ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№___________
гр.Варна, 3 май 2018г.
Варненският
административен съд - VІІІ – ми състав, в закрито заседание на трети май две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Димитрова адм.дело № 2919 по
описа за 2017 год. за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ), вр. Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано
е във връзка с определение № 552/27.09.2017г. на Апелативен съд – Варна,
постановено по в.ч.гр.д.№ 436/2017г. по описа на същия съд, с което е
обезсилено определение № 1878/14.07.2017г. по гр.д. № 1470/2017г. по описа на ВОС,
с което е прекратено производството по исковата молба на „Еф Ен Джи Пропертис“
ООД срещу Община-Варна –за заплащане на
сумата в размер на 100000лв., представляваща обезщетение за вреди: загуби от
обезценяването на недвижими имоти на дружеството в Приморски парк, вследствие
нищожността, евентуално незаконосъобразността на Заповед №
РД-02-14-2200/03.09.2012г. на министъра на РРБ за одобряване на общия
устройствен план и решения № № 461-2 и 463-2 по Протокол № 9/04-05.07.2012г. на
Общински съвет-Варна – и същата е изпратена за разглеждане по компетентност
на Административен съд – Варна.
С
Определение № 2847/19.10.2017г. по адм.д. № 2919/2017г. на основание чл.135,
ал.5 от АПК, Варненският административен съд е повдигнал спор за подсъдност,
като е приел, че посочените решения на ОбС – Варна не са индивидуални
административни актове по смисъла на чл.21, ал.1-ал.4 от АПК, а са част от
производството по издаване на ОУП, приети по реда на чл.127, ал.2 от ЗУТ,
поради което по арг.от чл.21, ал.5 от АПК не са индивидуални административни
актове и не подлежат на обжалване. Преценка за тяхната законосъобразност е
възможна само при контрол на крайни акт, какъвто обаче в случая (извън
хипотезата на чл.127, ал.6 от ЗУТ – неприложима в случая) е изключен. По тези
съображения е прието, че след като не се претендират вреди от незаконосъобразен
административен акт, то искът не е такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и не подлежи на
разглеждане по реда на Глава единадесета на АПК.
С
Определение №33/29.03.2018г. по адм.д. № 72/2017г. на смесен петчленен състав
на ВАС и ВКС е прието, че искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и
компетентен да разгледа исковата молба на „ЕФ ЕН ДЖИ ПРОПЕРТИС“ ООД срещу
Община-Варна е Административен съд – Варна. Изложени са мотиви за това, че
обстоятелството, че в случая решенията на ОбС-Варна са изключени от съдебен
контрол не е пречка за провеждане на производство по ЗОДОВ, т.к. това би
означавало в хипотеза на увреждане на заинтересована страна, същата да е лишена
от правото да търси обезвреда и в производството по ЗОДОВ да не може да се
упражни косвен съдебен контрол по валидността на тези актове. Прието е и че по
аргумент от противното не би следвало след като в чл.17, ал.2 от ГПК е
предвидено общия съд да се произнася инцидентно по валидността на
административните актове, независимо дали подлежат на съдебен контрол, то при
претенция за увреждане от актове на административни органи, които не подлежат
на съдебен контрол, административният съд да не може да упражни този инцидентен
контрол в производство по ЗОДОВ.
Във
връзка с това определение и т.к. претенцията на ищеца е била предявена в
контекста на разпоредбите на чл.45 и чл.49 от ЗЗД, с Разпореждане № 5485/04.04.2018г.
съдът е оставил исковата молба без движение, с указание към ищеца изрично да посочи:
1/ в коя от хипотезите на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ претендира вреди – от незаконосъобразен административен акт (нищожен
или унищожаем) или от незаконосъобразно действие или бездействие на
административен орган или длъжностно лице, като има предвид, че в обхвата на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ попадат само незаконосъобразните фактически действия или
бездействия, не и юридическите такива; 2/ изрично да посочи кой е
незаконосъобразният административен акт, респ. кое е незаконосъобразното
фактическо действие или бездействие, от които претендира вреди и в коя от
хипотезите по чл.204 от АПК ги претендира; 3/
съобразно уточненията по т.1 и т.2, на основание чл.205 от АПК ищецът
следва изрично да посочи надлежния ответник на заявените от него претенции; 4/ в случай че ищецът претендира
едновременно вреди от незаконосъобразен акт и незаконосъобразни фактически
действия/бездействия, следва изрично да посочи размера на вредите,
претендиран на всяко едно от посочените
основания и периода, за който ги претендира; 5/ в
случай че ищецът посочи няколко надлежни ответници по чл.205 от АПК, изисканите
уточнения по т.1 – 4 да се направят по отношение на всеки един от ответниците; 6/ да представи доказателства и за
внесена държавна такса в размер на 25,00лв. по сметка за държавни такси на
Адм.съд – Варна.
В
указания седмодневен срок за отстраняване на нередовностите е постъпила молба
от ищеца с вх.№ 8060/30.04.2018г., с която са направени следните уточнения:
-
претендират се вреди, причинени от незаконосъобразни административни актове, а
именно – решение № 461-2 и решение № 463-2 по протокол № 9/04-05.07.2012г. на
Общински съвет-Варна за съгласуване, съответно на промяна и на ОУП на
Община-Варна – окончателен проект, в частта на местност „Горчивата чешма“, и от
Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на министъра на РРБ за одобряване на ОУП
на Община – Варна - окончателен проект, в частта на местност „Горчивата чешма“;
-
решение 463-2, съвместно с решение 461-2, представляват незаконосъобразни
административни актове, довели до обезценяване на поземлените имоти,
собственост на дружеството, с което са му нанесени имуществени вреди,
представляващи пряка и непосредствена последица от него. По силата на тези
решения е променено и след това е одобрена промяна на предназначението на
имотите в окончателния проект, като предназначението на имотите по устройствен
план е съществен елемент от формиране на пазарната им стойност.
-
в евентуалност – ако решение 463-2, ведно с 461-2 не представлява окончателния
акт за одобрение на ОУП, се твърди, че на основание тези административни актове
на ОбС – Варна е променена графичната част на окончателния проект без правно
основание за това и именно този негов вариант е представен за приемане в
НЕСУТРП и одобрение на министъра.
-
относно заповедта на министъра на РРБ се посочва, че същата е последния
административен акт, с който завършва сложния фактически състав на създаване и
одобрение на ОУП, поради което е налице хипотезата на солидарна отговорност
между Държавата и Община-Варна.
-
в евентуалност се твърди, че Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на министъра
на РРБ за одобряване на ОУП на Община-Варна, в частта на местност „Горчивата
чешма“, е административния акт, който е причинил увреждането, доколкото същият
е актът, по силата на който е одобрен ОУП и е настъпила промяна в статута на
имотите на дружеството, поради което отговорността за обезщетяване на
настъпилите вреди е на Държавата;
-
по отношение разпоредбите на чл.204, ал.1-ал.4 от АПК ищецът моли съдът да има
предвид, че същите касаят допустимостта на иска и съдът служебно извършва
преценка за яхната приложимост. Поддържа искането за провеждане на косвен
съдебен контрол върху законосъобразността на горепосочените административни
актове, т.к. те не подлежат на пряк съдебен контрол, като в тази връзка се
позовава на произнасянето по чл.135, ал.4 от АПК и счита, че исковата молба
следва да се разгледа в хипотезата на чл.204, ал.2, евентуално ал.3 от АПК.
-
сочи като ответници Община-Варна и Държавата.
При
така направените уточнения са направени следните искания:
-да
се осъди Община-Варна да заплати на дружеството сумата в размер на 100000лв.,
представляваща обезщетение за нанесени вреди от незаконосъобразни актове, а
именно: решение № 461-2 и решение № 463-2 по Протокол № 9/04-05.07.2012г.,
които вреди се изразяват в обезценка на собствени на дружеството недвижими
имоти – посочени по № на идентификатор, както и сумата 5000лв., представляваща
мораторни лихви върху главницата от момента на увреждането до завеждане на
иска, както и законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска
до окончателното плащане на задължението;
- в
евентуалност, ако съдът приеме, че е налице солидарна отговорност –
иска за претендираните суми да бъдат осъдени солидарно Община-Варна и
Държавата;
- в
евентуалност, ако съдът приеме, че е налице отговорност само на
Държавата – същата да бъде осъдена да заплати претендираните по горе
суми.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд – Варна преценява предявения иск като НЕДОПУСТИМ.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод на изпълнение на административна дейност. Тези искове
съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1, т.5 от АПК са подсъдни на
административните съдилища и се разглеждат по реда на Глава единадесета.
Притезанието по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
е насочено към репариране на вредите от противоправна административна дейност.
Възможен източник на увреждането са актове и/или действия/бездействия на
администрацията. С оглед различните възможни прояви, установяването на
неправомерността на административната дейност се извършва предварително и като
условие за допустимост на исковото производство по ЗОДОВ (за унищожаемите
административни актове – чл.204, ал.1 от ЗОДОВ) или преюдициално от съда, пред
който е предявен иска (за нищожни или оттеглени административни актове –
чл.204, ал.3 от АПК и за фактически действия/бездействия – чл.204, ал.4 от АПК).
Настоящият съдебен състав намира, че
разпоредбата на чл.204, ал.3 от АПК не е идентична с тази по чл.17, ал.2 от ГПК,
която изрично допуска общите съдилища да се произнасят инцидентно по валидността
на административни актове, независимо от това, дали те подлежат на съдебен
контрол.
Разпоредбата
на чл.204, ал.3 от АПК допуска само отклонение от общото правило за допустимост
по чл.204, ал.1 от АПК, като предвижда възможност в случаите на вреди, причинени
от нищожни административни актове, незаконосъобразността на акта да се установи
от съда, пред който е предявен иска за обезщетение.
Във
всички случаи обаче, за да се извърши съдебен контрол за законосъобразност в
контекста на хипотезата на чл.204, ал.3 от АПК, следва твърдяното увреждане на
първо място да е настъпило от административен акт и на второ – последния да
подлежи на обжалване независимо от евентуалните нарушения, допуснати при
постановяването му и независимо дали същите водят до унищожаемост или
нищожност. За разлика от разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК, в хипотезата на
чл.204, ал.3 от АПК не е в правомощията на съда да установява нищожност на
административен акт, когато обжалването му е изрично изключено от закона.
В случая Решение №461-2 по протокол № 9/04-05.07.2012г. на ОбС – Варна, с
което на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, чл.19, ал.3 от ЗУЧК, вр.чл.127,
ал.3 от ЗУТ е решено в графичната част на общия устройствен план частта на
териториите на местност „Горчивата чешма“ и местност „Долна трака“ да се
обособят в устройствен зона за градски паркове и градини за широко обществено
ползване ЗП, като в тях отпаднат обособените устройствени зони ОО, ОЗ1, ОЗ и
ОК1, и Решение № 463-2 взето по същия
протокол, с което на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, чл.19, ал.3 от
ЗУЧК, вр.чл.127, ал.3 от ЗУТ е съгласуван Окончателен проект на „Общ
устройствен план“ /ОУП/ на територията на Община Варна и План схема на
комуникационно транспортната схема (ПС-КТС) на територията на Община – Варна,
Правила и нормативи по прилагането на ОУП – решенията
са достъпни на сайта на Общински съвет – Варна, раздел „Архив“ - https://varnacouncil.bg/wp-content/uploads/2017/03/prot_09.pdf – не са индивидуални административни актове по
смисъла на чл.21, ал.1 – ал.4 от АПК.
Посочените
решения са част от производството по издаване на ОУП, приети по реда на чл.127,
ал.2 от ЗУТ, поради което и съгласно чл.21, ал.5 от АПК не са административни актове
и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Преценка за законосъобразността
на актовете по чл.21, ал.5 от АПК е възможна само при контрол за
законосъобразност на крайния акт, какъвто обаче в случая е изключен изрично с
разпоредбата на чл.215, ал.6 от ЗУТ, съгласно която не подлежат на обжалване
общите устройствени планове, както и техните изменения.
Съдебният контрол за
законосъобразност – както в хипотезата на унищожаемост, така и на нищожност – е
изключен и по отношение на Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г., т.к. изрично в
чл.19, ал.3 от Закона за Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ е посочено, че
заповедта на министъра на РРБ за одобряване на плана е окончателна и не подлежи
на обжалване.
Законодателното разрешение в чл.215,
ал.6 от ЗУТ и чл.19, ал.3 от ЗУЧК произтича от същността на общите устройствени
планове да определят само преобладаващото предназначение и начин на устройство
на териториите, като същите нямат пряко приложение за разрешаване на
строителство – чл.104, ал.3 от ЗУТ.
След като претендираните вреди не
произтичат от административни актове, респ. претендират се вреди от нищожен
административен акт, за който по силата на изрична законова разпоредба – чл.19,
ал.3 от ЗУЧК, е изключен съдебния контрол, то не е налице първия от елементите,
касаещ допустимостта на претенцията по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
С
оглед изложеното е налице абсолютна процесуална пречка за разглеждане на
исковата молба по същество по реда на Глава единадесета от АПК. В този смисъл и Определение на ВАС № 11752
от 07.10.2014г. по адм. д. № 10572/2014г; Определение на ВАС №
13570/14.12.2015г. по адм.д. № 13486/2015г.
Водим от горното, Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск от „Еф Ен Джи Пропертис“ ООД.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело №2919 по описа на Административен съд-Варна за 2017г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд
на РБ, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
Административен съдия: