О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...
Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание
на шести декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Веселка Иванова
с участието на секретаря Мария Ценова и прокурора Николай Лалов, като разгледа докладваното от съдията Веселка Иванова ч.н.д. № 515 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на С.Н.С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения С..
В съдебно заседание осъденият поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с
поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание „лишаване
от свобода“ и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
С.Н.С. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, наложено му с присъда по н.о.х.д. № 99/2019 г. по описа на РС-Белоградчик за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК.
Осъденият е започнал да търпи наказанието на 28.05.2019 г. Към датата на постановяване на настоящото определение-06.12.2019 г., е изтърпял фактически 6 месеца и 8 дни, от работа му се зачитат 22 дни, от предварителен арест-2 месеца и 8 дни или всичко 9 месеца и 8 дни. Остатъкът е 2 месеца и 22 дни.
От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от 2/3 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 НК, тъй като е осъден за деяние при условията на опасен рецидив. Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
Представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на трайна и необратима позитивна промяна в нагласите, поведението и начина на мислене на лишения от свобода С., годни да обосноват извод, че при него е налице личностна готовност за законосъобразен живот в условията на свобода.
При първоначалната оценка е регистриран висок риск от рецидив, възлизащ на 86 точки. Рискът от вреди за обществото е със средни стойности и се обуславя от извършеното в миналото користно-насилствено правонарушение, ниския праг на самоконтрол на осъденото лице и извършеното от него бягство в контролирана среда. Оценката за риск от вреди по време на изтърпяване на наказанието по отношение на служителите и останалите лишени от свобода е в средни стойности, поради склонността на осъдения С. да предявява необосновани претенции и потенциалната възможност да реагира агресивно в конфликтни ситуации. Рискът от укривателство и бягство също е среден, с каквато стойност е оценен и рискът от суицид и самонараняване, като е отчетена възможността за автоагресивни прояви с демонстративен характер.
Като дефицити, по които има остра нужда от корекции, са определени следните зони: отношение към правонарушението – лишеният от свобода С. е с трайно формирани криминални нагласи и не зачита обществените норми и правила; криминално минало – същият е осъждан многократно за користни правонарушения и бягство, нарушил е условна присъда; взаимоотношения – имал е проблемно детство, като поддържа контакти само с част от близките си; начин на живот и обкръжение - интегриран е в среди с криминална насоченост; образование и обучение – има сериозни проблеми с грамотността, учил е до четвърти клас; междуличностни проблеми – лишеният от свобода е импулсивен и трудно владее емоциите си, има история на агресивно поведение в контролирана среда и реализирано користно-насилствено правонарушение чрез употреба на сила; умения за мислене – не разпознава проблемите си, липсва способност за разрешаването им по адекватен начин, с ригидно мислене. С оглед на проблемните зони, в плана за изпълнение на присъдата са заложени като цели приучаване към ред и спазване на определени правила, поемане на отговорност за собственото си поведение, разширяване на приятелския кръг в групата, особено към различните лишени от свобода, поставяне на основни цели в бъдеще, подобряване на уменията за разпознаване и разрешаване на проблемите.
В доклада е отбелязано, че при извършената ревизия на оценката на риска не са отчетени значителни положителни промени. Напротив, рискът от рецидив е останал в границите на високия, но е повишен на 87 точки в раздела „взаимоотношения“. Рискът от вреди за всички останали категории е запазил стойностите си от първоначалната оценка. По отношение риска от вреди за обществото в доклада е посочено, че той е свързан с трайно формирания модел за извършване на идентични престъпления по чл.196 от НК, като осъжданията не са успели да променят нагласите на осъдения и не са оказали необходимия коригиращ ефект върху поведението му.
От личното досие на осъдения е видно, че през учебната 2019/2020 г. той е бил записан като ученик в 4-ти клас. От ръководството на училището са постъпили данни, че отношението му към учебния процес е само формално и посещава учебните занятия воден единствено от желание за по-бързото намаляване на остатъка от присъдата. Често проявява настойчивост към директора на училището за ходатайстване пред ИСДВР за по-добра характеристика и понижаване на риска от рецидив.
Със заповед № 104/05.06.2019 г., заради държане на забранена вещ (мобилен телефон), осъденият е бил дисциплинарно наказан с „писмено предупреждение“, което наказание е било заличено при условията на чл.107, ал.2 от ЗИНЗС.
В доклада е посочено, че към настоящия момент все още са налице сериозни дефицити в зоните „отношение към правонарушението“, „взаимоотношения“ и „умения за мислене“, тъй като лишеният от свобода С. не поема отговорност за извършеното престъпление и прехвърля вината на свой роднина, със силно оневинителни нагласи е, упорито държи на своето и не зачита мнението на останалите, проявява неразбиране и дори враждебно отношение при неудовлетворяване на интересите му, продължава да не разпознава проблемите, липсва мотивация за коренна позитивна промяна.
Според доклада поставените цели и договорените дейности в плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем, поради което корекционната работа с осъдения трябва да продължи в посока на положителна промяна в нагласите, формиране на изцяло критично отношение към досегашното криминално поведение, правилно формулиране на проблемите и създаване на алтернативи за тяхното решаване.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода С.С. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият С.С. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето реално поправяне и превъзпитание, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от рецидив е в регистъра на високите стойности – 87 точки, и не само, че не е коригиран спрямо началния момент от постъпването му в затвора – 86 точки, но е и завишен с 1 пункт. Не са изпълнени основни цели, заложени в плана на присъдата и все още са налице сериозни дефицити в разделите „отношение към извършеното престъпление“ и „умения за мислене“. Лишеният от свобода продължава да не осъзнава в необходимата степен тежестта на извършеното престъпление и не е формирал критично отношение, със самооправдателни нагласи е и все още не е склонен да промени в позитивен аспект вижданията и принципите си. С ниска мотивация е за промяна и корекция на поведението, условие, без което не може да се постигне пълноценна ресоциализация на дееца. Всичко това илюстрира, че престоят в затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Не са настъпили положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения, изключващи категорично опасността от последващо противоправно поведение в условията на свобода. Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице в насока снижаване на риска от рецидив, постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони.
При това положение, съдът приема, че е налице само едната от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно С.С. е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С.Н.С., роден на *** ***, понастоящем в Затвора гр.Враца, български гражданин, с ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от 1 година „лишаване от свобода”, наложено му по н.о.х.д. № 99/2019 г. по описа на РС-Белоградчик, с остатък 2 месеца и 22 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора гр.Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: