РЕШЕНИЕ
№ 5280
Пловдив, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - V Състав, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | СТОИЛ БОТЕВ |
При секретар ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора КАЛОЯН МИНЧЕВ ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от съдия СТОИЛ БОТЕВ административно дело № 20247180700140 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.194б, ал.6 от Закона за водите (ЗВ).
Жалбоподателят - ЕТ „Г. М.“, със ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хисаря, [улица], представлявано от Г. Н. М., чрез адв. Н. К. оспорва АУПДВ № 95/23.11.2023 г., издаден от Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“/БД ИБР/, с който на жалбоподателя е установено задължение относно дължима такса за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. до 13.09.2022 г. в размер на главница 8 758,28 лева, както и законна лихва в размер на 3698,16лв.
В жалбата , както и в писмената защита / л. 86/ на адв. К. се твърди незаконосъобразност и необоснованост на оспорения АУПДВ, постановен при неизяснена фактическа обстановка и при съществено нарушение на материалните и процесуалните правила, като се прави и възражение за изтекла погасителна давност на дължимите суми за периода 2014г. – 2016 г. Претендират се и съдебни разноски.
Ответникът - Директор на БДУВИБР-Пловдив, чрез юк. Г. оспорва жалбата и счита актът за правилен и законосъобразен, като при издаването на същия са спазени както материалния закон, така и производствените правила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адв. Възн-е , ако не е по наредбата.
Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Д. изразява становище за неоснователност на жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът приема жалбата за подадена в рамките на законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
От фактическа страна съдът приема за установено:
На жалбоподателя с разрешително № 31590627/13.09.2012г., издадено /л.41/ от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/ е предоставено правото на водовземане от подземни води чрез тръбен кладенец, разположен на територията на [имот номер], местността „Драганчов дол", намиращ се в землището на с. Старосел, общ.Хисаря, с разрешена цел на водовземането за „други цели", обект на водоснабдяване „Торохранилище към ферма за месодайни крави", с разпределение на разрешения годишен воден обем до 5328 куб.м/год, с краен срок за действие на разрешителното - 13.09.2022г.
Титулярът на разрешителното заплаща такса за водовземане, съгласно размерите и сроковете, определени в тарифата на Министерския съвет по чл.194 от ЗВ, в сила към момента на заплащане на таксата, а използваният воден обем се измерва с монтирано измервателно устройство, отговарящо на нормативните изисквания. В случай, че бъде установена неизправност на водомерно устройство, се заплаща такса за водовземане на базата на разрешения воден обем за периода на неизправност.
По делото няма формиран спор между страните, че процесното разрешително, издадено от директора на БДУВИБР- Пловдив, е влязло в сила, нито пък са ангажирани доказателства за противното, поради което следва да се приеме за установено, че разрешителното е влязло в сила.
На 30,05,23г. е съставен Констативен протокол №ПВ2-122 (л. 34-40) от служители на БДУВИБР- Пловдив, в присъствието на жалб. Г. М., според съдържанието на който протокол по Разрешително / л. 41/ № 31590627/ 13.09.2012г., на тръбния кладенец е монтирано измервателно устройство за отчитане на използваните водни количества „Беласица М-14“ , със запазена оловна пломба , но със силно замърсен циферблат , което пречи за установяване на действителните показания на водомера и не е налична тетрадка за отчет на показанията.
Не са представени платежни документи за внесени дължими суми в БДУВИБР- Пловдив.
Наличен е още един Констативен протокол №ПВ2-155 от служители на БДУВИБР- Пловдив, в който е посочено , дължимото количество и сума за 2014г. , както и предвид състоянието на водомера количествата за 2015-2022г. следва да се изчислят като разрешения годишен обем от 5328 куб. метра се умножат по съответния коефициент , за съответната година , съобразно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 177/2011г. и №383/2016г.
Против съставените констативни протоколи няма подадено възражение от жалбоподателя, като в съдебното производство не е направено възражение за липсващи доказателства в АП.
В съдебното производство юк. Г., по искане на жалбоподателя е представила Констативен протокол №ПВ1-113 (л. 80) от служители на БДУВИБР- Пловдив, в който е записано , че е бил извършен оглед на водовземно съоръжения – тръбен кладенец, приет със заповед на директора на БДИБР под № РД03 220 от 21.10.2014 година с протокол № 134/31.10.2014 година, със засечени показания по водомер с № 874030, показания 0370, запазена пломба, работещ. Т. 5 – дебит, подземна вода за 2014 – 131 кубика по разрешително -5328 кубика, т. 6 – таксата не е заплатена и следва дължимата такса от 20,96лв да се заплати , а платежния документ се представи в БД-Пловдив.
КП е подписан от жалбоподателя , като присъствал на проверката.
СЪДЪТ от правна страна излага следното:
Процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство между страните няма формиран спор и предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1 от ЗВ, според която норма вземанията за незаплатените по реда на чл.195а, ал.1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл.166 от ДОПК.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството по установяване на дължимите суми за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с разпоредбите на чл.195б, ал.2 от ЗВ, предпоставяща издаването на АУПДВ от наличието на наличните по делото и в АП писмени доказателства.
Съгласно раздел „Задължение за заплащане на Такса за водовземане" на разрешително № 31590627/13.09.2012г. на ЕТ „Г. М.", като титуляр на разрешителното, е вменено задължение да заплаща такса за водовземане, определена на база ползвания обем вода и целите на водовземане.
Предвид разпоредбите на чл. 194, ал. 6 от Закона за водите, Тарифата на МС по чл. 194 от ЗВ, в сила към момента на формиране на таксата е Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 177/24.06.2011г. обн. ДВ. бр. 50 от 1 Юли 2011г., изм. ДВ бр. 3/10.01.2012г. в сила от 01.01.2012г. отменена, но действаща и относима до 2016г. включително, и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замерване приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г. обн. ДВ. бр. 2 от 6 Януари 2017г.
Предвид установеното за безспорно състояние на монтирано измервателно устройство „Беласица М-14“ , със запазена оловна пломба , но със силно замърсен циферблат , което пречи за установяване на действителните показания на водомера и не е налична тетрадка за отчет на показанията, както и присъствието при проверките на жалб. М. , както и липсата на възражения по горните КП, съдът счита че законосъобразно са изчислени дължимите суми.
Отделно от горното съдът обсъди направеното възражение от жалб. за изтекла погасителна давност за задълженията за периода 2014г-2017г., включително.
Съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК, погасителният давностен срок за публични държавни вземания е 5 години и започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давност.
Съдът счита , че в случая таксата за водовземане по процесното разрешително за 2014г. е следвало да бъде заплатена до 31 март на следващата година - т.е. до 31.03.2015г., а давностният срок за погасяване на вземането е започнал да тече от 01.01.2016г. и изтича на 01.01.2021 г.
Таксата за водовземане по процесното разрешително за 2015г. е следвало да бъде заплатена до 31 март на следващата година - т.е. до 31.03.2016г., а давностният срок за погасяване на вземането е започнал да тече от 01.01.2017г. и изтича на 01.01.2022 г.
Таксата за водовземане по процесното разрешително за 2016г. е следвало да бъде заплатена до 31 март на следващата година - т.е. до 31.03.2017г., а давностният срок за погасяване на вземането е започнал да тече от 01.01.2018г. и е изтекъл на 01.01.2023 г.
Таксата за водовземане по процесното разрешително за 2017г. е следвало да бъде заплатена до 31 март на следващата година - т.е. до 31.03.2018г. , а давностният срок за погасяване на вземането е започнал да тече от 01.01.2019г. и е изтекъл на 01.01.2024г.
Предвид горното съдът счита , че е изтекла погасителната давност за задълженията за периода 2014г-2017г., включително, поради което оспореният акт следва да се отмени за този период .
Ответника следва да издаде нов АУПДВ за периода 2018г. до 13,09,2022г., като се определят дължимите суми , ведно с дължимата лихва.
Жалбоподателя претендира разноски в размер на 2300лева , съгласно списък на л. 72 списък, за 2300 + ДТ- 50 лева. Предвид направеното възражение от страна на ответника , съдът счита че договореното възнаграждение е прекомерно , съобразно мат. Интерес по делото и проведените осз, поради което следва да се редуцира до 1518лева, съобразно Наредба № 1 , чл.7, ал. 21 т. 3.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Г. М.“, със ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хисаря, [улица], представлявано от Г. Н. М. АУПДВ № 95/23.11.2023 г., издаден от Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“- Пловдив /БД ИБР/, с който на жалбоподателя е установено задължение относно дължима такса за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. до 13.09.2022 г. в размер на главница 8 758,28 лева, както и законна лихва в размер на 3698,16лв.
ИЗПРАЩА делото, като АП на Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ Пловдив за издаване на нов акт при съобразяване с мотивите изложени в СР.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ Пловдив да заплати съдебни разноски на ЕТ „Г. М.“, със ЕИК ********* в размер на 1568 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |