№ 8
гр. Ловеч , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на четиринадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
Секретар:ПРЕСЛАВА С. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20204310101431 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Цена на иска: 86.44 лв.
Производството е образувано по искова молба от „ЮБЦ“ЕООД, представлявано от
Юлиян Бойчев Цампаров,чрез адв. Виолета Герова, със съд.адрес: гр. София, бул.
“България“ №81, вх.В, ет.8 против А. А. А., с адрес: с.Крушуна, ул.“Странджа“№8.
Ищецът излага в ИМ, че предявява исковата си претенция срещу ответницата въз
основа на договор за цесия от 01.10.2019 г, с прехвърлител „С.Г.Груп“ООД, което
дружество от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ЕАД.
Сочи, че мобилният оператор с търговска марка „БТК“ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лице, подробно описани в Приложение №1 от договора.
Надевени са твърдения, че въз основа на договора с мобиилния оператор,
ответникът е ползвал предоставените от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № 16577954001. Договорът е с дата
17.02.2017 г. към мобилен номер **********, с избран тарифен план VIVACOM Mobix 30, с
месечна абонаментна такса 15,80 лева с ДДС. и срок – 24 месеца, съответно до 17.02.2019 г.
Ищецът твърди, че въз основа на горепосочения договор за предоставяне на мобилни
услуги са издадени фактури за периода от 22.01.2017 г. до 21.06.2017 г. на стойност 86,44
лв., а именно:ф-ра № **********/22.02.2017 г, ф-ра №*********/22.03.2017 г, ф-ра №
**********/22.04.2017 г, ф-ра № **********/22.05.2017 г. и ф-ра № **********/22.06.2017
1
г. Излага, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. Изтъква, че при неспазването на което и да е
задължение в т.43 от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него. Твърди, че след едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал крайна фактура №
********** с начислена обща сума за плащане в размер на 86.44 лв. Ищецът твърди, че
датата на деактивация напроцесния абонамент е 10.07.2017 г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при регистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
Посочено е, че главницата е формирана, като за периода от м.01/2017 г. до м.06/2017
г. ответницата не е заплатила месечните абонаментни такси за всяка една от ползваните
услуги. Уточнява, че претенцията на заявителя в размер на 86,44 лв. е формирана от
месечните абонаменти, като в нея не е включена неустойка, нито обезщетение, а отделните
потребени услуги.
Ищецът счита, че в случая е изпълнен фактическият състав на чл.79 от ЗЗД, тъй като
ответницата е подписала договор за далекосъобщителна интернет услуга, ползвала е
мобилен номер **********, не е изпълнила задължението си по договора да заплаща
стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднала в забава.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника,че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца «ЮБЦ»ЕООДв размер на 86,44 лв. – представляваща главница за
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор с клиентски номер
16577954001 от дата 22.04.2017 г., сключен между А. А. А. и «БТК»ЕАД и отделно
мораторна лихва за забава, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК в размер на 23.83 лв. За периода от 11.07.2017 г. до
01.04.2020 г.
Претендирани са и направените съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство, както и разноските по заповедното производство.
С Определение №985 от 02.10.2020 г., постановено по делото, съдът и приел на
основание чл.233 от ГПК отказа от иск по отношение на акцесорното вземане в размер на
23.83 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата и е прекратил частично
производството по делото по отношение на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД.
2
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и
приложенията към нея от ответната страна не е депозиран писмен отговор.
В о.с.з. ищeцът „ЮБЦ“ЕООД не изпраща представител. В писмено становище,
депозирано преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на
предявения иск.
Ответницата А. А. А. не взема лично участие в процеса. Преди насроченото о.с.з. е
подала „жалба“, в която е оспорила предявения иск с твърдения, че реално не е ползвала
описаните услуги и още на следващия ден е“върнала интернета“. Заявява, че не е в
състояние да заплати претендираната сума, тъй като има здравословни проблеми и е
пенсионирана по болест.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д № 938/2020 г. по описа Ловешки РС се установява, че въз
основа на заявление от «ЮБЦ»ЕООД е издадена Заповед № 502 от 15.07.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А.
А. А. да заплати на „ЮБЦ“ЕООД следните суми: 86,44 лв. – главница, дължима сума по
фактури, сумата 23,83 лв. – мораторна лихва за забава за период от 11.07.2017 г. до
01.04.2020 г., начислена върху вземането на основание чл.86 от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.07.2020 г.до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски: внесена
държавна такса в размер на 25,00 лв. и 180,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2от ГПК длъжникът е подал възражение с вх. № 26033 от
10.08.2020 г. против издадената Заповед за изпълнение, поради което с Разпореждане №
260038 от 12.08.2020 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен
срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе
дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на
установителен иск е получено от ищеца на 19.08.2020 г., като ищецът е упражнил правото
си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си със СПН.
Предявеният главен иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК- положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца
„ЮБЦ“ЕООД съществува вземане срещу ответника - предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.д.№938/2020 г. по описа на РС – Ловеч.
3
По делото е установено, че на 17.02.2017 г. между „ „Българска
телекомуникационна компания „ЕАД и ответницата А. А. А. е сключен договор за
предоставяне на интернет услуга с клиентски номер 16577954001 към мобилен номер
**********, с избран тарифен план VIVACOM Mobix 30 и месечна абонаментна такса от
15,80 лв. Договорът е сключен за срок от 24 месецас дата на изтичане на срока на
споразумението 17.02.2019 г. При сключване на договора абонатът е декларирал, че се е
запознал с политиката на БТК ЕАД за кредитна оценка, както и че за неуредените въпроси
се прилагат Общите условия на БТК ЕАД за съответната услуга.
Съгласно чл.29 от ОУ, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната дата, която не може да бъде
по-късно от 29-то число на месеца. Според клаузата на чл.35 от ОУ, заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечни сметки,както следва:35.1. Сметките се издават
на името на абоната и се изпращатна адреса, определен в индивидуалния договори/или
електронен адрес изрично посочен от абоната чрез други средства за комуникация, посочени
в общите условия или в индивидуалния договор, като неполучаването на сметките за
дължими суми не освобождава абоната от задължението да плащане в определения срок.
Установява се и не се оспорва, че въз основа на сключения договор за
предоставянето на мобилни услуги в периода от 22.01.2017 г. до 21.06.2017 г. операторът е
издал следните фактури:
-фактура № **********/22.02.2017 г. за отчетен период на потребевияя 22.01.2017 г.
– 21.02.2017 г. с начислена за периода сума в размер на 23,24 лв. С сДДС/, платима в срок
11.03.2017 г.
- фактура №**********/22.03.2017 г. за отчетен период на потребление 22.02.2017 г.
– 21.03.2017 г., с начислена сума за периода в размер на 15,80 лв. / с ДДС/, платима в срок
08.04.2017 г.
- фактура №**********/22.04.2017 г. за отчетен период на потребление 22.03.2017
г.- 21.04.2017 г. с начислена сума в размер на 15,80 лв. / с ДДС/, платима в срок 09.05.2017 г.
- фактура №**********/22.05.2017 г. за отчетен период на потребление 22.04.2017 г.
– 21.05.2017 г. с начислена сума в размер на 15,80 лв. / с ДДС/, платима в срок 08.06.2017 г.
- фактура № **********/22.06.2017 г. за отчетен период на потребление 22.05.2017 г.
– 21.06.2017 г. с начислена сума за периода в размер на 09.07.2017 г., платима в срок
09.07.2017 г.
Към всяка отгореописаните фактури е приложено извлечение – детайлизирана
справка относно потреблението на ползвания мобилен номер **********.
4
Съгласно чл.43.1 основно задължение на абоната е да заплаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги. Неизпълнението в срок на задължението за плащане е една
от разписаните в ОУ хипотези, при които сключеният договор се прекратява – чл.50.6, б.“в“
от Раздел XIII „Прекратяване на договора“.
В случая поради неплащане в срок на процесните фактури, издадени в периода
22.01.2017 г. до 21.06.2017 г. Операторът е прекратил едностранно договора с ответницата ,
за което е издал крайна фактура№********** от 22.07.2017 г. с начислена обща сума за
плащане в размер на 86,44 лв. Посочената сума съставлява сбор от дължимите месечни
абонаментни такси за посочения периос, уговорени в представения по делото индивидуален
договор.
По делото са ангажирани доказателства, че на 16.10.2018 г.между „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД, като цедент, и „ С.Г.Груп“ООД е сключен Договор за
прехвърляне на вземания / цесия/, по силата на който процесното вземане е било
прехвърлено – същото е посоченоо в Приложение № 1, ведно с привилегиите, обезпеченията
и другите им принадлежности, вкл. и с изтеклите лихви.
Впоследствие, с Договор за прехвърляне на вземания / цесия/ от 01.10.2019 г.
вземането е прехвърлено от „С.Г.Груп“ ООД в полза на ищеца „ЮБЦ““ЕООД. Съгласно
чл.6, ал.2 от Договора за цесия, цесионерът се задължава да уведоми длъжниците за
извършеното прехвърляне, както и да упълномощи цесионера да извършва уведомяване на
длъжниците от негово име и за собствена сметка.
По делото е приложено уведомление за цесия, с което „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД, в качеството си на цедент по Договор за цесия от
16.10.2018 г., действащо чрез пълномощника „С.Г.Груп“ООД и от „ЮБЦ“ЕООД, в
качеството си на цедент по договор за цесия от 01.10.2019 г. е уведомил ответницата,че
вземането е прехвърлено на „С.Г. Груп“ООД и в съответствие с пълномощно от 24.10.2018
г., по силата на което „С.Г.Груп“ООД е упълномощено да я уведоми от негово име за
сключения договор зацесия на 15.10.2018 г. и в изпълнение на чл.99, ал.3 от ЗЗД следва да
се счита за надлежно уведомена. Наред с това, ответницата е уведомена, че по силата на
договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г.Груп“ООД е прехвърлило вземането си на
„ЮБЦ“ЕООД и е единствен титуляр и разпоредител на същото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД- положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца
„ЮБЦ“ЕООД съществува вземане срещу ответницата А. А. А. в претендирания размер от
86.44 лв.- предмет на заповед № 502 от 15.07.2020 г , издадена по ч.гр.д.№ 938/2020 г., която
длъжникът/ответник по делото/е оспорил по реда на чл.414 от ГПК.
5
Съдът намира, че приложените договори за цесия, по силата на които процесното вземане е прехвърлено
на първоначално на „С.Г.Груп“ООД, а впоследствие – на ищеца „ЮБЦ“ЕООД, са валидно сключени По делото
са ангажирани доказателства, които по несъмнен начин установяват, че процесното вземане е било предмет на
цесионния договор и ищеца като титуляр на вземането се явява материално правно легитимиран да претендира
заплащането му. Към исковата молба е представено извлечение от Приложение №1 към Договора за /цесия/ от
01.10.2019 г., в което вземането е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на договора и датата на
сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника, размера на вземането към датата на продажбата.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да потвърди писмено станалото прехвърляне. Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
В хода на процеса ищецът не е ангажирал доказателства, които да установяват, че преди предявяване на
иска ответникът е получил уведомление за цесията. Горните обстоятелства обаче не променя извода на съда, че
цесията на процесното вземане е породила своето действие по отношение на ответницата. В
тази връзка съдът съобразява утвърдената непротиворечива практика, която приема, че няма
пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от
искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор – в случая
„ЮБЦ“ЕООД, в качеството на негов пълномощник. Тъй като този факт е от значение за
спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на
чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II
т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на
чл.290 от ГПК./ Съгласно второто от посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента
уведомление, приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Приема се също, че доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по
силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник,
какъвто в случая се явява цесионера. Констатира се, че самото упълномощаване е ясно
оповестено в документа, като е приложено и изрично писмено пълномощно. Настоящият
състав счита, че с горните действия по никакъв начин не са осуетени целите, насочени към
защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на
вземането, още повече, че от ответната страна не са въведени твърдения да е предложено
изпълнение на стария кредитор. При тези съображения съдът приема, че цесията на
процесното вземане е породила своето действие по отношение на ответницата, за което
последната е уведомена надлежно.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че,
че между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и ответницата валидно е сключен
договор за предоставяне на интернет услуги. Представеният договор като частен
диспозитивен документ не е оспорен от ответницата и тъй като носи подписите на лицата,
посочени в него като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че
изявленията, които се съдържат в същия са направени от тези лица. Същевременно, по
6
силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили,
с оглед на което с подписването на процесния договор за лизинг в правната сфера на всяка
от страните са възникнали права и задължения. По делото не се оспорва, че Операторът е
изпълнил основното си задължение да предостави на ответницата достъп до мрежата си,
както и възможност да ползва мобилни услуги чрез мобилен номер **********. От своя
страна ответницата не отрича, че не е заплатила претендираните за исковия период суми. До
датата на приключване на съдебното дирене същата не е ангажирала доказателства относно
установяване факта на плащане на претендираната сума от 86.44 лв., формирана от сбора на
месечните абонаменти, уговорени при сключването на договора. С оглед на горното, съдът
приема, че същата е неизправна страна по договора, тъй като не е предложила на кредитора
изпълнение в уговорените срокове. В случая се касае за парично задължение, чието реално
изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на валидна
облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично
неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника и реалното изпълнение да е
възможно. С оглед доказателствата по делото съдът приема, че посочените предпоставки в
случая са налице. Размерът на задълженията е установен по основание и размер в
представения писмен договор и издадените фактури.
Както във възражението, подадено в заповедното производство, така и в рамките на
настоящия процес ответницата е възразила, че сумата е недължима, тъй като реално не е
ползвала уговорените с договора интернет услуги поради липса на покритие. В Специални
правила и условия към индивидуален договор изрично е предвидено, че при спор относно
качеството на услугата, същото се установява чрез механизмите на наблюдение, одобрени
от Комисията за регулиране на съобщенията, като БТК не носи отговорност за влошено
качество на услугата, породено от независещи от БТК обстоятелства /напр.вида на
устройствата за ползване на интернет услугата, едновременно ползване на услугата от
няколко устройства, покритие и натовареност на мрежата, архитектурни и географски
особености. В случая на ответницата е бил предоставен достъп до услугите – предмет на
договора и тъй като по делото няма данни качеството на услугата да е установено по
указания в договора ред, нито договорът да е бил надлежно прекратен по инициатива на
абоната в предхождащ момент, то към датата на едностранното му прекратяване от
Оператора поради неизпълнение на поети от ответнизцата по договора задължения, същата
дължи заплащането на абонаментните такси за процесните отчетни периоди.
Съобразявайки изложеното до тук, съдът намира, че предявения установителен иск
по чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, се явява основателен и доказан, като
следва да се признае да установено по отношение на ответницата, че същата дължи на
7
„ЮБЦ“ЕООД сумата от 86.44 лв., съставляваща сбор от дължимите месечни абонаменти по
договор за предоставяне на мобилни услуги от 17.02.2017 г. – предмет на заповед № 502 от
15.07.2020 г , издадена по ч.гр.д.№ 938/2020 г.
С оглед изхода на процеса ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноски по заповедното производств, както следва: 25.00 лв. – държавна такса и 180.00 лв.
– адвокатско възнаграждение.
В полза на ищеца следва да се присъдят и разноски по настоящото исково
производство, а именно: 25.00 лв. – платена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД, по отношение на А. А. А., ЕГН: **********, с пост.адрес: ****, че същата
дължи на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез
адв. Виолета Герова, със съд.адрес: гр. София, бул. “България“ №81, вх.В, ет.8, сумата от
86,44 лв. / осемдесет и шест лева и 44ст/ - дължима сума по договор за предоставяне на
мобилни услуги с кл. номер 16577954001 от 17.02.2017 г. - предмет на Заповед №502 от 15.07.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 938 /2020 г. по описа на Ловешки
РС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, А. А. А., ЕГН: **********, с
пост.адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв. Виолета Герова, със съд.адрес: гр. София, бул.
“България“ №81, вх.В, ет.8 разноски по настоящото производство в общ размер на
205.00лв./двеста и пет/лева, както и сторените в заповедното производство разноски в общ
размер на 205.00 / двеста и пет/лв.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№938/ 2020
г. по описа на Ловешки РС, ІV с-в.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8
9