РЕШЕНИЕ
№ 872
гр. Варна, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500980 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с
вх. № 85363/14.11.2023 г. и уточняващи молби към нея с вх. № 94730/14.12.2023 г., вх. №
6508/25.01.2024 г. и вх. № 16652/28.02.2024 г., депозирани от Х. Т. Т. срещу Решение № 3381
от 20.10.2023 г., постановено по гр. д. № 17030/2022 г. по описа на ВРС, 26-ти състав, в
частта, с която е осъден жалбоподателя да заплати на Етажна собственост на жилищна
сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „И.“ ***, представлявана от управителя
В.С.С., следните суми: сумите от по 60 лева, представляващи дължими месечни вноски за
възнаграждение на управител по чл. 38, ал. 2 от Правилника за вътрешния ред на ЕС с
административен адрес: гр. Варна, ул. „И.“ *** за всеки от периодите от 23.01.2020 г. до
31.12.2020 г., от 21.01.2021 г. до 31.12.2021 г. и от 21.01.2022 г. до 23.12.2022 г., както и
сумата от 1080 лева, представляваща дължими месечни вноски за поддръжка и управление
на общите части на ЕС, съгласно решение на ОС на ЕС от 20.12.2021 г., във вр. с чл. 36 от
Правилника за вътрешния ред на ЕС с административен адрес: гр. Варна, ул. „И.“ ***, ведно
със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба –
29.12.2022 г. до окончателното им плащане, на основание чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1, т.
10 от ЗУЕС; е осъден Х. Т. Т. да заплати на Етажна собственост на жилищна сграда с
административен адрес: гр. Варна, ул. „И.“ ***, представлявана от управителя В.С.С., сумата
от 12,04 лева, представляваща законна лихва за периода от 01.01.2021 г. до 23.12.2022 г.
върху главницата от 60 лева за дължими месечни вноски за периода от 23.01.2020 г. до
31.12.2020 г. и сумата от 5,95 лева, представляваща законна лихва за периода от 01.01.2022 г.
до 23.12.2022 г. върху главницата от 60 лева за дължими месечни вноски за периода от
21.01.2021 г. до 31.12.2021 г., на основание чл. 86 от ЗЗД; е осъден Х. Т. Т. да заплати на
Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „И.“ ***,
1
представлявана от управителя В.С.С., сумата от 359,84 лева, представляваща направени в
производството пред ВРС разноски.
В жалбата и уточнителните молби към нея се посочва, че в мотивите на
първоинстанционното решение са посочени единствено исканията на ищеца, без преценка
на приложените от последния писмени доказателства, без фактически и правни констатации
и изводи. Твърди се, че възраженията на ответника и представените, приети и приложени по
делото писмени доказателства не са обсъдени от фактическа и правна страна и
неоснователно са изключени от делото. Излага се още, че на 24.02.2016 г. с решение,
обективирано в учредителен протокол № 1/24.02.2016 г., от 35 етажни собственици, с кворум
и мнозинство 82,85 % ид. ч. от общите части, е учредена етажна собственост за сграда,
находяща се на адрес: гр. Варна, ул. „И.“ ***. За председател на УС на ЕС е избран Х. Тотев
с управленски мандат до 20.02.2024 г. Посочва се,че с решения, обективирани в протоколи
от проведени общи събрания на ЕС за вх. Б последният е освободен от членски внос по чл.
51, ал. 1 от ЗУЕС. Твърди се, че част от собствениците на имоти във вх. Б, съдружници в
„Хелиос-2009“ ООД, по право членове в ЕС, притежаващи 17,7554 % ид. ч. от общите части,
са съставили Протокол от 14.12.2017 г., въз основа на който сключват Договор №
01/01.01.2018 г. Впоследствие тези лица са поставили съобщение 07.02.2018 г., с което
обявяват, че на 14.12.2017 г. са учредили ЕС и със същото канят всички съдружници на
ООД. Излага се, че този договор е нищожен, тъй като не са спазени разпоредбите на ЗУЕС.
Посочва се още, че от писмо с рег. № АУ003159ПР_001ПР от 14.01.2020 г. се установява, че
вх. Б е заменен с вх. А, като целта е да бъде заличена учредената ЕС във вх. Б. Предявен е и
насрещен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД срещу В.С.С. за сумата от 9998,22 лв.,
представляваща неправомерно присвоена сума от Х. Т., както и за причинени на последния
имуществени вреди от осъществени от ответника по насрещния иск действия и бездействия,
с които е довел до невъзможност ищецът по насрещния иск да осъществява занятието си в
кабинет № 303, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. И. ***, както и причинени вреди по
отношение на намиращата се в кабинета дентална техника и консумативи. Моли се за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Етажна
собственост на жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „И.“ ***,
представлявана от управителя В.С.С., чрез адв. П. Х., с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна. Посочва, че с влязло в сила решение по гр. д. № 2581/2020 г. по описа
на ВРС е разрешен със СПН спорът за учредяването на отделна ЕС във вход А на сградата
на ул. „И.“ № 1, като тази секция от сградата е с отделен вход и функционира само като
медицински комплекс. Поради изложеното, всички оспорвания в жалбата на решение от
14.12.2017 г. на ОС на ЕС на цялата сграда са извън предмета на делото, а освен това са
преклудирани. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, както и за присъждане на
разноски за въззивното производство.
В срока за отговор на въззивната жалба е депозирана и насрещна въззивна жалба с вх.
№ 26100/29.03.2024 г., депозирана Етажна собственост на жилищна сграда с
административен адрес: гр. Варна, ул. „И.“ ***, представлявана от управителя В.С.С., чрез
адв. П. Х., срещу Решение № 3381 от 20.10.2023 г., постановено по гр. д. № 17030/2022 г. по
описа на ВРС, 26-ти състав, в частта, с която е отхвърлен иска в частта за заплащане на
сумата от 1339,33 лева, представляваща дължими месечни вноски по чл. 36 от Правилника
за вътрешния ред на ЕС с административен адрес гр. Варна, ул. „И.“ *** за периода от
23.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и на сумата от 1266,84 лева, представляваща дължими месечни
вноски по чл. 36 от Правилника за вътрешния ред на ЕС с административен адрес гр. Варна,
ул. „И.“ *** за периода от 21.01.2021 г. до 31.12.2021 г., както и в частта, с която като
отхвърлен иска за разликата над сумата от 12,04 лева за периода от 01.01.2021 г. до
23.12.2022 г. до предявения размер от 280,64 лева и за разликата над сумата от 5,95 лева за
периода от 01.01.2022 г. до 23.12.2022 г. до предявения размер от 131,58 лева.
В насрещната въззивна жалба се твърди, че ВРС е отхвърлил исковете за посочения
2
период преди промяната в Правилника на ЕС, като е приел, че не е доказан размерът на
направените разходи за ЕС. Посочва, че насрещната страна не е оспорила размера на
разходите, а единствено представителната власт на председателя на ЕС. Излага, че в доклада
по делото не са дадени указания, че не се сочат доказателства за размера на разходите, на
базата на които се формира размера на месечната вноска за поддръжка на общите части.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се и
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от Х. Т. Т., с който насрещната
въззивна жалба се оспорва като неоснователна. Оспорва се представителната власт на адв.
П. Х.. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да
бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от
страните:
В исковата молба ищецът Етажна собственост на жилищна сграда с административен
адрес гр. Варна, ул. „И.“ ***, представлявана от управителя В.С.С., ЕГН **********, излага,
че ответникът Х. Т. е собственик на обект, лекарски кабинет № 9 в сградата в режим на
етажна собственост с административен адрес гр. Варна, ул. „И.“ ***. С решение на ОС от
27.01.2011г. лекарските кабинети на 2,3 и 4 етаж били обособени със самостоятелен вход
като медицински център „Хелиос“. С решение от 10.07.2017г. ОС приело, че месечните
вноски за поддръжка и управление на общите части ще се изчисляват съразмерно на
притежаваните от всеки съсобственик ид.ч. и ще се заплащат в срок от 14 дни от
фактурирането им в началното на всяко тримесечие съобразно Правилника от 14.12.2017г. С
решение на ОС от 23.01.2020г. бил приет Правилник за управление на ЕС, съобразно който
вноските за ремонт и поддръжка се заплащат съобразно размера на притежаваните ид.ч. от
общите части на сградата от собствениците на обекти в МК въз основа на действителните
разходи за поддръжка, посочени по пера в чл.36 от Правилника. Отделно се дължали и
разходи за професионален домоуправител по чл.38, ал.2 от Правилника в размер на 5 лева
месечно. С решение на ОС от 15.10.2020г. бил приет размер на идеалните части, тъй като
същите не били съответни на посоченото в актовете за собственост. С решение на ОС от
20.10.2021г. бил приет размер на дължимата вноска по чл.36 от Правилника да се определя
на медицинска практика в МК и да е в размер на 100 лева. Ответникът не бил заплатил суми
в размер на 1339,33 лева за 2020г., 1266,84 лева за 2021г. и 1080 лева за 2022г., които суми се
претендират на осн. чл.36 от Правилника за управление на ЕС, както и по 60 лева за всяка от
посочените години разход по чл.38, ал.2 от Правилника. Предвид изложените обстоятелства
срещу Х. Т. Т., ЕГН **********, са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.51, ал.1 от ЗУЕС за заплащане на следните суми, дължими по Решение на ОС
на ЕС от 23.01.2020г. и приетия с него Правилник на ЕС за поддръжка, управление и
обслужване: за периода от 23.01.2020г. до 31.12.2020г. сумата от 1339,33 лева,
представляваща дължими месечни вноски по чл.36 от Правилника и сумата от 60 лева,
представляваща дължими месечни вноски по чл.38, ал.2 от Правилника; за периода от
21.01.2021г. до 31.12.2021г. сумата от 1266,84 лева, представляваща дължими месечни
вноски по чл.36 от Правилника и сумата от 60 лева, представляваща дължими месечни
вноски по чл.38, ал.2 от Правилника; за периода от 21.01.2022г. до 23.12.2022г. сумата от
1080 лева, представляваща дължими месечни вноски по чл.36 от Правилника и сумата от 60
лева, представляваща дължими месечни вноски по чл.38, ал.2 от Правилника, ведно със
законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане; 2) иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, както следва:
3
сумата от 280,64 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 1399,33 лева за
периода от 01.01.2021г. до 23.12.2022г. и сумата от 131,58 лева, представляваща законна
лихва върху главницата от 1326,84 лева за периода от 01.01.2022г. до 23.12.2022г.
В срока по чл.131 ГПК от ответника Т. е депозиран писмен отговор, с който оспорва
иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че пълномощното на адв. П. Х. е нищожно,
както и че В.С. не притежава представителна власт и процесуална легитимация. Твърди още,
че Протокола от 14.12.2017г. е противозаконен и следователно нищожен.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от протокол от проведено ОС на ЕС с административен адрес гр. Варна, ул.
„И.“ *** на 23.01.2020г. e, че по видно т.1 е взето решение за учредяване на етажна
собственост на административно обособената част от сградата с адрес ул. „И.“ ***, както и
за приемане на правилник на етажната собственост на ул. „И.“ ***, а по т.2 е взето решение
за избор на управител на етажната собственост – В.С.С. и членове на контролния съвет.
Решението на ОС е атакувано от Х. Т., като с влязло в сила на 14.06.2021г. Решение №
261589/09.12.2020г. по гр.д. № 2581/2020г. /приложено е и цялото дело/ е отхвърлен иска на
Х. Т. Тотев за отмяна на горепосочените решения по посочените точки.
Видно от приложеното по гр.д. №2581/20г. по описа на ВРС- л.54, е, че в Район
„Приморски“, Община Варна, е вписано Сдружение на собствениците с наименование
„Комплекс Хелиос“ и адрес на управление гр. варна, ул. „И.“ *** с предмет на дейност :
Управление на общите части, коридорите и чакалните на медицинските кабинети и
лаборатории, намиращи се на етажи 2,3 и 4 във вход А на ул. „И.“ №1.
Представен е и приетия с решение от 23.01.2020г. правилник на етажната собственост
на ул. „И.“ ***, от който се установява, че по чл.36 е предвидено, че всеки собственик,
ползвател, наемател на кабинет, лаборатория във входа с нежилищно предназначение дължи
ежемесечно сума за поддръжка на чакалните /текущи разходи за охрана-сот, персонал, ел.
енергия, осветление, климатизация, разходи за вода, счетоводство, консумативи и други
извънредни разходи. Чл.38 ал.2 предвижда, че месечното възнаграждение на външния
изпълнител-управител на етажната собственост, е 5,00 лв. на кабинет, съгласно документ за
собственост.
Представен е още протокол от проведено ОС на ЕС с административен адрес гр.
Варна, ул. „И.“ *** на 15.10.2020г., видно от който по т.1 от дневния ред е взето решение, с
което е приет и одобрен размера на процента на идеалните части от общите части на
сградата, притежаван от собствениците, да се счита за равен на процента идеални части,
изчислен по формулата на чл.17, ал.4 от ЗУЕС, съгласно таблица- Приложение № 1 към
протокола. Видно от приложената към протокола таблица ид.ч. на Х. Т. е 2.9329 %. Не са
неведени твърдения Решението на ОС на ЕС от 15.10.2020г. да е оспорено в
законоустановения срок, нито са представени доказателства в тази насока. Не е спорно
между страните, че ответникът е собственик на обект /лекарски кабинет/ в сграда в режим
на етажна собственост с административен адрес гр. Варна, ул. „И.“ № 1, както и че .
Видно от представения протокол от Общо събрание на ЕС с адрес гр. Варна, ул. „И.“
***, проведено на 20.12.2021г. е взето решение по т.1 от дневния ред за определяне размер
на вноската за медицинска практика в размер на 100 лева месечно и по т.2 от дневния ред за
подновяване на договора с В.С., представител на „Дом Експерт“ ООД, считано от
01.01.2022г. Видно от представения протокол от Общо събрани на ЕС с адрес гр. Варна, ул.
„И.“ ***, проведено на 27.10.2022 г. е взето решение по т.2 от дневния ред , с което е
възложено на управителя на ЕС да покани Х. Т. Т. в едноседмичен срок от обявяване на
протокола от събранието да плати доброволно задълженията си от 23.01.2020г. до
4
последните изискуеми вноски, като след този срок да бъде предявен иск за период и сума по
справката от счетоводството на етажната собственост. Представени по делото са справки за
дължими суми от Т. за 2020, 2021 и 1-9.2022г., както и 3 бр. справки за разходи за поддръжка
на етажната собственост.
Пред настоящата инстанция е допуснато назначаването на ССчЕ, от заключението, по
която се установява, че разходите за поддръжка на ЕС по чл.36 от Правилника за периода от
23.01.2020г. до 31.12.2020г. възлизат на сумата от 1337,39 лева, представляваща дължими
месечни вноски по чл.36 от Правилника; за периода от 21.01.2021г. до 31.12.2021г. сумата от
1 419,24 лева, представляваща дължими месечни вноски по чл.36 от Правилника; за периода
от 21.01.2022г. до 23.12.2022г. сумата от 1 435,57 лева, представляваща дължими месечни
вноски по чл.36 от Правилника. Въззивникът е възразил срещу допускането на експертизата
и изслушването на заключението, доколкото излага, че въпросите вече са решени.
Оспорване на изводите и констатациите на вещото лице по същество не са наведени,
въпреки дадената на Т. възможност. Затова и съставът приема, че заключението като
обективно и компетентно изготвено, следва да бъде прието към доказателствата по делото.
ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, по наведените във
въззивните жалби възражения, намира за установено от правна страна следното:
По въззивната жалба на Х. Т.:
Наведените в жалбата възражения касаят учредяването на Сдружението на
собствениците и обособявеното на отделна етажна собственост за вх. А на обособена част от
сградата, находяща се на ул. «И.» №1 в гр. Варна. Изборът на управление на
новосъздадената ЕС и регистрирането й е обективирано в решението на ОС, взето с
протокол от 23.01.2020г. Посоченото решение на ОС е било предмет на съдъбен контрол,
като с влязло в сила решение № 261589/09.12.2020г. по гр.д. №2581/20г. по описа на ВРС,
потвърдено с Решение №1059/14.06.2021г. по в. гр.д. №683/21г. по описа на ВОС, жалбите
срещу взетите решения за създаване на нова ЕС за административно обособена част от
сградата на ул. «И.» *** и избор на управител и членове на контролния съвет, както и
Правилник за управление на ЕС са отхвърлени. По този начин е формирана сила на
присъдено нещо между страните досежно обстоятелствата, че създаването на новата ЕС за
административно обособената част от сградата на ул. «И.» *** е законно, както и че законен
е изборът на В.С. за управител на ЕС. Възраженията, наведени в отговора на исковата молба,
както и във въззивната жалба, са неоснователни, тъй като тези въпроси не подлежат на
преразглеждане. Несъстоятелни са и изложените доводи за липса на представителна власт на
адв. П. Х., тъй като видно от приложеното на л.38 от първоинстанционното дело
пълномощно, същата е валидно упълномощена от управителя на ЕС В.С..
Други възражения, извън тези касаещи действителността на взетите решения за
учредяване на ЕС за административно обособената част от сградата на ул. «И.» ***.
Въззивникът не е оспорил нито факта, че е собственик на обект, находящ се във вх.А,
респективно етажен собственик в ЕС в сградата на ул. «И.» ***, нито притежаваните от него
идеални части, установени с решение от проведено ОС на ЕС с административен адрес гр.
Варна, ул. „И.“ *** на 15.10.2020г. Притежаваните ид. части от въззивника Т. са 2.9329 %.
Не е оспорен и приетото с протокол от Общо събрание на ЕС с адрес гр. Варна, ул. „И.“
***, проведено на 20.12.2021г., решение по т.1 от дневния ред за определяне размер на
вноската за медицинска практика в размер на 100 лева месечно. Няма данни и не се твърди
цитираните две решения на ОС да са атакувани по съдебен ред и отменени.
5
Нормата на чл.51 ал.1 във вр. с чл.6, ал.1 , т.10 от ЗУЕС предвижда, че разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят. Както вече се изложи, безспорно се
установи, че е налице административно обособена част от сграда в режим на етажна
собственост, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата за процесните
периоди, както и на установените идеални части, че са взети твърдените от ищеца решения
на ОС на ЕС с посоченото съдържание, установяващи размера на дължимите вноски. Затова
и безспорно се налага извода, че за ответника е възникнало задължението за заплащане на
задълженията за дължимите такси за текущи разходи за процесните периоди.
Съгласно чл.36 от Правилника за вътрешния ред в етажната собственост на ул. „И.“ ***
всеки собственик, ползвател, наемател на кабинет /лаборатория/имот във входа с
нежилищно предназначение дължи ежемесечно сума за поддръжка на чакалните (текущи
разходи за охрана-сот, персонал, ел. енергия, климатизация, разходи за вода, счетоводство,
консумативи и други извънредни разходи/. Установи се, че с решение на ОС на ЕС от
20.12.2021г. е приет размер на месечните вноски за поддържане на общите части от 100 лева
за медицинска практика. Следователно след това решение, дължимата ежемесечна вноска
съставлява сума в установен размер, която не подлежи на специални изчисления. При вноска
от 100 лева на месец дължимата сума от ответника за периода от 01.01.2022г. до 23.12.2022г.
се явява в размер на 1174,19 лева /претендирани са 1080 лева/. По отношение на сумите по
чл.38, ал.2 от Правилника за възнаграждение на управителя, същите са ясно определени – по
5 лева на месец. В този смисъл ответникът за процесните периоди дължи суми в размер на
по 60 лева /за 2020. 2021 и 2022г./, тъй като същите включват по 12 месеца. Ответникът не е
навел твърдения, нито е ангажирал доказателства за направени плащания в полза на
етажната собственост за процесния период /представил е само две платежни нареждания,
които са за 2023г./. По гореизложените съображения съдът намира, че предявения иск за
главница е основателен и следва да бъде уважен за следните периоди и суми: сумата от 60
лева, представляваща дължими месечни вноски по чл.38, ал.2 от Правилника за периода от
23.01.2020г. до 31.12.2020г.; сумата от 60 лева, представляваща дължими месечни вноски по
чл.38, ал.2 от Правилника за периода от 21.01.2021г. до 31.12.2021г; сумата о т 1080 лева,
представляваща дължими месечни вноски по чл.36 от Правилника за периода от 21.01.2022г.
до 23.12.2022г. и сумата от 60 лева, представляваща дължими месечни вноски по чл.38, ал.2
от Правилника, за периода от 21.01.2022г. до 23.12.2022г. Като се съобрази установения
размер на притежаваните от въззивника идеални части, както и изготвеното по делото
заключение на вещото лице, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ЕС сума в размер на 1337,39 лева, представляваща дължими месечни вноски по чл.36 от
Правилника за периода от 23.01.2020г. до 31.12.2020г., както и сумата от 1266,84 лева,
представляваща дължими месечни вноски по чл.36 от Правилника за периода от 21.01.2021г.
до 31.12.2021г. Макар и вещото лице да е установило по висок размер на дължимата по
чл.36 от Плавилника сума за 2021г., то доколкото претенцията е само до размер на
1 266,84лв., до този размер искът следва да бъде уважен. Решението на ВРС следва да бъде
отменено, в частите с които исковете са отхвърлени за сума в размер на 1337,39 лева,
представляваща дължими месечни вноски по чл.36 от Правилника за периода от 23.01.2020г.
до 31.12.2020г., както и сумата от 1266,84 лева, представляваща дължими месечни вноски по
чл.36 от Правилника за периода от 21.01.2021г. до 31.12.2021г. Решението в частта, с която
искът за дължими по чл.36 Правилника суми е отхвърлен за разликата над 1 337,39 лв. до
1 339,33 лв., следва да бъде потвърдено.
По отношение на претендираната лихва върху главницата от 1337,39 лева,
представляваща дължими месечни вноски по чл.36 от Правилника за периода от 23.01.2020г.
до 31.12.2020г. и главницата от 1266,84 лева, представляваща дължими месечни вноски по
чл.36 от Правилника за периода от 21.01.2021г. до 31.12.2021г., съдът намира следното:
6
Дължима се явява претендираната законна лихва върху главниците от 1 397,39 лв. и
1 326,84 лв., дължими по чл.36 от Правилника. Не е посочен изрично падеж на дължимото
плащане, но доколкото вноските са месечни, следва да се приеме, че сумите за 12 месеца от
предходната година са вече изискуеми към първо число на следващата. В този смисъл искът
за законна лихва за забава върху сумата от 1 397,39 лева, представляваща дължими месечни
вноски по чл.36 от Правилника за 2020г., е основателен за процесния период от 01.01.2021г.
до 23.12.2022г. и за изчисления с лихвен калкулатор размер от 280,64 лева, а за сумата от
1 326,84 лева, представляваща дължими месечни вноски по чл.36 от Правилника е
основателен за процесния период от 01.01.2022г. до 23.12.2022г и за изчисления с лихвен
калкулатор размер от 131,58 лева. По гореизложените съображения искът за законна лихва
за забава в частта му върху главницата за 2020г. от 1397,39 лева за периода от 01.01.2021г. до
23.12.2022г. следва да бъде уважен и за разликата над сумата от 12,04 лева до 280,64 лв., а в
частта му върху главницата за 2021г. 1326,84 лева за периода от 01.01.2022г. до 23.12.2022г..
следва да бъде уважен и за разликата над 5,95 лева до предявения размер от 131,58 лева.
Следва да бъде присъдена и законната лихва върху претендираните главници от подаване на
иска до окончателното изплащане.
Решението на ВРС в отхвърлителната част досежно претендираната законна лихва
следва да бъде отменено.
Предвид направеното искане и изхода на спора на осн. чл.78 ал.1 ГПК в полза на
въззиваемата страна- ЕС, следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция.
Съобразно представения списък се претендират разноски за заплатена държавна такса в
размер на 77,13 лв., депозит за вещо лице 580 лв., както и адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000 лв. Представени са доказателства за заплатената държавна такса, както и за
сключен договор за правни услуги и заплатено възнаграждение от 1 000 лв. Въззивникът Т. е
направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът намира същото за
основателно съобразно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Затова и следва да бъде прието възнаграждение в размер на 600 лв., като
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна общо сумата от
1 257,13 лв. направени пред настоящата инстанция разноски.
Съобразно отмяната на решението на ВРС в отхвърлителната му част в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на още
600 лв., предвид уважаване изцяло на предявените от него искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3381 от 20.10.2023 г., постановено по гр. д. № 17030/2022 г. по
описа на ВРС, 26-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от Етажна собственост
на жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „И.“ ***, представлявана от
управителя В.С.С. срещу Х. Т. Т., ЕГН **********, иск за заплащане на сумата от 1337,39
лева, представляваща дължими месечни вноски по чл. 36 от Правилника за вътрешния ред
на ЕС с административен адрес гр. Варна, ул. „И.“ *** за периода от 23.01.2020 г. до
31.12.2020 г. и на сумата от 1266,84 лева, представляваща дължими месечни вноски по чл.
36 от Правилника за вътрешния ред на ЕС с административен адрес гр. Варна, ул. „И.“ *** за
периода от 21.01.2021 г. до 31.12.2021 г., както и в частта, с която като отхвърлен иска за
разликата над сумата от 12,04 лева за периода от 01.01.2021 г. до 23.12.2022 г. до предявения
размер от 280,64 лева и за разликата над сумата от 5,95 лева за периода от 01.01.2022 г. до
23.12.2022 г. до предявения размер от 131,58 лева,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
7
ОСЪЖДА Х. Т. Т., ЕГН **********, да заплати на Етажна собственост на жилищна
сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „И.“ ***, представлявана от управителя
В.С.С., ЕГН **********, сумата от 1337,39 / хиляда триста тридесет и седем лева и
тридесет и девет ст/, представляваща дължими месечни вноски по чл. 36 от Правилника за
вътрешния ред на ЕС с административен адрес гр. Варна, ул. „И.“ *** за периода от
23.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и на сумата от 1266,84 /хиляда двеста шестдесет е шест лева
и осемдесет и четири ст./, представляваща дължими месечни вноски по чл. 36 от
Правилника за вътрешния ред на ЕС с административен адрес гр. Варна, ул. „И.“ *** за
периода от 21.01.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва върху посочените суми
от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2022г. до окончателното плащане, на
основание чл.51, ал.1 във вр. с чл.6, ал.1 , т.10 от ЗУЕС.
ОСЪЖДА Х. Т. Т., ЕГН **********, да заплати на Етажна собственост на жилищна
сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „И.“ ***, представлявана от управителя
В.С.С., ЕГН **********, разликата над сумата от 12,04 лева до 280,64 /двеста и
осемдесет лева и 64 ст./, представляваща законна лихва за периода от 01.01.2021г. до
23.12.2022г. върху главницата от 1 337,39 лв., както и разликата над сумата от 5,95 лева до
предявения размер от 131,58 /сто тридесет и един лев и 58 ст./, представляваща законна
лихва за периода от 01.01.2022г. до 23.12.2022г. върху главницата от 1 266,84 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3381 от 20.10.2023 г., постановено по гр. д. №
17030/2022 г. по описа на ВРС, 26-ти състав, в частта, с която е осъден Х. Т. Т., ЕГН
**********, да заплати на Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес:
гр. Варна, ул. „И.“ ***, представлявана от управителя В.С.С., следните суми: сумите от по
60 лева, представляващи дължими месечни вноски за възнаграждение на управител по чл.
38, ал. 2 от Правилника за вътрешния ред на ЕС с административен адрес: гр. Варна, ул. „И.“
*** за всеки от периодите от 23.01.2020 г. до 31.12.2020 г., от 21.01.2021 г. до 31.12.2021 г. и
от 21.01.2022 г. до 23.12.2022 г., както и сумата от 1080 лева, представляваща дължими
месечни вноски за поддръжка и управление на общите части на ЕС, съгласно решение на
ОС на ЕС от 20.12.2021 г., във вр. с чл. 36 от Правилника за вътрешния ред на ЕС с
административен адрес: гр. Варна, ул. „И.“ ***, ведно със законната лихва върху посочените
суми от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2022 г. до окончателното им плащане,
на основание чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС; е осъден Х. Т. Т. да заплати на
Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „И.“ ***,
представлявана от управителя В.С.С., сумата от 12,04 лева, представляваща законна лихва за
периода от 01.01.2021 г. до 23.12.2022 г. върху главницата от 60 лева за дължими месечни
вноски за периода от 23.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и сумата от 5,95 лева, представляваща
законна лихва за периода от 01.01.2022 г. до 23.12.2022 г. върху главницата от 60 лева за
дължими месечни вноски за периода от 21.01.2021 г. до 31.12.2021 г., на основание чл. 86 от
ЗЗД; е осъден Х. Т. Т. да заплати на Етажна собственост на жилищна сграда с
административен адрес: гр. Варна, ул. „И.“ ***, представлявана от управителя В.С.С., сумата
от 359,84 лева, представляваща направени в производството пред ВРС разноски, както и в
частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на разликата над 1 337,39 лв. до 1 339,33 лв.-
претендирани като дължими месечни вноски по чл. 36 от Правилника за вътрешния ред на
ЕС с административен адрес гр. Варна, ул. „И.“ *** за периода от 23.01.2020 г. до 31.12.2020
г.
ОСЪЖДА Х. Т. Т., ЕГН ********** да заплати на Етажна собственост на жилищна
сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „И.“ ***, представлявана от управителя
В.С.С., ЕГН **********, допълнително сумата от 600,00 /шестстотин лева/,
представляваща направени пред ВРС разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
съобразно изхода на спора и на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Х. Т. Т., ЕГН **********, да заплати на Етажна собственост на жилищна
сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „И.“ ***, представлявана от управителя
В.С.С., ЕГН **********, сумата от 1 257,13 /хиляда двеста петдесет и седем лева и
8
тринадесет ст./, представляваща направени пред настоящата инстанция разноски, от които
657,13 лв. разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, а 600,00 лв.-
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9