Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 19 гр.Бургас 23.01.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение в открито заседание на осемнадесети януари две
хиляди и осемнадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
Секретар В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 405 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Делото е образувано по повод
редовна и допустима искова молба на Л.Ж.Д. с ЕГН **********, представлявана от
адв. Г., съд. адрес *** против М.Г.Б. с ЕГН ********** и Т.В.И. с ЕГН **********,
двете с адрес ***.
Ищцата твърди, че ответницата М.Б. на 28.02.2011 г. е издала запис на
заповед със задължение да й заплати сумата от 150 000 лв. на посочен
падеж. Поради неизпълнение на задължението ищцата учредила заповедно
производство за снабдяване със съдебна заповед за изпълнение на парично
задължение. По образуваното чгд № 991/2015 г. на БРС били издадени заповед №
528/20.02.2015 г. и изпълнителен лист, с който ответницата Б. е била съдена да
заплати на ищцата сумата от 150 000 лв. по ценната книга, ведно с разноски
и лихви. Към момента плащане плащане няма. По образуваното изпълнително
производство било установено, че ответницата Б. се е разпоредила със свое
имущество с цел да увреди ищцата като кредитор. Това е било осъществено чрез
договор за дарение по н.а. № 97, т. 3, д. № 450/2014 г. на пом. нотариус
Станимира Михайлова по заместване на нотариус Огнян Желев, с който ответницата
и съпруга й Вълчо Бакаров са подарили на дъщеря си – втората ответница Т.И.
свой собствен имот, подробно описан. Длъжникът Б. е извършила правно действие с цел да увреди
ищцата, тъй като безвъзмездно се е разпоредила със своята ½ ид. ч. от
имота и по този начин е намалила имуществото си. Разпореждането е в полза на низходящ – нейна
дъщеря ответницата Т.И., поради което намерението за увреда се предполага.
Освен това действието е безвъзмездно и не е необходимо да се доказва знание от
страна на И.. В случая от значение е, че вземането на ищцата е възникнало преди
разпоредителната сделка.
Ищцата отправя
искането: да се обяви за недействителен спрямо нея договорът за дарение на
недвижим имот по н.а. № 97, т. 3, д. № 450/2014 г. на пом. нотариус Станимира
Михайлова по заместване на нотариус Огнян Желев, с който м.Б. е подарила
надъщеря си Т.И. 1 8 2 ид. ч. от недвижимия имот, предмет на дарението.
Претендират се и разноски.
Искането има правното си основание в чл.135 ЗЗД .
Ответниците не оспорват, че
процесната сделка е сключена след възникване на задължението на М.Б. към ищцата
и, че преобретателя по сделката е дъщерята Т.И..
Оспорват, че процесната сделка е
сключена от Т.И. с цел увреждане на ищцата като кредитор с намаляване
имуществото на длъжника Б.. Твърдят, че Т.И. не е била известена за
задължението на майка си към ищцата. Преди сделката родителите заявили, че
докато бащата е все още жив те да се разпоредят с имуществото си за да не
правят проблеми на децата си за в бъдеще. Действително на 14.06.2016 г. бащата
Вълчо Бакаров починал. Поради това според ответниците не е налице една от
предпоставките за уважаване на иска, а именно – знание на фактите от страна на
преобретателката Т.И. и съзнание и целене увредата на ищцата като
кредитор.
В
съдебно заседание ищцата, чрез адв. Г., поддържа иска си, ангажира
доказателства, пледира за уважаване.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват и
представляват.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено:
Страните не спорят и се
установява от приложените доказателства, че ищцата се е обърнала към съда за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата М.Б..
По образуваното чгд № 991/2015 г. по описа на БРС съдът е издал заповед № 528
от 20.02.2015 г., постановил е незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен
лист за вземането на ищцата в размер на 150 000 лв. по запис на заповед от
28.02.2011 г. с падеж 28.02.2014 г. Издаден е изпълнителен лист от 23.02.2015
г. за осъждането на ответницата М.Б. да заплати на ищцата Л.Д. сумата от
150 000 лв., представляваща вземане по същата ценна книга, ведно с лихви и
разноски. Не се спори и по това, че вземането е предмет на образувано
изпълнително дело.
С нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 97, т. ІІІ, д. № 450/2014 г. на помощник нотариус Станимира
Михайлова, по заместване на нотариус Огнян Желев, при БРС М.Б. и Вълчо Бакаров,
представляван от М.Б. са подарили на дъщеря си – втората ответница Т.И. имота:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.830.13.1.1, адрес гр.
Бургас, ул. Христо Арнаудов № 5, ет. 1, находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 07079.830.13; предназначение на обекта: жилище,
апартамент; брой нива: едно; с площ от 117, 46 кв. м.; с прилежащи части: две
избени стаи в сутерена; както и 187, 50/556 кв. м. ид. ч. представнляваща
цялата собствена ид. ч. на дарителите а именно 3/8 от 500/556 кв. м. ид. ч. от
поземления имот, върху който е построена сградата, целия с площ от 556 кв. м.,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване; при съседи на самостоятелния обект: на етажа: няма, под
обекта: няма, над обекта: 07079.830.13.1.2. Установява се от приложени
удостоверения за родствени връзки, че дарителите м.Г.Б. и Вълчо Димитров
Бакаров са родители – майка и баща на надарената ответника Т.В.И..
При такава фактическа обстановка съдът
намира следното от правна страна.
Според установената фактическа
обстановка е налице хипотезата на чл. 135 ЗЗД. Законовите предпоставки за
конкретния случай са: кредиторовото качество на ищеца, който има вземане преди
увреждащата сделка ; процесното правно действие да уврежда обективно кредитора
чрез намаляване на имущество или създаване на затруднения при удовлетворяване
на вземането; знание за увредата, която се предполага до доказване на
противното, тъй като преобретателката е дъщеря на дарителите.
Първата
предпоставка е налице, по което не се спори – ищцата има съдебно признато
вземане срещу първата ответница, което е предмет на висящ исков процес и същото
не е удовлетворено. Безспорно е и, че кредиторовото качество на ищцата е
възникнало преди сключването на договора за дарение, с който първата ответница
– длъжник е намалила имуществото си, което служи за удовлетворяване на
ищцата-кредитор съгл. чл. 133 ЗЗД. Установява се и субективната предпоставка за
знанието за увредата, тъй като страни по дарението са родител и дъщеря, като
законовата презумпция не е опровергана. Поради това на осн. чл. 135, ал.2 ЗЗД
се налага извода, че втората ответница е знаела за увредата
Предвид изложеното съдът намира, че в
настоящото производство всички елементи на фактически състав на чл. 135, ал. и
ал. 2 ЗЗД са налице, поради което иска се явява основателен и доказан.
При това разрешение на спора на ищеца
следва да се присъдят поисканите разноски в размер на 361, 57 лв. държавна
такса и за вписване за каквато сума ответниците да се осъдят да заплатят.
Като
се води от тези мотиви съдът
Р
Е Ш И
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНА относителната недействителност спрямо Л.Ж.Д. с ЕГН **********,
представлявана от адв. Г., съд. адрес *** на
договор за дарение на недвижим имот, сключен с нот. акт № 97, т. ІІІ, д. №
450/2014 г. на помощник нотариус Станимира Михайлова, по заместване на нотариус
Огнян Желев, при БРС, между М.Г.Б. и Вълчо Димитров Бакаров, представляван от М.Б.
– дарители и Т.В.И. - надарена, с предмет на договора по нотариален акт: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.830.13.1.1, адрес гр. Бургас, ул. Христо
Арнаудов № 5, ет. 1, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.830.13; предназначение на обекта: жилище, апартамент; брой
нива: едно; с площ от 117, 46 кв. м.; с прилежащи части: две избени стаи в
сутерена; както и 187, 50/556 кв. м. ид. ч. представнляваща цялата собствена
ид. ч. на дарителите а именно 3/8 от 500/556 кв. м. ид. ч. от поземления имот,
върху който е построена сградата, целия с площ от 556 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване; при съседи на самостоятелния обект: на етажа: няма, под обекта:
няма, над обекта: 07079.830.13.1.2.
ОСЪЖДА М.Г.Б. с ЕГН ********** и Т.В.И.
с ЕГН **********, двете с адрес *** да заплатят на Л.Ж.Д. с ЕГН **********,
представлявана от адв. Г., съд. адрес *** сумата от 361, 57 лв. разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред АС-Бургас в двуседмичен срок от връчването.
Окръжен
съдия: