РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Бургас, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. С.
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. С. Въззивно гражданско дело №
20232000500442 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е върнато от ВКС за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Производството пред ВКС е било по повод касационната жалба на
„Технострой инженеринг 99“АД.
С въззивното си решение Апелативният съд е отменил решението на
Ямболския районен съд, с което предявения от ищеца „Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за
осъждането на ответника за обезщетение в размер на 25 000.14 лв. на ОС –
Ямбол е бил охвърлен и е уважил иска като е осъдил ответника „Технострой
инженеринг 99“ АД да заплати сумата от 25 000.14 лв. – частично от цялата
сума от 151 079.23 лв.
ВКС с постановеното си решение № 193 от 28.11.2023г. по гр.д. №
3975/22г. е отменил решението на АпС и е върнал делото за разглеждане от
друг състав като е посочил, че делото трябва да започне с провеждане на
устни състезания.
В решението си ВКС е констатирал, че въззивният съд е разгледал
наведените като основания на иска фактически твърдения, първото от които е
че ищецът е собственик на процесния имот, като е приел този факт за
установен, въпреки оспорването от „Технострой инженеринг 99“ АД без да
1
обсъжда довода му че ищецът не е собственик на процесния имот , без да
обсъжда никакви доказателства за правото на собственост на ищеца и без да
обсъжда възражението на „Технострой“ срещу основателността на иска – че
той имал и друго основание да ползва процесната сграда – а именно –
вливането на „Технострой инженеринг“ ЕООД в „Технострой инженеринг 99“
АД.
С оглед отговора на процесуалноправния въпрос, повдигнат от
касатора, върховният съд е намерил, че въззивният съд като не е обсъдил
доводите, наведени с отговора на въззивната жалба и на исковата молба, че
„ПРО“ ЕАД не е собственик на процесния имот, нито посочените
доказателства е допуснал съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост, които са довели до
нарушение на материалния закон. При това – нарушенията са съществени, тъй
като ако бъдат приети за основателни биха се отразили на основателността на
иска. ВКС е посочил че при новото разглеждане въззивният съд следва да
обсъди доводите на „Технострой“ срещу основателността на въззивната
жалба и на предявения иск след като обсъди събраните доказателства за
релевантните за спора факти, установи дали ищецът е собственик на
процесния имот и дали наведените от ответника доводи срещу
основателността на иска са основателни.
Производството е по въззивната жалба на „Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление –
гр.С. против Решение № 11 от 25.04.2019г., постановено от Окръжен съд –
Ямбол по гр.д.№ 284/2018г. в частта, с която се отхвърля исковата претенция
за периода 28.03.2016 – 15.03.2017г., както и в частта, с която се мотивира
неразглеждане на увеличение на исковата претенция за периода 22.09.2012 –
09.05.2013г. Излага се оплакване от постановеното решение на окръжния съд.
Жалбоподателят посочва, че решаващият съд фактически се произнася по
съществото на съдебния спор като отказва да разгледа и да се произнесе по
поставения от ищеца правен спор. Също така – се прави оплакване от
недопускане на увеличение на исковата претенция. Като е отказа да разгледа
увеличението на претенцията съдът се е произнесъл по съществото на спора.
В случая иска е предявен като частичен и с увеличението се заявява пълния
размер на претенцията. Твърди се, че решението е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Той не дава пълна
правна квалификация на исковата претенция на ищеца. Неправилно с доклада
не се установяват фактите и обстоятелствата по исканията на ищеца, а с
решението се установяват фактите и обстоятелствата, но вече в ущърб на
ищеца. Не са посочени кои права и кои обстоятелства се признават, непълно
се определя кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, както и непълно
се определя – за кои от твърденията на страните не се сочат доказателства.
2
Така решението е постановено при непълнота при разпределяне
доказателствената тежест на страните. На следващо място се изтъква, че
обжалваното решение е постановено при непълнота а мотивите. Отрича се
хипотезата на л.59 от ЗЗД като се сочи, че ответникът държи имота на ищеца
на правно основание, но не се излагат никакви мотиви – защо се приема
изпълнителен лист от 02.02.2016г. на АпС – Бургас. В частта, с която се
отхвърля исковата претенция за периода от 28.03.2016г. до 15.03.2017г.
жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно и неправилно,
както и в частта, с която се мотивира отказа да се разгледа увеличение на
исковата претенция със сумата 42 107.59 лв. Неправилно съдът е приел като
правно основание да се държи имота от ответната страна – изпълнителния
лист, издаден от Ап.С. Самият изпълнителен лист отразява правата на
страните съобразно Решение № 146 от 15.01.2016г. по гр.д.№ 335/2015г., а
това решение не може да бъде основание, тъй като не е влязло в сила. То
също така няма конститутивно действие, а само прогласява, установява
придобивната давност, тя не се поражда на основание съденото решение.
Страната мои на първо място – да се обезсили решението в недопустимата
част, да се отмени в отхвърлителната част за процесния период, както и в
частта, с която се отказва увеличение на исковата претенция с 42 107.59 лв.,
да се уважи исковата претенция на „ПРО“ АД изцяло съобразно исковата
молба. Претендира се присъждане на разноски.
От страна на „Технострой инженеринг 99“ АД, ЕИК ********* – гр.Я.
е постъпил отговор на възззивната жалба. Оспорва се допустимостта на
жалбата в частта и, с която се оспорва отказа за увеличение на иска по чл.403
от ГПК за обезщетение. На първо място се сочи у че в акта на ОС – няма
диспозитив, касаещ отказа увеличение на претенцията, а обжалване само на
мотивите е недопустимо. Неоснователни са също оплакванията в жалбата – че
след като не е допуснато увеличение на иска по чл.403 от ГПК, окръжният
съд бил отхвърлил претенцията на ищеца за сумата над присъдените 9919.41
лв., защото тя вече била погасена по давност – изтекла 5 – г. давност по
непредявената част от иска за обезщетение за периода 22.09.2012г. до
09.05.2013г. Поради това въззивната жалба на „ПРО“ ЕАД срещу решението,
с която се обжалват мотивите, въз основа на които се оставят без разглеждане
искането за увеличение на иска по чл.403 от ГПК следва да се остави без
разглеждане като недопустима. По – нататък се сочи, че съдът следва
служебно да провери допустимостта на решението в тази му част, тъй като
въззивникът е обжалвал решението на ОС в частта, с която иска е отхвърлен,
тъй като частичния иск за сумата от 25 000.14 лв. представлява част от
пълния размер на иска от 151 079.23 лв. е недопустим. „Технострой
инженеринг 99“ АД е владелец на сградата с идентификатор 51500.502.552.2,
тъй като води положитеен установителен иск за собствеността на тази сграда
3
срещу „ПРО“ ЕАД. Искът по чл.108 от ЗС е отхвърлен не защото
дружеството не е било владелец, а защото не е продължило за период от
време както изисква чл.79 ал.1 от ЗС. Иска на собственика срещу владелеца е
уреден в чл.73 от ЗС – т.е. – има дуг иск по който „ПРО“ АД може да защити
интересите си за периода 28.03.2016-15.03.2017г. “Технострой“ е препятствал
ищеца да се обогати с наемната цена, която е могъл да получи от сградата.
При положение, че има друг иск, то иска по чл.59 от ЗС е недопустим и
решението в тази част следва да бъде обезсилено. Ако се приеме, че иска е
допустим, то решението следва да бъде потвърдено като правилно. Иска по
чл.59 от ЗС е отхвърлен от ОС, тъй като е прието, че „Технострой“ има
правно основание да ползва сградата. Страната сочи, че ако се счете за
неправилно това основание, то следва да бъдат разгледани другите две
възражения на „Технострой“ срещу основателността на иска: - 1. Липсва
обедняване на „ПРО“ ЕАД и 2. „Технострой“ има основание да ползва
сградата. По всяко едно от тези две основания претенцията следва да бъде
отхвърлена изцяло. Според приетото експертно заключение обектите
„столова – кухня“ не са могли да бъдат отдавани под наем заради лошото си
техническа състояние. В тази връзка се прави извода, че „ПРО“ АД не се е
обеднило поради лишаването от възможността да даде под нам сградата и да
получи наемна цена. За другите три обекта – Кафе, Магазин и Склад - доходи
могат да бъдат реализирани само след извършване на ремонт и довършителни
работи за въвеждането в експлоатация на същите по предназначение. Тъй
като такива работи не са извършени, но “ПРО“ АД не се е обеднило поради
лишаването му от „Технострой“ от възможността да ги даде под наем и да
получи наемна цена. За процесния период – 2016 – 2017г. „Технострой“ е
имал освен изпълнителния лист и друго основание да ползва цялата сграда –
а именно – чл.71 от ЗС: с т.нар. вливане. “Технострой“ ЕООД по ф.д.
№399/1999г. на ЯОС се влива в „Гехнострой“ АД при условията на пълното
правоприемство. С решение № 5 от 25.02.2011г. по възз.гр.д. № 181/2010г. на
Апелативен съд – Бургас се установява, че „Технострой 99“ АД не е станал
собственик на спорния имот на основание вливането, но вливането само по
себе си е годно основание. Това не се случва тъй като праводателят не е бил
собственик на процесния имот, но го прави добросъвестен владелец и на осн.
чл.71 от ЗС има право да го ползва и да получава добиви от него до
предявяване на иска за връщането му. „ПРО“ АД не е предявявало иск по
чл.108 от ЗС. Поради това ако се приеме частичния иск по чл.59 от ЗЗД за
допустим страната претендира да се потвърди решение № 11 от 25.04.2019 .
на ОС в частта, с която иска е отхвърлен. Претендират се разноски.
Депозирана е и въззивна жалба от „ПРО“ ЕАД против решение № 347
от 02.08.2019г. /с което се отхвърля молбата на „ПРО“ ЕАД за допълване на
решение №11/, евентуално срещу определение от 23.01.2019г., с което се
4
изключва от предмета на делото част от исковата претенция на „ПРО“ ЕАД.
Твърди се, че решението е недопустимо, постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, немотивирано.Моли се за
обезсилване на решението е връщане на делото за произнасяне от ОС с
допълване на решение № 11; евентуално – моли се за отмяна на решението и
уважаване на молбата на „ПРО“ АД за допълване на решение № 11;
евентуално - да бъде обезсилено евентуално – да бъде отменено
определението от 23.01.2019г. в частта, с която се изключва от предмета на
делото част от исковата претенция както и да се върне делото за
продължаване на съдопроизводствеите действия по гр.д. № 284/18г.
Постъпил е и отговор от страна на „Технострой инженеринг 99“ АД
/л.31 по делото по описа на АпС/ по въззивната жалба на „ПРО“ ЕАД срещу
решение № 347. Страната сочи, че с обжалваното решение съдът се е
произнесъл по молба за допълване на решение на „ПРО“ ЕАД, а не по
незаявено искане. Решението е квалифицирано като правилно – иска за
плащане на сумата от 25 000.14 лв. е приет за разглеждане като иск с правна
квалификация чл.59 от ЗЗД. ОС не е бил длъжен да се произнася в решението
си по искане което не е приел за разглеждане. Молбата на „ПРО“ ЕАД за
допълване се явява неоснователна, а решение № 347, с което тя е отхвърлена
– е правилно според „Технострой“. Моли се за потвърждаване на решение №
347 на ОС, и да се остави без разглеждане жалбата на „ПРО“ ЕАД срещу
определението от 23.01.2019г.
Въззивната инстанция – апелативен съд – Бургас е извършил анализ на
доказателствата по делото, фактическата обстановка и правните изводи: - с
обжалваното решение а ОС - Ямбол е отхвърлен иск на жалбоподателя –
ищец с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявен като частичен за заплащане
на сума в размер на 25 000.14 лв. – частичен от общо 151 079.23 лв.
Спорния имот представлява едноетажна масивна сграда – столова към
почивна база „Лада 1“, състояща се от кафене, магазин, стол – кухня, бар и
склад, находяща се в гр.Н.. По иск по чл.108 от ЗС от „Технострой“ е издаден
изпълнителен лист от Апелативния съд. По повод изпратена до „ПРО“ ПДИ в
срока за доброволно изпълнение ищецът с приемо-предавателен протокол от
28.03.2016г. предава имота на „Технострой“. След касационно обжалване
ВКС отменя решението на АпС и отхвърля иска на „Технострой“. С протокол
от 15.03.2017г. имота е предаден обратно на „ПРО“ ЕАД. Ищецът „ПРО“
ЕАД претендира на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, че за периода, когато имота е
бил у „Технострой“ – 11 месеца и 15 дни като негов собственик е бил лишен
от ползите от собствената си вещ, а ответникът се е обогатил за негова
сметка, ползвайки имота без правно основание. Ап. Съд е посочил в
решението си, че ответникът като е ползвал имота без правно основание
отговаря за обезщетение, изразяващо се в спестен от него разход за наем,
5
който би плащал за същия имот в размер на пазарния. За основателността на
иска по чл.59 от ЗЗД не е от значение начина на ползване на вещта и дали са
генерирани приходи от ответника – държател, а е достатъчно да се намира във
фактическата му власт, с което е създадена реална възможност за спестяване
на наема. Обсъден е проблема по годността на спорния имот – отразеното от
вещите лица, че той не бил годен като се отбелязва, че огледа е от 2018г. и не
се касае за процесния период, за който се търси обезщетението. Съдът е
кредитирал информацията в приемо-предавателните протоколи, според които
в обекта има оборудване, което сочи, че е годен да се ползва по
предназначението си. Претенцията по размер е приета за доказана.
Оплакването в частта на мотивите по въпроса за неприетото увеличение на
иска не са предмет на въззивното обжалване, тъй като липсва произнасяне в
диспозитива на обжалвания съдебен акт. С тези мотиви отхвърлителното
решение на ЯОС е о тменено и „Технострой инженеринг“ АД е осъден да
заплати на „ПРО“ ЕАД исковата сума от 25 000.14 лв. – частична от общо
дължими 151 979.23 лв., с която неоснователно с е е обогатил от ползването
на процесния недвижим имот.
По касационна жалба се е развило производство пред ВКС като този
съд се е произнесъл с решение № 193/28.11.2023г. постановено по гр.д. №
3975/22г. по описа на Четвърто г.о. на ВКС. В решението си Върховният съд
е констатирал, че в решението си въззивният /БАпС/ е разгледал наведените
като основания на иска фактически твърдения, първото от които е, че ищецът
/ПРО АД/ е собственик на процесния имот, като е приел този факт за
установен, въпреки оспорването му от ответника „Технострой инженеринг
99“ АД без да обсъжда довода на ответника, че ищецът не е собственик на
процесния имот, без да обсъжда никакви доказателства за правото на
собственост на ищеца и без да обсъжда евентуалното възражение на
„Технострой инженеринг 99“ АД срещу основателността на иска – че той е
имал и друго основание да ползва сградата – вливането на „Технострой
инженеринг“ ЕООД в „Технострой инженеринг 99“ АД. С оглед дадения
отговор на процесуалноправния въпрос съставът на ВКС е намерил за
основателен довода на касатора „Технострой“, че въззивният съд като не е
обсъдил доводите му, наведени с отговора на въззивна жалба и на исковата
молба, че „ПРО“ ЕАД не е собственик на процесния имот, нито посочените
доказателства за това че е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост, които са довели до
нарушение на материалния закон. ВКС е отбелязал, че нарушенията са
съществени, защото ако доводите бъдат приети за основателни, биха се
отразили на извода за основателност на иска. Поради това ВКС е счел, че
въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото се
върне за ново разглеждане от друг състав, който следва да обсъди доводите
6
на „Технострой инженеринг 99“ АД срещу основателността на въззивната
жалба и на предявения иск, след като обсъди събраните по делото
доказателства за релевантните за спора факти, установи дали ищецът е
собственик на процесния имот и дали наведените от ответника доводи срещу
основателността на иска са основателни.
По основателността на претенцията на „ПРО“ ЕАД съдът съобрази
следното:
При предходното разглеждане на иска въззивната инстанция е
отменила отхвърлителното решение на ЯОС и е осъдила ответника
„Технострой инженеринг 99“ АД да заплати търсената сума – 25 000.14 лв., от
общо дължими 151 079.23 лв., с която неоснователно се е обогатил от
ползването на процесния недвижим имот в гр.Н. за периода 28.03.2016 –
15.03.2017г. От своя страна „Технострой инженеринг 99“ АД обаче е заявил
права на добросъвествен владелец на основание извършено през 2002г.
вливане в дружеството на „Технострой инженеринг“ ЕООД при условията на
пълно правоприемство. Тази добросъвестност се претендира независимо от
водените съдебни производства – водено дело от „Технострой инженеринг“
ЕООД против „ПРО“ ЕАД иск за собственост по гр.д. № 65 по описа на НРС
за 1999г., по което дело иска е бил отхвърлен. “Технострой инженеринг 99“
АД сепозовава на тази своя добросъвестност и правото си на основание чл.71
от ЗС да ползва имота и да получава добивите от него до предявяване на
иска за връщането му. В процесния случай този иск е предявен от „ПРО“
ЕАД по гр.д.№ 335 по описа на РС – Несебър за 2002г., респ. твърдяната
добросъвестност за „Технострой инженеринг 99“ АД е оборена с предявяване
на този иск. Въз основа на влязлото в сила решение на ВКС № 1297 от
14.08.2007г. по гр.д. № 2148/2005г. по описа на ВКС „Технострой инженеринг
99“ АД е осъден да предаде държането на процесния имот на „ПРО“ АД. На
основание протокол от 10.05.2013г. по изп.д.№ 1/2008г. имота е бил предаден
на „ПРО“ ЕАД. С предаването на имота от страна на „Технострой
инженеринг 99“ АД е бил предявен иск за собственост на основание
давностно владение – по гр.д. № 973/13г. на ОС – Бургас. С решение № 146 от
15.01.2016г. на Апелативен съд – Бургас по гр.д. № 335/2015г. на АпС имота е
бил предаден на „Технострой инженеринг 99“ АД и въз основа а него е било
осъществено държането за периода 28.03.2016 – 15.03.2017г. С решение №139
от 16.01.2017г. по к.гр.д. № 2165/2016г. на ВКС се установява, че
придобивната давност в полза на „Технострой инженеринг 99“ АД
повъззивното решение никога не е съществувала - т.е. – не може да се
разглежда като отпаднало основание за осъществената от „Технострой
инженеринг 99“ АД фактическа власт върху имота за периода 28.03.2016 –
15.03.2017г. Докато „ПРО“ ЕАД се е легитимирал като собственик въз
основа на представения от негова страна Нотариален акт № 132, н.д.
7
№7092/2008г., който установява правото му на собственост върху процесния
имот – едноетажна масивна сграда – столова към почивна база „Лада1“
състояща се от кафене, магазин, стол – кухня, бар и склад, находяща се в
гр.Н., който имот е с идентификатор 51500.502.552.2. по кадастралната карта
на гр.Несебър, то предвид обвързващото и легитимиращо действие на
нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то насрещната
страна предвид тежестта си на доказване не е провела пълно и главно
оспорване на това удостоверяване на собствеността. От страна на
„Технострой инженеринг 99“ АД не се представя никакъв документ за
собственост. Обратното – водените съдебни производства завършват с
негативен резултат за страната пред ВКС. От една страна „Технострой
инженеринг 99“ АД не провежда успешно доказване правата на праводателя
си „Технострой инженеринг“ ЕООД върху процесния имот, а от друга – макар
и да се позовава на добросъвестност при вливането на „Технострой
инженеринг“ ЕООД, то същата се оборва съобразно воденото съдебно
производство от „ПРО“ ЕАД през 2002г. пред РС – Несебър за връщането на
вещта.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав стига до
същите правни изводи на инстанцията както при предходното разглеждане
на спора – предявеният като частичен иск до размера на 25 000.14 лв. е
основателен до целия заявен размер като поради достигане до крайни изводи
по основателността на предявения иск, които се различават с приетото в
обжалваното решение, въззивният съд намира, че то следва да бъде отменено
като неправилно и следва да бъде постановено ново решение, с което
предявеният като частичен иск до предявения размер следва да бъде уважен.
Отменено е решението и в частта, с която са присъдени разноски 1250
лв. разноски за инстанцията.
По разноските:
Страната е представила подробен списък в 5 пункта, касаещи разноски
вкл. пред първоинстанционния съд и по други водени дела: списъкът пред
първата инстанция не е подаден своевременно и поради това съдът не го
разглежда, а за другите производства не намира основания за присъждане на
разноски.
За въззивното производство – при първоначалното разглеждане съдът
е определил 1250 лв. – такса и юрисконсултско възнаграждение. Общо вкл. и
за настоящото производство следва да се присъдят 1750 лв./ плюс 500 лв.
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
По изложеното, Апелативен съд – гр.Бургас
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯВА Решение № 11/25.04.2019г. по гр.д.№ 284/2018г. по
описа на Окръжен съд – Ямбол в частта, с която е отхвърлен иска на „ПРО“
ЕАД против „Технострой инженеринг 99“ АД предявен като частичен – за
заплащане на сумата от 25 000.14 лв. от общо дължима – 151 079.23 лв. за
обезщетение от неоснователно обогатяване, както и разноските като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Технострой инженеринг 99“ АД, ЕИК * гр.Я. да заплати на
„Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, ЕИК *, гр.С. сумата от 25 000,
14 /двадесет и пет хиляди лева и 14 ст./ лева по иска, предявен като частичен
до тази сума от общо предявен дължим иск в размер на 151 079.23 лв., с които
неоснователно се е обогатил от ползването на недвижим имот, представляващ
едноетажна масивна сграда – столова към почивна база „Лада 1“ състояща се
от кафене, магазин, стол – кухня, бар и склад, находяща се в гр.Н., който имот
е с идентификатор * по кадастралната карта на гр.Н. за периода от 25.03.2016
до 15.03.2017г.
ОСЪЖДА „Технострой инженеринг 99“АД, ЕИК ********* гр.Я. да
заплати на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, ЕИК *, гр.С. сумата
1750 /хиляда седемстотин и петдесет/ лв. - съдебноделоводни разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9