О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …. 03.02.2020 г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА XIII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на трети февруари две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова
гр. д. № 6908 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че
предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване
на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 312 ГПК, намира следното:
Следва делото да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен доклад по него.
Следва да бъдат приети като допустими,
относими и необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата
молба и отговора документи.
Направено
е искане от ищеца за задължаване на ответника за представяне на документи, част
от които са представени с отговора на исковата молба и съответно е
удовлетворено частично искането на ищеца, поради което по искане на ищеца
следва да бъде задължен ответника да представи само Протоколите за
отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00ч., касаещи ищеца за
процесния период 23.12.2016г. до 23.12.2019г.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно –
счетоводна експертиза, като доколкото съдът може да сам да назначава
експертизи, то на още по – силното основание разполага и с правомощие да
преформулира поставените от страните към вещото лице въпроси, което съдът счита
за необходимо да стори в случая, предвид това че ищецът е допуснал неточности
при формулирането на въпросите, включително е задал правни въпроси, излизащи извън компетентността
на експерта, поради което съдът преформулира поставените въпроси по следния
начин, запазвайки вложения от ищеца смисъл (поради което и не постановява
нарочен отхвърлителен диспозитив за част от въпросите), а именно:
За процесния период ищецът полагал ли е нощен труд и ако – да от
колко до колко часа, и колко общо часа нощен труд е полагал и заплатен ли е бил
този нощен труд, както и дали нощният
труд е бил преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен, като в
този случай вещото лице да изчисли размерите на възнагражденията за извънреден
труд за получената разлика при превръщането на нощния труд в дневен, както и да изчисли размерите на обезщетенията
за забава в заплащането на възнагражденията за извънреден труд за периодите,
посочени от ищеца, изплатени ли са на ищеца възнаграждения за извънреден труд
за процесния период.
Следва страните да бъдат
напътени към доброволно уреждане на спора.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 27.02.2020 год., от 13,20 часа, за
която дата да се призоват страните и вещото лице.
ДОКЛАДВА делото:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 178, ал.1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът М. Кънчев К. твърди,
че е бил служител на МВР за периода от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. и полагал
труд в ОД на МВР - Стара Загора на длъжност „Старши полицай“ с местоизпълнение
на служебните задължения във Второ РУ - Стара Загора. Естеството на работата му
било такова, че полагал труд през деня и през нощта, на смени по график на 8
ч., при което се получавал размер над законово установения, както за работната
седмица, така и за отчетния период, съобразно разпоредбите на ЗМВР в тази връзка.
Съгласно чл.176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
На следващо място ЗМВР
изрично разграничило заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и
чл.179, като по силата на чл.178, ал.1, т.3 към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения
за извънреден труд, а според чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се
изплащали допълнителни възнаграждения освен за другите предвидени в текста и за
полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч.
Нормалната продължителност
на работното време била регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от
същия член тя била с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявали в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период, като съгласно ал.5, т.2 работата извън редовното работно
време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период, а в ал.6 се уреждало правилото за плащане на
извънредния труд по ал.5, с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
В ал.9 на този член било
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи.
По отношение на иска по
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР твърди, че за периода от 23.12.2016 г. до 23.12.2019
г. били действали две наредби, имащи връзка с чл.187, ал.9. Последната от тях,
която била актуална и към момента била Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Същата
влязла в сила от 02.08.2016 г. и била издадена от Министъра на вътрешните
работи, като уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текста на чл.3,
ал.3 указвал, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следвало да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Тази Наредба отменила
предходната с № 81231з-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи /в
сила от 01.04.2015 г./, като съдържанието и на нейния чл.3, ал.3 било идентично
с последвалата я Наредба № 1821з-776/29.07.2016 г.
Преди процесния период
действала и Наредба № 1821з- 407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън работното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР.
Според нейния чл.8, за всеки
отработен нощен час или част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и
служителите се заплащало допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0,25 лева.
Единствено в тази наредба,
съобразно нейния чл.31, ал.2 било изрично предвидено, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22,00ч. и
06,00 ч. за отчетния период се увеличавал с коефициент от 0,143. Тези две
разпоредби следвало да се прилагат едновременно, т.е. нощните часове се
превръщали в дневни чрез умножаване с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд от по
0,25 лева за всеки нощен час или част от него.
В последващите я две Наредби
с № 81231з-592/25.05.2015 г. и № 8121з-776/29.07.2016 г. липсвало изрична
регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен. Това обаче,
съобразно съдебната практика не означавало законово установена забрана за
преизчисляването на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен,
а се явявал празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която
следвало да се преодолее чрез субсидиарно прилагане на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007 г./.
В чл.9, ал.2 от същата
Наредба било предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време
/каквато е и фактологията в процесния случай/, нощните часове следвало да се
превръщат в дневни чрез коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установен за подневното
отчитане на работното време за съответното работно място.
Във връзка с гореописаното,
предвид неизпълнението на тази разпоредба от страна на работодателят било
налице неизплатено възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, формиран
след преизчисляването на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143 /8
часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното му увеличаване с 50%
/чл. 187, ал. 6 ЗМВР/, както и неизпълнение на парично задължение в размер на
законовата лихва върху тази сума от момента на падежа й.
Относно иска по чл.86 от ЗЗД
- Организацията и разпределението на работното време, както и неговото отчитане
и компенсиране на работа извън редовното време, за процесния период се уреждали
от Наредба 8121з- 776/29.07.2016 г. Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“,
чл.18, ал.3 от Наредбата „В случаите, когато служител, работещ на смени, при
обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения
брой часове за отчетен едномесечен период, този труд се компенсирал като труд извън
редовното работно време и се отчитал с протокол /приложение 1/, без да се
издава заповед по ал.1, който се изготвял и утвърждавал по реда на чл.23.“.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.2 „Положения труд извън редовното работно
време от държавните служители, работещи на смени, се отчитал в часове за
месеца, през който бил положен, с протокол /приложение 3/. На основание чл.31,
ал.1 от Наредбата „Отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа ...се
отчитало с протокол /приложение 6/„.
В изпълнение на разпоредбата
на чл.33, ал.1 от Наредбата - „Възнаграждението за труд извън работното време
се включвало в месечното възнаграждение и се изплащало в месеца, следващ месеца
в който бил положен трудът, при своевременно предоставянето на протокол във
финансова служба“.
В този смисъл, счита че
работодателят при едно коректно изпълнение на приравняването на отработеното от
ищеца време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, следвало да отчете и
заплати отработеното от него време над редовното, като това следвало да се
извърши в месеца, в който този труд бил положен и съответно следвало същия да
се заплати с дължимото възнаграждение за положен труд, през месеца следващ
месеца, в който бил положен извънредния труд.
Счита, че работодателят
изпаднал в забава от изтичането на месеца следващ месеца в който бил положен от
ищеца труд и от първо число на следващия месец дължал обезщетение за това, а
именно:
2016 год. по 7 смени месечно
с продължителност 8 часа от 22.00 часа до 06.00 часа
1. През месец декември 2016
год., бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2017 г.
и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.02.2017 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 13,65 лева.
2017 год. по 7 смени месечно
с продължителност 8 часа
1. През месец януари 2017
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева.
Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец
февруари 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.03.2017
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал
мораторна лихва в размер на 13,50 лева.
2. През месец февруари 2017
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец
март 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.04.2017 год.,
като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна
лихва в размер на 13,09 лева.
3. През месец март 2017 год.
бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева.
Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април
2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.05.2017 год., като
до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 12,67 лева.
4. През месец април 2017
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец
май 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.06.2017 год.,
като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна
лихва в размер на 12,26 лева.
5. През месец май 2017 год.
бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева.
Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни
2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.07.2017 год., като
до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 11,84 лева.
6. През месец юни 2017 год.
бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева.
Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли
2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.08.2017 год., като
до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 11,42 лева.
7. През месец юли 2017 год.
бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец август 2017 г.
и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.09.2017 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 11,01 лева.
8. През месец август 2017
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец
септември 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.10.2017
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал
мораторна лихва в размер на 10,50 лева.
9. През месец септември 2017
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец
октомври 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.11.2017
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал
мораторна лихва в размер на 10,18 лева.
10. През месец октомври 2017
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец
ноември 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.11.2017
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал
мораторна лихва в размер на 9,76 лева.
11. През месец ноември 2017
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец
декември 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.01.2018
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал
мораторна лихва в размер на 9,34 лева.
12. През месец декември 2017
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева.
Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари
2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.02.2018 год., като
до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 9,16 лева.
2018 год. по 7 смени месечно
с продължителност 8 часа от 22.00 часа до 06.00 часа.
1. През месец януари 2018
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4,39 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,58
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 52,64
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец
февруари 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.03.2018
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал
мораторна лихва в размер на 9,52 лева.
2. През месец февруари 2018
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4,39 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,58
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 52,64
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец
март 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.04.2018 год.,
като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна
лихва в размер на 9,07 лева.
3. През месец март 2018 год.
бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64 лева.
Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април
2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.05.2018 год., като
до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 9,63 лева.
4. През месец април 2018
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец
май 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.06.2018 год.,
като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна
лихва в размер на 9,13 лева.
5. През месец май 2018 год.
бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64 лева.
Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни
2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.07.2018 год., като
до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 8,65 лева.
6. През месец юни 2018 год.
бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64 лева.
Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли
2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.08.2018 год., като
до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 8,16 лева.
7. През месец юли 2018 год.
бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64 лева.
Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец август
2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.09.2018 год., като
до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 7,66 лева.
8. През месец август 2018
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец
септември 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.10.2018
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал
мораторна лихва в размер на 7,17 лева.
9. През месец септември 2018
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец
октомври 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.11.2018
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна
лихва в размер на 6,67 лева.
10. През месец октомври 2018
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец
ноември 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.12.2018
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал
мораторна лихва в размер на 6,19 лева.
11. През месец ноември 2018
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец
декември 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.01.2019
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал
мораторна лихва в размер на 5,69 лева.
12. През месец декември 2018
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58,64
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец
януари 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.02.2019
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал
мораторна лихва в размер на 5,19 лева.
2019 год. по 7 смени месечно
с продължителност 8 часа от 22.00 часа до 06.00 часа.
1. През месец януари 2019
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64,32
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец
февруари 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.03.2019
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна
лихва в размер на 5,23 лева.
2. През месец февруари 2019
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64,32
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец
март 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.04.2019 год.,
като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна
лихва в размер на 4,68 лева.
3. През месец март 2019 год.
бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 5,42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,13 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64,32 лева.
Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април
2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.05.2019 год., като
до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 4,14 лева.
4. През месец април 2019
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64,32
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец
май 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.06.2019 год.,
като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна
лихва в размер на 3,59 лева.
5. През месец май 2019 год.
бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64,32 лева.
Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни
2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.07.2019 год., като
до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 3,06 лева.
6. През месец юни 2019 год.
бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64,32 лева.
Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли
2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.08.2019 год., като
до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 2,51 лева.
7. През месец юли 2019 год.
бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64,32 лева.
Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец август
2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.09.2019 год., като
до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 1,99 лева.
8. През месец август 2019
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4,12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,18
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48 лева.
9. През месец септември 2019
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 5,42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,13
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65,04
лева.
10. През месец октомври 2019
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 5,42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,13
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65,04
лева.
11. През месец ноември 2019
год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от
ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 5,42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,13
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65,04
лева.
Искането на ищеца до съда е
да бъде осъдена ОД на МВР – Стара Загора, ЕИК *********, с адрес: гр. Стара
Загора, ул. Граф Игнатиев 16, представлявана от директора Стоян Стоянов, да му
заплати неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд и мораторни лихви
върху тях, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното им изплащане, както следва:
2016 год.
1. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец декември 2016 год. в размер на 12.00 лева.
2017 год.
1. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец януари 2017 год. в размер на 48.80 лева.
2. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
февруари 2017 год. в размер на 48.80 лева.
3. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец март 2017 год. в размер на 48.80 лева.
4. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец април 2017 год. в размер на 48.80 лева.
5. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец май 2017 год. в размер на 48.80 лева.
6. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец юни 2017 год. в размер на 48.80 лева.
7. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец юли 2017 год. в размер на 48.80 лева.
8. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец август 2017 год. в размер на 48.80 лева.
9. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец септември 2017 год. в размер на 48.80 лева.
10. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
октомври 2017 год. в размер на 48.80 лева.
11. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
ноември 2017 год. в размер на 48.80 лева.
12. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
декември 2017 год. в размер на 48.80 лева.
За 2018 год.
1. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец януари 2018 год. в размер на 52.64 лева.
2. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец февруари 2018 год. в размер на 52.64 лева.
3. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец март 2018 год. в размер на 58.64 лева.
4. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец април 2018 год. в размер на 58.64 лева.
5. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец май 2018 год. в размер на 58.64 лева.
6. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец юни 2018 год. в размер на 58.64 лева.
7. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец юли 2018 год. в размер на 58.64 лева..
8. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец август 2018 год. в размер на 58.64 лева.
9. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец септември 2018 год. в размер на 58.64 лева.
10. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
октомври 2018 год. в размер на 58.64 лева.
11. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември
2018 год. в размер на 58.64 лева.
12. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
декември 2018 год. в размер на 58.64 лева.
2019 год.
1. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец януари 2019 год. в размер на 64.32 лева.
2. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец февруари 2019 год. в размер на 64.32 лева.
3. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец март 2019 год. в размер на 64.32 лева.
4. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец април 2019 год. в размер на 64.32 лева.
5. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец май 2019 год. в размер на 64.32 лева.
6. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
юни 2019 год. в размер на 64.32 лева.
7. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец юли 2019 год. в размер на 64.32 лева.
8. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец август 2019 год. в размер на 64.32 лева.
9. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец септември 2019 год. в размер на 64.32 лева.
10. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
октомври 2019 год. в размер на 64.32 лева.
11. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
ноември 2019 год. в размер на 64.32 лева.
Претендираното от ищеца общо
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 23.12.2016
год. до 23.12.2019 год. бил в размер: 1996,80 лв. / хиляда деветстотин
деветдесет и шест лева и осемдесет стотинки/.
Мораторна лихва за
неизплатени възнаграждения за положен труд над установеното работно време:
1. За периода от 23.12.2016 год. до 31.12.2016 год. - мораторна
лихва от 01.02.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 3.51 лева.
2. За периода от 01.01.2017 год. до 31.01.2017 год. - мораторна
лихва от 01.03.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 13.50 лева.
3. За периода от 01.02.2017 год. до 28.02.2017 год. - мораторна
лихва от 01.04.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 13.09 лева.
4. За периода от 01.03.2017 год. до 31.03.2017 год. - мораторна
лихва от 01.05.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 12.67 лева.
5. За периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. - мораторна
лихва от 01.06.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 12.26 лева.
6. За периода от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. - мораторна
лихва от 01.07.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 11.84 лева.
7. За периода от 01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. - мораторна
лихва от 01.08.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 11.42 лева.
8. За периода от 01.07.2017 год. до 31.07.2017 год. - мораторна
лихва от 01.09.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 11.01 лева.
9. За периода от 01.08.2017 год. до 31.08.2017 год. - мораторна
лихва от 01.10.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 10.50 лева.
10. За периода от 01.09.2017 год. до 30.09.2017 год. - мораторна
лихва от 01.11.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 10.18 лева.
11. За периода от 01.10.2017 год. до 31.10.2017 год. - мораторна
лихва от 01.12.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.76 лева.
12.3а периода от 01.11.2017
год. до 31.11.2017 год. - мораторна лихва от 01.01.2018 год. до 30.11.2019 год.
в размер на 09.34 лева.
13. За периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. - мораторна лихва
от 01.02.2018 год. до 30.11.2019 год.. в размер на 09.71 лева.
