Решение по дело №4050/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2020г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 ХХХVI – ти състав

На седми ноември                                                                 две хиляди и деветнадесета година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

 

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 4050 по описа за 2019 година, установи следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

   Образувано е по жалба на „К.2.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със съдебен адрес *** против Наказателно постановление № 431447- F366192/23.04.2019г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ към Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на разпоредбата на  чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност.

  Дружеството-жалбоподател е депозирало жалба срещу издаденото наказателно постановление с молба наложената му санкция да бъде отменена, като излага твърдения, че процесното НП е незаконосъобразно и необосновано, тъй като АНО не е отчел всички релевантни обстоятелства, при които е било допуснато процесното нарушение. Посочва, че в постановлението не са изложени мотиви за възможността за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН в процесния случай.

В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът, редовно призован не се явява и не се представлява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – ТД на НАП – гр. Варна старши юрисконсулт Ап. моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, като посочва, че доколкото видно от приложената справка жалбоподателят има и други нарушения не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На 28.11.2017 г. св. Д.Р.К.- инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Варна извършила проверка на задължените по ЗДДС субекти и по-специално на „К.2.” ЕООД, да депозират справки - декларации по ЗДДС за периода от 01.09.2017г. до 30.09.2017г. и установила, че за посочения период дружеството не е изпълнило задължението си да депозира справка - декларация по ЗДДС за визирания данъчен период в срок до 16.10.2017г.

Такава не била депозирана до датата на съставяне на АУАН на 08.12.2017г.

Поради неустановяване на представител на дружеството за връчване производството било спряно на основание чл. 43, ал.6 ЗАНН на 02.03.2018г. Едва на 20.03.2019г. съставеният АУАН бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател и на 23.04.2019г. било съставено наказателното постановление, предмет на разглеждане в настоящото производство.

По делото не е спорно, че „К.2.” ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице.

Гореизложената фактическа обстановка се установи по ясен и недвусмислен начин от показанията на св. К. – актосъставител, както и от всички налични по преписката писмени доказателства между които не съществуват никакви противоречия и не се оспорват от нито една от участващите в производството по делото страни.

При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

В рамките на извършената служебна проверка съдът установи, че актът за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност (видно от приложената по административно-наказателната преписка заповед, издадена от изпълнителния директор на Националната агенция по приходите), същият съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото съдебно производство съдът следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентен административен орган, в предвидените в ЗАНН преклузивни срокове.

Безспорно по делото е обстоятелството, че „К.2. ” ЕООД, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да подаде справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.09.2017 г. – 30.09.2017 г. в законоустановения срок, а именно до 16.10.2017 г., като справка – декларация по ЗДДС не е била подадена  и до момента на съставяне на АУАН.

Доколкото разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност е категорична, че месечната справка – декларация следва да се депозира в териториалното подразделение на НАП в срок до 14 – то число, следващ месеца, за който е относима справката – декларация, поради което според съда очевидно е, че дружеството-жалбоподател е нарушило посочената правна норма, тъй като негов представител не е депозирал СД в изискуемите по закон срокове за това.

Бездействието на данъчно задълженото лице в срока до 16.10.2017г. (който в случая се явява първи работен ден след изтичането на законоустановения срок доколкото 14 е ден събота) е било констатирано служебно, при извършена проверка нарочна в информационната система на ТД на НАП – гр. Варна.

Поради тази причина, съдът намира, че действително „К.2. ” ЕООД е извършило административно нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

В случая се касае за формално нарушение, за съставомерността на което е достатъчен формалният акт на регистрация на лицето (в случая юридическото такова) и на неподаването в срок на изискуемата СД.

В случая според съда не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН доколкото действително видно от наличната по делото справка това не е първо нарушение на разпоредите на данъчното законодателство от страна на дружеството-жалбоподател, като в случая не се касае за просрочие наложено по обективни причини, с малка продължителност, а с такова от месеци, поради което съдът не намери основания да приеме случая за маловажен.

Що се касае до размера на наложеното административно наказание съдът прецени, че същият е законосъобразно определен, поради което и наказателното постановление следва да бъде потвърдено.                                                                          

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 431447- F366192/23.04.2019г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ към Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на „К.2.“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на разпоредбата на  чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: