Р Е Ш Е Н И Е
№
388 13.11.2023г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
тридесети октомври 2023г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива А.
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №491 по описа за 2023г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.107 ал.2 от Закона
за автомобилните превози вр. с чл.128 и сл. от АПК образувано по жалбите на „Топалов
Транспорт“ ООД ЕИК ********* със
седалище гр. Казанлък, област Стара Загора и Т.И.В. ***, против Заповед за прилагане
на принудителни административни мерки № РД–14–2361/23.06.2023г., на директор
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Плевен, по чл. 106а ал.1 т.1 буква „а“ от Закона за
автомобилните превози- временно спиране от движение на товарен автомобил „М.“ с
рег. №**** от категория N3, собственост на „Топалов
Транспорт“ ООД до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 /
дванадесет/ месеца, чрез сваляне и отнемане на един брой табела с рег. №**** и
отнемане на свидетелството за регистрация част 2, ********* и по чл.106а ал.1
т.4 буква „б“ от Закона за автомобилните превози – отнемане на свидетелството
за управление №********* на водача Т.И.В. ЕГН **********, до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца.
Указано е, че табелите с регистрационен
номер и документи, удостоверяващи регистрацията на МПС се връщат след
отстраняването на нарушението или изтичането на срока по ал.1 т.1 и заплащане
на наложената с наказателно постановление глоба, като реда и срока за обжалване
по административен и съдебен ред. Заповедта е връчена на 23.06.2023г на водача Т.В..
Разпоредено е да бъде доведена до знанието и на собственика на моторното
превозно средство.
Заповед №РД-14-2361/23.06.2023г е издадена от
директора на РД „АА“ гр. Плевен на следните фактически основания, подведени под
състава на чл.106 ал.1 т.1 буква „а“ и чл.106 106а ал.1 т.4 буква „б“ от Закона
за автомобилните превози – при извършена на 23.06.2023г проверка за спазване
разпоредбите на Закона за автомобилните превози и Закона за движението по
пътищата е установено от инспектори в отдел „Контрол“ при РД „АА“ гр. Плевен,
че водачът Т.И.В. извършва обществен превоз на товари от Германия до Република
България, видно от ЧМР от 19.06.2023г с товарен автомобил „М.“ от категория N3 с
рег. №**** и прикачено към него ремарке с рег.№**** от категория О4,
собственост на „Топалов Транспорт“ ООД ЕИК *********, без товарния автомобил да
е вписан в лиценз на Общността на фирмата, за което е направена справка в
информационния масив на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Налице е правно основание за прилагане на принудителната мярка по чл.106а ал.1
т.3 буква „А“ от Закона за автомобилните превози. Посочено е, че констатациите
се съдържат в АУАН №00365/24.05.2023г, но към преписката е приложен АУАН №00460
от 23.06.2023г, съставен в присъствието на водача Т.И.В., от О. И. К. и
очевидец на нарушението К.– лицата,
посочени в оспорената заповед като инспектори в отдел „Контрол“ при РД АА гр.
Плевен. С АУАН е повдигнато обвинение на В. за това, че на 23.06.2023г в
13.29ч, в град Искър на изхода за град
Плавен и в посока Плевен управлява МПС М. с рег. №**** от категория N3 с
прикачено към него ремарке SCHIMTZ с рег №****
от категория О4 като извършва международни превози на товари с лиценз и ЧМР без
номер от 19.06.2023г по маршрут Германия-България, като при проверката се
установява, че автомобилът не е вписан в списъка към лиценза на Общността,
издадена на превозвача. Нарушен е чл.19
ал.1 т.1 от Наредба №11/31.10.2002г на МТС.
Жалбите до съда / първоначално АС Плевен/
са подадени на 07.07.2023г в рамките на 14 дневния срок за обжалване, от лица с
правен интерес, поради което са допустими.
Жалбоподателите се представляват от общ
процесуален представител – редовно упълномощен адвокат, който иска от съда да
бъде отменена Заповед №РД-14-2361/23.06.2023г издадена от директора на РД „АА“
Плевен като постановена при липса на материално правно основание по чл.106 ал.1
т.1 буква „а“ от Закона за автомобилните превози с твърдение за неосъществен
състав, тъй като видно от фактическите обстоятелства заверено копие на лиценза
на Общността е било намерено в кабината на управляваното МПС. Нарушени са
изискванията за съдържание на административния акт – липсва разпоредителна част,
което наред с противоречивото
квалифициране на фактическите обстоятелства, извършено в мотивите и диспозитива
препятства правото на защита. В обстоятелствената част фактите са подведени под
основанието по чл.106а ал.1 т.3 буква
“а“ от Закона за автомобилните превози, а с диспозитива е приложена
принудителната мярка по чл.106а ал.1 т.1 буква „а“ от Закона за автомобилните
превози, като е посочена и същата разпоредба. Извършени са съществени нарушения
на административно производствените правила, тъй като дружеството-собственик на
превозното средство и адресат на първата мярка не е уведомено за започване на
производството, нито му е съобщена редовно заповедта.
Претендират се разноските по делото.
Ответника Директора на РД „Автомобилна
администрация“ Плевен не се явява и не се представлява.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Заповед №РД-14-2361/23.06.2023г е
издадена от компетентен административен орган. Правомощия за прилагане на
принудителни административни мерки са делегирани на директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ към Изпълнителната агенция със Заповед №
РД-01-553/23.11.2021г на Изпълнителния директор, издадена на основание чл.107
ал.1 от Закона за автомобилните превози – норма, която допуска делегиране на
правомощия за упражняване на изпълнително разпоредителна власт. Спазена е
писмената форма за валидност, предвидена в чл. 107 ал.1 от Закона за
автомобилните превози – видът на принудителната мярка, нейния обект, субект,
срок, съдържание и правно основание са изписани и подписани от длъжностно лице
с посочени имена, заемащо длъжността на орган на териториална изпълнителна
власт, комуто са делегирани упражнените, чрез нейното издаване правомощия.
Принудителните мерки по чл.106а ал.1 т.1
буква „а“ и чл.106а ал.1 т.4 буква „б“ от Закона за автомобилните превози са
предвидени като последици за осъществяване на фактите, посочени в мотивите към
оспорената заповед и тяхното прилагане е разпоредено от ответника. Противоречие
между фактите и тяхната правна квалификация е налице, когато те нямат
признаците на основание за разпоредените да настъпят правни последици. В настоящия случай не е допуснато
противоречие между фактите и приложените принудителни мерки, защото в мотивите
към заповедта са описани деяние и фактически обстоятелства, изпълняващи съставите
на чл.106а ал.1 т.1 буква „а“ и чл.106а ал.1 т.4 буква „б“ от Закона за
автомобилните превози, които са посочени като правни основания за нейното
издаване. Вярно е, че в обстоятелствената част на заповедта е вписан правен
извод /квалификация на фактите/ за
осъществен състав по чл.106а ал.1 т.3 буква А от същия закон, но не е приложена
мярката, предвидена с тази разпоредба, за да се приеме за доказан довода за
допуснато не правилно приложение на материалния закон – принудителна мярка
„временно спиране от движение на МПС до заплащане на дължимата глоба“ не е
приложена, нито са описани фактите от нейния състав. Описанието съответства
изцяло на диспозицията на чл.106а ал.1 т.1 буква „А“ и на чл.106а ал.1 т.4
буква „б“ от Закона – превоз на товари/обществен превоз на товари с МПС, за
което няма заверено копие към лиценз на Общността. Всички факти, представляващи
основание по чл.106а ал.1 т.1 буква А и т.4 буква Б от ЗДвП са описани в обстоятелствената
част на заповедта и в приложения по преписката АУАН №00460/23.05.2023г., чийто
номер е погрешно вписан, но тази явна фактическа грешка не води на извод за
разглеждане на друг случай. Това е така, защото изцяло е възпроизведено
деянието и фактическите обстоятелства по неговото извършване, които са
основание за прилагане на мерките. Не са допуснати и съществени нарушения на
производствените правила с издаване на административния акт без преди това да е
уведомен адресата на първата мярка, в качеството му на собственик на нейния
обект – МПС, от съответната категория с което е извършван превоз на товари без
заверено копие към лиценз на Общността. Правилата на АПК не се прилагат за
издаване на тези административни актове, които се издават и изпълняват
незабавно – чл.22 т.1 от АПК. Не съобщаването на вече издадения административен
акт е факт, който настъпва след приключване на производството и не касае
валидността, законосъобразността и следването на съществените правила,
осигуряващи разкриването на фактическите основания за упражняване на
властнически правомощия. Отрицателния факт на не съобщаване на административния
акт е пречка за влизането му в сила, както и отрича началото на преклузивните
срокове за обжалване, поради което е основание за прилагане на удължените.
По главния въпрос за правилното
приложение на материалния закон, обусловен от спора за осъществяване състава на
чл.106а ал.1 т.1 буква А и чл.106а ал.6 т.4 буква „б“ от Закона за
автомобилните превози следва да изясни на първо място съдържанието на тези
разпоредби, с оглед изложеното в жалбата, че изискването е за наличие в
кабината на превозното средство на копие от лиценз на Общността. Изисква се притежаване,
а не носене на копие към лиценз на Общността, поради което при формулиране на
състава законодателя си служи с отрицанието „няма“ копие към лиценз на
Общността, а не „ не носи“ документа. Субект на мярката по чл.106а ал.1 т.1
буква А от Закона е собственика на моторното превозно средство, а той не може
да „носи“ документ, който се изисква като условие за законосъобразно извършване
на търговска дейност обществен превоз на товари. Мярката по чл.106а ал.1 т.4
буква Б от Закона за автомобилните превози също не обуславя тълкуване в смисъла
предложен от жалбоподателите, а именно да се носи копие на документа по време
на извършване на превоза. Ясен е текста на нормата, а именно основание за
прилагане на мярката спрямо водача е управление на МПС, представляващо превоз
на товари без за управляваното да има
заверено копие към лиценз на Общността. Копията на този документ са толкова, за
колкото превозни средства се отнася лиценза на Общността – чл.7а от Закона за
автомобилните превози. Именно не
спазването на това императивно условие е въздигнато в наказуемо нарушение на
реда за държавно управление, обусловило го и като състав на принудителна
административна мярка.
Тезата, че не е извършено
административно нарушение, а по вина на администрацията са установени описаните
в АУАН и в заповедта факти е не основателна. Поведението на администрацията е
не относимо като причина за извършване на нарушението. Жалбоподателя твърди, че
към 23.06.2023г в управляваното МПС не е
имало заверено копие към лиценз на Общността, защото ответната администрация не
е издала такова копие макар да е поискано още на 10.05.2023г. / стр.20 по
делото на АС Плевен/. На първо място,
чрез проверка в сайта на Изпълнителна агенция „АА“ може да се установи и съдът
извърши такава проверка по уникалния регистрационен номер на документа и кода
за достъп, че предмета на подаденото на 10.05.2023г искане е различен, а именно
заявление за проверка и оценка на документи за спазване на изискването за
доказване на финансова стабилност на дружеството. Дори заедно с това заявление
да е подадено и искане за издаване на копие към лиценз на Общността след
вписване на МПС в регистъра, то по
аргумент от чл.7а и под страх от предвидената за наредителя на превоза и за
водача административно наказателна отговорност съответно в чл.96 т.1 и чл.93
ал.1 от Закона за автомобилните превози, със същото МПС не може да се извършва
обществен превоз на товари. Ето защо и настоящия състав не изиска от ответника
представяне на заявлението и документите към него, от 10.05.2023г – дори да е
поискано копие на лиценз към Общността, след като към 23.06.2023г такова не е
имало за МПС, с което се извършва обществен превоз на товари, то се е сбъднало
основанието на приложените мерки по чл.106а ал.1 т.1 буква А и т.4 буква Б от
ЗАвтП. Мярката е пропорционална – срокът от 12 месеца е максималния период на
прилагане, но продължителността й е изцяло във властта на субектите. Мярката се
прекратява при престиране на дължимото по чл.7а от ЗАвтП поведение – снабдяване
с копие на лиценз към Общността за процесното МПС, поради което изпълнява и
законовата цел за преустановяване, но и предотвратяване извършването на
обществен превоз без да са изпълнени условията на закона.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбите на „Топалов Транспорт“
ООД ЕИК123757483 и Т.И.В. ЕГН********** против Заповед №РД-14-2361/23.06.2023г
издадена от директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Плевен.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ
в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: