Р Е Ш Е Н И Е № 12

гр. Сливен, 24.01.2020  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на тринадесети януари, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                      Радостина Желева                                             и с участието на прокурора                                                                                                   като разгледа докладваното от                       съдията           административно  дело № 481  по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на “Българска Хидростроителна Компания” ООД гр. Сливен, против Решение № ППН-01-778 от 11.09.2019 г. на Комисия за защита на личните данни, с което на основание чл. 58, § 2, буква „и” във връзка с чл. 83, § 5, буква „а” от Регламент (ЕС)2016/679 е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 лева на „Българска Хидростроителна Компания” ООД за нарушение на чл. 4, ал.1 от ЗЗЛД (отм.), респективно чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС)2016/679.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е постановено при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Заявява, че дружеството било в трудови правоотношения със служители и работници, за същите били подавани уведомления и справки до подразделенията на НАП, в които били посочени три имена и ЕГН на работника, които представлявали лична информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД (отменен). Служителят И.П.Ч. бил на трудов договор за времето от ******* г. и за него било подадена справка, че към **** г. е работил на длъжност „***”. Твърди, че нямало практика да се заличават напусналите лица. Нямало регистрирано искане от Ч. да бъдат заличени личните му данни. При постъпване на работа Ч. бил представил исканите от него документи. Счита, че след отмяната на Закона за защита на личните данни, предоставянето на лични данни от администратора при сключване на трудови договори, не следвало да се тълкува като закононарушение. Счита, че процедурата по уведомяване на адресата било допуснато нарушение на чл. 26 от АПК, като комисията не изпълнила задължението си да посочи информацията за датата, до която трябва да бъде издаден актът. Счита, че според Регламент (ЕС)2016/679 е следвало жалбоподателят Ч. да направи искане до работодателя, личните му данни да бъдат изтрити. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното решение.

В съдебното заседание жалбоподателят – редовно призован, се представлява от управителя М.Н.Ц. и адв. Г.М., редовно упълномощен. Заявява, че нарушение е имало, както през 2017 г., така  и през 2018 г., въпреки че нарушението през 2017 г. не било предмет на обжалване. Към момента на образуване на производството през 2018 г. Законът за защита на личните данни е действал в обема, в който е бил към този момент. През 2019 г. с ДВ бр.17 Парламентът е отменил чл. 2, чл. 3, чл. 4, и чл. 5 от ЗЗЛД. Цялата административна санкционна процедура била образувана на основание на чл. 2, чл. 3, и чл. 4 от ЗЗЛД, които се явявали отпаднало несъществуващо основание за налагане на санкцията. Органът допуснал нарушения на чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 36. Твърди, че неснемането на обяснение от заинтересованите лица накърнявало правото на защита. Липсвали настъпили противообществени, противоправни или вредоносни резултати, и наказващият орган постановил решение в нарушение на чл. 28 от ЗАНН, като същото било в противоречие с Решение на № 1 от 2007 г. на ВКС. Ставало въпрос за един маловажен случай, което административният орган не бил съобразил. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът – Комисията за защита на личните данни, редовно призован, в писмено становище оспорва подадената жалба. Заявява, че административната преписка е представена в цялост. Няма искане за събиране на доказателства. Твърди, че индивидуалният административен акт е правилен, спазени са процесуалните правила, като безспорно е установено извършването на административното нарушение. Твърди, че определената санкция е наложена в минимален размер и е обоснована. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания административен акт. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адв.възнаграждение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – И.П.Ч., редовно призован, счита жалбата за неоснователна. Касаело се не за една грешка, а за няколко грешки, според които бил назначен през 2017 г. и 2018 г. За грешката през 2018 г. разбирал от служителка в НОИ, когато подал документи за обезщетение. Служителката му казала, че в момента е назначен на работа от **** г., а в този момент бил в б. Твърди че това не е случайна грешка. Фирмата играла на търгове през 2017 г. и през 2018 г. в Гурково и Тополовград  и това била причината, за да имат хора, за да играят на търгове.

Административен съд Сливен, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и на основание чл. 235, ал.2 ГПК във вр. чл. 144 от АПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) била сезирана с жалба, с peг. ППН-01- 778/20.09.2018 г. подадена от И.П.Ч., в която са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните му данни от страна на дружеството „Българска Хидростроителна Компания" ООД (БХК), в хипотезата на употреба и предоставянето им без правно основание на трето лице - Национална агенция за приходите (НАП).

С писмо изх. № ПНН-01-778# 1/05.11.2018 г. администратора  “Българска Хидростроителна Компания” ООД е уведомен за образуваното производство и е предоставен срок за изразяване на становище и представяне на доказателства (л.57). В отговор е постъпило становище от работодателя, в качеството му на администратор на лични данни, в което управителя на „БХК" ООД изразява становище, в което сочи, че Ч. е бил в трудови правоотношения с дружеството през различни периоди от време и поради това, е допусната техническа грешка и данните на Ч. са попаднали в информационния масив изпращан до Националния осигурителен институт - гр. Сливен (НОИ). Уточнява, че тази информация дружеството е задължено да подава до НОИ във връзка с назначаването на сезонни работници за извършване на строително-монтажни работи през определен период. Допълва, че поради погрешно подадена информация от тях до НАП, Ч. е подал жалба в Районна прокуратура-Сливен. (л.55-56).

С писма от ТД на НАП-гр. Бургас офис Сливен, е изискана справка за сключените договори c г-н И.Ч.. В полученият отговор с вх. № ППН-01-778#7/02.04.2019 г. от НАП се сочи, че на 28.08.2017 г. е подадено уведомление от „БХК" ООД за сключен договор с И.Ч., което е заличено на 07.09.2017 г. На 22.03.2018 г. също е подадено уведомление от „БХК" ООД за сключен договор с И.Ч., което е заличено на 27.03.2018 г. От ТД на НАП- гр. Бургас, офис гр. Сливен прилагат към отговора справка за актуалното състояние на действащите трудови договори на И.П.Ч. за периода, от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и съответно от 22.03.2018 г. до 01.08.2018 г. в потвърждение на изложеното. (л.51-53).

На проведеното на 17.04.2019 г. заседание на КЗЛД се обективира решение за допустимост на жалбата. Конституирани са страните в производството: жалбоподател - И.П.Ч. и ответна страна - дружеството „Българска Хидростроител на Компания" ООД и е насроченото за 26.06.2019 г. открито заседание за разглеждане на жалбата по същество (протокол № 18/17.04.2019 г.; л. 47-50). С протокол от 25.06.2019 г. е удостоверено уведомяването на Ч. по телефона за насроченото заседание (л.44).

На дружеството оспорващ е изпратено писмо изх.№ ППН-01-778#(2018), с което се уведомява за допустимостта на жалбата и за насроченото заседание (л.45) и възможността да се запознае с материалите по жалбата. Обратната разписка със същото е изпратена до „Българска Хидростроител на Компания" ООД на 25.06.2019 г. и е върната на 26.06.2019 г.  с отбелязване „преместен от адреса“ (л.46).

На проведеното на 26.06.2019 г. заседание (протокол № 27; л. 40-43) жалбоподателя не се явява и не се представлява, а ответната страна не изпраща представител, е предложен проект на решение, с което се обявява жалбата за основателна и на основание чл. 58, § 2, буква „и" във връзка с чл. 83, § 5, буква „а" от Регламент (ЕС) 2016/679 за нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на личните данни налага на дружество "Българска Хидростроителна Компания“ ООД административно наказание - имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лв., гласуван "за" от всички четирима членове на КЗЛД.

На основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД КЗЛД се произнася с Решение № ППН-01-778/2018 г. от 11.09.2019 г., изпратено до страните в производството. Същото е получено от „Българска Хидростроител на Компания" ООД на 16.09.2019 г. (неправилно посочено 2020 г.)  (л.39). Жалбата против това решение е подадена по пощата на 28.09.2019 г.

При така установените факти, Административен съд Сливен достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу подлежащ на оспорване пред съд административен акт, който неблагоприятно засяга правната сфера на оспорващия, с оглед което за него е налице правен интерес от обжалването. Спазен е и преклузивният 14-дневен срок за оспорване. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът следва да прецени законосъобразността на оспореното решение на всички основания, посочени в чл. 168, ал. 1 във връзка чл. 146 от АПК, а именно: дали е издадено от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразено ли е то с целта на закона.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД във вр. с чл. 57 от Регламент (ЕС) 2016/679, КЗЛД разглежда жалбите, подадени от субект на данни или от структура, организация или сдружение в съответствие с член 80, и разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно, и информира жалбоподателя за напредъка и резултатите от разследването в разумен срок, особено ако е необходимо по-нататъшно разследване или координиране с друг надзорен орган. При сезиране по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД във връзка с нарушение правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и чл. 35 и следващите от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация (ПДКЗЛДНА; Правилника; издаден на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗЛД) относно актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица, се стартира производство пред КЗЛД, чиито резултати се обективират в решението по чл. 38, ал. 3от ЗЗЛД във връзка с чл. 40, ал. 2 от ПДКЗЛДНА. Съгласно чл. 6, ал. 1 от с.з. компетентен да се произнесе по процедурата административен орган е КЗЛД – "независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон. На основание чл. 9, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗЗЛД решенията на комисията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й (чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД - председател и 4 членове; чл. 4, ал. 1 от Правилника) при проведено открито заседание. Същото следва да бъде подписано от всички членове, участвали в гласуването, като следва да се съобрази и специалната норма на чл. 12 от Правилника, регламентираща валидността на решението, когато то може да се вземе и неприсъствено, ако председателят и всички членове на комисията са съгласни и го подпишат. Видно от протокол № 27/26.06.2019 г. на проведеното заседание – открито по своя характер съгласно чл. 40, ал. 1 от ПДКЗЛДНА, присъстват четирима членове на Комисията. Последните са положили подписите си под оспорваното решение, взето с изискуемото мнозинство. Предвид това, съдът счита, че актът е постановен от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т.1 АПК.

На второ място, съдът намира, че поради липсата на изрична разпоредба в ЗЗЛД относно формата и съдържанието на решението, приложение следва да намери чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът съдържа задължителните по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, както и подписите на лицата, участвали в гласуването (чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД във връзка с чл. 4, ал. 1 от Правилника). При това не е налице основание за отмяната му по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 от АПК.

Съдът счита, че са налице съществени нарушения на административно-производствените правила, които са предпоставка за отмяна на решението на основание чл. 168, ал.4 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК. От събраните по делото доказателства се установява, че производството е образувано законосъобразно в съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД във връзка с чл. 27, ал. 1, чл. 28, ал. 1, чл. 32 и чл. 38 от Правилника.

С решение от проведено заседание, обективирано в протокол № 18/17.04.2019 г., се обявява жалбата за допустима, конституирани са страните в производството и е предвидено разглеждането на спора по същество (чл. 38  ПДКЗЛДНА). Спазено е изискването на чл.26 от АПК, като "Българска Хидростроителна Компания“ ООД е уведомена за започналото административно производство.

В нарушение обаче на изискването на чл.40 ал.1 от ПДКЗЛДНА "Българска Хидростроителна Компания“ ООД не е уведомена от Комисията за  разглеждане на жалбата по същество в открито заседание. Както бе посочено по-горе  обратната разписка с която е изпратено писмо изх.№ ППН-01-778#(2018) до „Българска Хидростроител на Компания" ООД на 25.06.2019 г. е върната 26.06.2019 г.  с отбелязване „преместен от адреса“. На този адрес оспорващия е получил  писмо изх. № ПНН-01-778#1/05.11.2018 г., с което е уведомен за образуваното производство, на същия адрес е получил и оспорения административен акт, това е и адресът на управление на дружеството вписан в търговския регистър. Комисията е нарушила разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Правилника, доколкото е направен единствен, но неуспешен опит „Българска Хидростроител на Компания" ООД да бъде уведомена на посочения от нея адрес. КЗЛД не е проявила необходимата активност да уведомят своевременно оспорващия за насроченото открито заседание, като при необходимост изпратят нова съобщение до него. Предвид това, съдът намира, че Комисията не е предоставила възможност на лицето да участва в откритото заседание при разглеждане на жалбата по същество. С това е ограничена и възможността му да се запознае със събраните по преписката доказателства в противоречие с изискването на чл.34 ал.1 и ал.3 от АПК.

Съгласно чл.168 ал.4 от АПК съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Несъмнено оспорващия е бил лишен от възможността да участва в пълен обем в производството по издаване на оспореното решение на КЗЛД, като ненадлежното му уведомяване за насроченото открито заседание на Комисията, представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.168 ал.4 от АПК.

Според чл.168 ал.5 от АПК когато съдът установи наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5 от съшия закон.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя се дължат разноски – за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, като са представени доказателства за заплатена д.т. от 50 лв. и адв.възнаграждение в размер на 800 лв.. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адв. възнаграждение. Делото е с определен материален интерес относно наложената имуществена санкция в размер на 10 000 лв.. Минималния хонорар съгласно чл.8 т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 830 лв., заплатения от оспорващия хонорар е 800 лв. и не надвишава минималния и следователно не е прекомерен. Предвид изложеното КЗЛД следва да заплати на оспорващия разноски възлизащи общо на 850 лева и представляващи 50 лева заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата и 800 лева заплатен адвокатски хонорар.

 Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № ППН-01-778 от 11.09.2019 г. на Комисия за защита на личните данни.

ИЗПРАЩА делото като преписка, на основание чл.173, ал.2 и чл. 174 АПК, на Комисия за защита на личните данни, за ново произнасяне, при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите му.

ОСЪЖДА Комисия за защита на личните данни, да заплати на “Българска Хидростроителна Компания” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул."Генерал Столипин" № 1, ет. 1, ап.4, сумата 850 (осемстотин и петдесет) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: