П Р О Т О К О Л
05.10.2015 година гр. БУРГАС
Бургаският районен съд ХX-ти наказателен състав
На пети октомври две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТАНИМИРА И.
Секретар: Д.Б.
Прокурор:
Сложи за разглеждане
докладваното от съдия И.,
Наказателно АХ дело №
3843 по описа за 2015 година
На именното повикване в 09,30
часа се явиха:
Обвиняемият Е.Щ.Ж., редовно уведомен, се явява лично и с адв. И.С. от БАК, упълномощен защитник на
обвиняемия от ДП.
За Районна
прокуратура Бургас, редовно уведомени, не се явява представител.
АДВ. С.: Да се даде
ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Ж.: Да
се даде ход на делото.
Съдът, като взе предвид,
че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Настоящият съдебен състав намира,
че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно
определение от 02.10.2015 г., с което е приключило съдебното следствие.
ВЪЗОБНОВЯВА
съдебното следствие.
Настоящият
съдебен състав намира, че постановлението, с което се прави предложение
обвиняемият Е.Щ.Ж. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание за престъпление по чл. 343, ал. 3,
предл.последно, б.”А”, предл.второ, вр. чл. 343, ал. 1, б. ”Б”, предл.второ,
вр.чл. 342, ал. 1, предл.трето от НК, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и дало повод за образуване на настоящото производство не отговаря на
изискванията за годен да обоснове надлежно обвинение пред съда срещу
обвиняемото лице процесуален документ, доколкото неговото съдържание не отговаря
на изискванията, регламентирани в чл. 375 от НПК и в Тълкувателно решение №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС (което според настоящия съд в пълна степен важи и при
изготвяне на постановлението на прокурора по чл. 375 от НПК). Вярно е,
че в глава двадесет и осма от НПК, регламентираща диференцираната процедура за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, няма препращаща норма към общите правила, за разлика от
производствата по глава двадесет и четвърта - бързо производство, глава
двадесет и пета - незабавно производство и глава двадесет и седма - съкратено
съдебно следствие. Независимо от това обаче, съгласно т. 17 от Постановление №
7/85 г. по н.д. № 4/85г. на Пленума на ВС (което независимо от приемането на
нов НПК не е загубило валидността си, доколкото принципите и правилата за
разглеждане на делата по този ред са възпроизведени и в НПК, действащ от
2006г.), за неуредените със специални правила въпроси се прилагат съответните
правила на НПК.
В
повдигнатото обвинение са цитирани правните норми на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
И двата
варианта /изречения/ на текста на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП въвеждат хипотези
относно движение с несъобразена с пътната обстановка скорост, която е в рамките
на максималнодопустимите граници, наред с несвоевременна реакция на водача на
възникналата опасност. Реакцията се определя от интензитета на опасността,
поради което е въведено задължение за съответно избиране на скоростта на
движение и намаляването й или спиране в случай на необходимост. В чл. 20, ал.
2, изр. 1 от ЗДП се урежда "предвидимата опасност", при която има обективни
затруднения в пътната обстановка и шофьорът следва да подбира скоростта си на
движение в тази връзка, за да отговори на изискването за безопасност. Става
дума за функция между стойността на "избраната" скорост и пътните
условия, охарактеризирани като опасни обстановки на пътя. Тук в обобщителен
план са изброени различни фактори, представляващи по правило пътни препятствия -
атмосферни условия, видимост, състояние на пътя и превозното средство,
превозван товар и т. н. Точно затова законът нарича появилата се опасност "предвидимо препятствие".
В чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП е уредена
"непредвидимата опасност", въвеждаща задължение водачите на намалят
скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Последната се
появява внезапно и в границите на установената избрана съобразена скорост се
въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед избягване настъпването на
ПТП. Казано по друг начин, когато обвинението касае вменено на дееца поведение
за нарушение на режима на скоростта по силата на чл. 20, ал. 2 от ЗДП, е
възможно да е налице такова по изр. второ на ал. 2 на чл. 20 от ЗДП, при
положение, че водачът е изпълнил императивните си задължения по изр. първо. Без
съмнение, за да има извършено престъпление по наказателния закон, трябва така осъщественото
нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен
резултат.
В този смисъл следва да се направи
разграничението, за да се избегне противоречивостта на обвинението и
несъответствието в описаната фактическа обстановка. Следва да се има предвид,
че в обстоятелствената част на постановлението има изложение на факти относно
съставомерни признаци на деяние по изр.първо на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и
едновременно с това на изречение второ на същата разпоредба. Това вътрешно противоречие
съставлява пречка за съда при изграждане на изводите му относно фактическата
обстановка да направи преценка с оглед приложимостта на чл. 378, ал. 3 от НПК,
а именно да реши делото в рамките на установените фактически положения, тъй
като, ако установи нови, касателно съставомерните признаци, следва да върне
делото на прокурора.
Освен
това в обстоятелствената част на постановлението не е описан подробно механизма
на извършване на деянието и по-конкретно момента на възникване на опасността,
момента когато обективно подсъдимият е могъл да възприеме пешеходеца, както и
връзката между скоростта на движение на автомобила със съставомерния резултат,
предвид посоченото нарушено правило.
Непосочването на правно релевантните факти, изложени
в обстоятелствената част на постановлението и диспозитива, от които се извеждат
съставомерните признаци на деянието и наличието на противоречие между тях, води
до нарушение на чл. 246 ал. 2 от НПК.
Това по
своето естество представлява съществено отстранимо нарушение на процесуалните
правила, което ограничава процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник,
поради което производството по делото следва да бъде прекратено и делото да
бъде върнато на БРП.
С оглед
на това и на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от НПК,съдът
О П Р Е Д Е Л И: 2256/05.10.2015 г.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по
НАХД № 3843/2015 г. по описа на БРС.
ВРЪЩА делото на прокурора за
отстраняване на допуснатите на досъдебното производство нарушения съобразно
обстоятелствената част на определението.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба и протест в седемдневен срок
от днес пред Окръжен съд Бургас.
Протоколът е написан в съдебно
заседание, което приключи в 09,40 часа.
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Д.Б.