О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………
гр.Варна, 30.07.2019г
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в закрито заседание на тридесети юли
2019г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
ФИЛИП
РАДИНОВ мл.с.
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.дело № 1104 по описа за 2019г,
за да се произнесе взе предвид :
Производството
е въззивно, образувано по жалба вх.№ 13758/2.05.2019
от Е. АРКАДИЕВИЧ К. срещу действията на ЧСИ Ивета-Луис Контрерас
Ернандес, рег.№ 894 по изп. дело № 20198940400320, като излага следните оплаквания:
Счита образуваното изп.дело в разрез с всички нормативни разпоредби. Били
допуснати то ЧСИ груби процесуални нарушения – не бил уведомен по надлежен ред
и затова му е нарушено правото на защита. Неуведомяването му по надлежен ред се
доказвало в абревиатурата на двата документа, изпратени до него. Единият бил
адресиран с адрес по лична карта, а другият бил коригиран – „Понастоящем в ЗЗОП-Разделна към Затвора-Варна“. Освен
това, според законодателството на ДОПК, давностният срок за публични задължения
бил изтекъл и затова било незаконосъобразно да се образува изп.дело.
С
жалбата е отправено искане за освобождаване от заплащане на държавни такси, на осн.чл.9 б.“о“ ЗДТ.
Въззиваемата страна НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ –СОФИЯ,
представлявана от Изп.директор Г.Димитрова, чрез
Началника на Отдел “ЧАСТНИ ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ“ в Централното управление на НАП, в
депозираното писмено възражение изразява становище за недопустимост на жалбата,
а в евентуалност – за нейната неоснователност и моли за оставянето й без уважение
/л.50/.
По делото са приложени обясненията на ЧСИ.
Въззивният съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Изп.дело
№ 20198940400320 е образувано по молба на взискателя НАП въз основа на 3 броя
изпълнителни листи, с които длъжникът Е. Арк.К. е
осъден да заплати парични суми, представляващи направени по делата разноски за
възнаграждение за оказана правна помощ, както следва:
1/ 180лв по ИЛ, издаден на 30.09.2014г от ВРС, по силата на
подлежащото на изпълнение определение, постановено по НОХД № 2119/ 2013 на ВРС
;
2/ 450лв по ИЛ, издаден на 13.03.2015г от ВРС, по силата на
подлежащото на изпълнение определение, постановено по НОХД № 3439/2013г на ВРС-15
с-в и
3/ 120лв по ИЛ, издаден на 15.04.2015 от ВРС, по силата на подлежащото
на изпълнение определение, постановено по ЧНД № 5853/2014 на ВРС-15с-в,
На осн.чл.458 ГПК в производството по делото като присъединен взискател е конституирана
Държавата чрез ТД на НАП - ВАРНА за публичните й вземания към длъжника,
възлизащи общо на 526,93лв, съгласно
удостоверение с изх.№ 030371900326624/12.02.2019г, изд. от орган по приходите
при ТД на НАП-ВАРНА /л.16/.
На 11.03.2019г, съгласно молба на
взискателя е изготвено Запорно съобщение с изх. № 5917/11.03.2019г
до Държавно предприятие ФОНД“ ЗАТВОРНО ДЕЛО“ - ТП гр.ВАРНА, с което е наложен запор върху трудово възнаграждение,
получавано от длъжника /л.20/.
Изготвената Покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ с изх.№ 5916/ 11.03.2019г е била изпратена до Затвора-гр.Варна
за лично връчване на длъжника, изтърпяващ наказание лишаване от свобода. В ПДИ
е посочено, че до размера на задълженията по изп.дело
е наложен запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение от
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ ФОНД „ЗАТВОРНО ДЕЛО“ - ТП гр.ВАРНА .
ПДИ е придружена със съобщение с изх. №
5915/11.03.2019г /л.19/ е била редовно връчена лично на длъжника на 20.03.2019г, видно от приложената разписка
/л.28/.
Длъжникът е подал въззивна жалба
вх.№ 10216/28.03.2019 срещу образуването на изп. дело
и ПДИ, оставена без движение с подробни указания. Длъжникът е бил редовно
уведомен за тях със съобщение, връчено му лично на 12.04.2019 /л.35/. С
разпореждане от 24.04.2019 жалбата е върната от ЧСИ поради неотстраняването на
нередовностите по нея в указания срок, за което длъжникът е бил надлежно
уведомен на 4.06.2019г.
Настоящата жалба е подадена от
длъжника на 30.04.2019г, входирана при ЧСИ на 2.05.2019г,
в която излага оплакванията си за допуснати груби процесуални нарушения - не бил
уведомен надлежно за изпълнението. Освен това се позовава на изтекла погасителна
давност по отношение дължимостта на паричните вземания /л.46/.
Горната фактическа установеност
обуславя следните правни изводи
Длъжникът е получил лично ПДИ на
20.03.2019г, с което редовно е уведомен за единственото предприето изп.действие – налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.
Предходната му жалба от 28.03.2019г
е била със сходни оплаквания вкл. и срещу ненадлежното връчване на ПДИ. Същата е
върната, а настоящата се явява нова, изпратена по пощата на 30.04.2019г – видно
от пощенското клеймо върху плика. Постъпила е в кантората на ЧСИ на 2.05.2019г,
т.е. след изтичането на едноседмичния срок по чл.436 ал.1 ГПК. При това
положение следва да се приеме, че длъжникът е бил надлежно уведомен и затова жалбата
е просрочена. Освен това, само на соченото основание същата отново е недопустима,
тъй като нормата на чл.435 ал.2 ГПК не визира подобна основание за обжалване.
Що се отнася наведеното от длъжника възражение за погасяване по давност
вземането на Държавата следва да се посочи, че е недопустимо да бъде предмет на
разглеждане по реда на обжалване действията на ЧСИ. Това е така, защото възражението
е материално правно и преценката за неговата основателност не е от
компетентността на ЧСИ; същият няма правомощия да решава дали материализираните
в представените му ИЛ вземания са погасени по давност, още по-малко да извършва
това служебно. Освен това, няма и задължение да следи за изтичането на
погасителния давностен срок и не съществува основание, съгласно което да откаже
да пристъпи към изпълнение или да прекрати изп.производство
с оглед лимитативно изброените в нормата на чл.433 ГПК хипотези, сред които
липсва такава. Длъжникът разполага с възможност да оспори вземането съгласно
чл.439 ГПК, като предяви иск и в случай на неговото уважаване от съда, ЧСИ би
могъл да прекрати производството, на осн.чл.433 ал.1
т.7 ГПК. Ето защо жалбата и в тази част се явява недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството – прекратено.
За пълнота на изложеното може да се
посочи и следното: на осн.чл.189 ал.1 вр.чл.306 ал.1 т.4 предл.2-ро НПК
наказателният съд се произнася по въпроса за разноските с присъдата или
определението. От приложените ИЛ е видно, че същите са издадени въз основа на
определения на съда.Съгл.чл.276 от Закона за правната
помощ вр.чл.3 ал.7 т.8 от Закона за НАП задълженията
за предоставената правна помощ представляват частни държавни вземания и се
събират от НАП по общия ред на ГПК, съгл.чл.163 ал.2 ДОПК. Затова на НАП са
предадени за събиране трите ИЛ срещу длъжника Е. Аркадиевич
К.. По този повод НАП е отправил искане до ЧСИ за образуване на изп.производство срещу задълженото лице за събирането на
частните държавни вземания. Давностните срокове започват да текат от влизането
на актовете в законна сила.Предвид частния характер на вземанията приложение
намира общата 5-годишна давност по ЗЗД и затова не може да се приложи
по-кратката, визирана в ДОПК.
Като краен извод следва с жалбата
няма посочено действие на ЧСИ , което длъжникът да има право да обжалва с оглед
изрично изброените хипотези в нормата на чл.435 ал.2 ГПК. Ето защо, подадената
жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въззивно
производство – прекратено в тази част.
Що се отнася до искането на
жалбоподателя за освобождаване от заплащане
на държавна такса, от компетентността на въззивния съд е да се произнесе по
него.
Позоваването
на разпоредбата на чл.9 б.“о“ ЗДТ е неоснователно, тъй като не попада под тази
хипотеза. С изменението на нормата с ДВ бр.17/2018, понятието за категорията лица
„инвалиди“ е заменено с „лицата с увреждания“; освен тях
са изброени други категории правни субекти - титуляри на това право, а именно: бременни и майките с деца до 6-годишна възраст,
сираците, в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една
специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени
със заключение на медицинска комисия. Очевидно
е, че длъжникът не попада сред нито една от посочените категории лица.
В случая
приложение намира нормата на чл.83 ал.2 ГПК, но искането се явява недоказано по
основание. От събраната от ЧСИ данни за лицето /л.12-15/ се установява, че същото
не е семейно и няма задължения към непълнолетни низходящи /деца/; има майка и
две пълнолетни сестри; не притежава движимо или недвижимо имущество; няма
парични влогове. От писмо рег.№ 672/ 21.03.2019, изд. от ГД “Изпълнение на
наказанията“ при МП, Затвора Варна /л.24/ става ясно, че изтърпява наказание „лишаване
от свобода“ от 6.01.2015г в Затвора Варна, като понастоящем работи към домакинския
щат на ЗО-Разделна. Поради това обстоятелство е и предприетият от ЧСИ способ на
принудително изпълнение - налагане на запор върху трудовото възнаграждение, от
което могат да бъдат правени удръжки за погасяване на задължението над несеквестируемия му размер. Изложеното
мотивира съда за неоснователност на отправеното искане и затова същото следва
да бъда оставено без уважение. При това положение същият следва да бъде осъден
да заплати държавна такса за въззивното производство в размер на 25лв
С оглед изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника за
освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивното производство .
ОСЪЖДА Е. АРКАДИЕВИЧ К. ЕГН
**********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор-Варна, а
понастоящем намиращ се в ЗО-Разделна, да заплати по сметка на Варненски ОС държавна така в размер на 25лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима
жалбата вх.№ 13758/2.05.2019 от Е. АРКАДИЕВИЧ К. срещу
действията на ЧСИ Ивета-Луис Контрерас Ернандес, рег.№ 894 по изп. дело № 20198940400320
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 1104/2019
на ВОС
Определението
в прекратителната част може да се обжалва пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВАРНА с частна
жалба в едноседмичен срок от уведомяването на страната
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: