№ 81
гр. Велико Търново, 16.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно
търговско дело № 20224001000038 по описа за 2022 година
намери за установено следното:
Делото е образувано по постъпила частна жалба на „САС инж.“ ЕООД-гр.Плевен и
ЕТ „САС-В. А.“ гр.Плевен против определение № 51 от 07.02.2022г. на Окръжен съд-
Плевен по т.д. № 186/2021г.по описа на същия съд. Оплакванията са, че определението е
незаконосъобразно и неправилно. В частната жалба са изложени подробно
взаимоотношенията на частните жалбоподатели с „АМАН-2013“ ООД. Искането е да се
отмени обжалваното определение и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи
подадената молба за спиране на изпълнението по образуваното изпълнително дело №
20218380409612 по описа на ЧСИ М. Б., с район на действие Софийски градски съд.
Постъпил е отговор на частната жалба от „АМАН-2013“ ООД, подаден чрез адв. И.
С., с който е изразено становище, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане
недопустима, тъй като произнасяне по нея в настоящото производство би противоречало на
нормата на чл. 299 от ГПК, относно пререшаване на спорове, а при условията на
евентуалност жалбата да бъде оставена без уважение.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените в частната жалба
оплаквания, доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок за
обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на това основание е процесуално
допустима. Възражението на ответника по частната жалба, че същата е недопустима е
неоснователно. Доводът за непререшаемост на спора е неосносим към допустимостта на
частната жалба.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Т.д. № 186/2021 г. по описа на Плевенския окръжен съд е образувано по предявени
1
искове по чл. 422 от ГПК от „АМАН-2013“ ООД срещу ответниците „САС инж.“ ЕООД-
гр.Плевен и ЕТ „САС-В. А.“ гр.Плевен за установяване на вземане, за което по ч.гр.д. №
4304/2021 г. по описа на Плевенския районен съд е издадена заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжниците.
На 7.02.2022 г. по делото е постъпило заявление от ответниците, с искане за спиране
на основание чл. 420, ал.5, във вр. с ал.1 от ГПК на изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20218380409612 по описа на ЧСИ М. Б., образувано по молба на
ищеца в исковото производство въз основа на изпълнителния лист, издаден на основание
заповедта за изпълнение. Молителите твърдят, че предлагат обезпечение пред съд по чл. 181
от ЗЗД – ипотека, вписана като акт № 163, том І, дело № 3498803.02.2022г. на СВ-София,
въз основа на нотариално заверено съгласие по чл. 181, ал.2 от ЗЗД.
По ч.гр.д. № 4303/2021 г. по описа на Плевенския районен съд е издадена заповед №
2557/2.07.2021 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, с която е наредено длъжниците „САС инж.“ ЕООД-гр.Плевен и ЕТ
„САС-В. А.“ гр.Плевен да заплатят солидарно на „АМАН-2013“ ООД – гр. София, сумата
150 000 евро главница, законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
– 1.07.2021 г. до изплащане на задължението и разноски в размер на 5867.49 лв. Вземането
на „АМАН-2013“ ООД е обезпечено с договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 22,
том І, рег. № 292, дело 20/2016 г. по описа на нотариус Е. Е., с район на действие СРС, върху
следните недвижими имоти, собственост на „САС инж.“ ЕООД: 1. Апартамент № Б.3.8 с
идентификатор 68134.2818.2289.1.21, находящ се в гр. София, район „Връбница“,
*********; 2. Обект № 03.13, с идентификатор 68134.2818.2289.1.25, находящ се в гр.
София, район „Връбница“, ж.к. „Обеля 1“, **********, с идентификатор
68134.2818.2289.1.18, находящ се в гр. София, район „Връбница“, ********. 4. Обект №
03.11, с идентификатор 68134.2818.2289.1.23, находящ се в гр. София, район „Връбница“,
***********, 5. Апартамент № А.1.4 с идентификатор 68134.2818.2289.1.17, находящ се в
гр. София, район „Връбница“, **********.
Въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение е издаден изпълнителен
лист, въз основа на който е образувано изп.д. № № 20218380409612 по описа на ЧСИ М. Б.,
с взискател „АМАН-2013“ ООД и длъжници „САС инж.“ ЕООД-гр.Плевен и ЕТ „САС-В.
А.“ гр.Плевен. Длъжниците са подали възражения по чл. 414 от ГПК и молба за спиране по
чл. 420 от ГПК на принудителното изпълнение по горното изпълнително дело.
С определение № 2743 от 24.09.2021 г. на Плевенски районен съд /заповедният съд/ е
постановено спиране на принудителното изпълнение. Това определение е отменено от
Плевенския окръжен съд с определение № 1657/3.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 883/2021 г. и
вместо него е постановено определение, с което е оставена без уважение молбата за спиране
по чл. 420 от ГПК. Установява се, че по образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ
Бъзински изпълнението е насочено върху ипотекираните пет броя недвижими имоти,
описани по-горе, като същите са изнесени на публична продан, насрочена от 14.01.2022 г. до
14.02.2022 г.
2
С молба от 15.12.2021 г. ответниците по т.д. № 186/2021 г. са поискали от съда
спиране на принудителното изпълнение по процесното изпълнително дело на основание чл.
420, ал.5 от ГПК.
С определение № 43 от 1.02.2022 г. Плевенският окръжен съд е оставил тази молба
без уважение, като неоснователна.
След постановяване на горното определение длъжникът по изпълнението „САС
инж.“ ЕООД е подал до Службата по вписванията нотариално заверена молба-съгласие по
чл. 181, ал.2 от ЗЗД за учредяване на ипотека за обезпечение пред съд, върху притежаваните
от него пет броя недвижими имоти 1. Апартамент № Б.3.8 с идентификатор
68134.2818.2289.1.21, находящ се в гр. София, район „Връбница“, *********; 2. Обект №
03.13, с идентификатор 68134.2818.2289.1.25, находящ се в гр. София, район „Връбница“,
ж.к. „Обеля 1“, **********, с идентификатор 68134.2818.2289.1.18, находящ се в гр. София,
район „Връбница“, ********. 4. Обект № 03.11, с идентификатор 68134.2818.2289.1.23,
находящ се в гр. София, район „Връбница“, ***********, 5. Апартамент № А.1.4 с
идентификатор 68134.2818.2289.1.17, находящ се в гр. София, район „Връбница“,
**********. Въз основа на горното съгласие е вписана ипотека като акт № 163, том І, дело
№ 3498803.02.2022г. на СВ-София върху гореописаните имоти.
С обжалваното определение Плевенският окръжен съд е оставил без уважение, като
неоснователно, заявлението от 7.02.2022 г., подадено от ответниците по делото „САС инж.“
ЕООД-гр.Плевен и ЕТ „САС-В. А.“ гр.Плевен за спиране на основание чл. 420, ал.5, във вр.
с ал.1 от ГПК на принудителното изпълнение по изп.д. № № 20218380409612 по описа на
ЧСИ М. Б..
За да остави молбата за спиране на принудителното изпълнение без уважение,
Плевенският окръжен съд е приел, че в случая формално са изпълнени изискванията на чл.
420, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 181 и чл. 180 от ЗЗД, тъй като длъжникът по изпълнението,
който претендира спиране, е представил обезпечение пред съд по реда на чл. 181, ал.2 от
ЗЗД, чрез учредяване на ипотека върху недвижими имоти, собственост на единия от
длъжниците, но независимо от това е счел, че представеното от длъжниците обезпечение по
чл. 181 от ЗЗД, по същество не е различно от обезпечението по договорната ипотека,
послужило за обезпечаване изпълнението по материалното правоотношение. Съдът е
установил, че както договорната ипотека, така и ипотеката, представляваща обезпечение
пред съд, са учредени върху едни и същи имоти на длъжника.
Великотърновският апелативен съд намира, че подадената на 7.02.2022г. от
ответниците в исковото производство молба за спиране на изпълнението по реда на чл.4420
ал.5 вр. с ал.1 от ГПК за допустима по съображенията, изложени от първостепенния съд,
които не нужно отново да се повтарят.
Молбата за спиране на принудителното изпълнение по заповедта за незабавно
изпълнение, подадена от длъжниците на 7.02.2022г., е неоснователна.
В случая вземането по заповедта за незабавно изпълнение е обезпечено с договорна
3
ипотека върху пет недвижими имота.Тази ипотека е учредена преди образуване на
заповедното производство.
Когато се иска спиране по реда на чл.420, ал.1 от ГПК и вземането вече е обезпечено
с ипотека, е необходимо длъжникът да представи отново обезпечение по чл.180 и чл.181 от
ЗЗД, различно от това, което вече е послужило за обезпечаване на задължението му за
заплащане на паричната сума по документа по чл.417 ГПК. В този смисъл е съдебната
практика, която въззивният съд споделя изцяло - определение № 375/18.07.2011г. на ВКС по
ч.гр.д. № 340/2011г., ІІІ г.о., определение № 14 от 6.01.2011г. на ВКС по ч.гр.д. № 2010, ІV
г.о. и определение № 453 от 25.06.2010г. на ВКС по ч.т.д. № 478/2010г. , ІІ т.о.
В случая длъжниците по заповедта и ответници в исковото производство по иска по
чл.422 ал.1 от ГПК за установяване на вземането, не представят ново обезпечение по чл.180
и чл.181 от ЗЗД, различно от това, с което вече задължението е било обезпечено преди
издаването на заповедта, а представят обезпечение по реда на чл.181 ал.2 от ЗЗД–учредяване
на ипотека върху същите недвижими имоти, върху които е учредена договорната ипотека,
предхождаща издаването на заповедта. При това положение предоставеното в случая с
молбата за спиране обезпечението пред съд по реда на чл.181ал.2 от ЗЗД-ипотека върху пет
недвижими имота, не е различно, тъй като и двете ипотеки са учредени върху едни и същи
недвижими имоти, като е различен само начина на учредяване и поредността на вписването
им. С представянето на обезпечение пред съд, чрез ипотека върху недвижими имоти, които
вече са предмет на ипотека за обезпечаване вземането на кредитора, преди издаването на
заповедта, в действителност не се представя обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и
чл.181 от ЗЗД по смисъла на чл.420 ал.1 от ГПК. Ето защо съдебната практика приема, че
длъжникът следва да представи ново обезпечение по чл.180 и чл.181 от ЗЗД, което да е
различно от това, което вече е послужило за обезпечаване на задължението за заплащане на
паричната сума по чл.417 т.3 от ГПК. В случая не е налице предпоставката на чл.420 ал.1 от
ГПК, поради което молбата за спиране на изпълнението следва да се остави без уважение.
До същия извод е достигнал и първостепенния съд, поради което обжалваното определение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 51 от 07.02.2022г. на Окръжен съд – Плевен,
постановено по т.д № 186/2021г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5