 07.06.2010г. за доставката на 500 броя Нокия 5230, версия Навигатор /л.20360/, така и предмет на друга „тристранни операции“ с краен получател Electtrica di Michele SRL по фактура № 20101011 от 11.06.2010г. – 250 бр.

От ** е представен документ на л.20364, носещ печат и подпис за Фиораванти СРЛ от 10.06.2010г. съгласно който стоки вкл. и коментираните тук са получени за **.

От ** е представена и Международна товарителница за стоките по фактура № 2010-831501 от 09.06.2010, издадена от ТелеПарт Дискаунт Дистрибюшън ГмбХ, като това доказателство се намира в том 93, л.25 447-25448, данните от която са следните: Получател **, място на доставката Фиораванти, 00148 *, **, дата и място на натоварване – 09.06.2010г. Дурнау, Германия, като в клетка 24 е поставена дата 10.06.2010г., печата на Фиораванти и подпис, това съответства на уговореното място на получаване на стоките в самата продажна фактура.

Няма никакви доказателства в последствие същите да са били предадени на който и да е от двамата от твърдяните крайни получатели, още повече че остана неизвестно какво точно се е случило с остатъка от 500 броя Нокия 5230 /доставени са на ** 1 250 броя от които с посочените две фактури се твърди да са продадени общо 750 броя/.

Или в обобщение по тези доставки категорично представените доказателства оборват тезата, че стоките са доставени директно от първия продавач до крайния клиент – напротив установи се от една страна че първите са доставени до „**“ чрез Фиораванти, респ. ДМ Транспорт, след което в течение на времето са издавани фактури за тяхната последваща продажба, без доказателства при това /извън фактурите, издадени от *** и потвърждение за получени стоки/ за предаването им на посочените клиенти на оспорващия.

Съобразяват се в тази връзка и данните от получения международен обмен, а именно Отговор с реф.№ E_BG_IT_20110511_007484_0234711/13/GDF/ CF_ R, че “GLOBAL SERVICE ASSISTANCE S.r.l." с ****** е "напълно измамно дружество".

Дружеството е:

a. несъществуващо на (адреса) на седалище в *, Виа дел’Aироне № 35;

b. е "липсващ търговец" във вътреобщоностна измама тип въртележка;

c. се представлява от Василика Виолета Батрину, родена на 30/01/1981г. и реално неоткриваема;

d. не е подало данъчни декларации за 2010г. и не е платило никакви данъци.

Няма друга налична информация за дружеството.

Както и че " G.S.A.SRL." с VIN ****** също е част от констатациите в получения от италианската Данъчна полиция /Guardia di Finanza/ доклад във връзка Административно сътрудничество с ДЧ въз основа на Регламент 904/ 2010г., съгласно който доклад компанията " G.S.A.SRL." с VIN ****** е добре известна като „липсващ търговец”.

2.22. Относно доставките, по които за получател се сочи ELETTRICA DI MICHELE S.R.L IN LIQ NE, VIN ************. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 39, доказателствата са на л.11784-14148, от том 50 до том 57, като ангажирани в хода на съдебното призводство доказателства от оспорващия се намират в том 84 до том 94 , л.22 772-25639.

На пъво място следва да се посочи, че както вещото лице, така и съдът, изгражда изводите си от фактическа страна въз основа на представените в хода насъдебния процес писмени доказателства от страна на оспорващия. Причините за това са, че в ходана ревизията са представени доказателствата, които се намират на л.11784-14148, от том 50 до том 57, като след прегледа им съдът констатира, че в по-голямата си част са на чужд език, като от ревизиращите органи е възложено извършването на превод на български език единствено на издадените от „**“ фактури, респ. на потвържденията за получаване на стоките от неговити клиенти, но тези преводи не вървят окомплектовани с документа който е преведен, невъзможно е тяхното проследвяване от съда, както междувпрочем се поставя и въпросът как самите органи по приходите са сторили това. Отделно – каза се въобще липсват превод на фактурите, издадени от доставчиците на „**“, респ. на документети за транспорт, те са на чужд език език в административната преписка, което обаче не е попречило на органите по приходите именно въз основа на тях да сторят изводите си от фактическа и правна страна, които са довели до облагането на „**“, доколкото липсата на доказателтсва за прехвърляне на правото да се разпорежда със стоката като собственик от съответния доставчик, регистриран за нудите по ДДС в държава-членка, различна от РБългария, и на такива за транспор – които да обосноват извода че физически в резултат на тази доставка стоките са напуснали територията на съответната държава-членка по регистрацията на доставчика, на практика би оборило всякакви констатации на самата приходна администрация за осъществена било то доставка с получател „П. Трейдниг“, а още по-малко в хипотезата на ВОП осъществено от него. Тези доказателства обаче са налични в превод представен от самия оспорващ в хода на съдебния процес, окомплектовани са – превод/документ на чужд език, подредени са хронологично – покупна фактура, доказателства за транспорт /ако има такива/, продажна фактура, потвърждение за получаване на стоките, поради което и именно същите ще бъдат коментирани от състава на съда.

- В документите на л.22773-22864, л.22877 – 22 933, л.22944-22969, л.22984-л.23023, л.23085 – 23117, л.23140-л.23151, л.23190-л.23235, л.23249-л.23283, л.23299-23310, л.23334-23345/на тези листове в предводите на документите и допусната грешка, като във фактурата, издадена на *** в документа на чужд език е вписан само адрес в гр.*, *, **, което е адресът на Фиораванти, в проформа фактурата, издадена от доставчика на ** изрично е вписан не само адресът, но и наименованите на Фиораванти, докато в превода на тези документи е изписано именото на Електрика ди Микеле, което не кореспондира с данните от самите превеждани документи/, л.23382-23413, л.23426-23472, л.23488-23507, л.23518-л.23537, л.23571-23580, л.23595-23638, л.23651-23660, л.23673-23728, л.23782/т.88/-л.24377/т.89/, л.24388 – 24407, л.24527/т.90/-л.24550, л.24603-л.24612, л.24623-л.24634, л.24688-л.24740, л.24751-л.24776, л.24787-л.24816, л.24829-л.24850, л.24861-л.24932, л.24955-л.25062, л.25073-л.25084, л.25095-л.25157, л.25170-л.25202, л.25214- л.25282, л.25293-л.25308, л.25321-л.25330, л.25341-л.25367, л.25409-л.25433, л.25444-л.25451, л.25468-л.25489, л.25511-л.25584, л.25604-л.25615, л.25625-25639, като условие на доставката в голямата част от издадените на *фактури е посочено че стоките следва да бъдат доставени до „Фиораванти“, АСТ SRL, Air and Sea Cargo /тук е мястото да се посочи, че на последните т*а адресът е един и същ/, ДМ Транспорт, вкл. и за П. Трейдниг, респ. като получател в посочените транспортни документи /там където такива са представени/ фигурира „**“, респ. „Фиораванти“ или „АСТ SRL“, вкл. в част от представените Международни товарителници в клетка 24 е поставен печат именно на „Фиораванти“, респ. на „АСТ SRL“, ДМ Транспорт, съответно подпис и дата, като липсват доказателства тези стоки да са били транспортирани до Елетрика ди Микеле, съобразно издадените то *фактури на този търговец, съответно в останалата част като получател е посочен само П. Трейдниг;

- Съобразно данните от доказателствата на л.24777-л.24785, въпреки, че във фактурата издадена на ** е посочено че стоката следва да бъде получена от ** чрез Елетрика ди Микеле, е представена Международна товарителница според която стоката е получена за ** от Фиораванти, като липсват доказателства, в последствие да е предадена на Електрика ди Микеле;

- Фактура № 2011-3008967 от 18.03.2010г. с издател ХТМ ГМбХ, Германия, издадена на „**“ЕООД, е за доставката на можество и различни по вид мобилни апарати /л.22859-22860/. Представен е транспортен документ – Международна товарителница данните от която сточат че стоката /11+8 палета еклектроника, съдържаща Самсунг: 5 кашона е250i черни, 10 кашона е250i бели, 11 кутии е250i бели и s8000 черни – данните от клетка 6/ е получена от „Фиораванти СРЛ, Филиал *, на 19.03.2010г. /данните от клетка 24/. Констатира се от съда грешка в превода на този документ като данните от клекта 2 Получател са пренесени в превода както като такива в клетка 2 така и в клекта 3. Всъщност получател е „Фиораванти СРЛ, *, 000148, * ** /л.22861-22862/. Със стоките по тази фактури „**“ЕООД твърди да е извършил тристранни операции като представя следните фактури към негови клиенти: фактура № 2010633 от 22.03.2010г. с получател Електрика ди Микеле, но за 2400 броя Самсунг е250i, без уточнен цвят, като отделно от това във връзка с тази доставка представя и покупка фактури № 210-816065 от 18.03.2010г. с издател ТепеПарт /л.22851-22856/ с адрес за достваката „Фиораванти СРЛ за ** /отново е сбъркан превода на документа, в който вместо Фиораванти и посочено ACR SRL/; фактура № 2010628 от 22.03.2010г. с получател Елетрика ди Микеле но за 200 броя мобилни апарати Самсунг S3100, без уточение на определен цвят; фактура № 2010654 от 23.03.2010г., с получател Елетрика ди Микела за доставката 2000 броя мобили апарати Самсунг Е1100, при доставени 5 000 броя; фактура № 2010685 от 02.04.2010г. с получател Елетрика ди Микеле за доставката на 700 броя мобилни апарати Самсунг е250i черен цвят при общо доставени 2 665 броя от този цвят и 135 броя мобилни апарати Самсунг е250i – лиляв цвят, при липса на доставени такива от този цвят; по фактура № 2010708 от 09.04.2010г. с получател Елетрика ди Микеле за доставката на 660 броя мобилни апарати Самсунг e250i, без друга конкретизация и на 150 броя мобилни апарати Самсунг Е1100. Съобразно така изложеното не може да се приеме че в случая сме изправени пред хипотезата на тристранна операция, като излиза че стоката е доставена на **, получена е от Фиораванти, след което се твърди с части от нея в рамките на около месец ** да се е разпоредил в полза на Елетрика ди Микеле, но това отрича тезата стоките да са доставени директно но крайния получател, отделен е въпросът и че липсват доказателства стоката фактически да е била получена от Електрика ди Микела;

- Фактура – придружително писмо № 02100104 от 05.04.2010г. с издател Оскар груп с.р.о. Чехия, с получател ** е за доставката на 1000 броя мобилни апарати Нокия 5800 XpressMusic/л.22938-22939/, като се твърди с тези стоки ** да се е разпоредил в полза на Електрика ди Микеле за което е издадена и фактура № 2010696 от 05.04.2010г. Като доказателства за предаване на стоките е представен документ, озаглавен Разписка за доставяне, издаден от „Фиораванти“ от 07.04.2010г. съгласно който са предадени на Елетрика ди Микеле 1 160 броя мобилни телефони /от които 1 000 броя Нокия 5800 и 160 броя Самсунг S8000 /, като данните са че „Износител **“, „Вносител Елетрика ди Микеле“. Очевидно е, че при това положение се следва изводът, че въпросните стоки са получени от Фиораванти за ** в **, *, а не са доставени директно до Елетрика ди Микеле, както изисква хипотезата на разглежданите тристранни операции. Констатира се и че ** твърди стоките придобити по тази фактура да са предмет на последваща продажба и по фактура № 2010688 от 31.03.2010г. с получател Елетрика ди Микеле, като е представено същото това доказателство за предаването им /л.24563 и сл. от том 90/.

- Фактура № 2011-3019943 от 06.04.2010г. с издател ХТМ ГМбХ, Германия, и получател „**“ЕООД, е за доставката на можество и различни по вид мобилни апарати /л.22948-22949/. Представен е транспортен документ – Международна товарителница данните от която сточат че стоката /14 палета еклектроника – данните от клетка 6/ е с Получател Глобал Лоджистик сълюшънс, Сандвайлер /клетка 2/, като стоката е получена на дата 07.04.2010г., за което в клетка 24 е положен подпис, без печат /л.22951-22952/. Със стоките по тази фактури „**“ЕООД твърди да е извършил тристранни операции като представя следните фактури към негови клиенти: фактура № 2010699 от 05.04.2010г. с получател Елетрика ди Микеле, но за 500 броя Самсунг S5230 – бял, при доставени 3 000 броя, и за 150 броя Самсунг S6530 при доставени 2 000 броя /в превода на фактурата издадена от доставчика на П. Трейниг неправилно е посочена стоката по т.1 като Самсунг S5230 докато в документа на чужд език е именно Самсунг S6530/; фактура № 2010701 от 05.04.2010г. с получател Елетрика ди Микеле, но за 500 броя Самсунг S5230 – бели, при доставени каза се 3000 броя; фактура № 2010708 от 09.04.2010г. с получател Елетрика ди Микеле /коментира и по-горе/ за 400 броя Самсунг S3650 при доставени 2000 броя; фактура № 2010713 от 09.04.2010г. с получател Елетрика ди Микеле за 2 000 броя Самсунг S3650 при положение че доставката е за точно 2 000 броя от този вид, но са представени и посочените по-горе фактури, с които се твърди да се е разпоредил с част от тези мобилни апарати в полза на този доставчки, и за Самсунг S5230 – 4 000 броя, разни цветове общо 8 000 броя /1000 броя черно злато, 1000 броя розов, 3000 броя черен и 3 000 броя снежно бял/, а посочи се по-горе за последващат им доствака са представени и други фактури, издадени отново на Елетрика ди Микеле. Или отново тези доказателства в тяхната съвкупност не могат да обосноват извод за извършена тристранна операция със стоките по тази покупка фактура, аналогично на вече изложеното.

- Фактура № 2010-816461 от 22.03.2010г. с издател ТелеПарт, Германия, и получател „**“ЕООД, е за доставката на 2 000 броя Nokia 5530 /л.22976-22977/. Представен е транспортен документ – Международна товарителница данните от която сточат че стоката /2 000 броя данните от клетка 6/ е с Получател ** /клетка 2/, като стоката е получена на дата 23.03.2010г., за което в клетка 24 е положен подпис, печат на Елетрика ди Микеле /л.22980-22981/. Съдът констатира обаче, че тази фактура е представена повод на няколко твърдяни от „**“ЕООД последващия доставки с получател Елетрика Ди Микеле /това най-добре личи от таблицата на стр.25 от тук коментираното заключение, л.28814 от делото/ – Фактура № 2010707 от 01.04.2010г., фактура № 2010650 от 23.03.2010г. и фактура № 2010686 от 02.04.2010г.,като общото доставено по тези факутри количество стоки е по-малко от посочените 2 000 броя, които се твърди да са получени. Липсват доказателства за осъществяване на последващи доставки с остатъка. При това положени съдът приема, че не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че се касае до „тристранна операция“ по смисъла на закона.

- Аналогично на предходния абзац фактура № 2010-813788 от 08.03.2010г. с издател отново ТелеПарт Дискаунт Дистрибюшън и получател ** е за доставката на 5 000 броя Самсунг s3650, като уговорката е стоката да бъде доставена за ** чрез Фиораванти, а в представената Международна товарителница въобще не е попълнена Клетка 24 /л.22974 и сл./. Отделно от това със стоките, придобити по нея ** предстява доказателства да се е разпоредил в полза както на Елетрика ди Микеле за което са издадени и фактури №№ 2010707 от 01.04.2010г. и 2010686 от 02.04.2010г., така и на Трейдинг Къмпани Дистрбуциоен по фактура № 2010591 от 11.03.2010г. /така данните от страница 24 на заключението на в.л. С., л.28 813 от делото/, както и в полза на клиенти от трети страни – извън територита на ЕС /така данните от страница 153 от заключението на в.л. С., л.28 942 от делото/ за което са издадени фактури съответно от 25.03.2010г. /два броя/ и от 06.04.2010г. /една/. Т.е. категорично се оборва тезата, че със стоките по тази придобивна фактура, ** е осъществил последващи „тристранни операции“ по смисъла на закона, доколкото изключва вероятността стоката е да е транспортирана директно от първия доставчик до крайния получател.

- Фактура № 2011-3033926 от 20.04.2010г., издадена от „НТМ Гмбх е с получател **, във връзка с последваща доставка на стоките по нея са представени и 7 броя фактури, издадени от *на Elettrica di Michele SRL, първата от които то 12.04.2010г., а последната от 24.05.2010г., посочи се по-горе част от тези стоки се твърди да са продадени в рамките на тристранни операции и по фактури, издадени на: PCRFID S.R.L. VIN ********* по фактура № 2010854 от 10.05.2010г., на P.B.TECH SRL – 1 фактура от 03.05.2010г., а осчетоводена през месец Април 2010г., вкл. част от стоките се сочи да са предмет на износ за трети страни. И тук е представена Международна товарителница /ЧМР/, в която в клетка 2 като получател е посочен Фиораванти Срл, **5, * 00148 /при липса на такава уговорка в издадената на ** фактура/, в клетка 3 като място на доставка на стоките – *, а в клетка 4 е отбелязано, че стоките са натоварени във Франкфурт на дата 22.04.2010г. Данните от клетка 24 „Стоката получена“ са печат на Фиораванти Срл, и дата на получаване – 22.04.2010г. /л.23094-23095/. Каза се при това положение няма как да се сподели тезата на оспорващия за извършени тристранни операция със стоките по тази придобивна фактура.

- Фактура № 2011-3015585 от 30.03.2010г. с издател ХТМ ГМбХ, Германия, издадена на „**“ЕООД, е за доставката на можество и различни по вид мобилни апарати /л.23194-23195/. Представен е транспортен документ – Международна товарителница данните от която сточат че изпращаче е ** /клетка 1/, получател е „Фиораванти СРЛ /данните от клетка 2/, бед попълнена Клетка 24 /л.23196-23197/. Със стоките по тази фактури „**“ЕООД твърди да е извършил тристранни операции като представя следните фактури към Елетрика ди Микела: фактура № 2010691 от 02.04.2010г. /л.22910/ и Фактура № 2010739 от 16.04.2010г. /л.23190-23191/. Съобразно така изложеното не може да се приеме че в случая сме изправени пред хипотезата на тристранна операция, като излиза че стоката е изпратена от **, получател е Фиораванти, което отрича тезата стоките да са доставени директно до крайния получател, отделен е въпросът и че липсват доказателства стоката фактически да е била получена от Елетрика ди Микела;

- Фактура № 2010-821092 от 15.04.2010г. с издател ТелеПарт Дискаунт Дистрибюшън, издадена на „**“ЕООД, е за доставката на 3 000 броя мобилни апарати Самсунг S6530. Със стоките по тази фактура ** твърди да се е разпоредил в полза на Елетрика Ди Микеле в рамките на тристранни операции, но в този връзка представя фактура № 2010749 от 16.04.2010г. за продажбата на 5000 броя /л.23286/ и фактура № 2010763 от 19.04.2010г. за 3 000 броя /л.23358/ и към двете фактури е налична една и съща товарителница, с попълнени данни в Клетка 24 – стоката получена от Елетрика ди Микеле на 16.04.2010г., в която е вписан и номерът на фактурата, издадена от ТелеПарт. При това положение обаче очевидно е, че няма как да се приеме че стоките са препродадени два пъти на едно и също лице, съответно съставените документи не могат да обосноват категорично че е осъществена тристранна операция, на коя дата е сторено това, а и поставя под съмнение факта, че стоките са доставени именно на Елетрика ди Микеле.

- Фактура № 2010-824370 от 03.05.2010г. с издател ТелеПарт Дискаунто Дистрибюшън, издадена на „**“ЕООД /л.23687-23700/, е за доставката на 1 000 броя мобилни апарати Нокия Х3. Със стоките по тази фактура ** твърди да се е разпоредил в полза на Елетрика Ди Микеле в рамките на тристранна операция, в която връзка представя фактура № 2010855 от 05.05.2010г. за продажбата на 680 броя Нокия Х3 /л.23683-23984/. В тази връзка на първо място се констатира, че е представена и международна товарителница, данните от която сочат, че стоките са получени за ** от Фиораванти /л.23707-23708/ на 05.05.2010г., като отделено от това е наличен и „Документ за доставени стоки“, данните от който са че Фиораванти предава на Елетрика ди Микеле, стоки с подател „П. Трейдниг“, но 500 броя Нокия Х3, като лицето, което е докарало стоките е Вито Тробиани, с рег. № DS 629 ZV. Или следва да се отбележи, че по тази фактура са получени за ** от Фиораванти 1 000 броя мобилни апарати /т.е. липсва директна доставка до крайния получател, за да се приеме че е на лице тристранна операция/, а отделно от това само 500 от тях може да се приеме че са предадени евентуално на Елетрика Ди Микеле, като по делото липсват доказателства за последващата продажба на останалите 500 броя. Отделно от това като подредба в делото е налична фактура № 5.5.2010/001 от 05.05.2010г., издадена от * на *във връзка с доставката на 180 броя мобилни апарати Нокия Х 3, доказатества за транспорт не са ангажирани, а и съдът констатира, че във връзка с такава доставка не са определяни задължения с процесния РА.

- Останалите документи представени от ** касателно отношенията с този твърдян клиент Елетрика ди Микеле, могат да бъдат разделени на няколко групи, съобразно ангажираните доказателства за транспорт, като общото между тях е, че във фактурите, издадени от доставчицитена ** изрично е посочено като условие на доставката стоките да бъдат доставени до Елетрика ди Микеле – 1. Отношения по повод на които са представени доказателства на транспорт под формата на Товарителници за въздушен транспорт, издадени от DHL, съобразно които обаче не може да се направи еднозначен извод, че стоката изпратена от първия прехвърлител /доставчика на **/ макар и адресирана до Елетрика ди Микеле е получена именно от последния; 2. Документ издаден от Фед.Екс от който обаче по никакъв начин не може да се направи извод, че именно стоките по процесните фактури са били транспортирани, а и получени от името на Елетрика ди Микеле /за разлика нап*ер от преждекоментираните въздушни товарителници, в които е вписан номерът на фактурата издадена на **, в тези доказателства дори и такова вписване липсва/; 3. Международна товарителница, в която като получател в Клетка 2 е посочен **, липсват данни в част от тях стоките да следва да бъдат доставени до Елетрика ди Микеле, респ. в друга е вписан адресът на това дружество в клетка 3, вписана е фактурата издадена от първия продавач, но липсва попълнена Клетка 24 за получаването на стоките; 4 Документ издаден от TNT от който обаче отново не може да бъде направен извод, че стоката е получена именно от името на Елетрика ди Микеле; 5. По част от доставките въобще липсват приложени транспортни документи; 6. Представени са международни товарителници, в които в клетка 2 като получател е посочен П. Трейдин, в клетка 3 – данните на Елетрика ди Микеле, но в клетка 24 Стоката получена е поставен печат за Фиораванти, подпис и дата на палучаване /л.24783-24784/ и 6. В една малка част данните то Международните товарителници в клекта 24 са, че е поставен печат на Електрика ди Микеле, с адрес гр.*, ****/6, респ. изписани имената на Вито Тробиани, дата на получаване,

Коментираните до тук доказателства /изключение на предходната т.6/ категорично оборват тезата на **, че стоките за които са му издадени фактурите от неговите доставчици – търговци регистрирани за целите на ДДС в държава членка от ЕС, са директно транспортирани до краен клиент – Елетрика ди Микеле, отделно от това от сторения по-горе анализ излича, че за едни и същи стоки се издават по няколко фактури за последващи продажби в полза на същия този търговец, респ. че част от стоките очевидно престояват в склад – било то при Фиораванти или др. юридическо лице, неясно в какви отношения със самия ** /но данните са категорични че именно оспорващия е вносителят на стоките в склада, а не трето лице/, след което се издават фактури за последваща продажба, с редки изключения /посочени по-горе/ без дори да са на лице доказателства за получаването на стоките от крайните клиенти.

Следва да се посочи, че изрични са и констатациите на вещото лице С. / в коментираното Приложение № 1 от заключението/, че когато се представя документ за транспорт, издаден от TNT и Fedex анализът е сторен единствено на база подредбата им в делото, като по никакъв начин не може де се обвържат същите с конкретните доставки. Що се касае до документите за транспорт, издадени от DHL – то за една част от тях положението е аналогично, а за други – единствено е посочена фактурата, издадена от доставчика на **, но още веднъж следва да се подчертае че съдът констатира, че от тази група документи не може да се направи извод кое точно е лицето получило стоките.

Що се касае до доставките по които са представени Международни товарителници в клетка 24 от които фигурират данните на Елетрика ди Микеле, подпис, име на получател и дата на получаване, съдът намира следното.

При проверка в информационния масив при ТД на НАП, валидиране на списък от VIN - ове за „ELETTRIKA DI MICHELE S.R.L IN LIQ NE” е установено, че същият е невалиден. В молбата за информация в съответствие с чл. 5 от Регламент ЕО 1798/2003 от ** с реф. № SCAC 383_E_IT_BG_20100923_ 2010.134744.1158.CAR_006073 е посочено, че италианската фирма е фалшив търговец. Тя няма легален офис, не разполага с помещения, в които да извършва дейността и няма никакви налични документи.

Във връзка с „ELETTRIKA DI MICHELE S.R.L IN LIQ NE” с VIN ************ е налице и молба от Германия формуляр „SCAC 2004” за обмен на информация по член 5 и 19 на Регламент ЕО 1798/2003/ЕС с референтен номер E_DE_BG_201101126_110007_006803_R във връзка с Telepart Discount Distribution GmbH с VIN DE *********. В молбата е посочено, че съгласно доклада на италианските приходни /данъчни/ служби „ELETTRIKA DI MICHELE S.R.L IN LIQ NE” е измамна /куха/ фирма. Няма законоустановен офис. Няма оперативен/ действащ/ офис и няма документи, които да са налични. ”**” ООД е задължено да плати данък за вътреобщностните доставки в България и ** на основание (член 17(2) и (3 ) и чл.28b(A)(2) от шеста директива. Формуляр „SCAC 2004” за обмен на информация по член 5 и 19 на Регламент ЕО 1798/2003/ЕС във връзка с „ELETTRIKA DI MICHELE S.R.L IN LIQ NE”, от Германия е изпратен и до **, който е с референтен № E_DE_IT_20110203_110269_ 2011/22751/1233 /CAR

Допълнително в хода на ревизията във връзка с „ELETTRIKA DI MICHELE S.R.L IN LIQ NE” с VIN ************ от италианската Данъчна полиция/Guardia di Finanza/ е получен и доклад във връзка Административно сътрудничество с ДЧ въз основа на Регламент 904/2010г. Съгласно този доклад компанията се намира в гр.*, **** и се представлява от г-н Ezio DI MICHELE. Основната й дейност е “търговия на едро с осветителни тела” и е в процедура по ликвидация от 18.12.2006г. Ликвидатор е г-н Ezio DI MICHELE, роден във гр. Fiamignano (RM) на 16.03.1930. Според базата данни, компанията се ревизира от Приходната Агенция. Система VIES показва вътреобщностни доставки от други ДЧ за периода 2010 – 2011г. в размер на 80 млн. евро, които никога не са били декларирани от италианската компания. Европейските доставчици са от AT, BG, DE, LU, MT, NL, RO, SK, CZ, CY и FR. Друга информация в базата данни на италианската Данъчна полиция няма.

Тук е мястото да се отбележи и че по делото от страна на оспорващия бе представена и Редовна справка за капиталово дружество от Търговска, Промишлена, Занаятчийска и земеделска палата Болоня, съгласно данните която законното седалище и адресът на това дружество са в гр.*, ****с дата на вписване на това обстоятелство 22.02.1998г., без данни за промяна, съдружник в същото е едноличен собственик на капитала е Вито Тробиани, с идентичен адрес, считано от 08.04.2010г., с дата на вписване 13.04.2010г., като посоченото законно седалище е неговия постоянен адрес, същото това лице е било назначено и за ликвидатор според данните от същия регистър с акт от 04.07. 2012г., дата на заемане на длъжността 09.07.2012г. и дата на вписване 06.08. 2012г. На 12.02.2015г. въз основа на молба от 12.02.2015г. същото дружество е заличено от регистъра на предприятията.

Очевидно е, че в Международните товарителници е посочен адрес, на който се твърди стоките да са били доставени, на който няма офис на Елетрика ди Микеле, не това е адресът на законно седалище, съвпадат с постоянния адрес на управителя, както и не това е адресът на декларирания стопански обект. Т.е. при това положение не могат да се кредитират и тези доказателства за транспорт и да обосноват извода, че стоката е получена именно от този търговец.

Съобразно така събраните данни от компетентните италиански органи – данъчна аминистрация и финансова полиция, в съвкупност с посочените писмени доказателства депозирани от самия жалбопоадател, съдът приема че последно коментираните ЧМР не могат да бъдат възприети като годни доказателства, обосноваващи изводът за доставка и на тази група стоки до Елетрика ди Микеле.

2.23. Относно доставките, по които за получател се сочи ELETTRA SRL, VIN ****. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 43, том 60, л.14 776 - 14886, доказателствата представени от оспорващия в хода на съдебния процес са в том 105 /коментиран от вещото лице като син класьор 3/, на л.28020-28049, л.28084-28096, л.28111-28138 и л.28154-28187.

** е закупил по фактура № 2010-841806 от 02.08.2010г. с издател ТелеПарт Дискаунт Дистрибюшън, 350 броя мобилни апарати Нокия X6, като в същия първичен счетоводен документ е уговорено, че стоките следва да се доставят на адрес: АКТ Срл, *, Комерсити Изола Р29, за ** ЕООД ****/л.28024 и сл./. Доказатества за транспорта липсват приложени, като се твърди че същите тези стоки са предмет на тристранна операция с краен получател Елетра Срл за което ** ЕООД е издал Фактура № 20101186 от 30.07.2010г. с уговорка CIF *, **, аналогично е съдържанието и на представената Проформа фактура от 30.07.2010г. /л.28020 и сл./. Т.е. излиза, че стоката е продадена на крайния получател преди още да бъде закупена от страна на **, както и липсват всякакви доказателства същата да е транспортирана директно до Електра Срл, вкл. и не това е уговорката за мястото на доставката, вписано в придобивната фактура издадена на ****.

** е закупил по фактура № F/000030/2010/08 от 02.08.2010г. с издател Комса Полска, Варшава, 300 броя Нокия 7230 – графит сив, като в същият първичен счетоводен документ е уговорено, че фактически стоките следва да се доставят до получател „Коли Транс“, 20060 ****. /л.28041 и сл/. В приложената проформа-фактура от 30.07.2010г. е на лице същата уговорка. Твърди се тези стоки да са били предмет на продажба в рамките на тристранна операция до клиента Елетра Срл, за което е издадена от ** фактура № 20101187 от 30.07.2010г. за доставката на 300 броя мобилни апарати Нокия 7230. В същата като условие на доставката е посочено CIF *, ** /л.28035 и сл./. В приложената проформа фактурна от 30.07.2010г. условието на доставката е CIF Коли Транс, *, ** За транспорта е представен документ – Товарителница 78 6092 2333 на DHL с изпращач Комса Полска, получател Коли транс. В товарителницата е цитиран номерът на фактурата издадена от Комса Полска. Посочено е че стоката е вазета на 02.08.2010г. Липсват доказателства обаче стоката да е получена и на коя дата е сторено това, от кое лице и от чие име. Отделно от това излиза че стокатае доставена още преди да е била закупена от страна на **.

** е закупил по фактура № AR-********** от 08.09.2010г. с издател „е Бо Трейд“, Германия, 500 броя Нокия 7230 – графит, като в същият първичен счетоводен документ е уговорено, че фактически стоките следва да се доставят до получател „Коли Транс“, 20060 Виняте, *, ****. /л.28088 и сл/. В приложената проформа-фактура от 03.09.2010г. е на лице същата уговорка. Твърди се тези стоки да са били предмет на продажба в рамките на тристранна операция до клиента Елетра Срл, за което е издадена от ** фактура № 20101244 от 03.09.2010г. за доставката на 500 броя мобилни апарати Нокия 7230. В същата като условие на доставката е посочено CIF *, ** /л.28084 и сл./. В приложената проформа фактурна от 03.09.2010г. условието на доставката е CIF Коли Транс, *, **. За транспорта е представен документ – Международна товарителница, съобразно данните от която Получател е Коли Транси, ул.“Токаска“ 41-43, 20060 Виняте *, вида на стоката е мобилни телефони, датата на натоварване е 09.09.2010г. Липсва попълнена Клетка 24, както и не е посочен придружаващ стоката документ, респ. друг индивидуализиращ белег по който да се приеме, че е транспортинара именно спорната стока. Или липсва доказателство стоката да е получена и на коя дата е сторено това, от кое лице и от чие име. Отделно от това излиза че стоката е продадена на крайния получател още преди да е била закупена от страна на **.

** е закупил по фактура № 14.09.10/003 от 14.09.2010г. с издател „ПолисТех е.К.Игор Вайсман“, Германия, 2 500 броя мобилни апарит Самсунг е1150, като в същият първичен счетоводен документ е уговорено, че фактически стоките следва да се доставят на адрес „АСТ Срл“ *, ****, Комерсити Изола Р29, 00148 *, **, тел. Номер и Тициано /л.28117 и сл/. В приложената проформа-фактура от 14.09.2010г. е на лице същата уговорка. Твърди се тези стоки да са били предмет на продажба в рамките на тристранна операция до клиента Елетра Срл, за което е издадена от ** фактура № 20101286 от 03.09.2010г. за доставката на 2 500 броя мобилни апарати Самсунг Е1150. В същата като условие на доставката е посочено CIF *, ** /л.28111 и сл./. В приложената проформа фактура от 14.09.2010г. условието на доставката е CIF *, АКТ Срл, *, ****, Комерсити Изола Р29, 00148 *, **, тел. Номер - Тициано. За транспорта е представен документ – Проследяване на пратка на UPS с номер един единствен от цитираните множество такива в издадената на ** фактура от неговия доставчик, съобразно данните от който документ на дата 19.09.2010г. пратката е доставена в *, Фиумичино и получена от лице на име Ромоли. Или неясно е какво точно е траспортирано – цялата стока по продажната фактура, респ. една част от нея, а още по-малко същата да е получена от именото на Елетка Срл. Отделно от това излиза че стоката е продадена на крайния получател още преди да е била закупена от страна на **.

** е закупил по фактура № D1000314 от 21.09.2010г. с издател АБ Акционерно дружество, Вроцлав, 119 броя мобилни апарати Самсунг S3370 - сребърни, като в същия първичен счетоводен документ е уговорено, че получател на стоките е: АКТ Срл, *, Комерсити Изола Р29, ****/л.28130 и сл./. Същите са уговорките и в приложаната проформа фактура. Твърди че същите тези стоки са предмет на тристранна операция с краен получател Елетра Срл за което ** ЕООД е издал Фактура № 20101321 от 21.09.2010г. с уговорка CIF *, **, аналогично е съдържанието и на представената Проформа фактура от 21.09.2010г. условието на доставката е CIF *, АКТ Срл, *, ****, Комерсити Изола Р29, 00148 *, ** /л.28124 и сл./. Като доказателство за транспорт е представен документ – TNT проследяване – резултат от търсенето, според който стоки, придружена вкл. и с фактура № D1000314 и доставена и получена на 23.09.2010г. в *, Чинечита. Т.е. липсват доказателства стоката да е получена от Елетра Срл, вкл. и не това е уговорката за мястото на доставката, вписано в придобивната фактура издадена на ****.

** е закупил по фактура № F/002808/2010/09 от 23.09.2010г. с издател Комса Полска, Варшава, 500 броя Нокия 1800-сребристо сив цвят и 300 броя Нокия 5260 – целия черен, като в същият първичен счетоводен документ е уговорено, че фактически стоките следва да се доставят до получател „АКТ“Срл, *, 00148 * Комерсити Изола Р29, ****/л.28158 и сл/. В приложената проформа-фактура от 22.09.2010г. е на лице същата уговорка. Твърди се тези стоки да са били предмет на продажба в рамките на тристранна операция до клиента Елетра Срл, за което е издадена от ** фактура № 20101332 от 22.09.2010г. за доставката на 300 броя мобилни апарати Нокия 5230 и 500 броя Нокия 1800. В същата като условие на доставката е посочено CIF *, ** /л.28154 и сл./. В приложената проформа фактурна от 22.09.2010г. условието на доставката е CIF *, АКТ Срл, *, ****, Комерсити Изола Р29, 00148 *, ** .За транспорта е представен документ – Товарителница 78 7649 3656 на DHL с изпращач Комса Полска, получател „Фиораванти – **“ с дата на взимане на стоките 16.09.2010г., като в същия документ е цитирана друга фактура, а не издадената на ** и посочена по-горе. Т.е. това доказателство не може да бъде обвързано с транспорта по процесните достваки, респ. не обосновава тезата, че стоката е доставена директно от първия продавач на крайния получател.

** е закупил по фактура № F/003338/2010/09 от 28.09.2010г. с издател Комса Полска, Варшава, 5 броя Самсунг В5722, дуо плюс, елегантно розов, като в същият първичен счетоводен документ е уговорено, че фактически стоките следва да се доставят до получател „АКТ“Срл, *, 00148 * Комерсити Изола Р29, ****/л.28174 и сл/. В приложената проформа-фактура от 28.09.2010г. е на лице същата уговорка. Твърди се тези стоки да са били предмет на продажба в рамките на тристранна операция до клиента Елетра Срл, за което е издадена от ** фактура № 20101352 от 22.09.2010г. за доставката на 5 броя мобилни апарата Самсунг В5722, розов цвят. В същата като условие на доставката е посочено CIF *, ** /л.28168 и сл./. В приложената проформа фактурна от 22.09.2010г. условието на доставката е CIF *, АКТ Срл, *, ****, Комерсити Изола Р29, 00148 *, **. За транспорта е представен документ – Товарителница 78 7788 1524 на DHL с изпращач Комса Полска, получател „АКТ“Срл с дата на взимане на стоките 21.09.2010г., като в същия документ е цитирана друга фактура, а не издадената на ** и посочена по-горе. Т.е. това доказателство не може да бъде обвързано с транспорта по процесните достваки, респ. не обосновава тезата, че стоката е доставена директно от първия продавач на крайния получател. Представен е също така и Транспортен документ (DDU) съобразно който „Акт“Срл информира **, че стоката – 500 броя клетъчни телефони НОки 1800 и 5 броя клетъчни телефони Самсунг В5722 са изтеглени на дата 30.09.2010г. и са предадане на Франческо за Коли Транс на същата тази дата, за получател „Елетра“Срл. Наличен е и втори документ за същите тези обстоятелства – Изтегляне на 30.09.2010г. от *. /л.28184-28187/. Или същите тези доказателства обосновават тезата, че въпросните клетъчни телефони, разтоварени в склада на АКТ Срл и държани за **, са предадени в последствие на трето лице – Коли Транс. Това обаче извън всякакво съмнение изключва тезата транспортът на стоките, да е бил директно до Електра Срл, а е на лице складиране за **, рсеп. Претоварване, което изключва хипотезата на тристранната операция, а отделен е въпросът и че тези доказателства по никакъв начин не доказват предаването на стоките на Електра Срл. Най-сетне констатира се от така представените доказателства, че се твърди стоката да е продадена на Елетра Срл преди още да е била закупена от **.

Съобразяват се и данните от осъществения международен обмен между данъчните администрация на РБългария и ** по повод „Елетра“Срл. При проверката на „ELETRRA SPL” С VIN IT **********5 местните данъчни служители са посетили адреса за регистрация на компанията и са открили, че тя не съществува. Така на 29.11.2010г. ДДС номерът на компанията е бил принудително дерегистриран. Въпреки това в Стопанската камара същия номер се води още валиден. В следствие на това местните ревизори са се свързали с Търговската камара за да се уверят, че ДДС номера ще бъде дерегистриран и от Търговския регистър. Имайки в предвид горното /че компанията е несъществуваща/ българските данъчни власти трябва да внимават за други местни компании, които имат бизнес взаимоотношения с италианския търговец. Действително този обмен е осъществен във със запитване до ** по повод на производството на ЕТ”Костео-Костадин Пенов” относно издадени фактури от търговеца на „ELETRRA SPL” с VIN IT **********5 с реф.№ E_BG_IT_20110818_008282_2011.135688.1376.CAR_R.хml. /което не е процесната ревизия/, но същия отговор е приобщен, тъй като от „**” ООД към „ELETRRA SPL” с VIN IT **********5 също са издадени фактури, декларирани като тристранни операции, а и това са факти от значение за данъчното облагане на оспорващия.

2.24. Относно доставките, по които за получател се сочи CO AND CO SRL, VIN ****. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 40, доказателствата са на л.14149 /т.57-58/, като ангажирани в хода на съдебното призводство доказателства от оспорващия се намират в том 73, л.1958-19768.

На пъ,во място следва да се посочи, че както вещото лице, така и съдът, изгражда изводите си от фактическа страна въз основа на представените в хода насъдебния процес писмени доказателства от страна на оспорващия. Причините за това са, че в ходана ревизията са представени доказателствата, които се намират в томове 57 и 58, като след прегледа им съдът констатира, че в по-голямата си част са на чужд език, като от ревизиращите органи е възложено извършването на превод на български език единствено на издадените от „**“ фактури, респ. на потвържденията за получаване на стоките от неговити клиенти, но тези преводи не вървят окомплектовани с документа който е преведен, невъзможно е тяхното проследвяване от съда, както междувпрочем се поставя и въпросът как самите органи по приходите са сторили това. Отделно – каза се въобще липсват превод на фактурите, издадени от доставчиците на „**“, респ. на документети за транспорт, те са на чужд език език в административната преписка, което обаче не е попречило на органите по приходите именно въз основа на тях да сторят изводите си от фактическа и правна страна, които са довели до облагането на „**“, доколкото липсата на доказателтсва за прехвърляне на правото да се разпорежда със стоката като собственик от съответния доставчик, регистриран за нудите по ДДС в държава-членка, различна от РБългария, и на такива за транспор – които да обосноват извода че физически в резултат на тази доставка стоките са напуснали територията на съответната държава-членка по регистрацията на доставчика, на практика би оборило всякакви констатации на самата приходна администрация за осъществена било то доставка с получател „П. Трейдниг“, а още по-малко в хипотезата на ВОП осъществено от него. Тези доказателства обаче са налични в превод представен от самия оспорващ в хода на съдебния процес, окомплектовани са – превод/документ на чужд език, подредени са хронологично – покупна фактура, доказателства за транспорт /ако има такива/, продажна фактура, потвърждение за получаване на стоките, поради което и именно същите ще бъдат коментирани от състава на съда.

В документите, като условие на доставката в голямата част от издадените на *фактури е посочено че стоките следва да бъдат доставени до „Фиораванти“, АСТ SRL /тук е мястото да се посочи, че на последните т*а адресът е един и същ/, ДМ Транспорт, вкл. и за П. Трейдниг, респ. като получател в посочените транспортни документи /там където такива са представени/ фигурира „**“, респ. „Фиораванти“, „АСТ SRL“, ДМ Транспорт вкл. в част от представените Международни товарителници в клетка 24 е поставен печат именно на ДМ Транспорт, респ. „АСТ SRL“, съответно подпис и дата, като липсват доказателства тези стоки да са били транспортирани до Ко§Ко СРл, съобразно издадените то *фактури на този търговец, съответно в останалата част като получател е посочен само П. Трейдниг, респ. доказателствата за транспорт сочат че той именно е получател на стоките, лично или чрез накой от преждецитираните търговци.

Подробен анализ на тези доказателства поради обемът им не се прави от съда, те са налични по делото, бяха физически проверени, като данните са изложени подробно и в коментираното до тук Приложение № 1 на заключението на в.л. С..

В тази връзка се съобразяват и данните от международния обмен относно „CO AND CO SRL” с VIN **** между компетентните органи на България и ** по реда на чл.5 от Регламент (ЕО) №1798/2003г. на Съвета относно административното сътрудничество. Получен е отговор с реф.номер E_BG_IT_20110511_007472_2011/177109/1308/CAR_R, съобразно който Регионалната данъчна служба провежда разследване на компанията, защото има съмнения, че тя действа като липсващ търговец. През 2010г. италианската компания е извършила сделки с българската компания „**” ООД. Според документацията италианската компания е отразила фактури за покупка за сума в размер на 173 910,00 EUR и проформа фактури за 196 275,00 EUR /приложение 1/. Според счетоводната и банковата документация на италианската компания, фирмата прави плащания за обща сума в размер на 353 085,00 EUR /приложение 2/. Плащанията са били направени чрез кредитни трансфери от текуща сметка № IT05J02008242120001000772534 в банка Unicredit озаглавен до Co&Co srl. От прегледа на отчета може да се види, че на същата дата често са били правени кредитни трансфери в полза на C.G.Distribuzioni di Corduas Giuseppe (IT06065011212). C.G.Distribuzioni di Corduas Giuseppe е клиент на Co&Co srl. В много случаи тези кредитни преводи са на една и съща дата с кредитните преводи, направени в полза на „**” ООД. На 14.06.2011г. регионалните данъчни инспектори са посетили седалището на дружеството, но не са открили никакви помещения. От базата данни на Търговския регистър е установено, че компанията на 01.08.2009г. установява склад в Rimini via A.Grandi 15. По отношение на този склад са били плащани консумативи до април 2011г. На 17.06.2011г. г-н Pasquini Enrico пълномощник на законен представител е занесал някои документи на инспекторите. В тази документация няма доказателства за получаване на стоките. Pasquini е заявил, че всички стоки закупени от Co&Co srl пристигат в склада на превозвача. Тогава клиентът прави плащания и директно взима стоките. Pasquini също е заявил, че не си спомня имената на превозвачите. От компанията не са изпратили своите данъчни декларации и не са правили ДДС плащания за 2010г.

2.25. Относно доставките, по които за получател се сочи C.B.Lite SRL, VIN ****. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 38, доказателствата са на л.11753-11783 /т.50/, като не се констатира приложени в хода на съдебното оспорване доказателства от оспорващия окомплектовани относно този получател.

На първо място следва да се посочи, че както вещото лице, така и съдът, изгражда изводите си от фактическа страна въз основа на представените в хода ревизията писмени доказателства. Въпреки начина им на подребна аналогичен на предходно изложения, предвид липсвата на други документи по делото, включително в превод представени от самия оспорващ в хода на съдебния процес, които да са окомплектовани по следния начин – превод/документ на чужд език, подредени хронологично – покупна фактура, доказателства за транспорт /ако има такива/, продажна фактура, потвърждение за получаване на стоките, за да може съдът да изгради изводите си въз основана тях.

От документите единствено са преведени фактурите, издадени от ** и потвържденията за получаването на стоките, като не се констатираха преведени на български език транспортни документи, които да обосноват тезата, че стоката по покупните фактури са доставени директно до твърдения краен получател. Извън горното и за пълнота, следва да се посочи, че при прегледа на документите на чужд език, които относно изписване наименованията на търговците не е нужно да се разполага със специални знания, не се констатира нито един такъв в който да фигурира името именно на този сочен краен получател по декларираните то ** тристранни операции.

2.26. Относно доставките, по които за получател се сочи Building – Business & Trade SRL, VIN ****. Доказателствата събрани от ревизиращите органи съставляват Приложение № 26, том 45, л.10254 - 10282, доказателствата представени от оспорващия в хода на съдебния процес са в том 76 на л.20395-20415.

** е закупил по фактура № 2010-850673 от 15.09.2010г. с издател ТелеПарт Дискаунт Дистрибюшън, 200 броя мобилни апарати Хенди Самсунг F480i корал розов и 200 броя Хенди Самсунг F480i ледено-сребристосив, като в същия първичен счетоводен документ е уговорено, че стоките следва да се доставят на адрес: АКТ Срл, *, Комерсити Изола Р29, за ** ЕООД ****/л.20398-20399/. Твърди че същите тези стоки са предмет на тристранна операция с краен получател Building – Business & Trade SRL за което ** ЕООД е издал Фактура № 20101302 от 15.09.2010г. с уговорка CIF **, в представената Проформа фактура от 15.09.2010г. уговорката е доставката да се съществи CIF **, АКТ Срл, *, Комерсити Изола Р29, за ** ЕООД ****/л.20395 –20397/. За транспорта е представена Международна товарителница, съгласно данните от която стока – 1300 броя, придружена от документи, един от които е коментираната тук фактура, издадена от ТелеПарт, е транспортирана до ** на адреса на АКТ Срл, като е получата от последния на дата 16.09.2010г. /л.20400-20401/. Представено е и доказателство – Докуент за транспорт, според данните от който АКТ Срл потвърждава, че именно процесната стока на дата 16.09.2010г. е транспортирана за ** до ВВ&Т Srl. Т.е. от тези доказателства се оборва тезата, че стоката е транспортирана директно крайния получател, като същата е разтоварена и получена от името на ** в **, откъдето в последствие е транспортирана до крайния клиент един ден по-късно.

** е закупил по фактура № D1000312 от 20.09.2010г. с издател АВ Акционерно дружество, Полша, 1000 броя мобилни апарати Нокия 7230 Графит, като в същия първичен счетоводен документ е уговорено, че стоките следва да се доставят на адрес: АКТ Срл, *, Комерсити Изола Р29, за ** ЕООД ****/л.20406-20407/. Твърди че същите тези стоки са предмет на тристранна операция с краен получател Building – Business & Trade SRL за което ** ЕООД е издал Фактура № 20101308 от 16.09.2010г. с уговорка CIF ** /л.20404-20405/. За транспорта е представена Международна товарителница, съгласно данните от която стока, придружена от документ – коментираната тук фактура, издадена от АВ Акционерно дружество, е транспортирана до ** на адреса на АКТ Срл, като е получата от последния на дата 20.09.2010г. /л.20412-20413/. Представено е и доказателство – Докуент за транспорт, според данните от който АКТ Срл потвърждава, че именно процесната стока на дата 21.09.2010г. е транспортирана за ** до ВВ&Т Srl. Т.е. от тези доказателства се оборва тезата, че стоката е транспортирана директно крайния получател, като същата е разтоварена и получена от името на ** в **, откъдето в последствие е транспортирана до крайния клиент – няколко дена по-късно.

Съобразяват се и данните от осъществения международен обмен между данъчните администрация на РБългария и **. Полученият отговор е с реф.№ E_BG_IT_20110513_007448_0234717/GDF/CF_R, съобразно който „BUILDING-BUSINESS AND TRADE S.R.L.” с VIN ****-невалиден е „напълно измамно дружество”. Неговото седалище е в *, ул. Тосколана № 1270. Представляващ е г-н Фабио Пекораро, роден в * на 28/07/1986 г. и с местожителство в *, виа делле Либеллуне/via delle Libellule, № 55. Дружеството не е изпълнило фискалните си задължения.

2.27. Що се касае до наличните по делото потвърждения по смисъла на чл.9 ал.2 т.4 от ППЗДДС то и въз основа на тях не може да се направи извод за доказано посоченото по-горе материално правно изискване /това по чл.141 параграф 1 б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО Директива/ доколкото от същите остава неясно на коя дата са получени стоките, още повече, че не може да се направи обоснован извод, че същите изхождат именно от посочения „получател“ в рамките на т.нар. „тристранни операции“, като се държи сметка, че същите тези потвърждения за изготвяни от самия **, изпращани неясно как до т.нар. крайни получатели /каза се за една не малка група доставки всъщност фактурите, издадени от *предхождат като дати, датите на фактурите, по които самият оспорващ е получил стокит, респ. датите на представените в тази връзка траспортни документи, което влиза в противоречие вкл. и с механизма на осъществяване на самите доставки, посочен от ревизирания субект/. Същественото в случая е, че от тях не се доказва изпълнение изискването стоката да е транспортирана директно от първия прехвърлител до крайния получател, без същата де е била претоварвана/получена от **, в която връзка са коментираните по-горе в това изложение писмени доказателства. В този смисъл и не може да се приеме, че е изпълнено посоченото материално правно изискване за квалифицирането на тази група доставки като тристранни опереции по смисъла на ЗДДС, а и Директива 2006/112/ЕО.

Действително относимата редакция на чл.65 ал.2 т.4 от ППЗДДС /в сила до 01.02.2011г./ не е поставяла някакви други изисквания към съдържанието на коментираните потвърждения, но следва да се посочи, че това не е абсолютно доказателство за доказване на коментираното в тази част на изложението материално правно изискване на правната норма. Доказателствената им стойност се преценя от състава на съда в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства /покупни фактури, проформа фактури, продажни фактури, доказателства за транспорт и данните от осъществения международен обмен, анализът на който бе сторен в по-горе в мотивите/ и тази преценка не е в полза на жалбоподателя.

3. По въпросът за наличието на доказателства за изпълнение на условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО, а именно „лицето, до което се извършва последващата доставка, е друго данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в съответната държава-членка“ /т.нар. придобиващ според ЗДДС, бел. моя/.

Т.е. наличието на регистрация за целите на ДДС на т.нар. „придобиващ“ е изведено като една от материално правните предпоставки за приложението на този режим на облагане, която следва да е на лице към датата на всяка една от доставките. Липсата й изключва квалифицирането им като тристранни операции. Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелтсво е на **, както изрично му бе указно от съда, респ. съобразно и правилото на чл.170 ал.2 от АПК, а и на чл.154 от ГПК.

Противоположни са становищата на страните и по този въпрос, като оспорващият ангажира доказателства, съобразно които иска да докаже, че констатацията на органите на приходите за липса на регистрация за целите на ДДС към датата на процесните доставки на част от т.нар. „придобиващи“ не е била прекратена, респ. същите са „идентифицирани за целите на ДДС в съответната държава-членка“.

Следните констатации на органите по приходите са относими към настоящия правен спор, като се посочи, че в РД два пъти е цитиран VIN I***********, а относно тристранни операции с краен получател Clima Tecnologie,VIN**** с РА не са определяни публични задължения на ревизирания субект.

3.1. Прието е в хода на ревизията, че VIN *********** е невалиден. Същият е на дружеството „Кризма информатика“ООД. Съобразно данните от Приложение № 1 към РД, и изпратеното запитване от данъчната администрация е получен отговор, че този VIN номер е невалиден /л.8759/, както и че този номер не е открит от страната членка /л.8761/.

От представените по делото от страна на оспорващия писмени доказателства също не следва нещо различно – така от Справката от Регистъра на Търговската, промишелна, занаятчийска и земеделска палата в * е видно, че същият търговец има данъчен номер, но няма ДДС-номер /л.16 830-16 845, т.67/. Приложените на листове 17 462 – 17 467 доказателства, ведно с превод на български език не касаят този търговец. Всъщност съдът констатира, че това са преводи на доказателствата, депозирани с молба вх. № 70-00-394 от 09.01.2012г. в хода на ревизията от „**“ /л.9184 и сл., т.43/.

Или в обобщение касателно този търговец не се установи да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО.

3.2. Прието е в хода на ревизията, че VIN I***********, на дружеството АМD Group srl е невалиден. Съобразно данните от Приложение № 1 към РД, и изпратеното запитване от данъчната администрация е получен отговор, че този VIN номер е невалиден /л.8739/, както и че този номер не е открит от страната членка /л.8754-8761/.

От друга страна справките сторени от данъчната администрация във VIES системата не касаят периодите на издаване на процесните фактури, а са последващи такива, не е изискана подробна информация от данъчната администрация на ** относно историята на регистрацията за целите на ДДС на този търговец, отделно от това от данните от осъществения международен обмен не се следва изводът, че това дружеството не е регистрирана за целите на ДДС в **.

Или в обобщение касателно този търговец се установи да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО, към процесните периоди – м.09.2009г. – м.01.2010г.

3.3. Прието е в хода на ревизията, че VIN ************ на дружеството ELETTRICA DI MICHELE S.R.L IN LIQ NE /Елетрика ди Микеле – ООД в ликвидация/, е навалиден.

Съобразно данните от Приложение № 1 към РД, и изпратеното запитване от данъчната администрация е получен отговор, че този търговец има VIN номер ************ с дата на регистрация 13.01.1990г., без данни за дата на дерегистрация, но номерът е посочен като невалиден /л.8755/, както съобразно данни от другите проверки във VIES системата същият номер не е открит от страната членка /л.8710, 8757/.

От друга страна по делото е наличен и Формуляр „Липсващ търговец“ /л.8764 и сл./ във връзка с осъществен международен обмен от страна на данъчната администрация на ** с данъчната администрация на РБългария от дата 23. 09.2010г., съобразно данните от който този търговец има ДДС номер и той е именно ************, като липсват данни същият да е дерегистриран за целите на ДДС от страна на италианската данъчна администрация към посочената дата.

Налични са по делото и посочените по-горе приложени на листове 17 462 – 17 467 доказателства, ведно с превод на български език, които касаят именно данните за ДДС регистрацията на този търговец. Отново следва да се има в предвид, че това са преводи на доказателствата, депозирани с молба вх. № 70-00-394 от 09.01.2012г. в хода на ревизията от „**“ /л.9184 и сл., т.43/. Съобразно данните от същите към 28.01.2011г., 10.11.2010г. и 09.04.2010г. същият този ДДС-номер е показан като валиден.

От представените по делото от страна на оспорващия писмени доказателства също не следва нещо различно – така от Справката от Регистъра на Търговската, промишелна, занаятчийска и земеделска палата в * е видно, че същият търговец има данъчен номер, макар и да не е посочен ДДС-номер /л.16642 и сл., т.66/. Но това е отразяването в Регистъра на предприятията към 01.06.2015г., като отделно от това считано от 12.02.2015г. търговецът е даден като заличен.

Или в обобщение касателно този търговец се установи да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО, към процесните периоди м.03.2010г. – м.10.2010г.

3.4. Прието е в хода на ревизията, че VIN ********* на търговецът PCRFID S.R.L. е невалиден.

Съобразно данните от Приложение № 1 към РД, към дата 17.03.2011г. VIN ********* е посочен като невалиден /л.8747/, както съобразно данни от другите проверки във VIES системата същият номер не е открит от страната членка /л.8753/.

От друга страна по делото е налична молба за информация от данъчната/ приходната администрация на ** SCAC 2004_5_IT_BG_20121206_ 0361421_011546 /приобщена с протокол образец Кд-73 № 1302177/13.02.2011г., л.11710 и сл., т.50/ от дата 12.06.2012г., съобразно данните от който този търговец има ДДС номер и той е именно *********, като липсват данни същият да е дерегистриран за целите на ДДС от страна на италианската данъчна администрация към посочената дата, като същият не е посочен за невалиден.

Или в обобщение касателно този търговец се установи да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО, към процесните периоди м.05.2010г. – м.06.2010г.

3.5. Прието е в хода на ревизията, че VIN **** на търговеца Building – Business & Trade SRL /Билдинг-Бизнес Трейд“ООД/ е невалиден.

Съобразно данните от Приложение № 1 към РД, към дата 17.03.2011г. VIN **** е посочен като невалиден /л.8748/, както съобразно данни от другите проверки във VIES системата същият номер не е открит от страната членка /л.8753/

Данните от полученият отговор с реф.№ E_BG_IT_20110513_007448_0234717/GDF/CF_R от дата 07.08.2013г. от италианската данъчна администрация /л.10254 и сл., т.45/, са че VIN **** е невалиден, но в същи този отговор липсват данни за дата на дерегистрация на дружеството за целите на ДДС въпреки, че същата администрация е замолена да попълни вкл. и съдържанието на Клетка А5, което не е сторено.

От представените по делото от страна на оспорващия писмени доказателства също не следва нещо различно – така от Справката от Регистъра на Търговската, промишелна, занаятчийска и земеделска палата в * е видно, че същият търговец има данъчен номер, и ДДС-номер **** /л.16 684 и сл., т.66/. Посочени са дати на вписване 19.05.2010г., дата на последен протокол 18.05.2010г. и състояние на дейността - недействащо предприятие. Справката е към дата 01.06.2015г.

Или в обобщение касателно този търговец се установи да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО, към процесния период м.09.2010г.

3.6. Прието е в хода на ревизията, че VIN ********* на търговеца P.В.TECH S.R.L. /“П.Б. Тек“ООД/ е невалиден.

Съгласно Приложение № 1 данните от изпратеното запитване, респ. отговор са, че „подаденият ДДС номер не е открит от страната членка“ /л.8741-8742/ и че към дата 17.03.2011г. същитя ДДС номер е невалиден /л.8739-8740/.

От друга страна процесните периоди са м.03.2010г. – м.09.2010г.

Следва да се посочи и че във връзка с откритата относно "P.B.TECH S.R.L." с VIN ********* административна процедура за Обмен на информация между компетентните органи на България и ** по реда на чл.5 от Регламент (ЕО) №1798/2003г. на Съвета относно административното сътрудничество /молба SCAC вх.№ О111-007512 от 11.05.2011г./, отговор не е получен.

Не се установи и в представения по делото Доклад във връзка Административно сътрудничество с ДЧ въз основа на Регламент 904/2010г. да се съдържа информация относно датата на прекратяване на ДДС регистрацията на този търговец.

Или в обобщение касателно този търговец се установи да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО, към процесните периоди м.03.2010г. – м.09.2010г.

3.7. Прието е в хода на ревизията, че VIN ********* на търговеца SOGECO SRL /“Соджеко“ООД/ е невалиден.

Данните от Приложение № 1 съобразно изпратеното запитване, респ. отговор са, че „подаденият ДДС номер не е открит от страната членка“ /л.8743-8744/, респ. че ДДС номерът е невалиден /л.8740/,

От представените по делото от страна на оспорващия писмени доказателства също не следва нещо различно – така от Справката от Регистъра на Търговската, промишелна, занаятчийска и земеделска палата в * е видно, че същият търговец има данъчен номер, но няма ДДС-номер /л.16804 и сл., т.66/. Приложените на листове 17 462 – 17 467 доказателства, ведно с превод на български език не касаят този търговец. Всъщност съдът констатира, че това са преводи на доказателствата, депозирани с молба вх. № 70-00-394 от 09.01.2012г. в хода на ревизията от „**“ /л.9184 и сл., т.43/.

Данните от осъществения международен обмен /л.10626/ също са, че този VIN номер е невалиден, като не е посочена дори и дата на регистрация за целите на ДДС.

Или в обобщение касателно този търговец не се установи да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО, вкл. и към процесните данъчни периоди.

3.8. Прието е в хода на ревизията, че VIN ******** на търговеца TRADIG COMP. DISTRIBUZIONE SRL /“Трейдинг Къмпани Дистрибуционе“ЕООД/ е невалиден.

Съгладно Приложение № 1 данните от изпратеното запитване /тип на съобщението R_HVATR/, респ. отговор /тип на съобщението S_MSW/ са, че „подаденият ДДС номер не е открит от страната членка“ /л.8745-8745/. От друга страна от сторената справка във VIES системата е видно, че този търговец е регистриран с VIN ******** с дата на регистрация 31.10.2001г., без данни за дата на дерегистрация, но номерът е посочен като невалиден /л.8739-8740/.

На следващо място от данните, постъпилия в хода на осъществения международен обмен с Данъчната администрация на ** отговор /приложение № 44, том 60, л.14 887 и сл./ се установява, че този VIN номер не е посочен като невалиден, респ. липсват данни за дата на дерегистрация.

Или в обобщение съдът приема, че касателно този търговец се установи да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО, към процесните периоди м.10.2009г. – м.03.2010г.

3.9. Прието е в хода на ревизията, че VIN ****** на търговеца G.S.A. SRL /“Г.С.А. Глобал Сървис Асистанс – Дружество с ограничена отговороност“ или нактратко „Г.С.А.“ООД/ е невалиден.

Съгласно Приложение № 1 към РД данните от справката във VIES системата са, че посоченият VIN е невалиден /л.8723-8724/, както и че съгласно изпратеното запитване /тип на съобщението R_HVATR/, респ. отговор /тип на съобщението S_MSW/ „подаденият ДДС номер не е открит от страната членка“ /л.8727-8728/.

На следващо място от данните, постъпили в хода на осъществения международен обмен с Данъчната администрация на ** /приложение № 25, том 45, л.10157 и сл./ се установява, че този VIN номер е посочен като невалиден.

Липсват приложени справки сторени от самия жалбоподател през процесните данъчни периоди във връзка с установяване валидността на коментирания VIN номер.

Или в обобщение съдът приема, че касателно този търговец не се установи да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО, към процесните периоди м.05., 06, 07 и 09.2010г.

3.10. Прието е в хода на ревизията, че VIN **** на търговеца CO AND CO SRL /“КО § КО“ООД/ е невалиден.

Съгладно Приложение № 1 данните от справката във VIES системата е, че този VIN номер е невалиден /л.8723-8724/, която стравка е към дата 25.03.2011г. Отделно съгладно изпратеното запитване /тип на съобщението R_HVATR/, респ. отговор към дата 31.07.2010г. данните са, че „ДДС номерът не е активен за посочения период“.

На следващо място от данните, постъпили в хода на осъществения международен обмен с Данъчната администрация на ** /приложение № 40, том 57-58, л.14 149 и сл./ се установява, че този VIN номер не е посочен като невалиден, респ. липсват данни за дата на прекратяване на регистрацията.

Или в обобщение съдът приема, че касателно този търговец се установи да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО, към процесните периоди м.06.2010г. – м.10.2010г.

3.11. Прието е в хода на ревизията, че VIN **** на търговеца C.B.LITE SRL /“Си Би Лайт“ООД/ е невалиден.

Съгладно Приложение № 1 данните от справката във VIES системата са, че този VIN номер е невалиден към дата 25.03.2011г. /л.8723-8724/. Отделно съгладно изпратеното запитване /тип на съобщението R_HVATR/, респ. отговор към дата 30.09.2010г. данните са, че „ДДС номерът не е открит от държавата членка“.

От друга страна съобразно данните от приложения по делото Доклад относно Административно сътрудничество с ДЧ въз основа на Регламент 904/2010г. липсват каквито и да било данни тази регистрация на това дружество да е била прекратена, в същия този доклад е цитиран VIN номера на този търговец.

Или в обобщение съдът приема, че касателно този търговец се установи да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО, към процесните периоди м.09.2010г. – м.10.2010г.

3.12. В хода на ревизията е прието, че VIN I********* на търговеца SOITEC SRL /“Соитек“ООД/ е невалиден.

Съгласно Приложение № 1 данните от справката във VIES системата са, че този VIN номер е невалиден към дата 25.03.2011г. /л.8725-8726/. Отделно съгладно изпратеното запитване /тип на съобщението R_HVATR/, респ. отговор към дата 31.10.2010г. данните са, че „ДДС номерът не е открит от държавата членка“ /л.8733-8734/.

Разбира се тези данни са в противоречие с данните от получения отговор с реф. № E_BG_IT_20110517_007510_61840/11/ВС_R в хода на осъществения международен обмен от италианската данъчна администрация съгласно, които същият търговец е регистриран по ДДС в ** /л.10304/, началната дата на регистрацията е 27.10.2010г., но VIN номерът е посочен като „невалиден“ /л.10298 и сл, т.46/.

При така събраните доказателства съдът приема, че касателно този търговец не се установи да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО, доколкото всички издадени фактури към същия са с дата предхождаща датата на регистрацията му /така и данните от Приложение № 1 към заключението на вещото лице С., л.28954, том 108 от делото/.

3.13. Прието е в хода на ревизията, че VIN **** е невалиден. Всъщност от данните по преписката съдът констатира, че се касае до дружеството Клима Технолоджи, но по делото не се установиха декларирани към този търговец доставки/респ. получени такива в рамките на тристранни операции от „**“ във връзка с които да са определени публични задължения с оспорения РА. В този смисъл и тази констатация е несъотносима към правния спор.

3.14. Прието е в хода на ревизията, че VIN ********* на търговеца MEC LA SRL /Мек.Ла.Лимитид“/ е невалиден.

Съгласно Приложение № 1 данните от справката във VIES системата са, че това дружество е регистрирано по ДДС с VIN номер ********* на 14.06.2008г. и е дерегистрирано на дата 31.12.2008г. /л.8725-8726/. Отделно съгласно изпратеното запитване /тип на съобщението R_HVATR/, респ. отговор към дата 31.10.2009г. данните са, че „не са намерени записи“ /л.8737-8738/.

Или по делото е категорично установено, че регистрацията на дружеството за целите на ДДС е прекратена считано от 31.12.2008г.

От страна на оспорващия не са представени доказателства за валидността на посочения ДДС-номер към датите на процесната доставка – към този търговец е издадена една единстевна фактура № 2009259 от 27.10.2009г.

Не следва нещо различно и от представената по делото Редовна справка за капиталово дружество, издадена от Търговска, промишлена, занаятчийска и земеделска палата в Салерно, данните от който документа са, че посоченият търговец няма ДДС – номер, а единствено данъчен такъв /л.16720 и сл., т.66/.

При така събраните доказателства съдът приема, че касателно този търговец не се установи да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО

3.15. Прието е в хода на ревизията, че VIN *********** на търговеца „Gramal Spakenburg B.V. /“Храмал Спакенбурх“Б.В./ООД/“/ е невалиден.

Съгласно Приложение № 1 данните от справката във VIES системата са, че това дружество е регистрирано по ДДС с VIN номер *********** на 20.01.2010г. и е дерегистрирано на дата 30.06.2010г. /л.8719-8720/. Тези данни са потвърдени и от отговора на изпратеното запитване /тип на съобщението R_HVATR/ на л.8721-8722. Тази промяна е отразена във VIES системата именно на дата 30.06.2010г.

Това се потвърждава и от данните от осъществения международен обмен с данъчната администрация на Холандия чийто отговор е, че „Грамал Спакенбург“ е липсващ търговец, ДДС номерът му е официално прекратен от 30.06.2010г.

Или по делото е категорично установено, че дружеството е било регистрирано за целите на ДДС за периода 20.01.2010г. – 30.06.2010г.

От друга страна към този търговец са издадени три броя фактури първите от които от дати 14.06.2010г. и 30.06.2010г., т.е. в периода в който това дружество е било идентифицирано за целите на ДДС в съответната държава членка, като само последната фактура с дата 06.07.2010г. е издадена след прекратяването на тази регистрация.

В тази връзка обаче следва да се подчертае още веднъж, че фактурата от 30.06.2010г. както подробно бе проследено по-горе в това изложение е издадена връзка с достаква на стоки, доказателствата за покупката на които от ***, а и за транспорта, сочат, че оспорващият ги е придобил през месец Юли 2010г., т.е. след датата на прекратяване на регистрацията за целите на ДДС на така посочения краен получател.

Не следва нещо различно от представеното в хода на съдебния процес Извлчение от Търговската камара /л.17684-17688, т.70 от делото/, където въобще липсват данни за данъчната регистрация, вкл. и за целите на ДДС на търговеца.

От страна на оспорващия не са представени доказателства за валидността на посочения ДДС-номер към датите на спорните фактури.

При така събраните доказателства съдът приема, че касателно този търговец не се установи да е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО, по отношение на доставките, които се твърди да са обективирани с фактурите от дати 30.06.2010г. и 06.07.2010г.

3.16. Прието е в хода на ревизията, че VIN *** на търговеца L-ZETA SERVICE SRL /“ЕЛ-ДЖЕТА СЪРВИС“ООД/ е невалиден.

Съгласно Приложение № 1 от сторената справка във VIES системата от 17.03.2011г. /R_HVATR заявка/ е видно, че този търговец е регистриран с VIN *** с дата на регистрация 14.07.2009г., без данни за дата на дерегистрация, но номерът е посочен като невалиден /л.8712/. Налична е и друга аналогична справка без дата по която отговорът е „подаденията ДДС-номер не е открит от страната членка“ /лл.8713-8714/. С последваща справка във VIES системата към дата 22.03.2011г. /R_HVATR заявка/ отново е потвърдена информацията, че този търговец е регистриран с VIN *** с дата на регистрация 14.07.2009г., без данни за дата на дерегистрация, но номерът е посочен отново като невалиден /л.8754/, съответно отново е налична изпратена R_HVATR заявка без дата, по която отново отговорът е „подаденият ДДС номер не е открит от страната членка“ /л.8756-8757/.

На следващо място от отправената молба от Данъчната администрация на ** за обмен на информация /приложение № 36, том 49, л.11 431 и сл./ се установява, че в част А) Молба за информация – Контрол за регистрацията именно този VIN номер е посочен като „ДДС идентификационен номер“ на това дружество, без данни за прекратяване на тази регистрация.

От представените по делото от страна на оспорващия писмени доказател-ства също не следва нещо различно – така от Справката от Регистъра на Търгов-ската, промишелна, занаятчийска и земеделска палата във Фоджа е видно, че същият търговец има данъчен номер, и ДДС-номер ***, като адресът на седалището и представляващото лице са тези посочени и от самата данъчна администрация на Италия в отправената молба за обмен на информация /л.16 660 и сл., т.66/.

3.17. Прието е в хода на ревизията, че VIN NL820413951 е невалиден. От данните по преписката съдът констатира, че се касае до дружеството Telecom Service B.V., но по делото не се установиха декларирани към този търговец доставки/респ. получени такива в рамките на тристранни операции от „**“ във връзка с които да са определени публични задължения с оспорения РА. В този смисъл и тази констатация е несъотносима към правния спор.

При това положение на нещата не може да се приеме, че в случая са изпълнение материално правните предпоставки на чл.15 от ЗДДС и коментираните до тук доставки да се квалифицират като тристранни операция по смисъла на закона, а и на Директива 2006/112/ЕО, единствено се доказа, че доставкита осъщестевни спрямо SМACCESS S.A, VIN ********* са в хипотезата на тристарния опреции, поради което и в тази му част РА е незаконосъобразен.

При това положение на нещата следва да се разгледа и възражението относно приложението на чл.73а от ЗДДС.

Действително съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗДДС, за място на изпълнение на ВОП на стоки, мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. Независимо от това, мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките е регистрирано по ЗДДС и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната /чл.62, ал.2 от ЗДДС/. Такъв е и процесният случа* В случая е налице изпълнение на територията на Р. България на основание чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, тъй като не са изпълнени предпоставките, регламентирани в ал. 5 на чл. 62 от ЗДДС за дерогиране на ал. 2 /изключение каза се на доставките с краен получател SМACCESS S.A, VIN *********/.

Данъкът за ВОП по чл.62, ал.2 от ЗДДС се начислява с протокол по чл.117, ал.2 от същия закон. Когато дружеството, осъществило ВОП се снабди с документа по чл.9, ал.1 от ППЗДДС, то коригира начисленият по чл.62, ал.2 от ЗДДС данък по реда на чл.10, ал.1 и 2 от ППЗДДС. В случая, обаче, както се коментира по-горе, не са ангажирани такива доказателства, при което с РА законосъобразно е начислен ДДС.

Необосновано обаче данъчните органи са отказали приложението на чл. 73а от ЗДДС, като признаят и следващото се на оспорващия право на приспадане на данъчен кредит в качеството му на получател по същите тези доставки, при което и резултатът за данъчния период не би се променил.

Съгласно чл. 73а от ЗДДС, при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получател.

В чл. 72 от ЗДДС е предвидено, че регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода. В ал. 2 е посочено и как става самото упражняване на правото.

В случая с РА е начислен ДДС по процесните фактури, по които жалбоподателят се явява получател по ВОП и то единствено за размера на данъчната основа съответстващата на стойността на стоките, за които се претендира да са предмет на последващите доставки коментирани по-горе, като не е сторено такова начисляване за остатъка. Същественото е, че в този случай е приложим режимът на самоначисляване на данъка, при който получателят по доставката начислява дължимия ДДС за нея, като наред с това и упражнява следващото му се, в качеството на получател по облагаемата доставка, право на приспадане на данъчен кредит.

Органите по приходите е следвало да съобразят това обстоятелство и на осн. чл. 73а от ЗДДС /и по специално предложение последно от нея/ да признаят и следващото се право на приспадане на данъчен кредит. Противното води до нарушение на принципите на данъчен неутралитет при облагане с ДДС.

В задълженията, свързани с режима на самоначисляване, практиката на СЕС е в смисъл, че макар и държавите-членки несъмнено да могат да установяват формалности във връзка с упражняването на правото на данъчен кредит, в случай на самоначисляване, неизпълненито им от данъчно задължените лица не може да има за последица лишаването им от това право. Принципът на данъчния неутралитет налага да се предостави приспадане на ДДС по получените доставки, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и данъчно задължените лица да са пропуснали някои формални изисквания /така Решение от 27 Септември 2007г. по дело С-146/05/.

При положение, че за жалбоподателя като платец на данъка по осъществената спрямо него облагаема доставка /с оглед липсата на доказателства и основание за третиране на същите като част от тристранна операция и на осн. чл. 62, ал. 2 от ЗДДС/, е начислен допълнително с РА задължение към бюджета, и доколкото в този случай е налице хипотезата на самоначисляване, то оспорващото дружество не може да бъде лишено от корелативното му право на приспадане на данъчен кредит, поради неизпълнение на формално изискване, което по същество не създава риск от загуба на данъчни приходи.

Именно последно посоченото обстоятелство е от съществено значение в случая. Както в режима на ВОП, така и в режима на тристранна операция, от гледна точка на посредника в нея, не е налице риск от загуба на данъчни приходи. И в двата случая не е налице обективна възможност за ощетяване на фиска - от получателя по ВОП или посредника по тристранната операция. В първия случай получателят винаги начислява и приспада данък в един и същи размер, а във втория – посредникът от една страна не начислява ДДС – както при получаване на стоките /като ВОП/, така и при тяхната последваща продажба към придобиващия в операцията, но от друга за него и не възниква право на данъчен кредит.

В тези случаи начисляването на ДДС с РА на получателя по ВОП или на посредника по тристранна операция, която не е била призната за такава от ревизиращите, без признаване и на следващото се право на данъчен кредит, е в нарушение на общия принцип за данъчен неутралитет и на чл. 73а от ЗДДС.

В процесния случай ревизираното лице е отразило фактурите в Дневника за покупки, съответно е отразило в Дневника за продажбите тристранните операции по издадените от самото ревизирано лице процесни фактури с получателите цитирани по-горе. Подадени са и VIES декларации. По тези факти не се спори. Тези констатации се извеждат и от приетите по делото заключения на вещите лица по допуснатите ССчЕ. Вещото лице Спиртова от своя стра е заключило, че е налице че е на налице съвпадение между закупените и продадени от „**“ЕООД стоки в рамките на декларираните от дружеството тристранни операции. Налага се изводът, че в счетоводството на РЛ са били налице данни за доставките и няма основание да се смятат за укрити. Още повече, че в случая данъчните задължения са определяни за онази част от доставките по които лицето е получател, за продажбата на които стоки са издавани фактурите към коментираните по-горе крайни получатели.

Липсата на протокол по чл. 117 от ЗДДС е предвидена като елемент от фактическия състав на чл. 73а от ЗДДС. В хода на ревизията не са събрани доказателства, че процесните стоки са се върнали при първоначалните доставчици и не са изложени мотиви в тази посока.

Следователно, налице са предпоставките за приложение на чл.73 а от ЗДДС, поради което на ревизираното дружество следва да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, за които с РА е начислен ВОП поради непризнаването на декларираните тристранни операции. В тази връзка следва да се посочи, че с влязъл в сила съдебен акт / решение № 80 от 23.04.2015 г. по адм. дело № 1735/2014 г. по описа на АС Пловдив, оставено в сила с решение № 13034 от 01.12.2016 г. по адм. дело№ 6582/2015 г. на Върховен административен съд, първо отделение/ по идентични факти спрямо същото ревизирано лице за периоди, следващи ревизираните / от м.04.2011 г. – м.09.2012 г./ е отменен ревизионен акт, с който са установени задължения по ЗДДС във връзка с непризнати декларирани от лицето тристранни операции / към придобиващи търговци в държави членки на ЕС/. В същия смисъл Решение № 2248 от 22.02.2017 г. по адм. дело № 2244/2016 г.по описа на Върховен административен съд, първо отделение; Решение № 991 от 28.01.2015 г. по адм. дело № 3004/2014 г. по описа на Върховен административен съд осмо отделение, Решение № 1143 от 11.02.2016 г. по адм. дело № 1568/2015 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение. В същия смисъл е и Решение № 1585 от 21.12.2017г., постановено по адм.дело № 8868/2017г. по описа на ВАС.

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Ра в обсъдата му тук част следва да се отмени като незаконосъобразен.

II. На втора място с оспорения РА на “**”ООД са определени допълнителни задължения за ДДС за внасяне, ведно с прилежащи лихви за забава по фактурите по които същият е получател във връзка декларираните от него последващи доставки към трети страни /т.нар. „транзитни продажби”/.

По тази група доставки органите по приходите въз основана на сторения анализ от фактичеста страна са формирали следните извод от правна такава.

Прието, е че декларираните и обложени с нулева ставка доставки към трети страни не са доказани, а тежестта на доказване е пренесена върху задълженото лице и тъй като за доказване извършването на износа, ППЗДДС изисква повече от един документ, единствено снабдяването с всички, изискуеми съгласно правилника документи, дава основание за прилагане на този режим.

Посочено е, че липсва документ, удостоверяващ извършването на превоза на стоките, в който доставчикът да е посочен като изпращач. Преминаването на границите между различните държави не се предполага, а се доказва. Липсвало документ, в който да фигурира представител на дружеството износител или като приносител на процесната стока. Неясно оставало за органите по приходите, ако действително стоката е пренесена извън територията на общността, то кой е осъществил твърдяната доставка и в какво качество я осъществил, от чие име и за чия сметка и по какъв начин е легитимирал държането у себе си на голямо количество мобилни телефони.

Липсвала и писмена митническа декларация, в която доставчикът да е вписан като износител на стоките, която да е заверена от изходно митническо учреждение, а в съответствие с разпоредбата на чл.161, параграф 5 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г., декларациите за износ се представят в митническото учреждение, в района на което износителят е установен или стоките се опаковат и товарят за износ. В тази насока е цитирано и ИИДДКО с изх.№ Рев.66-21-423 от 26.07.2011г. до Агенция ”Митници” гр.София за удостоверяване на осъществен износ на мобилни телефони от „**” ООД. Видно от получения отговор по което – писмо с вх.66-21-423-2/12.08.2011г., посочените стоки не са поставяни под режим износ в България и за същите няма данни в българската митническа информационна система, поради което Агенция ”Митници” не може да удостовери осъществен износ от „**” ООД. От същото писмо ставало ясно, че ако мобилните телефони са били поставени под режим износ в друга държава-членка, то съгласно разпоредбата на чл.28, т.1 и т.2 от ЗДДС във връзка с чл.21, ал.1 от ППЗДДС, „**” ООД следвало да представи митнически документи, в които дружеството е вписано като износител, заверени след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение.

Органите по приходите са приели, че чл.21, ал.1 от ППЗДДС категорично изисква кумулативното наличие на тези две групи доказателства, каквито в хода на ревизията не бяха представени. По тези съображения и предвид недвусмисленото и ясно изискване на закона, органите по приходите считат, че непредставянето на доказателства от ревизираното дружество, установяващи превоза, съответно – износа на мобилни телефони, е достатъчно основание за начисляването ДДС.

Дори и да се предположило, че е извършена въпросната доставка, което безспорно не е доказано в хода на ревизията, то категорично липсвали предпоставки за облагане на доставката с нулева ставка. В обобщение на горното, се формира изводът, че документ, независимо от неговото естество, годен да установи извършен превоз на процесната стока, в хода на ревизията няма представен, а всеки е длъжен да докаже обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си и от които претендира настъпването на изгодни за себе си правни последици. Липсвали дори косвени доказателства относно хипотетичното изнасяне на стоката извън територията на общността.

Прието е, че определящо за износа е обстоятелството дали стоките действително напускат територията на страна, а не начинът, по който това става. Същевременно, начинът на транспорта на стоките оказва влияние на документите, съставяни във връзка с транспорта. Ясно е, че както в случая се касае за стоки, които се превозват, то самият превозен документ и митническата декларация доказват този факт. Органите по приходите не могат да приемат превоза за доказан при липсата на превозни документи, както и на самата митническа декларация.

От съвкупната преценка на доказателствата по ревизията нямало основание да се приеме, че доставката към извън територията на общността е осъществена, поради което следва да се начисли ДДС с данъчна ставка на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, чл. 37, ал. 2 от ЗДДС и чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС.

С тези именно аргументие е посочено, че „предмет на облагане в настоящото ревизионно преозводство е извършеното от дружеството вътреобщностно придобиване от доставчиците, регистрирани за целите на ДДС в други държави членки, а не декларираните от дружеството доставки към трети страни. Данъкът е начислен върху данъчната основа на осъществените вътреобщностни придобивания. При облагането не са взети в предвид издадените ДКИ във връзка с извършените от ревизираното лице продажби, а само тези, които са във връзка с осъществени вътреобщностни придобивания“.

Отново е посочено, че за ревизираното лице не е налице право на приспадане на данъчен кредит за изискуемия от дружеството като платец данък при ВОП по чл.62, ал.2 от ЗДДС, по изложениет по-горе съображения, с позоваване отново на Решение на СЕС по съединени дела С-536/08 и С 539/08 от 22 април 2010г.

От своя страна ответникът при потвърждаване на тази констатация е приел следното:

Коментирано е приложното поле и същността на т.нар. "транзитна продажба", като е прието, че когато в тях участват лица, установени и регистрирани за целите на облагането с ДДС в различни държави - членки на ЕС или в държави извън Общността, данъчното третиране на техните доставки зависи от:

• позицията, която заема съответното лице при дадените конкретни обстоятелства, т.е. дали при дадената транзитна продажба то е продавач, междинен или краен купувач на стоката;

• това, къде са установени участниците в продажбата и какъв е техният данъчен статут в държавата, откъдето започва и/или където свършва транспортирането на стоката; и

• посоката на движение на доставката "от" или "към" територията на Общността.

В конкретния случай е прието, че е налице облагане на доставките при операции с т*а участника, при които стоката се транспортира извън територията на ЕС. Налице била транзитна продажба, при която участието на «П. рейдинг» ООД е следното:

• фирма "А" - доставчик на стоката, регистриран по ДДС в Германия, Великобритания, Полша и други;

• фирма "Б" - «**» ООД - неин междинен купувач, регистриран по ДДС в България и

• фирма "В" - краен получател на стоката, установен в държава извън ЕС – Сингапур, Хон Конг, Израел, Обединени Арабски Емирства.

По повод на тези доставки от ревизираното лице е изготвена справка в хода на ревизията. В справката е констатирано от органите по приходите, че за всяка една фактура се съдържа информация за фирмата получател, държава на получаване, валутна стойност, начин на придобиване /фактура №, доставчик/, държава на придобиване на стоката, основание за неначисляване на ДДС, от къде е транспортирана стоката, кой е износител на стоката, придружаващи документи. В издадените фактури не е посочено основанието за неначисляване на ДДС. Основанието за неначисляване на ДДС е посочено в изготвената от дружеството справка, което е чл.86, ал.3 от ЗДДС. Посочено е, че съгласно тази разпоредба не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. В справките декларации тези доставки са посочени в клетка 18 или като данъчна основа на доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС. От своя страна разпоредбата на чл.69, ал.2 гласи, че за целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната.

В случая данъчното третиране по ЗДДС на ревизираното дружеството при посочените обстоятелства е прието, че може да се квалифицира като доставка с нулева данъчна ставка на основание чл.28 от ЗДДС, т.е. като "износ". За приложимостта на нулевата ставка за облагане за доставката е визирно, че е необходимо да са изпълнени законовите изисквания, регламентирани в разпоредбата на чл.28 от ЗДДС, освен които за да се упражни правото на прилагане на нулева ставка по чл.28 от ЗДДС, по отношение на извършените доставки, е необходимо данъчно задълженото лице да се снабди с набор от документи, удостоверяващи наличието на определени обстоятелства. Документите, с които се доказват обстоятелствата при доставките по чл.28, т.1 и т.2 са указани в чл.21 от ППЗДДС.

Посочено е, че освен фактурата за доставката, от ревизираното дружество другите доказателства не са представени. Прието е в тази връзка, че непредставянето на доказателства като писмена митническа декларация, в която дружеството да е вписано като износител на стоките и да е заверена от изходно митническо учреждение, както и на документи, установяващи превоза, съответно – износа на телефони, е основание за начисляването ДДС.

Тук следвало да бъде съобразено и обстоятелството, че с Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 6 от 22.01.2010г., в сила от 01.01.2010г.) е допълнена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС. В нея е регламентирано, че доставчикът алтернативно освен с посочената писмена митническа декларация трябва да разполага и с друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митническа декларация, съгласно митническото законодателство.

От значение за признаването на сделката като такава за износ, е действителното транспортиране на стоката извън територията на общността, което не е установено от доказателствата, събрани в хода на ревизията. Извършената доставка, облагаема с нулева ставка подлежи на доказване, като тежестта на доказване е пренесена върху задълженото лице и тъй като за доказване извършването на износа ППЗДДС изисква повече от един документ, единствено снабдяването с всички, изискуеми съгласно правилника документи, дава основание за прилагане на този режим.

При така установената фактическа обстановка и анализ на представените доказателства от ревизираното лице, претендиращо прилагане на нулева ставка за осъществените от него доставки като участник в транзитни продажби /износ на стоки/, органите по приходите приемали също така, че правото на собственост върху стоките се прехвърля върху дружества в Сингапур, Хон Конг, Израел, Обединени Арабски Емирства, което по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС представлява трета страна.

Посочването на фирмите от трети страни в митническите декларации като получатели на стоките, e в съответствие с Наредба № Н-17 от 13.12.2006г. за прилагане на Приложение 37 и Приложение 38 от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ. При износ е необходимо в ЕАД да се даде информация за изпращача (износителя) на стоките и за техния получател – лицето, на което ще бъдат предоставени те физически. От друга страна, от датата на присъединяване на Република България към Европейския Съюз по отношение на режим износ следва да се прилагат разпоредбите на чл.161 - 162 от МК от Регламент/ЕИО/ № 2913/92 и чл. 788 - 796 от Регламент/ ЕИО/ № 2454/93. По смисъла на чл.793, ал.2 от Регламент № 2454/93 година за стоки, които не се изнасят по железен път, поща, по въздуха, по море или тръбопровод, изходна митница е последната митница, преди стоките да напуснат митническата територия на Общността. В случая тези учреждения са германски, английски, полски и следователно, за доказване на извършения от тях износ, ЕАД, с които трябва за разполага българската фирма, следва да бъдат заверени от тези учреждения.

В случай на поставяне на мобилните телефони под режим износ в друга държава-членка, предвид разпоредбата на чл.28, т.1 и 2 от ЗДДС във връзка с чл.21, ал.1 от ППЗДДС, „**” ООД следва да представи митнически документи, в които дружеството е вписано като износител, заверени след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение, каквито не са представени в хода на ревизията.

Когато доставчикът не се е снабдил с документите, доказващи извършването на доставката до изтичането на календарния месец, следващ изтичането на календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема с 20 на сто (чл.37, ал.2 от ЗДДС, чл. 39 от ППЗДДС).

Въз основа на така установените факти ответникът е приел, че правилно органите по приходите приемат, че декларираните от дружеството доставки към трети страни не са доказани.

Посочено е че „Липсата на доказателства за фактическото изнасяне на стоката, мотивират органите по приходите да приемат за неосъществено транспортирането на телефони, предвид което не е налице основание за прилагане на нулева данъчна ставка“.

В случая се считало, че доставките са с място на изпълнение на територията на страната и данъкът става изискуем за ревизираното лице.

На основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл.17, ал.2 от ЗДДС, чл.37, ал. 2 от ЗДДС и чл.21, ал. 1 от ППЗДДС правилно в хода на ревизията във връзка с декларираното участие в т.нар. транзитни доставки е начислен ДДС в общ размер 2 938 888,36 лева, тъй като „не е на лице основание за облагане с нулева ставка на данъка на декларираните от жалбоподателя доставки и прилагане на ставка от 20 %“.

По отношение на така изложеното съдът намира следното:

Очевидно е, че както изложените фактически основания, така и посочените правни такива не кореспондират по никакъв начин с фактическо осъщественото облагането на ревизирания субект по тази група доставки.

Видно от приетото по делото заключение на вещото лице Спиртова, а и от самия РД и РА, данъчните задължения по тази група доставки са определени върху данъчната основана на доставките по които „**“ООД е получател, т.е. за възприети от ревизиращия екип осъществени ВОП по фактурите, издадени му от неговите доставчици, с позоваване на нормата на чл.62 ал.2 от ЗДДС.

Същевременно фактическите основания посочени в РД и Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр.Пловдив се свеждат до това, че *** не е представил необходимите документи по чл.21 от ППЗДДС поради което и не може да се приеме, че е доказан осъществен от него „износ“ по смисъла на чл.28 от ЗДДС по издадените от него фактури и съответно не може да бъде приложена и нулева данъчна ставка по същите, съответно ответникът изрично е приел, че следва се прилага ставка от 20 %.

Тези фактически основания кореспондират и с посочените в РД и Решението на ответника правни такива – чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл.17, ал.2 от ЗДДС, чл.37, ал. 2 от ЗДДС и чл.21, ал. 1 от ППЗДДС.

Същите обаче по никакъв начин нямат отношение към фактическо извършеното определяне като краен резултат на публичните задължения на ревизирания субект по тази група доставки (последното е видно единствено от предпоследния абзац на стр.110 от РД и размерът на вменените публични задължения) – по фактурите, по които същият е получател, които доставки органите по приходите са възприели като ВОП в тяхната цялост.

Това и доколкото съдът е инстанция по същество налага излагане на съображения от правна страна в две насоки:

1. По делото следва да се посочи, че не съществува спор от фактическа страна, че стоките, придобити от „**“ООД по фактурите по които същият е получател, за които се твърди че са изнесени извън територията на съюза никога не пристигали на територията на РБългария.

Т.е. доставките по които „**“ООД е изпълнител (доставчик към клиенти от трети страни) не могат да бъда определени като такива с място на изпълнение на територията на страната по правилата на чл.17 от ЗДДС.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. По смисъла на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

Предвид горецитираните разпоредби, ако при прехвърляне на собствеността върху стоката, тя се намира извън територията на страната, то и мястото на изпълнение на тази доставка ще е там, където се намира стоката при прехвърляне собствеността й, съответно местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща или започва превозът й към получателя. В тези случаи липсва осъществена облагаема доставка по смисъла на чл.12 от ЗДДС, които да подлежи на облагане по силата на българското законодателство на теритарията на РБългария и за която да се дължи ДДС именно в РБългария.

Или в случая доколкото се касае именно за извършени доставки с място на изпълнение извън територията на страната българското дружество не следва да начислява данък на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, а съгласно чл. 121, ал. 2 от ППЗДДС е необходимо да води документация и отчетност. В този смисъл и в чл. 79 ал.3 т.1 от ППЗДДС е указано, че доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на държавата членка.

Само на това основание изводите от фактическа и правна страна, така какво бяха изложени по-горе относно осъществените от „**“ООД доставки, по тук коментираните фактури по които той е издател, са изцяло неправилни и незаконосъобразни. Дали се дължи данък по тези доставки, респ. доказан ли е износът извън територията на ЕС и основанието за прилагане на нулева данъчна ставка, съответно определянето на тези публични задължения в настоящата хипотеза не е в правомощията на българската данъчна администрация.

2. Каза се, че въпреки така приетото от фактическа и правна страна като краен резултат е обложено възприето като осъществе от „**“ООД въотреобщностно придобиване по фактурите, по които същият е получател, с аргумента и че няма право на приспадане на данъчен кредит за изискуемия от него като платец данък при ВОП по чл.62, ал.2 от ЗДДС /така посочените няколко изречения в РД на стр.110 от същия/.

Тук е необходимо да се посочи следното:

По делото би прието основно и допълнително заключение на вещото лице Л.*, които съдът изцяло кредитира като обективни, обосновани и съответни на събрания по делото доказателствен материал, като следва венага да се посочи, че основните изводи от фактическа страна съдът ще направи въз основа на доказателствата по делото и допълнителното заключение на това вещо лице /л.29022 и сл. от том 109/. Не следва същото да бъде приповтарято дословно, предвид неговия обем и с цел ненатоварване на изложението. Съдът от своя страна след преглед на събраните по делото писмени доказателства установи точни фактически установявания от експерта.

2.1. В Приложение № 1 Фактури по списък ИПДПОЗЛ изх. № 2861 от 07.07.2001г., Раздел А) към допълнителното заключение са описани група доставки по които експертът е установил наличието на митнически декларация в които като износител е посочен доставчикът на „**“ ООД. От анализа сторен от експерта, а и от самите приети по делото доказателства, е видно, че по тази група доставки „**“ООД не придобива собствеността върху доставените му стоки на територията на ЕС, а това се осъществява на територията на трета страна по смисъла на § 1 т.4 от ДР на ЗДДС. В тази връзка са на лице изрични уговорки относно условията на доставките в самите фактури и придружаващи ги документи.

В този смисъл и по тази група придобивни фактури не може да се приеме, че „**“ООД е осъществил ВОП по смисъла на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО, и облагането осъществено с РА на токава е изцяло неправилно и незаконосъобразно само на това основание. В тази връзка по делото са налични и категорични доказателства подробно описани в тази част на допълнителното заключение на вещото лице * съобразно които стоките са и били изнесени извън територията на ЕС – Митницеска декларация за износ, подадена от съответния доставчик /износител и по правилото на чл.788 от Регламент № 2454/93 на Комисията/, уведомление за износ, съответен транспортен документ.

2.2. В Приложение № 1 Фактури по списък ИПДПОЗЛ изх. № 2861 от 07.07.2001г., Раздел Б) към допълнителното заключение са описани група достваки по които експертът е установил наличието на митнически декларация в които като износител е посочен „**“ ООД, придружени от потвърждения за осъществен износ и авиотоварителници, данните от които напълно коресподират едни с други и въз основа на които е сторен и изричен експертен извод, че износът на процесните стоки е осъществен от „**“ООД и същите тези стоки са напуснали територията на ЕС.

Точното съдържание на чл.21 ал.1 т.1 от ППЗДДС (в редакцията съгласно Доп. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., до Изм. с ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) е, че за доказване на износа лицето следва да разполага с “писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение, или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите когато е възможно да не се подава митническа декларация, съгласно митническото законодателство”. Съответно т.2 изисква наличието на фактура за доставката и т.3 документ за превоза на тези стоки.

Т.е. предвидени са два алтернативно дадени видове документи, с предос-тавянето на който и да е от тях се счита, че изискването на закона е спазено.

Разбира се до посоченото измение нормата на чл.21 ал.1 т.1 от ЗДДС имаше следното съдържание „писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение“.

Или строго формално погледнато чл.21 ал.1 т.1 предл.1 от ППЗДДС в редакция на нормата до изменението на същата с ДВ бр.10 от 2011г., всъщност въвежда едно несъобразено с цитираните правни норми изискване – такова за представяне на документ и то с конкретно съдържание, а именно писмена митническа декларация, заверена от изходно митническо учреждение, какъвто в общия случай съобразно действащите Регламенти не се съставя, а не се и изисква, за да се удостовери редовното приключване на режима, т.е. извеждането на общностите стоки извън митническата територия на Общността, съгласно действащите разпоредби на Общността. Такава декларация и връщането на съответния екземпляр от нея, подписан и подпечатан от изходното митническо учреждение на износителя, респ. декларатора, е предвидено като изключение от общото правило и в изчерпателно уредени хипотези, измежду които не е разглеждания случа*

Това противоречие е преодоляно с цитираното изменение на чл.21 ал.1 т.1 от ППЗДДС – публикувано в ДВ бр.10 от 2011г. в сила от 01.02.2011г., с което всъщност националния закон е въведен в съответствие с Общностното право.

Отделно от това нито в ЗДДС, нито в правилника за неговото приложение, се съдържат легални определения на понятията “износител”, “писмена митничес-ка декларация”, “изходно митническо учреждение”, поради което и по тези въпро-си, приложение следва да намерят легалните определения,дадени в действащото митническо законодателство, както и разпоредбите на същото, уреждащи митническите формалности при осъществяване на митническия режим “износ”.

В случая спорът следва да се разреши изцяло на плоскостта на нормите на общностното право и по-специално тези на Регламент № 2913/92 относно създа-ване на Митническия Кодекс на Общността /публикуван на български език в пе-чатното издание на Официален вестник на Европейската Общност в том 02-05 на 02.04.2007г., наричан по-долу Митнически Кодекс на Общността, в приложимата му редакция/ и Регламент № 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на раз-поредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, (наричан по-долу за краткост Регламент № 2454/93 на Съвета, също в приложимата му редакция), като пряко приложимо право на Общността.

Режимът на износ е регламентиран в Регламент № 2913/92 на Съвета, ДЯЛ ІV “Митнически направления”, Глава Втора “Митнически режими”, Раздел ІV “Из-нос” чл.161 – чл.163 и ДЯЛ V “Стоки напускащи територията на Общността” – чл. 182а и сл., както и в Регламент № 2454/1993г. на Съвета, ЧАСТ ІІ “Условни митни-чески режими”, ДЯЛ ІV “Прилагане на разпоредбите свързани с износа”.

Съобразно чл.161 § 1 от Регламент № 2913/92г. режимът износ позволява общностни стоки да бъдат изведени извън митническата територията на Общно-стта, като § 2 от същата разпоредба определя, че за тази цел същите тези стоки следва да бъдат поставен под режим “износ”, в която връзка § 5 от своя страна определя, че в тези случаи “Декларацията за износ трябва да бъде представена в митническото учреждение, в района на което износителят е установен или стоките се опаковат или товарят за износ. Дерогациите се определят съгласно процедурата на комитета.”.

От своя страна чл.182а и сл. от Регламент № 2913/92г. въвеждат общи пра-вила относно процедурите при оформяне на режима, като подробните правила за това са разписани в Регламент № 2454/93г.

Не се спори по делото, а и това се установява от приетото по делото заклю-чение на вещото лице *, което се кредитира изцяло от съда като компетентно дадено, съответно на събрания по делото доказателствен материал и неоспорено от страните във фактическите си констатации, че в изпълнение на тези изисквания именно “П. Трейдниг”ООД /в качеството си на износител съобразно нормата на чл. 788 от Регламент № 2454/93г. по тук коментираната група доставки, при положение, че същият съгласно покупните му фактури и придложените доказателства за транспорт е придобил собствеността върху стоките на територията на държава-членка на ЕС/ е подал митнически декларации във връзка с всяка една именно в съответната компетентна „Митническа служба на износа“ – съставляващо и компетентното митническо учреждение съобразно чл.161 § 5 от Регламент № 2913/92 във вр. с чл.788 от Регламент № 2454/93г., а отделно от това и “митническа служба по износа”, съобразно легалното определение на това понятие, дадено в чл.4 т.4в от Регламент № 2913/ 92г., всяка една от представените Митницески декларации е регистриран със съответен номер, представено е и копие от уведомление за износ, с което се потвърждава напускането на стоките на територията на ЕС от съответната компетентна митница, представени са и съответните транспортни документи – авиотоварителници и прочие.

Тук следва да се посочи, че тези митнически учреждения не са на територията на РБългари, поради което и полученият отговор от Агенция Митници те може да установи друго освен посоченото, че липсва информация.

При така установеното се следва, че са на лице всички кумулатини предпо-ставки за прилагане на чл.28 ЗДДС и осъщественият от страна на „**“ООД износ на процесните стоки е безспорно установен за тази група доставки.

При това положение неправилно органите по приходите са отказали за признаят корелативното право на данъчен кредит по осъществените от „**“ООД ВОП по фактурите, издадени му от неговите доставци на същите тези стоки.

2.3. В Приложение № 1 Фактури по списък ИПДПОЗЛ изх. № 2861 от 07.07.2001г., посочени в Приложение № 2, страните 2 от основното заключение, от допълнителното заключение са описани група доставки по които експертът не е установил наличието на митнически декларация.

От анализа сторен от експерта е видно, че по тази група доставки са налични покупни за „**“ООД фактури доставките по които са с място на изпълнение извън територията на ЕС, съоветно е даден експрертен извод че износител на стоките е доставчикът на „**“ООД, което е обосновано и с коментираните и подробно описани писмени доказателства – митнически манифести, авиотоварителници, заявки за спедиция, удостоверения за износ, уговорки в покупните фактури и данните от продажните такива, издадени от „**“ООД. Въз основа на тези документи и изричната обвръзка между тях, цитирани конкретни митницески декларации, е сторен и експертен извод, че са налични доказателства стоките да са напуснали територията на ЕС, като износител е съответният доставчик на „**“, а самият оспорващ не придобива собствеността върху тях на територията на съюза.

По тази група доставки важи казаното в т.2.1. – не може де са премие, че „**“ООД е осъществил ВОП, което да подлежи на облагане с ДДС, вкл. и съобразно правилото на чл.62 ал.2 от ЗДДС.

Налична е и втора група доставки за които вещото лице е установило, че съобразно представените продажни фактури и придружаващи ги транспортни документи е установено, че собствеността на стоките по тях „П. Трейдниг“ООД е придобил на територията на съответната държавна членка, различна от тази на установяване на доставчика /т.е. осъществено е т.нар. ВОП, бел.моя, за които принципно е приложимо правилото на чл.62 ал.2 от ЗДДС/, но за същите тези стоки са налични доказателства – транспортни документи, като авиотоварителници, международни товарителници, съобразно които може да се направи извод, че стоките са напуснали територията на ЕС. Тук е мястото да се посочи, че дали тези документи са такива по смисъла на чл.21 от ППЗДДС доказващи износ по смисъла на чл.28 от ЗДДС е без значение, предвид изложеното по-горе в т.1 от това изложение, а следва да се приемат като такива установяващи последващото разпореждане със стоките в рамките на независимата му икономическа дейност от страна на *** – релевантното в случая обстоятелство съоразно конкретно стореното облагане с процесня РА.

2.4. Аналогично е положението и касателно групата доставки описани в Приложение № 1 към допълнителното заключение /л.29062 и сл./, раздел Б) Фактури от приложение № 2 страница 3 по основното заключение, за които първоначално експертът не е установил други доказателства извън придобивните фактури за ФИРМА, но в последствие при изготвяне на допълнителното заключение са били налични такива, приети по делото – отново са налице доставки стоките по които са придобити от ФИРМА извън територията на ЕС, съответно с налични доказателства за транспортираните им /т.е. липсва твърдяния ВОП/, съответно такива по които ФИРМА е осъществил ВОП, но съответно са ангажирани доказателства за транспорта на стоките, респ. е посочил и декларирал съответните продажни фактури към своите клиенти.

Тук е мястото да се посочи, че част от анализа на вещото лице са и т.нар. „поръчки за продажби“ но очевидно е, че облагане по такива не е сторено с процесния РА, както и последната част от коментираното приложение са коментирани продажни фактури, за които не е установено предходни такива – те също не са предмет на облагане с процесния РА, доколкото са издадени от ФИРМА.

Или в обобщение по тази група доставки, съдът приема РА за изцяло неправилен и незаконосъобразен – първо на лице е пълно разминаване между изложеното от фактическа и правна страна и стореното облагане, съответно всеки един от изложените аргументи от органите по приходите не може да доведе до определяне на допълнителни задължения аз ФИРМА съобразно изложените мотиви от съда.

Освен всичко изложено и тук важи казанато по горе относно режима на самоначисляване, ако се приеме тезата на органите по приходите, че „П. Трейдинг“ООД е осъществил и тук ВОП по всяка една от працесните доставки, по които същият е получател.

Отново следва да се подчертае, е съгласно чл. 73а ЗДДС, при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.

Режимът на самоначисляване, изисква от една страна получателят да начисли ДДС и в същото време да упражни правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит. По този начин резултатът за данъчния период трябва да бъде нула. Следователно, когато доставката не е укрита, режимът на самоначисляването включва начисляване на ДДС и приспадането му като данъчен кредит.

Начисляването от органа по приходите на ДДС при законоустановения механизъм на самоначисляване и принципът на данъчен неутралитет като основен принцип в правото на ЕС в областта на Общата система на ДДС изискват да се признае и правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като в противен случай ще се допусне обогатяване на фиска, което не е целта на облагане с ДДС. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз - решение по съединени дела С- 95/07 и С-96/07 (Еcotrade S.) и решение по дело С-284/11.

В случая ревизираното лице е отразило фактурите, издадени му от всеки един от неговите доставчици в своето счетоводство, съобразно приетите по делото заключения на вещите лица.

Това обстоятелство не е било спорно нито в ревизионното производство, нито пред съда. Съответно, според изводите на ВЛ, в счетоводството на ревизираното лице са били налице данни за доставките и няма основание те да се считат за укрити. В този смисъл са и решение № 13062/02.12.2016 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 14653/2015 г. и решение № 13070/02.12.2016 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 14153/2015 г.

Ето защо разпоредбата на чл. 73а ЗДДС следва да намери приложение в случая. Подозренията на органите по приходите за наличие на данъчна измама не са оправдани с доказателства по преписката. Още повече при наличието на коментираните по-горе писмени доказателства.

Органите по приходите е следвало да съобразят това обстоятелство и на осн. чл. 73а от ЗДДС (и по специално предложение последно от нея) да признаят и следващото се право на приспадане на данъчен кредит. Противното води до нарушение на принципите на данъчен неутралитет при облагане с ДДС.

В задълженията, свързани с режима на самоначисляване, практиката на Съда на Европейските общности е в смисъл, че макар и държавите-членки несъмнено да могат да установяват формалности във връзка с упражняването на правото на данъчен кредит, в случай на самоначисляване, неизпълненито им от данъчно задължените лица не може да има за последица лишаването им от това право. Принципът на данъчния неутралитет налага да се предостави приспадане на ДДС по получените доставки, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и данъчно задължените лица да са пропуснали някои формални изисквания /така Решение от 27 Септември 2007 г. по дело С-146/05/.

Нещо повече, режимът на самоначисляване, приложим при ВОП, изисква от една страна получателят да начисли ДДС и в същото време да упражни правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит. По този начин резултатът за данъчния период /когато са осъществени само ВОП/ трябва да бъде нула. Следователно, когато доставката не е укрита, а в настоящия казус приходните органи не доказа това, режимът на самоначисляването включва начисляване на ДДС и приспадането му като данъчен кредит. Начисляването от органа по приходите на ДДС за ВОП при законоустановения механизъм на самоначисляване и принципът на данъчен неутралитет като основен принцип в общностното право в областта на Общата система на ДДС изискват да се признае и правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като в противен случай ще се допусне обогатяване на фиска, което не е целта на облагане с ДДС. В този смисъл е решение по съединени дела С- 95/07 и С-96/07 (Есоtrade Spa) и решение по дело С-284/10 ("ЕМС -България Транспорт" ООД) на СЕС.

Ето защо, при положение, че се приеме, че жалбоподателят е платец на данъка по осъществени спрямо него облагаеми доставки и в тази връзка правилно е начислен допълнително с РА задължение към бюджета, то доколкото в този случай е налице хипотезата на самоначисляване, то оспорващото дружество не може да бъде лишено от корелативното му право на приспадане на данъчен кредит, поради неизпълнение на формално изискване, което по същество не създава риск от загуба на данъчни приходи.

В процесния случай от анализа на доказателства по делото /вкл.и приетите ССчЕ на всички вещи лица/ е видно, че тези доставки не са укрити, данни за тях, а и за последвища тикава се съдържат в счетоводството на жалбоподателя, на лице са и доказателтсва за разплщане между съконтрагентите, при тези факти следва да намери приложение чл. 73а ЗДДС, която е съобразена с принципа на самоначисляването.

При така нар. "обратно" начисляване, което е приложимия режим за облагане на процесните доставки, получателят едновременно начислява и приспада ДДС. Ето защо и като се има предвид, че в рамките на прилагането на режима на самоначисляване по принцип не се дължи данък на държавния бюджет, неизпълнението на счетоводните задължения (вкл. начисляването ан ДДС) не може да се смята за създаващо риск от данъчни приходи, поради което не може да се откаже данъчен кредит на получателя. ( Решение 2592/01.03.2017 г.; Решение № 10738 от 02.09.2014 г. по адм. дело № 10868/2013 г.; Решение № 600 от 16.01.2018 г. по адм. дело 11356/2017 г. на ВАС)

Разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС намира приложение винаги, въпреки неспазване на формалностите на данъчно задължените лица, са изпълнени материалните предпоставки за упражняване претендираното право, тъй като доставките са реални и същите не са укрити.

Режимът на самоначисляване, приложим при ВОП, изисква от една страна получателят да начисли ДДС и в същото време да упражни правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит. По този начин резултатът за данъчния период (когато са осъществени само ВОП) трябва да бъде нула.

Следователно, когато доставката не е укрита, режимът на самоначисляването включва начисляване на ДДС и приспадането му като данъчен кредит.

Начисляването от органа по приходите на ДДС за ВОП при законоустановения механизъм на самоначисляване и принципът на данъчен неутралитет като основен принцип в правото на ЕС в областта на Общата система на ДДС изискват да се признае и правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като в противен случай ще се допусне обогатяване на фиска, което не е целта на облагане с ДДС. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз - решение по съединени дела С- 95/07 и С-96/07 (Еcotrade Spa) и решение по дело С-284/11 ("ЕМС - България Транспорт" ООД) и ВАС – решение № 991 от 28.01.2015 г. постановено по адм.д. № 3004/2014 г. и решение № 2227 от 27.02.2015 г. постановено по адм.д. № 4102/2014 г.

Изводът, който следва да се направи при режим на "самоначисляване", когато няма спор относно реалноста на доставката и когато данъкът е начислен, а това в случая е направено с РА, няма пречка на платеца на данъка да се признае право на данъчен кредит.

Съобразяване на изложеното до тук налага и отмяната на РА и в тази му част.

III. На трето място с оспорения РА на “П. Трейдинг”ООД са опре-делени задължения за ДДС за внасяне, ведно с прилежащи лихви за забава във връзка с отказано му право на данъчен кредит в общ размер на 7 324,42 лева.

Макар и формално в жалбата да не са изложени конкретни съображения в тази носока, доколкото със същата е оспорен РА в неговата цялост относно установените задължения по ЗДДС /изрично е посочено които части на РА не са оспорени/, съдът дължи произнасяне

1. По фактура № 1…11/10.12.2009 г., с издател ФИРМА, с предмет на доставка услуга.

Насрещната проверка на доставчика е документирана с протокол № 16 /09/31/1005149/001/12.05.2011г. По време на проверката са извършени посещения на адреса за кореспонденция на дружеството, при които не са открити управителят или упълномощено лице. Изготвеното ИПДПОЗЛ изх.№ 03-71-02-1/08.04. 2011г. е връчено по реда на чл.32 от ДОПК чрез прилагане към досие. Исканите документи и писмени обяснения не са представени.

При проверка в информационния масив е установено, че фактура № 1…..11/10.12.2009г. е отразени в дневника за продажби за съответния данъчен период.

От страна на ревизираното лице е представено писмено обяснение, съгласно което с този доставчик няма сключен писмен договор, извършени са юридически и счетоводни консултантски услуги през 2009г., не е закупувана стока, не е предавана, експедирана, товарена стока и няма транспорт по тази сделка. Не се представят други доказателства.

Ревизиращите органи са приели, че не са представени надлежни и годни доказателства за обосноваване на реално извършени облагаеми доставки на услуги между ФИРМАи ФИРМАи са отказали правото на данъчен кредит на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.9 и чл.70, ал.5 от ЗДДС.

2. По фактури № № **********/19.12.2007г., № **********/21.12.2007г., № **********/17.09.2008г., № **********/23.10.2008г. и № **********/23.10.2008г., всички те, издадени от ФИРМАс ЕИК по БУЛСТАТ *******.

Насрещната проверка на дружеството е документирана с протокол № 16/09/31/ 1005149 /002/04.05.2011г. Във връзка с издадените на ревизираното лице фактури е изготвено ИПДПОЗЛ изх.№ 1553-06-820/07.04.2011г., връчено по реда на чл.32 от ДОПК чрез прилагане към досие. Исканите документи и писмени обяснения не са представени.

След проверка в досието на дружеството и в информационния масив на НАП е установено, че „АРТ 3000” ЕООД е отразило в дневниците за продажби и СД за съответните данъчни периоди процесните фактури.

От страна на жалбоподателя е представено писмено обяснение, в което се посочва единствено, че фактурите за 2008г. като първични счетоводни документи са представени в хода на ревизията. Не се представят исканите документи за доказване извършването на доставки по тях.

Ревизиращият орган приема, че не са представени надлежни и годни доказателства за обосноваване на реални облагаеми доставки на стоки/услуги между ФИРМАи ФИРМАи отказва правото на данъчен кредит по процесните фактури на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.6, чл.9 и чл.70, ал.5 от ЗДДС.

В хода на съдебното производство други доказателства не са ангажирани.

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, респ. на чл.9 от ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото всъщност се установява от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактура/ от страна на съответния пряк доставчик, който е издал същите, отразил ги е в дневника за продажби и справката-декларация, като не се спори, че е и начислил данъка по смисъла на чл.86 ЗДДС.

Всъщност основната спорна предпоставка за възникване правото на прис-падане на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния случай е наличието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС на стоки, респ. на чл.9 ал.1 от ЗДДС на услуги съгласно описанието на същите в първичните счетоводни документи, издадени ФИРМА и ФИРМА.

Според легалното определение на чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока, съответно според чл.9 ал.1 отг ЗДДС доставка по смисъла на този закон „е всяко извършване на услуга“, а според чл.25 ал.1 от закона, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Разпоредбата на чл. 25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

В случая, според съда не е установено прехвърляне правото на собстве-ност върху стоките, респ. извършването на услугите от съответния пряк доставчик на жалбоподателя, което да съставлява доставка на стока по смисъла на това понятие, вложено в нормата на чл.6 ал.1 ЗДДС, респ. чл.9 ал.1 от ЗДДС.

Според този състав на съда по делото липсват каквито и да било доказателства, извън самите фактури и доказателства за счетоводното им отразяване, за установяване на тези обстоятелства.

Съдът приема, че наличието единствено и само на съставени фактури, сами по себе си не може да обоснове извода за фактическото извършване на разглежданите доставки.

При това положение, съдът намира, че представените по делото писмени доказателства не позволяват да се направи обоснован извод за фактическо из-вършване на всяка една от преките доставки по начина по който е дадена ин-формацията за същите в първичните счетоводни документи, вкл. и в аспекта на конкретните страни по доставката.

Такъв извод не може да се направи от наличието на самите първични счетоводни документи и тяхното счетоводно отразяване във вторичните счетоводни регистри.

Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции. При оспорване на фактурите относ-но отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените във фактурите стопански операции действително са осъществени. Недоказана реална доставка, макар и документал-но оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква, преди всичко, доказателства за реалност на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.

Тук следва да се има в предвид и общото правило на чл.170 ал.2 АПК, във връзка с §2 от ДР ДОПК, като лице, претендиращо право на данъчен кредит, след-ва да докаже по пътя на пълното доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Като лице, черпещо и благоприятни за себе си последици от предс-тавените в хода на ревизията документи, именно жалбоподателят и пред ревизи-ращите органи е следвало по несъмнен начин да установи, че отношенията са та-кива, каквито са се твърдяли от него.

В тежест на жалбоподателя е било да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл. 68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит. В случая такива доказателства, посочи се, не са представени, нито в хода на ревизията, нито в по-късен момент.

Поради всички изложени съображения, се налага изводът, че процесните фактури не удостоверяват осъществена облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС и чл.9 ал.1 от ЗДДС и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25 ЗДДС, поради което и следва да се приеме, че по тях е начислен неправо-мерно данък, и на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС следва да се откаже правото на данъчен кредит за получателя по тях.

В случая е не може да намери приложение и разрешението дадено в ре-шението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, поради различният пред-мет на спора по цитираните дела, сравнен с процесния. Позоваването на практи-ката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е фактическото извършване на доставката на стока, респ. предоставянето на услугата. За признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е установено осъществяване на фактурираната доставка. В този смисъл е и решението на СЕО по дело С-152/02 и решение на СЕС по дело С-324/11. С това доказване страната не се е справила. Т.е. не може да се приеме, че се касае до действия на доставчика, за които получателят трябва да отговаря или че администрация е прехвърли върху данъчни субект собствените са задължения по осъществяване на контрола. Ако процесните доставки са извършени, т.е. правото да се разпорежда като собственик със стоките е преминало у ФИРМА, респ. същият е получил фактурираните му услуги именно по посочените доставки, то самият получател следва да притежават доказателства за това изпълнение. Наличието единствено на фактури, не може да бъде доказателство за реалното изпълнение на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им, каквито в случая липсват.

Предвид изложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно с про-цесния РА на оспорващия е отказано правото на данъчен кредит по тези фактури, в резултат на което са определени и процесните фискални задължения, ведно с прилежащата им лихва за забава.

3. Отказан е данъчен кредит на основание чл.70, ал.1, т.3 от ЗДДС по фактури, издадени от ФИРМА, ФИРМАс ЕИК ******, ФИРМАс ЕИК ******, ФИРМА с ЕИК ****** и ФИРМА- Парк хотел „**” с ЕИК ******.

Прието е, че фактурите са с предмет на доставка резервация новогодишен пакет, банкет, представителни разходи, хотелски и туристически услуги, т.е. същите са за представителни или развлекателни цели и не е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70 ал.1 т.3 от ЗДДС.

Тези изводи също се споделят от настоящата съдебна инстанция. Тук спор по фактическата обстановка няма, както и не са изложени каквито и да било съображения в жалбата във връзка с твърдяната незаконосъобразност на РА в тази му част.

Съгласно изричната разпоредба на чл.70 ал.1 т.3 ЗДДС правото на данъчен кредит не е на лице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74 ЗДДС, когато получените стоки са предназначени за представителни или развлекателни цели.

Легално определение на понятието “представителни или развлекателни цели” дава разпоредба на чл.62 ал.1 ЗДДС, която гласи, че такива “по смисъла на чл.70 ал.1 т.3 от закона са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии”.

Т.е. безспорно предметът на стопанскиет операции по коментираните ту фактури попадат в хипотезата на чл.62 ал.1 от ЗДДС.

В този смисъл процесните доставки попадат изцяло в приложното поле на чл.70 ал.1 т.3 от ЗДДС, поради което и правото на данъчен кредит по тях не въз-никва за получателя.

Следва да се посочи, че по делото не се твърди, а и такива доказателства не са представени от страна на жалбоподателя /при доказателствена тежест изцяло в него съгласно и указанията на съда в тази връзка/, че са на лице предпос-тавките на чл.62 ал.2 от ППЗДДС, които да изключат приложението на чл.62 ал.1 от ППЗДДС и в този смисъл на чл.70 ал.1 т.3 от ЗДДС, или че същите стоки са използвани, респ. ще се използват за последващи облагаеми доставки.

При така направените изводи настоящата инстанция на съда намира, че правилно и законосъобразно от страна на данъчните органи е отказано правото на данъчен кредит по посочените по-горе доставки на основание чл.70 ал.1 т.3 от ЗДДС и в този смисъл жалбата и в тази й част се явява неоснователна и като та-ка¬ва следва да бъде отхвърлена.

4. По фактури с предмет на доставка „гориво“, издадени от ФИРМА, ФИРМАс ЕИК ********* и ФИРМАс ЕИК *********. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл.70, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДДС.

В даденото в хода на ревизията писмени обяснения с вх.№ Рев.2228-1/26.05.2011г. оспорващия е посочил, че част от доставките са свързани с експлоатацията лек автомобил ”БМВ”, а други такива с експлоатацията на лек автомобил „Тойота Рав 4“.

Посочено е в РД, че съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:

т.4 - е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил.

т.5 - стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с превозни средства по т. 4;

Доставките, за които регистрирано по ЗДДС лице има право на приспадане на данъчен кредит, са регламентирани с разпоредбите на чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. В същото време в чл. 70 ЗДДС са предвидени определени ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит.

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (ред. в сила до 01.01.2013 г.) правото на приспадане на данъчен кредит не е налице и когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с превозни средства по т. 4. От 01.01.2013 г. и тази норма е променена като ограниченото е за стоките или услугите предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали.

В ал. 2, т. 1 на чл. 70 ЗДДС е посочено, че ал. 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба.

Необходимо е да се констатира, че относно автомобил "БМВ“, респ. „Тойота Рав 4“ не са ангажирани доказателства нито, че са предназначени за продажба (каквито нап*ер биха били доказателства за начина на осчетоводяване на автомобила като стокова наличност; данни за това, че непосредствено след придобиването му е бил предложен за продажба и т.н.), нито че се използват за основната дейност на дружеството, нито че попада в някои от изключенията по ал. 2 на чл. 70 от ЗДДС.

При това положение, крайният извод на съда е, че настоящият случай се субсумира в хипотезата на чл.70 ал.1 т.5 от ЗДДС, поради което жалбоподателят няма право на данъчен кредит по фактури издадени от тези доставчици.

Или съобразно изложеното в тази й част жалбата против процесния РА следва да се приеме за изцяло неоснователна и като такава да се отхвърли.

IV. По въпроса за разноските.

В случая въпреки изхода на правния спор съдът намира че следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответника за прилагане разпоредбата на чл.161 ал.3 от ДОПК. Макар и действително в хода на ревизията да са представени писмени доказателства от оспорващия, същите за първи път се депозираха надлежно предведени на български език в хода на съдебния процес, което ако не бе сторено би се стигнало до напълно противоположен изход от правия спор. Отделно от това голяма част от доказателствата в процеса се представиха за първи път и в съдебно заседание. В този смисъл и съдът приема, че доказателствата въз основа на които се стигна до частична отмяна на РА са депозирани едва пред съда, което налага прилагането на нормата на чл.161 ал.3 от ДОПК.

Съобразно изложеното на основание чл.8 ал.1 т.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следващото се юрисконсултско възнаграждение е в размер на 53386 лева, които оспорващия следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „ОДОП“ – гр.Пловдив.

Водим от горното, съдът:

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № ********* от 20.03.2014г., издаден на основание чл. 119 ал.2 от ДОПК /в редакцията на закона в сила до 31.12.2012г./ от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 532 от 03.06.2014г. на Директор Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА установените задължения по ЗДДС на ФИРМА, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ********, представлявно от управителя К.Д., относно допълнително начислен ДДС в размер общо на 17 078359,46 лева, ведно с прилежащите лихви за забава, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ФИРМА, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ********, представлявано от управителя К.Д., подадена чрез процесуалния му представител адв.П.К., със съд.адрес ***, Адвокатска Кантора, против Ревизионен акт № ********* от 20.03.2014г., издаден на основание чл. 119 ал.2 от ДОПК /в редакцията на закона в сила до 31.12.2012г./ от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 532 от 03.06.2014г. на Директор Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА установените задължения по ЗДДС на ФИРМА, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ********, представлявано от управителя К.Д., в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от ФИРМА, с ЕИК по БУЛСТАТ ********* , „АРТ-3000” ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *******, ФИРМАс ЕИК по БУЛСТАТ *********, ФИРМА с ЕИК ******, ФИРМАс ЕИК ******, ФИРМА с ЕИК ****** и ФИРМА- Парк хотел „**” с ЕИК ******, ФИРМА, ФИРМАс ЕИК ********* и ФИРМАс ЕИК *********, ведно със съответните лихви за забава, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ********, представлявано от управителя К.Д.“, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр.Пловдив, сумата от 53 386 /петдесет и три хиляди триста осемдесет и шест/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/

Номер на акта:	1567
Дата:	4 юли 2018 г.
Съдия:	Таня Борисова Комсалова

Дело:	20147180701800
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	24 юни 2014 г.

Решение по дело №1800/2014 на Административен съд - Пловдив

Съдържание на акта

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА