Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 9
гр. Д., 07.01.2013г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На десети декември година
2012
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
Секретар П.П.
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело
номер 712 по
описа за 2012 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е
образувано по въззивни жалби на „***”ЕООД-гр.Д. и О.Б. срещу решение
№40/02.07.2012г., поправено с решение №94/18.10.2012г., по гр.д.№*04/2011г. на Д.кия районен съд, с което жалбоподателите
са осъдени да заплатят солидарно на И.В.В. ***4.10 лева – частичен иск от общо * 144.10
лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди на собствена на И.В.В. сграда в гр.Б.,
изразяващи се в слягане и деформиране в
резултат на авария на уличен водопровод,
собствен на О.Б. и намиращ се под надзора на „***”ЕООД, сумата от
1537.25 лева – частичен иск от общо
6 359.53 лева, обезщетение
за забава върху * 144.10 лева за периода от датата на увредата 19.09.2008г. до датата на исковата молба 05.12.2011г., законната лихва върху присъденото главно
задължение от датата на исковата молба до окончателното му плащане, разноски по делото и по сметка на съда държавна такса.
В жалбата на „***” се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд,
че въззивникът, като *** оператор, носи отговорност за вредите, причинени от
водопроводното отклонение. Сочи се, че такава отговорност е налице само в
случаите, в които водопроводът или отклонението са изградени от оператора, но
не и в случаите, като настоящия, когато отклонението е изградено от частно
лице. При това, без да са налице доказателства, че изграждането и въвеждането в
експлоатация е извършено при спазване на техническите и нормативно установени
правила. Възразява за това, че първоинстанционният съд не допуснал посочените
от въззивника доказателства за твърдяни от него нарушения при изграждането и
въвеждането на водопроводното отклонение от страна на въззиваемия, но липсва
искане за събиране на такива във въззивното производство.
В жалбата на О.Б. също се възразява в смисъл, че водопроводното отклонение
е било изградено и въведено в експлоатация от ищеца без спазване на
техническите и нормативно установени правила. Това изключвало отговорността за
общината, ако се приеме, че тя е собственик на вещта, за причинените от нея на
ищеца вреди. Освен това общината и не била собственик на водопроводното
отклонение.
Всеки от жалбоподателите настоява за отмяна на решението и отхвърляне на
предявения срещу му иск.
Въззиваемият И.В.В. е оспорва жалбите и настоява първоинстанционното
решение като законосъобразно да бъде потвърдено.
Обжалваното решение е постановено по предявени от И.В.В. срещу „***”ЕООД-Д.
и О.Б. искове по чл.50 от ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да обезщетят
ищеца за повредите върху собствената му вилна сграда, находяща се в УПИ *-* в
кв.* по плана на в.з.”И.”, с.О., общ.Б., съставляваща самостоятелен обект с
идентификатор *** по кадастралната карта на селото, причинени от изтичане на
вода от уличен водопровод при връзката-тротоарен кран, намиращ се под надзора
на първия ответник и собственост на втория ответник. Претенцията е за
4 144.10 лева, част от общо следващото се за повредите обезщетение в
размер на * 144.10 лева. Предявени са и искове по чл.86 ал.1 от ЗЗД също
солидарно срещу двамата ответници за 1 537.25 лева, част от 6 359.53
лева, съставляващи обезщетение за неизпълнение на главното парично задължение в
размер на законната лихва върху него, считано от датата на увреждането до
предявяването на исковата молба.
Установено е, че въз основа на договор за покупко-продажба от 02.08.*г.,
сключен с нотариален акт №* т.* рег.№* д.№*/*г. на нотариус с рег.№* и район на
действие БРС, ищецът е собственик на недвижим имот във вилна зона „И.”, с.О.,
общ.Б., ул.”О.”№*, вклюващ вилно място, поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта на селото, УПИ *-* в кв.* по плана на вилната зона, и
сезонна постройка, преустроена след придобиването от ищеца в двуетажна вилна
сграда, заснета като самостоятелен обект с идентификатор ***. В средата на
м.септември сградата пропаднала, деформирала се, напукали се стени, плочникът
около нея. На 19.09.2008г. екип на първия ответник отстранил авария на уличния
водопровод, по-конкретно на връзката тротоарен кран на водопровода с
водопроводното отклонение към имота на ищеца. В тротоарния кран липсвал
елемент, от него изтичала вода, която се просмуквала в почвата, наводнила
основите на сградата, след което се получили горните повреди по нея, възлизащи
на обща стойност * 144.10 лева.
По така изложените и възприети от първоинстанционния съд обстоятелства
въззивните жалбоподатели нямат възражения, вкл. и що се отнася до изтичането на
вода от тротоарния кран като причина за повреждане сградата на ищеца, вида и
размера на щетите.
Основно възраженията им се свеждат до такива в
смисъл, че вредите се дължат изключително на виновно поведение на самия ищец.
При извършване преустройството на вилната сграда ищецът сам подменил
съществуващото към този момент отклонение от уличния водопровод към имота с ново,
като във връзката – тротоарен кран липсвал елемент, с което се нарушавала
херметичността и водело до изтичането на водата. Действията на ищеца по
осъществяването на новото водопроводно отклонение били в нарушение на чл.16
ал.1 от Наредба №4/2004г., съгласно който водопроводните отклонения се изграждат
от оператора на В и К услугите и технически неправилни и именно те били
причината за увреждането на сградата. Първоинстанционният съд не е обсъждал
тези възражения на ответниците, като е приел, че, с оглед обективния характер
на отговорността по чл.50 от ЗЗД, е без значение кой и как е изградил
отклонението, от чиято връзка с уличния водопровод, е настъпило изтичането на
вода. Виждането е принципно неправилно, защото отговорността на собственика и
отговарящия за вещта за настъпилите от нея вреди не е абсолютна и
отпада/намалява, ако вредите са причинени по вина на пострадалия – чл.51 ал.2
от ЗЗД. Отнесено към спора, то означава, че, ако ищецът е извършил твърдяното
от другата страна, то изтичането на вода от тротоарния кран и щетите в резултат
на теча по сградата му са изцяло последица на собственото му виновно поведение,
което съобразно изключва отговорността на ответниците.
По делото обаче не е несъмнено доказано съществуващото
водопроводно отклонение при преустройството на сградата от ищеца да е било
заменено с ново.
Преустройството е извършено въз основа на одобрен
инвестиционен проект, в който е предвидено изграждането на водопроводно
отклонение. Ищецът отрича проектът в тази част да е изпълнен, като сочи, че,
тъй като имотът си бил водоснабден от наличното към този момент отклонение,
изграждането на ново такова не било необходимо. Представено е удостоверение
№71/02.08.2007г. за въвеждане строежа в експлоатация, от което ответниците
черпят довод, че строежът е изпълнен изцяло в съответствие с одобрения
инвестиционен проект, вкл. и в частта на предвиденото изграждане на
водопроводно отклонение. По правило издаването на удостоверение по чл.*7 от ЗУТ
означава наистина строежът да е осъществен в съответствие с инвестиционния
проект, като във В и К частта да е изградено проектираното водопроводно
отклонение и то от оператора на В и К мрежата и при спазване на предвидения в
чл.12 и сл. от Наредба №4/2004г. за УРПППВКС ред. Безспорно е в случая, че,
въпреки издаденото удостоверение за ползване, първият ответник не е изграждал в
имота на ищеца ново водопроводно отклонение и горепосочената процедура не е
осъществена. След като е така, то въз основа на удостоверението за ползване не
може да се съди за това дали в имота изобщо е изградено ново водопроводно
отклонение.
В подкрепа на твърдението си жалбоподателят „***”ЕООД
се позовава на отбелязаното в дневника, че при отстраняване на аварията
служителите му поставили тръба 1/2”, докато вещото лице установило, че водопроводното
отклонение за имота на ищеца е от тръба 3/4”. Констатираното различие означава,
че в периода след отстраняване на аварията и преди проверката на вещото лице в
исковото производство е била извършена подмяна на тръбата на отклонението за
имота на ищеца, но това е след релевантния за спора момент и е без значение за
делото. Същественото е, че въз основа настоящия вид тръба на отклонението и при
извършените действия при отстраняването на аварията не може да се съди какъв
вид е била тръбата на отклонението преди аварията, респ. да се направи извод за
подмяна на съществувалото от по-рано такова при преустройството на сградата.
Факт е, че течът на вода е бил на
връзката-тротоарен кран, извън имота, на улицата. Следователно единственото
безспорно установено от заключението на вещото лице и от обясненията на ищеца
негово действие по отношение отклонението, изразяващо се в преместване на
водомерната шахта от двора вътре в сградата, не би могло да се отрази на
връзката с уличния водопровод и да доведе до изтичането на вода от нея. Съгласно
заключението на вещото лице, течът бил по причина на нарушена херметичност на
връзката поради липсващия в нея елемент, който, ако бил монтиран на местото си
в крана нямало как да излезе сам от него. Вещото лице сочи още, че не е
възможно течът да е съществувал от преди започване на преустройството на
сградата, тъй като в противен случай тя би пострадала много по-рано, а и при
изкопните работи за строежа би се констатирало навлажняването на почвата. Това
е логично, но е само мнение, непочиващо на обективни данни. Защото по делото не
е установено какъв обем вода е изтичала от крана на улицата и при конкретните
условия /особености на почвата и терена, евентуално фактическото ползване на
сградата/ така изтичащия обем вода за какъв период от време видимо би навлажнил
почвата, би достигнал до основите на сградата и би ги наводнил до степен да
настъпят горните повреди по нея.
Касае се за обстоятелства, в т.ч. и вида на тръбата
на отклонението към момента на аварията, които в развилото се три и повече
години след нейното отстраняване исково производство практически не биха могли
да бъдат установени, но ответниците са разполагали с възможност да осигурят
тяхното доказване, вкл. и по реда на чл.207 и сл. от ГПК. При липсата на яснота
по тези въпроси, само въз основа на косвени данни не може да се приеме, че
течът е започнал след преустройството на сградата и извършена от ищеца подмяна
на водопроводното отклонение, засягаща частта във връзката-тротоарен кран.
С оглед изложените съображения по делото не е
доказано ищецът да е осъществил твърдяните от ответниците действия по
отклонението и връзката-тротоарен кран, които да са причинили повредите по
сградата му. Що се отнася до безспорно извършената промяна в частта на
водомерната шахта, както и за неизпълнението на инвестиционния проект за
подмяна на отклонението в останалата част /от шахтата към уличния водопровод с
тротоарния кран/, то е в нарушение на горецитираните нормативно установени
правила, но не е причина за изтичането на вода от тротоарния кран и за
увреждане на сградата. Следователно така осъщественото от ищеца противоправно
поведение, което обаче не е причинило вредите му, не е основание за
освобождаване на ответниците от отговорността им по чл.50 от ЗЗД.
Спор за отговорността на ответника „***”ЕООД като
лице под чийто надзор се намира водопроводната мрежа няма.
Спорът е за отговорността на О.Б. като собственик на
вещта. С оглед разпоредбата на чл.19 ал.1 т.4 от ЗВ посоченото по този въпрос
във въззивната жалба е неоснователно. Следва да се има предвид, че възражение
за наличие на предвиденото в разпоредбата изключение от правилото за общинска
собственост на водностопанските съоръжения, не само не е доказано, но и не е
въведено в срока и по реда на чл.131 от ГПК.
От изложеното следва, че въззивните жалби са неоснователни. Като краен
резултат първоинстанционното решение по исковете по чл.50 от ЗЗД е
законосъобразно, както е законосъобразно и по акцесорните искове по чл.86 ал.1
от ЗЗД и по отговорността на ответниците
за разноски и държавни такси. Като такова, то следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия не се присъждат разноски на настоящата инстанция, тъй като
такива не са сторени.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №40/02.07.2012г., поправено с решение №94/18.10.2012г.,
по гр.д.№*04/2011г. на Д.кия районен съд.
На осн.чл.280 ал.2
от ГПК решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.