Р
Е Ш Е Н И Е № 76
гр. Хасково, 28.02.2019 г.
Окръжен
съд Хасково, ГО, в публично съдебно заседание на шести февруари две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря С.А.,
като разгледа докладваното от младши съдия Ирена Аврамова в. гр. д. № 851 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
547 от 11.10.2018 г., постановено по гр. д. № 462 по описа за 2018 г. на РС –
Хасково, Община Хасково е осъдена да заплати на Д.П.М. сумата от 3927 лв.,
представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2013 г., 2014 г. и 2015 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска – 19.02.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като в
останалата част до пълния предявен размер от 4657,96 лв. искът е отхвърлен като
неоснователен, както и сумата от 1033,59 лв., представляваща законна лихва за
забава върху неизплатеното обезщетение за периода от 09.07.2015 г. до
09.02.2018 г., като в останалата част до пълния предявен размер от 1239,90 лв.
искът е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение Община Хасково е
осъдена да заплати на Д.П.М. сумата от 3040 лв., представляваща неизплатено
обезщетение при прекратяване на договора за възлагане на управлението, сключен
между страните на 24.06.2013 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска – 19.02.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като
в останалата част до пълния предявен размер от 3360 лв. искът е отхвърлен като
неоснователен, както и сумата от 800,19 лв., представляваща лихва за забава
върху това неизплатено обезщетение за периода от 09.07.2015 г. до 09.02.2018
г., като в останалата част до пълния предявен размер от 883,14 лв. искът е
отхвърлен като неоснователен. Община Хасково е осъдена да заплати на Д.П.М. и
направените по делото разноски в размер на 867,84 лв., съобразно уважената част
от исковите претенции, а по сметка на РС – Хасково държавна такса в размер на
378,68 лв. и разноски за вещо лице в размер на 150 лв.
Срещу така
постановеното решение в срок е подадена въззивна жалба от Община Хасково с
твърдение, че е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Поддържа се, че първоинстанционния съд неправилно е конституирал Община Хасково
като ответник по делото. Изтъква се, че в противоречие на чл. 113, вр. чл. 61
от ТЗ е ангажирана имуществената отговорност на общината в качеството ѝ
на едноличен собственик на капитала на „Агропрогрес“ ЕООД след проведена
процедура по ликвидация. Възразява се срещу извода на районния съд, че общината
следва да носи неограничена отговорност за задълженията на ликвидираното
дружество, тъй като по този начин се нарушава принципа на ограничената
отговорност на търговските дружества до размера на капитала им. С оглед
изложените във въззивната жалба доводи се иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искови
претенции.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия
Д.П.М.. В съдебно заседание пред настоящата инстанция е застъпено становище, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно и се иска да бъде
потвърдено, като се претендират разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е
подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и
против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в
рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.
Производството
по гр. д. № 462/2018 г. по описа на РС – Хасково е образувано по искова молба,
подадена от Д.П.М. *** да му заплати по Договор за възлагане на управлението на
„Агропрогрес – Хасково“ ЕООД общо 9257,86 лв., от които сумата от 3360 лв.,
представляваща обезщетение при прекратяване на договора по взаимно съгласие и
883,14 лв. – лихва за забава върху тази сума за периода от 09.07.2015 г. до
19.02.2018 г., както и сумата от 4657,96 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. и 1239,90 лв. –
лихва за забава върху тази сума за периода от 09.07.2015 г. до 19.02.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното им
изплащане. С доклада по делото, обективиран в определение № 923 от 20.06.2018
г., първоинстанционният съд е квалифицирал предявените искови претенции по чл.
220 и чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е
безспорно установено, че с Решение № 400 от 26.04.2013 г. на Общински съвет
Хасково е създадено общинско търговско дружество с 100 % общинско участие,
наименувано „Агропрогрес – Хасково“ ЕООД. Видно от учредителния акт на
дружеството като едноличен собственик на капитала е посочена Община Хасково.
На 24.06.2013
г. между Община Хасково и Д.П.М. е сключен Договор за възлагане на управлението
на „Агропрогрес – Хасково“ ЕООД, въз основа на който ищецът е приел да
управлява и представлява дружеството с подробно уредени в договора права и
задължения. С Решение № 831 от 29.05.2015 г. на Общински съвет Хасково ищецът Д.П.М.
е освободен от длъжността*** на „Агропрогрес – Хасково“ ЕООД и на негово място
е избран В.Б.Я., които обстоятелства са вписани в Търговския регистър на
09.07.2015 г.
От служебно
извършена справка в Агенция по вписванията се установява, че по партидата в
Търговския регистър на „Агропрогрес – Хасково“ ЕООД на 12.05.2016 г. е вписано
прекратяване на търговската дейност при 6-месечен срок на ликвидация и на
основание чл. 267 от ТЗ е обявена покана до кредиторите да предявят вземанията
си. Видно от представена по делото молба до „Агропрогрес – Хасково“ ЕООД,
получена на 19.09.2016 г. от В.Б.Я., в качеството му на ликвидатор на
дружеството, ищецът Д.М. е поискал да му бъде изплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 24.06.2013 г. до 09.07.2015 г.
На 20.01.2017 г. в Търговския регистър е вписано заличаване на дружеството
„Агропрогрес – Хасково“ ЕООД.
При
така установените правно релевантни факти преди всичко следва да се отбележи,
че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал спора по делото като
трудов. В практиката на Върховния касационен съд последователно се приема, че правоотношението,
което се създава между управителя и управляваното от него търговско дружество
възниква от избора на управителя, като това правоотношение не е трудово, а има
мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското
право. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за
възлагане на управлението, който е мандатен – договор за поръчка и съществена
негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което
управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла
на КТ. Основните правомощия на управителя произтичат от закона и от факта на
избирането му, като в договора за възлагане на управлението неговите права само
се конкретизират, като могат да се уговорят и размера на възнаграждението му,
определено от общото събрание, начина на плащането му, размера и начина на
ползването на отпуски, различни обезщетения и др., но без това да превръща
създаденото мандатно правоотношение в трудово. Ето защо споровете за заплащане
на обезщетения по този договор не са трудови, а предявените искове са с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД /в този смисъл Решение № 306 от
25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2011 г.; Решение № 204 от 28.07.2014 г.
на ВКС по гр.д. № 983/2014 г.; Решение № 223 от 05.10.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 4063/2016 г./.
Договорът за възлагане на управлението на
дружество с ограничена отговорност е регламентиран в чл. 141, ал. 7 от ТЗ.
Съобразно тази разпоредба договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството
чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния
собственик. В настоящия случай, макар и да не е изрично отбелязано, договорът е
сключен от Община Хасково именно в качеството ѝ на едноличен собственик
на капитала на „Агропрогрес – Хасково“ ЕООД. Това
произтича от уреденото в чл. 147, ал. 2 от ТЗ правомощие на едноличния
собственик да решава всички въпроси от компетентността на общото събрание,
включително и тези, свързани с управителя по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ. Доколкото
обаче, както бе посочено, мандатното правоотношение се създава между управителя
и търговското дружество, породените от договора права и задължения възникнат за
самото дружество, а не за едноличния собственик на капитала. Последният е
различен правен субект от търговското дружество, с отделно, обособено имущество
и отговорност за дейността на дружеството, ограничена само до размера на
неговия капитал – аргумент от чл. 113 от ТЗ. От изложеното следва, че
едноличният собственик на капитала, в случая Община Хасково, не е легитимиран
да отговаря по искове, свързани с неизпълнение на задължения, произтичащи от
сключения договор за управление. При това положение първоинстанционното
решение, предмет на настоящата въззивна проверка, е постановено спрямо ненадлежен
ответник, което обуславя недопустимост на съдебния акт и необходимост от
неговото обезсилване. Това е така, защото процесуалната легитимация на страните
е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, за
наличието на която съдът следи служебно. В същото време производството по
делото подлежи на прекратяване, доколкото неговата порочност не може да бъде
отстранена с конституиране на надлежния ответник, а именно „Агропрогрес –
Хасково“ ЕООД. По делото е установено, че след проведено ликвидационно
производство дружеството е заличено от Търговския регистър, вследствие на което
е престанало да съществува в правния мир и е загубило правосубектността си. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че с оглед представеното писмено
доказателство за предявяване на част от процесните вземания в 6-месечния срок
на ликвидацията и твърдението на ищеца, че същите са останали неудовлетворени,
неговият път за защита е по реда на чл. 365, т. 3 от ГПК, вр. чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. При този установителен иск заличеното търговско дружество би следвало
да бъде конституирано като страна с ограничена правосубектност само за нуждите
на производството за изследване на наличието/липсата на порок при вписване на
заличаването му в Търговския регистър /Решение № 124 от 26.11.2009 г. на ВКС по търг. д.
№ 152/2009 г./. Тук следва да се има
предвид, че съобразно практиката на висшата съдебна инстанция вписаното на
основание чл. 273, ал. 1 от ТЗ заличаване на дружеството в ликвидация може да
бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство при обективна
липса на визираните в посочената разпоредба предпоставки - ако в действителност
задълженията не са уредени и/или остатъкът от имуществото не е разпределен /в
този смисъл Решение № 45 от 16.07.2012 г. на ВКС по търг.
д. № 4/2011 г.; Решение № 5 от 01.06.2017 г. на ВКС по
търг. д. № 3674/2015 г./.
В контекста на изложените съображения, след извършена служебна проверка
по реда на чл. 269 от ГПК въззивната инстанция намира обжалваното решение за
недопустимо поради липса на надлежна пасивна процесуална легитимация, поради
което на основание чл. 270, ал. 3, пр. 1 от ГПК същото следва да бъде
обезсилено, а производството по делото - прекратено.
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 547 от 11.10.2018 г., постановено по гр. д. № 462 по описа за 2018 г.
на Районен съд – Хасково и прекратява производството по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.