Решение по дело №96/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 137
Дата: 26 май 2022 г.
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20227240700096
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е         

                                                       

              137        26.05.2022 година   град Стара Загора

 

                  

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА  

 

                                                 Чл                                                                 Членове:            ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

при секретар  Зорница Делчева     

и с участието на прокурор Юлияна Станева                                            

като разгледа докладваното от съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 96 по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Т.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 79 от 25.02.2022г., постановено по АНД № 58/ 2022г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 21-1228-002409 от 06.08.2021г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателката поддържа, че предвид напредналата й възраст, лошото материално и финансово положение и тежко здравословно състояние, наложеното й наказание глоба се явява непосилно. Счита, че потвърждаването на наказателно постановление е в несъответствие със смисъла и с духа на закона, съответно съдебното решение не е съобразено с произтичащия от върховенството на закона принцип за справедливост, за което излага подробни съображения. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 21-1228-002409 от 06.08.2021г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.

 

Ответникът по касационната жалба – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.   

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Т.Д.С. ***, против Наказателно постановление № 21-1228-002409 от 06.08.2021г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №  АА720048/ 11.07.2021г., на Т.С. е наложено административно наказание глоба в размер 400лв., на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 11.07.2021г. около 15.10 часа в гр. Стара Загора, на ул. „Св. Отец Паисий“ до № 104 в посока север – юг, Т.С. управлява л.а с рег. № СТ0177ВР, собственост на Ангелина Станилова Дикова, във връзка с чието притежаване и използване няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2021г. Към момента на проверката автомобилът е регистриран на територията на РБ и не е спрян от движение.   

 

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението. По съществото на спора, въз основа на събраните по делото доказателства съдът е обосновал извод, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, както и  извършването от санкционираното лице на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ, са доказани по безспорен и несъмнен начин, за което нарушение на Т.С. е наложено предвиденото в закона по вид и размер административно наказание.  В мотивите към решението са изложени съображения, че извършеното административно нарушение не представлява маловажен случай и съотв. липсва основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН.

 

 Решението на Старозагорския районен съд е постановено съответствие и при правилно приложение на закона.

 

           Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е установено по безспорен и несъмнен начин. Всъщност липсата, към момента на извършената от контролните органи проверка, на сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2021г. по отношение на управлявания от жалбоподателката автомобил, не се оспорва нито пред районния съд, нито пред касационна инстанция. По същество искането на жалбоподателката се свежда до такова за освобождаването й от административнонаказателна отговорност и за отпадане на наложеното й наказание глоба, предвид напредналата й възраст, лошото материално и финансово положение и тежко здравословно състояние. Посочените обстоятелства обаче биха били релевантни единствено за индивидуализацията на наложеното наказание или за определянето на нарушението като маловажен случай по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК, респ. на §1, т.4 от ДР на ЗАНН. В съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай и съотв. че не е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид и съотв. не са налице обстоятелства за определянето на нарушението като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, респ. по §1, т.4 от ДР на ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че вмененото на санкционираното лице нарушение не е за неизпълнение на задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, доколкото това задължение законът регламентира в тежест на собственика на автомобила – в случая Ангелина Станилова Дикова. Ето защо изложените от жалбоподателката доводи за причините, поради които не е била сключена своевременно задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, които причини са обвързани със здравословното състояние на Т.С., са неотносими за преценката за маловажност на санкционираното нарушение – за управление на МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането. Отделно от това от изложеното в касационната жалба /че в началото на м. юли 2021г. е предприела действия за сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите/, може да се направи извод, че при извършеното на 11.07.2021г. управление на МПС, Т.С. е знаела, че за автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2021г. и въпреки това е предприела управлението на автомобила. Следователно съставомерното деяние дори не може да бъде квалифицирано като извършено по непредпазливост. Липсват каквито и да е било данни за извънредни обстоятелства /от обективен или от субективен характер/, които да са наложили използването и управлението на автомобила без  сключена застраховка „Гражданска отговорност" на дата 11.07.2021г., като очевидно придвижването до избирателната секция не представлява такова обстоятелство.  Следователно не се установява наличието на смекчаващи обстоятелства, които, съобразно законово регламентираните критерии, да обусловят определянето на нарушението като маловажен случай.

  Не е налице и релевираното от жалбоподателката касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, доколкото не са установени факти и обстоятелства, които да сочат на явна несправедливост на наказанието по см. на чл.348, ал.5 от НПК. Наложената административна санкция е определена в законово предвидения размер, а съгласно чл. 27, ал.5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Соченото от жалбоподателката лошо материално и финансово положение и тежко здравословно състояние, са обстоятелства, които могат да бъдат основание за отстрочването или разсрочването на изпълнението на наказанието глоба, но не и за отпадане на това наказание. При липсата на установени факти и обстоятелства, съставляващи законово регламентирано основание за освобождаване на Т.С. от административнонаказателна отговорност за извършеното от нея нарушение, правилно и законосъобразно санкционирано с Наказателно постановление № 21-1228-002409 от 06.08.2021г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, няма нито основание, нито правна възможност за исканата от жалбоподателката отмяна на това наказателно постановление и на потвърждаващото го решение на Старозагорския районен съд.

 

Предвид изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

           Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

                                   Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 79 от 25.02.2022г., постановено по АНД № 58/ 2022г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1228-002409 от 06.08.2021г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

 

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

   

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                   

  

ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                          2.