Решение по дело №459/2018 на Окръжен съд - Хасково

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E № 364

 гр.Хасково, 12.10.2018  год.

 

    В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Хасковският окръжен съд   първи  въззивен граждански състав

на  дванадесети септември две  хиляди и  осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в следният състав :

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :  МИЛЕНА ДЕЧЕВА                                             

                                                           ЧЛЕНОВЕ :   ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                    ТОДОР ХАДЖИЕВ    

 

 

Секретар   Ж*Г*

Прокурор 

Като разгледа докладваното от  съдията   СЕРАФИМОВА  

в.гр.дело № 459  по описа за 2018  година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

                    Производството  е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

                    С  Решение № 266/10.05.2018 година, постановено по гр.д. № 24 по описа за 2018 година, Районен съд - Хасково е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД от Х.С.М. против Ш.Ю.Б. за отмяна на дарението, извършено от нея в негова полза, по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 118 том 2, рег. № 3589, дело № 182/21.04.2016 г. на нотариус № 353, а именно – на собствената й ½ ид.част от следния недвижим имот: УПИ № VI-89,90 в кв.4, по плана на с. Д*В*, обл. Хасково, одобрен със заповед № 2454/1936 г., с площ от 910 кв.м., ведно с построените в имота къща с РЗП от 70 кв.м. и навес с оградни стени с РЗП от 7 кв.м., при граници на имота: улица и УПИ V-87,88, VII-93 и VIII-93, като си е запазила правото на безвъзмездно ползване на описания имот, докато е жива.С решението съдът е осъдил Х.С.М. да заплати на Ш.Ю.Б. сумата от 400 лв., представляваща деловодни разноски.

                      Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Х.С.М., която чрез пълномощника си адв. Г. го обжалва в законоустановения срок, с оплаквания  за допуснати съществени процесуални нарушения при  постановяване на решението, за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. На първо място, в жалбата са изложени съображения, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в тази връзка в жалбата са изложени подробни съображения по отношение на допуснати от първоинстанционния съд нарушения по отношение на направения доклад по делото, който доклад не  бил съобразен, според въззивницата, с позицията, която е заел ответникът по делото, във връзка с предявения иск за отмяна на дарението. В този смисъл се поддържа, че в отговора на исковата молба ответникът е признал предявения иск, а в първото съдебно заседание е оспорил претенцията, но само като е заявил, че въпреки затрудненото си материално положение, не престава да полага грижи за своята майка. В този смисъл съдът е приел оттегляне на признание на иска и е допуснал събиране на гласни и писмени доказателства,  в нарушение на процесуалните правила, като при изграждането на своите правни изводи, той е използвал и се е обосновал единствено и само въз основа на тези доказателства, които са били представени от ответника по делото.Изложени са и съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение, във връзка с анализа на събраните по делото доказателства, които според въззивницата сочат на единствено възможният извод, че са налице предпоставките за отмяна на дарението, поради не даването на издръжка от страна на дарения тогава, когато дарителят има нужда от такава. Неправилни били изводите и по отношение на липсата на съдействие в предоставянето на издръжката от страна на дарения.

 Претендира от  въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Хасково и вместо него да постанови ново, по съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск. Прави се искане въззивната инстанция да направи нов доклад по делото, който да включва заявеното становище по оспорване на декларацията, представена от ответника в първото съдебно заседание с ново разпределение на доказателствената тежест между страните по делото. Претендират се и  направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор по  въззивната жалба от въззиваемия Ш.Ю.Б..

                        Предмет на настоящата въззивна проверка е решението,  с което е отхвърлен предявен иск с правно основание чл. 227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД.                        Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК,  от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.           

                        За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е събрал и обсъдил  относими доказателства, касаещи релевантните за спора  между страните факти и обстоятелства.

                       Обжалваното решение  е валидно, допустимо.

                       Първоинстанционният съд е обсъдил представените от страните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Приети са  доказателства, които са били посочени от страните и които  имат значение за неговото правилно  изясняване.

                       Пред въззивната инстанция на основание чл.266,ал.2,т.2 ГПК бяха допуснати и приети  допълнителни писмени доказателства.Видно от писмо,  с изх.№ 02-260-6500/4385 # 1 на Областна дирекция- Хасково до  Х.  С.М.Ш.Ю.Б.  не е кандидатствал за подпомагане пред  ДФЗ по Директни плащания - Схема за  преходна  национална помощ за тютюн необвързана с производството. З* З* Б. е подавала заявления за подпомагане по Директни плащания на площ през 2016 г. и 2017 година,като е заявявала Схема за  преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производство  / ПНДТ /. - за 2016 г.  е получила плащане от 2154 лв. на 04.05.2017 г. ,за 2017 г.  е получила плащане  от 2036,45 лв. на 24.04.2018 г.От приетия  по делото като писмено доказателство нотариален акт № 75,том.втори,рег.№ 7471,дело № 263 от 2018 г.е видно,че на 17.07.2018 г.Ш.Ю.Б. е придобил чрез покупко-продажба  урегулиран поземлен имот втори- 94 с площ он 680 кв.м. находящ се в квартал 7 по плана на с.Д* В*,област Хасково за сумата от 1500 лева.                     

            На основание чл.269 ГПК, относно правилността на решението, въззивната инстанция, след като съобрази  приетите по делото допълнителни писмени доказателства се произнесе  по въведените в жалбата оплаквания.      

                   Не е спорно по делото, че ищцата и ответникът са майка и син. С нотариален акт № 118, том втори, нот.дело № 182/21.04.2016 г. на нотариус с рег.№ 353, ищцата Х.  С.М. е дарила на  ответника Ш.Ю.Б.  собствената си ½ ид.част от следния недвижим имот: УПИ № VI-89,90, в кв.4, по плана на с.Д* В**, Община Хасково, одобрен със заповед № 2454/1936 г., с площ от 910 кв.м., ведно с построените в имота къща с РЗП от 70 кв.м. и навес с оградни стени с РЗП от 7 кв.м., при граници на имота: улица и УПИ V-87,88, VII-93 и VIII-93, като си  е запазила правото на безвъзмездно ползване на описания имот, докато е жива.

                  Ищцата е отправила до ответника писмена покана, връчена му лично на 30.06.2017 г., чрез кмета на с.Д* В**,в която е посочила, че е пенсионерка,  и получава пенсия от 220 лв., а по данни на НСИ необходими за издръжка на едно лице били 580 лв. и  е поканила сина си - в 3-дневен срок да й осигурява по 360 месечно или да й откаже, при което щяла да се възползва от правата си по чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД.  До ответника е била изпратена  и втора покана – нотариална покана, с нотариална заверка на подписа, с рег.№ 2040/ 04.12.2017 г. на нотариус, с рег. № 080,с която на ответника  е отправена покана, да й заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от получаване на поканата, която нотариална покана ,на 04.12.2017 г., ответникът е отказал да получи,видно от съставена от връчител при нотариуса разписка № 1/2017 г. Видно от приетото по делото  удостоверение, с изх. № 1019-26-613-1/12.03.2018 г., издадено от НОИ-ТП-Хасково, ищцата  е получила суми от пенсии и добавки, за периода м.04.2016 г. – м.03.2018 г., както следва: за пенсия и добавка към нея в размер на 5 573,26 лв., или средно месечно от по 232,22 лв., като считано от м.10.2017 г. тази месечна сума възлизала на 260,95 лв., с коледна добавка през м.12.2017 г.Със заповед № ЗСП/Д-Х/695/01.08.2016 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Хасково, връчена на 15.08.2018 г., на ищцата е отказана социална помощ – целева помощ за отопление с твърдо гориво в пари за отоплителен сезон 2016/2017 г., на основание чл.10 ал.1 т.6а от ППЗСП, предвид   извършеното от нея дарение.Като доказателства по делото са приети  и множество писмени доказателства за здравословното състояние на ищцата -  епикриза от Кардиологично отделение  № 11478/2016 г., издадена от "МБАЛ-Хасково" АД, на 04.07.2016 г., когато  е била изписана от отделението, постъпила на 30.06.2016 г. амбулаторни листове за извършени й амбулаторни прегледи - № 000701/ 17.05.2017 г., № 000728/ 22.05.2017 г. и № 001594/ 11.12.2017 г., трите издадени й от д-р Ц***; № 000197/ 17.05.2017 г. и № 000565/11.12.2017 г., двата издадени й от д-р М* А**а; и № 005790/ 11.12.2017 г., издаден й от д-р М* З**.Относно имущественото състояние на ответника, по делото е приета като писмено доказателство справка на негово име от СВ -Хасково, за периода от  01.01.1992 г. до 07.03.2018 г., в която под  № 3 е отразено процесното дарение. В справката  са отразени и други притежавани от ответника и съпругата му недвижими имоти.Видно от  декларация  за семейно и имотно състояние от 11.04.2018 г., ответникът е  женен за Х* З* Б. от 1983 г.. Двамата притежават в режим на СИО жилищна сграда от 60 кв.м. в УПИ в с.Д* В** и  лек автомобил „О* А*“. И двамата  със съпругата му били безработни, като обработвали три декара тютюн и за 2017 г. получили общо 3 650 лв., от които 930 лв. субсидия и 2 720 лв. за предадения тютюн и нямали други доходи. От представената от ответника етапна епикриза  издадена на съпругата му на 22.03.2018 г. е видно,че  е с водеща диагноза  рецидивиращо депресивно разстройство от 2011 г., сегашен епизод – умерено тежък, с оплаквания от неспокойствие, изпотяване и безсъние, след тежък семеен стрес – загуба на син, хоспитализирана в ЦПЗ, обща отпадналост и физическо безсилие, няколкократно консултирана с психиатър и невролог, с изписано поддържащо лечение с два посочени медикамента, като й е назначена нова терапия с два други медикамента и има издадена рецептурна книжка.

                 По искане и на двете страни, по делото са разпитани  като свидетели  Р*Д*, съседка на страните, Ш* В* и  Х. С*, внучки на ищцата.Свид. Д** не знае дали пенсията стига на ищцата, като предполага, че тя е малка по размер. Знае обаче, че разходите по къщата за ток и вода, ищцата и снаха й си делили на половина, което тя знаела, т.к. се случвало да плаща и техния ток – най-много два пъти за една година, след което й връщали парите – единия път го плащала едната, следващия – другата. Не им стигали парите. Ищцата обитавала една стая в пристройка, а къщата била отделно и в нея била снахата. Бабата често била болна, дори снаха й викала свидетелката, която веднъж ходила да вика ответника, който се отзовал и с колата си я отвел до Бърза помощ, което било преди повече от 5 години. През последните 1-2 години били в обтегнати отношения. Освен посочения един случай, св. Добрева не била виждала ответника, да се грижи за здравословното състояние на майка си, но не била в течение и не знаела, кога той я кара на лекар. Жената на ответника не била добре, откак синът им се споминал, и те двамата взаимно се гледали. Те имали и дъщеря, зет и две внучета, с които били в едно домакинство, но за младите купили друга къщичка до своята.Според свид.Х. С**, внучка на ищцата,  след дарението  изгонили баба й от къщата на ответника и оттогава двамата  - майка и син  не си говорели. Изгонила я  жената на ответника, тъй като объркала стаята, в която трябвало да влезе, когато ищцата се върнала от гости в Турция ,където била за около  две седмици през 2016 г., преди дарението. Баба й имала спестени 400 лв., които дала на ответника, защото той имал нужда в същото време, но после не й ги върнал. От баба си св.С*  знаела, че когато ответникът я водел по болници й искал пари за пътни, които тя му давала всеки път. Свидетелката допуска, че причината за това е, че на него не му достигат парите,тъй като след смъртта на сина им жена му имала здравословни проблеми. Свидетелката  Ше** В**, дъщеря на ответника и внучка на ищцата, установява ,че през 2017 или 2016 г. /свидетелката не помни точно кога/ - ищцата и ответникът спрели да си говорят, когато било направено дарението и когато незнайно защо, ищцата се ядосала на ответника. Имало случай –  „през м.май миналата година“, ответникът да отиде да види майка си, но снаха й да вдига скандал там и да не го пуска в двора, а ищцата не се намесвала. Според свидетелката, баба й винаги се е страхувала в семейството и затова спряла да говори с ответника и да му обръща внимание, поради което той не можел да й помага и да я гледа.След дарението и  откакто спрели да си говорят, ответникът не бил ходил в техния двор и двамата не си говорили, не я е водил на лекар. Последно на лекар  я водил в началото на миналата година -  м.април или м. март, и тогава последно купувал лекарства за нея. След дарението, ищцата спряла да се интересува от семейството на ответника, не ги искала и не говорела с тях. Затова тя не била водена на лекар от ответника, той не й е купувал хляб и храна, защото не го пускали. В семейството не се говорело за изпращани от нея покани до сина й, че има нужда от пари. 

При така установената фактическа обстановка и въз основа приетите във въззивното производство писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

                 Производството пред Районен съд – Хасково е образувано по предявен   иск с правно основание чл.227,ал.1, б."в" ЗЗД.

 За основателността на предявения иск с правно основание чл.227,ал.1 б.“в“ ЗЗД - за отмяна на дарение, поради недаване на издръжка от страна на надарения, в тежест на ищцата е да установи по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно : извършено дарение в полза на ответника и възникването след дарението на трайна нужда от издръжка, която да е поискана от надарения и последния да е отказал такава. Спорен момент в отношенията между страните се явява предпоставката, възложена в доказателствена тежест на ищцата и това е наличието на  трайна нужда от издръжка. Нуждата от издръжка по иска по  чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай. Съдът взема предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуалните му потребности, социалната среда. Нуждата от издръжка се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение, се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество.

    За установяване на обстоятелствата по делото, че ищцата не разполага с достатъчно средства  по делото са приети писмени доказателства и събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Р* Д* и Ш** В**.От друга страна, доходите на ищцата от пенсия са  около  260 лв., които според  настоящия състав на съда не са достатъчни да осигурят  нормалното й съществуване. За горните обстоятелства по делото наред с писмените доказателства са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Р* До**,  Ш** В** и  Х. С**, които установяват ,че  ищцата живее в едно домакинство със снаха си с която си поделят необходимите разходи за поддържането на  домакинството.   

В този смисъл  следва да се приеме ,че по отношение на ищцата се е установило едно трайно състояние на нужда от издръжка, каквото по делото безспорно е установена,като  ответникът отказва да  й дава издръжка, макар и в минимален размер.

 В тежест на ищцата е съобразно разпоредбата на член 154, ал.1 от ГПК  да установи, че след извършване на дарението трайно се  нуждае от издръжка. В закона липсва легална дефиниция на понятието "трайна нужда", но съдебната практиката приема, че тя следва да се преценява във всеки конкретен случай, с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, като се вземат предвид и  социална му среда и икономическите условия на живот.

 По начало дарението не създава задължение за дареното лице да издържа дарителя си. Такова задължение възниква само, ако дарителят изпадне в трайна нужда и ако поиска от дарения издръжка.Смисълът на разпоредбата е да се върне подареното, за да може дарителят да разполага с необходимите му средства за издръжка,като в  конкретният случай следва да бъде отчетен  и факта, че в полза на ищцата  има учредено  право на ползване върху дарения имот,т.е тя има осигурено жилище.

 Съобразно трайно установената съдебна практика нуждата от издръжка по смисъла на  член 227, алинея 1, б "в" от ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. Пенсията на ищцата, която за м. март 2018 г. е в размер на 260,95 лв.  очевидно е под необходимия минимум, поради това съдът приема, че тя не е достатъчна за задоволяване жизнено важните нужди и ищцата  се е нуждаела от допълнителни средства за издръжка към датата на подаване на исковата молба.

  Налице е и втората кумулативна предпоставка за отмяна на дарението - ищцата да е поканила надлежно ответника, обстоятелство, което е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване и за което  са представени надлежни доказателства.По делото са налице писмени доказателства – отправените  до ответника покани от страна на дарителката да й осигури издръжка, но такава не е била престирана от страна на ответника, поради което следва да се приеме че е налице отказ от негова страна да дава издръжка, след като е бил поканен. Релевантно за изхода на спора е и обстоятелството дали ответникът разполага с възможност да дава издръжка. За основателността на  иска и надареният следва да разполага с необходимите средства, които да му позволяват да дава на дарителя издръжка в такава степен, че да не постави себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.В тази връзка  по делото са събрани писмени доказателства  установяващи доходите на ответника и недвижимото имущество което той и съпругата му притежават. Ответникът живее със съпругата си, като няма задължения по закон за издръжка на други лица. В този смисъл  необоснован и неправилен се  явява извода на  първоинстнационния съд, че дареният, като морално задължено лице е в тежко материално състояние, което тежко материално състояние би го поставило в невъзможност да издържа себе си, ако дава издръжка на ищцата като дарител и нуждаеща се от такава издръжка.

  По делото е установено,че освен имота, представляващ  двор с  къща, в която живее ответникът притежава още един имот в с. Д* В* и получава  доходи от продажба на тютюн.Видно от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба № 75,том втори  дело № 263 /2018 г. на нотариус Владилена Сиртова ,на 17.07.2018 г.,ответникът е купил УПИ, с площ от 680 кв.м.  в с.Д* В*, Област Хасково. Обстоятелството,че ищцата,която е дарила  на сина си, ответника по делото единствения си недвижим  имот е гледана и  издържана от снаха си, която  материално я подпомага в чисто битовите й нужди, във връзка с храна, лекарства и т.н не освобождава ответникът от моралното  му задължение да полага  грижи и да дава издръжка на ищцата, която му е дарила имота си. По делото не са налице доказателства, от които да се установява,че ответникът е в невъзможност да дава издръжка, поради тежко материално положение. Напротив събраните по делото доказателства опровергават твърденията на ответника  и на неговия процесуален представител за невъзможността на ответника да дава издръжка на дарителката. Видно от  приетото по делото писмено доказателство - писмо,  с изх.№ 02-260-6500/4385 # 1 на Областна дирекция- Хасково до  Х.  С.М. ,  съпругата на ответника З* З* Б. въз основа на подадени от нея заявления до ДФ "Земеделие" Областна дирекция Хасково, за 2016 г.  е получила плащане от 2154 лв. на 04.05.2017 г., а за 2017 г.  е получила плащане  от 2036,45 лв. на 24.04.2018 г.  Получената  от семейството субсидия е за това, че преди години  тютюн е отглеждан от съпругата на ответника и това са помощи и обезщетения за това, че в момента на тези площи не се отглежда тютюн.Установено е по делото,че на 17.07.2018 г.Ш.Ю.Б. е придобил чрез покупко-продажба  и урегулиран поземлен имот втори- 94 с площ от 680 кв.м,. находящ се в квартал 7 по плана на с.До** В***,област Хасково, за сумата от 1500 лв.

  Настоящият състав на съда намира, че е налице и третата предпоставка за отмяна на дарението и това е отказа от страна на ответника да дава издръжка на дарителката от която тя се нуждае. В тази връзка следва да се приеме, че в разглеждания случай не се касае за обективна невъзможност за предоставяне на издръжка от страна на ответника и  предоставянето й, макар и в минимален размер  ще бъде в помощ на  дарителката, която очевидно има трайна нужда и не е в състояние сама да поема  месечните си  разходи за храна,отопление и лекарства. Морално укоримо е поведението на ответника, който не е преценил адекватно  нуждите на ищцата, като   не й е предоставил дори и минимални средства, които би могъл да отдели, с оглед материално и имущественото си състояние, за да подпомогне дарителката си, поради което и с оглед гореизложените съображения искът за отмяна на дарението се явява основателен.

   По изложените съображения и тъй  като крайните изводи на въззивния съд не съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл.227,ал.1,б.“в“ ЗЗД - за отмяна на дарението  поради отказа на дарения  да даде на дарителя издръжка от която той се нуждае  следва да бъде уважен.

   Относно разноските:

   При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК , въззивницата има право на съдебни и деловодни разноски и за двете съдебни инстанции, общо  в размер на 1144,80 лева , в т.ч. за първа инстанция - 612,40 лв. и за въззивното производство - 532,40 лв., съгласно представените по делото списъци по чл.80 ГПК. 

          Мотивиран така и на основание чл.271, ал.1 ГПК, съдът

 

                                                   Р Е Ш И:

 

                   ОТМЕНЯ Решение №266/10.05.2018г. на Районен съд - Хасково, постановено по гр.д. № 24/2018 г., по описа на съда, вместо което ПОСТАНОВИ :

                   ОТМЕНЯ  обективираното в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 118, том втори, рег. № 3589, дело № 182/.2016 г., на нотариус с рег.№ 353, дарение на недвижим имот, представляващ   ½ ид.част от  УПИ № VI-89,90, кв.4 по плана на с. Д** В*, обл. Хасково, одобрен със заповед № 2454/1936 г., с площ от 910 кв.м., ведно с построените в имота къща с РЗП от 70 кв.м. и навес, с оградни стени с РЗП от 7 кв.м., при граници на имота: улица и УПИ V-87,88, VII-93 и VIII-93, при запазено право на безвъзмездно ползване от страна на дарителката на описания имот, докато е жива, по предявения от  Х.С.М., с ЕГН  ********** *** против Ш.Ю.Б. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.227,ал.1 б."в" ЗЗД - за отмяна на дарение, поради недаване на издръжка от страна на надарения.

                      ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК  Ш.Ю.Б. с ЕГН ********** ***  да заплати на  Х.С.М.,с ЕГН  ********** *** сумата в размер на 1144,80 лева представляваща  направени съдебни и деловодни разноски в двете съдебни инстанции

      Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България, в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

 

                                                                                              2.