Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 1597 от 18.11.2020г., град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на десети
ноември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 802 по описа за 2020 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.И.Т. с ЕТН ********** с постоянен адрес *** и адрес за призоваване гр. Поморие, ул. „Проф. Стоянов“ № 25 против Заповед № РД-16-703/03.04.2020 год. на Кмета на Община Поморие, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ на жалбоподателя е разпоредено да премахне строеж: „Постройка с идентификатор 57491.501.302.4 по КККР на гр. Поморие“, находяща се в УПИ ІІІ, кв. 97 по плана на гр. Поморие с административен адрес гр. Поморие, ул. „Проф. Стоянов“ № 5 в срок до 30 дни. В жалбата е заявено, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. В подкрепа на така заявеното твърдение са развити подробни доводи и аргументи, като е формулирано искане за отмяна на оспорения административен акт. В съдебно заседание, жалбоподателя чрез процесуалния си представител – адв. Г.К. *** поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, ангажира допълнителни писмени и гласни доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на разноски.
Ответникът по спора – Кмет на Община Поморие, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С.С. оспорва жалбата като неоснователна, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и формулира искане за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото, като
съобрази исканията, становищата и доводите на страните и като се основа на
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за това лице – адресат на заповедта с правен интерес от обжалването, в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Същата отговаря на формалните изисквания за съдържание и реквизити, което я прави процесуално допустима.
Разгледана по същество, съда намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
От доказателствата по делото се
установява, че по силата на Нотариален акт № 41, том ІІ, рег. № 755, дело № 198
от 09.05.2003 год., жалбоподателя В.И.Т. е закупил от Панайот Георгиев
Бозвелиев и Любомир Георгиев Бозвелиев недвижим имот, представляващ дворно
място на площ от 438 кв.м., представляващо УПИ ІІІ-5003, кв. 97 по действащия
план на гр. Поморие.
На 01.04.2004 год. Главния архитект на
Община Поморие е издал Разрешение за строеж № 34/01.04.2004 г., с което на основание чл.
148, ал. 1, 2 и 4 от ЗУТ е разрешено на В.И.Т. ***, да изгради „Семеен хотел с
ресторант” в УПИ ІII-5003, кв. 97 по плана на гр. Поморие съгласно одобрен
проект от 01.04.2004 г. от главния архитект на Община Поморие. Така разрешеното
строителство е било реализирано, като с Удостоверение № 078/02.10.2005 г.,
издадено от Главния архитект на Община Поморие е въведен в експлоатация строеж „Семеен
хотел с ресторант“, находящ се в УПИ ІІІ-5005 квартал 97 по плана на гр.
Поморие, с административен адрес ул. „Проф. Стоянов“ № 5 гр. Поморие.
На 06.03.2017 год. на електронната поща на Община Поморие е постъпило писмо, администрирано с вх. № 94Г-1027-1/06.03.2017 год. по описа на общината, подадено от адв. Г. Маринов от гр. Пловдив. В писмото е заявено искане за извършване на проверка относно законността на три броя сгради с идентификатори 57491.501.302.2, 57491.501.302.3, 57491.501.302.4 по КККР на гр. Поморие, застроени в поземлен имот с идентификатор 57491.501.302 пo КККР на гр. Поморие с адрес на поземленият имот гр. Поморие, ул. „Проф. Стоянов“. Като прикачени файлове към писмото са приложени декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от В. И. Т. и Удостоверение по декларирани данни с изх. № **********/02.08.2016 год., издадено от Община Поморие.
Във връзка с така полученото писмо с формулирано искане за
проверка, с писмо изх. № 94Г-1027-1/13.03.2017 год., Кметът на Община Поморие е
поискал от Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК)
Бургас предоставяне на информация за собствеността и административните адреси
на собствениците, носителите на други вещни права и актовете, от които черпят
правата си, за ПИ 57491.501.302 по КККР на гр. Поморие, както и на сгради с
идентификатори 57491.501.302.2, 57491.501.302.3 и 57491.501.302.4. В отговор на
така поисканата информация, с писмо изх. № 20-13683/ 16.03.2017 год., СГКК
Бургас е предоставила извадка от Кадастралния регистър на недвижимите имоти на
гр. Поморие, като в писмото е уточнено, че в сгради с идентификатори
57491.501.302.2, 57491.501.302.3 и 57491.501.302.4 не са нанесени самостоятелни
обекти.
Отново в изпълнение на искането за извършване на проверка, с писмо
изх. № 94Г-1027-1/28.03.2017 год., Кмета на Община Поморие е уведомил Панайот
Георгиев Бозвелиев, Любомир Георгиев Бозвелиев и В.И.Т., че на 12.04.2017 г. в
11,00 часа ще бъде извършена проверка на място и по документи от служители по
„Контрол по строителството“ към Дирекция СУТОСУП, Община Поморие. С оглед на
това, следва да бъде осигурено присъствие и достъп до всички постройки в УПИ
ІІІ-5003, кв. 97 по плана на гр. Поморие с административен адрес ул. „Професор
Стоянов“ № 5. Видно от приложените по делото известия за доставяне, по
отношение на жалбоподателя В.Т. същото се е върнало с отбелязване „Получателят
се е преместил на друг адрес“.
На 12.04.2017 год. служители „Контрол по строителството“ към Дирекция
СУТОСУП при Община Поморие са извършили проверка на място в поземлен имот УПИ
ІІІ-5003, кв. 97 по плана на гр. Поморие, като резултатите от проверката са обективирани
в Констативен протокол № 02/12.04.2020 год., към който е приложен и снимков материал. Независимо от нередовното
уведомяване, видно от цитирания констативен протокол, проверката е извършена в
присъствието на В.Т., който е вписал възражения в протокола.
По делото е приложено и второ писмо с изх. № 94В-743-1/ 12.05.2017
год., адресирано до В.Т., с което същия е уведомен, че ще бъде извършена
повторна проверка на 19.05.2017 г. от 11.00 часа с цел изясняване на всички факти
и обстоятелства, както и фактическото положение и състояние на сградите. В тази
връзка, жалбоподателя е уведомен за задълженията, които възникват за него във
връзка с тази проверка, както и бъдещите действия на компетентните органи в
случай на установени нарушения. От приложеното по делото известие за доставяне
се установява, че писмото е получено лично от адресата на 15.05.2017 г. На
посочената дата е била извършена указаната проверка, като резултатите от нея са
обективирани в Констативен протокол № 1/19.05.2017 год., съставен от
проверяващите от служители по „Контрол по строителството“ към Дирекция СУТОСУП,
Община Поморие. В протокола са описани трите установени в имота постройки, като
е прието, че същите съставляват допълващо застрояване. Към протокола са
приложени ръкописна схема и снимки. В протокола не е вписано жалбоподателя В.Т.
да е присъствал в хода на проверката.
По делото е приложено и писмо вх. № 93-198-5/ 28.04.2017 год. от
директора на Дирекция СУТОСУП при Община Поморие до Главният архитект на Община
Поморие с искане за предоставяне на становище, относно това дали постройките
попадат в хипотезата на § 16 от ЗУТ и дали същите представляват „търпим строеж“
по смисъла на ЗУТ. В отговор на така поисканото становище, с писмо вх. № 93-198-5/07.06.2017
год. Главния архитект на Община Поморие е посочил, че от представените
документи и снимков материал, както и справка в картовия материал на техническа
служба, се установява, че обектите са изградени след 2005 г. Посочено е, че за
основното пететажно застрояване има Разрешение за строеж № 34/01.04.2004г. и
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 078/ 02.10.2005 r. По отношение на разглежданите
три сгради в архива на Община Поморие не се откриват строителни книжа. В писмото се сочи още, че от
гледна точка на строителните книжа, обектите влизат в хипотезата на търпим
строеж по смисъла на § 16 и § 127 от ДР на ЗУТ, но по отношение на годината на
реализирането им - не. Разяснено е, че условията за търпимост - строителни
книжа, година и градоустройство по ЗУТ са кумулативни. Следователно, сграда с
идентификатор 57491.501.302.2, сграда с идентификатор 57491.501.302.3 и сграда
с идентификатор 57491.501.302.4, находящи се в УПИ Ш-5003, кв. 97 по плана на
гр. Поморие, не са търпими строежи по смисъла на ЗУТ.
С писмо изх. № 94Г-1027-1/10.02.2020 год., Кмета на Община Поморие
е уведомил жалбоподателя, че на 20.02.2020 год. в 14,00 часа ще бъде извършена поредната
проверка на място от служители по „Контрол по строителството“ към Дирекция
СУТОСУП, Община Поморие, което налага осигуряването на присъствие и достъп до
имота и постройките в него. Писмото е получено лично от В.Т. на 11.02.2020 год.,
видно от приложеното по делото известие за доставяне. В резултат на извършената
проверка е съставен Констативен протокол № 01/20.02.2020 год., в който е
вписано, че не са представени документи във връзка със законността на трите
постройки – допълващо застрояване в УПИ ІІІ, кв. 97 по плана на гр. Поморие. В
протокола е маркирано, че проверката е извършена в присъствието на В.Т..
В резултат на извършената проверка от 20.02.2020 год. и
установените в хода на нея факти и обстоятелства, служителите по „Контрол по
строителството“ при Община Поморие съставили Констативен акт № 08/27.02.2020
г., в който е посочено, че имотът е собственост на В.Т., който е собственик и
на строеж „Постройка с идентификатор 57941.501.302.4. по КККР на гр. Поморие“. Вписано е, че за строежа не са представени
одобрен проект и разрешение за строеж. В част „Изпълнение на строежа“ в
Констативния акт е записано, че са извършени строителни и монтажни работи, чрез
които е реализирана постройка на допълващо застрояване, разположена на улична
регулация, долепена до западната фасада на строеж „Семеен хотел с ресторант“
Вписано е, че са изградени стени от газобетонови блокчета „Ytong”. От южната
страна към ул. „Иван Рилско“ е монтиран вратопрозорец от PVC профил. Покривът е
едноскатен от сандвич панели с покритие от битумни керемиди. Посочено е, че приблизителните
размери на постройката са 4,00м/5,00м. Формиран
е извод, че постройката представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ, реализиран без разрешение за строеж, като е нарушен чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Проверката е извършена в отсъствие на жалбоподателя. В Констативния акт е
вписано и обстоятелството, че с оглед установените нарушения на посочените
нормативни разпоредби същия е основание за започване на административно
производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Вписана е и възможността за
подаване на възражения в 7-дневен срок от връчването на акта. С писмо изх. №
94В-743-1/11.03.2020 год., Констативен акт № 08/ 27.02.2020 год. е изпратен на В.Т.,
като видно от известието за доставяне, същия е получен на 12.03.2020 год. Независимо
от предоставената възможност, не са постъпили възражения против Констативния акт, което се
установява от приложения по делото акт за липса на възражения от 20.03.2020 год.
Въз основа на обстоятелствата,
обективирани в констативния акт, Кметът на Община Поморие е постановил оспорената
в настоящото производство Заповед № РД-16-703/03.04.2019 год., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и чл.
223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е разпоредено на В.И.Т. да премахне незаконен строеж
„Постройка с идентификатор 57491.501.302.4 по КККР на гр. Поморие“, находяща се
в урегулиран поземлен имот УПИ ІІІ, кв. 97 по плана на гр. Поморие, с
административен адрес гр.
Поморие, ул. „Проф. Стоянов“ № 5 в 30-дневен срок от влизане в сила на
заповедта. Указано е също, че при неспазване на
срока за доброволно изпълнение, ще се реализира принудително премахване на
незаконния строеж от Община Поморие за сметка на Т. по реда на чл. 225а, ал. 3
от ЗУТ и по реда на Наредба за реда и условията за поправяне, заздравяване или
премахване на строежи, който създават непосредствена опасност за живота или
здравето на гражданите и за реда и начина за премахване на незаконните строежи
на територията на Община Поморие, приета с Решение № 829, прието с Протокол №
30/21.11 2013 г. на Общински съвет – Поморие. В мотивите на заповедта са
вписани фактически обстоятелства, идентични с тези, вписани в Констативен акт №
08/27.02.2020 год. С писмо изх. № 94В-743-2/07.04.2020 год., заповедта е
изпратена на жалбоподателя, като видно от приложеното по делото известие за доставяне,
писмото заедно със заповедта, са получени лично от жалбоподателя на 08.04.2020
год.
Недоволен от така постановената заповед,
В.Т. е оспорил същата, по повод което оспорване е образувано и настоящото
производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че заповедта е
незаконосъобразна, при издаването й са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и при несъответствие с целта на закона. В подкрепа на така заявеното
твърдение е посочено, че съставянето на констативния акт е извършено в
отсъствие на собственика и извършителя на строежа, поради което се оспорва
неговата материална доказателствена сила. Заявено е и възражение, че
административният орган не е събрал доказателства и не е извършил преценка за
законността на строежа, следователно заповедта е издадена при неизяснена
фактическа обстановка. Твърди се и нарушаване на правото на защита на жалбоподателя,
доколкото в съдържанието на административният акт са посочени множество
законови норми, което от своя страна е нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Въвежда се твърдение, че заповедта е немотивирана защото липсват фактически
основания за издаването й. Предвид така заявените твърдения е формулирано
искане за отмяната на заповедта.
В хода на съдебното дирене, по искане на
процесуалния представител на жалбоподателя беше допусната съдебно-техническа
експертиза, заключението по която съда кредитира изцяло като безпристрастно,
обективно и пълно. В хода на своето експертно изследване, вещото лице е
посетило на място имота и е установило, че постройката е сграда с едноетажен
обем, долепен от запад до пететажна сграда – семеен хотел с ресторант и на
уличната регулационна линия от юг – ул. „Св. Иван Рилски“. В заключението е посочено,
че сградата представлява масивна постройка със стени, изградени с газобетонни
блокчета „Ytong“ и остъклена ПВЦ витрина от юг, едноскатен покрив, изпълнен с
покривен сандвич панел, размери в план 4,00х5,00м, или площ 20кв.м и височини H1=2,80 м и Н2 =2,60 м. Довършителни работи:
стени, таван - мазилка/шпакловка/латекс и под - теракот. Изградени електрическа
инсталация и водопровод. На въпроса на жалбоподателя вещото лице дава сведение,
че постройката е видимо на около 10 години, а не преди една година. По повод
поставения му въпрос, вещото лице е установило и функционалното предназначение
на сградата – гладачно помещение, чиято дейност е функционално свързана с
реализацията на туристическия продукт в основната сграда. Вещото лице също е
посочило, че разгледаните проекти в ТСУ на Община Поморие не съдържат данни за
процесната постройка, относно тяхната конструктивна връзка. Инсталациите –
вода, канал и електрозахранване са общи, предвид общите за имота електромер и
водопроводно и канално отклонения. В съдебно заседание, на поставените му
въпроси, вещото лице е уточнило, че съществуващата основна сграда – семеен
хотел може да съществува и без да има перилно и гладачно помещение, като
процесната сграда няма конструктивна връзка със сградата семеен хотел.
В хода на съдебното дирене,
по искане на процесуалния представител на жалбоподателя до разпит е допуснат
свидетелят Димитър Йорданов Баджев, който посочва, че познава строежа на В.И.Т.,***,
тъй като е изпълнявал ВиК на целия строеж. На въпрос на адв. К., касаещ
процесната сграда, която се намира откъм ул. „Свети Иван Рилски“, свидетеля
заяви, че същата е построена 4-5 години след отварянето на хотела, т.е.
сградата е построена 2009-2010 год. и се ползва като перално помещение.
Свидетелят също заяви, че жалбоподателя е участвал в строителството както на
основната сграда – хотела, така и процесната сграда, като участието му се е
изразявало в наемането на хора, които да я построят.
След анализ на така установената фактическа обстановка, настоящият състав
намира, че оспорената заповед за премахване на незаконен строеж е постановена
от компетентен административен орган, в съответствие с относимите
административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния
закон. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:
Оспорената в настоящото производство заповед е издадена от компетентен орган – Кмет на Община Поморие, в границите на неговата териториална и материално-правна компетентност, доколкото същата се отнася до строеж от V категория, а съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ заповедта се издава от кмета на общината.
Предвид установената и описана по-горе фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че при издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. В противоречие на заявеното в жалбата, съда намира, че заповедта е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити и съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта са обективирани конкретни фактически основания, мотивирали постановяването й. Съдът не споделя твърденията в сезиращата жалба за нарушение на изискванията за формата и възражението, че правото на защита на жалбоподателя е нарушено, тъй като административният орган е посочил множество законови норми и те сочели на различни хипотези от закона. В оспорения административен акт е описана установената и обективирана в Констативен акт № 08/27.02.2020 год. фактическа обстановка, като въз основа на нея са посочени и приложимите материално правни норми. Оспорената заповед е постановена след издаване на цитирания констативен акт, който е задължителна процесуална предпоставка по смисъла на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на жалбоподателя и на последния е дадена възможност да направи възражения, от която възможност той не се е възползвал. С оглед на това възражението на жалбоподателя, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа и правна обстановка са несъстоятелни. Предвид това, заявеното твърдение за немотивираност на обжалваната заповед се явява неоснователно.
Анализът на събраните по делото доказателства обосновава извод, съгласно който, заповедта е постановена и в съответствие с относимите материално правни норми. Процесната заповед е издадена с правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, според която норма, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая, съгласно описанието на разпоредения за премахване обект в констативния акт и в заповедта, както описанието, направено от вещото лице, след оглед на място, следва да се приеме, че безспорно процесния обект, съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който строеж съответства на V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „в“ от ЗУТ. Както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното дирене, от страна на жалбоподателя не са заявени нито твърдения, нито са ангажирани доказателства, съгласно които за процесния строеж има надлежно одобрен проект или издадено разрешение за строеж. В този смисъл, извода на административния орган, че строежа се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, доколкото за същия липсва одобрен проект и/или разрешение за строеж се явява правилен, законосъобразен и съответен на установената фактическа обстановка.
Строежът, чието премахване е разпоредено не отговаря на условията
за търпимост, доколкото от доказателствата по делото, в т.ч. и показанията на
разпитания свидетел Димитър Баджев същият е изграден в периода 2009-2010 год. В
този смисъл следва да се имат предвид, че разпоредбите на § 16, ал. 1 и ал. 3 от ДР на
ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, указващи
условията за търпимост на даден строеж са неотносими, тъй като те касаят строежи започнати
в периода 08.04.1987 г. - 30.06.1998 год.
В този смисъл е и писменото становище на Главния архитект на Община Поморие, изразени в писмо вх. № 93-198-5/07.06.2017 год., в което е посочено, че
въпросните три сгради (между които и процесната) не отговарят на условията за
търпимост предвид годината на реализирането им и времевия диапазон, очертан в
разпоредбите на § 16, ал. 1 и ал. 3 от ДР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ.
В молба, депозирана в първото по делото
съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя е конкретизирал
и допълнителни основания за отмяна на заповедта. В цитираната молба са
развити допълнителни възражения за незаконосъобразност на оспорената заповед,
като се твърди, че същата е постановена в нарушение на разпоредбите на чл. 34 и
чл. 40 от ЗАНН. По отношение така развитите допълнителни възражения, настоящия
съдебен състав намира за нужно да посочи, че твърденията за допуснати нарушения
на разпоредбите на ЗАНН, в т.ч. и по отношение на изтеклата давност, са
неотносими към настоящия правен спор, доколкото същия е от административен
характер, а не от административно наказателен характер и в случая са относими
нормите на АПК, а не на ЗАНН. В тази връзка, целта на образуваното
административно производството по ЗУТ е да установи и премахне незаконното
строителство, а не да реализира административно наказателната отговорност на
извършителя на строежа.
Предвид развитите по-горе мотиви, настоящия съдебен състав приема, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а жалбата против нея е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съда намира, че в полза на Община Поморие следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.И.Т. с ЕТН ********** с постоянен адрес *** и адрес за призоваване
гр. Поморие, ул. „Проф. Стоянов“ № 25 против Заповед № РД-16-703/03.04.2020
год. на Кмета на Община Поморие, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ на
жалбоподателя е разпоредено да премахне строеж: „Постройка с идентификатор
57491.501.302.4 по КККР на гр. Поморие“, находяща се в УПИ ІІІ, кв. 97 по плана
на гр. Поморие с административен адрес гр. Поморие, ул. „Проф. Стоянов“ № 5 в
срок до 30 дни.
ОСЪЖДА
В.И.Т. с ЕТН **********
с постоянен адрес *** и адрес за призоваване гр. Поморие, ул. „Проф. Стоянов“ №
25 да заплати на Община Поморие юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: