Решение по дело №137/2024 на Административен съд - Монтана

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН.

Оспорва се решение № 4/08.01.2024 г., постановено по АНД № 1356/2023 г. по описа на РС Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 8073/06.03.2023 г. на началник отдел „Контрол РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/, гр.София, с което на Н. В*** Т. от гр.В***, ж.к. *** № *, вх.* , ет.* , ап.* , е наложено административно наказание глоба в размер 4000 лева на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закон за пътищата /ЗП/.

Недоволен от така постановеното решение, касаторът, чрез пълномощника адв.Д., го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е същото е незаконосъобразно и неправилно. Постановено е при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че не са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на твърдяното нарушение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касацията, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди издаденото НП, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1 , б“а“ от ЗП във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и ал.2 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритнии/или тежки ППС/Наредбата/. В решението си въззивният съд е изложил доводи относно фактическата обстановка, съпътстваща извършването и установяването на нарушението, което е приел за безспорно установено. Така мотивиран въззивния съд е потвърдил размера на наложената глоба, като е изложил доводи относно тежестта на извършеното нарушение, както и относно приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:

Неоснователно в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно. На първо място безспорно е установено, че съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2, при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7 от цитираната Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ/Наредбата/, ППС е тежко – предвид измереното разстояние между осите 1,38 м на двойната задвижваща ос, сумата от натоварването на ос на двойно задвижващата ос на ППС е 32.585 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредбата, т.е. превишението е с 13.585 тона. В тази връзка изложените едва в касационната жалба множество доводи в обратна насока, очевидно имат защитна теза, но същите не кореспондират със събраните в хода на производството доказателства. Пред въззивния съд не са заявени и представени никакви доказателства от оспорващата страна, нито в първото производство, нито в повторното пред въззивния съд, т.к. предходното решение на въззивния съд е обезсилено от АС Видин, поради неправилно конституиран ответник в същото. В тази връзка твърдяното в касационната жалба, че на оспорващата страна е отнета възможност за защита в първоинстанционното производство, също е само твърдение, без да има доказателства за това. Въззивният съд е събрал надлежно относимите за спора доказателства и обосновано е приел, че в случая нарушението на чл.26, ал.2, т.1 , б“а“ от ЗП„ За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства;“ във вр. с чл. 7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредбата „ Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: 5. сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е: в) от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t);“ , чл.8, ал.1 и ал.2 и чл.37 , ал.1, т.1 от същата Наредба, е безспорно установено. По делото е безспорно установено, че при измерено между осите разстояние от 1,38 м на двойно задвижващата ос на МПС, сумата на натоварване на ос на двойно задвижваща ос е 32, 585 т. при максимално допустимо натоварване на оста от 19 т., съгласно цитираните разпоредба на Наредбата. При наличието на тази безспорна констатация, която е установена от въззивния съд с събирането на писмени и гласни доказателства по делото, които са обсъдени надлежно, са обосновани мотивите на въззивния съд за извършено от касатора административно нарушение, което е дало основание да се наложи административното наказание на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП „. Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви „в“ и „г“, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: 2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя;“

Доводите на касатора за липса на надлежно събрани доказателства, за това кой следва да носи административнонаказателна отговорност, както и относно проведеното административнонаказателно производство са необосновани и неоснователни, тъй като нарушението е свързано безспорно с движение на извънгабаритно ППС по републиканската пътна мрежа, без да има издадено необходимото разрешение, тоест по аргумента на чл.53, ал.1 от ЗПП във вр. с чл.56 от ЗП, нарушенията и административните наказания се установяват, респективно административните наказания се налагат от кръга на длъжностните лица надлежно описани в чл.56 от ЗП.

Районен съд Видин е дал в мотивите си отговор на релевантните за спора въпроси, които настоящият съдебен състав не счита за необходимо да ги излага повторно, като на основание чл.221, ал.2 АПК ги възприема изцяло като мотиви към настоящето решение. Възражението относно размера на наложената глоба, също е неоснователно, т.к. е в рамките определени от закона, като е взет предвид и размерът на претоварване, който е съществен – 13.585 т над допустимото.

Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.

Предвид изложеното и на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила решение № 4/08.01.2024 г., постановено по АНД № 20231320201356/2023 г. по описа на Районен съд Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.