Р Е
Ш Е Н И Е
№………………
гр. София, 18.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-
Б въззивен състав в публично съдебно
заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 3819 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 531955/12.11.2018
г., постановено по гр. д. № 28041/2018 г. по описа на СРС, 42 състав, е
признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу Н.А.А., ЕГН ********** искове по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че съществува
вземане на „Т.С."ЕАД срещу Н.А.А. за сумата 691,04 лева - главница за
топлинна енергия за периода м.05.2014 г. до м.04.2017 г., сумата от 90.00 лева -
мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. до 21.11.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - на 29.11.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 83869/2017 г. по описа на СРС,42 състав, като исковете
за разликата над сумата 691,04 лева до пълния претендиран размер от 899,60 лева
-главница и в частта за разликата над сумата 90.00 лева до пълния претендиран
размер от 122,70 лева мораторна лихва са отхвърлени като неоснователни.
С постановеното
решение са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу П.А.А., ЕГН ***********
искове по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като е признато за установено съществуване на парично задължение за сумата
230,35 лева - главница за топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. до
30.04.2017 г.,сумата от 30.00 лева- мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. до
21.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска - на 29.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането,
относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 83869/2017 г. по
описа на СРС,42 състав, като исковете за разликата над сумата 230,35 лева до
пълния претендиран размер от 299,86 лева главница и в частта за разликата над сумата
30.00 лева до пълния претендиран размер от 40,90 лева главница са отхвърлени
като неоснователни.
С постановеното
решение са осъдени ответниците П.А.А. и Н.А.А., да заплатят на основание чл.78,
ал.1 от ГПК на „Т.С."ЕАД, сумата от 590.38 лева –съдебно-деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и сумата от
75.00 лева съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство.
Делото е разгледано
с участието на трето лице - помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответниците П.А.А. и Н.А.А., в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове. Същото
се оспорва и като необосновано. Изложени са подробни възражения, за това че исковете
не са доказани по основание и размер. Изразено е становище, че в производството
не е установено, че ответниците са потребители на ТЕ доставяна в имота, както и
че неправилно СРС не е уважил възражението за погасяване по давност на
вземанията на ищеца.
Въззиваемият „Т.С.“
ЕАД не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба.
Третото лице
помагач на страната на ищеца - „Т.С.“ ЕООД не е изразил становище по подадената
въззивна жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо
в обжалваната му част. Не е допуснато
и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно,
като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че ответниците са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 ЗЕ за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, в бл.42 на ж.к.Гоце Делчев"- апартамент № 75 с абонатен
№064485, по договорни отношения между страните през
периода от м.05.2014 г. до
м.04.2017 г.
Страни в
отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и топлопреносно
предприятие. Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия".
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо
водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител
на топлинна енергия".
Чрез представените пред първата инстанция нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 129, том LLVІІІ, дело № 21178 от 11.08.1997 г., се установява, че ответникът Н.А.А. е
продала своите 3/4 идеални части от недвижим имот - ап.75 в бл.42 на ж.к. Гоце
Делчев", гр.София на ответникът П.А.А., като същата си запазила вещното
право на ползване върху продаваемия имот – ¾ ид.ч. от имота.
Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на
възникнало по реда на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл.150, ал.1 от ЗЕ
облигационно правоотношение на ответника П.А. *** с предмет: доставяне на топлинна енергия за битови
нужди при действие на Общите условия за продажба на топлинна енергия на Т.С.
ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР в сила от 13.02.2008 г.
и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. при отсъствие на сключено индивидуално
споразумение между страните по реда на чл.106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.) или чл.
150, ал. 3 от ЗЕ).
От своя страна,
учреденото вещно право на ползване върху прехвърлените ¾ ид.ч. от имота
от страна на Н.А.А. предпоставя наличието
на възникнало по реда на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл.150, ал.1 от ЗЕ
облигационно правоотношение на ответника Н.А.А. ***
с предмет: доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на Общите
условия за продажба на топлинна енергия на Т.С. ЕАД, одобрени с Решение №
ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР в сила от 13.02.2008 г. и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. при отсъствие на сключено индивидуално
споразумение между страните по реда на чл.106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.) или чл.
150, ал. 3 от ЗЕ).
Релевираните в обратен смисъл доводи за
неправилно приложение на материалния закон с постановеното от СРС решение,
съдът намира за неоснователни.
В производството е установено, че ответниците А.
и А. са майка и син, както и че собственик на имота е П.А.А., а носител на
вещно право на ползване върху ¾ ид.ч. от имота е ответницата Н.А.А..
Чрез приетата в първата инстанция ССчЕ, чийто
изводи настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че незаплатените
парични задължения за потребена в имота ТЕ за периода м.05.2014 г. до м.04.2017 г. възлиза на сумата 921.39 лева при съобразяване
установените чрез събраните в производството доказателства за плащане на част
от задълженията. Правилно и законосъобразно с постановеното решение СРС е
определил, че ответницата дължи част от посочената сума в размер на 691.04 лв.
според притежавания от нея обем на вещно право на ползване върху имота, в който
са доставяни количества ТЕ възлизащи на тази стойност, както и че ответникът А.,
като собственик на имота и ползвател на останалата ¼ ид.ч.- от имота дължи
сумата 230.35 лв. за исковия период.
Съответно, правилно и законосъобразно СРС е
определил, че съобразно констатациите на ССчЕ исковете по чл.422 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване съществуване на задължение за мораторна лихва върху
вземанията за главница следва да бъдат уважени за сумата 90.00 лв. за времето
от 16.09.2015 г. до 21.11.2017 г. срещу ответника Н.А.А. и за сумата 30.00 лв. за
времето от 16.09.2015 г. до 21.11.2017 г. срещу ответника П.А.А..
Спорен между страните е въпросът дали процесните вземания са
погасени по давност.
Според задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ВКС по тълк.дело №
3/2011 год., ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111,
б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент
от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат
всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. ”в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен
в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Задълженията за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за
периода от м.май 2014 год. до м.април 2017 год. включително въззивният съд приема, че е приложимо правилото на
чл.114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са
определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало, поради следните съображения:
Действащата през процесния период нормативна
уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини:
1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води
до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в
зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а
имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на
месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане
в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи,
обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се
касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Съгласно действалите през периода от м.май 2014 год. до м.април 2017 год. Общи условия на ищеца, в сила от
12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на
клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия
за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от
горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на
фактурата по чл.32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между
страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за
изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на
кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск
в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната
давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да
се отправи от възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита,
че задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след
изтичането на съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия – всяка
доставка поражда вземане за месечна вноска. Т.е. в частност тригодишната
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за вземанията за м.май, м.юни, м.август и м.септември 2014 год. в общ размер на 785.25 лв. /които са само такива за месечни вноски, тъй като ищецът не претендира
изпълнение на задължение за заплащане на изравнителна вноска – срещу този извод
на СРС не са наведени оплаквания във въззивната жалба/ е започнала да тече
съответно на 01.06.2014 год., на 01.07.2014 г., на 01.08.2014 г. и на 01.09.2014 г. и е изтекла преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №83869/2017 год. по описа на СРС, ГО, 42 с-в – 29.11.2017 год. Изводите на СРС, че задължението
за заплащане на потребената в имота ТЕ за 2014 г. е възникнало през 2015 г. с
издаване на обща фактура за предходния отоплителен сезон, съответно, че
давностния срок за тези вземания е започнал да тече през 2015 г., съдът намира за неправилен. Към
този момент е възникнало вземането за изравнителни сметки на стойност 256.56
лв., според констатациите на ССчЕ приета пред първата инстанция. Както е
посочено в същата и е възприето в постановеното решение сумата по
изравнителните сметки за отоплителния сезон 2014 г. в размер на 256.56 лв. е
възникнало с издаване на обща фактура на 31.07.2015 г. и е било заплатено от
ответниците.
Осъщественото от ищеца фактуриране на
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното
потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на
изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок
за изпълнение на задълженията в процесната фактура, с който жалбоподателят
свързва началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма
действие по отношение на ответника – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
При съобразяване установеното, че ответникът А.
отговаря за задълженията за ¼ ид.ч. според притежаваната от него
собственост върху имота и ползваната част от него, както и че ответницата А.
следва да отговора за задълженията за потребена и незаплатена ТЕ в имота за
¾ ид.ч. според притежаваното от нея вещно право на ползване, настоящият
състав намира че исковете следва да бъдат уважени за сумата 102.10 лв. срещу
ответницата А. и за сумата 34.03 лв. срещу ответника А..
Изводите на въззивния съд не съвпадат в една част с изводите на първоинстанционния съд. Ето защо
въззивната жалба следва да бъде уважена в една част, а решението на СРС – отменено в
частта, в която са уважени искове за сумата 588.94 лв. срещу ответницата А. и
за сумата 196.32 лв. срещу ответника А..
В останалата част решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на
спора жалбоподателите имат право на разноски за държавна такса във въззивното
производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 24.59 лв.
С оглед на цената
на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на
280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
531955/12.11.2018 г., постановено по гр. д. № 28041/2018 г. по описа на СРС, 42
състав в ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******срещу Н.А.А., ЕГН ********** искове по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, че съществува
вземане на „Т.С."ЕАД срещу Н.А.А. за сумата 588.94 лева - главница за потребена
и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. до м.09.2014 г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска - на
29.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, относно което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 83869/2017 г. по описа на СРС,42 състав,
както и в ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******срещу П.А.А., ЕГН *********** искове по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, че съществува парично вземане на „Т.С."ЕАД срещу П.А.А.
за сумата 196.32 лева - главница за топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.
до 30.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска - на 29.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането,
относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 83869/2017 г. по
описа на СРС,42 състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу Н.А.А., ЕГН ********** искове по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, за признаване съществуване на парично
вземане на „Т.С."ЕАД срещу Н.А.А. за сумата 588.94 лева - главница за потребена
и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. до м.09.2014 г., относно
която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 83869/2017 г. по описа на
СРС,42 състав,
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу П.А.А., ЕГН ***********
искове по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД за признаване съществуване
на парично вземане на „Т.С."ЕАД срещу П.А.А. за сумата 196.32 лева -
главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.
до 30.09.2014 г., относно която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
83869/2017 г. по описа на СРС,42 състав и
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 531955/12.11.2018 г., постановено по гр. д. № 28041/2018 г. по
описа на СРС, 42 състав В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Т.С."ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.А.А., ЕГН ***********
и Н.А.А., ЕГН **********,*** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 24.59
лв.-деловодни разноски за държавна такса за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на
трето лице — помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД.
Настоящото
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.