14. За периода от 01.01.2018 год. до 31.01.2018 год. - мораторна
лихва от 01.03.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.25 лева.
15. За периода от 01.02.2018 год. до 28.02.2018 год. - мораторна
лихва от 01.04.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.81 лева.
16. За периода от 01.03.2018 год. до 31.03.2018 год. - мораторна
лихва от 01.05.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.30 лева.
17. За периода от 01.04.2018 год. до 30.04.2018 год. - мораторна
лихва от 01.06.2018 год. до 30.11.2019 год.. в размер на 08.81 лева.
18. За периода от 01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. - мораторна
лихва от 01.07.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 08.30 лева.
19. За периода от 01.06.2018 год. до 30.06.2018 год. - мораторна
лихва от 01.08.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 07.79 лева.
20. За периода от 01.07.2018 год. до 31.07.2018 год. - мораторна
лихва от 01.09.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 07.30 лева.
21. За периода от 01.08.2018 год. до 31.08.2018 год. - мораторна
лихва от 01.10.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 06.79 лева.
22. За периода от 01.09.2018 год. до 30.01.2018 год. - мораторна
лихва от 01.11.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 06.30 лева.
23. За периода от 01.10.2018 год. до 31.10.2018 год. - мораторна
лихва от 01.12.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 05.79 лева.
24. За периода от 01.11.2018 год. до 30.11.2018 год. - мораторна
лихва от 01.01.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 05.28 лева.
25. За периода от 01.12.2018 год. до 31.12.2018 год. - мораторна
лихва от 01.02.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 05.23 лева.
26. За периода от 01.01.2019 год. до 31.01.2019 год. - мораторна
лихва от 01.03.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 04.68 лева.
27. За периода от 01.02.2019 год. до 28.02.2019 год. - мораторна
лихва от 01.04.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 04.14 лева.
28. За периода от 01.03.2019 год. до 31.03.2019 год. - мораторна
лихва от 01.05.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 03.59 лева.
29. За периода от 01.04.2019 год. до 30.04.2019 год. - мораторна
лихва от 01.06.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 03.06 лева.
30. За периода от 01.05.2019 год. до 31.05.2019 год. - мораторна
лихва от 01.07.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 02.51 лева.
31. За периода от 01.06.2019 год. до 30.06.2019 год. - мораторна
лихва от 01.08.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 01.99 лева.
Обща мораторна лихва за
неизплатени възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за периода от
23.12.2016 год. до 23.12.2019 год.: 248,41 лв. /двеста четиридесет и осем лева
и четиридесет и една стотинки/.
В исковата молба е посочено
още банковата сметка, по която могат да бъдат заплатени претендираните суми.
Претендира разноски в
настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Областна
дирекция на МВР – Стара Загора е подала отговор, в който взема становище,
че оспорва предявените искове по основание и размер.
Не
оспорва фактите, че за процесния период 23.12.2016 год. до 23.12.2019 год. ищецът е бил
държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като е заемал следните
длъжности: командир на отделение в Участък „Лозенец“ към Второ РУ - Стара
Загора при ОДМВР - Стара Загора и от 01.07.2019 год. мл.разузнавач -ВПД в група
ПКП -териториална“, сектор КП към Второ РУ - Стара Загора. През това време до
01.07.2019г. е полагал труд на смени по график, които включвали и нощен труд от
22.00 до 06.00 часа. Твърди се още, че този положен от ищеца нощен труд бил
заплатен напълно. От 01.07.2019г. обаче служителят бил преназначен на длъжност
мл.разузнавач и бил на ненормиран работен ден, т.е. работното му време не било
организирано на сменен режим.
Твърди се още, че положените часове нощен труд от ищеца
не са били превръщани в дневен труд, с умножение по коефициент 1.143, тъй като
приложимата Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (ДВ, бр. 60 от 2 август 2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) не
предвиждала такъв ред. А Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата била неприложима, по следните съображения:
Държавните служители - полицейски органи, какъвто бил и
ищецът, по отношение на тях приложение намирали специалните разпоредби на ЗМВР.
Специалните разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
актове за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изключвали
приложението на общите разпоредби по отношение на посочената категория
служители, не само относно работното време, но и цялостната регламентация на
техния статут. Разпоредбите на ЗМВР и подзаконовата нормативна база уреждали в
цялост статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1, като при препращане към
други законови норми, това изрично било регламентирано.Уреждането на статута на
държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР със специален закон дерогирало
приложението на общия закон, в случая КТ /Решение №55 от 07.04.2015 год. по
гр.д. №5169/2014 г., Г.К. III Г.О. на ВКС/.
Приложимата в случая Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, в чл.3, ал.1 предвиждала, че за дейностите,
чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес,
работното време се организирало в 8-, 12- или
24-часови смени, в която хипотеза попадала и организацията на работното време
на ищеца. В ал.3 на същия текст била предвидена възможността държавните
служители в МВР да полагат на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съгласно първото изречение на ал.3 допустимо било полагането на труд
през нощта - тоест уреждала се възможността за полагане на нощен труд и на
второ място между 22.00 ч. — 06.00 ч. - продължителността на нощния труд, а
именно 8 часа, от 22.00 ч. до 06.00 ч. Във второто изречение на ал.3 било предвидено
и ограничението, а именно - нощният труд не следвало да надвишава средно 8 часа
за всеки 24-часов период. Посочената подзаконова регламентация напълно съвпадала
с разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Тоест в случая и законът и наредбата
регламентирали по един и същ начин полагането на нощен труд от служителите,
чиито статут се уреждал със ЗМВР. Предвиждането на възможността да бъде положен
нощен труд в рамките на определен часови интервал, а именно от 22.00 ч. до 06.00 ч., определяло и неговата
продължителност - 8 часа. Тук се проявявала и специфика при уредбата по
отношение на служителите по ЗМВР, като чрез специалния закон се въвеждала
различна правна уредба спрямо общите разпоредби на КТ - чл. 140, ал.1 -
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица била до 35 часа. Оттук заради различната продължителност на
нощния труд следвало и неприложимостта на правилото на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/. При положение, че ЗМВР и Наредба
№812la-
776 от
29.07.2016 г. регламентирали изцяло
работното време на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, то
липсата на подобна разпоредба на описаната в НСОРЗ, не означавало непълнота, а
неприложимост.
За държавните служители, чиито служебни правоотношения били
уредени от ЗМВР, когато положеният нощен труд бил в рамките на 8 часова продължителност, той не
се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал съгласно Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи по 0,25 лв. на час. В този смисъл, че не било необходимо
трансформиране на часовете положен нощен труд е било и виждането на министъра
на вътрешните работи в хода на процедурата по издаване на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. /отм./, възприето от Докладната записка, рег. № 8121р-20741 от
30.04.2015 г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР. Действително
за период от около девет месеца, който бил извън процесния и през който била действала
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от
19.08.2014 г.) се извършвало преизчисляване
на часовете положен нощен труд към дневни, което било в несъответствие с ЗМВР.
Това било поправено с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. Същият подход бил възприет и при създаването на Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г., както и при сега действащата наредба.
В отговора също така се твърди, че за да има извънреден
труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд, било необходимо служителят да е полагал
дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Заплащането на нощния
труд в рамките на установеното работно време (график) от 8 часа бил по смисъла
на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на
министъра на вътрешните работи и доколкото при каквото и да е било
трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните щели да бъдат
умножени по коефициент 1, не се явявали допълнителни часове за заплащане.
Изразява се становището, че дори при общата нормативна
уредба (КТ, НСОР) била налично разбирането, че часовете в повече, които се
получавали при преобразуването на нощен в дневен труд, не се явявали извънреден
такъв. Тези часове в повече се заплащали също по реда, определен за заплащане
на нощен труд, като компенсация се явявали именно тези часове в повече,
заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд. В този смисъл били разясненията
в писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП. В посоченото писмо, публикувано
в „Сиела“, изрично било записано, че получените часове в повече при преизчисляване
на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за наличието на извънреден
труд. Според МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите
действително работили извън установеното за тях работно време, което не било
налице в конкретния случай. Отново според тълкуването на МТСП превръщането на
нощните часове в дневни било установено с цел увеличеното заплащане на нощния
труд, а не за заплащането на извънреден труд.
Относно неоснователността на исковите претенции,
ответникът сочи съдебна практика и се позова и на становище на проф.Васил
Мръчков относно прилагането на чл.187, ал.1 във вр. с ал.3 от ЗМВР и Наредба
№8121з- 776/29.07.2016г.
Затова ответникът счита исковете за главници за изцяло
неоснователни, а оттам и акцесорните искове за лихви за такива. Излага и
допълнителни съображения за неоснователността на исковете за мораторни лихви в
насока за неправилно определяне на периодите на същите, предвид това че се
касаело за сумирно изчисляване на работното време, за тримесечен период.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
На
основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената
тежест, както следва:
По
главните искове в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период е бил в служебно правоотношение
с ответника, , че е работил на смени и че е полагал извънреден труд, броя
положени часове извънреден труд и размерите на дължимите за него
възнаграждения. А по акцесорните искове за забава в заплащането на тези
възнаграждения, че изискуемостта на главните задължения е настъпила, датите, на
които е настъпила и размерите на обезщетенията. Ответникът следва да докаже своите възражения /правопогасяващи,
правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу съществуването на вземанията, респ.
тяхната изискуемост.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение , да
уточни длъжността, която е заемал през процесния период, предвид отговора на
ответника, че считано от 01.07.2019г. изпълнява служебните си задължения на
ненормиран работен ден.“
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба и отговора заверени копия на: пълномощно от
25.10.2019 г., пълномощно от 02.01.2019 г., платежна бележка – 37 бр., справка
за въведени болнични листи и вида обезщетение за временна неработоспособност в
периода от 01.12.2016 г. – 31.12.2019 г., заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г.,
докладна записка № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., писмо изх. №
94-НН-198 от 29.08.2011 г., писмо № 8121р-17549 от 04.10.2019 г., правна
консултация по прилагане на чл.187, ал.1 ЗМВР, удостоверение УРИ 349р-393 от
07.01.2020 г.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.190 ГПК, ответника, в едноседмичен срок
от получаването на настоящото определение, да представи следните документи: Протоколите
за отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00ч., касаещи ищеца за
процесния период 23.12.2016г. до 23.12.2019г.
ДОПУСКА изслушването на съдебно–счетоводна експертиза, като
вещото лице извърши проверка в счетоводството на ответника и навсякъде другаде,
където сметне за необходимо и отговори на следните преформулирани от съда
въпроси, поставени в исковата молба, именно:
за процесния период ищецът полагал ли е
нощен труд и ако – да, от колко до колко часа, и колко общо часа нощен труд е
полагал и заплатен ли е бил този нощен труд, както и дали нощният труд е бил преизчислен с коефициент
1.143 за превръщането му в дневен, като в този случай вещото лице да изчисли
размерите на възнагражденията за извънреден труд за получената разлика при
превръщането на нощния труд в дневен,
както и да изчисли размерите на обезщетенията за забава в заплащането на
възнагражденията за извънреден труд за периодите, посочени от ищеца, изплатени
ли са на ищеца възнаграждения за извънреден труд за процесния период.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Веселина Недялкова при депозит от 100 лева, платими от ищеца
в 3 – дневен срок от получаване на съобщението (арг. т. 23 ТР 6/2012, предвид което ищецът се освобождава само от внасяне на ДТ, но не
и от разноски.).
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в
случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна такса е
на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на съдебно
решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за
присъдените с нея суми.
УКАЗВА на страните, че В
ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от връчването на настоящото определение могат да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия. В случай, ЧЕ НЕ ИЗПЪЛНЯТ указанията в срок, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА препис
от отговора на ответника, ведно с приложенията, като му се укаже, че може
да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с отговора в едноседмичен
срок от връчване на определението.
ПРЕПИС от
определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: