№ 18224
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110162283 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (положителен
установителен иск при подадено възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
3233777/14.11.2023 г., от „Т***“ ЕАД, ЕИК ****, представлявано от А**** -
Изпълнителен д**ор и И*- председател на УС срещу С. С. Б. с
ЕГН:**********, адрес: гр, С****, ет. П, апартамент, с която са предявени
следните обективно съединени положителни установителни искове с
правна квалификация, както следва
1.
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с
който да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 2 651,94 лева-главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016 г. до
м.04.2019 г. , ведно със законната лихва от 18.12.2019 г.. (дата на
подаване на заявлението ) до изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да
се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
304,43 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до
22.11.2019 г., изчислена върху главница от 2 651,94 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с
който да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
23,90 лева - главница за периода м.11.2016 г. до м.04.2019 г.,
1
представляваща сума за дялово разпределение ведно със законната
лихва от 18.12.2019 г. (дата на подаване на заявление) до изплащане
на вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с. чл. 86 ЗЗД, с който да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца 3,70 лева -
лихва за периода 31.12.2016 г. до 22.11.2019 г., изчислени върху
главница от 23,90 лева
за имот ID номер ***, абонатен номер * за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. Со***, ет. П, апартамент
В исковата молба и нейното уточнение са изложени твърдения, че
ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
Со***, ет. П, апартамент. Като собственик е следвало да заплаща процесните
суми за предоставяне услуга топлоснабдяване и дялово разпределение. Твърди
се, че за процесния период ищецът е доставяна топлинна енергия на абоната и
процесния апартамент. Сочи, че ответникът не си е погасил задълженията,
поради което е насочена исковата претенция и в сградата е имало две
дружество за топлинно счетоводство.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В срока по чл.131 ГПК, оспорва иска. Не оспорва размера на
дължимите суми, но прави възражение за давност (която е детерминираща
размера на сумите). Изразява подробно становище защо не следва да се
допуска съдебно-счетоводна експертиза и ищецът да представи в оригинал
фактурите, както и справка за дължимите суми. Твърди, че не е извършено
заснемане на щрангове и отоплителна инсталация. Оспорва да е собственик на
имота. Моли вещото лице да посети имота. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски. Моли възнаграждението за юрисконсулт да се присъди
в минимален размер.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 4386/29.01.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.80-87 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
2
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 4386/29.01.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни
факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване,
респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 80-87 от делото),
поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно да го
повтаря в решението по същество.
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно представен н.а. от 2937 г. Д*** продава на С. Г* Б. апартамент
– гр. София, бул. „*** III“, № 41, от 304 кв.м., етаж партерен (пункт 2, л.21,56
от делото). Съгласно представено удостоверение за наследници, С. Г* Б. е
роден през 1903 г., почива на 23.06.1980 г. Като наследници оставя сина си С.
С. Б., ЕГН **********, който е ответник по делото и Л* С.а Б.а (л.25 от
делото).
През 1997 г. Л* С.а Б.а дарява на племенника си М* С. Б., собствената си
една втора ид. ч. от процесния апартамент. Същата се запазва правото на
ползване докато е жива. Следователно от момента на смъртта на С. Г* Б. до
момента на смъртта на Л* С.а Б.а, последната е задължена за разноските като
ползвател на имота и собственик. Периодът е от 23.06.1980 г. до 24.09.2001 г.
След нейната смърт, задължен за имота за 1/2 ид. ч. М* С. Б., като собственик
3
на имота (л.19-20 от делото).
На 10.06.2005 г. М* С. Б. продава на М*бствената си 1/2 ид. част от
имота (л.17-18 от делото). От този момент той е задължен като собственик за
комуналните услуги.
На 17.12.2008 г. М* и съпругата си продават на З* процесния апартамент
(л.15-14 от делото). Следователно от този момент собственици и потребители
на ТЕ е З* и то само за 1/2 от имота.
Другата една втора от имота е собственост на С. С. Б. като наследник на
С. Г* Б.. Същият има качеството на потребител, ползвател на ТЕ.
По делото се установи, че на С. С. Б. е собственик на другата 1/2 ид.ч. от
имота, поради същата има качеството на потребител. Ето защо съдът приема,
че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че ответникът
е потребител на топлинна енергия за целия имот за процесния имот.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза която съдът напълно
кредитира като пълна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице. От
нея се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното
количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са
сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът
се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. От
нейното заключение се установи, че твърдяната в исковата молба сума и
показания за топлинна енергия напълно съответства на показанията на
уредите – топломери и водомери. Сумите съответстват на цените на
топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че
сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От
заключението и от представения документ се установи, че има сключен
договор между собствениците на процесната сграда, където се намира
апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От
заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат
правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба (л. 147-
154 от делото). Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и
пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието
заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено
от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за
процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и
имот (л.161-163 от делото),. Съдът приема, че е доказаната третата и
шестата предпоставка за уважаване на исковата молба.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане. Съгласно чл.33 ОУ от ищеца, сумите се
4
заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Най-
късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за м.04.2022 г.
Към момента на предявяване на исковата молба и приключване на съдебното
дирене, изискуемостта на чл.33 ОУ е настъпила. Ето защо вземането за
мораторна лихва се дължи.
Заключението на вещото лице установява размера на дължимите суми за
целия.
По възражението за давност
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
По повод направеното възражение за давност, съдът е назначил
комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза (л.181-183 от
делото).
От заключението на тази експертиза се установи какъв е размерът на
дължимите суми за период три години назад от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 17.12.2019 г., които суми към 17.12.2016 г. са с настъпила
изискуемост по чл.33 ОУ, чиито падеж е настъпил след дата 17.12.2016 г.,
съобразно исковия период.
При съпоставка на заявена претенция, сумата по счетоводната
експертиза и по експертизата по давността, се получава следното за 1/2.
№искРазмер поССчЕИзводТриИзвод
ИМгодишен
период
1Главница2651.942651.94основателен2508.16Частично
за ТЕ левалеваоснователно
възражение за
давност
м.05.201617.12.2016
г. додо
м.04.202917.12.2019
г.г
2Мораторна304.43301.43Частично268.47Частично
лихва залеваоснователен,леваоснователно
ТЕпорадивъзражение за
недоказаност задавност
15.09.2017
3.00
г. до
22.11.2019
5
г.,
3Главница23.90 лева23.90основателен23.90 леваНедоказано
за ДРвъзражение за
давност
м.11.201627.07.2020
г. дог. до
м.04.201926.07.2023
гг.
4Мораторна3.70 лева3.70основателен3.70 леваНедоказано
лихва завъзражение за
31.12.2016
ДРдавност
г. до
22.11.2019
г.,
Общо2983.97
Доказана част2980.97
Недоказана3.00
Непогасено вземане2804.23
При това положение възражението за давност е частично основателно.
При съпоставка на данните от таблицата се получава, че искът за
главница за ТЕ е основателен за сумата от 2508.16 лева за периода от
17.12.2016 до 17.12.2019 г., като за горницата от 2508.16 лева до пълния
претендиран размер 2651.94 лева, а именно 143.78 лева, следва да се отхвърли
като погасен по давност.
Искът за мораторна лихва върху главница за ТЕ следва да се уважи за
сумата от 268.47 лева, като за горницата от 268.47 лева до 301.43 лева, а
именно 32.96 лева, следва да се отхвърли като погасен по давност, а за
горницата от 301.43 лева до 304.43 лева следва да се отхвърли, като недоказан
и неоснователен.
Исковете за главница за ДР и за мораторна лихва следва да се уважат
напълно.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът представя списък с разноски (л.185 от делото).
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1700.00
лева по чл.38 ЗА, съгласно НМРАВ за възражението по заповедното
производство (л.43-44 от делото).
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1700.00
лева по чл.38 ЗА, съгласно НМРАВ за всички искове в исковото производство
6
(л.69 от делото).
Исковата претенция е предявена за 2983.97 лева. Доказана е за 2980.97
лева, като не е доказана за 3.00 лева. Претенциите са уважени за 2804.23, а за
сумата от 176.74 лева е отхвърлена, като погасена по давност. Общо
отхвърлената сума е 179.74 лева, а уважената 2804.23 лева.
И двете страни имат право на разноски, пропорционално на уважена и
отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
По заповедното производство
Ищецът претендира 59.62 лева държавна такса (л.10 от заповедното
дело) и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението е в
минимален размер по чл.26 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Същото следва да бъде
признато. Общият разход е в размер на 109.62 лева. Прилагайки правилото на
чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски в размер на 103.02 лева
(109.62 х 2804.23/2983.97).
Ето защо С. С. Б. с ЕГН:**********, адрес: гр, С****, ет. П, апартамент
следва да бъде осъден да заплати на Т***“ ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. „*
Б сумата от 103.02 лева (сто и три лева и две стотинки), представляващи
разноски по ч. гр. д. № 73610/2019 г. по описа на СРС, на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК.
Ответникът претендира 17000.00 лева адвокатско възнаграждение за
заповедното производство за подадено възражение (л.43-44 от делото), като
същият се позовава на НМРАВ. Съгласно представения договор за правна
защита и съдействие, възнаграждението е по чл.38 ЗА.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г.,
Съдът не следва да се позовава на НМРАВ. Тези размери, както и приетите за
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо при липса на
позитивно право, което да урежда възнагражденията на адвокат по реда на
чл.38 ЗА (когато същото не е договорено и платено по банков път), съдът
следва да изходи от чл.5 ГПК да приложи обичаят в практиката и най-
близката законодателна уредба в тази насока.
След като наредбата е отменена, съдът следва да приложи обичаят в
практиката (чл.5 ГПК) или lex analogia. Съгласно Определение №
343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и Определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, най-близката наредба за
уреждане на възнагражденията на адвокати при предоставяне на защита на
материално затруднено лице е тази по НЗПП.
При това положение чл.38 ЗА се явява в противоречие на ЗПП, тъй като
създава неоснователна конкуренция на област, който вече е регламентирана.
При това положение, ищецът е следвало да подаде молба за правна помощ,
7
ако е затруднено лице. Използвайки института на чл.38 ЗА се стигнало да
неоснователно разместване и конкуренцията на пазара и поставяне в по-
неблагоприятно положение адвокати, които са вписани в регистъра на
правната помощ. При това положение вписаните адвокати в този регистър са в
по-неблагоприятно положение от адвокатите по чл.38 ЗА, тъй като получават
възнаграждение по-малко от това, за което претендират адвокатите по чл.38
ЗА - размер като за договорно възнаграждение. Затова за определяне на
възнаграждение по чл.38 ЗА следва да се приложи НЗПП, а не обичаят в
практиката по договорите. Ето настоящият съдебен състав прилага
Определение № 343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС.
Следователно за заповедното производство следва да се приложи НЗПП.
Съгласно чл.26, ал.1 НЗПП, за процесуално представително по заповедно дело
възнаграждението е в размер от 50 до 180 лева.
В случая когато страните не са се договорили за възнаграждение, то
определянето му от съда следва да бъде съобразно с действителната правна и
фактическа сложност, както и защитаваният материален интерес.
Възнаграждението по чл.38 ЗА не следва да надхвърля около 20-30 процента
от защитаваният интерес, тъй като ще се стигне до абсурдната ситуация, че
институтът на исковата молба и завеждане на делото ще послужи като
инструмент и средство за печалба при оспорване на малки интереси –
частични искове от 5.00 лева и такива под 10 000 лева. Претендирано
възнаграждение в размер на повече от 50 % от материалния интерес по делото
се явява прекомерно, не само с оглед фактическата и правна сложност по
делото, но се явява и като инструмент за неоснователно обогатяване, което е
накърняване на етичните стандарти и добрите нрави.
На следващо място, възнаграждението по чл.38 ЗА по такъв тип дела не
следва да е съизмеримо с възнаграждението по чл.38 ЗА по петиторни,
песесорни искове и в делбеното производство. Обичаят в практиката по
посочените искове е, че възнаграждението започва от 500.00 лева.
По въпроса дали при сходни искове се дължи възнаграждение за всеки
един от тези искове, настоящият съдебен състав приема отрицателен отговор.
Това е така, тъй като, исковете имат един и сходен предмет, подлежат на
доказване факти и обстоятелства, които са предмет и на двата иска. Същите се
намират в съотношение на обусловен и обуславян. Двата иска имат сходен
предмет на доказване и възникват от един и същ правоюридически факт –
сключен договор. Разликата е в търсената защита. По първия иск иска да се
установи нищожност, докато при втория иск се търси притезание –
осъдителни иск. Освен това отчитайки обичая в практиката е недопустимо да
се допусне присъждане на две възнаграждение за установителен иск за
нищожност на клауза и връщане на дадената сума по тази клауза, при все че
дела с по-голяма правна и фактическа сложност (делбеното производство),
което е двуфазно, е много по-сложно и там възнаграждението се дължи за
8
цялата фаза, а не за целия иск. Няма логика, нито правно или житейско
основание, адвокатите, които упражняват дейност в областта на делбеното и
вещното производство да търпят негативи и да претендират един хонорар за
цялото производството, а не за всеки един иск по отделно. При това
положение, съдът приема, че следва да се присъди едно възнаграждение за
адвокат в това производство.
Разноските за възнаграждение на един адвокат следва да бъдат
присъдени в полза на адвоката, на основание чл.38 ЗА
В процесния случай, при определяне размер на възнаграждението
следва да се вземе предвид извършената от адвоката работа. Отчитайки
характера на заповедното производството, по делото е подадено бланкетно
възражение, което се попълва на база copy-paste, както и чието съдържание се
изготвя със същото съдържание и качество от изкуствен интелект, а не от
адвокат, както и че претендираното възнаграждение в списъка по чл.80 ГПК
не отговаря на действителна заплатената по делото, съдът приема, че
възнаграждението на адвоката следва да бъде определен към минималния, а
именно 50.00 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, адвокатът има прави на разноски
пропорционално на уважената част. Прилагайки това правила разноските, са в
размер на 3.01 лева (50 х 179.74/2983.97)
При това положение „Т***“ ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. „* Б следва
да бъде осъден да заплати на адв. К*, ЕГН **********, гр. С* сумата от 3.01
лева (три лева и една стотинки), представляващи разноски по предоставена
безплатна правна помощ по чл.38 ЗА по ч. гр. д. № 73610/2019 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА.
По исковото производство
Ищецът претендира 59.62 лева държавна такса (л.14 от делото), 300.00
лева юрисконсултско възнаграждение, 1000 лева за СТЕ (л.115 от делото),
1000.00 за ССчЕ (л.116 от делото). Юрисконсултското възнаграждение е в
размера по чл.25, ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Ето защо следва да се
признае. Не е основателно възражението на ответника, че е прекомерно.
Същото е в законовия диапазон. Освен това процесуалният представител на
ищеца винаги се е явявал в о.с.з., присъствал е на тях. Общият размер разход е
2359.62 лева. Прилагайки правилото на чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски пропорционално на цялата уважена част, независимо, дали е
недоказана или погасена по давност. В процесния случай разноските са в
размер на 2217.49 лева (2359.62 х 2804.23/2983.97).
Ето защо С. С. Б. с ЕГН:**********, адрес: гр, С****, ет. П, апартамент
следва да бъде осъден да заплати на „Т***“ ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. „*
Б сумата от 2217.4 лева (две хиляди двеста и седемнадесет лева и
четиридесет и девет стотинки), представляващи разноски по гр. д. №
62283/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Ответникът претендира 17000.00 лева адвокатско възнаграждение за
9
исковото производство (л.69 от делото), като се позовава на НМРАВ.
Съгласно представения договор за правна защита и съдействие,
възнаграждението е по чл.38 ЗА. Адвокатът в заповедното производство е
друг, но практикува в същата кантора, която практикува адвокатът от
заповедното производство.
Написаното по-горе за приложението НПЗЗ, определяне размера при
няколко искове, съотношение с адвокатите вписано в Бюрото за правна
помощ, както и размера на възнаграждението да не надвишава процент от
материалния интерес важи и тук. Ето защо за процесуална икономия, съдът
няма да преповтаря мотивите изложени по-горе.
Следователно за исковото производството следва да се приложи НЗПП.
Съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, за процесуално представително по дело
възнаграждението е в размер от 100 до 360 лева.
Отчитайки характера на исковото производството, нередовният отговор
на искова молба от процесуалния представител на ответника, неявяване в едно
съдебно заседание, както и че делото не е сложно от фактическа и правна
страна, и извършените действия от страна на адвоката на ответника не
отговарят на фактическата и правна сложност на делото, подаденият ОИМ е
изготвен на основата на принципа copy-paste, тъй като и по други ОИМ
адвокатът подава идентични книжа, съдът приема, че възнаграждението
следва да бъде определен в минимален размер, а именно 100.00 лева.
Съгласно правилото по чл.78, ал.3 ГПК адвокатът има право на разноски
пропорционално на отхвърлената част. При това положение адвокатът има
право на разноски в размер на 6.02 лева (100 х 179.74/2983.97)
При това положение „Т***“ ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. „* Б следва
да бъде осъден да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, гр. С* сумата
от 6.02 лева (шест лева и две стотинки), представляващи разноски по
предоставена безплатна правна помощ по чл.38 ЗА по гр. д. № 24825/2023 г.
по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „Т***“ ЕАД, ЕИК
****, гр. София, ул. „* Б срещу С. С. Б. с ЕГН:**********, адрес: гр, С****,
ет. П, апартамент, обективно съединени положителни установителни
искове, че С. С. Б. с ЕГН:********** дължи на Т***“ ЕАД, ЕИК **** сумите:
1.
1. 2508.16 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 17.12.2016 до
17.12.2019 г., , ведно със законната лихва от 18.12.2019 г.. (дата на
подаване на заявлението ) до изплащане на вземането, на основание
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, като
10
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за периода от м.05.2016 г. до
м.04.2019 г., за горницата от 2508.16 лева до пълния претендиран
размер 2651.94 лева, а именно 143.78 лева, следва да се отхвърли
като погасен по давност;
2. 268.47 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до
22.11.2019 г., изчислена върху главница от 2 651,94 лева, на
основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с вр. с чл. 86 ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата от 268.47 лева
до 301.43 лева, а именно 32.96 лева, като погасена по давност, а за
горницата от 301.43 лева до 304.43 лева, като недоказана и
неоснователна;
3. 23,90 лева - главница за периода м.11.2016 г. до м.04.202+ г.,
представляваща сума за дялово разпределение ведно със законната
лихва от 18.12.2019 г. (дата на подаване на заявление) до изплащане
на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с
чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
4. 3,70 лева - лихва за периода 31.12.2016 г. до 22.11.2019 г.,
изчислени върху главница от 23,90 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с. чл. 86 ЗЗД;
за имот ID номер ***, абонатен номер * за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. Со***, ет. П, апартамент.
ОСЪЖДА С. С. Б. с ЕГН:**********, адрес: гр, С****, ет. П,
апартамент да заплати на Т***“ ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. „* Б сумата
от 103.02 лева (сто и три лева и две стотинки), представляващи разноски по ч.
гр. д. № 73610/2019 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА „Т***“ ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. „* Б да заплати на
адв. К*, ЕГН **********, гр. С* сумата от сумата от 3.01 лева (три лева и
една стотинки), представляващи разноски по предоставена безплатна правна
помощ по чл.38 ЗА по ч. гр. д. № 73610/2019 г. по описа на СРС, на основание
чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА „Т***“ ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. „* Б да заплати на
адв. М. Л. Л., ЕГН **********, гр. С* сумата от 6.02 лева (шест лева и две
стотинки), представляващи разноски по предоставена безплатна правна
помощ по чл.38 ЗА по гр. д. № 24825/2023 г. по описа на СРС, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
СУМИТЕ могат да бъдат платени по банковата сметка на ищеца Т***“
ЕАД, ЕИК ****, както следва: * АД ФЦ „*", IBAN: BG48SOMB * BIC:
SOMBBGSF.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„Д**" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С*, на страната
на ищеца „Т***“ ЕАД, ЕИК ****, ул. „*.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
11
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач, както и на адв. Л. и адв. Б*.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12