Р Е Ш Е Н И Е
№………../………2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публичното съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора
година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 105 по описа на съда за две хиляди
двадесет и втора година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Р.К.Г., подадена чрез пълномощника му по делото адвокат К.М.,
срещу решение по протокол № 1/03.12.2020 г. на назначената със заповед №
766/08.10.2020 г. на кмета на община Аксаково комисия по чл. 210 ал. 1 ЗУТ в
частта, в която е определено по пазарна цена еднократно обезщетение за безсрочен сервитут
на обект Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 110 kv п/ст „Варна север“ – п/ст „Каварна“ върху собствените
на жалбоподателя ПИ 37099.61.242 и ПИ 37099.61.243 по КККР на с. Кичево,
община Аксаково, съответно в размер на 159 лв. за ПИ 37099.61.242 и 1014 лв. за
ПИ 37099.61.243.
По съображения за допуснати при издаване на решението
съществени административно-производствени нарушения, противоречие с
материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на закона се иска
определеното с решението еднократно обезщетение за безсрочния сервитут в частта
за двата поземлени имота да бъде изменено като се увеличи на база на извършена
справедлива пазарна оценка. При уважаване на оспорването се претендира и за
присъждането на направените от жалбоподателя съдебни разноски.
Във връзка с оплакването за противоречие на решението
с материално-правните разпоредби се сочи, че при определяне на обезщетението
неправилно са приложени заложените в чл. 65 ЗЕ критерии за оценяване като се
оспорват изводите на комисията по чл. 210 ЗУТ относно включената в границите на
сервитута площ на двата имота, която според жалбоподателя е занижена; твърди
се, че стопанското използване на имотите и отдаването им под наем, аренда или друго възмездно ползване са силно
ограничени от възникналия сервитут и че оценката е силно занижена като при
определяне на обезщетението не е отчетено, че сервитутът е безсрочен.
В хода на съдебното производство жалбата се поддържа
изцяло от пълномощниците на жалбоподателя адвокат К.М. и адвокат Я.С. и се
оспорва от пълномощника на ответната по спора страна община Аксаково чрез
пълномощника му юрисконсулт В.Ю.. Съображения в подкрепа на обжалваното решение
излага и пълномощникът на заинтересуваното лице „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД юрисконсулт Н. Г. като както пълномощникът на
ответника, така и на заинтересуваното лице молят съда при отхвърляне на
оспорването да присъди в полза на представляваните от тях юридически лица юрисконсултско
възнаграждение. Същевременно предявяват и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощниците на жалбоподателя.
Като прецени, че е сезиран с процесуално допустима
жалба, съдът намира следното по нейната основателност:
От доказателствата по административната преписка се
установява, че с влязла в законна сила на 17.07.2020 г. заповед № РД-02-15-50/08.06.2020 г. на заместник-министъра на
регионалното развитие и благоустройството е одобрен ПУП- Парцеларен план за
обект Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 110 kv от п/ст „Варна север“ до п/ст „Каварна извън
границите на урбанизираните територии в землищата на гр. Варна и с. Каменар,
община Варна; в землищата на с. Куманово, с. Орешак, с. Кичево и с. Осеново,
община Аксаково, обл. Варна; в землищата на с. Кранево, с. Рогачево, с.
Оброчище, с. Бобовец, с. Царичино, с. Гурково и гр. Балчик, община Балчик,
област Добрич и в землищата на с. Божурец, с. Селце и гр. Каварна, община
Каварна, област Добрич, съгласно одобрена графична и текстова част,
представляващи неразделна част от заповедта.
Обектът Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 110 kv от п/ст „Варна север“ до п/ст „Каварна отговаря на
даденото с §1 т. 23 ДР ЗЕ легално дефиниране на понятието „енергиен обект“,
поради което за него са приложими разпоредбите на ЗЕ.
Съгласно чл. 64 ал. 1 ЗЕ при разширение на
съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на
лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути.
В случая това е „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, който е възложител и
инвеститор на проекта.
Съгласно чл. 64 ал. 2 ЗЕ сервитутите по ЗЕ са: 1/
право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1; 2/ право
на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1; 3/
ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти.
Чл. 64 ал. 3 т. 2 ЗЕ въвежда забрана в засегнатите от
сервитута на енергийния обект поземлени имоти да се извършва застрояване или
засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, определена в наредбата по
ал. 9, както и да се прокарват проводи на други мрежи на техническата
инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен
акт, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен
договор, предвиждащ съответните условия и цена.
Относно определянето на размера и изплащането на
обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти чл. 64 ал. 6 ЗЕ препраща към
реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ. Приложимият въз основа на тази препращаща
разпоредба чл. 210 ал. 1 ЗУТ предвижда, че изготвянето на оценките и
определянето на размера и изплащането на обезщетения се извършват по пазарни
цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. Съгласно чл. 210
ал. 2 ЗУТ кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните
лица определянето на обезщетения или оценка от комисията. В случая административното производство за определяне
размера на обезщетенията за засегнатите от сервитута на енергийния обект
поземлени имоти е образувано въз основа на подадено заявление рег. №
2600-838/26.08.2020 г. от титуляра на сервитутното право „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД.
Внесените за обсъждане от комисията по чл. 210 ЗУТ
оценителски доклади със заявления рег. № 2600-838/1/16.09.2020 г. и рег. №
2600-838/2/07.10.2020 г., изготвени от независимите оценители със сертификат за
оценителска правоспособност инж. Милена Минкова Нанова, със сертификат за
оценителска правоспособност за поземлени имоти в горски територии, и „Хемус
консулт“ ЕООД чрез инж. Ц.Н.С., със сертификат за оценителска правоспособност
за земеделски земи и трайни насаждения, са разгледани от комисията по чл. 210 ал.
1 ЗУТ, която се е произнесла окончателно със свое решение по протокол №
1/03.12.2020 г.
Преди вземане на решението на таблото за обявления в
Центъра за услуги и информация на граждани в община Аксаково е поставено съобщение за започналото
административно производство, като съгласно изготвения в община Аксаково констативен
протокол от 05.10.2020 г. в 7-дневния срок не са постъпили писмени искания и възражения.
Съпоставката между посочения в протокол № 1/03.12.2020
г. състав, в който е заседавала комисията по чл. 210 ал. 1 ЗУТ, с
персонализирания такъв по издадената за целта и на основание чл. 210 ал. 1 ЗУТ
заповед № 766/08.10.2020 г. на кмета на община Аксаково, приложена на л. 120 от
административната преписка, води до извод, че комисията е заседавала и е взела решението си в напълно
законен състав. Под протокола, обективиращ взетото решение, са положени
подписите на всички членове на комисията. В него са изложени фактическите и
правни основания за издаването му, а самото решение съдържа ясно формулирана
разпоредителна част досежно размера на определените с него еднократни
обезщетения за безсрочния сервитут на обект Нова въздушна електропроводна линия
(ВЛ) 110 kv п/ст „Варна север“ – п/ст „Каварна“ върху засегнатите
поземлени имоти, включително и в частта за собствените на жалбоподателя ПИ
37099.61.242 и ПИ 37099.61.243. Посочена е общата
площ на всеки от двата имота /4, 149 дка на ПИ 37099.61.242 и 4, 151 дка на ПИ
37099.61.243/; местността, в която се намират /и за двата имота е местност
„Перчемлията“ в землището на с. Кичево, община Аксаково/; тяхното предназначение
/и двата имота са ниви/; засегнатата от сервитута площ на всеки от имотите /за
ПИ 37099.61.242 – 0, 208 дка и за ПИ 37099.61.243 – 1, 320 дка/; заетата от
стъпката на стълба площ /в случая и за двата имота тя е 0, 000 дка/ и е
определена по пазарни цени стойността на еднократното обезщетение за безсрочния
сервитут върху тях: съответно 159 лв. за ПИ 37099.61.242 и 1014 лв. за ПИ
37099.61.243.
Горните фактически констатации сочат на извод за
отсъствието на основания за оспорване на административния акт по смисъла на чл.
146 т. 1, 2 и 3 АПК.
Досежно съответствието на решението в оспорената му
част на определеното с него еднокартно обезщетение за безсрочния сервитут върху
процесните по делото ПИ 37099.61.242 и ПИ 37099.61.243 съдът намира следното:
В чл. 65 ал. 1 ЗЕ са разписани критерии за определяне
на обезщетението по чл. 64 ал. 4 т. 2 ЗЕ: 1/ площта на чуждия поземлен
имот, включена в границите на сервитута; 2/ видовете ограничения на
ползването; 3/ срок на ограничението; 4/ справедливата пазарна оценка
на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.
По делото е допусната и извършена съдебно-оценителна
експертиза, която при кумулативното съобразяване на тези критерии да даде
заключение за реалната пазарна стойност на еднократно дължимото обезщетение за
безсрочния сервитут на линейния енергиен обект върху процесните ПИ 37099.61.242 и ПИ 37099.61.243.
От заключението на СОЕ е видно, че при определяне
размера на обезщетението вещото лице се е ръководило от същата по размера си площ
на засегнатата от сервитута част от двата имота /за ПИ 37099.61.242 - 0, 208
дка и за ПИ 37099.61.243 – 1, 320 дка/, поради което оплакването на
жалбоподателя за неправилно определена с решението площ на засягането е изцяло
неоснователно. В това отношение следва да се има предвид, че за определянето на
местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в
засегнатите имоти чл. 5 ал. 1 от Наредба № 16/09.06.2004 г. на МЕЕР, МЗГ и МРРБ
за сервитутите на енергийните обекти изрично предвижда, че разположението на
сервитутните зони се определя с общите и подробните устройствени планове
съобразно местоположението на енергийните обекти като съгласно т. 2 на чл. 5
ал. 1 извън границите на населените места и селищните образувания, когато се
засягат земеделски земи, определянето е съобразно условията и реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ.
При използване на сравнителния метод /метода на
пазарните аналози/ и метода на капитализиране на бъдещите рентни приходи и
стъпвайки на критериите по чл. 65 ал. 1 ЗЕ, вещото лице дава заключение, че
справедливата пазарна стойност на еднократното обезщетение за възникващия върху
ПИ 37099.61.242 и ПИ 37099.61.243 безсрочен сервитут на енергийния обект по
одобрения ПУП-ПП със заповед № РД-02-15-50/08.06.2020 г. на заместник-министъра
на регионалното развитие и благоустройството е в размер на 281,92 лв. за ПИ
37099.61.242 и 1 526, 84 лв. за ПИ 37099.61.243.
В заключението вещото лице е посочило формулата за изчисление
на пазарната стойност на обезщетението:
Цсерв.=Цз.зем х Кс х Ксп, където:
Цсерв е пазарната стойност на обезщетението за сервитута;
Цз. зем. е пазарната стойност на частта от имота, попадаща
в границите на сервитута;
Кс е коефициентът, отчитащ срока, за който се учредява
сервитутът /в случая той е 0,9/;
Ксп е експертно определен коефициент, който се
определя в зависимост от ограниченията, които сервитутът налага на собственика
на земята /от 0,5 до 1, 00/ като в случая вещото лице е използвало коефициент
1, поради факта, че ограниченията са съществени.
Вещото лице е посочило, че крайно определената с
експертизата оценка на сервитута върху всеки от двата имота представлява
стойност, претеглена от резултатите, получени от стандартите и методите за
получаване на пазарна стойност в съотношение на тегловите коефициенти 0,9 – ПС
и 0, 1 – БРП и е относима като справедлива пазарна цена (съответно за ПИ 37099.61.242: 284,72 х 0,9 + 256, 73 х 0,1 и за ПИ 37099.61.243:
1515, 45 х 0,9 + 1629, 26 х 0,1).
При изслушване на заключението в с. з. на 20.04.2022
г. в отговор на многобройно поставените му въпроси от страните по спора вещото
лице изчерпателно е аргументирало заключението като на въпрос на пълномощника
на ответника защо, след като и в двата имота няма стъпка на стълб, приема за
Ксп максимално възможния коефициент 1, а не 0,5 разяснява, че това е свързано с
доходоносността на земята. Обяснява, че след учредяването на сервитута върху земята
се ограничават бъдещите рентни плащания за нея като занапред тя се лишава от
доходоносността си. При положение, че сервитутът остава непроменен във времето,
то според вещото лице е невъзможно предварително да се определи дали ще се
обработва попадащата в него площ.
Съдът споделя това становище не вещото лице като
аргументите му за това са следните: Действително, съгласно чл. 14 ал. 2 т. 3 от
Наредба №16/09.06.2004 г. на МЕЕР, МЗГ и МРРБ в сервитутната зона се допуска,
след писмено съгласие от титуляря на сервитутните права и при спазване на
съответните технически изисквания, временно складиране на селскостопанската
продукция, добита в сервитутната зона. Оттук би следвало да се заключи, че в
сервитутната зона върху земеделска земя поначало може да се извършва отглеждане
и добив на селскостопанската продукция, още повече, че в случая върху имотите
на жалбоподателя не се предвиждат стъпки на стълбове. Следва да се съобрази
обаче ограничението на чл. 64 ал. 3 т. 2 ЗЕ, според който в засегнатите от
сервитута на енергийния обект поземлени имоти не се допуска засаждане на трайни
насаждения в сервитутната ивица. Наред с това е редно да се държи сметка и за чл.
13 от наредбата, предвиждащ разнородни по вида
си дейности в полза на титуляра на сервитутното право, който може да извършва в
сервитутната зона следните работи: 1/ строителни и монтажни дейности за
изграждане на нови енергийни обекти и съоръжения и рехабилитация, модернизация
и разширение на съществуващи енергийни обекти за производство, пренос,
разпределение и преобразуване на електрическата енергия; 2/ ремонтни работи,
свързани с предотвратяване или отстраняване на аварии за възстановяване на
експлоатационната годност на енергийните обекти; 3/ планови дейности, свързани
с експлоатацията, ремонта и поддържането на енергийните обекти и техни
съоръжения, по видове и графици съгласно изискванията на наредбите по чл. 83 от
Закона за енергетиката. Всичко това само по себе си предполага бъдещи ограничения
в доходоносността на земята, попадаща в сервитутната зона и предвид безсрочността
на сервитута, правилно вещото лице се е ръководило от най-високия възможен
коефициент за ограничения.
Относно използваните пазарни аналози вещото лице е
посочило, че става въпрос за имоти, които се намират в един и същ масив с
процесните. Разяснило е, че водещ при определянето на аналога е идентификаторът
на кадастралното местостоене на масива, който в случая е еднакъв за процесните
по делото имоти на жалбоподателя и за използваните като пазарен аналог два поземлени
имота – 37099. Вещото лице е посочило, че когато една земя попада в общ масив,
рентните доходи от нея поначало са унифицирани като /цитат от протокола/: „Те не
са, защото е осма категория 20 лева, а пък защото е четвърта категория 60 лева.“.
Фактът, че използваните пазарни аналози са само два е обяснен от вещото лице с
липсата през последните пет години на достатъчно сделки с имоти с близки
характеристики на процесните в масив с идентификатор 37099, които сделки при
това да се отнасят до продажбата на цял имот, а не на идеални части от него.
Съдът възприема заключението на вещото лице като
обективно и компетентно дадено, поради което изхождайки от него, намира, че
определената с обжалваното по делото решение оценка на обезщетението за
безсрочния сервитут върху собствените на жалбоподателя ПИ 37099.61.242 и ПИ
37099.61.243 следва да се увеличи, както следва: за ПИ 37099.61.242 от 159 лв. на
281, 92 лв. и за ПИ 37099.61.243 от 1 014 лв. на 1 526, 84 лв.
При този изход на спора е основателно и направеното от
пълномощниците на жалбоподателя искане за присъждане на сторените от него
съдебни разноски. Те следва да се определят в общ размер на 620 лв., от които 20
лв. заплатена държавна такса за образуване на делото, съгласно приложения на л.
19 документ; 300 лв. заплатен депозит за извършване на съдебно-оценителната
експертиза, съгласно приложения на л. 41 документ и 300 лв. адвокатско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 8 ал. 1 т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Предвид невисоката сложност на делото
и фактът, че то е приключило в общо две съдебни заседания, съдът намира за
основателно направеното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на пълномощниците на жалбоподателя, поради което
го редуцира от 800 лв. по приложените на л. 61 и 62 документи /договор за правна
помощ и съдействие от 09.12.2021 г. и разписка за плащане от 08.04.2022 г./ на
минимално предвидения размер от 300 лв. за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела с определен материален интерес, съгласно чл.
8 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. В случая материалният интерес е в
размер на 635, 76 лв. като той представлява разликата между определеното от
комисията по чл. 210 ЗУТ еднократно обезщетение за безсрочния сервитут върху
двата имота и присъденото от съда. Що се отнася до факта, че жалбоподателят е
представляван по делото от двама адвокати, следва да се отбележи, че той няма
отношение към определянето на дължимото му за овъзмездяване от ответната страна
адвокатско възнаграждение, тъй като съгласно чл. 143 ал. 1 АПК вр. чл. 219 ал.
1 ЗУТ, когато съдът отмени обжалвания административен акт държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ по жалба на Р.К.Г. определеното с решение по
протокол № 1/03.12.2020 г. на назначената със заповед № 766/08.10.2020 г. на
кмета на община Аксаково комисия по чл. 210 ал. 1 ЗУТ еднократно обезщетение за
безсрочен сервитут на обект Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 110 kv п/ст „Варна север“ – п/ст „Каварна“ върху ПИ
37099.61.242 и ПИ 37099.61.243 по КККР на с. Кичево, община Аксаково, като го УВЕЛИЧАВА,
както следва: за ПИ 37099.61.242 от 159 /сто петдесет и девет/ лв. на 281, 92
/двеста осемдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/ лв. и за ПИ 37099.61.243
от 1 014 /хиляда и четиринадесет/ лв. на 1 526, 84 /хиляда петстотин
двадесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/ лв.
ОСЪЖДА община Аксаково да заплати на Р.К.Г., ЕГН **********,
направените по делото съдебни разноски в общ размер на 620 /шестстотин и
двадесет/ лева.
На основание чл. 215 ал. 7 т. 5 ЗУТ решението е окончателно.
СЪДИЯ: