РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 191 06.11.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: двадесет и пети август
две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-М.
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Ани Цветанова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 1739 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.В.М. от гр.***,
подадена чрез пълномощник адв. Дора Райчинова, против
решение № 874/09.03.2020 г., постановено
по гр.д.№ 1856/2019 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, с което е предоставено упражняването на родителските права
по отношение на малолетните деца В. С. М. и Н. С. М. на майката Н.Н.С.; определено е местоживеенето на децата В. С. М. и
Н. С. М. в дома на майката Н.Н.С.; определен е режим на лични отношения между бащата С.В.М. и децата
В. С. М. и Н. С. М., както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца с
право на преспиване, от 09,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния
ден, като взема и връща децата от адреса им по местоживеене; всяка четна година
по време на Коледните празници, от 10.00 часа на 24.12 до 18,00 часа на 26.12.;
всяка нечетна година по Новогодишните празници от 10.00 часа на 31.12 до 18.00
ч. на 02.01.; всяка нечетна година на Великденските празници от 10.00 ч. на
Велики Петък до 18.00 ч. в неделя; всяка нечетна година на рождения ден на
децата, от 10.00 часа до 18.30 часа, както и един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск; осъден е бащата С.В.М. да заплаща месечна
издръжка на децата В. С. М. и Н. С.а М., чрез тяхната майка законен
представител Н.Н.С., в размер на по 200.00 лв. за всяко от децата поотделно, като издръжката за детето
Н. се дължи от предявяване на иска на 28.02.2019 г. до настъпване на законни
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на сумите, а за
детето В. издръжката се дължи от влизане на решението в сила до настъпване на
законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на
сумите, като за разликата до претендирания размер издръжка за детето В. С. М.
от 250 лв. искът е отхвърлен. С решението е постановено предварителното му изпълнение в
частта, с която е присъдена издръжката.
Въззивникът С.М. изразява недоволство
от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, поради нарушения на материалния закон. Според
въззивника, правните изводи на съда са немотивирани и неподкрепени с фактически
обстоятелства, установени в хода на съдебното производство, което по съществото
си прави съдебния акт немотивиран. Посочва се, че въпреки приетото от съда, че
и двамата родители притежават нужния родителски капацитет, БРС е предоставил
родителските права спрямо децата на майката, за която накратко е споменато ********
* *********, като е уточнено, че в настоящия момент тя е в добра терапевтична
ремисия и засиленото й присъствие в живота на децата е в техен интерес, като
според въззивника това заключение на съда не е аргументирано и не са наведени
никакви съждения защо е прието, че майката би била по-добрия родител в случая и
защо тя е предпочетена пред бащата, които изводи на съда противоречат на
приетото по делото, че бащата е ******** здрав, има родителски качества и е
грижовен и отговорен родител. Счита се, че съдебното решение в частта за
предоставяне на родителските права противоречи на константната съдебна
практика, въвела критерии, които следва да бъдат съобразни, за което се излагат
подробни доводи във въззивната жалба. В тази връзка се сочи, че въззивникът М.
е по-благонадеждния родител, същият се е справял в добри и лоши моменти, като
се е грижил за децата си и не е позволил прекъсване на връзката между тях и
майка им, въпреки неблагоприятната житейска ситуация, в която тя се намира.
Сочи се, че от раждането на децата въззивникът неотлъчно е полагал грижи за тях
и дори след настъпването на фактическата раздяла между страните е продължил да
се грижи непосредствено за сина си и не е прекъснал връзката с дъщеря си, като
в един тежък за семейството момент е бил подпомогнат от родителите на майката,
но и тогава е продължил да се грижи за двете си деца.
Според въззивника, съдът е следвало да
съобрази акта си с ********** ********* на майката, като не може да бъде
игнориран факта, че здравословното й състояние е хронично и би могло да окаже
неблагоприятно въздействие върху децата. Отчита се положителния факт, че към
днешна дата майката се намира в ремисия, но според приетата по делото
експертиза, това състояние се характеризира с ********* , т.е. няма никакви
шансове за пълно излекуване, нито гаранции за бъдещото му протичане. Според
въззивника, не може да бъде пренебрегнат и факта, че при предишното изостряне
на състоянието на майката, същата е сключила граждански брак с криминално
проявено лице и е намирана в безпомощно състояние в различни точки на гр.****,
което е наложило и настаняването й за лечение в *** „*******“, като в целия
този период именно бащата е полагал грижи за двете деца. Сочи се също, че
самата ищца към момента се нуждае от грижи и контрол, за да взема лекарствата
си, което е и причината да смени местоживеенето си от **** в ***** и след
години на самостоятелно живеене да споделя в момента едно жилище с родителите
си. Счита се също, че в съдебното решение е игнориран фактът, че голямото дете В.
живее от раждането си в гр.**** и учи в НУКК-**** ***, като не е преценено, че
промяната в неговата социална среда би се отразила изключително неблагоприятно
върху психиката му. Сочи се, че и по-малкото дете Н. е живяло в гр.****, през
първите четири години, поради което тази социално-битова среда също не й е
чужда. При това, според въззивника, необосновани са изводите на съда, че
оставането на децата в гр.***, в чужда за тях среда, би се отразило
по-благоприятно на психиката им от запазването на социално-битовата им среда в ****.
Изразява се несъгласие и с извода на
съда, че бащата следва да заплаща издръжка на детето В., за което той полага
грижи и го отглежда сам в гр.****. Сочи се, че в отговора на исковата молба
бащата е поискал привременни мерки, по които районният съд не се е произнесъл и
след като има произнасяне за издръжката за минало време за детето Н.,
недоумение буди защо съдът служебно не се е произнесъл и за издръжката на
детето В., който се отглежда от бащата. Изразява се несъгласие и с
постановеното от БРС предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката на двете деца, като се сочи, че спорът за родителските права не е
решен окончателно и към момента детето В. все още е под грижите на бащата и той
покрива неговите непосредствени нужди, поради което е нелогично бащата да плаща
издръжка за детето, което отглежда.
В заключение се моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да се предостави на
бащата упражняването на родителските права по отношение на двете деца, като
съдът служебно да определи дължимата за тях издръжка и подходящ режим на лични
отношения с тяхната майка.
При условията на евентуалност, ако
съдът счете, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката,
въззивникът моли да се определи възможно най-широк режим на лични контакти,
като се съобрази обстоятелството, че двамата родители не живеят в един град, а
на значително разстояние един от друг.
Моли съда да отмени допуснатото
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката на двете деца,
като се съобрази, че детето В. продължава да живее и учи в гр.**** и бащата
полага грижи за него. Моли съда да определи издръжка за минало време и за
детето В., считано от датата на завеждане на исковата молба на насрещната
страна с оглед равнопоставеност на страните по делото. Моли също така, до
окончателното приключване на спора за родителските права да се определи
издръжка за детето В., която майката да заплаща. Не се правят доказателствени
искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата-ищца Н.Н.С., подаден чрез пълномощниците адв. М.Кънева и
адв.П.Маринчев, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Счита
се, че при постановяване на първоинстанционното решение не са допуснати
твърдяните от въззивника нарушения на процесуалните и матералноправни норми.
Оспорват се като неверни доводите в жалбата за несъблюдаване от съда на
критериите, посочени в ППВС № 1/74 г., за което в отговора са изложени подробни
съображения по всяко от твърденията на въззивника. Не се възразява по искания
от въззивника по-разширен режим на лични контакти на бащата с децата, като се
сочи, че контактите следва да са съобразени с учебните занимания и ежедневни
ангажименти на децата, както и с възрастта им и физически необходимости. Не се
правят доказателствени искания.
С отговора въззиваемата е направила
искане за определяне от съда привременни мерки по отношение на двете деца В. и Н.
до приключване на съдебното производство по делото.
По искането на въззиваемата за
постановяване на привременни мерки настоящият съд се е произнесъл с Определение
от 25.08.2020 г. по чл.127, ал.3 СК, постановено в открито съдебно заседание на
същата дата.
Заинтересованата
страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас не се представлява във
въззивното производство, не взема становище по жалбата.
Заинтересованата
страна Дирекция „Социално подпомагане“ – София не се представлява във
въззивното производство, не взема становище по жалбата. Представя социален
доклад за положението на детето В. С. М.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира въззивната жалба за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
При служебната
проверка на обжалваното решението, извършена на основание чл.269 ГПК,
Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно и допустимо, а като краен
резултат – правилно.
Районният съд се
е произнесъл по искове с правно основание чл.127, ал.2 СК.
Съдът
първоначално е сезиран с искова молба, подадена от Н.Н.С. против С.В.М., за
предоставяне на ищцата упражняването на родителските права спрямо малолетните
деца на страните В., роден на **.**.**** г. и Н., родена на **.**.**** г.,
както и определяне на местоживеенето им при майката; за определяне на режим на лични
отношения на бащата с децата, посочен в исковата молба; за осъждане на бащата
да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв. за детето В. и 200 лв. за
детето Н.
Изложени
са твърдения, че децата са родени от съвместното съжителство на страните. Твърди се, че от края на 2018 г. страните са
разделени, а като причина за фактическата им раздяла се сочи психическият и
физически тормоз, който ответникът е упражнявал спрямо ищцата, включително в
присъствие на децата и роднините й, в резултат на което тя развила ****** ******* – ******** *********** . Твърди се също, че в периода, в който ищцата предприела доброволно
стационарно лечение на заболяването си, ответникът отписал детето Н. от
посещаваното от него детското заведение в гр.*** и го отвел в дома на родителите й в гр.****. А след приключване на
лечението й,
ищцата напуснала
семейния дом в гр.***я
и се установила в дома си в гр.****, където
искала да отглежда и двете си деца, но ответникът я помолил да изчака да приключи първия училищен
срок на детето В.,
на което ищцата се съгласила. Твърди се,
че въпреки така постигнатото съгласие, ответникът не
спазил уговореното, продължил да живее в семейния им дом в гр.****,
закупен от ищцата с кредит, без да заплаща наем за същия, като изрично се
противопоставил на предложението на ищцата да постигнат доброволно споразумение
по всички въпроси касаещи двете им деца.
Ищцата е ангажирала писмени
и гласни доказателства.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответникът С.В.М. е оспорил предявения иск като неоснователен. Изложил е
твърдения, че ищцата не може да упражнява самостоятелно
родителските права спрямо двете
деца, предвид здравословното й състояние, като е
акцентирал на конкретни случаи, обосноваващи
неговите твърдения.
С писмения
отговор ответникът С.М. е предявил насрещни
искове срещу Н.С., с които е заявил искане за предоставяне на него упражняването на родителските права по отношение на двете
деца, определяне местоживеенето им в дома му в гр.***, определяне на посочения от него режим на лични отношения
на майката с децата, както и за осъждане на майката да
заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв. за детето В. и 200 лв. за детето Н.. Ангажирал
е писмени и гласни доказателства.
По насрещния иск е депозиран отговор
от първоначалната ищца, с който претенциите на насрещния ищец са оспорени като
неоснователни, за което са изложени подробни съображения.
По делото е приложени социални доклади от Д„СП“ – Бургас
и Д“СП“ – София относно положението на децата, не са изразени конкретни
становища кой от родителите следва да упражнява родителските права спрямо децата.
В настоящото
производство по в.гр.д.№ 1739/2020 г. на БОС са определени привременни мерки на
основание чл.127, ал.3 СК с Определение от 25.08.2020 г. на въззивния съд, действащи до приключване на делото с влязло в сила
съдебно решение, като упражняването на родителските права по отношение на
малолетните деца В.и Н. са предоставени на майката Н.Н.С., при която е определено
и местоживеенето на двете деца; определен е режим на лични отношения между
бащата С.В.М. и малолетните деца В. и Н., както следва: всяка втора и четвърта
седмица от месеца с право на преспиване, от 09,00 часа на съботния ден до 18,00
часа на неделния ден, като взема и връща децата от адреса им по местоживеене;
всяка четна година по време на Коледните празници, от 10.00 часа на 24.12 до
18,00 часа на 26.12.; всяка нечетна година по Новогодишните празници от 10.00
часа на 31.12 до 18.00 ч. на 02.01.; всяка нечетна година на Великденските
празници от 10.00 ч. на Велики Петък до 18.00 ч. в неделя; всяка нечетна година
на рождения ден на децата, от 10.00 часа до 18.30 часа, както и един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; бащата С.В.М. е осъден да
заплаща на малолетните деца В. и Н., чрез тяхната майка и законна
представителка Н.С., месечна издръжка в размер на по 200 лв. за всяко дете,
считано от постановяване на определението – 25.08.2020 г. до приключване на
настоящото дело с влязло в сила съдебно решение.
С оглед събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от представените удостоверения за раждане, страните са родители на детето В. С.
М., роден на **.**.**** г. и на детето Н. С. М., родена на **.**.**** г., като
не се спори, че децата са родени от съвместното съжителство на родителите без
брак. Не се спори също, че страните са разделени от края на 2018 г., когато
майката се е върната в гр.*** заедно с малкото дете Н., а бащата е останал да
живее в гр.*** с голямото дете В. Към момента на предявяване на
исковете детето Н. живее при
майка си в гр.***, където посещава ДГ „Ханс Кристиян Андерсен“, а детето В.
живее при баща си в гр.***я, където учи в НУКК
(Лицей с изучаване на италиански език и култура с участие на Република Италия).
От представените
по делото медицински документи, както и от извършената и приета от районния съд
съдебна психиатрична експертиза се установява, че бащата С.М. е ******** здрав,
а за майката Н.С. е констатирано следното: в периода 03.10.2018 г. – 23.10.2018
г. майката Н.С. е провела лечение в *** „*********“ ЕООД, гр.София, като е била
инициирана процедура за **** **** от партньора й С.М. и нейните родители, но тя
е приела доброволно лечението; изписана е с диагноза „************ *********** ,
****** ***“ с препоръчана поддържаща медикаментозна терапия, а от 23.11.2018 г.
до 21.12.2018 г. е лекувана в *** – *** в условията на Дн.стационар и изписана
със същата диагноза, като след изписването приема редовно поддържащо
медикаментозно лечение, чувства се добре и няма оплаквания, критична е към
заболяването си. От експертизата е видно, че понастоящем ищцата С. е в
състояние на терапевтична ремисия, което състояние й позволява да изпълнява
служебните си задължения и да се грижи пълноценно за децата си. Поради това,
заключението на вещото лице Ж.Сидова е, че ищцата боледивя от „************ ***********
, **** **** ****“, не се води на диспансерен отчет в ***, приема редовно
поддържаща терапия и се намира в състояние на добра терапевтична ремисия,
дееспособна и със запазени родителски права. В съдебно заседание, в.л.Сидова
заявява, че има риск при спиране на лекарствата да бъде прекратена ремисията,
но ищцата е критична към заболяването си, редовно посещава ****, приема
поддържащото лечение профилактично и не се нуждае от контрол във връзка с
приема на лекарствата.
От приетата
пред първата инстанция съдебна психологична експертиза, неоспорена от страните,
се установява, че и двамата родители имат необходимия родителски капацитет за
полагане на грижи за децата и всеки от родителите зачита ролята на другия в
участието и отглеждането на децата, а те са изградили стабилни психоафективни
връзки и с двамата си родители, контактите между децата и неотглеждащия родител
не са прекъснати. При извършеното изследване вещото лице Д.Кондева е констатирала,
че детето В. реагира позитивно на срещата с майката, прегръща я и поддържа
близък контакт с нея, а при срещата с бащата В. е емоционално сдържан до
стагниран, спонтанните емоционални реакции са подтиснати и има силна изява на
нервен тик с уста и очи, като при изследване динамиката на отношенията в
семейството проявява защитни механизми (бягство, потискане, изместване). А
детето Н. реагира експанзивно позитивно на срещата с бащата, изразява с думи и
вербално радостта си от контакта с родителя, в хода на срещата поддържа близък
телесен контакт с него, проявява съобразяване с изискванията на родителя, като
проявява същите защитни механизми (бягство, потискане, изместване) при
изследване динамиката на отношенията в семейството. Експертът е констатирал, че
и при двете деца се откроява лесна фрустряемост при необходимостта да говорят
за отношенията с родителите си, като това е особено изразено при В., който
съобщава с повишена тревога за случаи на агресия от страна на бащата спрямо
него – „случвало се е да ме удари… то беше преди, когато не го слушам… например
като не отивам да си измия зъбите… сега вече не се случва“. В тази връзка,
вещото лице посочва, че при В. изпъква страх от конфликти и повишено желание за
бягство и изолация, има чувство на непълноценност и дистанциране, съчетани с
поведенчески прояви на хиперактивност, а при Н. се проявява тревожност, обща
несигурност и занижена самооценка. В провените срещи с експерта и двете деца
ясно са заявили субективното си желание за съхраняване на връзките с двамата
родители, като са категорични – „Най-много искам те да са заедно… знам обаче,
че това няма да стане (В.)“ и „И с двамата искам да съм, искам да сме всички
заедно (Н.)“. Експертизата е установила също, че към датата на изследването у
децата не се откриват индикации за настройване срещу неотглеждащия родител, но
от проведените интервюта е станало ясно, че бащата е направил достояние на
децата истории, в които майката и бабата по майчина линия се представят като
ненадеждни възсрастни, като по този начин бащата (не)съзнавано въвлича децата в
родителския конфликт и индиректно им предава нагласите си по отношение
личността на майката и бабата. При изслушването в съдебно заседание, вещото
лице е заявило, че не може да се каже, че вината за тикове на В. е на бащата,
доколкото те се проявяват и в присъствие на майката, но са по-изявени в
присъствието на бащата, което вероятно се дължи на един конфликт на лоялност,
тъй като нито едно дете не иска да конфронтира връзката си с който и да е от
родителите и вероятно това е причината за стагнацията на В., защото той се
отглежда от баща си и се чувства притеснен от това да отговаря на въпроси,
касаещи връзката му с бащата. В тази връзка, експертът е заявил също, че винаги
при раздяла на родителите си децата преживяват един конфликт на лоялност, без
реално да са виновни, без да са им изказвани обвинения, че раздялата е заради
тях, но въпреки това те се чувстват виновни, а фактът, че в конкретния случай
децата В. и Н. са разделени и им се задават такива въпроси, които изследват
отношенията им с всеки от родителите, ги кара допълнително да се стресират, те
се чувстват отговорни за това, което ще последва. Посочено е също, че в случая
не може да се говори за симптоми на родителско отчуждение, като не е установено
някакво негативно говорене и настройване от страна на майката спрямо бащата или
обратно.
При
изследването на родителския капацитет експертизата е констатирала, че
отношенията между майката и децата са чувствени, с променлив контрол и слабо
изразени изисквания; родителят съблюдава слаба дисциплина, има непоследователност
в изискванията към децата; ниско изразени ограничения и изисквания, които да
регламентират поведението на децата; родителят не предлага адекватни модели на
поведение и ясна ориентация в живота; в резултат на подобно непоследователно
възпитание децата може да се окажат неподготвени за разочарованията,
ограниченията и отговорностите в реалността, което е възможно да произведе
ефекти в поведението на децата – глезено поведение, със склонност към
непослушание, импулсивност и/или егоцентризъм, преживявания на несигурност и
страх. За отношенията между бащата и децата е констатирано, че отношенията им
са проекция на върху децата на собствения начин на поведение на бащата, свързан
с подчинение на строги правила; решенията се взимат от родителя; има високо
ниво на контрол, приучване към послушание, задължително изпълнение на
изискванията без право на собствено мнение и самостоятелност, насаждане на
дисциплина, използване на наказателни (до репресивни) методи на възпитание; в
резултат на подобно възпитаие следват две възможности – или увеличаване на
съпротивата, или увеличаване на зависимостта, а такива деца стават подтиснати и
зависими или възпроизвеждат същия агресивен стил на поведение. В съдебно
заседание в.л.Кондева е заявила, че и двамата родители имат родителски
капацитет със своите особености, като е трудно да се прецени кое е по-вредното
– дали по-строгите забрани или това лаксистко поведение спрямо децата, тъй като
и двата модела продуцират негативни ефекти.
От
доказателствата по делото (социални доклади, трудови и граждански договори,
фишове за заплати) е установено, че и двамата родители са трудово ангажирани, като
разполагат с достатъчно средства и възможности да осигурят и
задоволят нуждите на двете деца.
Установено е също, че майката Н.С. живее с
детето Н. в самостоятелно жилище в гр.***, собственост на
родителите й,
които живеят в непосредствена близост и я подпомагат
активно в грижите за детето, а бащата
С.М.
живее с детето В. под наем, в жилище в затворен комплекс в гр.*** и при необходимост е подпомаган в грижите
за детето от своите родители, които живеят в с.***, обл.***.
Пред първата инстанция страните са
ангажирали и гласни доказателства, от които се установява, че и двамата
родители са отговорни и грижовни към децата
си, с необходимото внимание
към нуждите и потребностите им. Свидетелите на ищцата, чиито показания съдът преценява
по реда на чл.172 ГПК сочат, че бащата е раздразнителен
и избухлив по отношение на децата, а на
моменти и агресивен спрямо детето В., като в тази връзка описват конкретни случаи, на които са присъствали. А свидетелите на ответника сочат, че бащата е по-грижовния
родител от двамата, като в тази
връзка също описват случаи, на които са присъствали.
Двамата
родители са изслушани от първоинстанционния съд, като всеки от тях заявява
желанието си да упражнява родителските права спрямо двете деца.
При така установените факти,
въззивният съд стигна до следните изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.127, ал.2 СК, когато родителите не живеят заедно и не
постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката
му. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, въпросите
свързани с упражняването на родителските права по отношение на ненавършило
пълнолетие дете, следва да се преценят с оглед интересите на детето, предвид
следните обстоятелства: възпитателски качества на родителите, полагани до
момента грижи и отношение към детето, желание на родителите, привързаност на детето
към родителите, пол и възраст, възможност за помощ от трети лица-близки на
родителите, социално обкръжение и материални възможности. Тези
обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексния критерий, въз основа на
който се извършва преценката при кого от родителите да живее детето и кой да
упражнява родителските права, какъв да бъде режима на лични отношения на детето
с родителя, на когото не са предоставени родителските права. Преценката е
предоставена в правомощията на съда, разглеждащ спора между родителите, като
водещ критерий е „най-добрия интерес на детето“ по смисъла на §1, т.5 ДР на
ЗЗДет., определя се въз основа на обстоятелствата, установени във всеки
конкретен случай и следва да
удовлетворява в максимална степен интересите на детето. При решаване
на въпроса за родителските права съдът следва да съобрази и установените
отношения между родителите и доколко те не пренасят върху децата личните си
проблеми, доколко не препятстват контактите между детето и другия родител,
включително чрез създаване на психологически прегради, доколко във взаимните си
отношения проявяват влияние към неукрепналата детска психика.
В настоящия случай и двамата родители желаят да им бъде
предоставено упражняването на родителските права, всеки от тях желае да
отглежда и да се грижи за двете деца, имат изградена емоционална връзка с тях,
обичат ги и разполагат с подходящи условия и възможности за отглеждането им.
Всеки от родителите е на мнение, че децата следва да осъществяват контакти с неотглеждащия
родител.
В случая, по
делото е безспорно, че след раздялата на родителите, малкото дете Н. е останало
да живее при майката в гр.*** и тя полага основните грижи за отглеждането и
възпитанието му, като е подпомагана от своите родители, които й оказват съществена
подкрепа и съдействие. А по-голямото дете В. е останало да живее с баща си в
гр.*** и той полага основните грижи за него, като бащата при необходимост е
подпомаган от своите родители, които живеят в друго населено място – с.***,
общ.***.
Доказателствата по делото сочат, че и двамата родители
имат равен потенциал по отношение на материалните си възможности, като с оглед
трудовата им ангажираност и получаваните от тях доходи са в състояние в еднаква
степен да осигурят нуждите на децата си. И двамата имат осигурени добри битови
условия за отглеждането на децата.
По критериите за
наличието на възпитателски качества, морален облик и отношение на родителите
към децата, желание на родителите да ги отглеждат и възпитават, пол и възраст
на децата, както и социална среда, съдът намира следното:
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че и двамата родители имат
родителски потенциал и желание да осигурят необходимите условия за отглеждането
и възпитанието на малолетните деца и едновременно с това да гарантират доброто
им физическо, социално и психо-емоционално развитие и да съхранят техните
интереси. От показанията на водените от ищцата С. свидетели се установява, че
същата полага необходимите грижи по отглеждането и възпитанието на децата, тя е
добър и грижовен родител, налице е силна емоционална привързаност между майката
и децата, които обстоятелства се подкрепят и от изготвените от Д“СП” социални
доклади, както и от изготвената по делото психолого-психиатрична експертиза. Същите
обстоятелства се установяват и по отношение ответника М., като от ангажираните
от него свидетели става ясно, че той е добър баща, обгрижва децата и полага
необходимите грижи за тях, налице е силна емоционална привързаност между бащата
и децата, видно от социалните доклади и от психолого-психиатричната експертиза. В
тази връзка, въззивният съд намира, че по делото не се установяват твърденията
на бащата
за наличието на поведение на майката, което да създава опасност за отглеждането
и възпитанието на децата и да е в тяхна вреда, нито
се установяват и отрицателни прояви на майката към децата, които да създават
риск за здравето и интересите им, поради което са неоснователни доводите на
въззивника за липса на възпитателски качества у майката. Действително, обективен факт е, че майката Н.С. страда от „************
*********** “, за което е било проведено успешно ******* лечение, но понастоящем тя е в
много добра терапевтична ремисия, което състояние й позволява да изпълнява
служебните си задължения и да се грижи пълноценно за децата си, критична е към
заболяването си и не се нуждае от контрол във връзка с приема на лекарства,
видно от експертното заключение. В този смисъл, не може да бъде изведен извод
за наличието към настоящия момент на поведение на майката, което да рефлектира
негативно върху отношението й към двете деца и да създава заплаха за техните
интереси, в какъвто смисъл всъщност са твърденията на бащата, който
непрекъснато акцентира върху проведеното лечение на майката в *** и оттам върху
неспособността й да създаде здравословна среда за отглеждане на децата.
С оглед горното, съдът намира, че майката има нужните
качества за отглеждане и възпитание на малолетните си деца, като от данните по
делото не се установява тя да не е в състояние да полага необходимите грижи за
тях, а напротив съгласно социалния доклад и свидетелските показания ищцата е
добра майка, която обгрижва децата си с много обич и нежност и е налице силна
емоционална привързаност между нея и двете деца, което е установено и от
психологичната експертиза. Действително, възрастта, в която се намира детето В.,
предполага идентифицирането му с бащата, с неговите качества и поведението му е
насочено към създаване на по-близка връзка с него, още повече, че след раздялата
на родителите детето е отглеждано от бащата. Тези обстоятелства, обаче, не
водят до извода, че бащата има по-добри родителски качества от майката, като
видно от експертизата, налице е силна емоционална връзка на детето и с двамата
му родители, като не може да се каже при кой от тях то се чувства по-добре и
по-спокойно. По същия начин стои въпроса и по отношение на малолетното дете Н.,
която след раздялата на родителите преимуществено се отглежда от майката, като липсват
данни това да се е отразило неблагоприятно върху детето по какъвто и да било
начин. Ето защо, не могат да бъдат споделени твърденията на въззивника, че той
е по-благонадеждния родител, а майката не е е такава,
По делото не
са налице и данни майката да е създала рискова социална среда за отглеждането
на децата. В тази връзка, недоказано е твърдението на ответника, възпроизведено
и във въззивната му жалба, че здравословното състояние на майката би поставило
децата в неблагоприятна за тях социална среда, тъй като както бе посочено
по-горе от доказателствата по делото не се установяват отрицателни прояви на майката
към децата, които да създават риск за неговото здраве и интереси. Такъв несъмнен извод обаче не може да се
направи по отношение на бащата, доколкото по делото са налице данни за
установено от същия авторитарно поведение, поставяне на задължително изпълнение
на изискванията му към децата без право на собствено мнение и самостоятелност,
както и използване на наказателни (до репресивни) методи на възпитание, което е
установено от неоспореното експертно заключение. В тази връзка, не може да бъде
пренебрегнато констатираната от експерта особено изразена фрустряемост при детето
В., който е съобщил с повишена тревога за случаи на агресия от страна на бащата
спрямо него. В този смисъл, съдът намира, че по този критерий майката има
предимство пред бащата.
При преценката
за най-добрия интерес на детето и кой от двамата родители да упражнява
родителските права, съдът намира, че майката има предимство пред бащата и от
гледна точка на възможността за помощ от близки при отглеждане на децата. По делото е безспорно
установено, че майката разчита на реално
предоставяната помощ от
своите родители,
които
живеят в непосредствена близост но жилището й, като са съпричастни в грижите за децата и могат
да осигурява грижи за тях, когато майката е на работа. За третите
лица около бащата не се установява да са полагали или да
могат да полагат такава активна
грижа за децата, която да съответства
на техните нужди, предвид
обстоятелството, че родителите на ответника живеят в друго населено място – с.********,
общ.********, което е да изключително голямо разстояние от гр.*****.
При съвкупното
обсъждане на посочените по-горе обстоятелства и при съблюдаване като водещ критерий интересите на децата, настоящият
съд намира, че в интерес на двете деца е упражняването на
родителските права по отношение на тях да бъде предоставено на майката, при
която да бъде определено и
местоживеенето на децата. Същата е в състояние да осигури нужното спокойствие, сигурност и
обезпеченост на децата, с оглед на техните потребности, съобразно възрастта им.
Следва да се има предвид, че малката Н. е изключително привързана към майката,
като ниската й възраст (на 5 години) изисква към момента полагането на
ежедневни майчини грижи, които не могат да бъдат осигурени от бащата. По-голямото
дете В. (на 9 години) е изразило желание пред социалните работници да живее при
бащата, но в същото време то също е силно привързано към майка си и сестра си,
видно от данните по делото, поради което, съдът счита, че е недопустимо
разделянето на децата, тъй като поставянето им в ситуация да живеят в различна
семейна среда в никакъв случай не е в техен интерес. Тук следва да се има
предвид, че поради общата си незрялост, детето В. е склонно да приема определено
внушено му поведение в зависимост от ситуацията и от възрастния, който се грижи
за него и от когото се чувства зависимо физически и емоционално, което поставя
детето в изключително затруднена ситуация, като видно от експертизата, В. е
развил тикове, които са ясно изразени в присъствието на бащата, което по всяка
вероятност се дължи на създадения конфликт на лоялност към отглеждащия родител,
предизвикан от раздялата на страните, а такова положение също не е в интерес на
детето.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че родителските права по
отношение на малолетните деца В. и Н. следва да се
предоставят за упражняване на майката Н.С.,
при която да се определи и местоживеенето на децата.
Предвид
предоставяне на родителските права за упражняване на майката и с цел
осигуряване на нормалното развитие на децата, което включва участието и на
двамата родители при отглеждането им,
на бащата следва са се определи подходящ режим на лични контакти с двете деца,
който да бъде съобразен с възрастта, пола, потребностите и изградения дневен
режим на малолетните деца във връзка с тяхното обучение. В интерес на самите деца е да бъдат
затвърдени стабилните емоционални връзки между тях и баща им, което може да
стане единствено, ако те се срещат редовно и прекарват заедно определен период
от време. По отношение на конкретния режим на лични отношения и с оглед
съхраняване на емоционалното и психично здраве на малолетните деца, съдът
счита, че срещите следва да бъдат осъществявани така, както са определени от
първоинстанционния съд, а именно: всяка
втора и четвърта седмица от месеца с право на преспиване, от 09,00 часа на
съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, като взема и връща децата от адреса
им по местоживеене; всяка четна година по време на Коледните празници, от 10.00
часа на 24.12 до 18,00 часа на 26.12.; всяка нечетна година по Новогодишните
празници от 10.00 часа на 31.12 до 18.00 ч. на 02.01.; всяка нечетна година на
Великденските празници от 10.00 ч. на Велики Петък до 18.00 ч. в неделя; всяка
нечетна година на рождения ден на децата, от 10.00 часа до 18.30 часа, както и
един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. През
останалото време бащата също би имал възможност да се вижда с децата си, при
съгласие от майката и проявена от нея толерантност. В случая,
въззивният съд намира, че определеният от първата инстанция режим на лични
отношения в пълна степен удовлетворява необходимостта на децата от поддържането
на контакти с бащата и защитава техните интереси. В този смисъл, БОС изцяло
възприема определения от районния съд режим на лични отношения.
Като последица
от предоставянето на родителските права за упражняване на майката, следва да се
определи нужната на децата месечна издръжка, която следва да се заплаща от
бащата. Относно размера на привременната
издръжка съдът съобрази нуждите на двете деца, възможностите и доходите на
двамата родители. В тази връзка и като съобрази доказателства по делото,
обичайните потребности за храна, облекло и други подобни, съобразно възрастта
на децата, съдът намира, че за потребностите на всяко едно от тях е необходима
и възможна към момента месечна издръжка от по 400 лв., от които по 200 лв.
следва да бъдат заплащани от бащата, а останалите следва да бъдат осигурявани
от майката, която също следва да участва в тяхната издръжка.
Изложените съображения водят до уважаване на исковете по
първоначалната искова молба и отхвърляне на насрещните претенции на бащата срещу
майката.
Що се отнася
до искането на въззивника за отмяна на допуснатото от районния съд
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, същото
е неоснователно, тъй като предварителното изпълнение на издръжката е потановено
по силата на закона – чл.242, ал.1 ГПК. Неоснователно е и искането на въззивника
за определяне на издръжка за минало време за детето В., която да се заплати от
майката, тъй като подобно искане не е било отправяно до районния съд с
насрещната искова молба.
Предвид горното, БОС намира въззивната жалба за
неоснователна, а поради съвпадане на правните изводи на въззивния съд с тези на
първата инстанция, обжалваното решение на БРС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 874/09.03.2020 г., постановено по
гр.д.№ 1856/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд с касационна жалба, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.