РЕШЕНИЕ
№. 1641
гр. Пловдив, 12.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIX състав в открито
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.а.х дело № 1878 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1.
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр.
София към Министерство на правосъдието, чрез *** Т.Ч., против Решение № 721/20.04.2023
г., постановено по адм. д. № 1878 по описа за 2023 г. на Административен съд –
Пловдив, в частта, с която ГД „ИН“ –
София е осъдена да заплати на Р.М.Д.,
ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в Затвора Пловдив
в размер на 6 880 лв. за периода от 05.10.2016 г. до 10.02.2021 г. и в размер на
20 лв. за периода от 04.04.2022 г. до 29.09.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба – 29.09.2022 г. до окончателното
изплащане на сумите.
ГДИН - София счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че
административният съд не е съобразил действителната фактическа обстановка,
съответно не са установени по категоричен начин реално претърпени вреди и
причинната връзка между поведението на администрацията и настъпването на
неимуществени вреди за ищеца. Оспорва се и преценката на съда за конкретния
размер дължимото за вредите обезщетение. Иска се съдебният акт да бъде отменено
в осъдителната му част и да бъде постановено решение, с което искът да бъде
изцяло отхвърлен, респ. решението да бъде отменено за присъденото обезщетение в
размер над 3000 лева. Иска се присъждане
на съдебни разноски.
3. Ответникът
по касационната жалба – Р.М.Д., ЕГН **********, чрез адвокат С.К.Н., поддържа
становище за неоснователност на жалбата и моли оспореният съдебен акт да бъде
оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е основателна и
следва да бъде уважена.
ІІ. По допустимостта
на касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу
съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. Административен съд - Пловдив е
разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от Р.М.Д., ЕГН **********, чрез адв. Н., против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – гр.София за присъждане на
обезщетение в размер на общо 15 000 лв. за причинени неимуществени вреди от
бездействия на затворническата администрация при престоя му в Затвор гр.Пловдив
от 05.10.2016 г. до 10.02.2021 г. и от 04.04.2022 г. до 29.09.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.09.2022 г. В
с.з., проведено на 30.11.2022г. от страна на ищеца се прави уточнение, че
претендираната за първия исков период сума е в размер на 10000 лв., ведно със
законната лихва, а за втория такъв – 5000 лв., ведно със законната лихва, както
се претендира, в какъвто смисъл е допуснато изменение на иска.
Ищецът претендирал, че нетната площ на килиите, в
които е пребивавал ищецът и в двата затвора, не надвишавала 3 кв.м.; липсвала
вентилация и достатъчно свеж въздух; в тоалетните в килиите имало неработещи
казанчета, липсвали прегради, работещи чешми или умивалници, не били
шумоизолирани; липсвал санитарен възел в килията на ищеца, когато пребивава в 4-ти
отряд което налагало ползване на кофи и туби за облекчаване физиологичните му
нужди; банята била в лошо състояние с множество ползващи я лишени от свобода,
които следвало да се изчакват, имало или само гореща, или ледено студена вода
на душовете; липсвала достатъчно светлина в стаите, поради формата на килията и
намиращия се в края ѝ прозорец; имало мухъл и плесен по стените на
помещенията; липсвала външна и вътрешна изолация на стените на затвора, поради
което температурите в помещенията през зимата били ниски; затворническата
администрация не предоставяла достатъчно дебели завивки; спалното бельо се
сменяло рядко, поради което се развъждали дървеници и бълхи; не се раздавали
препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; не се провеждала индивидуална
и корекционна работа с ищеца и не му се предоставяна възможност да участва в
програми за въздействие за индивидуална и групова работа, което го довело до
поведенческа и личностна криза; липсвали достатъчно шкафове за лишените от
свобода, поради което същите ползвали общи шкафове за бельо и посуда; нямало
достатъчно мебели, а наличните такива били в лошо състояние. Всичко изброено
довело до нарушаване на чл.3 от КЗПЧ.
7. От фактическа страна първата съдебна инстанция
установила, че според справка от ответника Р.Д. *** през следните периоди: от
31.10.2016 г. до 04.02.2021г. вкл. и от 22.04.2022 г. до 29.09.2022 г. – датата
на подаване на исковата молба.
По отношение
твърденията за липса на достатъчно жилищна площ – администрацията на Затвора - Пловдив
не представила данни за брой настанени лица в помещенията, в които е пребивавал
Д., за периода от 31.10.2016 г. до 08.07.2019 г. вкл.
За периода
от 09.07.2019г. до 04.02.2021г., се установило че ищецът не е разполагал с
нетна площ от 4 кв.м., с изключение на периодите: 10.09.2019 г. до 25.09.2019
г.; на 10.02.2020 г.; 07.07.2020 г.-27.07.2020 г.; 18.08.2020г.-20.08.2020 г.;
25.09.2020 г.-26.10.2020 г. 30.11.2020 г.-14.12.2020 г.; 22.12.2020
г.-25.12.2020 г.
При тази
фактическа обстановка съдът приел, че за първия претендиран период, по
отношение липса на недостатъчно жилищна площ от 4 кв. м. и при прилагане на чл.
284, ал.5 от ЗИНЗС претенцията на Д. за общо 1466 дни се явява основателна.
Съдът приел
за доказано, че за посочения период твърденията на ищеца за нарушения по чл.3 от ЗИНЗС
са доказани, поради което следва да му бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване е само за част от
твърдените нарушения, а именно пребиваване на ищеца в помещения, в които,
полагащата му се нетна площ е била под 4 кв.м., то обезщетението е определено,
като се взети предвид частично успешното доказване, както и размерът на
претендираното обезщетение така, както е оценен и заявен от ищеца в размер на
10 000 лв. за периода от 05.10.2016 г. до 10.02.2021 г. и в размер на 5000 лв.
за периода от 04.04.2022 г. до 29.09.2022 г. за престоя му в Затвора – Пловдив.
При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът се е
съобрази с насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера
на обезщетението. При съобразяването на сочената практика и на жизнения
стандарт за страната, следва да се приеме, по аргумент от §1 т.1 от ДР на
Закона за социално подпомагане, че нивото на основни жизнени потребности следва
да е съразмерно на нивото на социално-икономическото развитие на страната,
което на свой ред отразява жизнения стандарт. При това положение, доколкото
минималната работна заплата като статистически показател е общоприет и за
отразяване на жизнения стандарт, следва да се приеме, че по–ниският жизнен
стандарт в България оправдава и базисното справедливо обезщетение за лоши
условия в местата за лишаване от свобода да бъде в размер до 60 % (2.4 евро на
ден) от минимално установените 4 евро на ден съобразно жизнения стандарт в
Унгария, така, както е прието в практиката на ЕСПЧ.
По тези
съображения съдът приел. че справедливият размер на това обезщетение за
претърпени вреди възлиза на сумата от 6880 лв. за периода от 05.10.2016 г. до
10.02.2021 г. и на сумата от 20 лв. за периода от 04.04.2022 г. до 29.09.2022
г. за престоя в Затвора – Пловдив, или средно по 4,69 лева/2,39 евро на ден.
IV. От правна
страна.
8. По отношение на въведените възражения
в касационната жалба, съдът е изложил ясни и подробни мотиви. Фактите по делото
са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните
доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, съд е
направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Неоснователни са възраженията на ГД "Изпълнение
на наказанията", че по делото не са били доказани реално претърпените
вреди, които да са били в резултат на бездействията на администрацията в
затвора, поради което не следва да се счита установено настъпването на
неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се
установява настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката
или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на
нечовешко и унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован
и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на
условията в Затвора - Пловдив. Тези условия са несъответни на минимални
критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на
администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване
на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото конкретни умишлени
действия и бездействия на служители на затворническата администрация не водят
до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които
не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото
достойнство. Установената от доказателствата по делото, пренаселеност,
несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство,
както правилно е прието в обжалваното решение. Съобразно Доклада за стандарти
на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно жилищната площ на
задържан в затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено
площта на санитарния възел, и правилно стига до извода, че лишеният от свобода
е живеел в условията на пренаселеност. В случая не се касае за необходимост от
жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание
поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек
предполага. Този извод се подкрепя и в практиката на Европейския съд по правата
на човека /ЕСПЧ/, отразена в решенията по делата „Й. и Д.срещу България“, жалби
№ 31820/18 и 31826/18; „И. и други срещу
България“, жалби № № 2727/19, 7036/19, 9835/19, 12559/19, 17168/19, 17773/19 и
21744/19.
Неоснователни са и доводите на касатора за
неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът
на дължимото обезщетение. При определяне на последното съдът следва да прецени естеството и характерът на
причинената вреда не само от гледна точка на увредения, но и съобразно
конкретните факти, от които е произтекла вредата и общите принципи за
справедливост, съобразено приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите. В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение
съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните
обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.
Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които
пребивава в Затвора - Пловдив. Правилно и законосъобразно съдът е уважил
частично предявения иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" София за сумата от общо 6900 лв. за периода от 05.10.2016 г.
до 10.02.2021 г. и за периода от 04.04.2022 г. до 29.09.2022 г. Определеният
размер на обезщетението не превишава, нито се отклонява съществено от приетата
в практиката на ЕСПЧ справедлива база между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs
Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014г.;
Domjàn vs Hubgary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017г.).
Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на
първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде
оставено в сила.
V. По съдебните разноски.
9. Предвид изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на съдебни
разноски се явява основателна. На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка
с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. С.К.Н.,
сумата от 800 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство, съобразно представен списък.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIX състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 721/20.04.2023 г., постановено
по адм. д. № 1878 по описа за 2023 г. на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София
да заплати на адв. С.К.Н., сумата от 800 лева, съставляваща размер на
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, съразмерно на определения по делото материален интерес.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.