Определение по дело №2157/2019 на Районен съд - Ямбол

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1653/8.7.2019г.

08.07.2019 г.,  гр. Ямбол

Ямболският районен съд                                                                16-ти граждански състав

На осми юли                                                               две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                          Председател: Георги Георгиев

като разгледа докладваното от съдията Георгиев

гражданско дело № 2157/2019 г. по описа на Ямболския районен съд, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от С.Х.Д.,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,офис 403,чрез адв.Снежана Енчева-ЯАК против Д.З.Д. ***, с която ищеца моли да бъде прекратен сключеният между страните на 11.01.1997 г. граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Представя се писмено доказателство. Прави се искане за разпити на свидетели.

             В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответницата  е депозирала отговор, в който е заявила,че не оспорва претенциите по отношение на развода,като също желае такъв,без съдът да се произнася по въпроса за вината.Желае след прекратяването на брака да продължи да носи фамилното си име Д..Не представя писмени доказателства и не  прави доказателствени искания.

             Съдът, след като прецени, че исковата молба е редовна, а претенцията – допустима, намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

            Представеното от ищеца писмено доказателство е допустимо и относимо и следва да бъде допуснато.

            Основателно е искането на ищеца за ангажиране на гласни доказателства и същото следва да се уважи.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, Ямболският районен съд

                                                           О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2019 г. от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

             ДОПУСКА представеното с исковата молба удостоверение за граждански брак.

             ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да ангажира  един свидетел в с.з.,при режим на довеждане.

          Указва на страните, че следва да се явят лично в съдебното заседание на 19.09.2019 г. При неявяване на ищеца без уважителни причини, производството по делото се прекратява.

            По брачни искове не се постановява неприсъствено решение или решение при признание на иска.

            Съобщава на страните проекта за доклад на делото:

            В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 11.01.1997 г., като от брака си имат родено едно дете,пълнолетно.Сочи се,че първоначално брачният им живот протичал добре,като заедно се грижили за детето си. Постепенно се отчуждили,като ищеца работил повече от пет години в чужбина,като съпругата му също работила в чужбина. Не поддържали съпружески отношения и бракът им бил изпразнен от съдържание,като всеки от тях имал личен живот. Също така се твърди,че не поддържали отношения и по отношение на детето им,защото той пораснал и бил пълнолетен. Счита,че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и не би могъл да се заздрави. Иска се постановяване на решение с което да бъде прекратен сключеният между страните на 11.01.1997 г. граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.Нямало собствено жилище,нямали непълнолетни деца,като след прекратяването на брака,не възразява ответника да продължи да носи фамилното име Д..

            Правното основание на предявения иск е чл. 49, ал.1 от СК.

            Ответницата не оспорва иска за разтрогването на брака,като също желае развод и бракът им да бъде прекратен,без съдът да се произнася по въпроса за вината.  Фактическата обстановка описана в исковата молба била истина,като семейните им отношения били влошени и бракът им бил изпразнен от съдържание.Не поддържали никакви връзки помежду си,като желае след прекратяването на брака да продължи да носи фамилното име Д..

            В тежест на ищеца е да докаже настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака съобразно изложените от него твърдения в исковата молба, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за тези твърдения.

            На основание чл. 321, ал. 2 от ГПК, съдът напътва страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, вкл. към постигане на споразумение по чл. 51 от СК.

 

          Препис от определението да се връчи на страните по делото, ведно с призовката за съдебното заседание, като на ищеца се връчи и препис от отговора.

Определението е окончателно.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: